My Mir

Историята на RoboKnob е история за приятелство, казват Ясен Георгиев (Z3n) и Станислав Генадиев (Hypnos/Genda) – приятелство между човека и машините, приятелство между музика и визия, приятелство между техно и тяло (неслучайно Станислав Генадиев е хореограф със солидни проекти, соло и в компанията на Виолета Витанова), но най-добре да чуете тази лайв техно история от самите RoboKnob, затова...

Защо точно RoboKnob? И каква е историята зад създаването на проекта?

Историята на RoboKnob е история за приятелство на първо място. Името дойде след едно от ъндърграунд партитата, които направихме миналата година в The Fridge, а именно TExN серията заедно с Lena:K от Maschinenraum (Австрия). След като купона приключи, осъзнахме колко много ни болят върховете на пръстите от капачките на потенциометрите (knob). Бяхме тотално "превъртяли". В този момент просто смеха ни не можеше да утихне, просто защото вече имахме RoboKnob :)

Най-важното нещо в света на RoboKnob е...?

Ох, ами те са много неща, хахаха... Но може би най-важните, нещата на които разчитаме най-много, това са емоциите в конкретния момент, атмосферата и енергията на пространството, в което се намираме.

Ако използваме заглавието Синхроничност на последния танцов спектакъл на Станислав, то как в RoboKnob постигате синхрон и каква част/орган от неговото тяло "играе" всеки един от вас?

Я: RoboКnob е хомогенна структура и като такава, синхронът между две човешки тела е неизбежен.

С: Всичко е въпрос на ползотворен процес, в който ако имаш късмет да забележиш важните неща, то имаш шанс да ги запазиш и съхраниш. Невинаги "синхронът" работи по начина, по който сме очаквали, но това също е много полезно, тъй като ни предлага различно изживяване всеки път.

Двамата имате различен бекграунд, защо решихте да композирате лайв техно музика заедно?

Я: Ами, моята идея винаги е била свързана с представяне на "живо". Първо започнах със Z3n, после с iO Soundlab, a работата ни със Станислав за мен е най-естествената стъпка напред, защото се разбираме на ниво, което тепърва изследваме. Резултатът е живо изпълнение в експериментална форма, вдъхновено от техно музиката. И хеви метъла... хахахах

С: За мен е много ценно когато музиката се случва на момента... най-интересното е, че с Ясен имаме общо виждане и идея за звук, и тъй като се разбираме много добре се получава добър синтез. Когато изпълняваме музика наживо също така разполагаме с контрол върху всеки един елемент от това, което слушателите чуват, а за мен е много интересно как всички елементи могат да бъдат изменени почти до неузнаваемост по време на сет и всичко това пред очите/ушите на публиката.

Как бихте разказали историята на ЕР сериите Session Cuts? Как се роди идеята за записване на дебютен албум и върху какви елементи бихте искали да се фокусирате при бъдещи записи?

Ами, това всъщност са отсечки от пътя до партито с Kangding Ray, Brando Lupi и Milan. Записите са направени в рамките на един месец или четири студио сесии a.k.a. Session Cuts. Не ме питай защо сериите са три :)

Като че ли композирането на музика при вас идва вследствие на импровизация по работата ви за танцови и мултидисциплинарни арт проекти като TRIAC и Безвремие... такава ли е RoboKnob концепцията и къде виждате силата и еволюцията на звука, който търсите?

С: Композирането е нещо с много лица и характеристики. Има различни похвати и техники за композиция, саунд дизайн и разбира се, това включва и цялостна продукция и звук на определен проект. Бих казал, че според естеството на проекта подхождаме различно... но винаги има голяма доза импровизация, особено в началното изграждане на концепцията и дизайна на звуковата среда.

Я: Интересен въпрос. Струва ми се, че еволюционно никой не би могъл да даде верен отговор. Това е въпрос, чийто отговор разглежда различни аспекти и има много неизвестни също така. За мен музиката е емоция, а какво седи зад производството на дадено парче като технология е без значение. И да, работата ни цели да усъвършенстваме все повече импровизационните похвати, с които се представяме пред публика, а това преди всичко е емоционално израстване.

Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?

Търсихме постоянно усещане за ритъм и непрекъсващо усещане за дълбочина. Както всички знаем, при DJ миксовете, най-вече е важна селекцията, тук е добре да споменем, че сме подбрали тракове, които "седят" един до друг добре, разбира се, подплатени с елементи от любими наши артисти като Andy Stott, Planetary Assault Systems, Cio D'Or... Сетът е записван на 4 дека и честно казано екзекуцията беше сложна... добре, че покрай лайв изпълненията сме свикнали да следим няколко неща едновременно.

И двамата участвате в независими арт проекти... според вас, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?

Това е доста дълга тема. Има доста субективни фактори, но в крайна сметка, който каквото може да направи, да действа. Все пак, многото работа е част от играта, ако искаш да стигнеш някъде, без значение къде се намираш. Естествено, когато има обратна връзка е много по-лесно да вървиш напред. Ако говорим за проблеми – тук има много. Най-важното е да не се отказваш. Всяко нещо, което те сваля долу ти дава поне пет причини да продължиш напред.

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Добре, че не ти отговорих вчера на този въпрос :) Няма нужда да се крещи или шепне. Ако успеем да вдъхновим някой с нещата, които правим, тогава посланието ни е предадено напред. Вече интерпретацията на това съобщение си е чисто индивидуален процес, който ние не можем да владеем.

Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?

Обичаме Artmospheric Festival, KiNK и Bergschwein, и Mozyk.net и Mellow Radio на Ицо Пенчев. Не харесваме много неща, но пък който трябва си знае:)

В дневника на RoboKnob следващите няколко месеца са отбелязани като...?

23 април – участие с Jacek Sienkiewitcz в рамките на Sofia Underground 2016 - Inner Conflicts.

Работа по проекта TRIAC, юбилейно издание на Artmospheric Festival, Plana Open Air на Иво Гравес, участие на НОЩ Пловдив 2016 заедно със сърбина Avalux... e, междувременно ще има още "зайци", които ще изскочат от дупката, така че стойте на линия за новости.

Парти девиз за финал?

Work hard, Party Harder!

Първо техно парти в голяма зала, първи рейв на морския бряг (незабравимата '98 на Моста в Бургас), първи стрийт парад... и така вече 20 години парти платформата Metropolis не само, че не поляга носталгично на стари лаври, но дори празнува 2.0 юбилей на 22 април с чисто новата парти серия Sonic Voyager с KiNK и Ben Klock. Затова докато Jassen Petrov и Steven ни забъркват по повода специален back2back сет, заедно си говорим за...

20 години... много ли са... малко ли са? И има ли нещо от денят, в който се роди идеята Metropolis, което прилагате и днес в работата си?

Я: Отлетяха за една секунда.., но иначе, сравнено с всичко, което мина и замина през музикалната сцена за това време, си е цяла епоха.

С: Наистина минаха много, много бързо. Това, което и сега продължаваме да спазваме е да следваме вътрешното си усещане за сцената, музиката, артистите и всичко свързано с тях.

Защо след 20 години българската електронна сцена все още се дели на групички по интереси, а не работи Заедно за една обща цел?

Я: Коя е тази обща цел? За съжаление, тук всеки иска да се докаже не с нещото, което прави, а с отрицанието на другите – но всъщност, може би, трябва да е така – дори в будизма един ученик израства когато отрича учителя си. Това е толкова човешко.

С: Ами, това е естествения ход на всяка човешка дейност. Ако си автомонтьор, рано или късно разбираш, че най-вече те влече двигателят с вътрешно горене, или турбо компресията, или окачването и задвижването. А и не всички художници са импресионисти или сюрреалисти:)

Какво помните от първото и от последното Metropolis парти?

Я: Усмивките на хората.

С: Магията, която не се описва с думи. Всички толкова различни, сами по себе си, хора са заедно на една честота на вълната.

Най-големият риск, който сте поемали като промоутъри е... ? И какво бихте посъветвали всеки, който днес иска да създаде, организира и управлява парти платформа като Metropolis?

Я: Orbital през 2001 година. Това беше и най-голямата ни загуба, но не съжаляваме нито за секунда, че организирахме този концерт със SME. Съвет? Да вярват в това, което правят и да знаят, че доверие се печели трудно, но се губи за миг.

С: Да, най-големият риск беше концертът на Orbital. Едновременно с това беше и едно от най-красивите неща, които сме правили. Ще повторя Ясен – да вярват и да обичат това, което правят. Рано или късно нещата идват на мястото си.

Опитвали сте да продуцирате авторска музика, но като че ли марката Metropolis започна и остана преди всичко като парти платформа... Някога съжалявали ли сте, че Metropolis не се превърна в лейбъл, който да издава регулярно музика? И защо, според вас, е толкова трудно да се издава българска електронна музика?

Я: Музиката е нещо, което изисква време. Хубавото е, че за това няма възрастови ограничения. Всеки от нас тайничко готви по нещо... А иначе ние сме трима души – за какво по-напред да намерим време. Да издаваш българска музика е супер лесно когато си направиш лейбъл. Трудно е да издадеш за чужд... Но има българи, които го правят успешно.

С: Имаме студио, човъркаме си разни неща, но нашата долна граница е много висока и изискванията към самите нас са много високи. И разбира се – музиката не е работа от 9 до 5 – изисква се спокойствие на духа, време да стигнеш там, накъдето си тръгнал. Истинското посвещаване на DJ-ството и промоутърството също отнема много време.

Според вас, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?

Я: На практика всички български артисти се менажират сами, но нека уточним какво означава артист, защото за нас човек, който пуска музика веднъж на два месеца е любител, а не артист. За да се наречеш артист трябва да опиташ да живееш от това, което правиш – другото е хоби. Най-големият проблем в този случай може да се окаже грешната самооценка. Един диджей трябва да знае къде може и къде не може да пуска музика. Ако намери точката си на фокус, той няма да има проблем.

С: Да, за съжаление, артистите се менажират сами в България. Това трябва да се промени и ако някой се интересува от съвет – да заповяда. Все ще е от полза.

Като диджеи със солиден опит... кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Я: Ако имаше такъв звук, то всички щяха да го използват и музиката щеше да е едно много скучно и тъжно нещо. Трудното е да накараш хората, които имат различна емоционалност да съпреживеят нещо заедно. Но честно казано за това няма точна рецепта.

С: Това е силно субективно. Имаме общ много добър приятел, който излива цялата си емоция, когато е в погото на някой метъл концерт. Тук може би е най-голямото майсторство на добрия DJ – да постави всички на дансинга пред него върху една и съща емоционална плоскост.

Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?

Я: Историята ще си я съчини всеки, който го чуе. Надяваме се да е с щастлив край.

С: Трябва да сложим от най-модерните парчета, да не ни помислят за.. NOT! Пуснахме музика, която ни вълнува в момента, съчетана по начин, приятен, както за танцуване, така и за слушане.

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Я: Един велик френски композитор (създателят на минимализма) Ерик Сати казва: Защо трябва да е шумно, за да е хубаво?

С: Дългото шепнене се натрупва и става непреодолима вълна. Но понякога ми се иска да тропна по масата... и го правя.

Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?

Я: Да на: Разнообразието; емоцията; енергията.

Не на: Пуризмът; грозните танци – сякаш току-що си усетил, че си настъпил лайно; програмите за миксиране.

С: Да на: Взаимното влияние на стиловете; непрекъснато новите неща, които изскачат; енергията, която обединява хората на дансинга.

Не на: Фалшът на суперзвездите; непрекъснатият стремеж за доказване на собствената си (не)компетентност в социалните мрежи; виртуалната електронна сцена.

В дневника на Metropolis следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Я: Работа, работа, 6 август, почивка.

С: Парти, DJ гигове, лятно парти, чилакс.

Парти девиз за финал?

Я & С: Нещо, което ни каза Westbam навремето – we'll never stop living this way:)

"Каръкът, пичове, е болест... неизличима..." казва Коко (Ованес Торосян) в третия филм като режисьор на Ивайло Христов Каръци, но киното (като животът) също е болест, почти толкова неизличима, колкото интересът на Ивайло Христов към аутсайдерите в родната декаденс картинка. Също като Емигранти (заснет в комбина с Людмил Тодоров) и Стъпки в пясъка, Каръци добавя щрихи към трагикомичния портрет на нормалния Човек, търсещ нормален живот в ненормална страна, на границата между смеха, гнева, тъгата и абсурда, защото просто така-тука се е родил... и ще продължи да се ражда.

Историята на Елена (Елена Телбис) и Коко (Ованес Торосян) е като шарена хроника на сивото българско ежедневие, която се случва ежесекундно в не един и два български града, в не едно и две български семейства – история на двама млади, които си мислят, че са изоставени на произвола на лошата карма, докато търсят своето място под слънцето на абсурда и своя път, колкото може по-различен от този на своите "изгубени" родители (Елена с майка-алкохоле, а Коко с нелепи скайп срещи с работещите в чужбина родители).

Събира ги не толкова голямата Любов, колкото непримиримостта към каръшката действителност, колкото верните приятели със свежи прозрения като Пацо (Пламен Димов) и Гошо (Георги Гоцин) или като малкото екзистенц депресе, което "не обича да му е весело, защото така се е родило" (перлата на филма е тя)... Събира ги и брилянтния усет за ритъм и абсурдни ситуации на Ивайло Христов и оператора Емил Христов.

Да, Ивайло Христов и Емил Христов имат солиден опит в киното (да не забравяме, че освен оператор на безчет филми, Емил направи и силен режисьорски дебют с Цветът на хамелеона), така че двамата вече идеално знаят не един и два трика за постигане на перфектния ритъм в разказването на смешно-тъжни (като живота) киноистории. А комичното, повече от всичко друго, е въпрос на ритъм.

Онзи ритъм като в златните български комедии от 80-те – неслучайно доста от героите в Каръци носят собствените имена на актьорите, които ги играят, също като в детските класики на братя Мормареви или в Оркестър без име, например (а и тук си има оркестър, но с име – Кислород).

Онзи ритъм, който се гради (не без помощта на умел монтаж като на Тома Вашаров тук) на добре намерени второстепенни образи и епизодични персонажи, защото именно те правят картинката жива и вярна с оригинала на действителността – образите на малката "аре чао" приятелка по неволя на Елена; на готовите на "всичко за Коко" Пацо и Гошо (и лекуващата всяка депресия негова братовчедка);

... на пънкаръшката банда Кислород (начело с Деян Донков), на техния живописен импресарио (Ненчо Илчев) и мистериозната им фенка за неидентифицирани срещи от третия вид; на училищния директор в екзистенц криза на справедливостта (Стоян Алексиев), на колоритната баба на Коко и учителят по физическо, подгонил Коко в името на житейска поука, безкрайна като маратона... – всички те дават на историята колорит, ритъм и автентичност, от които българските филми имат нужда, за да коментират родната монохромна картинка без да размахват наставнически пръст или да използват лозунги от типа: "Каръците са хора, които живеят в България".

Всъщност, каръци ли са Елена и Коко? Или просто хора с излъгани очаквания, с излъгани мечти. Като всички нас. Хора, на които им е писнало да се срещат ежедневно с неща, които се представят за това, което не са. Като пънк бандата Кислород – еманация на всичко случващо се в България и символ на нелепостта, на фалша, на ширещите се публични лъжи, на самозалъгването, на претенцията, че си това, което не си...

Затова, може би, неслучайно и най-малкият, и най-необремененият от родната мила картинка герой в Каръци е носител иа мъдростта във филма. Затова, съвсем неслучайно, именно с негов кадър е поставен и страхотния финал на филма.

Защото може и просто така-тука да сме се родили, но винаги можем да изберем и нов път напред... Както казва Коко: "Можем, аре на бас".

Та така, мили мои каръци... Аре, Чао!

Каръци са в кината

Кой не знае Баба Ванга, кой не е слушал за нея... Обаче, може би не познавате чешкия лейбъл за авангардна електроника Baba Vanga, затова и ви срещаме с Lucia и Ground – двамата създатели на лейбъла (и част от колектива Easterndaze), които ни забъркаха Baba Vanga микстейп (от апокалиптични бийт фаворити и неиздавани такива), докато си говорим за добрите стари аудиокасети, за предсказанията на Баба Ванга и ...

Защо точно Baba Vanga? Доколкото знаем името на лейбъла се е родило след пътуване от Варна до София... ?

Дълго време търсихме подходящо име на лейбъла, а и искахме то да има както източноевропейски произход, така и да носи собствен, самостоятелен смисъл като независим звук/дума. Така казано, името означава повече за нас просто като комбинация от звуци, но, разбира се, много харесваме и митологията, смисловите значения, които носи в себе си.

Как изглежда днешния свят през "очите" на Baba Vanga? Ще има ли Трета световна война... и въобще кои от предсказанията на Баба Ванга, според вас, са се случили и продължават да се сбъдват?

Преди време, купихме книга на немски от племенницата на Баба Ванга, в която тя описва своя живот с нея, но там не се споменаваха предсказанията, които е правела и проблемът, за нас, е, че не знаем откъде идват пророчествата, които приписват на Баба Ванга... има всякакви, понякога не много надеждни източници, но... ако Третата световна война е друго име за Апокалипсис, то може би вече е настъпил... или поне това е общото усещане, което витае във въздуха в нашата част от света.

Има ли някое конкретно парче от лейбъл каталога на Baba Vanga, с което особено се гордеете?

О, харесваме много от траковете, които издаваме.

Издавате музика изключително и само на аудиокасети... това обсесия ли е... и въобще как се отнасяте към хайп машината, която обслужва всичко винтидж и ретрошик?

Касетите са икономическо решение за нас. Просто не разполагаме нито с парите, за да издаваме винил, нито с нужните контакти и канали за дистрибуция. Може би просто не харесваме дисковете, които имат доста по-кратък срок на годност в сравнение с касетките, а и винаги сме искали да издаваме музика на физически носител. В касетите винаги има и код за даунлоуд, така че видът на физическия носител дори може да бъде без значение. Касетките просто изглеждаха идеален вариант за нас и въобще не ни пука за хайпа около всичко винтидж и ретро.

Работите предимно със сравнително непознати артисти... Защо и как ги избирате сред дигиталния океан от саунд продуценти, каквото е електронната музика днес?

За щастие, работим с автори, които не само са талантливи музиканти, но преди всичко са и много вдъхновяващи и специални хора. Наистина не ни пука за слава или за световна неизвестност, предпочитаме да работим с хора, чийто мироглед и форми на изкуство са въпрос на лично, оригинално себеизразяване, въпрос на вътрешна потребност и нещо, което биха правили без значение дали ще бъде издадено или не. Не бихме искали да работим с продуценти, които бълват музика, заради влиянието на мода или определен лайфстайл, без да изпитват вътрешна потребност да го правят.

Кой създава артуърка на Baba Vanga релийзите? И как най-добре се слива музика и визия според вас?

Досега, за щастие, по-голямата част от артистите, които издаваме, работят и като визуални автори, така че в повечето случаи артуъркът си е техен. Иначе, идентичността на лейбъла ни е дело на невероятния COFO, словашкият дизайнер Йозеф Тушан, а в момента за цялостната визия се грижи също словашки дизайнер – младата и талантлива Маргарета Фехер. Общо взето, обръщаме внимание на визуалната страна на нещата, искаме релийзите ни да изглеждат добре, хаха...

Кои са проблемите или пък предимствата в управлението на независим лейбъл като вашия?

Няма Пари, Няма Дистрибуция, Няма Слава... хаха...

Кой е звукът, който въздейства най-силно и емоционално върху хората, според вас?

Плачът и Крясъкът...

А каква е мисията на Baba Vanga? И какво ново в каталога?

Да промотираме музика, която върви извън наложени и актуални трендове, която може да оставя следи след себе си, така че да съществува достатъчно дълго, за да се превърне в самодостатъчна.

Иначе, скоро издаваме втория албум на Somnoroase Pasarele, аудиовизуален проект от Букурещ, чийто дебют издадохме преди няколко години, но все още е сред нашите фаворити. Също така имаме новости от естонския продуцент Benzokai, чийто утопични звукови инсталации този път ще бъдат в компанията на абстрактни рап вокали...

И за финал, какво е предсказанието на Baba Vanga за електронната музика и сцена през 2016?

Завръщане на дръменбейса, на Mini Disc-а и 78 rpm-а