My Mir

Cyberian – Limerence

Кой? – Стефан Бъчваров, мултиБийт агент с много имена и един дигитален WTF is SWAG храм.

Какво? – БлянБийт – "Днес може да е ембиънт, а утре техно" – тези думи на Стефан при подкаст срещата ни може и идеално да описват дебютния му албум като Cyberian, но дори фокусът в Limerence (може и да намерите подробна Уикипедия дефиниция за това състояние на Духа, но може и да го обобщите като "Блян Любовен") да пада върху ембиънт нойз импресиите (ала Rabit или Бен Фрост), то бийт спектърът тук е по-широк... като самият Блян...

Широк като митологията на човешките емоции, минаващи през Seasons of Grief, Across The Styx и Dragons of Eden (комбото с Калоян Kanz добре сумира вибрациите в албума и припомня техните Dogs of Orion), за да заседне всичко в гърлото на вокалните експерименти в Stuck, Afterburn, Migrene и Found Mountain и да полегне (да, Casper Slate си е, буквално и преносно, трак за матраци, не щеш ли...) Душата в нещо като саунд Marble Park – там, в Limerence, сякаш всичко е мраморно-застинало, но инертно, като лятна омара, се движи във всички посоки, бълбука, диша и търси Sanctuary of Pan от Хаоса и Ада наоколо.

Кога? – срещата със Cyberian е ясна – 12 май, Amek Х, а дотогава Limerence може да играе като саундтрак на не един и два хамачни следобеда.

Защо? – защото когато дойде Seasons of Grief и минеш Across The Styx, само Dragons of Eden могат да те отведат до Sanctuary of Pan.

DJ Koze – knock knock

Кой? – Щефан Козала, единственият и неподражаем кросоувър хаус факир с 12-инчов хумор и необятен запас от бийт фокуси.

Какво? – Чук... Чук... Лятото Е... Отвори Му – да, може да говорим с часове за чудното, вечно напипващо гъдела на хумора и Kosi-всичко-Kоз хип-хоп семплиране (което тук е обилно в повече от Amygdala албума), но може и да спрем след мастъркласа в Baby (How Much I LFO You), Lord Knows или след ювелирното използване на соул класиката Neither One Of Us на Гладис Найт в Pick Up-хита на лятото...

Да, може да говорим с дни за Kosi-усета, който винаги открива най-перфектната симбиоза между Гласа (и Душата) на своите гост-вокалисти (списъкът тук е по-дълъг и от лятното слънцестоене) с бийт-пъзела на кефа в амигдалата на хауса, но може и да спрем след броукън-ефектните акции на Роушийн Мърфи в Illumination (и бийт-доближена тук до идола ù Грейс Джоунс в Scratch That), след вокал-жонглирането със София Кенеди (една от перлите в Pampa Records каталога) в This Is My Rock и Drone Me Up, Flashy или след Muddy Funster-модулирането на Душата с Кърт Вагнер...

Може да говорим за мастър семплирането на Bon Iver в Bonfire, за Music On My Teeth разпяването с Хосе Гонзалес или "Circling The Sun"-акцията с Mano Le Tough в Planet Hase... Но, всъщност, във всяко от 16-те knock knock парчета главен герой е... Лятото – като слънчев часовник всяко от парчетата маркира отделен момент от лятното слънцестоене – от Moving In A Liquid събуждането до зенита ("I need a little bit of light here") на слънцето в Illumination, Pick Up и Planet Hase, през залезния кеф в Muddy Funster, Lord Knows и Baby (How Much I LFO You) до звездното небе на Seeing Aliens... Всичко звучи като летен ескейпизъм за спасяване от Хаоса и Ада наоколо... като Holiday-DJ-Kicks-дневника на твоето Лято...

Кога? – от изгрев до залез, от здрач до зори... знаем какво ще слушаш това лято.

Защо? – защото I Guess Neither One Of Us Wants To Be The First To Say... Goodbye... да, на никой не му се иска DJ Koze албума да свършва, нали... Като Лятото...

Трудно откриваме причина да работим Заедно, трудно намираме Обща Идея, около която да се обединим... намерим ли я, трудно запазваме смисъла, вложен в нея, но пък Съхранението е по-лесно когато има Protective – специалния нов проект между Етиен Славчев | Evitceles и Ангел Симитчиев | Mytrip. Двамата не само са готови с чудния колаборативен албум Protective, но и на 12 май, специално за Х-тата юбилейна годишнина на музикалния колектив Amek (чийто съосновател е Ангел), те ще влязат и в лайв акция. Затова, сега влизаме в Protective фаза на българската експериментална музика и...

10 години... много ли са, малко ли са за един лейбъл... Изпълни ли се първоначалната идея на Amek и... Защо точно Amek?

Mytrip: Десет години са достатъчно, за да промениш реалността, в която съществуваш и създаваш. Първоначалната идея на Amek, което, все още, е по-скоро колектив отколкото лейбъл е все същата – да показваме и издаваме музика, на която никой друг не би дал шанс. Мартин Луканов (gokkun), който е създателят на Amek, може би, все още помни какво означава Amek. За мен абревиатурата няма значение, важни са изданията, които сме оставили зад себе си и тези, които предстоят.

Най-важното нещо в света на Amek е...?

Mytrip: Аналогови носители и шумни концерти.

Как всеки един от вас би описал другия?

Evitceles е безкомпромисен проект.

Mytrip e като огромна вълна, в която се рееш.

Как и защо се стигна до Protective – с какво ще запомните създаването на този колаборативен албум? С какво работата по него се различава от предишни ваши комбо проекти?

Mytrip: Идеята за Protective се появи и осъществи в рамките на три сесии, в които за около 10 часа общо записахме музика, която не бихме могли да направим сами. Няколко синтезатора, един компютър, и болно зимно слънце, което едва пробива през завесите на студиото. Не сме подхождали по специален начин, музиката свърши цялата работа.

Evitceles: Познавам Ангел от момента, в който ме покани за съвсем първия ми лайв. Дотогава мислих, че съм на прекалено ранен етап за изпълнения на живо. Впоследствие се сприятелихме и проектът, който сега осъществяваме е много сантиментален за мен. Ще го запомня с тези сесии, които Ангел спомена, в които съчетавахме безумни идеи. Въпреки сравнително тъмния тон на музиката, беше мега забавно.

Като че ли в България най-трудното нещо е общата, колективна работа с една обща цел... как може да се промени това и това ли е единствената цел на събития като Amek Х?

Mytrip: Не само в България е трудно да обединиш хора около дадена идея. Индивидуализмът създава характери, егоизмът е зараза... Целта на Amek и Amek X е една единствена – да представим всичко, което част от артистите в колектива са постигнали сами и заедно.

Според вас, възможно ли е българските артисти, които се занимават с електронна музика, да се менажират сами?

Mytrip: Някои могат, други не, всички обаче трябва да опитат и да не чакат феята на техното да дойде да ги покани в Berghain.

Историята, която ви се въртеше в главата, докато записвахте микса е...?

Mytrip: Миксовете са като дневници, които се разхождат в териториите на това, което слушаш, това което обичаш, това, от което имаш нужда. Историите са винаги различни, съвременната и хубава електронна музика е претъпкана със смисли.

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Mytrip: Аз идвам от хардкор сцената, доста време съм прекарал в крещене от сцената и в студиото. И в шепненето, и в крещенето има доза безсилие. Най-добре е да действаш, тогава най-добре си личи, че се бориш за нещо.

Protective © фотография Силвана Илиева

Къде се намира вътрешния мир според колаборацията Evitceles Х Mytrip? И как се стига до него?

Evitceles: Това, което искаме да достигнем с общия ни проект е далеч от откриването на вътрешен мир. По-скоро изследва неспокойствието и нуждата от запазването му като начин за достигане до нови територии в музиката.

Ако имаше възможност да изпратите обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Mytrip: Бих изпратил послание някой да взриви най-накрая тва лайно, в което сме превърнали света.

Според вас, като продуценти, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Mytrip: Най-въздействаща, в момента, е тишината, защото не можеш да я откриеш почти никъде в естествената ù форма. Всичко е замърсено от шума, затова и хората са все по-малко чувствителни към музиката, защото сетивата ни вече са увредени от постоянните ни опити да заглушим света.

Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?

Харесваме разнообразието, свободата и приятелствата.

Не харесваме бизнеса, лошия вкус и драмите.

В дневника на Evitceles и Mytrip следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Следващите месеци ще се погрижим Protective да стигне до възможно най-много хора – на плоча или на живо.

Парти лейбъл девиз за финал?

Дисторшън, биткръш и ривърб на всичко.

Днес, 3 в 1 паролата е... Един за Всички, Всички за... – да, отборната работа с обща цел е Кауза Пердута за някои, но тези 3 албума не само доказват, че споделената работа е кеф работа, но и напомнят (за пореден път), че... Together Is Better...

Glenn Astro & Hodini vs Mouse On Mars vs Deadbeat

Кой? – Glenn Astro и Хълк Ход (или просто Hodini), немско броукън-джаз-хаус дуо с обща страст към хамачни фънк/хип-хоп семпли и към комбо играта; Ян Вернер и Анди Тома, немски IDM титани, които знаят 2 и 200 трика за играта в комбина; Скот Монтейт, канадски дъб класик с берлинско техно гражданство.

Какво? – Together Is Better – да, и трите албума тук – Turquoise Tortoise на Glenn Astro & Hodini, Dimensional People на Mouse on Mars и Wax Poetic For This Our Great Resolve на Deadbeat – произхождат от различен саунд спектър, но и трите следват златните 3 Закона на Комбо-физиката:

- Един за Всички, Всички за... Музиката

- Колкото повече играчи, толкова по-богат идейно и шарен Свят/Албум

- Споделената работа е Кеф работа

Да, малко е да се каже, че Glenn Astro обича комбо играта – дебютния му Throwback албум бе изпъстрен с гост-играчи и фючър соул съмишленици, а фънки импресията тук Malaysian Moped подсказва защо двамата с Max Graef не само играха в Throwback, но и след това издадоха общия албум The Yard Work Simulator.

Сега, обаче, основен комбо агент в броукън-джаз-хаус атаките му е кьолнския диджей и продуцент Hodini с вокал включвания по крилата от Ajnascent, knowsum и MC Pinty – отново получаваме фънки-кеф-хип-хоп семплиране в Malaysian Moped, Found!, Magic America и Beautiful Music, а Viktor And The Quasar, Oha!, El Gato, Funky Dude, Ze Regal, RND_ARP и Earth-Moon-Connection напомнят с Throwback-бриз вибрации за... лятото, морето и... калейдоскопична компания, с която да ги споделиш... Неслучайно, Glenn Astro обича да посвещава тракове – One for Sveta и Viktor And The Quasar идват за справка, нали...

Скот Монтейт, познат като Deadbeat, стига още по-концептуално далеч – всяко едно от 11-те парчета в Wax Poetic For This Our Great Resolve носи името на негов колега-продуцент (в играта влизат Томас Фелман, Майк Шанън, Gudrun Gut, T. Raumschmiere...) и приятели от студиото Chez Cherie в Берлин, където е записан Wax Poetic For This Our Great Resolve... Каква е целта ли – всеки от тях му записва послание (същинска Вавилонска кула на 6 езика) за справяне с апокалиптичния хаос и лудост на съвременния свят около нас и така се получава нещо като... интернационална терапия-група или Комуна, в която не само, че всеки отделен глас/език не тръби разнобой, ами е в пълни мир и хармония с дъб, техно, хаус, етно джаз вибрациите тук, същинска Wax Poetic-а.

Me And Marco (напомнящо The Infinity Dub Sessions разговорите му с Paul St. Hilaire) или Momo And Yuzo, или политическите размисли в Steve And Fatima, в Gudrun, в Argenis And Cristobal, или социалните дилеми в Laeticia, Hebatallah And Bashar и Chato And Avril – всичко започва с Espoir|Надеждата в Martin и достига до... мотото Together Is Better...

Ян Вернер и Анди Тома, като Mouse on Mars, са разцъквали формулата Together Is Better до съвършенство – достатъчно е да си припомним юбилейния им 21 Again албум и безкрайно дългия му списък от колаборатори и гост-музиканти... Сега, Ян и Анди, сякаш взимат 21 Again-формулата и я разгръщат брилянтно – в играта с джемсешън импресии влизат Bon Iver, Аарън и Брайс Деснър от Тhe National, Spank Rock, Зак Кондън от Beirut... така че да се получи не просто Музикална Комуна, не просто 50-членен оркестър с двама диригенти... – епос тракове като Dimensional People (Part I, Part II, Part III) и Parliament Of Aliens (Part II, Part III) звучат като бийт размисли и синкопатични страсти на един Организъм, събран хорово във Foul Mouth или пък в Résumé все едно е Sidney In A Cup до момента с Tear To My Eye – да, Споделената работа е Кеф работа, особено когато е Един за Всички, Всички за... Музиката.

Кога? – когато ти е писнало от раздори, разногласия и разнобой и искаш да се увериш, че в Общия Хаос все пак съществуват... Мир и Хармония.

Защо? – защото създаването на комуни, общности и общи групи (по интереси) за терапия е лесна работа... Трудното е да се запази Общата Цел, без да се нарушат Мира и Хармонията.