My Mir
Кино
Кино (131)
"Всички мои снимки се получават" ще каже фотографа Оги Стийнбек, един от главните герои в новото симетрично-калейдоскопично творение Астероид Сити на Уес Андерсън, но някак ще знаеш, че, всъщност, става дума за филмите на Андерсън – такива хем маниерни, хем иронични, хем мултиколорни, хем монохромни, хем еклектични, хем ювелирно стилизирани..., но винаги на ръба на Смисъла на съществуването...
Астероид Сити е... пиеса – да, като последните филми на Андерсън и тук всичко е изградено като "история в историята" с отделни "глави", жонглиращи с хронологията и пространството...
Измисленият град Астероид Сити (с население от 87 души) прилича на... пастелни 3D диапозитиви или на ретро-шик-колорни картички от 50-те (всеки кадър е картина, наистина, а Kodak лентите играят ключова роля за ретрошика – питайте абонирания за Андерсъновите филми оператор Робърт Йеоман)...
Астероид Сити е... утопия, където ядрени експерименти, конференции на младите звездобройци, техните тех-патенти и екзистенц метафори за Социума (да, Стив Каръл като местният мениджър, който може да продаде всичко на всеки, е ненадминат) си съжителстват, както кактус с пустиня...
Астероид Сити е... едва втория филм във филмографията на Андерсън без участието на Бил Мъри (да, ковид карантината "прехвърля" ролята му на Том Ханкс), но в историята има място за "абонираните" Джейсън Шварцман (като фотографа Оги Стийнбек), Ейдриън Броуди (като режисьора Шуберт Грийн), Едуард Нортън (като драматурга Конрад Ърп), Уилем Дефо (като театралния педагог Кайтел), Тилда Суинтън (като доктор Хикънлуупър), Скарлет Йохансон (като филмовата звезда Мидж Кембъл, с усет, наистина, към комедийното), Джефри Райт (като генерал Гибсън), Тони Револори (като момчето за всичко на генерал Гибсън) и Джеф Голдблум (като... Извънземното)... както има място за чудесни нови (за Андерсънологията) включвания на Том Ханкс, на Стив Каръл, Мат Дилън и... Марго Роби...
Има място и за намигвания към предишния Андерсънов филм Френският бюлетин (като надписа Френска преса върху колата на Оги Стийнбек), но сякаш препратките водят най-вече към Лунно царство (заради невинните детски нърд игри, а целият детски каст в Астероид Сити е просто прекрасен) или към Морският живот със Стив Зису – да, заради пастелните, ярки цветове и заради песните на Монтана/Рупърт Френд, в чийто бенд греят Сеу Жорже (да, помните го от Морският живот..., нали) и Джарвис Кокър (който попя и във Френският бюлетин) като дори няма да споменаваме, че музиката е дело (отново) на Александър Деспла...
Така или иначе, всички Андерсън трикове са налице тук, традиционни като отбелязването на Деня на астероида, но и леко превръщащи се от еталони в сантиментално лепнат етикет Brainiac (да, като този върху ризата на Удроу Стийнбек/Джейк Райън), което ще накара героя му да пита екзистенциално: "Винаги ли е Днес?"...
А самият Уес, може би, ще започне да се пита: "Винаги ли моите филми ще изглеждат така... Андерсънови?"... и самоиронично ще намира отговори за Света и Съществуването в реплики като на механика Мат Дилън: "Всичко е свързано, но Нищо не работи"...
Астероид Сити е в кината от 23 юни
"Това ли е цената на твоя глас" – да, и вие като морския цар Тритон ще се питате за цената, която трябва да плати Малката русалка, за "да бъде част от твоя свят"... цената, срещу която Ариел се изправя пред цунами вълната от световен хейт срещу новия ù, тъмен карибски произход, за да се превърне в образ-емблема на United Colours of Дисни равноцветието и равнопоставеността... Но кой друг, ако не Ариел (може би, най-смелата Дисни принцеса), да го направи, дори и (както казва самият Андерсен) "русалките да страдат много повече, защото нямат сълзи"...
Да, близо 7 години малки, пораснали и несбъднати принцеси, със сълзи в очите, очакват игралната адаптация на една от най-успешните и мащабни Дисни класики, Малката русалка от 1989-а – последната продукция на студиото, в която е използвана традиционна техника на ръчно рисуване – дори Хали Бейли, в лицето на Ариел, доплува до пълнолетието си, докато бъде завършен... първият подводен мюзикъл, както го нарича мастъра в жанра (отговорен за Чикаго, Девет, Вдън горите и Мери Попинс се завръща), режисьорът Роб Маршал, който използва снимането на Карибски пирати: В непознати води (помните, че и там има русалки с ключова роля, нали) като трамплин за пресъздаване на Света на Ариел във вид на... карибска русалка в Огледалния свят...
Да, "В морския свят" ни гмурва не само хай-техниколорната визуална среда на абонирания за всички филми на Маршал оператор Дион Бийби, но и наличието на всички ключови елементи от новите "златни" Дисни филми – претворена почти на 100% версия на любимата анимационна класика (за да задоволи носталгичните пораснали деца), но и нова сюжетна линия и обрат за новите зрители...
Да, светът на Ариел/Хали Бейли с правилата на баща ù, цар Тритон/Хавиер Бардем е като Огледало на съдбата (с неясен произход) на принц Ерик/Джона Хауър-Кинг пред границите на Непознатото, наложени от майка му Селина/Нома Думежвени, сякаш, за да се подчертае, че морския и земния свят не са толкова различни един от друг (дори симетрията в расовото оцветяване е запазена)... Да, цар Тритон е палувал и в Седемте морета, които владее, като нагледния резултат са седем дъщери от всички цветове и раси, пъстри като самия океан, като самия Живот...
И да, има го и онзи емблематичен детайл, който липсва в последните Дисни проекти (като в хит поредицата Замръзналото кралство, например) – истински злодей в лицето на морската вещица Урсула (Мелиса Маккарти във вихъра на самоиронията и хумора) – стилизирана като в оригиналната анимация (образ, инспириран от драг куин актрисата и певица Дивайн, популярна през 70-те и 80-те), фатална октоподожена, която (както и в мюзикъл Бродуей версията) е сестра на цар Тритон, за да се подклаждат семейните войни...
Или както казва верния рак Себастиан: "Плуваш или потъваш" – да, и Музиката, другия главен герой тук, и тя е адаптирана по същата формула за новите времена, което прави гледането в оригинална, субтитрирана версия, препоръчително... Класиките на Алън Менкен, по текст на покойния Хауърд Ашман, са претворени брилянтно от новия каст (дори оригиналния "глас" на Ариел, актрисата Джоди Бенсън, се появява в епизодична роля) – Part of Your World, една от най-емблематичните песни в Дисни историята, се превръща в еволюция на изящните високи тонове с истинския "глас на сирена" на Хали Бейли (неслучайно, новата Дисни принцеса вече има зад гърба си 5 Грами аренби номинации в дует със сестра си Клоуи)...
Като в същото време са добавени 4 нови песни (написани от Менкен в комбо с един от ко-продуцентите на филма Лин-Мануел Миранда), а останалите класики, леко текстово и бийт преаранжирани (като Kiss the Girl, например), въздействат така, че изпълненията на Себастиан (скорострелния рап ас Давийд Clipping Дигс със силно филмово минало и награда за мюзикъла Хамилтън) и на птицата-рибарче Скатъл (нео-аренби певицата Акуафина) надигат Глас за бъдещи номинации и награди в компанията на Хали Бейли.
Да, именно гласът на Музиката тук дърпа душите в дълбокото синьо, но не за да се изгубят, а за да намерят своя Глас... Глас, който може да им даде свободата да избират сами собствената си история... Глас, който може да победи страха (и хейта) от Непознатото...
Глас, който те кара да търсиш своето място (и в Морето, и на Земята) и своето Семейство... защото в Семействата, колкото и различни да са, трябва не просто да Чуваш, а да Слушаш – когато Чуваш, долавяш ехото на собственото си сърце, а когато Слушаш, улавяш ритъма на този, когото обичаш...
Или както казва Себастиан: Потъваш или Плуваш...
Малката русалка плува в 2D, 3D, IMAX 3D и 4DX кината в дублирана и субтитрирана версия
"А тя му се люто сърди, мома Тудоро, Тудоро,"Ветре ле, ненавейнико, мома Тудоро, Тудоро, сега ли найде да вееш!" – да, всички знаем как започва новото кинотворение Баншите от Инишерин на Мартин Макдона, но не знаем защо "най-ирландския" от всички 4 кинокласики с марката Макдона се открива с... любовно българско фолклор-съновидение, а именно традиционната песен Полегнала е Тудора (адаптирана за хор от Филип Кутев) – също както героят на Колин Фаръл/Поурек не вдява защо приятелят му Калм/Брендън Глийсън не иска повече да го вижда или да говори с него...
Да, Баншите от Инишерин е най-ирландския и най-алегоричния филм на Макдона досега (което не го прави най-добрия въпреки обилните Оскар и Златен глобус номинации) – о, да, в него ще откриете всичко златно от киномарката Макдона – има го горчиво-сладкия, като тъмна ирландска бира, черен хумор...
Има ги добре напипаните като ритъм диалози и абсурдни ситуации (все пак, Макдона играе с един и същ отбор – операторът Бен Дейвис и композиторът Картър Бъруел – в 3 филма подред, а именно Седем психопата, Три билборда извън града и Баншите от Инишерин)...
Има го и брилянтния тандем от дебютния В Брюж (не си личи, но Колин Фаръл и Брендън Глийсън не са били заедно на екран именно от 2008-а насам, въпреки че Колин пропусна само Три билборда извън града от авантюрите на Макдона досега)... Има я и неизменната иронична антипатия към представителите на закона и реда...
Има я и вечната (почти библейска) привързаност повече към животните, отколкото към хората... Има го и неизменния образ на Джуджето (да, във всеки Макдона филм, от В Брюж до Баншите днес) като сега е приел ключовата осанка на магаренцето Джени (е, може би, няма да отнеме известността на Йори, но конкурира любопитството на полския си събрат ИО), а магарешки инат става нарицателно за човешко качество...
Има ги пъстрите и емблематични за историята поддържащи персонажи – неслучайно, Шивон/Кери Кондън, сестрата на Поурек, и "селският идиот" Доминик/Бари Кьоган са носители на ключови и крилати фрази (от напомнящите българската реалност – "Наслушах се на безцелни критикари на този остров" и "Всички сте скучни тук, по дяволите" на Шивон до "Ето, че си отиде още една мечта" и "Мислех, че си различен, но и ти си като останалите" на Доминик)...
Има ги и чудесните метафори – конфликтът между старите приятели Поурек и Калм като отражение на ирландската Гражданска война (да, и тя не може да има край, също като скарването между двамата приятели, дори 100 години по-късно)... Има я и Баншата, старата госпожа Маккормък, която вещае смърт, като алегория на древногръцките Мойри, които предат нишките на съдбата на всеки и когато дойде време Атропос, най-старата от тях, отрязва нишката на живота – в случая на Баншите от Инишерин ключова роля играят ножиците за вълна...
Да, във вещите ръце на Мартин Макдона съдбата на всяка негова пиеса може да бъде решена във филм, а именно такава е историята на Баншите от Инишерин – непубликуваната му пиеса Баншите от Инишер задава началото и рамката тук, за да завърши трилогията, започната със Сакатият от Инишман и Лейтенантът от Инишмор (да, историята на измисления остров Инишерин е заснета именно на архипелага Еран от тези малки ирландски острови)... Затова, неслучайно, също като в Сакатият от Инишман и тук има образ на селски идиот, и нонстоп игра с ирландските типажи, стереотипи и ритуали (а актрисата Кери Кондън дори играе в премиерната театрална адаптация на Сакатият от Инишман)... Затова, неслучайно, също като в Лейтенантът от Инишмор и тук има главен герой с древно-традиционното име Поурек, който тук е радикално привързан, вместо към коте, към магаренцето Джени...
А, може би, неслучайно героят в Ръкомахане в Спокан (друга хитова Макдона пиеса, играна и у нас) в продължение на 25 години търси... отрязаната си лява ръка (е, Калм се "задоволява" само с пръстите на лявата си ръка) – да, когато гледаш Баншите от Инишерин ще имаш чувството, че пред очите ти се вихри не филм, а пиеса със запазената Макдона марка...
И ако перифразираме думите на Поурек: "Мислех, че да бъдеш добър човек/драматург е хубаво нещо", и се заиграем с тях в контекста на съновиденията на полегналата Тудора за идването на първото либе, с пъстра китка и златен пръстен на нея, то Макдона може и да дочака нов златен Оскар, а може и (като Тудора) да бъде събуден от този сън от вятъра и клонка от маслиново дърво, които да закичат идеята, че мирът и разбирателството между хората са (не)възможни... и след 100 години...
Баншите от Инишерин са в кината
"Ще живееш във вечността с ангели и призраци" – да, подобна реплика може да идва само от Света на Киното и в този случай принадлежи на последното обяснение в любов към Магията на По-Голямото-от-Живота/Киното, а именно Вавилон – най-амбициозния (но и най-еклектичния) проект на режисьора Деймиън Чазел.
Само за 10 години (маркираме ги догодина), от блестящия дебют с Камшичен удар, Чазел натрупа солидна филмография (La La Land, Първият човек...) и Оскар-признания, и прилежащите им ангели и призраци в киното, така че да си позволи да коментира перпетуум-мобиле машината за мечти на Холивуд...
Всъщност, идеята за Вавилон се ражда още преди Камшичен удар, за да се превърне в... La La Land – да, фокусът и поклонът към мюзикъла е като генерална репетиция за едрия план на Киното (естествено, че ще откриете La La Land призраци във Вавилон и те далеч не се изчерпват с кадрирането на оператора Линус Сандгрен)...
Но всъщност, има един Призрак, който неизменно ще преследва и ще се появява в кинематографията на Чазел и това е Музиката – да, музиката е главен герой във филмите на Чазел от Камшичен удар насам и неслучайно във Вавилон катализира и ескалира случващото се на екрана (особено ако си въртял до откат саундтрака на Джъстин Хървиц месец преди да гледаш филма), така че нищо чудно вече получения Златен глобус за музика да бъде дублиран с Оскар...
Неслучайно и Деймиън Чазел разчита неизменно за звуковата картина на Джъстин Хървиц (от първите си късометражки до Вавилон днес), така че двамата да изградят брилянтен аудиовизуален тандем, който е наясно, че Киното е изкуство на... Ритъма...
Да, магията е нито в перфектния кадър, нито в звуковото му измерение (въпреки, че героите от Вавилон ще изживеят преходния период между нямото и звуковото кино с доста въпроси "защо" и двойно повече абсурдно-скечови ситуации), а се крие в Ритъма между тях... А Деймиън Чазел, Джъстин Хървиц и операторът Линус Сандгрен демонстрират, че владеят чудесно изкуството на Ритъма.
Иначе, историята за герои, които искат да бъдат част от "Нещо по-Голямо от Живота" вече сме я гледали, при това неведнъж – също като дежа вюто с героини на Марго Роби, които, неразпознати от персонала на киносалона като звезди от афиша, все пак влизат на филма с тяхно участие (Роби го пробва и като Шарън Тейт в Имало едно време в Холивуд, прави го и сега като Нели ЛаРой във Вавилон)...
Да, Вавилон е пълен с филмови препратки – образите на Джак Конрад/Брад Пит и Нели ЛаРой/Марго Роби са амалгама от личностите на няколко звезди на нямото кино (каквито са и героите на немския режисьор Ото/Спайк Джоунз и ключовата Лейди Фей/Ли Джун Ли) – също каквото е двукратното използване на евъргрийна Singin' in the Rain тук за историята на киното...
Да, Вавилон е хем обяснение в любов към киното – може би, не толкова романтично-идеалистично като в Артистът и Изобретението на Хюго преди 11 години или интимно-проникновено като в актуалното Семейство Фейбълман – хем е сатира и циничен разрез на филмовата машина за мечти и илюзии...
Нещо като La La Land (заради страстите между Нели и Мануел Мани Торес/Диего Калва), в който ангелите на Ел Ей са отстъпили мястото си на демоните от Ел Ей в лудешки огнен танц с призраците от кинонегативите...
"Пожар в къщата, казваш" ще пита Джак Конрад в емблематичния (за природата на Киното и хлебарките) свой разговор със светския хроникьор Елинор Сейнт Джон/Джийн Смарт, а домът на Киното "гори" днес заради филмови стрийминг платформи и вечно променящи се канони...
И няма как да не повярваш на героя на Брад Пит (с цялата тежест на филмовия му ореол), когато разкрива (в две телефонни обаждания и няколко тиради) едни от най-важните истини за света и механизма на Киното – дори второто обаждане (до MGM боса Ървинг Талбърг) може да се превърне в цинична метафора за Вавилон-ската епопея на Деймиън Чазел...
Защото хем да се прекланяш, хем да критикуваш сатирично фабриката за Мечти, от която си част, е рискова игра на ръба – като тегленето на слон по стръмен хълм – винаги има риск да се озовеш под Слона на Киното...
Вавилон е в кината и IMAX залите
"Не сме боен отряд... Ние сме семейство" – да, когато чуеш тази реплика от Аватар: Природата на водата в главата ти вече ще се върти едно наум, че продължението на блокбъстър хита Аватар влиза в режим "семейни войни" ала Star Wars сагата.
И неслучайно, защото в природата на филмите на Джеймс Камерън фокусът рядко пада върху семейството (комедията Истински лъжи си е направо изключение), но въпреки това почти всички негови киноистории са... семейни забавления – о, да, дори Пришълци-те и първите два Терминатор-а.
И ако в природата на Камерън правенето на филми не е прибързано, а добре обмислено (уравнението – над 40-годишна кариера = 9 режисьорски филма, как ви се струва), то дългото 13-годишно чакане за продължение на Аватар не е толкова изненада, колкото факта, че Аватар: Природата на водата намига към двата най-семейни филма на Камерън – а именно Бездната и Титаник – но колко да е изненада, все пак Водата е свързващия елемент и в трите филма...
А както ще разберете от героите на втория Аватар: "Водата свързва Всичко"... Но да се върнем в началото – вторият Аватар започва там, където свършва Първият (дори са включени кадри-реминисценции от първата част), за да може "стотината" души (като мен), които не са гледали Първия да не се "удавят" в авантюрите на Втория...
Аватарът на Джейк Съли/Сам Уортингтън и Нейтири/Зоуи Салдана са си спретнали цяло на'ви (или пък navy blue) племе от смесен произход – родните им синове Нетейам, Ло'ак и момиченцето Тук, заедно с осиновената дъщеря Кири, родена от аватара на доктор Грейс (Сигорни Уивър за втори път "ражда" хибрид-но, а), докато човешката зла природа не започва да ги преследва докрай в лицето на аватара на най-големия им враг Майлс Куорич/Стивън Ланг...
И така, с вече почти готовите две продължения (насрочени за 2024-а и 2026-а), Аватар започва да се превръща в... Междузвездни война на Пандора – има място за много нови светове за опознаване (като островното царство на тюркоазените меткаина), за срещи с причудлива флора и фауна и магични създания (запознайте се с тулкуните, чиято анатомия доста напомня на дълбоководния свят на Бездната)...
Има място за всякакви семейни връзки, вражди и драми... има място за семейни спорове между Мрака и Светлината, между Доброто и Злото и за вечното търсене на Баланса/Ейуа в Природата и на Земята, и на Пандора...
А в природата на Аватар пътят към Баланса/Ейуа е във Водата... Да, "Водата свързва Всичко" ще кажат меткаините, а неслучайно, тяхната жрица Ронал/Кейт Уинслет, след като е изтекла толкова много Вода от Титаник насам, отново се впуска в подводни снимки с Камерън...
Неслучайно Камерън разчита и на оператора Ръсел Карпентър, с когото заснемат Титаник (о, да, и тук има потъване на титанични кораби)...
Неслучайно в природата на тулкуните е заложено неубиването (леко намигане към Т2 кодекса) и неагресията в хармония с Ейуа и в абсолютен синхрон с тайните на дълбоководния свят на Бездната...
Защото Водата/Океанът/Морето е и Животът, и Смъртта... Морето дава и Морето взима... Също като боксофисът...
Аватар: Природата на водата е в 3D, HFR 3D, IMAX 3D и 4DX кината
