My Mir

Да, Иван Шопов и Valance Drakes и друг път са записвали в комбина, но Unearthing Buried Chapters влиза в бийт архивите като първия им колаборативен албум. Да, Unearthing Buried Chapters може да съдържа следи от микро-дъбстеп, фючър соул, ембиънт психеделия и фрагментарен саунд дизайн, а Chapter-и като A Heart With No Instructions, Pursuit for Those with Kindness, Knowing Your Limitless Potential, Atoms Gasping For Oxygen и Landscape of the Construction могат да водят до пристрастяване. Да, ще може да ги чуете на живо на 12 май, специално за Amek X-тата годишнина, но за всяка глава от създаването на Unearthing Buried Chapters и за специалната премиера на парчето Knowing Your Limitless Potential говорят самите...

Valance Drakes & Ivan Shopov – Unearthing Buried Chapters

Кой?

Valance Drakes: Иван е one-man бенд, винаги е толкова продуктивен.

Иван Шопов: Valance е загадка, която може да се опиташ да разгадаеш чрез музиката му.

Какво?

Valance: Knowing Your Limitless Potential, например, е вдъхновено от визията на Studio Ghibli, японското анимационно студио и филмите, които правят...

Иван: За мен пък, това парче е като кратка анимирана история, разказана чрез мелодии, в която звуците и образите не действат непременно в хармония, като именно това придава някак абстрактна дълбочина в усещането за пространство у слушащия... Pursuit For Those With Kindness също е от траковете, които винаги ме вкарват в необикновено състояние на духа и ми въздейства силно...

A Heart With No Instructions:

Valance: Това парче влезе инцидентно в албума... Беше отделен проект на Иван с Мария, която е талантлива певица и музикант, но решиха да включат и мен, след което пък ние решихме, че ще пасва в Unearthing Buried Chapters.

Иван: Познавам Мария от 10 години и вече бяхме работили по няколко проекта заедно. В първоначалната версия на това парче, освен вокалите, тя изпълнява и всички инструменти, което ме вдъхнови да си поиграя с още малко бийтове, което пък ме накара да го изпратя на Valance, за да добави и той от своята магия...

Как?

Иван: Това е първия ни общ албум и дори разполагаме с материал за още няколко други... Това, което наистина го отличава от други комбо проекти е бързината и лекотата, с която завършвахме даден трак само от сурови бийт скици и идеи...

Valance: Да, това си е първия ми колаборативен албум, но не и последния, надявам се... И преди сме записвали заедно... няколко общи ЕР-та, за една интерактивна игра на MethLab и за компилацията на един лейбъл, който възкръсна от "мъртвите"... и честно казано, този проект, в началото, също бе замислен като ЕР, но просто продължихме да правим трак след трак и скоро ни се наложи да съберем всичко продуцирано на външен хард диск... просто нямахме място.

Иван: Доста парчета натрупахме наистина... Целият процес прилича не толкова на замислена колаборация, колкото на разговори с музика между нас двамата... Всяко парче ни отне към 2-3 часа, за да бъде завършено, което им придаде това леко експресионистично звучене...

Защо Unearthing Buried Chapters?

Иван: Заглавието на албума го измисли Valance (както и имената на всички парчета в него) и то отразява всичко онова, което се случи през изминалите две години, откакто започнахме да пишем музиката за този албум. Толкова много неща се промениха оттогава... Уловихме някои от тези моменти в музика и когато дойде време да сглобим албума просто "изровихме" някои от тези парчета, които звучаха като историята на създаването на албума.

Кога & Къде? – Срещата с Иван Шопов, Valance Drakes и Unearthing Buried Chapters е на 12 май за Amek X-тата годишнина в клуб Mixtape 5

Greetings From The Tropic Of Cancel – тази микс картичка за празнуването на Amek Х-тата годишнина получавате от OOHS! или, иначе казано, от новия комбо проект на Маргарит Margg Names Алексиев и Максим Мокдад. Да, миналата година Amek издаде техния дебютен албум Tropic Of Cancel (ще го чуем на живо на 12 май, о, да), чиято бриз-синт-психеделия те отправя към вектора на лятото, морето и... за всичко най-важно от света на OOHS! говорим с Максим и Маргото на дрийм поп фона от...

Защо точно OOHS!?

Максим: Името беше почти неизбежно, предвид че по-голямата част от времето за записи прекарахме в наслагване на слой след слой хармонии... и малко по малко множеството ууу и ааа вокали се превърнаха в име на групата.

От друга страна ми допадна факта, че името е ономатопично и звучи като ooze, защото ми се иска музиката да се "просмуква" бавно през порите... да е нещо, в което би искал да се потопиш.

Най-важното нещо в света на OOHS! е...?

Максим: Безупречния вкус, тоталното незачитане или, може би, непознаване на правилата и нездравия интерес към тъмните сенки, които неотлъчно съпровождат слънчевите моменти.

Как всеки един от вас би описал другия? И защо решихте да играете заедно?

Максим: Марго е алергичен към клишета и изключително интуитивен, което прави комуникацията ни толкова по-лесна.

Събрахме се почти на шега, преди почти две години, когато се самопоканих да подгрявам Ken Stringfellow на концерта, организиран от Blood Becomes Water. Това беше добър повод да се съберем и посвирим с Марго, както често си обещавахме и начин, за мен, да избягам от вечното клише на singer-songwriter с китара.

Маргг: С Макси се общува много леко и с него се носим в дълги вдъхновяващи разговори за музиката. Приятно ми е да имам събеседник, интелигентен и интересуващ се от същите стилове музика, които вълнуват и мен. Целият процес го усещам като много органичен.

Как се стигна до Tropic Of Cancel – с какво ще запомните създаването на този колаборативен албум? Защо това име и с какво работата по него се различава от предишни ваши комбо проекти?

Максим: След второто ни свирене, подгрявайки VVhile и Mnenje по покана на Indioteque, Ангел Симитчиев ни предложи да издадем касетка за Amek, което приехме с най-голямо удоволствие.

Основен гръбнак на концепцията станаха двете части на Beachbum Blues, които дотогава бяха нахвърлени в демо вариант. От тях се зароди идеята за албума като пътешествие към мистериозния и в началото безименен, Tropic of Cancel, както и цялостната арка на касетката – първата, и по-динамична, страна, която да отразява романтичната еуфория на пътуването и притегателната сила на неизвестното, и втората, по-меланхолична, страна да отразява преходността на всеки момент и облаците отвъд слънчевия хоризонт.

Оттам, целта беше да намерим подходящите песни, които да изградят арката. Някои от тях, като Suave Gear Changers, бяха вдъхновени от минимални музикални фрази или прогресии, записани в "дневника" – стар семплер, използван за улавяне на случайни идеи. Други, като Supersonic Satellite се появиха спонтанно, в почти завършен вид. Трети, като Luminescent Deep (Coda), представляват съкратени версии на импровизации от "дневника", които така и не успяхме да повторим.

Работата по Tropic Of Cancel запълни голяма част от свободните моменти през лятото и се превърна в единствения начин да отпътуваме, макар и само във въображението си. Въпреки това спомените от това "пътуване" са толкова ярки, че Tropic Of Cancel се превърна в психогеографска реалност, поне за нас.

Като че ли в България най-трудното нещо е общата, колективна работа с една обща цел... може ли събития като Amek Х да променят това?

Максим: Колективната работа никога не е лесна, особено когато е с "идеална" цел, затова OOHS! е в толкова минимален състав, колкото и да ни се ще да можем да се "разгърнем" на живо. При все това основната пречка за нас е по-скоро липсата на време, отколкото липсата на ентусиазъм или каквато и да била икономическа обосновка.

Както вече споменах, причината OOHS! да съществува се дължи, до голяма степен, на ентусиазма на местни DIY лейбъли и колективи като Amek, Blood Becomes Water и Indioteque, които с неимоверни усилия създават алтернативната реалност, в която всичко това може да се случи. Мисля, че без подобни събития, за много от нас, стимула да напуснем спалните или репетиционните ще е минимален.

А това, че Tropic Of Cancel беше записан за Amek Collective ни даде възможност да поемем в посоките към които съм се стремил от години, освободени от класическия контекст на поп, фолк или рок група. Като издатели Amek имат таланта да обединяват под един покрив строги индивидуалисти, без да им налагат ограничения, но и без да компрометират цялостната си визия.

Кой е Харуоми Хосоно и защо парчето Beachblum Blues е посветено на него?

Максим: Ако цитирам Уикипедия, Харуоми Хосоно е японски музикант, основател на Happy End и Yellow Magic Orchestra, както и автор на безброй солови проекти. Част от тях, издадени в средата на 70-те години, бяха в постоянна ротация по време на записите.

Начинът, по който музиката му толкова образно пресъздава и заема от чужди за него култури, без да затъне в плитките води на културния туризъм, кича и имитаторството, беше достатъчен повод да посветим Beachbum Blues на него, предвид че се стремим да постигнем подобен баланс.

Маргг: Харуоми Хосоно е един артистите, за които съм научил от Макси и чийто стил много харесвам.

Имате ли любим трак за лайв изпълнение от Tropic Of Cancel? Защо точно той...?

Максим: Ако трябва да избирам, може би Supersonic Satellite, защото изпълнението на живо включва безценното Juno 60, лап стийл китара и антична дръм машина, което би трябвало да е нещо като Светата-dream pop-Троица.

Маргг: Аз много обичам да свирим Mutually Assured Distraction, но и Supersonic Satellite поради същите причини.

Според вас, възможно ли е българските артисти, които се занимават с електронна музика, да се менажират сами?

Максим: Предполагам, че някои успяват да плуват, други се давят... Ние все още сме в детския басейн, с пояси.

Маргг: Според мен е добре един артист да си има агент, който да се грижи за комуникацията и турнетата.

Историята, която ви се въртеше в главата, докато записвахте микса е...?

Максим: ... че може би е време да резервираме обратния полет от Tropic of Cancel.

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Максим: Вярвам, че най-въздействащите послания намират начин да се прокраднат и загнездят в подсъзнанието ни, без особено много шум и трясък.

Крещенето може и да помогне да бъдеш чут, но надали ще помогне посланието ти, ако изобщо има такова, да бъде възприето.

Къде се намира вътрешния мир според OOHS!? И как се стига до него?

Максим: Искрено се надявам да не е крайна дестинация, която достигаме, защото звучи някак статично и ... задгробно. Ако все пак имам успех в тази посока, непременно ще споделя... или поне ще си спретна собствен new age култ.

Маргг: Стига се с много влакчета и измити чинии.

OOHS! © фотография Михаил Новаков

Ако имаше възможност да изпратите обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Максим: Бих номинирал себе си, ако е възможно. В противен случай, бих изпратил старо, сдъвкано копие на роман на Thomas Pynchon, с касетка на Randy Newman за отметка на страниците. Поздрав от една объркана и обречена форма на живот, но с дълбоко чувство за самоирония.

Маргг: Аз също бих изпратил Макси, но ще ни липсва тук, така че нека бъде буркан с туршия.

Според вас, като продуценти, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Максим: Предполагам, че това е напълно индивидуално. Аз лично имам инстинктивна ASMR реакция към звука на аналогови осцилатори и филтри, и звука на китари, звънтящи изпод слоеве лентово свистене.

Общо взето, звуци в земни или топли неонови тонове, ако подобно заключение звучи логично.

Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?

Максим: Марго със сигурност има повече стаж в електронната сцена и най-вероятно може да каже много повече по темата.

Що се касае до OOHS!, основно виждам позитивите от факта, че електронната сцена ни приема за "свои". Добрият гост не би коментирал суфлето на домакинята!

В дневника на OOHS! следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Максим: Amek X, може би един "прощален" Tropic Of Cancel концерт в София, ново издание за Amek към края на пролетта... и, надявам се, записи през лятото.

Парти девиз за финал?

Максим: "I'm picking up good vibrations" – цитирам Mike Love, защото "Ще може ли да намалите музиката?!" не звучи толкова добре.

Да, Макс Купър отдавна е открил Баланса в блейд-рънър-техно играта Човек VS Машина или в сай-фай-бийт уравнението Музика + Наука. В ДНК-то на неговите два албума Human и Emergence броукън техно вибрации живеят в симбиоза с визуално маркирани научни методи и теории (все пак Макс е и докторант в областта на генетиката) като всичко това се разкрива брилянтно в първата му евър микс компилация, прясно издадената (днес, 4 май) Balance 30... Затова, сега говорим с Макс Купър за формулите на Баланса между Музика, Генетика и Наука в Balance 30, Emergence и Aether, за ДНК-то на неговия лейбъл Mesh и за...

Най-важното нещо в света на Макс Купър... днес... е...?

Оцеляването! Не съм голям фен на летенето, а, в момента, на връщане от Берлин, съм насред зверска турбуленция... Единственото хубаво нещо в това регулярно тестване на екзистенциални страхове е, че те принуждава да приемеш Смъртта... Направиш ли го, страхът изчезва, но е мъчително да живееш в такова състояние на духа, особено като трябва да променяш нагласата за основните си биологически функции... Страшно жизнерадостно начало за едно интервю, нали... Обещавам да не съм толкова мрачен по-нататък, хаха...

Имаш докторска степен в областта на генетиката, нали... кое, Генетиката или Музиката, играе (или ще играе) по-важна роля за еволюцията на Човека? Може ли някое от тях да промени начина, по който възприемаме света или да промени човешките взаимоотношения към по-добро?

Хм, Дарвиновата теория или културната еволюция е по-важна!? И двете не подлежат на сравнение, което директно мога да направя, най-сигурно е да кажеш, че и двете са важни посвоему, нали... И двете, по различен начин, определят това кои сме, как мислим, как взаимодействаме със света наоколо... Ако се съмнявате или подценявате ролята на Музиката в това сравнение, то бих ви провокирал да отгатнете типа музика, която всеки слуша на базата на начина, по който се облича, на неговите политически и религиозни възгледи или дори на базата на неговия произход... Изненадващо тясна е връзката на Музиката с всички видове аспекти и проявления на човешката индивидуалност, на това, което Сме... Често, новата Музика расте в унисон с новата Мисъл.

Иначе, очевидно е, че разглеждана в дългосрочен план, генетиката е основната действаща сила, но вземем ли предвид по-кратки периоди от време, тогава културната еволюция е много по-тясно свързана с промените в Музиката. Съща така, не толкова като фактор, колкото като причинно-следствена връзка, но промените в начина на мислене могат да причинят повече промени в Музиката, отколкото Музиката да промени Мисленето.

Колкото до това дали гледаме на Музиката като сила за влияние, то всичко зависи от това колко често откриваме музика, която първо ни харесва, а после търсим връзките ù с определен тип политика, дрескод... или напротив, първо ни привличат идеите, които носи даден вид музика и после започваме да я харесваме, заради това. Дали Музиката може да бъде ключ към промени в начина на мислене... това е въпрос, чийто отговор, може би, могат да дадат някои социолози и то едва след като са провели анкети с достатъчен брой хора, така че да стигнем до подобно заключение... Интересно ми е дали е възможно!?

Последния ти албум се казваше Emergence – това търсена връзка ли беше със състоянието на Света в момента?

Идеята на проекта Emergence беше играта с природните закони... за това как тези нечетими драскулки, които физиците пишат на черни дъски, всъщност, наистина могат да доведат до по-голямо облагородяване, напредък и комплексност на Света около нас. Всеки от видеопроектите, за които работих с различен режисьор, беше посветен на основните физични закони и ролята им в създаването на материята на Вселената, в създаването на Живота и еволюцията му... и в надигащия се Хаос, в който живеем в момента. Получи се нещо като история на Вселената в отделни епизоди, всеки според визията и естетиката на режисьорите, с които работих... Беше забавно... изнесох и лекция за проекта в Нийемиген, а всичко най-интересно може да намерите и на сайта Emergence.

В музиката, която правиш Звук и Визия живеят в Баланс... как намираш баланса в живота? Какво е ДНК-то на Баланса?

Създаването на музика те научава да използваш и да се изразяваш с ограничени, базови изразни средства, към които, съвсем естествено, се причислява и визуалното разказване. Например, наскоро опитах да опиша няколко музикални откъса с идеята да открия начин да бъдат преведени на визуален език и открих, че всички думи, които бях използвал, за да опиша музиката, всъщност, са си визуални понятия... Днес, когато сядам да пиша музика, винаги имам и визуална идея в главата... което открива и доста пътища пред разказването, пред наратива... също като в Emergence албума, който споменахме. Почти невъзможно е да предадеш детайлно научни идеи само с музика, но когато се добави и визуално изкуство идеята ще проработи...

Но как това е свързано с живота ти... Например, създаването на микс компилацията Balance 30 предизвика ли те да откриеш баланс и вътрешен мир... И въобще, къде се намират те?

В Смъртта, хаха... Обещах да не я споменавам пак, нали... Интересен паралел правиш, особено сега, когато общуването и документирането на живота е толкова болезнено преекспонирано... Просто ми се искаше да се отдам на ескейпизъм... Исках началото да бъде като прочистване на мислите, като търсене на този мир, а не просто като преминаване през отделни жанрове музика и удоволствието от това... а може и да е чисто и просто ембиънт начало на един електронен микс – нищо нечувано, нали...

Всъщност, в Balance 30, сякаш използваш тракове от Transition EP-то (което издаде през твоя лейбъл Mesh) на Rob Clouth като опорни точки... А при създаването на тези парчета Роб използва алгоритъм, който семплира части от цялата му дискография досега... та Balance 30 твоя алгоритъм за сумиране на музикалната ти история ли е?

Да, напълно съгласен съм с тази интерпретация... това си е дневник на моето музикално пътешествие през последните над 20 години – има елементи от рейв и джънгъл миналото ми, моменти на мелодична електроника, техно, хаус, транс, ембиънт... смешно е да изреждаме жанрове и да делим така Музиката, нали... Да, обичам различните проявления на електронната музика и се опитах да го покажа в този микс. Винаги съм си създавал проблеми със смесването на жанрове, които не би трябвало да се смесват на места, на които не би трябвало да свиря... Толкова се отегчих от клубове и концертни зали, които имат стриктни, ограничителни правила относно това какъв BPM и стил е куул и приемливо да използваш, но за мое щастие, все повече места стават отворени към рушенето на правилата и рядко се случва да бъда арестуван от Техно полицията, хаха...

Какво може да очакваме от лейбъла ти MESH... креативните колаборации с Rob Clouth изглежда са само началото?

О, да, задават се няколко страхотни релийза и не го казвам само, за да звучи хубаво, ще се уверите! Издания на нови артисти като Brecon, които присъстват и в Balance компилацията, но и няколко абсолютно свежи включвания, които ще бъдат обявени през лятото. Търся хора, които се интересуват от по-широките, комплексни връзки на музиката с други арт форми, с инсталации, с нови софтуерни и технологични подходи... Технологичният бум, в момента, открива цели нови светове пред изкуствата и Mesh (като мрежа) е тук, за да изследва тези нови взаимовръзки – оттам идва и името на лейбъла.

Случаен ли е факта, че в Balance 30 селекцията влизат повечето от артистите, които ремиксираха твоя албум Emergence... като Rob Clouth, Rival Consoles, Patrice Baumel, Hidden Orchestra, Kimyan Law... ?

Просто всички са невероятни музиканти и продуценти, чиито стандарти в създаването на музика ме вдъхновяват, всеки в своята специална ниша – Tim Hecker, Lusine, Нилс Фрам, Com Truise, Deapmash, Loscil, Brecon, Alix Perez... зад всяко едно парче в компилацията се крият години усилена работа, добре обмислени идеи, които предават емоции и послания по много въздействащ начин. Тук е и мястото да благодаря на всеки един от тях, че ми позволи да използвам работата им в тази компилация.

Технически погледнато, кой от твоите аудиовизуални проекти бе най-труден за изпълнение? С какво ще го запомниш?

Проектът Aether беше интересен в това отношение, защото беше съвсем нова аудиовизуална форма – когато я създавахме нямаше друг, подобен еквивалент, въпреки че сега има няколко подобни системи, но така се случват нещата в живота, нали... Студиото Architecture Social Club създаде този 3D екран, който виси над публиката и може да генерира движещи се холографски образи. Трябваше да разработим нов аудиовизуален език, съвместим с тази система и нейните ограничения, така че промените в изображенията ù наистина да отговарят на променливите музикални форми. А трябваше да помислим и как да разкажем наистина смислена история, а не само да изредим куп случайно генерирани образи. Искахме да обединим база данни и наратив, и това да не изглежда абстрактно, както звучи... предизвикателство си беше, но доведе до прекрасни резултати, които може да видите по-късно тази година, когато Aether ще бъде на турне.

Да, музиката, която правиш винаги е била толкова визуална, кинематографична... Има ли филм или друга арт форма, която наистина те е впечатлила в последно време?

Good Time – невероятния саундтрак на Oneohtrix Point Never, един от най-добрите, които някога съм слушал. Изключително въздействащо като музикално преживяване.

Кой, според теб като музикален продуцент, е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Всякакви струнни аранжименти и вариации винаги вършат работа.

Max Cooper Live е на 18 май в Control Club, Букурещ

Jon Hopkins – Singularity

Кой? – Джон Хопкинс, британски глич-техно шаман, чиито хай-фай ембиънт ритуали не признават физични закони.

Какво? – Jon от съзвездие Шаман – да, вярно, че изминаха 5 години от последния Immunity албум, но ако сте присъствали на хай-фай-броукън-техно ритуалите на Хопкинс, то знаете, че времето е относително понятие, а и Джон съвсем не е стоял в безтегловност след като изкара ВВС 1 резиденция, написа саундтрака за съвременен римейк на безсмъртния Хамлет (да, Шекспировия и да, с Бенедикт Къмбърбач в акция) и разказа приказни Late Night Tales.

Да, вярно, че на Singularity обложката грее непознато, фикционално съзвездие, описващо формулата на основното психотропно вещество в аяуаската, този шамански еликсир, водещ до крайни форми на медитация и транс проникновения, но психеделията в хай-фай техно ритуалите на Джон винаги се е криела в... Баланса – онази сингулярна точка в Черната дупка на Музиката, където глич-техно и пиано импресии не действат по познатия начин, а в абсолютна симбиоза като в Singularity, Neon Pattern Drum и епичното Luminous Beings.

Всъщност, тук Хопкинс редува излезлите сякаш от орбитата на Immunity (да се чете Open Eye Signal и Collider), кометните Emerald Rush и Everything Connected с пиано-ембиънт панорамните Feel First Life (със семплирана хорова красота), Echo Dissolve и Recovery, за да се слее Всичко в C O S M-оса на Jon от съзвездие Шаман.

Кога? – когато на звездното небе изгрее съзвездието... ШамаJon.

Защо? – защото дори да казват, че в сингулярната точка на черните дупки физичните закони нямали Думата – имат я Музиката и...