My Mir

Clark – Death Peak

Кой? – Крис Кларк, британски техно мастер, който знае две и двеста за Peak Magnetic времената във Вселената.

Какво? – Living техно Fantasy – да, след лайв шоу на Clark и душата е сита, и краката са морни, но в осмия албум Death Peak Крис не само обогатява многопластовата формула за Clark хедонизъм (с мантроподобни вокали, семплирани като инструменти със собствен глас, мелодия, ритъм...), но и я обръща на 180°.

Ако в предишния си албум Кларк семплира света около нас в своята сай-фай-техно лаборатория, то сега семплира света вътре в нас – Peak Magnetic, Butterfly Prowler, Hoova и Slap Drones не са просто образци за вокално-семплирано техно, извиращо от сантименталното дъно на душата, а химновото Catastrophe Anthem (с хоровото We Are Your Ancestors напомняне, че човечеството все още се намира в детската си възраст, без следи от бъдещо съзряване), интимното Aftermath и епично-финалните Living Fantasy и Un U.K. (намигване към настоящото Брекзит разединение) са всичко онова, което душата жадува и се страхува да изкаже на глас, докато живее в Хаоса на Тук и Сега.

Кога? – в Spring But Dark нощите, когато всичко е Living Fantasy докато не се събудиш с Catastrophe Anthem ехо в главата.

Защо? – защото We Are Your Ancestors, а Clark е възможен изход от Death Peak времената, в които живеем по наследство.

Kelly Lee Owens – Kelly Lee Owens

Кой? – Кели Лий Оуенс, британската реплика на Kaitlyn Aurelia Smith.

Какво? – фючър соул хипноза – още първите S.O акорди на дебютния албум на уелската хаус самодива Кели Лий те отвеждат в онова дзен-гранично измерение, където душата ти хем намира вътрешен мир (с мантроподобни внушения), хем игриво пристъпва на дансинга (със синт бийт, обвит в натурални природни звуци и перкусии).

Истината е, че Кели хем идеално знае как работи клубния хедонизъм (неслучайно изпява повечето вокали в Drone Logic албума на Даниъл Ейвъри, с когото продуцират общото Knowing We'll Be Here и който тук ù връща услугата със CBM, в компанията на Джеймс Ghost Culture Грийнууд), хем усеща интуитивно какво жадува душата – вокално-бийт симбиозата в Arthur (посветено на диско-соул-иконата Артър Ръсел), в Anxi (втората ù колаборация с Джени Хвал след Kingsize), в Lucid, Bird и медитативното Keep Walking достигат хипнотично-кеф-висини в епичния финал 8, за да намери душата ти безкрайността... на Мира. Вътрешният, де.

Кога? – в пролетния залез на Lucid сънуването, където всичко е Colors Beauty Motion... или просто CBM.

Защо? – както лее мантри Кели Лий в 8: See it... grow... See it... grow... така и ще цъфти пролетта и лятото пред очите ти с Kelly Lee Owens.

Goldfrapp – Silver Eye

Кой? – Алисън Голдфрап и Уил Грегъри, гласът и бийтът на британското електропоп дуо, озвучило част от ранната младост на XXI век.

Какво? – Systematic поп Magic – "Recognise. Synchronise. Harmonise." шепти заклинателно Алисън Голдфрап в Become the One и някъде там, по средата на седмия Goldfrapp албум, вече разпознаваш звуците, изградили предишни техни творения като Supernature и Seventh Tree (дали е случайно, че като Silver Eye и те започват с S)...

... вече синхронизираш и вибрациите на парчета като Anymore, Systemagic, Tigerman, Everything Is Never Enough и Ocean (с техните хедонистични "братя и сестри"от Supernature) или намираш в Zodiac Black, Faux Suede Drifter, Moon in Your Mouth и Become the One сродните души от албуми като Seventh Tree (и дори Black Cherry), за да усетиш накрая, че Алисън, Уил и The Haxan Cloak (основен ко-продуцент тук, разписал се с точни синт-ноар попадения и в последните творения на Бьорк и WIFE) са намерили перфектната симбиоза и хармония за нов, изписан със златни букви (добре де, сребърни, все пак е Silver Eye) класически Goldfrapp албум.

Кога? – в следобеда на електропоп носталгията, когато в епичния ти Zodiac Black хороскоп пише, че щастието е Faux Suede Drifter.

Защо? – защото както пее Алисън: "I Can't Wait, I Can't Wait Anymore..." за гмуркане в летния Ocean на електропопа.

"Ти човек ли си?" – ще чуваме все по-често този въпрос и то не защото Дух в броня е зрелищен трибют към оригиналните Ghost in Δ Shell аниме и манга серии, без които нямаше да я има нито Матрицата, нито братята (или вече сестри) Уашовски. Ще го чуваме не и защото Дух в броня е еманация на киберпънка от 80-те (зародил се още през 50-те на миналия век от позитронните завети на Азимов), дори не и заради слуховете, че Елън Мъск вече стартира Neuralink компанията за свързване на човешки мозък към компютър (в Дух в броня му викат церебрален трансфер), а ще го чуваме, защото човечеството все по-често ще се пита що е то човечност и какво ни прави Хора, особено като живеем в общество, където опаковката стана по-важна от съдържанието... където усъвършенстването на външното Тяло е по-важно от усъвършенстването на вътрешния Дух... More Shells, Дух Less...

Както го обичат в Холивуд. Всъщност Дух в броня и Холивуд имат нещо общо – хакването. В Дух в броня има Ghost Hacking по заветите на киберпънк философията, а в Холивуд хакването на филми го наричат римейк – и в двата случая имаме хакване на Духа. Хакването на оригиналното (от 1995) аниме Ghost in Δ Shell започна още в Матрицата (Уашовски дори са взели оттам характерно-зеления бинарен код), но сега хакването е по каноните на трибюта – запазили са Shell-а/кибертялото (на моменти Дух в броня изглежда сниман сякаш по аниме сториборда на Ghost in Δ Shell), но са сменили Ghost-а/Духа.

Киборгът с човешки мозък Майора (Скарлет Йохансон в хибридно амплоа, миксиращо героините ù в Under the Skin и Her – закачката с тяло без дух – дух без тяло е забавна) вече има новото име Мира Килиън (поне са запазили инициалите на героинята ù Мотоко Кусанаги), ново бекграунд минало (е, добре, де, няма да издаваме проекта 2571), нови спомени и нова дух-идентичност – малко нагличко е самоваксинирането с капсули срещу връщането на старите спомени и съзнание, който прилагат в Дух в броня, но това е трик, който Холивуд обилно използва при хакването и на други оригинални филми.

Често при подобно хакване се получават бъгове – не, не говорим за бунта на Ghost in Δ Shell пуристите срещу подмяната на аниме Духа на Майора (във филма, Hanka Robotics нагледно показват как се взимат подобни маркетинг решения без изискване на съгласие), още повече, че същите тези пуристи ще точат лиги по робоеротиката на Скарлет (о, да, тя я владее и то не заради другите си ъпгрейднати блокбастър-комикс героини, а поради изгубената невинност ала Изгубени в превода).

Не говорим и за изгубения в кибер превода вид на Отдел 9 – да, шеф Арамаки си тежи на мястото (да не говорим, че Такеши Бийт Китано е на "ти" с киберкраденето на данни по мозъчен път от Джони Мнемоник насам); да, сравнително добре са нагласени предисторията и облика на Бато (Пилу Асбек), но цялата политическа коректност на образите прилича на вица: чернокож, азиатец и южноамериканка влизат в Отдел 9 и...

Не говорим и за съвсем новите персонажи като доктор Уле (Жулиет Бинош тук някак напомня на героинята си в Облаците на Силс Мария, която се кълнеше, че няма никога да приеме роля в сай-фай филм, докато на финала млад режисьор ù предлага именно такава – явно я е приела), която следва мисията на сърцето човешко... не говорим и за хакнатата версия на Хидео Кузе (Майкъл Пит, който в I Origins колекционираше дигитално очи, а тук умове/Духове в търсене на идентичност) – все пак, как иначе да запазят връзката между него и Майора (опс, изненада) от оригиналните Ghost in Δ Shell серии...

Не, тези бъгове са хубавата част при програмирането на човечност, както знаем от Ex Machina, една от най-добрите кибернетично-хуманистични истории в последно време... Бъговете са верни на човешката природа. Очакваш те да се повтарят. Като иконични сцени от Ghost in Δ Shell оригинала. Като моментът, в който изчакваш финалните надписи, за да чуеш епичната Ghost in Δ Shell  (споделяща Духа на българския фолклор) тема на Кенджи Каваи. Не, по-скоро говорим за бъгове като киберъпгрейда на черния дроб на агента от Отдел 9 Ишикава, който се хвали, че след подобренията може да пие алкохол, колкото му Дух сàка без последици за здравето. Също като Холивуд. Ъпгрейдва се само и само, за да лочи, хаква и бълва литри и литри истории, филми, философии... Докато барът не затвори.

Проблемът е, че (както казва Арамаки/Бийт Такеши с аналогов патлак в ръка): "Ако искаш да хванеш лисица, не изпращай заек след нея." Ако искаш да хванеш култово аниме, задало тона в киберпънк жанра, не изпращай Рупърт Сандърс, режисьорът заснел само Снежанка и ловецът. Ако искаш да хакнеш миналото, не изпращай бъдещето в настоящето на световната политика за подмяна на Дух, съзнание, ценности. Ако искаш да ъпгрейднеш опаковката (дали Дух в броня не е филмът с най-много изкусни холограми, дори повече от дигиталното съживяване на Моф Таркин в Rogue One, например), то ъпгрейдни и съдържанието. Ако искаш нов, по-добър Shell, то потърси и нов, по-дълбок Ghost...

Дотогава, More Shells, Дух Less...

Дух в броня е в 3D, IMAX 3D и 4DX кината