My Mir
Кино
Кино (131)
"Добри мисли, добри думи, добри дела" обича да казва бащата на Фарук Булсара и наистина, да превърнеш музикалната история на Фреди Меркюри и Queen в биографична Бохемска рапсодия е колкото добра идея, толкова и добро дело, пълно с легендарно добри песни... Само че, както всяка епична и амбициозна музикална кинобиография, така и Бохемска рапсодия страда от добрата невъзможност да обхване цял един култ живот, особено когато Queen и Фреди Меркюри живеят не един, а по няколко живота... Също като любимите котки на Фреди... Казват, че котките имали девет живота, затова и тук разказваме Бохемска рапсодия в девет живота/момента, озвучени (като във филма) естествено, от Queen класики...
Somebody To Love Булсара – неслучайно, Somebody To Love дава ударно начало (с бекстейдж кадри от Live Aid концерта през 1985) на историята, която често ще се връща и върти около фрази като "за да те обичат и другите, първо трябва да заобичаш себе си" – да, онези моменти, в които всеки търси себе си... онези моменти, в които Фарук Булсара ще се превърне във Фреди Меркюри/Рами Малек...
... Онези моменти, в които групата Smile на студентите (по астрофизика и стоматология) Брайън Мей/Гилъм Лий и Роджър Тейлър/Бен Харди ще се превърне в Queen с басиста Джон Дийкън/Джоузеф Мацело... онези моменти, в които Фреди ще намери стила (шармантни костюми да искаш) и "любовта на своя живот" Мери Остин/Луси Бойнтън...
... Онези моменти, в които филмът (с много хумор и малко биографични разминавания) ще те кара да заобичаш героите му (ако ги обичаш и отпреди е още по-лесно, но и... трудно едновременно) и ще се опитва да докосне и зрителите "на последния ред в залата"... Онези моменти, в които Рами Малек не само иска, но и... диша и живее като Killer Queen в кожата на Фреди Меркюри с всяко движение, с всеки жест...
Bohemian Rhapsody – о, да, тази абсолютна Queen класика заслужено дава име на филма, както неслучайно емблематичния 20th Century Fox фанфарен сигнал (преди началните надписи) тук е изсвирен с китарно соло...
Да, всяка музикална кинобиография се фокусира основно върху историите за създаването на легендарни песни и Бохемска рапсодия не прави изключение – записването на Bohemian Rhapsody (с работно заглавие "Нещото на Фреди") не само е най-правдивата (и фактологично-достоверна) история тук, не само е най-забавната (разказана с обилно Галилео-хумор), но и превръща Фреди, Брайън, Роджър и Джон в... Queen... Онзи момент, в който те знаят какво имат, знаят какво искат и знаят, че "има място само за една истерична Кралица в стаята"... За Нейно Величество... Музиката...
Love Of My Life – да, Фреди пише Love Of My Life специално за Мери Остин, но може да се поспори дали в живота на Меркюри има място само за две любови – Музиката и... Котките... Иначе, всички онези сексуално ориентирани моменти (би|гей сексуална разюзданост, зловредната връзка с личния асистент Пол Прентър/Алън Лийч и дружбата до сетен дъх с Джим Хътън/Аарън Маккъскър) са или деликатно щрихирани, или документално неглижирани... Може би, защото това не е документална дисекция на живота на Меркюри (колкото не е и пълна биография на Queen)...
Може би, защото пикантните подробности извън сцената никога не са били по-важни от образа на Кралицата на сцената... Може би, защото и самият Фреди ще каже: "Не искам да бъда Жертва... Искам просто да правя това, което съм роден да правя"... Онези моменти, когато едно простичко Ay-Oh хипнотизира и раздвижва и последния ред в залата/стадиона...
We Will Rock You – да, Queen вече са стадионна банда, на върха на славата, като абсолютни News of the World... Времето, когато Короната започва да тежи... когато дрязгите се превръщат в скандали... когато един Another One Bites The Dust риф може и да спаси Кралството... от Онези моменти, когато Фреди осъзнава, че колкото по-силно блестят диамантите в короната на Кралицата, толкова по-голяма е Самотата...
Under Pressure – случайно или не, създаването на филма Бохемска рапсодия изглежда е било постоянно Under Pressure – натиск от големите очаквания, напрежение от творческите разногласия как точно да се разкаже Queen историята, Pressure от постоянните промени в актьорския състав (Рами Малек е последната и, може би, най-добрата опция за Фреди), Pressure на финалния етап от снимането със замяната на режисьора Брайън Сингър от Декстър Флечър... и всичко това си личи в хаотичния ритъм на Бохемска рапсодия, невъзможен за мастериране и от сценария на Антъни Маккартън (отговорен за Теорията на всичко и Най-мрачният час)... Всъщност, Бохемска рапсодия прилича точно на сесийни записи в студиото на Queen в онези моменти, когато всеки се опитва да бъде Кралица сам по себе си...
I Want To Break Free – да, Времето на Раздялата... времето на затръшване на врати и отваряне на нови такива... времето на разпад на Семейството (като онова в I Want To Break Free клипа)... И ако Брайън Мей и Роджър Тейлър (като музикални ко-продуценти на филма) знаят идеално точно кога е настъпило времето разделно, то само Фреди Меркюри е знаел точно колко грешен е пътят към Мюнхен и соловия албум Mr. Bad Guy... да, Онези моменти когато знаеш, че трябва да поемеш нов път към себе си, но не знаеш къде да стъпиш, защото стоиш пред лабиринт... или пред телефонен указател...
Who Wants To Live Forever – да, Онзи момент когато осъзнаеш важните неща в Живота и колко време имаш за тях... онзи момент, когато намериш пътя с обичта към себе си и знаеш, че трябва да го извървиш Докрай... или както казва Фреди: "Не искам да бъда Жертва... Искам просто, до края, да правя това, което съм роден да правя"...
We Are The Champions – ако има нещо, с което Бохемска рапсодия надскача всяка друга музикална кинобиография досега, то това е начинът, по който пресъздава Live Aid концерта на Уембли на 13 юли 1985 – грандиозното завръщане на Queen... онези кадри, с които започва (и ще завърши) филма...
... Но не просто архивни кадри (сякаш ползвани тук като сториборд), а тотално огледално презаснемане на почти целия 20-минутен сет на Queen, но изпълнен от Рами Малек, Гилъм Лий, Бен Харди и Джоузеф Мацело... с всеки ракурс от оригиналното живо предаване през 1985-а... изпипано до най-малкия детайл копиране на всеки жест, движение и дъх на Фреди, Брайън, Роджър и Джон... Онзи момент, когато едно простичко Ay-Oh е пробило дупка в покрива на стадиона, дори и стадионът да няма покрив...
Don't Stop Me Now – да, всичко спира на 24 ноември 1991..., но, неслучайно, филмът свършва с архивно изпълнение на точно тази Queen класика... защото Нищо Никога Не Спира и Не Завършва Завинаги (фондацията Mercury Phoenix Trust и Queen с тази кинобиография днес го доказват)... Защото Гласът на Фреди ще живее вечно, дори и да е питал "Кой иска да живее вечно"... Защото това е Онзи момент, в който Нищо и Никой не може да те Спре да Бъдеш, а не да си Бил...
Бохемска рапсодия е в кината
"Аз виждам Луната, Луната вижда Мен" – така започва стара приспивна песничка, но, може би, всеки от нас вижда Луната по различен начин, от различен ъгъл, от различна гледна точка... Особено, близо 50 години (на 20 юли 2019 стават точно 50) след първото кацане върху Нея – именно този различен ъгъл и поглед в биографичната история на Нийл Армстронг (разказана на екран за пръв път) улавя в кадър Деймиън Чазел в Първият човек като доказва, че успехите и Оскар-ите на Камшичен удар и La La Land никак не са случайни... Като тези на Първият човек...
Неслучайно, един от първите кадри, които ще видиш е близък, едър план на очите на Нийл Армстронг (Райън Гослинг в поредна роля за Историята на киното) – очи, които виждат Нещо, което не са виждали Преди – едър план, който ще виждаш достатъчно често в течение на историята, така че неусетно и подсъзнателно всичко ще се е превърнало в... лично, интимно преживяване, а не в исторически факт (изписан, изговорен и документиран предоволно), факт, оспорван от стотици мистификации и конспиративни теории...
А тя, историята, тече съвсем хронологично за Армстронг – от тестовите полети на прототипните Х-15 самолети и личния апокалипсис със смъртта на невръстната му дъщеря Карън, през кандидатстването и опитите за нов Живот в НАСА, мисиите Джемини и Аполо до емблематичната "малка стъпка за човека, но голям скок за човечеството"...
Само че Всичко е разказано (по биографичната книга на Джеймс Хенсън) в едри, близки планове, снимани предимно от ръка (е, и с IMAX камери), така че да ти влиза подкожно и да го усещаш с всички сетива... също както беше в Камшичен удар... Забавно е, наистина, че Деймиън Чазел използва Линус Сандгрен (Оскар-отличения оператор на La La Land) за да кадрира ала Камшичен удар...
Особено се усеща при полетите в стратосферата/Космоса – нещо, което сме виждали хиляди пъти в киното, сега изглежда съвсем ново, интимно, почти натуралистично преживяване, хващащо есенцията на летенето – пълна разхерметизация на тялото, дезориентация, хаос на сетивата и... тотална Тишина на Самотата... брилянтно смесена със Самотата в семейството на Армстронг на Земята, където за съпругата Джанет (Клер Фой) и двамата сина Рик и Марк, Нийл е като Луната – колкото близо, толкова и далеч...
Усещане, уловено чудесно от композитора Джъстин Хървиц (с когото Чазел играе комбина от първите им късометражки заедно до La La Land насам) – приспивната песен за Луната на Мередит Уилсън, интимни звуци от теремин, Whitey On The Moon (хващащо протестния Дух на Времето) на Гил Скот-Херън и... всепоглъщаща тотал Тишина – моменти, в които да останеш насаме с мислите и емоциите си... или моменти, в които въобще да не мислиш, а да съзерцаваш... Очи, които виждат Нещо, което не са виждали Преди...
Именно това е най-зрялото решение на Деймиън Чазел – просто да следва (възможно най-правдиво) пътя на един Човек до Луната и обратно... Без да изпада в гол патриотизъм (този порок на съвремието ни), какъвто сме виждали в стотици американски спейс блокбъстъри... без да коментира (или като го прави е с финес), а просто да върви Заедно с един човек, за когото е по-лесно да стъпи на Луната, отколкото да се сбогува с любимо дете... или стъпва имено За Да се сбогува...
Защото зад всеки поглед към Луната стои лична гледна точка, лична мечта, лична фикс идея, лична мисия... А във всяко такова преживяване, най-трудното не е осъществяването му, а... връщането Обратно... Обратно, в онзи момент Преди да Погледнеш, когато (сякаш) имаш Всичко на Света...
Първият човек каца в IMAX и 4DX кината на 12 октомври
Четвъртото издание на фестивала CineLibri (от 10 до 24 октомври, пълната програма е тук) за пореден път ще чете Литературни класики между Редовете на Киносалона (в София, Варна, Пловдив, Велико Търново, Стара Загора, Благоевград, Габрово, Търговище и Каварна)... За втори път ще има конкурсна програма, бляскаво CineLibri жури и награди... И да, ще има специална Бергмания панорама в чест на 100-годишнината от рождението на Ингмар Бергман, както и лични срещи с Иън Макюън, Херман Кох, Давид Фоенкинос и други кино-литературни фаворити..., но ето я и нашата любима дузина от CineLibri 2018:..
На плажа Чезъл – 10, 13, 14, 16, 17, 18, 20, 22 и 24 октомври
Великобритания, 2017, 110 мин
режисьор: Доминик Кук
с участието на: Сърша Ронан, Били Хоули, Самюел Уест, Емили Уотсън, Ан-Мари Дъф
Никой не може да избяга от миналото, което държи козовете и на настоящето, и на бъдещето – героите на Иън Макюън (който лично ще открие CineLibri 2018) често попадат в този капан, а първата брачна нощ на плажа Чезъл ще се превърне точно в това за Флорънс (Сърша Ронан) и Едуард (Били Хоули)... Тайни, сексуален дискомфорт, социални предразсъдъци, портрет на брака като институция и... един плаж като спомен за чистата, платонична, (не)случила се Любов...
Човекът, който уби Дон Кихот – 11, 13, 14, 16, 17, 18, 19, 20 и 21 октомври
Испания/Великобритания/Франция/Португалия, 2018, 132 мин
режисьор: Тери Гилиъм
с участието на: Адам Драйвър, Джонатан Прайс, Стелан Скарсгард, Олга Куриленко, Серхи Лопес, Джорди Мола, Жоана Рибейро, Роси де Палма
Близо 30 години (!) минаха от първоначалните опити на Тери Гилиъм да заснеме тази история, базирана на, може би, най-продаваната книга в света... Най-близо до осъществяването ù бе документалния Lost in La Mancha, но ето че най-накрая Адам Драйвър (вместо Джони Деп) като рекламиста Тоби Грисони попада в паралелния свят на емблематичния Дон Кихот (Джонатан Прайс)... А светът на Тери Гилиъм е точно като този на Дон Кихот – поетично-щур, на ръба между магична фикция и сурова реалност, там където всички се борим ежедневно с вятърните мелници на... илюзията.
Щастливият принц – 11, 12, 13, 14 и 21 октомври
Германия/Белгия/Великобритания/Италия, 2018, 105 мин
режисьор: Рупърт Евърет
с участието на: Рупърт Евърет, Колин Фърт, Емили Уотсън, Том Уилкинсън, Беатрис Дал, Колин Морган
Рупърт Евърет никога не е крил пристрастията си към образа на Оскар Уайлд (още от адаптацията на Колко е важно да бъдеш сериозен насам), но този биографичен кинопоклон към личността и таланта на Уайлд (на 16 октомври може да отбележите рождението му) е най-доброто, което Евърет е правил от години... Сигурно и самият Оскар би оценил иронията в заглавието (по емблематична негова творба, естествено) на тази история, фокусираща се върху последните години от живота му – в изгнание в Париж, след излежаване на двугодишна присъда за хомосексуализъм, един отритнат пленник на равносметките и собствените брилянтни афоризми за Живота...
Съпругата – 11, 12, 13, 14 и 19 октомври
Швеция/САЩ/Великобритания, 2017, 100 мин
режисьор: Бьорн Рунге
с участието на: Глен Клоуз, Хари Лойд, Крисчън Слейтър, Франсис Макдорманд, Джонатан Прайс, Макс Айрънс
Всички знаем клишето, че "зад всеки велик мъж стои някоя още по-велика жена", но Джоан Касълман (Глен Клоуз) го е изживяла – от девическия колеж Смит и срещата с преподавателя Касълман, през саможертвите ù в името на литературната кариера на Джо (Джонатан Прайс) до момента, в който двамата пътуват към Стокхолм, където Касълман трябва да получи Нобелова награда за литература – момент, в който тайните ще излязат измежду Редовете, а Джоан ще се превърне в нещо повече от литературна Съпруга...
Да се превърнеш в Астрид – 11, 12, 14, 15, 16, 17 и 20 октомври
Швеция/Дания, 2018, 123 мин
режисьор: Перниле Фишер Кристенсен
с участието на: Алба Аугуст, Бьорн Густафсон, Трине Дирхолм, Магнус Крепер
Макар миналата година светът да чества 110 години от рождението на Астрид Линдгрен, това е първия опит за кинобиография на "майката" на Пипи Дългото чорапче – всъщност, историята тук се фокусира именно върху труден период от живота на Астрид Ериксон – любовна афера с шефа ù (главен редактор на местен вестник), извънбрачно дете и... раждането на десетки Малки Големи герои, с които живеем, смеем се и плачем до Днес...
Неподчинение – 11, 13, 17, 20 и 21 октомври
Ирландия/Великобритания/САЩ, 2017, 114 мин
режисьор: Себастиан Лелио
с участието на: Рейчъл Макадамс, Рейчъл Уайс, Алесандро Нивола, Антон Лесер, София Браун, Бернандо Сантос, Кара Хорган
Неслучайно, когато прогнозирахме Оскар-а за най-добър чуждоезичен филм на A Fantastic Woman, обърнахме специално внимание на следващите филми на Себастиан Лелио – Неподчинение продължава нишката на еднополовите връзки (от A Fantastic Woman), но този път в кадър са две страстни жени, Ронит (Рейчъл Уайс) и Ести (Рейчъл Макадамс) насред еврейската общност в Северен Лондон, а екранните целувки между двете Рейчъл далеч не изчерпват фокуса на интригата и на Неподчинение-то.
Ще се видим там горе – 12, 13, 14, 15, 16, 17, 19 и 21 октомври
Франция/Канада, 2017, 117 мин
режисьор: Албер Дюпонтел
с участието на: Албер Дюпонтел, Нахуел Перес Бискаяр, Лоран Лафит, Нилс Арструп, Мелани Тиери
"Сложи на човека маска и той ще ти каже истината" – тази крилата фраза може и да обобщи част от случващото се в тази чудесна киноадаптация на романа на Пиер Льометр... Двамата войници от Първата световна, Едуар Перикур (Нахуел Перес Бискаяр) и Албер Маяр (Албер Дюпонтел) имат обща тайна, общи интереси и обща съдба след края на войната – всички те водят към поствоенното лицемерие, към богатото семейство Перикур и намърдалия се в него, техен капитан от фронта, Прадел, а всичко ще стане ясно когато всички маски паднат... там горе...
Липсващото досие – 12, 13, 15, 16, 18 и 21 октомври
Франция/Белгия, 2018, 113 мин
режисьор: Ерик Зонка
с участието на: Венсан Касел, Ромен Дюри, Сандрин Киберлен, Чарлс Бърлинг
За полицейския инспектор Авраам (Венсан Касел) няма невинни – всички са виновни до доказване на противното, както в работата му, така и в хобито му да разплита грешните ходове, които правят писателите на криминална проза... само че изчезването на 16-годишния Офер далеч не е литературен случай, а опитите за заблуда на разследването в Живота са повече от тези в романите...
8 минути и 19 секунди – 12, 14, 15, 19 и 24 октомври
България, 2018, 90 мин
режисьори: Кристина Грозева, Петър Вълчанов, Любомир Младенов, Надежда Косева, Теодор Ушев, Владимир Люцканов
с участието на: Ирмена Чичикова, Симон Варсано, Цветан Алексиев, Христо Димитров-Хиндо, Светлана Янчева, Иван Бърнев, Таня Шахова, Китодар Тодоров, Иван Савов
Анимационният Сляпата Вайша разкри колко богат кинопотенциал крият разказите на Георги Господинов, а ако сега Теодор Ушев се обръща за пръв път към игралното кино с адаптация на разказа Кристин, която маха от влака, то част от другите разкази в сборника И всичко стана луна оживяват (според режисьорите Кристина Грозева, Петър Вълчанов, Любомир Младенов, Надежда Косева и Владимир Люцканов) точно за 8 минути и 19 секунди – времето за което светлината стига от Слънцето до Земята, времето за няколко лични апокалипсиса или... а колко кадъра в секунда са 8 минути и 19 секунди?!
Филмът на моя живот – 13, 14, 16 и 20 октомври
Бразилия, 2017, 113 мин
режисьор: Селтън Мело
с участието на: Венсан Касел, Селтън Мело, Бруна Линзмейер, Биа Арантес, Роландо Болдрин
Често сме казвали, че "най-хубавият филм, който някога ще гледаш е твоят собствен живот" – е, Антонио Скармета го живее в романа си Баща на разстояние, който разказва за един отчужден баща (Венсан Касел), за прошката и втория шанс... Ако не ги дадете и Животът няма да ви ги даде, нали знаете...
Джулиет гола – 13, 18, 20 и 22 октомври
САЩ, 2018, 105 мин
режисьор: Джеси Перец
с участието на: Роуз Бърн, Итън Хоук, Крис О'Доуд, Джими О. Янг, Лили Нюмарк, Джиана Теа
Музиката е пресечна точка и кодова дума в Джулиет гола – романите на Ник Хорнби (High Fidelity и About a Boy) се въртят около музика; режисьорът на филма е бивш рок музикант, а историята... ами, гаджето ти (Ани/Роуз Бърн) да е излизало навремето с любимия ти музикант (Тъкър Кроу/ Итън Хоук) в момента звучи като най-големия кошмар на Дънкан/ Крис О'Доуд... или пък не е съвсем така, а?!
Ревност – 14, 18 и 23 октомври
Франция, 2017, 102 мин
режисьори: Давид Фоенкинос, Стефан Фоенкинос
с участието на: Карин Виар, Дара Томброф, Ан Дорвал, Бруно Тодескини
Ревността подлудява, ревността убива... Братята Давид и Стефан Фоенкинос винаги са бродили (особено Давид, който е и член на CineLibri 2018 журито) по тънкия ръб на чувствата, където емоциите могат да бъдат позитивен Рай, от една страна, и негативен Ад от друга... Там, където Натали (Карин Виар) ревнува щастието на грациозната ù дъщеря, балерината Матилд, на най-добрата ù приятелка Софи... ревнува дори от добруването на съседите ù... и всичко това заради развода със съпруга ù... Мда, никой не е господар на емоциите си, нали...
Фестивалът CineLibri 2018 е от 10 до 24 октомври в салоните на НДК, Зала 1, Люмиер Lidl, Дом на киното, Одеон, Арена Делукс Bulgaria Mall, Cine Grand Park Center, Сити Марк Арт Център, Френски институт, културен център G8, Евросинема, РКИЦ, кино Влайкова и културен център СУ
Неслучайно, първо ще чуеш Безкрайната градина преди да я видиш – дебютният филм на Галин Стоев започва със звук на сърдечен пулс, за да се превърне не толкова в кардиограма на съвремието ни, колкото в кардиограма на вътрешния свят на Човека... Онзи свят, в който търсим спасение от Хаоса и Ада наоколо... Онзи свят, в който вътрешният Глас определя правилата... В Безкрайната градина правилата са осем, а осмото гласи: "Измисли нови правила" – затова тук ще последват няколко нови, защото всяка наша любов следва свои собствени (неписани) правила...
Вдъхни Живот на Думите – да, Думите понякога са враг на Киното, а режисьорът Галин Стоев и драматургът Яна Борисова изградиха дотолкова силен театрален тандем (Приятнострашно, Малка пиеса за детска стая, Хората от Оз), че съзнават идеално това, колкото са наясно, че Киното не понася театралността... Само, че в кинодебюта им Безкрайната градина (разцъфнала от пиесата Приятнострашно) Театърът и Киното не само не се мразят, ами се обичат... По един приятен начин, така че Думите да се превръщат във вътрешни светове (мечта за всеки разказвач на истории), които да коментират деликатно външния свят...
Онзи външен свят, който превръща месец юни в най-големия враг на братята Виктор / Димитър Николов и Филип / Мартин Димитров... Онзи външен свят, който кара голямата им любов Ема / Елица Матева да не използва Думи (дори не броим излишната ù една реплика), а вътрешния си Глас за съхранение и изграждане на Безкрайната градина – онова място, което всеки от нас търси и строи, за да избяга от Хаоса и Ада наоколо... онова място, където се срещаме, когато се изгубим... Ескейпизъм като (на)Кино...
Не бързай... Сродните души се намират – както избираш внимателно най-подходящите сортове, които да засадиш в твоята Безкрайна градина, така и в Киното с години се търсят най-подходящите образи, които да разкажат една история – Галин Стоев и продуцентите на филма са ги намерили – клишето за противоположностите сработва при събирането на двамата осиротели братя Виктор и Филип (Димитър Николов и Мартин Димитров) с двете приятелки Ема и Соня (Елица Матева и Глория Петкова)... Неслучайно, обаче, именно Филип и Ема водят вътрешни монолози (добре оформени от писателя Георги Тенев), както и страстта към мюзикълите събира онези, които не знаят как да изразят своите чувства – Виктор и Соня...
Това, обаче, което наистина събира двете разменящи се двойки е... Едмонд Гарабедян – образът на Никола Анастасов (Мир на Душата му), достатъчно живял тихата мъдрост на Живота, за да знае, че както "Всеки има своите странности", така и Безкрайната градина има своите различни форми – веднъж може да е песен, изпята пред празен стадион, друг път да е счупена декоративна роза, веднъж може да е картина на стената, друг път да е танц в парка, веднъж може да е съобщение на телефонен секретар, друг път да е къща с призраци, които срещаш за последен път... Въпросът е да не смесваш Градината с Любовта и да имаш очите и ушите, които да правят разликата...
Не пипай – докосвай с очи, слушай със сърце – да, Безкрайната градина започва със звук на сърдечен пулс, но една от основните причини да влезеш в нея е визуалния свят, постигнат ювелирно от фотографския тандем (оператори тук) Борис Мисирков и Георги Богданов, и художника Юлиян Табаков (изпипал макета на Градината до най-малкия изкусен детайл) – триото не само е превърнало местата, по които често ходиш в пълноценен главен герой със собствен Глас и реплики, но и тотално е размило границата между реално и сюрреално, превръщайки Града в макет и макета в Град/ина...
Друг такъв герой е музиката на Саша Карлсон (с когото Галин Стоев не само работи по театралните си спектакли, като Танцът Делхи например, но и основава арт компанията Fingerprint) – звуците във филма наистина се превръщат в отпечатък, в кардиограма на емоциите на главните герои... Емоции, които, обаче, не са отпечатък на времето, в което живеем, защото в Безкрайната градина не времето и пространството определят Правилата...
Нещо което Галин Стоев и Яна Борисова са забравили, опитвайки се да съберат три събития, разделени от по няколко години (кризата с боклука, изрисуването на Паметника, самозапалванията...) в една история... Ефектно, но ненужно, защото Хаоса и Ада винаги са наоколо под една или друга форма, но причината да влезеш в Безкрайната градина винаги е една и съща... И така до следващата среща в Градината...
Безкрайната градина е в кината и на фестивала CineLibri 2018
"Хората са предвидими" ще каже Хан в Соло: История от Междузвездни войни и това прекрасно ще обобщи и твоето желание да видиш как Хан се превръща в Соло, и желанието на Лукасфилм да създава нови нива на разширение (и обогатяване) за своя интергалактик сериал Междузвездни войни... А в предвидимостта няма нищо лошо (както ще усетите в Соло финала), даже напротив...
Всичко започва на планетата Корелия, в пълен мрак, насечен от искрите от допира на две жички – да, невръстният Хан се опитва да запали и да подкара чужд спидер – нещо като идеална метафора за начина, по който режисьорът Рон Хауърд ще се опита да свърже нишките/жичките на отделните истории в Междузвездни войни и да подкара интергалактик кораба (мда, Хилядолетния Сокол) в историята на Соло преди емблематичната му среща с Лея, Люк и Бунта на Републиката...
А Хауърд има опит във фентъзи жанра (помните Уилоу класиката и скорошни блокбъстъри като трилогията по Дан Браун и Тъмната кула по Стивън Кинг) и дори солиден досег с натурализма в Космоса (биографичния хит Аполо 13, награден с Оскар), за да не изпадне в безтегловност и да изпълни мисията... Също като операторът Брадфорд Йънг, заснел Arrival... Също като заклетия сценарист на Междузвездни войни Лоурънс Касдън – кой друг да разкаже историята на Соло, ако не човекът, който го уби толкова нелепо в Силата се пробужда...
Всъщност, напук на нелепата смърт, Касдън дава доволно богато минало на Хан/Олдън Ерънрайх и срещи с чаровни и цинични герои, които наистина да обяснят хашлашкия "първо-стреляш-после-питаш" хумор и циничен чар на порасналия Соло – точно като порастването на самия Олдън от Тетро (и амплоато на юнга на кораб, търсещ изчезналия си брат), през Аве, Цезаре (и ролята на холивудски каубой) до Правилата не важат (героят на Ерънрайх в този филм има страх от летене, по ирония на съдбата Солова) – затова и историята на Хан се пише от:..
... Усмивката на Кира (първата любов на Хан и слабото звено в каста, Емилия Кларк), определя се от ментор съветите за доверие на криминалния ас Тобаяс Бекет (Уди Харелсън може и да не получи Оскар номинация, но пак е голям хамелеон) и неговата банда (извънземния "мъдрец" Рио/Джон Фавро и Вал/Танди Нютън, отскочила между сезоните на Западен свят)...
Маркира се (като белези) от сблъсъка със Злото в лицето (или носа) на Лейди Проксима/Линда Хънт и мафиотския бос Драйдън Вос/Пол Бетани... Оформя се от характера на алтер-его Бунта на мистериозната формация Enfys Nest...
Шлифова се от комарджийските залози и схемите за договаряне на Ландо Калризиан (Доналд Глоувър лети на гребена на славата от сериала Атланта и хип-хоп алтерегото си Childish Gambino) и неговия Хилядолетен Сокол...
И се жизнеутвърждава в срещата с... единственото и неповторимо ууки Чубака (Йонас Суотамо поема ритуално щафетата от Питър Мейхю) – да, може и да е изненада, че Соло получава и името си, и най-верния си приятел благодарение на Империята, но и Животът е такъв... на ръба между взаимоизключващи се абсурди.
Затова познатата "далечна Галактика" все повече заприличва на нашата с актуалните проблеми наоколо – параноя, експлоатация на мигранти, бунтове за равноправие (дори за равни права на дроидите), войни за контрол, надмощие и една Империя (която все повече заприличва на Щатите)... и безкрайна борба за Оцеляване. Да, Соло е история за Оцеляването... и история за Приятелството... но най-вече е история за Оцеляване на Приятелството...
Да, оцеляването е ключово за героите в Соло: История от Междузвездни войни, но още по-ключово е Оцеляването на Приятелството – като това между Хан и Кира, като това между Хан и Бекет, като това между Ландо и L3 (дроидът, влюбен в... равноправието и озвучен от Фийби Уолър-Бридж)... но най-ключово е Вървят ли двама-приятелството между Хан и Чюи – "Довери ми се... Някога подвеждал ли съм те" ще пита Хан и Теб, когато гледаш Соло: История от Междузвездни войни.
Соло: История от Междузвездни войни e в близката галактика на 3D, IMAX 3D и 4DX кината
