My Mir

Хора, пътища, автомобили, тирове, автобуси, корабчета, влакове и... живот на кръстопът.

Какво?

Роуд мууви. Момче и момиче пътуват на стоп. Камен е студент-скулптор в НХА, отива на погребението на най-добрия си приятел от Академията Виктор, който се е изгубил в лабиринта на самоубийството. Авé се появява от нищото, отчаяно търси своя брат, който се е изгубил из хероиновите лабиринти на България. По пътя (но не на Керуак) двамата разбират, че неслучайно вървят не един срещу друг, а един до друг по магистралата от точката А до точката Б на Живота.

   фотография © A+ Cinema

Кой?

Режисьорът Константин Божанов с усет към красивия детайл и с монотонния ритъм на стрелките на часовник, отброяващ часовете на денонощието, проследява историята на двама млади из пътищата на отчаянието и спасението. Камен ( оле! за Ованес Торосян) и Авé (чаровна и уверена Анжела Недялкова) си приличат – и двамата не понасят скапания живот наоколо, но си имат различни трикове, за да се изолират от него. Авé с невинни лъжи, фантазии и измислени самоличности, а Камен с пашкулиране в собствените емоции и нихилизъм към околния свят. Само, че докато по пътя срещат събирателни образи на обществото ни (образцови, стерилни двойки, простаци с тирове и Лади, бизнесмени, наркомани и смачкано от Съдбата семейство), Авé не само ще извади Камен от пашкула му, но и ще го накара да промени отношението си към Живота и околните.

   фотография © A+ Cinema

Къде?

По шосетата, гарите и пристанищата на България – от София през Русе и затънтени селца край Гюргево, та чак до Варна. Хора, пътища, автомобили, тирове, автобуси, корабчета, влакове и... живот на кръстопът.

   фотография © A+ Cinema

Защо?

Заради иронията, че понякога прекарваме най-важните моменти в живота ни с тотално непознати. Заради истината, че докато бягаш от живота може да се озовеш неканен на нечие (дори собственото) погребение, вместо да бъдеш с хората, които обичаш. И най-вече – заради невинността и красотата в споделянето на изгубените/намерени Младост, Надежда и Любов, които дори клишираните роуд филми не могат да опорочат.

   фотография © A+ Cinema

Авé е в кината

Режисьор: Константин Божaнов

Сценарий: Константин Божaнов, Арнолд Баркъс

Оператор: Ненад Бороевич, Радослав Гочев

В ролите: Ованес Торосян, Анжела Недялкова, Йосиф Сърчаджиев, Светлана Янчева, Николай Урумов и др.

Помните ли концерта на Джейми Уун? А помните ли агентът с него на сцената, който изсвири откриващото парче Echoes изцяло на роял? Той е Джеймс Ройс Ууд Джуниър и отново ни е на гости – този път ни забърка специален микс изцяло със собствена продукция. Ройс Ууд Джуниър е свеж бийт агент на път да издаде дебютния си албум, затова тук ще чуеш един-два жокера как ще звучи той. Ройс е и човек, който обича да споделя музика със стари, добри приятели, затова в микса витаят и гласовете на Джейми Уун (който дори рапира !?!) и певицата Stac. Ройс може би вече обича и всичко нашенско, и родно след като сръбна троянска сливова, затова като реверанс ще чуеш и продукция от родния, живеещ в Лондон, Николай Сеизов а.к.а Micromattic...

С какво ще запомниш концерта ти с Джейми Уун в България?

С една от най-екзалтираните публики от цялото ни турне. Общо взето, по моя скромен опит, в цяла Източна Европа хората са по-живички от тези в останалата част от Европа... Храната също е страхотна, а и все още може да се пуши навсякъде, което е прекрасно за пушач като мен, хаха...

С Джейми сте били съученици в Brit School, но как всъщност започна твоята афера с музиката и заработихте с него?

С Джейми, от около 16-годишни, правим заедно музика, с известни прекъсвания. Най-голямата пауза беше преди няколко години, но ето че сега отново сме заедно... и да работя с него по Мirrorwriting, както в студиото, така и докато го представяхме наживо по концерти, беше страхотно за мен.

Изглежда, че музиката за теб е споделяне на нещо хубаво с добри, стари приятели – и Джейми, и Stac, с която издадохте Second Lens EP, са такива твои стари другарчета... ?

Предполагам, че просто имам късмета приятелите около мен да се оказват адски талантливи музиканти и изпълнители... Въпреки, че проектът със Stac се случи повече от разстояние – тя ми пращаше акапели, аз редях бийтове. През по-голямата част от миналата година бях на турне с Джейми, така че просто получавах вокалите от Stac, а аз продуцирах когато и където можех... Песента Wet от Second Lens EP например, беше записана за около 15 минути в хотел Hudson в Ню Йорк... тогава просто трябваше да изстискам всичко възможно от парчето.

Заиграваш се и с иронични парчета като Good Cheese, Raggo is as Raggo does направени заради кефа и пародията, та колко важни са шегите и закачките в музиката?

Във всеки дреме килерен рапър, хаха... а и няма нищо по-забавно от това да скалъпиш набързо хип-хоп трак, да събереш добри приятелчета, да пийнете и да се държите глупаво няколко часа, като в същото време просто правите музика. Ако през цялото време го играеш прекалено насериозно, музиката може да стане тягостно занимание. Все пак, някои от най-добрите песни се пръкват именно тогава, когато не ти пука особено какво ще се получи накрая.

Това, че работиш с певци като Джейми и Stac, това ли ти даде смелост да пееш в собствените си песни или...?

Гласът ми не е дар от Бога, като на тях двамата, но все пак мога да изпея прилично добре някоя и друга песен, хаха... Винаги съм го правел, но и преди винаги се опитвах да намеря някой завършен певец, който да презапише вокалите. Сега вече наистина не ми пука. Просто изпявам вокалите, редя бийтовете... и го оставям така, мамка му!

Разкажи повече за дебютния ти албум... каква е историята?

За историята не знам още, обаче имам цял куп тотално различни парчета, които някакси трябва да събера в едно цяло – от фолк песни до техно... един Господ знае как може да се съчетае това... може би ще бъде фолкитех албум, хаха...

А каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса?

Това е просто колекция от мои парчета – едни са нови, други стари, някои ще влязат в албума... Като цяло, миксът се лее лежерно, кротичко... идеално върви с чаша хубав чай.

Сега ти предстои...?

Да загрея чайника, хаха... да завърша албума си и може би да поработим с Джейми върху някои от новите му неща. Също, надявам се, ще запиша няколко ремикса и продукция за други артисти.

Парти девиз за финал?

Raggo is as Raggo does

1. RWJ - Noon

2. RWJ feat. Michael MacWoonald - Jodie

3. RWJ - Don't Wanna Lose You

4. Bubble Shit - Raggo is as Raggo does

5. Micromattic - Uncanny (RWJ remix)

6. Jamie Woon - Lady Luck (RWJ retwix)

7. RWJ - Touch

8. RWJ - Fivebit

9. RWJ - Clacks

10. RWJ & Stac - Edge

Когато си оставил зад гърба си 100 и кусур години на хоризонта на живота ти изплуват два пътя, по които да продължиш напред – сантиментално да се пашкулираш в сладко умиление по доброто, старо време или напротив, да заживееш смело за мига на ръба на всичко ново и вечно променящо се. Киното, обаче, е виртуозна любовница, която идеално знае как да флиртува с времето, така че (100-те и отгоре) години не само да не ù личат, но и да я разкрасяват – магията е в това не да избираш между носталгията и адаптацията, а да ги събереш в едно. Именно това правят всички номинирани за най-добър филм на 84-ите поред награди Оскар. И докато чакаме победителя ще се опитаме да разкажем съдбата на звездата на нямото кино Джордж Валентин в Артистът чрез субтитрираните истории на останалите претенденти за Оскар 2012 – Изобретението на Хюго, Полунощ в Париж, Потомци, Кешбол, Ужасно силно и адски близо, Боен кон, Южнячки и Дървото на живота.

Сцена I – В началото бе... магията

   Изобретението на Хюго

Субтитри: Киното е новата магия, а звездата на нямото кино Джордж Валентин (Жан Дюжарден) представя поредния си хит с любимия си партньор – Кучето

Първият кадър за един филм е също толкова важен, колкото пристигащият влак на гарата на братята Люмиер за историята на киното. А в Изобретението на Хюго, тиктакащият като огромна романтична машина Париж (най-добрият начален кадър на Скорсезе от Разярения бик насам) зарибява идеално за приказната история на сирачето с най-сини тъжни очи Хюго Кабре (Ейса Батърфийлд) и неговата обсесия по киното и поправянето на всякакви машини и цъкащи механизми. С много хумор (оле! за Саша Барон Коен, скърцащият му дървен крак и всеотдайния му доберман), невероятни цветове, ключ с формата на сърце и много човечност за контраст на машинния декор, Скорсезе пуска Хюго по следите на изгубения титан на нямото кино Жорж Мелие (създал първата фантастика в киното – Пътуване до Луната), за да възтържествува триумфално накрая Живота, Киното и поуката: Хората са като машините – създадени са с мисията да извършват точно определено нещо. Ако не могат да правят това, за което са предназначени, те изгубват своята цел и се развалят. Киното също има своята цел – от него са направени мечтите и докато Жорж Мелие (страхотен Бен Кингсли) преоткрива своята цел в живота с почетна прожекция на своите изгубени филми, в същото време, в края на 20-те години, в Холивуд, една друга звезда на нямото кино Джордж Валентин (Жан Дюжарден) представя поредния си хит. И така, случайно или не, Изобретението на Хюго и Артистът се превръщат в тазгодишното чисто, пламенно обяснение в любов към Седмото изкуство.

Сцена II – Ще срещнеш висока, секси, непозната брюнетка...

   Полунощ в Париж

Субтитри: Who's that girl? – неслучайни целувка, танц зад параван, бенка на точното място и... Джордж Валентин създава новата кралица на Холивуд – Пепи Милър (Беренис Бежо)

Когато искаш обрат в сценария, винаги може да замесиш някоя секси, фатална, непозната жена – така се случва в живота на Джордж Валентин (Жан Дюжарден), който на премиерата на своя филм попада случайно в обятията на Пепи Милър (Беренис Бежо), както Гил, героят на Оуен Уилсън в Полунощ в Париж среща неволно красивата Адриана (Марийон Котияр), муза на Пикасо и Хемингуей, докато с магията на киното пътува до любимата си епоха – 20-те години на ХХ век, в любимото си място – Париж. Как не се е срещнал със сирачето Хюго и Жорж Мелие не знам, но Гил се влюбва до уши в Адриана, както Джордж Валентин си изгубва ума по Пепи Милър и я превръща в новата кралица на Холивуд – сякаш само, за да се затвърди теорията, че киното без любовта и своите музи е просто... движещи се образи. Дори те да са толкова илюзорни, колкото представата, че най-интересното, златната ера винаги е време, което не сме живели и именно затова ни изглежда толкова необикновено и магическо.

Сцена III – Его кома

   Потомци

Субтитри: Никой не иска да бъде второстепенен персонаж в собствения филм/живот – майсторът (Джордж Валентин) е засенчен от своята ученичка (Пепи Милър)

За да станат още по-драматични нещата във филма, Раят трябва да се превърне в Ад – Джордж Валентин започва да губи: любовта на съпругата си, любовта на публиката, за да се превърне във второстепенен герой в своя филм. Също като Мат Кинг, героят на Джордж Клуни в Потомци, който осъзнава, че собственият му свят, граден с толкова усилия от него е заплашен от унищожително земетресение – докато бори финансови дилеми, жена му изпада в кома след инцидент и едва тогава той разбира за нейната дълга любовна афера с друг, а за капак двете му отчуждени дъщери му спретват всякакви щуротии. Такива трудни времена обикновено служат за катарзис на героите, които трябва да осъзнаят кои са важните неща в живота им – именно това се случва и на Джордж Валентин, и на Мат Кинг, които просто трябва да се научат да превъзмогват своето его в името на нещо по-голямо.

Сцена IV – Адаптирай се или умри!

   Кешбол

Субтитри: Обреченият бунт на Джордж Валентин срещу говорящото кино

Адаптацията по неволя е лайтмотивът във всички претенденти за Оскар тази година – Хюго и Жорж Мелие трябва да преодоляват загубата на всичко, което някога са обичали; на Гил му се налага да заживее в реалността, също толкова приказна като Париж през 20-те; Мат Кинг трябва да осъзнае, че има по-важни неща от егото в живота, за да събере разпилените парчета от своето семейство; хлапето Оскар от Ужасно силно и адски близо трябва да почувства, че загубата на така любимия баща е само ключ към началото на пълноценен живот; роденият за волните поля жребец Джоуи трябва да свиква с ралото и войната; черните слугини и белите им господарки от Южнячки трябва да се научат на взаимно уважение; семейството от Дървото на живота трябва да приеме непосилната лекота на битието, но най-добре от всички го казва Били Бийн (Брад Пит в Кешбол) – Адаптирай се или умри! Именно това трябва да направи и Джордж Валентин, когато в Холивуд започва ерата на говорящото кино.

Сцена V – Ужасно силно и адски близо

   Ужасно силно и адски близо

Субтитри: Когато целият му свят се срути...

Когато целият му мир рухне, когато всичко, което някога е обичал си отиде, често героят се затваря в гняв към целия свят, но най-вече в гняв към самия себе си – именно това се случва с Джордж Валентин след неговия тотален фалит. Именно това спохожда и хлапето Оскар (Томас Хорн) след смъртта на баща му в атентата от 11 септември. И както Оскар намира (след изтощително изследване на лабиринтите на човечността в Ню Йорк) ключа на надеждата за по-добър живот, завещан му от баща му, така и Джордж Валентин усеща, че смъртта не е гранде свършека на смисъла в Живота. Особено като наоколо се навъртат хората, които те обичат.

Сцена VI – Ако можеха да говорят...

   Боен кон

Субтитри: Кучето – най-добрият партньор и спасител на Джордж Валентин

В киноброенето Годината на Дракона може да се превърне в Годината на Коня или на Кучето – именно то спасява Джордж Валентин от пожар и куршум в главата, пълна със самоубийствени мисли, както необикновеният жребец Джоуи спасява Човечността в сантимент епоса Боен кон на Спилбърг. Като в емблематичната сцена, в която немски и британски войник забравят за миг простотията на войната, за да освободят оплелия се в телените мрежи (и обърканите желания на хората) сърцат кон, сякаш, за да докаже, че животните са по-човеци от хората. Мдааа...

Сцена VII – Ти си умен, красив и значим...

   Южнячки

Субтитри: Когато и сам, Джордж Валентин не иска да се спаси, време е хората, които го обичат (Пепи Милър) да се намесят

Първото и може би най-важното нещо, за да можеш да обичаш някого, е да обичаш и уважаваш самия себе си – Пепи Милър го знае много добре, въпреки, че човекът, който я е научил на това (Джордж Валентин) го е забравил напълно. Иронията е, че именно така тя връща вярата му в Живота. По същия начин и в Южнячки, Скитър (Ема Стоун) връща себеуважението и пълноценния туптеж в сърцата на черните слугини, които сякаш са забравили какво повтарят непрестанно на разплаканите бели деца, които отглеждат – Ти си умен, ти си красив, ти си значим...

Сцена VIII – На този свят има два пътя...

   Дървото на живота

Субтитри: Винаги има изход в този живот, дори и когато не виждаш такъв – Джордж Валентин отново открива чудото на Живота и Киното

Има два пътя в Артистът (както и във всички тазгодишни Оскар претенденти) – на носталгията и на адаптацията. Както в Дървото на живота има път на природата и път на състраданието. Това, което ги събира в едно житейско, неразривно цяло е... любовта, естествено. Любовта към Живота и Киното, която кара героите в немия Артистът накрая да проговорят, а героите в брилянтно-визуалния Дървото на живота да изкажат най-важните неща на този свят – "Единственият начин да бъдеш щастлив е да обичаш. Ако не обичаш, животът ти ще отлети напразно".

Артистът, Потомците, Дървото на живота, Южнячки, Боен кон, Кешбол и Полунощ в Париж са в кината

Името Disco Nutter ще свързваш по-често с дъбстепа и неговите мутации, отколкото с диското. Неслучайно – Ясен Велчев е диджей и продуцент на бас музика за лейбъли като Saturate!, Section 8 Recordings, Carbon Logic. Също е и значима част от екипа на музикалната онлайн платформа за бас обсесии Stash!, както и българският представител на миналогодишната престижна Red Bull Music Academy конференция в Мадрид. Тази година RBMA инвазията ще захапе Голямата ябълка а.к.а Ню Йорк от 30 септември до 2 ноември, а всеки необратимо обсебен от музиката може да кандидатства за участие до 2 април. Затова докато с Ясен съживявахме спомени и усмивки от работата му с Om Unit и други артисти миналата година в Мадрид, той ни забърка спейс бас коктейл с основни парти съставки: Om Unit & Disco Nutter, Addison Groove, Photek, Scuba...

Има ли шега с диското в Disco Nutter и защо си избра точно това име?

Няма шега. Просто ми дойде наум един ден, докато си драсках на един лист по време на лекции.

Когато чуеш RBMA си спомняш за... ?

... еднo от най-невероятните неща, които са ми се случвали. Много музика, много вдъхновение и много усмивки.

Една от най-докосващите истории на лекторите беше тази на Emmanuel Jagari Chanda – последният оцелял от замрок сцената на Замбия. Никой друг не може по-добре да разкаже за трудностите на правенето на рок в Замбия, а вероятно той е и единственият останал с толкова задълбочени познания по темата. Сподели ни, че повечето му приятели, с които е правил музика по онова време вече не са сред живите. Разказа ни и за трудностите, пред които се е изправял всеки от съмишлениците му, което е и една от причините в момента да работи в коренно различен сектор, за да събере достатъчно пари, с които да основе училище за музиканти. С усмивката си Jagari осветяваше цялата стая и му пожелавам късмет с благородното начинание. Всеки от лекторите имаше невероятни истории за разказване. Имаше такива, които ни забавляваха много, като например Tom Zé.

Действахте в комбина с Roka, сега предимно продуцираш музика сам, но миналата година на RBMA пак ти се наложи да участваш в колаборации с други артисти – май обичаш да работиш с други хора или напротив, по-трудно е когато двама индивидуалисти работят по общ проект?

Истината е, че все още продължавам да работя главно с Roka. Има нещо магическо в това да правиш музика с други хора, най-вече заради синергията и крайните резултати. Когато можеш да се сработиш с другите, всичко става много лесно и спонтанно. На място като RBMA всичко става още по-лесно заради самата атмосфера, както и заради ограничението на дните, с които разполагахме. Две седмици могат да изглеждат като много време, но истината е, че там минават неусетно.

Общото ви парче с Om Unit от RBMA 2011 се казва Question, та кой въпрос не можа, а искаше, да му зададеш на него и другите артисти в Мадрид?

На такова място рядко съществува въпрос, който да остане незададен, най-вече заради непринудената атмосфера, която витае там. След първите няколко дни вече се намираш сред приятели. По подобен начин седят и нещата със самите лектори, някои от които дори работеха с участници в Академията.

С Джим (Om Unit) се запознах още в самото начало и беше първият човек, с когото работих там. Question всъщност е вторият трак, който направихме заедно. Първият носи името Dusk и е с участието на Jeet Zitar – невероятен музикант от Индия. Джийт влезе в студиото, в което работехме с Джим, попита ни дали може да пробва да запише нещо със своята mohan veena (инструмент, който се използва в индийската класическа музика) и за 5 минути успя да направи импровизация, която ни остави без дъх.

Какво би казал на всеки, който иска да кандидатства сега за RBMA 2012?

RBMA е невероятно преживяване, което остава за цял живот! Бъдете себе си, докато отговаряте на въпросите от анкетата и ако не ви приемат от първия път, не се отчайвайте. Ню Йорк със сигурност е изумително място за провеждане на Академията и няма съмнение, че от екипа на RBMA ще хвърлят огромни усилия да създадат нещо незабравимо, така че не пропускайте шанса си да кандидатствате!

На тези, които попаднат сред "избраните", препоръчвам да намерят време да се изгубят в града-домакин веднага щом пристигнат там, защото няма да им се отдадат много възможности за туризъм. Повечето дни, както и нощи, ще прекарате в студията, лекционните зали и кухнята. Не, че ще съжалявате за пропуска – на човек му се отдава само една такава възможност и трябва да се възползва максимално от нея.

Каква идея ти се въртеше в главата, докато правеше микса?

Искаше ми се просто да представя някои от траковете, които слушам напоследък. Не съм залагал на авторска продукция, а самата селекция се различава малко от нещата, които пускам обикновено.

Тази година ти предстои...?

Надявам се на повече муза и повече хубава музика!

Парти девиз за финал?

Party smart!

01 Om Unit - The Timps (Alternative Mix)

02 Voyeur - Estella

03 Scuba - Flash Addict

04 Photek - U.F.O. (Addison Groove Almost Headhunter Remix)

05 KingThing - Waking Up

06 AS1 - From The Above

07 AS1 - Walking On Fire

08 Quebo - The Beat Constructor

09 Instra:mental - Pyramid

10 Dexter - Space Booty

11 Kronos Device - Below the Surface (Dynamik Bass System Remix)

12 Addison Groove - Work It

13 Om Unit & Disco Nutter - Question

14 Stingray Enters The Unknown- The Sadist (Heinrich Muller & Cestrian Mix Part 1)