My Mir

Къде беше през 2001, как изглеждаше, какво обичаше, каква музика слушаше... Не знам, но оттогава до днес сигурно (надявам се) си попадал, случайно или не, на класическо Porno BPM соаре. Отличителните му белези – четирима свежи бийт агенти зад грамофоните и кабелите: KiNK (Страхил), KEi (Косьо), SuB (Калин) и Zenk (Асен); непринудена, приятелска парти атмосфера, без "кофти груув", без "пудрата" и позата на големите електронни партита и с тонове приятна музика – от IDM, през хаус, диско, техно до брекбийт. За 10 години се промениха много неща – KiNK се превърна в запазена бг марка за световна хаус и техно класа, когото можеш по-често да срещнеш в някой клуб в Европа, отколкото в България; на KEi му се роди дъщеричка (да е жива и здрава), както самият той шеговито казва – "моят най-добър релийз" и така нататък, и така нататък... Само едно не се промени – страстта на четиримата към добрата музика и желанието им да я споделят с другите. Затова една Porno BPM одисея се завръща в парти космоса 10 години по-късно – 12.11.2011 в MIXTAPE 5. По случая, докато си говорихме с KEi (Константин Петров) за електро порно и юбилеи, той ни забърка с типично чувство за хумор специален микс (с апокрифни и не толкова уейв, хаус, буги, фънк, диско, соул и реге класики), за да загреем подобаващо за премиерата на парти филма 10 години Porno BPM.

Porno BPM е...?

Едно странно име, хрумнало ни през 2001 година, за да опишем акта на продуциране и диджействане на електронна музика – без ограничения в темпо (BPM = Beats Per Minute) и стил. Зад името застанахме Ogonek, SuB, KiNK, KEi и Zenk.

10 години малко ли са, много ли са? С какво ще ги запомниш?

10 години наистина звучи като адски много време. Още не можем да повярваме! Наскоро осъзнахме с момчетата, че в този си формат сме може би най-дълго съществуващото парти в София. Минахме през много идеи и места, но запазихме идентичността си и останахме независими и ъндърграунд. Забавно е да твърдим, че сме ъндърграунд, но се оказа, че почти не сме пускали в клубове над кота 0.

А дали са много или малко 10 години – не знам. Мисля, са достатъчно, за да кажем, че ако наистина харесваш и вярваш в това, което правиш, ще запазиш мотивацията и вълнението от предстоящо парти, каквито бяха и на първото ни събитие. А това е най-важното, за да се развиваш!

Иначе ще запомня прашните мазета, в които пускахме и многото нови приятели, които срещнахме там. Както и летните партита на открито, които, мисля, че останаха със статус – легендарни.

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Миксът е по-скоро компилация от различни жанрове и настроения. Идеята му е да бъде по-скоро саундтрак, отколкото класически диджей микс и да разкаже какво се случва с луд учен, горила и един женски мозък. Така, че очаквайте неочакваното от артисти като KiNK, Клас, KEi, Серж Генсбур, Матю Хърбърт...

Парти филмът "10 години Porno BPM" ще бъде...?

Изненада! Ще подшушна само, че сцената ще бъде доста необичайна и ще можете да чуете най-любимите ни парчета през годините. А като нищо и KiNK да се развихри наживо. Плакатът на събитието е особено интересен и рисуван на ръка от Тренев Студио – ще подарим по един на първите 100 души. Имаме и специален VJ екип от kmn и Yves O.

Електронната музика стана ли порно напоследък?

Като че ли се премина към "домашно порно" – време, в което всеки с минимални усилия и средства може да създава вкъщи електронна музика. Което е добре, защото дава шанс на много талантливи хора да създават и да бъдат чути. От друга страна това доведе до наводняване на сцената с много и нискокачествени продукти, които може също да наречем "порно". За съжаление, всичко това обезцени доста стойността на един автор на електронна музика и трябва да си наистина креативен, за да изпъкнеш над другите.

Нещо, което си припяваш или тананикаш тия дни?

При мен припяването е по-скоро свързано с издаването на нечленоразделни звуци, наподобяващи любимите ми аналогови синтезатори.

Парти девиз за финал?

Don't stop till you get enough!

Киномания тази година не е толкова футуристична, колкото подшушва новото ù амплоа, но в кино матрицата винаги изскача по някой заек, когото да последваш.

Какво?

50 филма за 10 дни. Осем анимационни и игрални за малки. Пет документални и 34 игрални за големи. И тройка с гарнитура за гурмета. Висшата лига на киното е тук с последните филми на голямата Троица – хиперактивния ироничен комик Уди Алън с Полунощ в Париж, вечната сюрреалистична енигма Педро Алмодовар с Кожата, в която живея и Меланхолия-та на властелина на световната депресия Ларс Фон Триер. Хвърлете и по едно око на: Новаци (блестящ тандем Юън Макгрегър-кучето Артър, порода Джак Ръсел териер), Учебник по любов (Де Ниро, говорещ на бащиния италиански в компанията на Моника Белучи), Безпардонните (Венеция и френски целувки), Погребан (екзистенц драма ала 127 часа) и Възлюбените (майка и дъщеря в киното, и в живота – дами и господа, Катрин Деньов и Киара Мастрояни в действие). Честта на документалното кино със стил и хапливи теми защитават: Ходорковски (все още заточвали в Сибир, значи – дори мастити бизнесмени), Покорителят на голямата река (или как да преплуваш ексцентризма), Океани (магия ли беше да я опишеш) и българските Още нещо за любовта (винаги има още...), и Човека и Народа (ех, Тато, Тато). За неизлечимо болните киномани пък има А киното е моя любовница (живот и спомени с титана Бергман) и тотални класики като Парижки блус, Портокал с часовников механизъм, Трамвай Желание, Закуска в Тифани. Ако след последният споменат сте огладнели, спокойно, има кино угощения и за гурмета – награденият с Оскар'87 Угощението на Бабет и суфле-комедийните Кулинарен тур и Шоколадови уроци.

Кога?

От 11 до 20 ноември – София и Пловдив

От 18 до 24 ноември – Варна

Официалното откриване е на 9 ноември в Зала 1 на НДК с Полунощ в Париж – доооста сантименталния последен филм на Уди Алън, който търси "Златният век" за изкуството. Явно Уди остарява и го удря на сантименти по любимата епоха. Или просто намига с ирония към идеята, че всяко поколение изпитва странна носталгия по време, в което не е живяло. И именно затова му се струва по-привлекателно и интересно от времето, в което живее.

Къде?

София – Зала 1 на НДК, кино Люмиер, Дом на киното, зала Matti'D (за гурме филмите)

Пловдив - Лъки Синема

Варна – Фестивален и конгресен център

Защо?

Защото всеки иска да прекара поне полунощ в Париж, за да може от време на време да излезе от кожата, в която живее когато го налегне световната меланхолия.

И най-малката идея може да определи същността ти... или да те унищожи – тази реплика от филма Генезис може да се загнезди в главата ти, докато сънуваш заедно с главния герой В Тоскана – най-новото представление на Ида Даниел, по последната пиеса на водещия каталунски драматург и режисьор Серджи Белбел.

Идеята, в случая, е проста и стара, колкото света – изневярата, в комбина с ревността и нараненото его. Такива черни мисли започват да тиктакат в главата на преуспелия художник Марк (Цветан Алексиев), захранени от неговия егоцентризъм, криза на средната възраст и случайно обаждане от непознат номер по телефона на красивата му жена Жоана (Ева Тепавичарова), докато двамата си почиват в Тоскана – техният личен Рай. И ето, че Раят бързо се превръща в Ад – измъчван от неизказани съмнения и страхове Марк пуши нервно нощем, а ако успее да заспи се пуска с влакчето на ужасите в лабиринт от кошмари, за да попадне в бездна (въртящото се пумпалче от Генезис е заменено тук от телефонен звън) между сънищата и реалността. Така, от сън в съня, сцената се превръща в голяма спалня, в която Марк, с помощта на най-близките си приятели Жауме (Марий Росен) и Марта (Цветомира Даскалова) търси отговори за живота си с Жоана и смъртта. Смъртта като липса на любов и раздяла. Смъртта като да убиеш някого с апатия и отчуждение. Смъртта като да не чуваш (оглушал от своето его) какво наистина ти казват най-близките хора. Смъртта като сбъднат кошмар от бъдещето, в който не различаваш сънища от реалност.

Или като спектакъл, който не различава къде свършва театъра и къде започва киното, и обратното. И въпреки загубата на ритъм на моменти, Ида Даниел се е измъкнала с успех от този капан. Благодарение на хумора и въображението при бутафорните решения за сънищата (шапка-мозък, гумена кръв, ироничен говор на персонажите). Благодарение на сърцатата и с намигване игра на актьорите. Благодарение на стилната, изпипана сценография на Рин Ямамура (оглеждай се за паяци, бръмбари и други същества от кошмарите). И естествено, благодарение на костюмите на Даниела Иванова – неслучайно героите тотално са във въздействащо синьо (то най-често се свързва със спални и сънища). Всичко това дозирано, така че да усетиш, че Адът не е реално място наоколо, не е и в Другите около теб – Адът е в собствената ти глава. Както и Раят.

Сънувай "В Тоскана" на 17 май в Народен театър "Иван Вазов" от 19:00 часа

Режисьор: Ида Даниел

Сценография: Рин Ямамура

Костюми: Даниела Иванова

Музика: Аmbient Аnarchist (Александър Даниел, Тодор Стоянов, Стефан Христов)

В ролите: Цветан Алексиев, Ева Тепавичарова, Марий Росен, Цветомира Даскалова

Когато гледаш новия български филм Кецове, героите му ще те питат от екрана:

Кой си ти?

Какво обичаш?

Какво мразиш?

От какво се страхуваш?

За какво мечтаеш?

Каква е твоята Идея?

Ако си намерил отговорите на тези шест въпроса, докато излизаш от киносалона, значи се чувстваш добре в своите кецове и си успял да се измъкнеш от хаоса на собствения си живот. Или поне си закачил малка част от идеята на Валери Йорданов и Иван Владимиров, двамата режисьори на Кецове – филмът, за който ще говориш с приятелите си, докато си спомняте лятото.

Ще говориш, защото филмът е точно за теб – младият градски човек, който отчаяно, като волно диво животно, иска да се изскубне от задушаващия капан на града и затвора на собствения живот. Всичко започва точно с такова отчаяно бягство – пищят сирени, фучат коли, наблюдавани безмълвно от видеокамера и два чифта кецове, изоставени отстрани на прашния, полски път. Така няма как да не влезеш от воле във "филма" на шестимата главни герои, на които ще бъдат зададени същите тези шест въпроса, за да достигнат накрая до отговора за непосилната лекота на битието.

Сивия и Ема са двойка общи работници по строежи, за които взаимната любов е също толкова важна, колкото бетона за строителството. Сивия (Валери Йорданов) е мълчалив и каменен като шаолински монах, докато Ема (страхотевична Ина Николова) е буйна амазонка, свикнала да се оправя сама в живота, благодарение на боксьорските си трикове и желанието да бъде мъж. Ама истински. Коса (Филип Аврамов) е съвременен рицар на печалния образ, който се опитва да преодолее загубата на баща си с помощта на китарата, песните си и алкохола, а Малкия (Иво Аръков) е негова опора, както и пълна негова противоположност, готов, заради свободолюбивия си дух да се забърка във всяка голяма каша, която му се изпречи на пътя. Иво (Иван Бърнев) пък е отегчен по пътя на актьорската кариера, изпразнен след раздялата с любовта на живота си, като компания по неволя, но с голямо желание му прави неговият най-добър приятел Дебелия (Васил Драганов) – вечният малък човек неудачник, така и не намерил смелостта да завърши своя сценарий, трупан с години и изписани листове в протъркана тетрадка.

                                                                 фотография Диляна Флорентин А+СИНЕМА

На пръв поглед – средностатистически типажи "умиращи" в капана на големия град, които нямат нищо общо помежду си освен факта, че са вечно "аут" от живота, заради усещането, че постоянно се намират в задънена улица. А когато е лято къде търсиш изход от човешките си кризи? На морето, естествено. За предпочитане на по-пуст плаж (Карадере), където да останеш насаме със себе си и далеч от драмите и проблемите. Именно там шестимата герои се събират случайно и въпреки първоначалната неприязън и различията помежду им, бързо осъзнават, че трябва да "забравят" в града защитните си реакции и просто да заживеят живота. Такъв, какъвто е, и какъвто именно те искат. Но никой досега не им е дал шанс да го живеят. Без комплекси, без нужда да доказваш никому нищо, с простички удоволствия, с истини и смях. И именно затова пълен с красота и вътрешен мир.

Такъв е и самият филм – искрен, между "да се смея ли, да плача ли", наблюдаващ живота (ненатрапчиво-приятна операторска работа на Рали Ралчев), но без да ти хвърля в лицето гранде заключения и житейски послания. Без поза, без прекалени претенции, с приятна музика (и то изпълнена от самите актьори в повечето случаи), малко ненужно разтеглен на моменти, но максимално близо до живата реалност – Иво започва да снима "филм" във филма (стар кино трик, който Писмо до Америка използва чудесно и неслучайно тук Иглика Трифонова е сценарен консултант на Валери) по незавършения сценарий на Дебелия. В този "филм" на Иво, на героите са зададени тези шест важни въпроса, а някъде там между тях се прокрадва и най-важният – има ли собствен Рай и можеш ли да живееш вечно изолирано в него? И на каква цена!

И тъй като Сивия (Валери Йорданов в най-личния си филм – сценарист, режисьор и актьор в Кецове) е един от героите, който не отговаря на тези въпроси (но пък разказва така емблематичната за филма история за прочутия непобедим воин от Изтока, който заминава "на Запад"), решихме именно сега да го попитаме:

        © фотография А+СИНЕМА

Кой си ти?

По малко от Кòса, Сивия и Малкия. А в града съм Иво.

Какво обичаш?

Водата, планината и местата, в които не влизат често хора.

Какво мразиш?

Бамя.

От какво се страхуваш?

Че ще "порасна".

За какво мечтаеш, каква е твоята Идея?

За Шанс. Да мога да работя спокойно. И да отгледам децата си. Тук и сега.

Кецове е по кината от 28 октомври

Режисьор: Иван Владимиров, Валери Йорданов

Сценарий: Валери Йорданов

Оператор: Рали Ралчев

В ролите: Валери Йорданов, Иво Аръков, Филип Аврамов, Иван Бърнев, Васил Драганов, Ина Николова, Ива Гочева, Яна Титова