My Mir

Днес, на 7 май, излиза новия, трети албум Majenta на Jimmy Edgar, който съвсем скоро ще можеш да чуеш на живо у нас, точно преди Джими да потегли лятото със своето Majenta LED лайв шоу на някои от най-престижните фестивали за електронна музика като Movement, MUTEK и Glade. Затова и Джими ще разкаже що е то робоеротик мажента фънк, как може да виждаш звуците и дали е достатъчно да гледаш живота през розови очила, за да изглежда светът по-добро място за живеене...

Коя е Majenta? Или какво е Majenta? Знаем, че е свързано със синестезията или иначе казано с възприемането на звуците като цветове... но на мен по-скоро ми прилича на твое фантазно алтер-его... обясняваш, например, твоят артуърк на албума с думите: "Започваме да осъзнаваме потенциала си, да разбираме кои сме ние всъщност...", та какво всъщност е Majenta ?

Majenta наистина е част от мен. Нещо, което ме пробуди за нов живот. Но също така е и отражение на всичко, което се случва около мен. Животът погледнат през Majenta прилича на холограма..., в която страхът е илюзия, а познанието е нашата дарба. Ако всички ние поспрем за миг и осъзнаем, че сме сценаристите в театъра на живота, то тогава ще може да правим по-добрия избор във всяка ситуация и да обичаме повече всичко създадено около нас. Тогава може и да осъзнаем, че всички сме едно цяло, идваме от едно и също място. Това е и Majenta – този нов цвят, през който да виждаме света наново е само началото на пътешествието...

артуърк Majenta © Jimmy Edgar

Да виждаш звуците като цветове, свързано ли е с факта, че почти напълно си изгубил слуха си в лявото ухо? Все едно си Бетовен на фючър фънка...

Не, не е свързано, но помага. Изгубих слуха си в лявото ухо, когато бях много млад, но още преди това си спомням как съм виждал звуци като цветове. Това не е нещо специално, ние всички сме способни да го правим. Както казах, всички сме едно цяло и сме способни, имаме потенциала да направим всичко, което желаем. Първата и най-важна стъпка е да повярваме, че това наистина е възможно.

Как пишеш тогава песните си – първо ги виждаш като картини с много и най-различни цветове, които после записваш като звуци или... ?

Всеки път е различно. Става от само себе си... Все пак не можем напълно да контролираме тези неща. Има я свободната воля, има я енергията от другите хора, има я и подредбата на планетите, има го и собственото ти подсъзнание... много са нещата, които ти влияят. Аз съм човек, който преди всичко възприема света визуално, затова най-много си обяснявам нещата с цветове. Това е трептене, вибрации, които улавяш... Всичко на този свят е вибрация. Нещо, което усещаш и свързваш с друго. Някои използват вибрациите на цветовете, други вибрацията на звуците или на останалите ни сетива... защото дори миризмата е вибрация. Ароматът е просто химическа реакция, която създава вибрации в мозъка ни, така че да го възприемем по определен начин. Емоциите и действията ни също могат да бъдат изразени, както с цветове, така и със звуци, които да оформят изображения в съзнанието.

Имаш ли любим цвят и защо точно избра Majenta за заглавие на новия албум?

Обичам всички цветове, а Majenta свързвам най-вече с хармонията в спектъра на светлината. Тази хармония е нещо като минорен акорд, обединяващ в звук всички цветове във видимата за нас част от спектъра на светлината. Като цвят Majenta е близо до ултравиолетовия спектър – така най-добре бих могъл да го опиша, защото този цвят все още не присъства много в ежедневието ни. Мисля, че идва от слънцето, то се променя напоследък... жълтото му сияние става все по-синьо. Първо ми се струваше, че е смесица от черно, бяло и проблясваща за миг магента, като светкавица... като вибрация. После ми изглеждаше като микс от червено, синьо и виолетово, които заедно като светлина, светят в едно странно прозрачно розово-лилаво. Това е цветът, който най-често може да се види в моето лайв шоу, в което използвам LED светлини синхронизирани с музиката. Сам го програмирах, така че на всеки бийт да отговарят различни по цвят 15 вида LED светлини. На живо това ми дава възможност за най-различни импровизации – нещо, което исках да направя от дълго време. Нещо, което да визуализира музиката ми по интересен начин.

Споменаваш, че записването на албума е било съпроводено от множество съвпадения и знаци, които са ти сочили, че си на прав път, та какви бяха тези знаци?

О, повечето са много лични за мен, а и друг не би им придал такова важно значение. И все пак, измислянето на дизайна на обложката на This One's for the Children беше едно такова любопитно съвпадение. Дълго време в съзнанието ми изскачаше образа на чернокожо момиче и дъга. Повтарящ се ярък образ, но си мислех, че просто няма начин да сложа чернокожо момиче и дъга на обложка на сингъл... звучеше като ужасно нелепа идея. И тогава графичния ми дизайнер Пилар Зета извади от някъде този брой на списанието OMNI от 80-те години, на чиято корица освен черното момиче и дъгата имаше и едно заглавие – "Децата-медиуми на Китай". Бам, бях поразен, сякаш нещо телепатично ме е водило към този образ и затова решихме да го използваме като вдъхновение за дизайна, който направихме за обложката. Оттам дойде и заглавието на парчето.

артуърк This One's for the Children © Jimmy Edgar

Напоследък се занимаваш и с медитация, та има ли някаква телепатична връзка между медитацията и секс обсесията – в Majenta отново има откровено еротик парчета като Sex Drive, Touch Yr Bodytime, I Need Your Control, Attempt to Make It Last...?

Трябва да призная, че тепърва настъпва промяна в моя живот и медитацията, с която съвсем отскоро се занимавам, е в основата на това. Парчетата, които са по-сексуални бяха записани преди тази промяна... а и все пак за мен сексът винаги е бил от особено значение. Това обаче не означава, че непременно правя или имам болна нужда от много секс. Просто усещам, че част от моята мисия е да накарам хората да изразяват своята сексуалност, открито и без предразсъдъци, защото сексът е много съществена част от самите нас. Да се чувстваш обичан, да се чувстваш добре и физически, и психически, да се чувстваш свободен – всичко това е много важно. Толкова много хора по света живеят със секс табута, но също толкова често срещам и хора с точната идея за секса, която е просто споделяне, грижа и размяна на позитивна енергия. Само нека това да не се бърка с идеята за безразборен разврат, нали...?!

Трети албум – трети лейбъл... Намери ли накрая точното място за музиката си в музикалната индустрия или... ?

Сам по себе си съм доста специфичен музикант, но и музикалните лейбъли днес вече не са това, което бяха. Борят се само как да изкарат повече пари. Аз не правя музика, заради парите, просто така се случи, че си вадя хляба именно с това. Изкуството и търговията не са приятен микс, особено за мен. Естествено, ако някой иска да финансира идеите ми, това ще ги направи по-силни и въздействащи..., но при всички случаи ще се боря докрай с всички сили, така че да се стигне до нещо наистина хубаво.

Как и къде се срещнахте с Emika? Защо реши да работиш с нея?

Представи си, срещнахме се една нощ в щурия Berghаin, хаха... Тя е страхотен човек и толкова ни хареса да работим по 3Hours EP-то, че мислим да направим още нещо заедно.

фотография © Jimmy Edgar

В This One's For the Children пееш "work together, let's work together"... към кого се обръщаш?

Мисля, че всички хора трябва да се обединим. Майната ù на телевизията, майната ù на селебрити манията, нека бъдем заедно, а не да се делим на групички. Нека направим нещо заедно. Често питам хората дали наистина искат да бъдат част от поколението, което не направи нищо, когато унищожавахме океаните, когато убивахме планетата, когато се избивахме един друг. Или когато позволихме на световните лидери, които са едва 1% от населението на Земята, да ни контролират с пари и шибани простотии... Наистина ли искате да бъдете запомнени като онези, които не се противопоставиха на това? Аз съм против.

Да шепнеш или да крещиш – кой е по-добрият вариант, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да шепнеш.

Всъщност кой е най-добрият канал за едно послание – ти си музикант, художник, фотограф, снимаш и клипове, късометражни филми... – кога усещаш, че хората те разбират най-добре?

Различно е за всеки човек. Как можеш да определиш само един канал за общуване за всички хора? Това, което достига до едни, не работи за други и обратното. Все пак различните хора възприемат света по различен начин, различни вибрации им влияят.

Миналата година беше в България, с какви спомени остана?

Доста смесени... От една страна в София имаше много приятни и симпатични хора, но пък попаднахме и в някои доста агресивни ситуации. Със сигурност ще дам най-доброто, на което съм способен при завръщането си тук. А и с нетърпение очаквам да пътуваме отново с Емика... с нея винаги пада голяма забава.

Накрая, имаш ли си философия в живота, която следваш?

Любовта, която не изразяваш, а задържаш в себе си, се превръща в болката, която носиш. Затова – обичайте!

presents Emika Live & Jimmy Edgar Live на 23 май 2012 в Sofia Live Club

Билети тук

"Студено, а!" – тази лайтмотив реплика на Парфьон Рогожин може спокойно да обобщи идеята на Десислава Шпатова за това що е то Идиот 2012 – новата премиера от тазгодишния Руски сезон в Народния театър.

Студено или по-скоро ледено-страстно като в The XX-овото парче Intro, което в сценичната версия на Десислава Шпатова и Снежина Петрова озвучава един от най-важните моменти в класиката на Достоевски – рожденият ден на женщината фатал Настася Филиповна (Снежина Петрова със секси декаденс стъпка и глас в шармантно-помпозна червена рокля), която получава предложения за брак от трима претенденти с три различни подбуди – от Рогожин (ръмжащ от ревност и бесове Деян Ангелов), от Гавраила Ардалионович-Ганя (Зафир Раджаб като обсебено от парите конте) и разбира се от княз Лев Николаевич Мишкин (натурално невинен и изтормозен Ованес Торосян).

Страст на ледени кристали, така че да изкристализира една идея, както се пее и в друг The XX-ов хит (перфектният саундтрак тук) Crystalised – "You've applied the pressure to have me crystallized and you've got the faith that I could bring paradise".

Студено, та чак ледено-страстно като в клипово стилизирана гротескова адаптация на класическия Идиот (втора поред за Десислава Шпатова и Снежина Петрова), в която персонажите са схематично оковани в клишетата на своите низши страсти, които бълват като отвързани пред състрадателния поглед и разтърсваното от епилепсия тяло на княз Лев Николаевич Мишкин. И пред погледа и мъртвото, разлагащо се тяло на Исус Христос в принт репродукцията (част от добре изпипаната сценография на Юлиян Табаков) на картината Мъртвият Христос в гроба на Ханс Холбайн Младши, за която самият Достоевски казва, че "можеш да загубиш вярата си, като я гледаш".

The Body of the Dead Christ in the Tomb (1521). oil and tempera on linden wood, 30.5 × 200 cm, Ханс Холбайн Младши © Kunstmuseum Basel

А дали е случайно, че в тази съсипваща религиозната митология картина, дясната ръка на Христос показва среден пръст или просто този жест е чиста анатомична реалност, обяснена с пробождането на дланта и падането на цялата тежест на разпънатото на кръст тяло върху нея, което кара пръстите конвулсивно да се свият и само средният пръст, чиято кост поема болезнения шок от пирона, да остане в изправено, вдървено положение?

Та, историята на Достоевския Идиот е, може би, позната на всички – изгубилият (почти) всички свои роднини в Русия, княз Лев Николаевич Мишкин, се завръща в родината си след дълго (къде успешно, къде не) лекуване в клиника, в Швейцария, на епилепсията, от която страда (досущ като самия Достоевски) с една-едничка идея – да намери своето място в руското общество, да се впише в него или просто да излезе от стерилната болнична среда, която досега, заради болестта, е дишал. И да получи, може би, наследството си от няколко милиона рубли... В купето на влака, отвеждащ го до чуждия за него дом, болнавия Мишкин попада под ударите на свирепия руски студ и под дваж по-свирепия поглед на Рогожин – пълният антипод на княза, врял и кипял из тъмните дебри на руските потайности в бързото забогатяване. Именно хипотетичното наследство е това, което привлича хищното око на Рогожин и той грабва княза под опеката си в своите кръгове на интереси, за да държи под око съдбата на Мишкин. Интересите на Рогожин се ограничават до фаталната красавица Настася Филиповна, любовница на богаташа Тоцки – близък приятел на генерал Епанчин, чиято жена Лизавета Епанчина (Вяра Табакова в забавна майчина истерия) пък се оказва единствената жива далечна роднина на Мишкин. Така постепенно князът е въвлечен в къщата на Епанчини и в любовна интрига с най-малката им дъщеря Аглая Епанчина (Веси Конакчийска в хиперактивен детски чар) – сродна душа на Мишкин, поради факта, че и двамата са израснали в стерилна среда и сега диво ги зове желанието да живеят истински живота си.

Така представлението на Деси Шпатова се завихря около две антиподни двойки – Мишкин и Аглая (невинните деца на наивността), и Рогожин и Настася (демоните на самоунищожението), като това идеално лъсва в паралелната им игра на сцената – боят между Рогожин и Настася в контраст на по детски чистия флирт и смях между Мишкин и Аглая.

Нещата се оплитат като спагети, когато князът предлага брак и на Настася, и на Аглая. Идеята му е, че така ще спаси всички замесени в историята от самоунищожителните им страсти – да спре обсесивната ревност на Рогожин да притежава власт над всичко и всеки, да накара Настася да заобича себе си, а не да се мрази и да избави Аглая от наивистичните ù пориви.

За цвят, гротеска и забава в играта са вкарани и иронизираните персонажи на истеричната, префърцунена майка на Аглая, Лизавета Епанчина, Ганя, помощникът на генерал Епанчин, продаващ душата си (и ръцете си) за 30 сребърника и шутът-подлизурко, спътникът от влака на Мишкин и Рогожин, Лебедев – Владо Пенев веднъж облечен като руска циганка, друг път като изкукал чиновник, но вечно пееш с тембъра и маниера на Висоцки, руски романси (на развален българо-руски), които служат за пародиен коментар на всичко случващо се.

И така се оформя пиеса-гротеска с три основни акцента – рожденият ден на Настася Филиповна и трите ù предложения за брак, годежът-фиаско между Мишкин и Аглая и последствията от решителния избор, който князът трябва да направи между двете любими жени.

И трите момента всъщност могат да бъдат озвучени с текста на The XX-овото парче Сrystalised – "You've applied the pressure to have me crystallized and you've got the faith that I could bring paradise" – Рогожин вярва, че Раят за него ще дойде, когато притежава пари и власт над Настася; тя пък вярва, че невинността и милото сърце на княза могат да ù дадат Рая, в който тя не се чувства като курва, чукана от мъже, които претендират, че всъщност искат да я спасят от разврата; Аглая вярва, че Мишкин е сродната душа, която е чакала, за да я отведе в Рая-спасение от стерилния живот, в който са я консервирали родителите ù. А Лев Николаевич вярва (също като самия Достоевски), че идеята за прекрасния човек и Рая е възможна за всеки един идиот стига да си отвори очите за обсебващите го тъмни страсти, които водят само и единствено до самоунищожението на Човека.

Иначе в душата ще е пусто студено като на Южния полюс, дори и човек да постигне (и именно затова) онова, което желае най-силно в празното си битие. Ледено ще е, ако вярва, че греховете му ще бъдат изкупени от Христос, докато с молитва към Бога на уста извършва убийство. Ледено ще е, ако вярва, че разлагащата се ръка на мъртвия Исус му показва среден пръст, след като самия човек показва среден пръст на всичко важно на този свят – когато Рогожин и Мишкин стоят до безжизненото тяло на Настася (пътят на душата, отделяща се от тялото много красиво е изписан със сваляне на части, като обелки, на роклята на Снежина) Рогожин пита: "Княже, а ти добър човек ли си?" и Мишкин отвръща:"Понякога не съм добър."

Истината, може би, е, че тази история се е случвала и преди Христа, случва се и ще продължи да се случва без грам еволюция – просто страстите, които водят човека през живота са все едни и същи. Истината, може би, е, че във всеки от нас живее по един прекрасен Идиот, който понякога обърква конците на доброто и злото, но продължава, загърнат с вяра в доброто да пътува към гарата Рай, докато не издържи на напрежението и не слезе на гара Самоунищожение.

Студено, а!

Гледайте Идиот 2012 в Народен театър "Иван Вазов" Камерна сцена на 14 и 18 септември, и 2 октомври от 19:00 часа

Режисьор: Десислава Шпатова

Сценична адаптация: Снежина Петрова и Десислава Шпатова

Сценография и костюми: Юлиян Табаков

Асистент на сценографа: Николета Найденова

В ролите:

Княз Лев Николаевич Мишкин – Ованес Торосян

Парфьон Рогожин – Деян Ангелов

Настася Филиповна – Снежина Петрова

Лизавета Епанчина – Вяра Табакова

Аглая Епанчина – Веси Конакчийска

Лебедев – Владимир Пенев

Гавраила Ардалионович-Ганя – Зафир Раджаб

Ж.Е.Н.А – Ж като Живот, Е като Емика, Н като Нинджа гърл пауър, А като Артист – Ема Джоли е всичко това, но най-вече е адски чувствителен Човек, който излива хипнотичните си дъбтехносоул приказки Drop The Other, Double Edge, Count Backwards, Pretend, Professional Loving, 3 Hours и Chemical Fever от най-дълбоките и съкровени места на своето тяло (и душа) – най-добре, обаче, самата тя да ти разкаже, искрено и интимно, как се ражда всичко в нейния свят – скоро и на живо...

В Count Backwards шепнеш цифрите 6... 8... 9... 1... 1... 0... 8... 0, което всъщност е рождената ти дата (08.01.1986) изброена наобратно – да правиш музика раждане наново ли е за теб, като прераждане?

От приятеля си научих, че когато си пощурял и имаш нужда да успокоиш емоциите си, можеш просто да изброиш рождената си дата наобратно, като това ангажира рационалната част на съзнанието ти и те успокоява. Един вид терапия.

Като говорим за раждане, прераждане и терапии... описваш музиката, която правиш като усещане за нещо създадено в утроба, с такава дълбочина... Защо?

Защото съм жена и утробата е всичко това най-дълбоко и съкровено, което определя същността ми. Звуците, музиката, която правя, идва от дъното на тялото ми, дори не на душата. Утробата е именно това най-могъщо място, където се заражда и расте нов живот.

Свидетел си на "раждането" на дъбстепа, но не искаш името ти да се свързва с него. Защо?

Защото комерсиалната музикална индустрия окраде и унищожи Духа на дъбстепа. Парите са корена на всичко Зло. Дъбстепът вече не е моя саундтрак. Артисти, музиканти, продуценти, всички ние, трябва да се научим да уважаваме работата на тези преди нас, но и да продължим, да развием и надграждаме това, което те са създали и са пожертвали.

Казваш също, че музиката ти е като боровинки... обичаш боровинки, обичаш метафори или просто има тайна връзка между храната и музиката?

Да, нуждаем са както от храна, така и от музика, за да живеем и оцелеем!

Като саунд дизайнер можеш ли да кажеш кой е звукът, който въздейства най-силно на хората?

Плачът.

Доколко важна е Историята в твоите песни и коя от всички е най-лична или твоя любима?

Първо е Историята. После ù търся звуците, саунд дизайна, който най-добре я разказва. В този смисъл всички песни са много лични, интимни и ценни за мен.

Разкажи ни тогава каква е историята зад новите парчета Chemical Fever и Save It?

Chemical Fever е за времето, което прекарах в болница (докато живее в Бристол, Ема е имала проблеми със здравето и е трябвало да се подложи на няколко операции – дори ù лепват прякора 'the ill girl'). Буквално бях на ръба между живота и смъртта. Изпаднах в химическа треска от всички лекарства, с които ме тъпчеха. От опиатите имах усещането, че летя през огън. Беше най-прекрасното чувство на света и в същото време беше най-опасната, съдбоносна крайност, в която съм изпадала... и от която съм се измъквала.

Save It е за това да запазиш себе си. Да защитиш това, което си и да се избавиш от нещата, към които си прекалено любопитен или изпитваш нечиста страст като идеята е да останеш невинен и чист.

Защо Берлин има запазено място в твоето сърце... и в сърцата на толкова много други артисти, занимаващи се с електронна музика?

Живея в Берлин, защото се вписвам лесно в обществото там. Това е мястото в Европа, където се чувствам нормално и не се ядосвам толкова много за политика. Берлин е либерално място, а и повечето берлинчани са спокойни, свестни хора. Харесва ми и да говоря немски.

Артистите остават тук просто, защото могат. Културата е топ приоритетът на хората тук, а не бизнесът и индустрията, така че всички се чувстват добре заедно в такова общество. Хората в електронната сцена се подкрепят един друг, има си и доста здравословна конкуренция... и така всички се влюбваме в града и един в друг... Това е то берлинският арт балон, за който всички претендираме, че е нещо нормално... но и доста глуповато също така, хаха.

В Берлин си срещнала хора като Marcel Dettmann, казваш, че той е твоята муза..?

Да, той е техно Бог, който създава нови жанрове.

А защо реши да работиш с Джими Едгар?

Защото той е умен, много мил и грижовен, така че е прекрасно да работим заедно.

Изглежда обичаш да работиш с други артисти (с MyMy, Pinch, BBF, Tommy Four Seven, Paul Frick и за компилацията Fünf), но свириш съвсем сама на сцената – защо, каква е концепцията на твоето лайв шоу?

Концепцията е проста – да се кача на сцената, да пея от сърце и душа и да стопля всички с дълбок бас, така че хората да се обичат повече един друг. Ако някой друг иска да свири на сцената с мен – добре е дошъл! :)

Трудно ли е за една "боровинкова" бас лейди да играе игра, доминирана от мъже?

Не гледам така на нещата, а и аз правя музика отвъд жанровете. Не ми пука как се категоризира музиката с единствената цел да бъде продавана. Етикетите ги слагат в магазините и на пазара като цяло.

Аз мисля независимо и самостоятелно. Във въображението ми има много по-общирни идеи, които се простират отвъд представата за днешната музикална индустрия. Мениджмънтът и издателите ми от Ninja Tune мислят за индустрията вместо мен, така че аз да мога да се фокусирам в правенето на хубава музика за моята публика. Мисля доста често за публиката и какво мога да направя аз за нея. Мисля за това как да създавам ясни идеи, на които хората да се доверяват и да вярват в тях. Мисля как да пътувам и да ги представям и с това да си изкарвам хляба... Ако искаш да останеш underground и да не бъдеш известен с това, което правиш, то тогава трябва да заобиколиш и да се бориш с правилата на индустрията. Ако пък искаш да бъдеш известен, трябва да се научиш да използваш индустрията като средство. Аз просто обръщам гръб на всичко това и се нося някъде по средата, докато се радвам на простичък, хубав живот.

Наскоро в блога си казваш, че светът няма нужда от повече песни за слава... нещо като това, което пее Джими Едгар – We don't like television... We don't like New Wave... We don't like celebrities... We just want what we crave...

Вчера по радиото всяка трета песен беше за слава и известност. Доста отегчително е, че толкова много хора, които пишат песни са обсебени от западните концепции за "звезда"-та... и просто е трагикомично да слушаш как някоя свръхбогата суперзвезда пее за това колко е гот да бъдеш свръхбогата суперзвезда, хаха.

Като говорим за публиката ти, изглежда имаш специално отношение към феновете си – направи конкурс за римейк на сингъла 3Hours, а после и UK Detourjam турне, в което феновете избират в кой град да свириш...?

Публиката ме прави истинска, съществуваща. Хората се наслаждават на музиката, която правя, така както аз се наслаждавам да я създавам за тях. Те влияят на всичко, което правя. В този смисъл ние работим заедно за една цел. Те са нещо много повече от "фенове" – те са истински хора. Не просто някакви идиоти, с които да търгуваш до безкрай. "Фенове" се превърна в бизнес термин, с който западната концепция за "звезда" все повече злоупотребява, за да се правят пари. Аз съм просто композитор, имам публика и ние работим заедно, вървим в една обша посока – това е!

Да шепнеш или да крещиш – кой е по-добрият вариант, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да говориш открито и честно. И шепотът, и крясъците... и двете са много крайни. Защо винаги трябва всичко да опира до крайности днес? Защо да не бъде в златната среда?

Благодарение на чешките ти корени, позната ли ти е Източна Европа? Знаеш ли нещо за България?

Да, може би заради чешкото ми семейство се чувствам като у дома си в Източна Европа. С нетърпение очаквам да се срещна с хората, когато свиря в България, за да науча повече за страната днес от тях самите, а не от историческите книги.

фотография © Jimmy Edgar

presents Emika Live & Jimmy Edgar Live на 23 май 2012 в Sofia Live Club

Билети тук

Днес се превръща в радио... или поне радиопредаването Groovy Sessions ни е на гости. Точно преди 6 години една хубава идея в главата на заклетия меломан Досю Амуджев се трансформира в радиовълни и така на 101.7 MHz за пръв път в бг ефира зазвучава музика от независими лейбъли като Compost, Schema, Ziriguiboom, BBE, Tru Thoughts, Brownswood, Record Kicks, Freestyle и Jalapeno. Досю влива в шоуто и малко свежа диджей кръв – Ангел (Funkusion) и Орлин (Oto), и ето че Groovy Sessions се развива в клубна вечер, която приема първите диджей гостувания у нас на имена като Black Grass, Robert Luis, Diesler, TM Juke, Kormac и Bonobo. И така вече 6 години... затова сега на мегахерца грууви триумвиратът (Досю, Ангел и Орлин) празнува рожден ден със специален едночасов микс, в който всеки представя по 7 парчета... И нека груувът бъде с вас!

Groovy Sessions за теб е...?

Досю: Паралелна реалност. Прекрасен, измислен свят, в който попадам всеки път, когато правя предаването.

Ангел: Едно от големите вдъхновения в моя живот. Изгради музикалния ми вкус, отвори ми очите за много неща извън музиката.

Лесно ли се работи като грууви триумвират или...?

Досю: И е лесно, и не дотам. Всичко е въпрос на нагаждане. Ние сме доста различни като характери и темперамент. Но според мен, точно различията ни събират. А когато музиката е общия знаменател в уравнението, няма начин да не стигнем до печеливша комбинация.

Ангел: Мисля, че се справяме добре. Все пак близо шест години сме заедно и не сме имали сериозни конфронтации.

Ако Groovy Sessions е жив организъм, коя част от него е всеки един от вас?

Досю: Важно е да стане ясно, че Groovy Sessions е преди всичко име на радиопредаване. И чак след това екип от хора, които пускат музика по клубове или организират събития. Затова и в "триумвиратът" аз се занимавам основно с предаването и концепцията му. Орлин (Oto) е може би един от най-добрите диджеи в България. Той е нещо като талисман на екипа, харизматична личност, позитивно настроен човек, около когото винаги има купон. Затова и той е онази "подправка" за всяко едно парти, която гарантира доброто настроение. Ангел е човекът в екипа, който най-много спомага за налагането му като Groovy Sessions Team. Той е виновникът предаването винаги да е на "върха на вълната" като звучене. Благодарение на него в продължение на няколко години на партитата на Groovy Sessions дойдоха всички онези големи имена от европейската клубна сцена, които спомогнаха за известността ни в момента. Педантичен и безкомпромисен по отношение на музикалния си вкус, като диджей пък винаги е бил различен и иновативен.

Ангел: Наистина ми е трудно да определя коя част от организма съм аз. Но определено Досю е човекът, заради когото нещата почнаха и продължават все още да се случват, така че той е ГЛАВАТА в нашия организъм. Ние с Оtо сме двата крака и ръцете....

Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?

Досю: Обикновено в подобни случаи се прави ретроспекция на всичко онова, което се е случило през изтеклите години. В противоречие с тази традиция аз реших да включа в микса някои от парчетата, които са ми направили силно впечатление през последните месеци. Общото между тези парчета е, че не могат да бъдат категоризирани, трудно е да бъдат вкарани в рамките на един или друг стил. Но те маркират тенденциите в развитието на музикалните жанрове през следващите години. Моето откритие за 2011 бяха Auditory Ossicles. С изненада научих, че зад това име се крие българска формация. А какъв по-хубав завършек за моята част в микса от изпълнение на Balkansky в ремикс на Auditory Ossicles, което освен всичко останало звучи напълно адекватно на останалите парчета от сета.

Ангел: Честно да ти кажа, когато трябваше да записвам микса имах да завършвам още два микстейпа. Идеята ми не се различава от това, което съм представял през годините – парчета с различни мелодия, ритъм и настроения, представящи различни течения в електронната музика.

Специален Groovy Sessions момент, който винаги ще помните?

Досю: Първото гостуване на Робърт Луи (собственикът на лейбъла Tru Thoughts) в София. По договор трябваше да пуска около два часа. Но човекът бе толкова приятно изненадан от топлия прием, който получи от публиката, че не му се тръгваше и за малко да изпусне самолета си. Наложи се буквално да го издърпаме насила от пулта, след което взехме разстоянието от центъра до летището с кола за около 10 мин.

Ангел: Много са. Моментът, в който почнахме да представяме ексклузивно музика от независимите лейбъли, моментът, в който някои от гостите ни хвалеха предаването и клубната вечер, която организирахме. Моментът, в който навъртяхме 100 предавания, 200 предавания, 300 предавания... Моментите са много и все хубави.

Груувът състояние на духа ли е или на тялото и къде го откривате напоследък?

Досю: Мисля, че преди всичко е състояние на духа. И начин на мислене. Позитивен начин на мислене. Все пак се занимаваме с музика. Откривам го на най-невероятни места и в най-невероятни моменти. Той се крие в усмивките на хората около мен, в смеха на сина ми, в тръпката да чуеш нещо ново и интересно и да го споделиш със слушателите, в радостта от факта, че си създал платформа, която ти позволява да споделяш всичко, което ти харесва.

Ангел: Лично за мен груувът се крие в желанието и глада на хората да се образоват, да търсят новото, да не се ограничават и да искат да експериментират.

Парти девиз за финал?

Теренът от нас, настроението от вас.

Oto селекция:

01. James Brown - Blind Man Can't See (Originals)

02. The Pimps Of Joytime - Janxta Funk (Wonderwheel)

03. The Agitators - Jb's Funk (KillerFunk)

04. Mister T - Rastas Funk Well (Cold Busted)

05. Timothy Wisdom - Check the Living Dub (Cult Music)

06. Chudy - Funky Lady (Tru Funk)

07. The Soul Sessions - Root Down (Agogo)

Досю селекция:

01. Anchorsong - Plum Rain (Tru Thoughts)

02. Radiohead – Little By Little (Caribou RMX) (Ticker Tape)

03. Gang Colours – Fireworks In Pocket (Brownswood)

04. Dennis Coffey feat. Mayer Hawthorne – All Your Goodies Are Gone (Shigeto remix) (Strut)

05. Jesse Futerman – A Tribute To Horace (Jus Like Music Records)

06. Lo Tide - Yellow Brick (Compost)

07. Balkansky – Are We (Auditory Ossicles Remix) (ABCD)

Funkusion селекция:

01. BadBadNotGood – Basstard / Lemonade (BBNG)

02. Submotion Orchestra – Always (Laxx remix)

03. Sepalcure – Eternally Yrs (Hotflush)

04. Lay-Far – Beg U (Soul Imago)

05. Waifs & Strays – Back Down (Futureboogie)

06. Machinedrum – DDD (LuckyMe)

07. Beaumont – Verona Beach (Hotflush)