My Mir

Той е IT специалист, но всъщност е специалист по UK bass музика. Той е Стефан Крумов, но само семейството и приятелите му го познават с това име – за зарибените по микс коктейлите в menta session той е просто StefaK. Диджей, проповядващ култ към "свинския" ритъм с парти вечеринките Swine Riddim, участник и на двете издания на Mellow Music Fest, и абониран агент за всяко тайно и не толкова тайно място, в което са намесени счупени ритми. Затова той ще удари и едно бийт рамо на нашето соаре. Затова негова е и втората серия на подкаст сериала ни, в която с много лирична драма са забъркани класики от Burial, чудесен ремикс от българската гордост KiNK, сравнително нови хитове от Ben Westbeech и SBTRKT, за да завърши всичко с иронично намигане на набиращия мощ в нета уелски продуцент Ifan Dafydd.

Шега работа ли е да имаш редовна работа и да движиш музикален блог като mentasession.org?

Ако искаш нещата да се получават наистина добре, трябва да вложиш малко повечко старание. Реално всеки пост отнема време, с което не винаги разполагаш, затова често се случва едното да е за сметка на другото. Може би сега е добър момент да благодаря за усилията на всички замесени и най-вече на Тео, без който "ментата" определено нямаше да е същата.

Защо точно UK bass музика? Какво в нея те привлече и защо би я пропагандирал?

Не мисля, че има конкретна причина. Открих я в момент когато се ослушвах за нещо ново, но същевременно достатъчно близко до нещата, които харесвах тогава. Привлече ме най-вече с динамиката си. Нещо, което винаги е било ключово, когато става въпрос за парти музика. Винаги съм бил на мнение, че тя трябва да е предимно такава, която кара хората да се движат, макар че напоследък все по-често се случва да пускам и такава, която е по-скоро за слушане. Въпрос на настроение и обстановка. Впоследствие се оказа, че музиката от Острова постоянно се видоизменя, което я прави доста разнообразна и подходяща за всяко настроение и състояние. Естествено съвсем не се ограничавам само с нея, обикновено повечето неща, които слушам ежедневно нямат много общо с тези, които пускам в сетове.

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Добрият микс е като добрия филм. Ако липсва интересна история и линия едва ли ще намериш много други причини, които биха те накарали да си го пуснеш отново. В повечето случаи когато правя микс винаги се опитвам в него да има идея и тя да придава някакво точно определено настроение на тези, които го слушат. За този микс конкретно ме вдъхнови един човек, за когото не спирам да мисля от известно време насам. Всяко парче в него е там, поради някаква точно определена причина. Естествено всеки си го интерпретира по свой собствен начин, затова се надявам да допадне и на останалите.

Нещо, което си припяваш или тананикаш тия дни?

Безспорният хит на лятото, немският му вариант... и когато остане време албумите на Machine Drum - Room(s), на Africa HiTech - 93 Million Miles, на Holy Other - With U. Винаги разчитам и на KiNK, който не се спира и постоянно влиза в употреба. Това, което си харесах днес беше последното издание на лейбъла Hotflush: Braille - Braille EP.

Що е то свински ритъм (и има ли почва у нас)? Разкажи повече за Swine Riddim вечерите, които организираш тук и там?

Свинският ритъм се появи у нас точно като шапа в Бургаско – от нищото. Стартирахме го с Meerrou и екипа на Влайкова, като впоследствие към свинщината се присъединиха още доста хора, които допринесоха за развитието му в една или друга посока. Наскоро се проведе седмото му издание, на което за пръв път имаше две паралелни сцени. Опитваме се да правим тематични събития, затова не е изключено при следващото ви посещение във Влайкова да се натъкнете на поредната безумна декорация. По отношение на музикалната селекция и гостите също се стараем да има известно разнообразие. Вероятно следващото по-грандиозно парти ще бъде на 8 октомври.

Подочухме, че произлизаш от ловджийски род – обичаш ли пържоли?

С лова определено ударих на камък, но пък пържоли си похапвам редовно (все пак с тях съм отгледан).

За какво би отишъл на лов?

Само за това, което си заслужава :)

Дъбстепът умря ли или все още се намира някой, който да изкрещи "да живее дъбстепът"?

Чак да е умрял не бих казал, по-скоро се прероди в други форми. Цялата тази история със стилоопределянето силно се разми в последните няколко години. Хората постоянно измислят нови имена за нещо старо като идея. Например новопоявилият се "post-dubstep" си е чиста проба хаус. При темпото, с което се появяват и умират разни стилове, е трудно да се каже кое точно е "умряло" и кое не.

Къде хората могат да те срещнат и чуят тия дни?

16 септември в MIXTAPE 5, заедно със Sirius & Methodikal. А в дългосрочен план - на 7 декември съм в компанията на Jamie Woon и Pearson Sound. През останалото време вероятно могат да ме намерят някъде около бара във Влайкова.

Парти девиз за финал?

All time Swine!

01. Burial - Fostercare (Intro)

02. Digital Witchcraft - Fingerpaint (KiNK Remix)

03. Chaos In The CBD - Trying To Get A Dub (French Fries & Bambounou Remix)

04. Melé - Mugged (Sinden Remix)

05. M.I.A. - It Takes A Muscle (Pearson Sound Refix)

06. Ben Westbeech - Falling (Dark Sky Remix)

07. Falty DL - My Friends Will Always Say

08. Burial - Unite

09. Poly Styrene - Black Christmas (Kahn Remix)

10. Clicks & Whistles - Hello

11. SBTRKT - Wildfire

12. Lunice - Hitmanes Anthem

13. Guido - Orchestral Lab

14. Ifan Dafydd - No Good

Четвъртък, 18 юни 2009, Барселона

"While we have oceans, rivers that still bring us life, reasons to live in the moment, hold onto your time..." Времето сякаш бе спряло по някаква каталунска магия, докато тези думи се лееха от устата на юноша бледен с черна коса и черна Fred Perry тениска, застанал смирено на мини площада пред МАСВА (Музеят за съвременно изкуство на Барселона) извън тоталната лудница на откриващата дневна сесия на фестивала Sonar.

"Let your heart go where the wind takes it..." редеше младежът, а бийтът под думите водеше някъде... там, над покривите, над града, на по-приятно място... или поне на по-малко потно и задушно. Младежът се казваше Джейми Уун. Тих, скромен, с обрани и леко сковани сценични движения, но гласът... в гласа му имаше сила и увереност. И дълбочина. О, да. И нещо, което идваше от сърцето. Звукът на сърцето. Туп-Туп-Туп...

Октомври, 2010

"... space to breathe it, time to savour.." Мдаа, Джеймито вече диша и вкусва популярността. Големи лейбъли тичат по петите му. Всички говорят за него. Всички въртят до откат сингъла Night Air. Сред феновете му е и мистичния дъбстеп титан Burial, с когото именно записват Night Air. Всъщност именно Burial с вълшебното си дъбстеп фенерче изкарва Джейми на светло. Извън малките, задимени лондонски барове, които Уун обикаля с акустичната китара и римейка си на Wayfaring Stranger – блус класика, изпълнявана и от Джони Кеш. Burial превръща версията на Джейми от 2007-а в призрачно епичен нощен химн, а към него Уун добавя своите красиви, сърцетупкащи духове в Spirits и ето че приказката за Джейми, душата и нощта се ражда. В този момент в приказката влиза още един герой, накарал хората по света да заговорят за пост дъбстеп бум със заразително перкусивния си и еклектичен саунд, размиващ границите между дъбстеп, геридж, джънгъл, грайм и хаус. Той се казва Дейвид Кенеди, но всички го наричат с бойните имена Ramadanman, Pearson Sound и Maurice Donovan. Неговият съблазнително хипнотичен ремикс на Night Air, узаконява завинаги съчетанието „емоционален дъбстеп" в клубните речници, докато денс продуцентите се чудят има ли пресечна точка между дъбстепа и дийп хауса, и дали въобще жанровете имат някакво значение за добрата съвременна музика.

Сряда, 7 декември 2011, София

Jamie Woon и Pearson Sound са в Sofia Live Club тази вечер. Джейми идва с прекрасния си дебютен албум Mirrorwriting, за да те разходи през нощта и нейните духове, изкушения, смехове, страхове, болки, прегрешения, шизофрении, и други странности на нощните птици, бродещи из града. Завършил е четвърти в бягането на 100 метра, наречено Sound of 2011 – класацията на ВВС за изгряващите "звезди" на годината. Обаче Джейми знае, че трябва да е "walked when He shoulda ran". Затова прави невероятен маратон през годината, скачайки от фестивал на фестивал, от клуб на клуб, срещайки се с милионите си фенове в YouTube, разказвайки бавно и търпеливо своята приказка.

Историята на Дейвид Кенеди не се развива много по-различно, докато той развява знамето на своя отбор Hessle Audio (лейбълът, който движи със своите братя по оръжие Ben UFO и Pangaea) по света, а и у нас, водейки британската бас музика напред, към нови, неизследвани територии. Като България.

Интересното е, че той е от онези британски артисти, участвали в Switch On! ремикс инициативата на British Council в България, при която британски продуценти ремиксираха хитови парчета на български групи. Негово дело е римейка на класиката на Уикеда ... А ние с Боби двамата пием кафе, изманипулирана в хипнотично-перкусивно брекбийт парче с пречупени до неузнаваемост вокали. Подход, превърнал се в негова запазена марка и създал такива пост дъбстеп класики като Don't Change For Me, Work Them, Grab Somebody, Blanked.

Днес обаче този британски герой вече се подвизава само с името Pearson Sound и като такъв тази година завъртя страхотния микс FabricLive 56 – прочутата серия микс компилации на Fabric, клубът-Мека на прогресивния звук. Прави и все по-емоционални и вокални парчета (Higher, Down With You), но не забравя и експлозивната денс енергия с римейк на рейв класики като Deep Inside на Hardrive или пречупени до невъзможност ремикси на парчета като Morning Mr Magpie на Radiohead.

Така, че те очаква една изключително приятна вечер, изпълнена с малко меланхолия, с малко прозрения за душата и нещата от живота, малко тъга, малко секс, много денс стъпки и едно такова приятно гъделичкащо усещане под лъжичката на сутринта...

И звукът на сърцето. Туп-туп-туп...

Кой?

Естествено, първо са самите Tripрle A, които са до един невероятни (Арабел Караян, Георги Дончев, Александър Евтимов-Шаманчето, Александър Skiller Деянов) и си станахме приятели за 4-те дни заедно. Иначе видеото го измислихме цялото A.S.M.A. крю – Иван Москов, Неделчо Хазърбасанов, Йоана Бузова, Чочо Михайлов и Милена Михайлова. Обаче нямаше да стане без Костадин Fozzie Костадинов (който го монтира), без Тимучин, който направи 3D моментите и без Ники Златанов, който ни помогна всичко в сета да е окей.

Къде?

Сниман е след известно умуване, в една от сградите на братя Василеви (бившият хладилен завод), за което, специални благодарности на Евгений Михайлов. Снимахме с много кеф, много смятане на кадри и сантиметри, ужасно много смях, малко притеснение и мноооого любов. И един Сanon 5dmk2, и сет обективи, и много хора, които помагаха. И много труд, и търпение, и един ipad за синхронизиране на движението на устните.

Как?

Накратко, историята е такава: Арабел и Гошо Дончев гледат клипа на Алекс Жекова (сниман също от A.S.M.A.), звънкат на Иван, след което се срешаме с Арабел, говорим си на англо-български и ни е готино заедно. После A.S.M.A.-та мислим известно време (доста), след което една седмица смятаме с калкулатори и наум, звъним телефони като луди и организираме снимките.

Защо?

Първо, защото stop motion-ът адски ни кефи и е много красиво. Второ, защото оставя усещането за музиката на Tripple A (поне за нас). Има импровизация и разбира се, заради възможността за игри с време и пространство.

Рachanga si , trabajo no – нали е лято :)

Слънце, море, плажове, коктейли... сигурно вече разиграваш до откат тази комбинация, но естествено... без музика не може. Затова с чаша в пясъчна ръка решихме началото на нашия скромен подкаст сериал да сложат двама агенти, които идеално знаят как да спретнат саундтрака на приятна вечер край морето. Сигурно познаваш Ангел а.к.а. Funkusion от радио шоуто Groovy Sessions или от свежата парти серия Reel Feel. Сигурно познаваш и Андрей а.к.а Makopa като един от главните герои зад Park Live и другата половинка в Reel Feel. Обаче може би не знаеш, че двамцата вече въртят плочи под името Sirius & Methodikal и именно под него се изявиха на румънския B'est Fest тази година. Така, че не обелвай очи, когато срещнеш името следващия път на някой флаер, а се врътвай с бодра парти стъпка, защото там (като тук) ще те чака доволно соул, фънк, афро, латино, буги, диско, броукън бийт, хаус и каква ли още не парти благина. Just sun, love and music и... мир вам!

Кои са Sirius & Methodikal?

Двама меломани и диджеи, които покрай музиката стават близки приятели. Имената идват от шега на наш приятел, грък, който не е чувал за Кирил и Методий и изговаря имената на двамата книжовници с акцент и звучи като Сириус и Методикал... Има и други вариации: Delirious & Periodical, Hideous & Catastrophical, Erroneous & Apostrophical, Nauseous & Gastronomical, Hilarious & Phantasmagorical.

Сериозно и методично или шеговито и хаотично – как се случват нещата при вас?

Андрей: Във всички вариации, постоянно...

Ангел: Балансирано най-вече.

Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?

Андрей: Май и на двамата ни се въртеше летен микс и май все пак ще го пуснем в разгара на сезона :-)

Ангел: Да компилираме и миксираме възможно най-много различна и качествена музика, без да се ограничиваме от стилове, темпо и настроение. Пъстро и шарено.

Нещо, което си припявате или тананикате тия дни?

Андрей: K Bonus – Shed My Soul заради микса :-)

Ангел: Нещо бразилско най-вероятно.

С какво ще запомните лятото и каква песен ще запеете наесен?

Андрей: С Дейвид Родиган на Worldwide Fest - НОУ КОМПЮТА, НОУ айпод, НОУ джиесем и ФЕЙСБУК, just sun, love and music!!!

Ангел: Лятото ще го запомня с многобройните пътувания, фестивалите, които посетихме и безсънните нощи по плажовете.

Коя плоча искате да обърнете?

Андрей: Тази на Serato-то!

Ангел: Обръщам плочи 24/7 . A страна, Б страна, А страна, Б страна, А страна, Б страна...

Какво ново от Reel Feel?

Есенен ураган от наши и гост събития!

Къде могат да ви срещнат и чуят хората?

Май по-често пускаме във Варна, отколкото в София тия дни :-) Следете фен пейджа ни за всички дати.

Парти девиз за финал?

Андрей: НОУ КОМПЮТА, НОУ АЙПОД, НОУ ТЕЛЕФОН И НОУ ФЕЙСБУК! Just sun, love and music!!!

Ангел: Wax to the motherfucking Max

01.Captain Planet - Macumba (Basstard Jazz)

02.Richy Pitch - Dey Suffer (Kaytronik Dem Beat Suffer Remix) (BBE)

03.Auntie Flo - Highlife (Huntleys & Palmers)

04.Kidboy - Yo Me Voy De Aqui (Jazz & Milk)

05.Aroop Roy - Too Long (Freestyle)

06.Opolopo - The Wow Signal (Tokyo Dawn)

07.Dego - Love & Hate (2000 Black)

08.Spaceranger - Nightmoves (Linntronix remix) (Love Monk)

09.K Bonus - Shed My Soul (Love Monk)

10.Ossie - Power of Love (Hyperdub)

11.Motor City Drum Ensemble - Get Slapped On (Compost)

12.Tad Wily - Hi Jacket Pipe (Smash Hit Music US)

13.Xantone Blacq - Yes I do (Platinum Fingers)