My Mir
"Сложете на човек маска и ще ви каже истината" – казва Пистамашина, но Истината е някъде там... Там, между вокодерни речитативи, счупени бийтове, визуално маскиран арт, културен ремонт и ... може да чуете Истината тази вечер на Art of Horror Halloween Fest, или пък на 2 ноември в Атина, или пък на 4 ноември във Fabrica 126... Радиоточка. Сега започва Пистамашина 
емисия с кореспонденти 1000names, Die Antwoord, Gil-Scott Heron, Eskmo... и Машината, естествено.
Защо точно това име – Пистамашина?
Защо Prince, защо Symbol, защо, защо не?
Споменавате 1951 като година на основаването на Пистамашина? Има ли някаква връзка това с първите документирани кадри на НЛО, появили се през същата тази година?
Защото е вярно.
Във всяка добре смазана машина всеки чарк си има строго определена функция. Каква е ролята на всеки един от 5-те елемента (а ролята на танцуващата "кукла"!?), които изграждат душата на Машината?
Петте елемента съществуват само във вашия въпрос, а танцуващата "кукла" също Вие си я измисляте, но ролята на човека, когото визирате е да забавлява и да фиксира паузите. Относно душата – в нея има всичко, което искате да намерите.
Може ли да споделите част от текст на ваша песен? Има ли разногласия в Машината или е напълно възможно гласовете на 5 души да звучат като един?
Част от текст – "You wonder 'What are these gizmos for? Please, be quiet and keep crawling on the greasy floor". Отговорни за текстовете и гласа са двама души, разногласията са за работническата класа, а гласовете на пет души е абсурд да звучат като един, но звуците на пет или сто души е възможно да звучат в една посока.
Ако речите на управляващия "елит" в родината на Машината минат през вашите вокодери, те щяха да...?
Съществуват елити, но не и елит. Речите на някои елити са в учебниците, а на други са в миналото, а отношението ни към това и онова е като звука от пляскане с една ръка. Тези "картинки" са временни течове, а Машината няма друга родина, освен Атари или Сега Мега Драйв.
Културният ремонт е...?
Културният ремонт е поправка и подсещане каква е основата на културата – една маймуна запомня, че с камък се чупи орех и следващият път не се опитва със зъби.
© David Hockney
Често се "вмъквате" в картини на визуални артисти от ХХ век? Защо? Кой е любимият визуален артист на Пистамашина?
Не се вмъкваме в картини – хората сами са стигнали до тези образи. Любим визуален артист – всички, които използват геометрията, а не вдъхновението като изходна точка.
Анонимността е често срещано явление на днешната музикална сцена. Каква е вашата концепция по въпроса и може ли да се опази (анонимността) в днешните дигитални времена?
Относно анонимността – "Сложете на човек маска и ще ви каже истината" – не сме го измислили ние. Иначе "концепция" е малко претенциозна дума, но е много популярна в наши дни и лесно се приема като лайфстайл, но в случая анонимността на Пистамашина се пази в дигиталния свят строго от два броя Пакмен и един Соник.
Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?
Да направим нещо, за което сте ни помолили, а за скритата история не се бяхме сетили, но е добра идея – можеше да вкараме нещо в посока Зигфрид и Нибелунгите или Батман и Робин.
Ако можеше да изпратите песен в Космоса, то тя ще е...?
Всички песни са тръгнали за Космоса, просто някои не могат да отлЕпят от гравитацията на миналите години.
© Tom Wesselmann
Пистамашина се движи с...?
Движи се на ток, а каски използваме за протекшън.
Кое убива повече – тютюнопушенето или простотията?
Благодарим за въпроса, малко е риторичен, но все пак и двете убиват доста – пушенето убива работата, защото всички пушещи имат нужда от повече паузи, а простотията убива повечето паузи, защото за нея няма пауза.
Парти девиз за финал?
Не се страхувайте от паузата, в нея можете да си отдъхнете.
Не знам дали визуалният артист Венелин Шурелов е SubHuman човек, но определено е зает човек тези дни – след сценографията на хитови спектакли като Фрида, Ангели в Америка, Грозният и авторската кибер лекция/пърформанс Man ex Machina, сега Шурелов завършва работата си по две нови премиерни представления – Хамлет и Терапевтът. Дали налаганите от него понятия SubHuman човек и SubHuman Theatre ще живеят в тези две нови представления или не... най-добре самият той да ви разкаже...
Кой е SubHuman човекът и защо експериментите, мутациите и трансформациите на човешкото тяло са основен акцент в почти всички ваши проекти?
Ако представях работите си на овце, сигурно щях да се фокусирам върху овчето тяло като изразно средство. Но тъй като мен ме занимават човешките проблеми, то най-директният начин да ги коментирам минава през телесността, която е човешка. В повечето случаи употребявам моята собствена, защото експериментите, мутациите и трансформациите като ритуализиран личен опит, според мен подчертават по отговорно перспективите на колективния опит. Кой е SubHuman е сложен въпрос, речников отговор не съществува. Ще трябва да си представите нещо или да се научите да го разпознавате, така както правя и аз. Аз съм разделил най-общо признаците за разпознаване в две групи. Според едната от тях, това е човекът, който се измерва под стандартите за капацитет и адаптивност, наложени от социалния ред, в който живее. Но социалният ред, обикновено бива структуриран от идеологиите или капитала и благодарение на тях възможността да изпаднеш под чертата стои като реална перспектива пред всеки. И поради това, така разпознатия SubHuman като художествен образ съдържа динамиките, относителността, несигурността, страховете, дискомфорта и изобщо рискът да си човешко същество в човешкото общество. Другите очертания, през които разпознавам SubHuman са в контекста на технологичните утопии, в които човек е бил замесен в цялата своя история. SubHuman се явява противоположност на Супермен, но под-човешкото или не-човешкото постоянно се протяга към свръхестественото технологично. SubHuman мечтае своя ъпгрейд. В този смисъл SubHuman е този, който скача от стратосферата.
пиеса Хамлет - Убийството на Гонзаго © фотография Симон Варсано
Какво ви провокира да работите по една от най-поставяните пиеси в света – Хамлет, в новата интерпретация на Явор Гърдев?
Провокациите идват от екипа, разбира се. От персоналната креативност и мотивация на всеки от нас. От възможността и съответно способността ни да съизмерим интуициите и разбиранията си за съвременността спрямо гениалното шекспирово произведение. Основното сценографско решение е на Никола Тороманов и Даниела Олег Ляхова, а аз заедно с хореографите Виолета Витанова и Станислав Генадиев работим върху Убийството на Гонзаго. Това е едно представление в представлението или нещо като самостоятелен авторски пърформанс.
"Да бъда или да не..." ?
Оригиналната дилема е свързана с усещането за несъвместимост. Фатален резонанс, дисонанс. Да бъда различен или да мимикрирам? При едно пътуване в Англия преди години чух, че официалният девиз там е Be Different. Значи шекспировият урок е бил полезен. При мен още от дете се оформи респект и стремеж към инаквостта. Баща ми ме научи. Така, че колкото и да е голям проблем това да съм, обикновено имам ясна представа какъв трябва да бъда.
пиеса Хамлет - Убийството на Гонзаго © фотография Симон Варсано
Често работите по няколко проекта едновременно, в случая по Хамлет и сценографията на Терапевтът (друга премиера в Народния театър) ... това пречи или помага... има ли допирни точки между Хамлет и Терапевтът?
На мен ми допада голямата натовареност, сложните задачи и изобщо комплексната работа, но това не означава, че винаги правя преки връзки между различните проекти. В конкретния случай с Хамлет и Терапевтът такива напълно липсват. Пространството на Терапевтът е футуристичния кабинет на един възпитател на кучета. Интериорът е супериорен, умозрителен, психеделичен, автоматизиран, а като цяло в представлението вливаме и доза трансхуманизъм. А ключовите думи, които мога да употребя във визуално отношение за работата си в Хамлет са елементи от експресивността на виенския акционизъм, следи от киберпънк, дигитални технологии, видеонаблюдение.
пиеса Терапевтът - в кабинета на доктор Мърт © фотография Народен театър
Имате серия инсталации, наречена SubHuman Entertainment (или Нечовешки забавления) като част от нея е Shooting Gallery (каравана от панаирно стрелбище, чийто мишени са видеоекрани)... Изкуството трябва ли да бъде забавление, за да се възприема по-лесно?
Не, не мисля, че изкуството трябва да бъде забавление. Или по-скоро не съм съгласен с това очакванията към изкуството да са предимно към това да забавлява. Дори за повече тежест бих добавил и че съм напълно против. Но индустрията на развлечението представлява твърде обемна част от спектъра и не само, че не може да игнорираме нейното влияние, но и има какво да изследваме в този феномен. Във вече дългогодишния проект SubHuman Theatre, често се занимавам с възможностите за субверсия на развлекателната индустрия. Използвам нейните системи и образувам нови или с други думи – аз съм паразит на паразита.
По повод видеоинсталацията ви 18.07 (посветена на атентата в родния ви град Бургас) – има ли тероризъм в изкуството? Кои са най-страшните терористи в него?
Не бих си послужил с подобно определение, независимо от това, че има много неща в света на изкуството, с които не съм съгласен. Музеи и галерии, фондации и институти, бордове на директори, колекционери, куратори, спекуланти и самозванци, конкурсосъздатели и наградодарители са впрегнали артисти в търсене на слава и корист. За мен фигурата на авторитарния куратор в тази кохорта е най-проблематична. Тя е лобистка и манипулативна по отношение на историята. Частният интерес се облича в претенцията за обществена значимост, поради липсата на държавни политики, които да обективизират процесите. Все още сме в джунглата. Все още се прилагат авторитарни, силови методи за легитимизиране и институционализация.
Ако използваме заглавието на пърформанса Zoom In като метафора – в какво трябва да се вгледа днес човекът, а досега е пренебрегвал?
Във всичко.
Гледайте Хамлет в Народен театър Иван Вазов на Голяма сцена от 19:00 часа на 19, 20, 21 и 22 февруари
Гледайте Терапевтът в Народен театър Иван Вазов на Камерна сцена от 19:00 часа на 11 и 25 февруари
Музиката се получава тогава, когато кожата ти настръхне – Мартин Айвсън или иначе казано Atjazz знае идеално как се случва този трик, защото винаги е намирал краткия път към душата на дансинга. Този петък (26 октомври) той ще ни го демонстрира нагледно с помощта на своите деликатни дийп соул хаус и афробийт приказки, затова сега ни събра с финес няколко от своите любими ремикси в една история за котки, интимни моменти, житейски загуби и... Galvanised Souls.
Защо точно това име – Atjazz?
Страшен фен съм на анимационните филми и затова взех името от един готин епизод на сериала Top Cat – епизодът се казваше All That Jazz и в него, в града пристига нова котка, която иска да засенчи Top Cat. Новият котак се казва Jazz и по-точно A. T. Jazz... и ето как се получи Atjazz:)
Как би представил на напълно непознат себе се и музиката, която правиш?
Просто се опитвам да докосна емоционално хората, да стигна до душата им чрез музиката. Мисля, че създавам прилична звукова среда, така че меломаните да са наясно с това, към което се стремя. Деликатен звук с изпипани, изненадващи на места, обрати... хаус музика като цяло, но съвсем не просто дийп хаус. Музиката за мен е бягство... към някое интимно, задушевно място, където имам пространство за мислене. Нещо като форма на медитация е за мен.
Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса?
Да бъде микс в истинския смисъл на думата – не просто няколко нахвърляни парчета, смесени добре. Да бъде истинска история разказана с бийтове, мелодии... ще чуете, че всяко парче има общи елементи със следващото, сякаш са едно цяло... Наистина мисля, че миксовете трябва да звучат така – като една история, в която отделните елементи водят един към друг и се допълват.
Имаш толкова много ремикси в актива си, кои са тези, които наистина те правят горд?
Да, доста са. Ремиксирането много ми помогна да усъвършенствам своя саунд. Като че ли всички мои ремикси досега се получават що-годе прилични... е, някои повече от други, хаха... но не мога наистина да кажа кои са ми любимите – всеки един от тях оставя своя собствена, характерна следа в живота ми.
Записа третия си албум Full Circle със страхотни вокалисти като Робърт Оуенс, Клара Хил, Амалия ... Как ги подбираш и за какъв full circle всъщност става дума там?
Пренаписах албума 4 пъти, оттам дойде и заглавието. Като накрая се върнах към първоначалната версия и знаех, че съм на верния път. Иначе съм си късметлия, защото повечето от вокалистите, с които съм записвал, винаги самите те са искали да композираме заедно. Много естествено се случва. Не се търсим нарочно един друг. Просто като дойде денят, в което това да се случи, знаем, че е трябвало да се случи.
Парчето 13.10.11 13.11.11 е написано в памет на починалите ти родители, мислиш ли, че музиката лекува болката и може наистина да помогне на човек да мине през тежките моменти в своя живот?
Най-важното нещо тук е, че моите родители жонглираха как ли не със своите доходи, за да подкрепят музикалните ми мечти още като малък – било с купуване на компютър или пък на кийборди... Имахме скромни доходи и наистина използвах и малкото, което притежавах. Изнесох се от вкъщи на 17 години и те не ме спряха, а още веднъж подкрепиха моя избор да се занимавам с музика. Никога, преди да починат, не съм осъзнавал напълно колко много са направили за мен – вечно ще съм им благодарен. И да, конкретно тази песен ми помогна да изразя емоциите си чрез музика, а дали чрез нея други хора ще преодоляват подобни ситуации или не... времето ще покаже.
Модата в електронната музика днес се мени толкова често и светкавично, как успяваш да се задържиш на сцената от 1996 насам? Все пак беше принуден да закриеш лейбъла си Mantis Recordings, за да основеш Atjazz Record Company... ?
Просто имам неутолима жажда да създавам добра музика и да поддържам известно качество, за да не изоставам. Трудна работа си е да бъдеш винаги на високо ниво в някаква обществена дейност. Все пак картинката зад кулисите съвсем не е лъскава, свързана е с много стрес, документи и усилена работа. Като цяло Atjazz Record Company се върти около музиката, която създавам и идеята да помагам на други да представят своята музика. Такава ми е природата – обичам да помагам, а и открих, че работя с хора, които притежават това, което наричам "Galvanised Souls" – всички, които са част от лейбъла носят такава много позитивна енергия... Обичам ги всички!
Парти девиз за финал?
Музиката се получава тогава, когато кожата ти настръхне.
01. Lovebirds feat. Stee Downes – Want you in my soul (Atjazz Remix)
02. Leon Ware - On The Beach (Atjazz Love Soul remix)
03. Incognito feat. Tony Momrelle - Freedom to Love (Atjazz Remix)
04. Shigeru Tanabu feat. Akane Del Mar - El Contraste (Atjazz Love Soul remix)
05. Gilles Peterson's Havana Cultura Band - Orisa feat. Dreiser & Sexto Sentido (Atjazz Love Soul remix)
06. Bossruu feat. Wandile – Ngawe (Atjazz Love Soul Remix)
07. Kerri Chandler - Rain (Atjazz Remix)
Бургас, морето и... неговите парти хора. Ивайло Funktool Минчев е дете на морето и винила, един от основателите на парти серията Seavents, но и действащ барман в бургаския фънки клуб Barbossa – затова като идеален аперитив за второто Seavents събитие тази събота (20 октомври) с гръцките "братя по оръжие" Kill Emil и Billa Qause, Ивайло ни сипа в шейкъра класики от Freddie Cruger, The Herbaliser, ODB, Mr. Scruff, Kraak & Smaak, Gipsy Brown и... няколко лични признания за себе си.
Защо точно Funktool?
Доста интересна история. Като хлапе слушах много една банда Planet Funk, а на обложките им беше много готино изписано името им. В някакъв час в училище като всеки ученик, който скучае си рисувах разни неща в тетрадката. Та, пробвах да изпиша името им със същия шрифт и се заиграх с буквите, някакси естествено добавих tool след funk... И оттогава започнах да го ползвам като онлайн никнейм. Впоследствие, след като започнах да пускам музика, си ми остана като псевдоним.
Какво или кой натисна бутона Play на авантюрата ти с Музиката?
Честно казано, не знам дали има някой конкретен човек или причина. Може би любовта ми към музиката сама е подтикнала това мое начинание.
Бургас е твоят роден град, имаш ли по-особено отношение към морето? Влияе ли това по някакъв начин на музиката, която обичаш и пускаш?
Естествено, обичам морето страшно много. Има една неуловима енергия в него, която винаги ме е карала да се чувствам добре. Може би и то ми дава вдъхновение за музиката. Трудно ми е да си представя да не съм близо до него.
Оттам идва Seavents, така ли? Каква е концепцията ти за тази клубна парти серия?
Seavents е нашата скромна и млада организация. Реално сме няколко души – диджеи, фотографи и дизайнери. Първото ни събитие беше колаборация със солунската организация Root Boot, с които направихме третата част от техния проект Ring The Alarm, който е доста интересно мултижанрово събитие. На живо рисуваха някои от водещите гръцки и български графити артисти, а зад пулта бяхме аз, Funkusion и гръцките диджеи от Root Boot. Иначе всичко се гради с времето и идеите идват спонтанно. Със сигурност ще каним гост артисти от чужбина, които все още не сме слушали на родна земя. На 20 октомври предстои второто ни събитие – поканили сме Kill Emil и Billa Qause от Гърция в малката зала на Mixtape 5 за лайв и диджей сетове след това. Доста интересни и добри млади продуценти, които си струва да се чуят на живо.
Ако можеше да пуснеш песен в бутилка в морето, то тя ще е...?
The Black Seeds – Make A Move, защото има хубаво послание.
Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?
Първоначалната ми идея беше да запиша микса изцяло на винил, но след няколко опита, след които разбрах, че явно някои плочи не са в добро състояние и имаше кофти звук, реших да го запиша на дигитален формат. Исках миксът да е разнообразен – да е с нови и стари парчета, и да е танцувален.
Саундтракът на деня ти е...?
През деня обичам да слушам по-леки неща. Даунтемпо, реге, трип-хоп, боса нова... Вечерта обръщам плочата – фънк, диско, хип-хоп... И все пак това е константа.
Идеята за създаване на собствена музика е...?
Преди време имах опити със софтуер като Cubasе и Reason. Бях започнал да правя прилични неща, но в един момент преустанових уж временно, а то така и остана. Имам все още желанието, така че е напълно възможно.
Освен за музика, обичаш да говориш с часове и за...?
Футбол, дизайн, брейк и какво ли още не.
Къде хората могат да те срещнат и чуят тия дни?
В събота откривам партито с Kill Emil и Billa Qause. След това имам дата и в бургаския бар Barbossa, където работя и като барман. Надявам се да има повече покани за пускане през есента, пък ще видим.
Парти девиз за финал?
Слушай музика, танцувай, забавлявай се, обичай и бъди добър човек!
01. Freddie Cruger - Pushing On
02. The Herbaliser - The Turnaround
03. JD73 - Happy People
04. Gofrilab - Cafe
05. Mister T. - How Deep Is Your Funk
06. ODB - Got Your Money (feat. Kelis)
07. Mr. Bird - Future Retro
08. Mr. Scruff - Come On Grandad
09. Quantic & Mr. Scruff - Donkey Ride
10. Ralph Myerz - Think Twice
11. Kraak & Smaak - Squeeze Me (Lack Of Afro Remix)
12. Liberty Klaud & Alex Cable - My Lawyer
13. Yosaku - Ain't It Funky
14. Captain Planet - Samba Radiante (Chris Read Remix)
15. Gipsy Brown - Life Is A Trip (Mo' Horizons Remix)
