My Mir

Днес, 3 в 1 паролата е... Д като Дебют, Д като Даунтемпо – да, говорим за Дебютни албуми, които четат Д като Даунтемпо Доволство.

E Ruscha V vs Garden City Movement vs Groeni

Кой? – Едуард Джоузеф Руша V или просто Еди, синът на попарт визионера Ед Руша, който не рисува със символи (като баща си), а с бийтове; Рой Авитал, Йов Саар и Джони Шарони или израелското трио, което се грижи за даунтемпо хаус озеленяването и освежаването в Тел Авив; Александър Грийн, Майк и Джеймс или Groeni триумвиратът от Уелингтън, който доказва, че Нова Зеландия не е само сцена за Fat Freddy's Drop, не е само декор за Властелинът на пръстените и не е само терен за прословутия им отбор по ръгби.

Какво? – Д като Дебют, Д като Даунтемпо – да, говорим за дебютни албуми – Who Are You на E Ruscha V, Apollonia на Garden City Movement и Nihx на Groeni – но не става дума за дебютни записи, а за дългогодишно даунтемпо шлифоване до достигане на настоящото електро-акустично съвършенство.

Да, Who Are You може и да е първия албум, който Еди Руша издава с рожденото си име, но зад него се крие дълъг Secret Circuit алтерего опит и това си личи в прецизно разливащата се даунтемпо хармония в тракове като Carried Away, сливащите се Who Are You и The Hostess или In The Woods.

Да, Еди може и да е син на художника Ед Руша (разликата в имената им е само това IV и V), но Еди е далеч от попарт вибрациите на баща си, а се доближава повече до (бийт)импресионизма като в палитрата му аналогови инструменти (синтезатори, китара, саксофон, перкусии...) и дигитални трикове се сливат в даунтемпо хаус импресии, приличащи на гледани през All Of A Sudden-омара летни пейзажи, с така красноречиви заглавия като Gravity Waves, Lights Passing By и Endless Sunday.

Слънцеиграещите колажи не са чужди и на Рой, Йов и Джони – поредицата от силни ЕР-та и хит сингли като Move On, Entertainment, Bengali Cinema и She's So Untouchable закономерно ги отвеждат до Passion Is A Dying Theme, Before I Fall и Slightly All The Time, а МРС-заиграни парчета като Apollonia, Sans Titre, For Tomorrow, Now, Rini, Ueno Park и Zaire разкриват защо Garden City Movement са свирели на една сцена с Bonobo и Caribou. И все пак, електро-акустичното съвършенство се усеща най-добре във Foreign Affair, I Knew Before I Met Her (That One Day I Would Lose Her) и Mediterranea – идеални примери за това, че светът се нуждае от Garden City Movement.

Да, и Александър Грийн явно е имал нужда от звук-съмишленици като Майк и Джеймс, за да превърне проекта си Groeni в пълноценен електро-акустичен триумвират (не по-лош от соло проектите на Том Йорк) – о, да, Unrest, The Pharmacist, Nape, Teething, Warborn и I Don't Hold Knives дават нужната доза електротерапия на душата, за да получи Evergreen-мир и Rest на финала.

Кога? – когато слънцето плете даунтемпо колажи, с които всеки залез ни приближава до пролетта и лятото.

Защо? – защото Д означава... Доволство...

Днес, 3 в 1 паролата е... Parler Electro – да, говорим за електро, говорим за синтове и 3 албума, в които е втъкана |не|видима френска нишка.

Cray76 vs Essaie Pas vs Bézier

Кой? – Жоаким Буазиз или модуларното Cray76 алтерего на френския електро master Joakim; Мари Дейвидсън и Пиер Герино, монреалското Essaie Pas дуо, свързано както в Любовта, така и в електро Живота; Робърт Янг, синт-обсебения, тайвански (по произход) герой от Фриско диско квартета Honey Soundsystem.

Какво? – Parlez-vous Electro – да, и трите албума тук – Play Harder на Cray76, New Path на Essaie Pas и Parler Musique на Bézier – говорят на Електро език със силен синт-френски акцент.

Жоаким Буазиз винаги е бил един от личните ни електро герои и все така недооценен master на жанровата еклектика – след като миналата година извади поредното Joakim бижу под името Samurai, кодът на електрочестта го задължи да изчака поне още година, за да събере най-доброто от своето есид хаус|техно алтерего Cray76.

И от Joakim албумите е очебий|т|на страстта на Буазиз към модуларните синт звуци, но именно в Cray76 живота те достигат пълна зрялост и блясък – класики като Call My Name, Servant, NYNYNY, Merce (със семплирания страхотен монолог за танца като форма на изкуство) и Burning Inside (тук влиза с неиздавания The Uri Mix) са достатъчно красноречиви по всички синт въпроси, а новите попълнения като The Holy Mountain, Watchado, Tamaraw и епичното Evangelion могат да те накарат да се обръщаш към Жоаким само с една дума – Master!

Освен Любовта си, Мари Дейвидсън и Пиер Герино споделят и една друга обща страст – тази към синт-ноар звуците. И ако от Джармъш знаем, че каквото правят Любовниците, го правят най-добре, то в петия си общ албум Мари и Пиер отново бракосъчетават ювелирно шепнати вокали и здрачно електро (с тук-там препратки от емблематичния фантаст Филип К. Дик и романа му A Scanner Darkly), така че тракове като Future Parlé, Complet Brouillé, Les Agents Des Stups и Substance M не само да опровергаят ироничното сценично име Essaie Pas (на френски казано "Не Опитвай" а.к.а "По-добре Недей"), но и намират New Path към... електро задоволеността.

Робърт Янг също най-накрая задоволи старите си аналогови синт-страсти в дебютния соло албум Parler Musique – да поговорим за Музика както приканва заглавието на френски, но да поговорим за целия бийт спектър и не само на електрото – от тракове като Parler Musique, Organisation Maritime, Myéline и Entr'acte е очебий|т|но, че Робърт Янг има аналогово-синт-въоръжено до зъби студио.

А техно-епохалните Une Salade Oblongue и Un Subalterne Insubordonné, брекбийт-зареденото Téléconférence и jungle-пънкарското L'Ordre Cannibale разкриват защо Янг е член на еклектичното диско крю от Сан Франциско Honey Soundsystem... Да, Музиката (и електрото) наистина е универсален език, който няма нужда от Думи, за да бъде разбран.

Кога? – когато Синт удари как Електро се ражда в... Нощта.

Защо? – защото Думата има... Музиката...

Young Fathers – Cocoa Sugar

Кой? – Алойзиъс Масакуа, Кайъс Банколе и Греъм G Хейстингс, соул шамани за колективна екзистенц терапия... или единбургският инди-хоп триумвират, който знае "What you do to feel better, What you do to feel good".

Какво? – Тремоло Соул Ритуали – ако някога сте гледали Алойзиъс, Кайъс и Греъм G в някоя от ритуалните им Larger Than Life акции, то вероятно сте наясно какво имат предвид с думите "Joy Hates The Pain" в Lord от новия албум Cocoa Sugar – по някакъв магично-шамански начин това инди-хоп трио успява да съчетае (привидно непонасящите и дори "мразещите" се) контрастни емоции като радостта и възхвалата на живота с екзистенциалната болка и тъга от всичко случващо се в съвременния ни свят в едно епично-катарзисно цяло и тяло (не без помощта на адреналиновите перкусии на лайв барабаниста им)...

След (Mercury Prize маркирания) Dead и White Men Are Black Men Too, в третия албум идва време за Tremolo My Soul... или както казва Греъм G (с типичния си сатиричен сарказъм) в Wow: "What A Time To Be Alive..." и наистина, Only God Knows (написано специално за T2 Trainspotting) зададе спиричуъл-хор посоката само за да се развихрят (ох, как само ще звучат на живо, ох) нещата в Lord, In My View, Border Girl и Picking You или да напомнят за ранните Young Fathers времена в Turn и Holy Ghost (и двете звучат така както Боб Дилън би правил хип-хоп в 21 век), а Tremolo, Toy, Wire и Wow ще достигат заветния катарзис със задъханото синт-пиано и метафора-припеви като:"Ego, Giving me What I Need" и "Broken Little Toy".

Кога? – в дните когато "This is My Cross to Bear" не звучи като екзистенц проклятие, а като намиране на вътрешен мир... 

Защо? – защото всички сме Broken Little Toy, но Young Fathers знаят как да слепят парченцата в едно екзистенц цяло.

George FitzGerald – All That Must Be

Кой? – Джордж Фицджералд, почетен британски кум при брака между хаус и поп музиката.

Какво? – All Pop Must Be – неслучайно Джордж и Bonobo играят заедно в Outgrown от втория албум на Фицджералд – двамата отдавна си разменят на приятелски къс пас ремикси, а и двамата са открили (и споделят) формулата за съвършен брак между хаус, леко геридж брекбийт, соул вокали (и семпли) и даунтемпо бийт за разкош.

Формула, която Фицджералд отигра успешно в дебютния си Fading Love албум и която тук постига гранде картинка (вече и с лайв бенд) на ювелирно упражнение по стил – Two Moons Under, Frieda, The Echo Forgets и Siren Calls (с умилителните си Fruity Loops реминисценции) не биха били чужди на някой хибриден Bicep лайв сет, а Burns, Passing Trains, Nobody But You (с Foals вокалиста Хъдсън Скот), Roll Back (с Lil Silva в различно амплоа) и Outgrown са сякаш излезли от комбо сесии за общ албум на Джордж и Bonobo, но черешката в тортата е... Half Light колаборацията с Трейси Торн (чийто цял нов албум можеше и да звучи така Everything But The Girl-носталгично) – поп шедьовър, който във вещи ремикс ръце може и да се превърне в хит на лятото.

Кога? – когато пролет пукне и Джордж Фицджералд, с лайв бенда си, я призове из клубни и фестивални земи.

Защо? – защото поп музиката не само може да звучи така, но и... е All That Must Be...