My Mir
Днес, 3 в 1 паролата е... Electronic Body Music – не, не онзи тренди, спряган повсеместно ЕВМ, а просто пост-индъстриъл, който да усещаш с тялото си...
Ital Tek vs LORN
vs Prequel Tapes
Кой? – Алън Майсън, британски оператор в зоната на броукън-бас-здрача; Маркос Ортега, американски неконвенционален глич-бийт експресионист; Марко Фрайвогел, немски обсесивен фен на аналоговите синтезатори, запознат с Inner Systems на техното.
Какво? – Electronic Body Music – да, и тримата – Ital Tek, LORN и Prequel Tapes – имат различно модус операнди за музикално поразяване, но това, което правят в новите си албуми (Bodied, REMNANT и Everything Is Quite Now) е споделянето (без много думи... да, за инструментална музика говорим) на една епична пост-индъстриъл панорама, която няма много общо с тренди ЕВМ пейзажа и корените на индустриалното техно, а е по-скоро плод на ембиънт синт|ез и бас, които да усещаш в недрата на тялото си...
Да, неслучайно, новото творение на Алън Майсън носи името Bodied – с ефирните, вокални дихания в откриващите парчета Adrift, Become Real и Cipher, човек сякаш излиза от външната си обвивка, за да останат само недрата на тялото... Там, в Bodied зоната, където властват Blood Rain, Prima, Lithic и Vanta импулси (да се чете чело + цигулка + китара + бас), неподвластни на разума... там, където телом и духом са само понятия Across Time, а Hymnal е химнът на Bodied-Човека, преоткрил своето пост-индъстриъл / пост-човешко бъдеще... Както би казал един Блейд Рънър: The Circle Is Complete!
Всъщност, Маркос Ортега (или просто LORN) дава на Блейд Рънър право на REPLIKA – KOLD MIRAGE, L'APPEL DU VIDE, OUT OF THE FRAME, MEMORY MANAGEMENT и DRAWN OUT LIKE AN ACHE са като саундтрак на хуманоиден силует, бродещ из епичен пост-индъстриъл пейзаж със синт-вперен поглед в бъдещето човешко...
Въпросът за миналото, бъдещето и настоящето пък вълнува Prequel Tapes дотолкова, че да заяви Everything Is Quite Now – да, вторият му албум излиза от Inner Systems зоната на индустриалното техно и поема на пост-индъстриъл трип на съзряването – от откриващото Returning Systems, през This Hidden Place и Run Into The Night до Clouds и Core (Red), всичко прилича на ембиънт медитация, с която Блейд Рънъра е приел Съдбата си и търси своя по-добра версия, докато пее Night Noise Lullaby на човечеството.
Кога? – идеален саундтрак за Края на Лятото, когато завали Дъжда на Меланхолията...
Защо? – защото Тялото е най-добрия проводник на Музиката...
Ólafur Arnalds – re:member
Кой? – Олафур Арналдс, исландски властелин на нео-класиката, Kiasmos половинка и брат по орбита на Нилс Фрам.
Какво? – В Stratusферата на Лятото – след третия (и най-поп ориентиран) албум For Now I Am Winter, Олафур влезе в сезона на колаборациите – то не беше Kiasmos денс авантюрата с Янус Расмусен, то не бяха The Chopin Project вариациите с Alice Sara Ott, то не бяха клавишните Collaborative Works игри с Нилс Фрам, то не бяха Island Songs дуети по исландски...
И всичко това оказа влияние (дори в re:member да има само една-единствена вокална unfold импресия от SOHN), затова и в четвъртия албум ще откриете цял струнен оркестър, например, но най-важната комбо акция в re:member се нарича Stratus – пиано-базирания софтуер (разработен от Олафур с дългогодишния му приятел Халдор Илдярн), който от една изсвирена нота може да генерира пъзели от звуци... Stratus може да синтезира и образ на генерираните ноти, и така се ражда и цианотипната обложка на re:member...
Всъщност, процесът на цианотипия (със слънчева UV светлина или кварцови лампи) е като метафора на Stratus-композирането на Олафур тук – една нота | образ може да се разклони в нови, (не)повтарящи се вариации и това надграждане е ювелирно в re:member, brot, inconsist, partial, undir и особено в ekki hugsa – иначе (на исландски) казано – "Не Мисли", а се остави на Музиката | Лятото да генерира нови и нови, (не)повтарящи се емоции...
Кога? – идеален епилог на лятото, re:member е като звука от есенно листо, падащо в морската вода.
Защо? – за да re:member Лятото...
Djrum – Portrait With Firewood
Кой? – Феликс Мануел, заслужил dub-2step герой със силно 2nd Drop минало.
Какво? – Морски Бийт Натюрморти – когато казахме, че с дебютния си Seven Lies албум Djrum те гмурка в море от къдрави бийтове, чудно филмови и вокални семпли, всред дъб дълбини и други морски дънни прелести, се надявахме продължението да е поне толкова изкусително – и да, ювелирните Creature Pt. 1 и Pt. 2 лежат на дъното на Seven Lies морето, но намерили пианото от детството на Феликс и челото на Зося Ягожинска...
И да, заглавието Portrait With Firewood може и да е вдъхновено от едноименна творба на Марина Абрамович, но бийт портретирането на Мануел няма много общо с пърформанс арта, а по-скоро с лендарта и живописта на парчета като Waters Rising, Blue Violet, Sex, Sparrows и Showreel Pt. 3, в които dub-2step линии, вокални импресии от Lola Empire, ембиънт чело и пиано акценти, и традиционните филмови Djrum семпли рисуват натюрморт епопея, сензитивна и всепоглъщаща, като Nothing Is Still панорамата на Леон Вайнхол.
Кога? – по залез слънце, когато Waters Rising и всичко става Blue Violet за среща с Creature на Нощта.
Защо? – защото вълните на Лятото са като Djrum трак, който семплирано чурулика: "It's not my Mind... It's not my Body... It's just my Heart... I show you My Scars, You show me the Stars"...
The Internet – Hive Mind
Кой? – Сидни Syd Бенет, Стив Лейси, Мат Martians, Патрик Пейдж II и Кристофър Смит или Ел Ей неглиже героите на нео-соул-Odd Future-груува.
Какво? – Roll Груува на Вечното Лято – "Hey, Melt Festival, hope you don't get Melt-ed" закачаше се Syd с необичайната немска, тотална жега (надскачаща дори летния Ел Ей пек)... и изведнъж решението да пуснеш група като The Internet в 4 следобед на главната сцена (сред пост-индъстриъл панорама от всевъзможно напечени кранове и бетон) започва да ти звучи не толкова безумно...
... защото, да, четвъртият The Internet албум диша, издиша и претопява Вечното Лято – онова хамачно-напевното като в La Di Da, Come Together, It Gets Better (With Time), Beat Goes On и Hold On; онова жадното за грууви закачки (о, да рифовете на Стив Лейси) и авантюри като в Roll (Burbank Funk), Come Over, Bravo, Mood, Next Time/Humble Pie и Wanna Be, които сякаш знаят какво си правил (и ще правиш) това лято...
Кога? – под хамака на летния залез, когато с La Di Da припев на уста и Roll (Burbank Funk) чупка в тазобедрените стави очакваш изкушенията на Вечното Синьо Лято...
Защо? – защото Syd Бенет, Стив Лейси и компания рулират Melt Mood-а на Вечното Лято като сладолед под палмова сянка...
The Internet Live @ Melt! Festival 2018 © фотография MIR
