My Mir

Rival Consoles – Persona

Кой? – Райън Лий Уест, британски брат по орбита и звук на Джон Хопкинс.

Какво? – Персонификация на Техното – да, след като изтръгна Howl в името на синт спасение на Душата, в новия албум на Райън Лий Уест, отново на фокус е спектъра на човешките емоции... или по-скоро граничната зона между различните такива. Да, заглавието е вдъхновено от едноименния филм (и началната му сцена) на Ингмар Бергман, но бийткинематографията на Райън Лий тук се стреми повече към органичното (за разлика от синт одисеята в Howl), повече към акустичните инструменти (и вибрации) като естествено продължение на човешкото тяло и... Душа.

Да, откриващите Unfolding и Persona сякаш катализират надигналите се в Howl (и в последвалото Night Melody ЕР) емоции, за да се открие съвсем нов фин, почти Hidden ембиънт спектър в Be Kind, Untravel, Rest, Dreamer's Wake, Memory Arc и Phantom Grip, което с кристалните си перкусии отваря пътя към ослепителния свят на Sun's Abandon (украсено с вокални семпли) и I Think So.

Кога? – не че обичаме да се повтаряме, но Rival Consoles наистина озвучава момента, в който човешките призраци на деня се губят в черните дупки на нощта.

Защо? – защото за всяка Персона най-важното е не просто да Иска, а да Бъде... Be Kind... или поне I Think So...

Daniel Avery – Song For Alpha

Кой? – Даниъл Ейвъри, британски кросоувър техно агент с много Phantasy приятели като Erol Alkan, Ghost Culture и Kelly Lee Owens.

Какво? – Свят измислен, пълен с.... Alpha Centauri – да, всичко започна с DJ-Kicks авантюрата на Даниъл и ембиънт-лиричните Space Echo и A Mechanical Sky, които го отклониха (като синт-завоите с Алесандро Кортини) от клубния хедонизъм в дебютния албум Drone Logic. Сега, Ейвъри сякаш се е загледал в бездънното нощно небе в търсене на пряк път към Alpha Centauri – най-близката звездна галактика до Слънчевата система... и го намира...

Projector, Sensation, Citizen / Nowhere, Slow Fade (чуйте и цялото ремикс ЕР), техно-пропилиращото Diminuendo, ембиънт-засмукващото Embers и рейв-хипнотичните Glitter и Quick Eternity се фокусират в ембиънт-техно трип (прекрасно визуално онагледен от Flat-e) до Alpha Centauri, където нито светът (какъвто го познаваме), нито определенията за него имат някакво значение...

Кога? – когато изгрее Вечерницата и... звездите сякаш ни доближат до Alpha Centauri.

Защо? – защото винаги търсим... нещо Ново, нещо Alpha-непознато... нещо Отвъд...

"Човек! Това звучи... гордо!" – да, тази крилата фраза на Максим Горки (от На дъното, да) може и да е до болка позната, но в адаптирания (за 2018-а) от Иван Пантелеев римейк на пиесата Дачници (написана от Горки през далечната 1904-а), Человеците/Героите няма от какво да изпитват Гордост... Не че Животът им се намира на Дъното, не че на сцената на битието не развяват Гордо своето его, не че историите им не са до болка познати на съвременния Човек, който далеч не е просто турист, Неудачно попаднал на непознато място без карта, план и идеи за действие...

Не, NeoДачници не говори (само) за това – Иван Пантелеев започва римейка на Дачници със свой текст и автовъпрос колкото към себе си, толкова и към Публиката ("защо хората все още правят Театър и защо хората все още ходят на Театър"), който може и да получи Отговор на финала... Въпрос, достатъчен, за да се огледаш Наоколо – сценографията в спектаклите на Пантелеев винаги е колкото минималистична, толкова и максимално-функционална (в случая, благодарете на Милена Пантелеева) за идеите, които иска да внуши (помните гостуването на В очакване на Годо, нали!?) – пиано, хладилник, купчина пластмасови столове, шарени ленти за стени, режимно светещ надпис Родина |три звезди|... да, намираме се в хотел... въпреки, че хотел Родина вече не съществува..., но и нашата Родина не дава много признаци за Съществуване (за Живот да не говорим), нали...

Да, всички "не сме оттук и сме за малко"... туристи/дачници не само в Родината, но и в Живота... да, огледайте съвременния свят – не само Българите се чувстват като туристи в собствената си страна... тази история (може и да) се случва във всяка една страна независимо, че героите носят руски фамилии, ходят да си почиват (и да правят боклук... душевен) в дачи и че са изникнали в съзнанието на Горки преди 114 години...

Да, героите може и да говорят текстове на Хайнер Мюлер, Мишел Уелбек и Бионг Хан Лий (да, на моменти е спорна диверсионната нужда от текст-допълненията в NeoДачници на Пантелеев), но съвременният Човек все още държи Душата си в... Хладилника – неслучайно повечето герои ще имат досег (от всякакъв вид) с хладилника, а в него ще се родят и... доста комични ситуации...

Да, шарени (колкото шарен е Животът) ленти за плаващите стени, с които всеки ден се обграждаме с идеята да създадем своето място под Слънцето, да съградим "своя Дом, своята Крепост"... а всъщност, живеем като ленти полюшвани от всеки порив на въздуха с илюзорната представа, че сме стени със съзнателен, стабилен избор... Да, героите в NeoДачници са такива – изглежда, че се движат по собствено желание, по собствена Удача, а всъщност се полюшват, преплитат, оплитат при всеки порив на...

Да, NeoДачници-те не са Неудачници, даже всичко им върви по ноти – пианото на сцената не само служи за естествен саундтрак (изсвирен на живо) от героя на Рашко Младенов | Семьон Двуеточие Семьонич, но и превръща спектакъла в нещо като... фрий джаз концерт, в който всеки герой има соло рецитал, със соловата партитура на Живота си... но само като акцент, детайл от общия, цялостен Пъзел... Да, неслучайно самият Максим Горки слага подзаглавието "Сцени" на пиесата си, намеквайки за фрагментарността ù...

Всеки герой е просто част, парченце, което трябва да съвпадне в Общия Пъзел от любов (не|споделена), лъжи, изневери, тайни, гняв, омраза и страхове в душите|съдбите на писателя Шалимов | Владимир Карамазов, приятеля му Басов | Юлиан Вергов, жена му Варвара | Радена Вълканова и сестра ù Катерина | Стефания Колева, влюбения брат Влас | Христо Петков в Маря | Теодора Духовникова, циничния Замислов | Дарин Ангелов, въртящ на пръстите си Суслов | Иван Юруков и жена му Олга | Александра Василева, и може би, единствените Неудачници в NeoДачници – трагичния Рюмин | Николай Урумов и обслужващия-да им чистя боклуците-персонал Саша/Яша | Деян Ангелов...

Да, неслучайно тези герои са като хор солисти (всеки със свой рецитал) в общия Оркестър/Пъзел на спектакъла... и си партнират прекрасно – неслучайно Пантелеев взима целия ансамбъл от Богът на касапницата, например (дори Юлиан Вергов и Радена Вълканова отново влизат в ролите на брачна двойка с проблеми), а и всички актьори вече са прекарали достатъчно дълго време на сцената заедно с кеф... и това си личи (запомнете добре общата им сцена с вокално-дирижираната Гаргара в NeoДачници)...

И да, неслучайно, с помощта на сценографски трик, всички актьори, в един момент, се превръщат в първия ред на... Публиката – да, историите, които се разиграват на сцената се случват всеки ден и в Живота, да, всички сме актьори в собствената си пиеса – въпросът е дали в един неудачен момент ще се превърнем просто в публика (без право на реплика) в собствената Пиеса | Живот!?

"Как се превръщаме в това, което сме... Днес" – въпрос, който занимава не само всеки от героите в NeoДачници (чуден троен разрез на въпроса и проблема може да гледате и в другата премиера на Народния – Три високи жени с емблематичната Мария Стефанова) – екзистенц въпрос, който (би трябвало) да свети (като надписа Родина) в главата на всеки един от нас...

Въпрос, който е по-важен дори от зададения в началото "защо хората все още правят Театър и защо хората все още ходят на Театър", а Отговорът и на двата, може би, се крие в... Самото Случване | Живеене... защото (дори и някои български режисьори да са забравили) Театърът не е Кино... Театърът се Гледа и... с Уши, а спектакли като NeoДачници показват защо това е така.

NeoДачници са в Народен театър Иван Вазов на Голяма сцена от 19:00 на 16 март, 18 април и 7, 14 май 2019

Днес, 3 в 1 паролата е... От Другата Страна – 3 албума, които измислят саундтрака на един паралелен свят... Онзи, от другата страна на близката-далечна галактика...

Mark Pritchard vs Monoloc & Beauty of Inconsequenz

                                                                                                vs

                                                                                  DJ Krush

Кой? – Марк Причърд, британският бийт маестро с дълбоки Warp корени; Саша Борхардт, немски електроника агент с еклектичен Unterland вкус; Хидеаки Иши, легендарен бийт самурай с усет за звуците на заобикалящия ни (и паралелен) свят.

Какво? – Фонотека-Мета-Галактика – да, и трите албума тук – The Four Worlds на Марк Причърд, Storyline на Monoloc & Beauty of Inconsequenz и Cosmic Yard на DJ Krush – са колкото концептуални (с красноречиви заглавия), толкова и опитващи се да изследват фонотеката на един паралелен (на нашата Вселена) свят... Там, Отвъд добре познатите ни измерения, там, където сай-фай киното е вперило от дълги години камери и идеи...

Авантюрата на Марк Причърд с измеренията на заобикалящия ни свят започна още в Under The Sun албума и особено, благодарение на общата концептуална работа с визуалния артист Джонатън Завада – сега, сюрреалния им свят добива още повече цвят, пълнокръвна ембиънт картина с дълбочина и... нови измерения.

Потапянето започва още с епично-откриващото Glasspops, добива концептуална естетика със споукън уърд импресиите на Грегъри Уайтхед в Come Let Us, за да блесне, като изгрев в Нов Свят, всичко в думите под синт-морзов фон на The Space Lady в S.O.S.: "All Friends in All Dimensions... All Friends on Other Planets... All Friends on Other Orbits..." – зов в търсене на The Four World|s| като спасение от познатите ни измерения на Апокалипсиса и The Arched Window, Mên-an-Tol и 13-минутния сюр-кинематографичен The Four Worlds епос на Джонатън Завада Го откриват... Там, Отвъд...

Саша Борхардт (познат основно под техно алтерегото си Monoloc) също насочва погледа си Отвъд... или по-точно към Unterland (да се чете Долната Земя) – концептуален лейбъл... Отвъд техното, с концептуални издания и кинематографични измерения – тракове като Nervous System, Flowing, Planet Dagobah и Unterhalb се заиграват със семпли от сай-фай класики (като Матрицата, например) и ембиънт панорами, а броукън-2-step ритмичните Gentle Shift, Thrilling и Baum der Erlösung не само са идеален пример за колаборация с мистъри агента Beauty of Inconsequenz, но и наистина потапят в измерения Отвъд... там, в Unterland царството...

От своя страна, Хидеаки Иши или просто DJ Krush, винаги е бродел като блейд рънър по ръба между абстрактен хип-хоп, космо-трип-хоп и акустичната музика в търсене на нови измерения Отвъд... След дълга студио пауза DJ Krush се завърна плодотворно с два албума (Butterfly Effect и Kiseki), но като че ли именно в актуалния трети (за три последователни години) завръщането прилича на... емоцията от откриване на нов Свят – да, в Cosmic Yard отново има гост-музиканти (Binkbeats, Тошинори Кондо, Сюзан Морита и Юкихиро Ацуми), но за разлика от Butterfly Effect и Kiseki всички те са инструменталисти и без думи (само с акустични инструменти) описват светове Отвъд (Law Of Harmony атмосферата напомня това, което правят Иван Шопов и Теодосий Спасов, например)... отново има семплирани природни звуци (Dust Trail, Stellar Wind...) и космически теми (Regulus, Asterism, Emission Nebula, Sporadic Meteor...), а удоволствието от откриването на Law Of Harmony в Habitable Zone под La Luna Rouge е пълно... Време е за този Нов Свят, време е за... Ignition...

Кога? – когато до болка познатите измерения на Апокалипсиса около нас зазвучат като S.O.S зов, след който да се озовеш в Cosmic Yard-а на Unterland.

Защо? – защото там, Отвъд... всичко е по-по-най... или поне мечтаем да е така...