My Mir
Nick Hakim – COMETA
Кой? – Ник Хаким, в когото, само и единствено, гласовете на Чили и Перу могат да звучат като едрозърнеста фотография на Ню Йорк.
Какво? – Стопмоушън Соул – да, ако преди две години Ник Хаким питаше реторично WILL THIS MAKE ME GOOD с втория си албум, то отговорът на провежданата от него стопмоушън соул терапия вече е налице – COMETA идва от галактиката на катарзисната Душа с "опашка" от вътрешен мир, хармония и усещане за... пълноценност.
И няма как да е иначе след като за две години, като истинска музикална комета, Хаким освети три албума – ремикс изданието на WILL THIS MAKE ME GOOD, соул комбина-албума с Рой Нейтънсън Small Things, който, всъщност, задава тона и баланса на COMETA-та тук. Да, третият албум на Хаким открива красотата на Вселената в "малките неща", така че Ник да възкликне I'm Feeling Myself Right Now...
Пукаща като винилова плоча МРС мекота, опушена ривърб атмосфера като едрозърнеста фотография на Ню Йорк, китари като люлеещи се столове и пиано като дъжд от есенни листа – да, импресии като Ani, Happen, Only One, Something, Slid Under, Market и Perfume имат за цел любовно да те извадят от световъртежа на лудналия свят наоколо... А след M1, Vertigo и Feeling Myself (в които мелодично се усеща комбината с Helado Negro) няма как да не си повтаряш до откат: "Slow Down, Make This Moment Last a Bit Longer"... досущ като един влюбен... в Живота Ник Хаким...
Кога? – идеален за floating припек на последните лъчи от щедрото октомврийско слънце...
Защо? – защото "Slow Down, Make This Moment Last a Bit Longer" е идеалната стопмоушън соул терапия на Душата...
Етикети
"Сънят се забравя, затова се повтаря" – тази ключова реплика на Валъри/ Марго Роби от новата комедия-ноар Амстердам на Дейвид О. Ръсел може и да обяснява цикличния живот на Войната и на тоталитарните режими в нашия свят, но и намига към някои циклично повтарящи се трикове в творенията (често Оскар номинирани) на Дейвид О. Ръсел.
И така, "Some of this actually happened" светва на екрана същия начален надпис като в Американска схема, само че вместо свободна интерпретация на корупционния Abscam скандал, сега на дневен ред е така наречената Business Plot конспирация, при която елитна бизнес клика се опитва да прокара диктаторски режим в Щатите през 1933-а (изчакайте и финалните надписи с архивните кадри от обръщението на генерал Смедли Бътлър по повода) – звучи повече от актуално за търговско-тоталитарното военновремие, в което живеем, нали!?
Да, режисьорът Дейвид О. Ръсел знае как да подбере подходящата история по действителен случай и да сглоби собствена версия – за разлика от биографичните книги в основата на Наръчник на оптимиста, Американска схема и Джой, тук О. Ръсел играе със собствен сценарий, който на моменти има нужда от корсета на разказвача на историята тук, а именно белязаният ветеран от Първата световна, едноокият доктор Бърт Берендсен/ Крисчън Бейл (за трети път в триумф комбина с О. Ръсел)...
И все пак, колажът от фикция и реалност все още работи – отново имаме екзистенц прозрения, внедрени между хумор, ирония и комедия-ноар на битието (което не е мръднало много от 30-те години на миналия век насам), все още предопределено от грешните избори в живота.
Да, въпросът за Изборите, колебаещи се между свободната воля и Нуждата, бележат ключово историята тук, както триумвиратът от главните герои е белязан доживот от Първата световна, срещнала ги и събрала ги в амстердамски Пакт, по-силен и от идеологическите нужди на Комитетът на Петорката а.к.а Комитет за силен долар (хитро събрал символиките на нацизма и комунизма в едно)...
Да, също както в Американска схема и тук има добре синхронизирано трио герои... дори доктор Бърт/ Крисчън Бейл, неговият адвокат Харолд/ Джон Дейвид Уошингтън и "лечителката" Валъри/ Марго Роби са далеч по самаряно-симпатични... или поне оперират с идеална цел – да превръщат шрапнелите от Зло в нонсенс песни и танци на Духа, а травмите и белезите в Изкуство на Живеене... или поне смъртоносният боен метал да служи за сервиз за чай (или нещо по-силно), което да изпият Заедно... Doucement... Lentement...
В тази борба с цикличността на Войната, Болката и тоталитарните нагласи, на Амстердамския триумвират, помага (или пък пречи) най-амбициозната и пъстра мрежа от второстепенни образи във филмите на О. Ръсел досега – генерал Гил Диленбек/ Робърт Де Ниро (в четвърта акция с О. Ръсел, точно колкото войни е водил неговия персонаж), орнитолозите под прикритие Пол Кентърбъри/ Майк Майърс и Хенри Норкрос/ Майкъл Шанън, съдебният лекар със слабост към екзистенц прозрения Ирма Сен Клер/Зоуи Салдана, жената на Бърт, Беатрис/ Андреа Райзбъроу, братът на Валъри, Том Воз/ Рами Малек и неговата жена Либи/ Аня Тейлър-Джой, детективът Лем/ Матиас Шьонертс ("брат по корсет" с доктор Бърт) и мегафонът на "закона за вечно прецакания чернокож" Милтън Кинг/ Крис Рок...
Все нови избори за режисьора Дейвид О. Ръсел, също какъвто е залога му на великолепното кадриране от аса Емануел Любецки и на ненатрапчивия, но улавящ момента (Doucement... Lentement), музикален фон от Даниъл Пембертън, така че накрая да се питаш:
Въпрос на Избор или на Нужда е това, че Сънят се повтаря!?
Амстердам е в кината
Björk – Fossora
Кой? – Бьорк Гудмунсдотир, Кралицата-шаман на авангард попа.
Какво? – Lullabies with Sincerity – да, когато Бьорк шепнеше See This Possible Future... and Be In It... в закриващото Utopia албума Future Forever, едва ли е предполагала, че бъдещето ще донесе загубата на майка ѝ Хилдур (през 2018-а) и вирусната пандемия на самоизолирането, но... десетият ѝ албум Fossora е истински образец-терапия за това как Be In It да не бъде просто оцеляване в онова, което предложи Бъдещето, а пълноценно изживяване на всеки Земен миг... Hope is a Muscle that Allows Us to Connect настоява Бьорк в пост-пандемичното Atopos като всъщност подсказва, че всяко чувство може да бъде емоционално трениран мускул, който да ни свързва, да ни обединява (Our Union is Stronger) в общност, в Семейство...
Дори скръбта – Ancestress и Her Mother's House не само са прекрасни сбогувания на Бьорк с майка ѝ Хилдур, но и вокалните участия в тях на сина ѝ Синдри и дъщеря ѝ Исадора са чудесен начин за децата ѝ да почувстват Силата на Семейството... Бихме нарекли Fossora "Семейният" албум на Бьорк (все пак са първите записи с двете ѝ деца), ако "гъбената" метафора (в артуърка на албума и заглавия като Fungal City, Mycelia) за всичкосвързаност не водеше към нещо по-голямо и от Семейството... Свързаност като тази на Бьорк с Исландия в Sorrowful Soil (и хорът hamrahlíðarkórinn, познат ни от Utopia) – отдавна не ѝ се беше случвало да прекара толкова време в родната Исландия, че чак да изпее исландската фолклорна песен Fagurt Er í Fjörðum...
Всъщност, целият албум Fossora някак напомня 25-годишната Jóga (да, толкова се навършиха от Homogenic ерата този септември) и нейния "emotional state of emergency" – зов към всичко родно, изконно и искрено като тектоничните бийтове са заменени с оркестрови тимпани, кларинети (секстетът Murmuri) и скоростните emergency-габа удари на дуото Gabber Modus Operandi (в заглавното Fossora, Atopos и Trölla-Gabba)...
Най-важна, обаче, е искреността – неслучайно, гъбите са здраво свързани под земята и устойчиви на всякакви атмосферни условия, но трудно се развиват в изкуствена среда – Бьорк разчита на това, когато разширява собствения свят/Семейство (със Serpentwithfeet във Fungal City и с Емили Никълас в Allow) и закачливо се заиграва с темата в Ovule ("Our Lovemaking Avatars in a Shell"), защото когато и последната нота от Fossora отзвучи ще стане ясно, че един свят в state of emergency като нашия има нужда само от Lullabies with Sincerity...
Кога? – когато разбереш, че Our Differencies Are Irrelevant...
Защо? – защото Hope is a Muscle that Allows Us to Connect... или както се казва: Тренирай емоционално!
"В това светлинно време знаеш, че тъмното тепърва предстои" казва NIANDRAZ, а в края на тази седмица предстои да излезе дебютния ù албум Сумрак. Започнала с кавъри на любими песни, минала през колаборации и компилации на родните лейбъли Amek и Mahorka, сега тя събира премодулирани версии на едни от първите си записи като Chronical и Времение с бъдещи ноар класики като Matches, Сам Сама и Моят Мрак в сумрачен саундтрак, идеален за меланхолията на отминаващото лято и бас лепкавостта на задушните августовски нощи... Като в специалния микс (по-долу), който колажира емоции и ноар вибрации и разкрива откъде извира Сумрак-а на NIANDRAZ, която ще ви разкаже за музиката като игра на цвят и светлосенки, и защо е важно "Да си искрен и честен. Да не бягаш от тъмното."...
Защо точно името NIANDRAZ? И каква е историята зад създаването на проекта?
В ученическите си години свирих на пиано и китара, пях. До 3-ти курс в студентството си правих само кавъри на любими песни. Дотогава никога не съм успявала да композирам своя музика. Нямах идея как се записва каквото и да е.
Преди 4 години имах възможността да се докосна до аналогова техника, синтезатори, луупъри, груувбоксове, вокални ефекти, MIDI контролери – това беше повратната точка, в която открих своите средства да композирам. Оттогава насам непрестанно уча нови неща в процеса на създаване.
Създадох проекта NIANDRAZ с цел да споделям музиката си чрез него. Исках име, което не ме идентифицира директно. Тук винаги съм искала фокусът да е върху музиката, а не върху създаделя ù. 4 години по-късно, все още не виждам смисъл да пиша цялото си име до името на проекта. Дори и да съм изобразена във фотографиите, отново не се припознавам там.
Избрах името NIANDRAZ, защото както то е мен, така и не е. То е една конкретна частица от мен. Спрямо и самата музика в проекта се чувствам по подобен начин – аз я създавам, но когато се отделя и я чуя като слушател, я усещам като нещо чуждо, в което по-скоро се припознавам. Не е мое притежание. Вече не е "моя", макар и да е излязла от мен.
Най-важното нещо в света на NIANDRAZ е...?
Може би това да оставиш чиста емоция в музиката.
Да си искрен и честен. Да не бягаш от тъмното.
Да не забравяш, че страданието е възможност за растеж и развитие.
Да опитваш да трансформираш болката в нещо продуктивно.
Защо точно Сумрак? С какво ще запомниш записването и създаването на албума?
Сумрак беше първата песен, която даде идеята и посоката за създаването на този албум. В началото тя беше една-единствена песен, написана през септември 2021. Оттогава досега се случи толкова много. Създаването на албума ще ми остане като напомняне, че не всичко, което си планирал, се случва така както очакваш и искаш. В процеса на работата по албума ми се случиха неща в житейски и здравословен план, които бяха тотално извън моя контрол. Това се отрази и на албума, който се промени в хода на времето. Едни песни отпаднаха, появиха се нови. Имаше етапи в двата полюса – от застой до пълно разливане.
С какво записа Сумрак? И с какво се различава подхода ти към създаването на музиката в Сумрак в сравнение с предишните ти издания?
За музикалния аранжимент използвам предимно MIDI контролери Launchkey 25 и Launchpad. Също така използвам и груувбоксът Novation Circuit, който ми помага да "скицирам" музика без да имам нужда от лаптоп или програма. Например, песента Matches е композирана на него.
Вокалите ги записвам сама вкъщи... Домашните записи винаги са ми се получавали по-добре от студийните.
Относно промяната в подхода: в началото на годината работих по друг албум Blue Everyday, където имах много дълъг период в преработване на инструменталите и презапис на вокалите.
В Сумрак процесът беше доста по-различен. Повечето песни останаха със своите демо вокали. Виждах това като риск, който поех сама за себе си. Беше и някакво израстване за това, че не трябва да премислям толкова много. "Изкуството никога не е завършено, а само изоставено" беше цитат, който много си повтарях в процеса на повечето песни. Спрях да мисля толкова. Казвах си: "Ще оставя това такова, каквото е, а за другото ще направя нещо ново."
Имаш ли любим трак/текст от Сумрак? Каква е историята зад него?
Имам любим трак, да... Усещам го като най-интензивния от албума. Той беше създаден из основи в рамките на ден. Когато няма къде да излееш нещо, намираш своя отдушник, който впоследствие прелива.
Историята зад всяка песен е това, което самата песен разказва. Смятам, че песните са доста буквални и се разбират от само себе си.
И кое идва първо – текстът или музиката?
Тук винаги едното е следствие на другото. Най-често първо е музиката, като текстът в един момент си идва сам, докато я слушам.
Друг път имам много кратък текст, някаква посока. Знам как искам да звучи. Сядам и започвам да градя инструментала. И отново, текстът се дописва в хода на създаване на песента.
Много често ми се случва текстове да идват, докато съм в полубудно състояние. Понякога текстовете идват или в динамично движение, или в състояние на пълен покой – и в двата случая гледам да ги запиша или писмено, или гласово. След това, рано или късно, всяко късче текст, всяка изтананикана мелодия намират своето място в някоя песен.
Имаш доста колаборативни проекти... защо този път се "ограничи" в създаването на Сумрак до самата себе си?
Самостоятелната работа по създаването на песните не е била нито преднамерена, нито задължителна. В крайна сметка, така се случи. Много от песните са направени за една сесия, докато съм сама вкъщи. Записвам мелодия, пиша текст, записвам вокали в изолация и докато се усетя, песента е завършена. С музиката винаги е било така.
Иначе, в две от песните има гост музиканти с инструменти пиано и китара. Времение беше първата песен, която споделих като NIANDRAZ през 2018-а. В Сумрак тя се преиздава в по-достоен вид. Там пиано мелодията е от Devante Marz. Другата песен Моят Мрак е резултат от jam session, който направих с китариста Стефан Аврамов.
Ако NIANDRAZ е част от теб, каква роля играе другата ти половина – Blessed By Saturn?
Тя предимно мълчи. Говори само чрез звук.
Ще се възползвам от въпроса, за да споделя, че вече има още един албум от този проект. Надявам се да успея да го издам през есента.
Занимаваш се и с визуални изкуства... колко важна е визуалната страна за музиката на NIANDRAZ? И защо се спря точно на това визуално решение за корицата на Сумрак?
Докато работих по визуалната част на албума се чувствах много по-комфортно отколкото в аудио фазата. През по-голямата част от живота си съм се занимавала предимно с визуални изкуства. Когато правя музика, автоматично изграждам и визуални образи с нея. За мен всяка песен има цветова гама, светлосянка, образ, всеки звук е образ, елемент.
Исках обложката да отговаря на звученето на албума. Топлите тонове тотално не са в мой стил, но пасваха на посоката на албума. Исках да изобразя нежна, интимна и невраждебна среда. Да се опитам да представя уязвимостта, която присъства в албума в образа на автопортретите, които снимах.
Обложката е силует, снижил глава на фона на падащата слънчева светлина – единственото, което се прокрадва през плътната завеса. В това светлинно време знаеш, че тъмното тепърва предстои.
Каква история ти се въртеше в главата, когато записваше микса?
Миксът е съвкупност от всичката музика, която слушам в последните няколко месеца. Да събера извадка от нея в този микс беше като да наредя своя фабула от преобладаващи чужди произведения, в които чувам себе си, но не съм там.
Като колаж е. Хареса ми, бих зачестила с миксовете...
Кое те "пали" в електронната музика днес?
Безбройният набор от звуци и всичко, което можеш да направиш с тях.
Изобщо... можеш да направиш всичко. Колкото повече научавам за възможностите и практиките със звука, толкова повече се вълнувам за това, което мога да направя в бъдеще. Затова и никога не бих се ограничила да работя само в един единствен стил/жанр. Има прекалено много за откриване, че да се фокусирам само в едно.
Трите парчета, които не излизат от плейлиста ти напоследък са... ?
Altar of Plagues - A Remedy and a Fever
The Angelic Process - The Resonance Of Goodbye
В Сумрак има парче, наречено Сам Сама – сам сама издаваш този албум... могат ли българските електронни артисти да си позволят "лукса" да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми и трудности със самиздат изданията?
Не мисля, че това е "лукс". По-скоро ми се налага. В началото започнах със самоиздаване, защото нямах други амбиции освен това да пусна музиката навън. Така и продължих.
При мен самоиздаването става много... бавно.
Трябва да държиш някаква константна самодисциплина и да се буташ постоянно, защото си сам. Много от нещата, които трябва да свършиш, няма как да се случат сами – всичко си зависи от теб. А всяка стъпка от веригата е важна, не можеш да прескочиш каквото и да е – трябва да движиш. Стъпка по стъпка.
Разбира се, можеш да оставиш много музика просто да си стои неиздадена с месеци, години – тя ще си остане така. Аз винаги съм насърчавала всеки да създава и споделя творчеството си, смятам го за важно... Няма как да проповядвам точно това нещо, ако самата аз не го правя, нали така? В резултат на много кризи покрай този процес, просто останах с намерението да споделям музиката, защото не само ми олеква, но и има хора, които я слушат и подкрепят. Това ми се струва предостатъчно, за да се движа дори и в моментите, когато ми се иска просто да спра да се занимавам.
Ако можех, щях да пусна всичко час по-скоро. И все пак, този път ме учи на търпение – нещо, което е хубаво да имаш в живота изобщо.
С течение на времето, в което градих това търпение, успях да се запозная с невероятни хора, които изначално уважавам като личности и артисти. Без тях много от музиката нямаше да види бял свят. Наистина се радвам, когато намеря хора, с които мога да работя в конкретни направления от процеса на издаване на музика.
Тук е моментът да благодаря на всички, които са ми помагали досега с техническата част по музиката. Thom Vreeken е мой добър приятел – прекрасен музикант и визуален артист. Още в началото на NIANDRAZ той ми помагаше за миксирането и мастерирането на много песни като Chronical, Шеол, Портрети 2, както и мастерирането на едноименния албум на Blessed By Saturn.
През 2021-а имах щастието да се запозная с Мартин Ставрев от The Science, чиято музика е заемала важна позиция в листа ми още от момента, в който съм я открила. С него работим по завършването на албума Blue Everyday, който се движи благодарение на него.
Работата по миксирането и мастерирането на Сумрак е дело на Иван Шопов (Etheraudio Studio). Тук няма да мога да напиша с думи колко ценно и полезно беше за мен той да бъде част от процеса на този албум. Огромни благодарности за напътствията, времето и работата по цялостната продукция. Без него албумът нямаше да звучи така, както сега.
А и дигиталното издание на албума е реализирано с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура.
Къде се намира вътрешния мир според NIANDRAZ? И как се стига до него?
Когато правя музика, много често нещо ми тежи и го изразявам в музиката... Най-много вътрешен мир усещам, когато пусна музиката. На английски звучи доста добре – "release" е буквално вътрешен "release" за мен. Олеква ми.
Според теб, като продуцент и изпълнител, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?
Аз имам ужасен сантимент към акустичното пиано, може би заради ранното ми детство. Мама преподава пиано, а аз пък никога не съм свирила добре...
Иначе – Човешкият глас... Звуците на природата...
Ако имаш възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?
Череп.
В дневника на NIANDRAZ следващите няколко месеца са отбелязани като...?
Музика. Ще се постарая да пусна още музика – NIANDRAZ и Blessed By Saturn...
Също, предстои един аудиовизуален концерт, част от конкурса на Music Elevator – датата е 19 ноември, а локацията – Sofia Live Club.
И мото за финал?
Expect Everything. Find What You Need.
