My Mir
И замирисва на лято и... фестивали. Започваме обратното броене на лятната фест лудница с....
Какво?
Sagrada Familia-та (Светото семейство) на електронната музика свири сбор във Вавилонската Sónar кула или иначе казано: случва се един от най-престижните световни фестивали за електронна (и не само) музика.
Кой?
Списъкът е по-дълъг от Стария завет, но да обобщим в секции по интереси:
• Премиери на албуми – кросоувър денс агентите Hot Chip ще представят новия си албум Why Make Sense?, докато Джо Годар ще има време да попее и с другия си проект The 2Bears; Squarepusher също премиерно ще отвинтва очи и уши с новото си лайв шоу за новия албум, а конкуренция ще му прави хитовият Jamie xx с пресен-пресния си дебютен соло албум In Colour на фона на винтидж вакханалия с марката Róisín Murphy и визуалния пир на Flying Lotus и неговата футура джаз игра със смъртта.
Flying Lotus ©
• На гребена на вълната – неповторимите Siriusmodeselektor (Modeselektor + Siriusmo) ще играят бас вариации ала Moderat, докато Аrca обуздава митичното си алтерего Xen в компанията на старата си дружка FKA Twigs, диско звяра Kindness, технобас факирите JETS (Jimmy Edgar + Machinedrum), синт триото на Dorian Concept, Floating Points, The Bug и zef-шок-хип-хопърите Die Antwoord.
Róisín Murphy ©
• Легендите – всяка година Sónar отделя специално внимание на живите икони в музиката – този път това ще са единствените и неповторимите The Chemical Brothers, денс уейв титаните Duran Duran, IDM пионерите Autechre и техно иконата Laurent Garnier.
The Chemical Brothers © Sónar Image
• Надежда нова – бъдещите силни на деня съшо имат своя хит парад – Red Bull Music Academy водят своята орда стипендианти начело с хитовото грайм дуо Mumdance & Novelist, WIFE, Zebra Katz, Teengirl Fantasy, Ossie, Adda Kaleh и супергрупата Nazoranai (Stephen O'Malley + Oren Ambarchi + Keiji Haino). А като добавим инди хип-хоп перлите BadBadNotGood, хаус титаните Ten Walls, Henrik Schwarz и нео-техно кралиците Holly Herndon, Maya Jane Coles и Helena Hauff бъдещето изглежда доооста бляскаво.
Къде?
Дневна сесия– из шарените архитект и исторически околности на хълма Montjuïc.
Нощна сесия – в гранде залите, двора и лунапарка с блъскащи се колички на панаирната палата Fira Gran Via.
Кога?
Основната бийт вакханалия е на:
Защо?
Нали искаш да чуеш на живо любими музикални артисти, които пасват точно в момента идеално на всеки бийт на твоето сърце, а не да ги слушаш... хмм, след 10 години когато ще се питаш – Защо, по дяволите, бях луд по това парче!?! А и Барселона не е за изпускане през лятото, особено в Sónar седмицата, когато в целия град се вихри денонощна бийт фиеста.
Билети тук
Squarepusher ©
Emika и Jimmy Edgar в София или коя е Majenta?
Детройт via Бристол
Имало едно време... в Детройт, щата Мичиган, малко момченце на име Джими Едгар, което проходило тъкмо когато сърцето на моторния град затуптяло в ритъма на техното на Хуан Аткинс, Дерек Мей, Кевин Сандерсън, Джеф Милс и сие... Отвъд Океана пък, в Англия, недалеч от Бристол, малко момиченце на име Ема Джоли направило първите си бебешки стъпки под звуците на зараждащия се есид хаус...
Малкият Джими обичал да си играе с всичко, което издава шум – пиано, саксофони, магнетофони..., но най-вече с барабани, затова още като тийн започнал да свири в групи, експериментиращи с електронната музика. Ема по това време си играела с клавишите на пианото и композирала музика още в училище, затова неслучайно завършила с диплома по Музикални Технологии и започнала да работи в щаб квартирата на иконичния лейбъл Ninja Tune.
Не след дълго Джими Едгар се развихрил като лошото момче на фючър IDM фънка и издал дебютния си албум Color Strip за култовия лейбъл Warp, а арт самоличностите му се множели като спектъра на светлината – то не били музикални псевдоними (Creepy Autograph, Michaux, Black Affair, Her Bad Habit, Noir Friction...), то не били арт изложби (Джими излагал свои картини, фотографии и саунд инсталации в галерии и музеи в Ню Йорк, Детройт, Маями, Торино, Болоня), то не били фешън фотосесии и видеоклипове (снимал за списания като H, Notion, Clash, URB, руския Vogue, Dazed), то не били късометражни филми...
В същото време Ема Джоли търсела перфектния флирт между човешкия глас и сърцетупа на музикалните машини, докато сърфирала по партита с дружките си Pinch и Mala, усещайки гъдела от раждането на дъбстеп баса в корема си. Леко обременена от дъбстеп детето, чието раждане видяла с ушите си, тя заминала за Берлин, за да създава саунд дизайн за прочутата компания Native Instruments – музикалният хард и софтуер, на който диджеи и продуценти на електронна музика се кълнат във вечна вярност.
Berlin Calling...
Някъде там, из клубните хаус, техно и дъбстеп потайности на Берлин, Ема и Джими се срещнали. Може би, в някоя от щурите, бийторгийни нощи в емблематичния клуб Berghain/Panoramabar, където през деня Ема записвала звуци, които давала на резидентите на клуба Марсел Детман, Бен Клок и сие, за да направят после компилацията Fünf за петата годишнина на лейбъла им Ostgut Ton. А може би Ема и Джими се срещнали в деня, когато Емика отишла при модния фотограф Джими Едгар, за да ù направи фотосесия за някои от първите ù хитови сингли като Double Edge, Drop The Other и Count Backwards...
Джими вече живеел за постоянно в Берлин – може би заради договора за втория си албум ХХХ с прочутия берлински лейбъл !K7, а може би защото именно там бил перфектният техно будоар за неговия галактически електросекс фънк с красноречивите хитове от ХХХ – Turn You Inside Out, Hot, Raw, Sex, Push, Function of Your Love и New Touch.
По това време Ема Джоли вече се казвала Emikа и славата ù се носела след нея като шлейф на дъбстеп принцеса от мрачно-светлите соул приказки на Андерсен. Наричали я още "гърл пауъра" в Ninja Tune, които издали дебютния ù албум, в който Емика създава своя дъбтехносоул свят, където машините имат човешко сърце и изливат страстни емоции с гласа си.
Нямало как, Ема и Джими се харесали, може би защото и двамата не обичали етикетите, които хората слагат в музиката и в живота. Или защото и двамата използвали музикалните машини, за да създават чувствена и страстна музика, която да гъделичка човешките импулси и изкушения. Именно затова, в началото на 2012, двамата решили да запишат общото 3 Hours ЕР – петият сингъл от суперуспешния дебютен албум на Emika с римейка Hit Me и два видеоклипа към парчето – и трите дело на Джими Едгар.
Emika и Jimmy Edgar в София или коя е Majenta?
Музиката, като най-хубавите неша в живота, е въпрос на споделено удоволствие. Именно затова Емика и Джими Едгар ще Hit-нат заедно София Лайв Клуб на 23 май.
Емика ще сподели наживо дъбтехносоул приказките си, които самата тя оприличава на боровинки – "синьо-лилави и загадъчно тъмни отвън, а отвътре – сочни и сладки". Освен хитовете от дебютния ù албум в "нейните боровинкови нощи" ще намерят място и издадените през май нови истории от Chemical Fever EP – очаква те наистина нощ с много алхимически реакции и любовни трески.
Джими Едгар, от своя страна, ще катализира химическото действие на любовния бийт еликсир с атрактивното си Majenta LED аудио-визуално лайв шоу, с което ще представи и новия си албум Majenta, излизащ точно през май от хитовия лейбъл Hotflush на Scuba – очаквай неоново еротичен робоелектро-поп в парчета като Take Me on a Sex Drive или в I Need Your Control, малко UK garage за разкършване в Let Yrself Be и футуристичен електро-фънк с постер лозунги в пилотния сингъл This One's for the Children – We don't like television... We don't like New Wave... We don't like celebrities... We just want what we crave...
Ако и вие не обичате гореизброените и просто желаете сексилектро соул бас в здрачна майска нощ то...
presents Emika Live & Jimmy Edgar Live на 23 май 2012 в Sofia Live Club
Билети тук
Музика нова за слушане и гледане, II-ри том 2012 – EFUNK и любовно електро-диско отвъд Океана, Орбитален котешки рейв, вътрешният свят на датските LCD Soundsystem, Hot Chip в минало и бъдеще време, женско парти ала Nite Jewel, DVA медитация, винтидж соул история от преродения Бил Уидърс, малко ароматерапия ала Smells Like Black Spirit и криви танци под златен дъжд за финал.
Soul Clap – EFUNK
Нека EFUNK (да се чете Everybody's Freaky Under Nature's Kingdom) бъде с вас, както казват Ели Голдщайн и Чарли Ливайн в дебютния си албум. Неслучайно мнозина фрийкнаха по техния палав слоумоушън хаус, в който, като морски бриз, навяват соул и аренби вокали. Такива секси като на Мел Блат (някой да помни Мел Б от Spice Girls!?!) в парчетата Ecstacy, Need Your Lovin (пореден римейк на Everybody's Got to Learn Sometime) или пък тотално грууви като на Jules Born в Lets Groove On – истинският хит тук, който задава бийта за парти сезон пролет/лято 2012, в който да свалиш дрехи, задръжки и любовни дръжки. Та, Let's Groove On!
Chromatics – Kill for Love
Електро-диско квартета от Ню Джърси погъделичка доооста дълго интереса на феновете с видеосинглите Lady, Back from the Grave, Candy и заглавното Kill for Lovе преди да пусне най-накрая новия си албум. Чакането обаче си струва – замечтани китарни рифове, красиво реещи се вокали и винтидж електро-диско бийт, който щеше да излиза от вените на Depeche Mode (чуй The Page и A Matter Of Time), ако се бяха пръкнали на някой тропикана плаж... на Балеарските острови, например.
Orbital – Wonky
Никога не казвай Never – братята Фил и Пол Хартнол решиха да "погребат" делото на живота си Orbital и никога повече да не записват музика под това иконично рейв име, но ето че през 2009 и 2010 се събраха за няколко от уникалните им концерти и... тръпката победи – днес са готови с осмия си албум, който отново изстрелва техно кораба им във възходяща орбита. Малко ню скуул – меланхоле вокали от Zola Jesus в New France, щуро рапиране от Lady Leshurr в Wonky и дори дъбстеп в Beelzedub (заигравка със старото им парче Beelzebeat) и доста олд скуул – страхотните Distractions и Stringy Acid, за да кажем, че... няма нищо по-хубаво от старите приятелства в нова орбита.
WhoMadeWho – Brighter
Ако сте гледали наживо това лудо датско трио преди 2 години в София, то сте наясно, че те идеално знаят как да превърнат един електронен албум в живо рок джамбуре. Нещо такова се случва и тук – все по-хаус и техно инжектирани парчета като Inside World, Greyhound, The Divorce и Head On My Pillow се преплитат умело с рок вибрациите в Running Man и The Sun, за да превърнат датското трио в новите LCD Soundsystem или в... техно римейк на Franz Ferdinand.
New Build – Yesterday Was Lived and Lost
Миналият път представихме The 2 Bears – страничният проект на Джо Годар от Hot Chip, а сега е време да видим с какво се занимават и другите членове на Hot Chip – Ал Дойл и Феликс Мартин забъркват в комбина с барабаниста Пат Махони (от недействащите вече LCD Soundsystem) носталгично изпращане на осемдесетарската диско/поп/рок вакханалия с парчета като Medication, The Third One и Do You Not Feel Loved? А тепърва предстои и нов албум през юни от Hot Chip – не хора, а машини!
Nite Jewel – One Second of Love
"I'm a broken record/you've heard this before" иронично пее Рамона Гонзалез в откриващото парче This Story на втория ù албум и е права – и преди си чувал разчупен с актуални бийтове осемдесетарски поп и игриви, чувствени вокали. Обаче това, което прави парчета като One Second of Love, She's Always Watching You, Clive и In The Dark страшно чаровни е самоиронията в тях и странната им интимност – приличат на ранно пролетно слънце, което те гъделичка през щорите и ти обещава приятно лято. Досущ като в песните на приятелката на Рамона от общия им Ел Ей – Джулия Холтър.
DVA – Pretty Ugly
Scratcha DVA, DVA или просто Леон Смарт – различните превъплъщения във времето на този британски агент ясно отразяват моментите, в които той променя и бийт концепцията си – от UK Funky в миналото до брокън соул бийта в настоящето като и двете се оплитат перфектно в дебютния му албум. Постоянно присъстват само чувството му за ирония (първият сингъл Where I Belong озвучава разпъването на кръст на Исус!?!) и усетът му за чудни соул вокали – парчета като Just Vybe с Fatima, Pretty Ugly с Cornelia, Madness с Vikter Duplaix и страхотното Eye Know с Natalie Maddix.
Michael Kiwanuka – Home Again
Сред босата конкуренция на Frank Ocean, Azealia Banks и Skrillex, наистина нямаше кой друг освен соул гласът на Майкъл Киванука да заеме първото място в класацията BBC Sound of 2012. Напълно заслужено – в дебютния му албум гласът му обгръща като на прероден Бил Уидърс, китарата му е верен другар, а винтидж соула му плува идеално по вълните на вечната ретро мания. Та, Tell Me A Tale, Майкъл и дано твоята магическа приказка продължи дълго.
Robert Glasper Experiment – Black Radio
Робърт Гласпър е джаз пианист и то какъв, а в този четвърти албум сбъдва една своя стара мечта – да оплете джаза и хип-хопа в едно неразривно цяло (и тяло). Получило му се е – Ерика Баду е неустоима в римейка на класиката Afro Blue, Лейла Хатауей влиза в кожата и гласа на Шаде в Cherish the Day, Мос Деф доказва в Black Radio, че преди да се впрегне като актьор е бил, най-вече, класен рапър, в другите парчета блестят и Лупе Фиаско, Билал, Musiq Soulchild..., а накрая остава време и за гранде фънк римейк на Smells Like Teen Spirit! И въобще целият албум Smells Like Black Spirit!
Mouse On Mars – Parastrophics
Накрая отдаваме заслужено внимание на едни от IDM пионерите и техният 11-ти албум – Ян Вернер и Анди Тома отново си играят с жанровете, както си поискат, така че парастрофално да объркат представите за това що е то IDM, електро, техно, хип-хоп... Сигурно е само, че криви танци ще има, както и, че под всичко и всички наоколо се крие златна жилка – само някой да я открие, та да блесне ослепително на слънцето.
След сибирската зима, Руски сезон в Народния театър – две пиеси (Животът е прекрасен а.к.а Самоубиецът и Нощна пеперуда) от интригуващи руски автори и двама режисьори (Александър Морфов и Явор Гърдев), които са работили неведнъж в Русия и идеално познават тази необятна, руска шизо душа. И въпреки огромната разлика във времето между двете пиеси (Николай Ердман пише Самоубиецът през 1928, а Пьотр Гладилин пуска в полет Нощна пеперуда 70 години по-късно), въпреки тотално различния подход на Морфов и Гърдев, въпросът е един – спасението на отделния Човек и неговата Душа.
И така, какво се получава – българска драма на абсурда с руски прототипи в три действия:
Първо действие – тялото затвор за мойта душа е...
Имаме двама главни герои, чийто души страдат, захвърлени в "затвор" по неволя. В Животът е прекрасен безработният (да живей кризата) от две години Семьон Семьонич (Камен Донев) е осъден на вечен битовизъм и варена наденица, окован сякаш завинаги във веригите на съвместния живот с изтерзаната си женица Маша (Рени Врангова), досадната тъща (Светлана Янчева) и съседите в общата комуналка, смърдяща (усеща се наистина) на пране, пот, пръдня и манджа, докато Душата му иска да свири на боен бас (демек туба) и мечтае за концертни зали.
Животът е прекрасен фотография © Фелия Барух
В Нощна пеперуда пък, редник Николай Коля Лебедушкин (Весела Бабинова) е окован против волята си (опитал всячески да отърве военна служба) във военен гарнизон (смърдящ на близкия свинарник) в пустинния Север, "там, откъдето започва вечният мраз", докато Душата му на артист (не на убиец) мечтае за театралната сцена, за поезия, балет и... въобще за Изкуството.
Изходът – Семьон Семьонич използва убеждението на останалите в неговото желание за самоубийство, за да изживее музикалната си мечта или... поне да се почувства важен и значим "30 минути преди смъртта". Коля Лебедушкин пък се превръща мистично в жена, за да се спаси от гаврещата се с него военна служба или... поне, за да превърне гарнизона в театър, където да напише и изиграе гениалната драма на живота си, досущ като по Шекспир – "светът е сцена и всички ние сме актьори на нея".
Нощна пеперуда фотография © Симон Варсано
Второ действие – Изкуството... изкуството ще спаси....
Драмата е налице – българинът е затънал до шия в битовизми и пол(ов)итически трансформации, а Душата му (като на Семьон Семьонич и Коля Лебедушкин) плаче, може би, за Изкуство, което поне за миг да го накара да се почувства Човек. То не бяха кастинг риалитита, шоута за таланти, денс и арт конкурси... човек ще си каже, че всеки втори у нас иска да бъде артист или поне псевдо "звезда" под прожекторите... И двата спектакъла наистина се заиграват иронично с артистичните пориви и мечтите за арт живот, но... бачкатора, дребната душица Семьон Семьонич бързо разбира, че тубата/Изкуството не е за всеки и решава да посвети живота/смъртта си на "по-висша цел" – мечтите за признание на Другите. Редник Коля/Наталия Лебедушкин/а от своя страна, отдавна е твърдо решен да се посвети на Изкуството, както суровите воини от великата руска армия са готови да отдадат живота си за родину.
Хубавото и на двата спектакъла е, че в главните роли Камен Донев и Весела Бабинова отдават сърцата си за Изкуството.
Животът е прекрасен фотография © Фелия Барух
И докато в Животът е прекрасен, Морфов залага на проверените усет за абсурда и комедийна класа на Камен Донев (страхотни гегове и импровизации с моментите на самоубийство, смислени закачки с публиката, танци, "свирене" на туба), то в Нощна пеперуда Гърдев рискува с третокурсничката от НАТФИЗ Весела Бабинова, но докрай оправдано – същинска хала на сцената, която разглабя и сглабя автомати за секунди, танцува класически балет, поема тежки плесници и стопля сърцата, дори "там, откъдето започва вечният мраз".
Нощна пеперуда фотография © Симон Варсано
Точно в подхода на Александър Морфов и Явор Гърдев е и най-голямата разлика между двата спектакъла, които иначе използват сънищата и танците за прокарване на основната идея. Морфов впряга целият мега зрелищен арсенал от въртящи се сцени, проектори, осветление, вентилации, изпускащи зловонни миризми, фургони, барбекюта, оркестри и простряно бельо по балконите на Народния театър, с огромен актьорски състав, за да изгради умело атмосферата на гранде битова комедия на абсурда, в която всички (освен жената и тъщата) искат от Семьон Семьонич да се самоубие (да бъде техен глас) в защита на техните прозаични, псевдо идеали. В същото време, само с гласа на Наум Шопов (посмъртно, да почива в мир) в началото, с минимум актьори, сценография и осветление, свързвайки хитро два изконни руски символа (армията и балета) с персонажи от Шекспировата драма Отело, Гърдев гради интимна полярна драма на абсурда, в която Коля/Наталия Лебедушкин/а се жертва (като Дездемона) в защита на идеята, че няма нищо по-голямо от Изкуството/Любовта, което променя човешките животи.
Нощна пеперуда фотография © Симон Варсано
Гърдев стига още по-далеч – докато полковник Андрей Исаевич Кинчин (страхотен Михаил Билалов) и Коля репетират Отело на сцената на гарнизона (нещо като театър в театъра), тогава сякаш Гърдев пита задочно самия себе си и актьорите си за смисъла на Изкуството въобще и мястото им в него с иронични препратки от споровете на двамата герои като "сцената и залата с публика пълна, а душата празна".
Трето действие – Тъжната истина...
... е, че "някога хората са умирали за идеите си, а сега хората, които имат идеи не искат да умират, а тези, които искат да умрат – нямат идеи", както казва представителят на руската интелигенция (героят на Руси Чанев) в Животът е прекрасен. Истина е и, че когато, през 1928-а, Николай Ердман пише Самоубиецът (поставена от Морфов със заглавието Животът е прекрасен), едва ли си е представял, че това ще бъде единствената му пиеса, а той цял живот ще бъде преследван заради идеите си и дори заточен в Енисейск, заради момента, в който преди смъртта Семьон Семьонич, от пиянски непукизъм, звъни в Кремъл и псува Властта до девето коляно. Истина е и, че хората, които плащат на Семьон Семьонич да се самоубие в защита на техните псевдо идеали, биха платили и на някой друг да живее живота вместо тях, защото са празни, мъртви души.
Животът е прекрасен фотография © Фелия Барух
Истина е и, че такива пълни с живот и идеи хора като Коля/Наталия Лебедушкин/а, досущ като нощните пеперуди, ще бъдат унищожени именно от това, което най-силно ги влече – светлината/Изкуството, но не и преди да разкъсат пашкулите, в които живеят и най-скованите от мраз, студ и (армейски) правила души.
Истина е и, че всичко може да се окаже просто един сън, както е накрая при Семьон Семьонич, та да се събуди Душата му за прозрението, че Животът е прекрасен когато се бориш за него, а не за варената наденица. Истина е и, че сънищата (очарователно хореографирани в Нощна пеперуда от Виолета Витанова и Станислав Генадиев) могат да се превърнат в смъртна реалност, но дори тогава ще можеш да се изсмееш пред лицето на Смъртта и да завъртиш с нея лебедов танц, защото Изкуството те е научило да се смееш и живееш.
Нощна пеперуда фотография © Симон Варсано
Гледай Животът е прекрасен в Народен театър "Иван Вазов" Голяма сцена на 16 и 17 декември от 19:00 часа
Режисьор: Александър Морфов
Сценография: Никола Тороманов
Художник на костюмите: Марина Додова
Музика: Асен Аврамов и мюзикхол оркестър "Разкърши се" – Веселин Веселинов-Еко, Румен Александров, Нивилиян Гемиджев, Николай Темнисков, Данаил Тотев
Хореограф: Ивайло Иванов
В ролите: Камен Донев, Рени Врангова, Светлана Янчева, Албена Колева, Пламен Пеев, Руси Чанев, Стефания Колева, Биляна Петринска, Валентин Танев, Теодор Елмазов и много др.
Полети с Нощна пеперуда в Народен театър "Иван Вазов" Камерна сцена на 12 и 13 януари от 19:00 часа
Режисьор: Явор Гърдев
сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова (да почива в МИР)
музика: Калин Николов
хореография: Виолета Витанова и Станислав Генадиев
В ролите: полковник Андрей Исаевич Кинчин – Михаил Билалов
редник Коля Лебедушкин –Весела Бабинова
капитан Багаев – Христо Петков
старши лейтенант Ювачов – Йосиф Шамли
военен лекар майор Морозов – Сава Драгунчев
и специалното гласово участие на Наум Шопов (МИР на праха му)
