My Mir

First Class Digital Shit – това правят Pfadfinderei. Седмина са, идват от Берлин, а името им от производна мутация на pathfinders – да, винаги намират пътя към визуалното съвършенство, независимо дали става дума за векторна графика и типография (с каквото започват през 1998), за арт видеофилми и клипове (за Moderat, Modeselektor, Head High, Ellen Allien, Max Richter, Emika и световни брандове), за арт инсталации и аудиовизуални пърформанси или за сценичен дизайн, който те кара да слушаш с широко отворени очи лайв акциите на Moderat, Modeselektor, Siriusmodeselektor, Tiga, Paul Kalkbrenner, Tale Of Us, Boys Noize, The Field... Затова сега си говорим с Хонза Тафелт, съосновател на Pfadfinderei (и ко-режисьор на последния Moderat клип Eating Hooks), който с няколко скрити жокера и цитати ще разкаже защо Pfadfinderei е "доброкачествена бактерия, миролюбива амеба и постоянно мутиращо същество"...

Как Pfadfinderei ще запомнят 2016?

Като годината, в която преместихме студиото си на ново място... Година, изпълнена с мечти, страхове, удовлетворение и винаги нови хоризонти пред нас.

Ако Pfadfinderei е жив организъм, каква част от тялото му представлява всеки един от членовете му?

В абсолютното си цяло Pfadfinderei е доброкачествена бактерия, миролюбива амеба и постоянно мутиращо същество...

Как започна Pfadfinderei историята? И съжалявате ли за нещо по дългия път...?

В основата стои онази клубна култура, зародила се в Берлин, след периода на Студената война, захранвана от анархистичния дух на импровизацията... оттам идваме ние. Всичко това ни създаде, оформи ни такива, каквито сме – далеч от перфектни, учещи се от грешките в движение, несъжаляващи никога за нищо и правещи всичко със страст, много страст...

Догодина ще отбележите 20 години съществуване... изпълнена ли е Pfadfinderei мисията? И пригласяте ли в хор с Moderat: This is What We Wanted?

Много мило от ваша страна да ни припомните колко сме стари... очевидно колективната ни мутация все още работи, а именно това искахме и ние, така че да, абсолютно This is What We Wanted.

Moderat | Live албум © Pfadfinderei

С Moderat сте като семейство... та, каква, по дяволите, е историята на кориците от тяхната албумна трилогия – първо беше жена, удряща се в лицето, после жената се разкри като мъж с маска, а сега, от корицата на третия албум ни гледа гневно това дяволито, симпатично момиченце – да не би всичко това да е някаква извратена семейна сбирка?

Това е, каквото е... просто артуърк за трилогия албуми... всеки може да измисли своя собствена история върху тях, да ги интепретира както си иска... именно това има предвид Андре Малро когато говори за Le Musée imaginaire / Imaginary Museum...

Във видеоклиповете за Bad Kingdom и Reminder директно и с метафори сочите някои от злините, които рушат съвременния ни свят... Може ли някои от тях да доведат до Трета световна война?

Обикновено си създаваме своя, собствена вселена, изпълнена с цветове и мирно съжителство, която да обитаваме, но от време на време отскачаме и до така наречената реалност и тези два клипа са добър пример за това, което срещаме там... просто споделяме визуалните си усещания за нещата от живота, така както изглеждат през нашите очи.

Moderat | Bad Kingdom Live © концепция и stage дизайн Pfadfinderei / фотография ©

Името Pfadfinderei произлиза (или както казваш – мутира) от pathfinders, та какъв е пътя към световния Мир, към глобалния Разум...?

Едно отворено, непризнаващо граници, но отнасящо се с почит към всичко, съзнание е ключът към откриването на нови пътища... и да, това може да отведе до световен мир. Визуалното изкуство е нашия начин, нашия път към намирането и съхранението на Красотата.

Използвате доста фрагменти от античното и класическо изкуство във визуалните си решения (в лайв шоуто на Moderat, Modeselektor, Tale Of Us..., както и във вашето собствено)... но правите пълна деконструкция на тези елементи (като статуи, колонади...), това означава ли, че искате да скъсате връзката с миналото... или напротив, класическото изкуство, с неговите форми и композиции, ви служи за вдъхновение?

Нека отговоря така, с цитат от Курт Швитерс: "We play until death takes us away."

Когато създавате визуални решения за музиканти задължително ли е да харесвате музиката, която правят и как тя отключва релевантни образи в главите ви?

Като цяло, да отговаряш на музиката с визуални образи е преди всичко въпрос на импулс, на опиянение, на задоволство и терапия... това е визуалната музика.

Moderat III Eating Hooks | режисьори Måns Nyman & Honza Taffelt © Pfadfinderei

Да създаваш Изкуство днес изглежда лесно, но количеството е за сметка на качеството... съгласни ли сте с подобно твърдение? И как може да определим кое е Изкуство и кое – Не?

Пак ще отговоря с два цитата: "Ако Изкуството днес обича машините и технологиите, ако се стреми към съвършена прецизност и отрича всичко случайно и фантазно, то това е продиктувано от инстинктивно отхвърляне на хаоса и неистово желание за намиране на адекватната форма за изразяване на времената, в които живеем" казва Оскар Шлемер.

А според Виктор Вазарели: "Изкуството в бъдеще ще бъде или съкровище, достъпно за всеки, или въобще няма да бъде Изкуство."

В този смисъл как VR – виртуалната реалност влияе на този процес? Използвате такива елементи и в Reminder, и в други визуални работи?

VR технологията е чудесна нова играчка, с която да се забавляваме, но само тестът на времето ще покаже нейната сила и трайност. Все пак, никога не трябва да забравяме добрата, стара история на Ханс Кристиан Андерсен в Новите дрехи на царя, която ни вдъхнови и за проекта The Emperor's New Googles.

Tiga Live @ Melt! Festival 2016 © концепция и stage дизайн Pfadfinderei / фотография ©

Stage дизайнът, който създавате прилича понякога повече на арт инсталация... мислили ли сте да го извадите от контекста на лайв шоуто под формата на изложби или видеофилми като LabLand с Modeselektor и първия албум на Moderat?

Всичко, което някога сме правили като Pfadfinderei – от артуърк за албуми, виджей концепции и LabLand клубните вечери, през сценографията за аудиовизуални театрални пърформанси, DVD филми и Stage дизайн – всичко това сме го правели с идеята да излезем извън установените структури, форми и измерения... създаваме нещо така както го чувстваме, а не за да влезе в определени категории и ниши, затова обичаме да работим на 360°, във всички сфери.

Според теб, като визуален артист, кой е образът, който докосва най-емоционално Човека?

Мога да говоря само за себе си и за времето, в което живеем и за мен това е Сърцето – образ, изразяващ универсална ценност, адски разпознаваема икона на нашето време и свръхекспониран символ в дигиталния пейзаж... хем е навсякъде около нас, хем има скрито послание като в това любимо видео Ocean of Emptiness.

Три неща, които харесвате и три, които не одобрявате в съвременната електронна музика?

Не обичаме идеята за издигането в култ на човека зад миксера, а това е глобален феномен, навсякъде... изглежда хората забравят, че музиката е само един елемент, който отваря входове към други измерения, към цели визуални галактики... В света на електронната музика има толкова много елементи: продуценти, диджеи, рейвъри, клубове, осветление, визия и дигитални изкуства, сценография и саунд инженерство... всичко това оформя цялата картинка и когато всички заедно работят за създаването ù, тогава се получава вдъхновяващо, а не при издигането в култ само на един от елементите.

Muraltropolis, 2016, видео инсталация © Pfadfinderei

Ако имаше възможност да изпратиш човешки артефакт в Космоса, то това ще е...?

Празна, пластмасова бутилка от минерална вода.

Да шепнеш или да крещиш – кой е най-добрият начин, за да бъде чуто посланието ти днес?

Ключът е в постоянството, в страстната и усърдна работа. Иначе, прекалено много шум има наоколо.

В дневника на Pfadfinderei за 2017 пише...?

Да създаваме Красота... все пак ни чака и ново Moderat турне.

И за финал, мото или философия за живота, която следваш?

"Оранжевото е червено, достигнало до Човечеството чрез жълтото." – така казва Василий Кандински.

Когато за пръв път ви срещнахме с Ема Джоли, едва ли някой, дори самата Emika, си е представял, че 5 години по-късно в живота ù ще се появят два албума, собствен, независим лейбъл Emika Records, завръщания към детството на класическото ù музикално образование и сбъдване на най-смелите ù мечти за... собствена (изцяло финансирана от Kickstarter кампания) симфония Melanfonie. Часове преди излизането на албума с първата ù симфония (записана със сопраното Михаела Шрумова и The Prague Metropolitan Orchestra) си говорим с Emika за силата на мечтите, за Космоса на нео-класическата музика, за чешките ù корени, за Боуи и за...

Как Emika ще запомни 2016?

Отидох в Мексико и говорих с кактус... Кактусът ми подреди живота отново.

Знаем, че една от мечтите ти бе да композираш симфония... Опасно ли е да сбъдваш мечтите си, нали знаеш израза: Внимавай какво си пожелаваш?

Опасно е, но и изключително зареждащо в същото време... Ако мечтаеш смело, но се опариш или провалиш, то значи е трябвало по този начин да научиш нещо много важно. А и мечтите не би трябвало да бъдат простички и приятни за сбъдване, нали!?

Защо Melanfonie? Ясно е, че е игра на думи със симфония и меланхолия... но защо точно такова заглавие?

Бащата на най-добрия ми приятел го измисли след като чу симфонията за пръв път.

Знаем, че работи с Михаела Шрумова още в Dem Worlds... но защо тя е точния човек за този проект? И защо с The Prague Metropolitan Orchestra? Заговориха чешките ти корени или...?

Това е история за обич. Майка ми... чешките ми корени... прекрасният глас на Михаела... Това просто е съдба и аз я следвам неотклонно доколкото мога.

Свири ли на някой от инструментите, използвани в Melanfonie? И с какво ще запомниш работата с Пражкия симфоничен оркестър?

Композирах и продуцирах цялата симфония сама, така че това ми стигаше... Можеше и да пея, да свиря на пиано или да дирижирам, но това вече щеше да бъде прекалено... Написах симфонията специално за Михаела и за оркестъра, и бях много щастлива просто да седя на продуцентския стол зад стъклото в студиото и да чувам как тези изключителни музиканти вдъхват живот на музиката ми за пръв път. Беше забавно да създавам свой собствен оркестър – разделих струнните инструменти на две групи, отляво и отдясно, контрабасите и челата преместих в средата на оркестъра, за да играят ролята на sub и баслиниите в електронната музика, а в самия център на оркестъра, обгърната изцяло от звука, стоеше Михаела и всичко това само и само, за да чуя наяве музиката в главата си.

Ти ли написа цялото либрето или и Михаела взе участие? Текстовете звучат така сякаш отразяват процеса на създаването на симфонията, сбъдването на мечти... със заглавия като The Miracle, Letting Go, Destiny...?

Да, текстът е вдъхновен от живота ми, от този на Михаела и от универсални теми, които всички ние споделяме, струва ми се...

Започваш с Grief (Prelude) и стигаш до Finally Free (Coda) – такъв ли е смисълът, цикълът на живота?

Цялата симфония е само първата част от една доста по-голяма история, която предстои да бъде завършена...

Kickstarter кампанията, с която финансира създаването на Melanfonie, си е направо интригуващо социологическо проучване на фенбазата ти... От кои страни получи най-много дарения? Имаше ли такива от България?

Повечето хора бяха от Щатите, Британия, Германия... но имаше дарения наистина от целия свят. Тази кампания бе едно от най-прекрасните неща, които са ми се случвали. Толкова много хора инвестираха в музиката ми преди да чуят как ще звучи, преди дори и една нота да бъде записана. Лудо и невероятно...

Кой от етапите на създаване на Melanfonie беше най-труден за изпълнение?

Най-трудната част бе да организирам кампанията самостоятелно и независимо през моя лейбъл Emika Records. Първоначално имах идеята, че някои от по-големите компании за класическа музика може да се заинтригуват да се включат в проекта и да работим заедно по нещо ново. Мислех, че мога да обединя света на електронната и този на класическата музика в един нов свят на съществуване. По същия начин, както когато бях на 18 и изучавах класическа музика, ми се струваше, че тя е елитарна и някакви богати сноби искат да слушат само перфектни изпълнения на Бетовен... оказа се, че 13 години по-късно ситуацията е същата. Никой не иска да се впуска в нова визия за класическата музика, а просто да презаписва все същите музикални творби, които да възпроизвежда перфектно след това в залите.

Имаш ли идея да представяш Melanfonie наживо... Ако да, ексклузивно с The Prague Metropolitan Orchestra ли ще бъде или би могла да работиш и със симфоничните оркестри на други градове?

В момента не замислям живи изпълнения на симфонията. Това е студиен проект за мен и съм много щастлива, че стигнах толкова далече и записах албума. Оркестровата продукция е огромно и скъпо начинание. Това са 4 години от моя живот – планиране, финансиране, намиране и създаване на екип, продуциране, промотиране... доста работа си беше. Да тръгна на турне с оркестър е нещо, което ще обмисля в бъдеще, когато съм готова за това предизвикателство.

С Дейвид Боуи делите рождена дата... помним римейка ти на Let's Dance... та какво още от света на Боуи споделяш и ти?

Мисля, че и двамата имаме дълбоки гласове със сходен резонанс... а и двамата имаме криви, английски зъби, хаха...

Ако имаше възможност да изпратиш човешки артефакт в Космоса, то това ще е...?

Напоследък, доста често наблюдавам звездите и лунните цикли и като научавам колко много боклук сме изхвърлили в Космоса – всички тези отпадъчни парчета от ракети и сателити, които се носят в орбита – не бих искала да добавям каквото и да е към това.

В дневника на Emika за 2017 пише...?

Да релаксирам ударно... да срещна всички мои Kickstarter дарители и фенове на моята симфония... Много йога и пиано часове...

И за финал, мото или философия за живота, която следваш?

Life is stranger than fiction.

Sampha – Process

Кой? – Сампа Сисе, пианото-глас на британския неосоул.

Какво? – (No One Knows Him) Like The Piano – винаги сме свързвали кадифе-гласа на Sampha със SBTRKT, а явно и не само ние, защото процесът по излизането от сянката на брилянтен гост-вокалист (за SBTRKT, FKA twigs, Solange, Джеси Уеър, Frank Ocean...) за Сампа беше дълъг и с две ЕР-та напоителен.

Добре познатите Plastic 100°C, Timmy's Prayer и Blood On Me продължиха ЕР тенденцията от Sundanza и Dual със зарибяващо смесване на деликатно пиано с перкусивен поп за интимни разговори под свещите на нощта, но новите соул оферти като Kora Sings, Reverse Faults, Under, Incomplete Kisses и особено ефирния претендент за хит на годината No One Knows Me (Like the Piano) превръщат Sampha в пълноценен солов артист с глас, който има какво да каже и да бъде чут... и въобще, каквото и да кажем за него, пианото го знае най-добре: You would show me I have something, some people call a soul...

Кога? – подходящо за събуждане с Нийл Армстронг в Plastic 100°C, за разходки с Kora Sings, за любовни срещи с Incomplete Kisses и за откриване на себе си с Under и No One Knows Me (Like the Piano)...

Защо? – защото и Елтън Джон би завидял, че не е написал нещо като No One Knows Me (Like the Piano) in My Mother's Home...

Throwing Snow – Embers

Кой? – Рос Тоунс, броукън техно ювелир, който знае къде летуват Snow Ghosts.

Какво? – на една пост-human планета в една (не толкова) далечна галактика – вторият соло албум на Рос не просто се заиграва със сай-фай тематиката (обложката намига с хептапод символите от Arrival, например), не просто се движи в синт орбитата на Rival Consoles и Джон Хопкинс, а преливайки плавно и виртуозно от космологична тема в тема те отвежда на лайв техно-интергалактик трип – от първия ембиънт контакт с Cantor's Dust Pt 1 и пост-апокалиптичната панорама на Cantor's Dust Pt 2 (с дъбстеп призраците от Throwing Snow миналото на Земята), през изгряването на нова надежда (с Helical и чуруликащата Allegory), родила се от пепелта на съвършенството в Ruins и Gossamer's Thread, но водена от синтик-такащите двигатели Klaxon, Recursion и Pattern Forming към неидентифицираните съзвездия (ювелирните Prism Pt 1 и Prism Pt 2) от космоса на новия живот в епичното Cosms и лайв-дръм-пулсиращото Tesseract.

Кога? – щом на хоризонта изгрее Луната във формата на Prism, тогава ще отлетите от Планетата на политическия нонсенс, социалното невежество, FB скролването и алчността Човешка.

Защо? – ами, не че виждаме бъдещето, но това е най-добрият интергалактик трип в орбитата на Throwing Snow.