My Mir

"Ти от кои хора си – тези, които дават или тези, които вземат" пита шеф Джулиън Слоуик, но всъщност неговата реплика е ключова и за двата филма с Ралф Файнс тази есен – Менюто и Опрощение. Две истории, които сервират сатира на живота на съвременния човек върху канапе от вина, отговорност, консумеризъм и елитарен еготрип сос, обилно поръсено с паралелни екзистенц предразсъдъци... И така, да видим какво ни е приготвил шеф Джулиън Слоуик/Ралф Файнс:

Предястие Неочакван гост – да, и двата филма тук събират образи от елитарни прослойки в името на ексклузивни удоволствия за небцето и други телесни органи. В случая на Менюто срещата е на изолирания (и измислен) остров Хоторн (намигване към Ефектът на Хоторн, описващ поведенчески изменения на хора, подложени на експеримент) в култовия гурме ресторант (и екосистема) на шеф Джулиън Слоуик/Ралф Файнс, чието меню е съобразено с характера на гостите му (чарджвани с 1250 долара минимум на глава) до последната калория и последния писък на молекулярната кулинария...

В Опрощение пък уикенд вакханалия се вихри в пустинната вила (из мароканска Сахара) на гей двойката Ричард/Мат Смит (с опит след амплоато му на Робърт Мейпълторп) и Дали/Кейлъб Ландри Джоунс, които осигуряват неоколониален рай за греховете на гостите си...

И в двата случая, обаче, конците на елитарните еготрип сбирки объркват двама неканени гости – в Менюто това е енигматичната червенокоса Марго/Аня Тейлър-Джой, докато в Опрощение в багажника на семейство Хенинджър (Ралф Файнс и Джесика Частейн) пристига трупът на невръстния бербер Дриз, продаващ фосили на пустинния път... Последват сблъсъци на светове и паралелни екзистенц предразсъдъци по хранителната верига на Вината и Отговорността.

Основно ястие Островът на Отговорността в Пустинята на Вината – да, в менюто и на двата филма основен коз е сатирата на живота на съвременния човек, който превръща всичко в Хаос (неслучайно това е името, или по-точно The Mess, на едно от ястията в менюто на шеф Слоуик) с нежеланието да поема отговорност за действията си, с отказа да признае и погледне Вината си в очите – като да срещне погледа на един баща, изгубил сина си без време или като гравираните върху тако тортили прегрешения на клиентите на гурме ресторанта на шеф Слоуик...

Интригуващо е как живата пресечна точка на историите – Ралф Файнс в образа и на шеф Слоуик, и на доктор Дейвид – е едновременно хем изпълнител/вестител, хем жертва на Изкуплението, а невинни жестове (като да ти поднесат чаша бира след изтощително сахарско пътуване или да направиш вкусен чийзбургер вместо гурме претенции) се превръщат в метафори, които дават нов смисъл и храна за размисъл върху нещата от Живота...

Дори двете професии – и готвачът, и лекарят – имат за цел да се грижат за здравето на човека, разбира се, ако упражняващите ги не са забравили отдавна първоначалната Идея...

Да, и Менюто и Опрощение искат да говорят за простичкия Смисъл на Нещата, смесвайки всички вкусове на Живота (с мултипъстър актьорски ансамбъл и в двата филма) – и ако режисьорът на Опрощение Джон Майкъл Макдона (да, по-големият брат на Мартин Макдона) има опит с такава киногастрономия във филми като Голгота и The Guard, то изявяващия се предимно в телевизията (сериалите Наследници, Game of Thrones и Shameless) Майк Майлъд, не без помощта на снималия Изгубената магистрала и Мълхоланд Драйв оператор Питър Деминг и трип-атмосферната музика на Колин Стетсън, създава с Менюто направо нов нишов жанр на гурме хорър филма с екзистенц Смисъл.

Десерт "Каквото си надробил... - ... това ще сърбаш" е не съвсем гурме поговорка, но пък поставя подходящ поан финал на менюто и на двата филма тук – все пак е крайно време Човекът да осъзнае, че носи Отговорност (и последствия) за всяко свое действие... крайно време е Човекът да играе честно, очи в очи, с Вината... крайно време е Човекът да отговори на въпроса на шеф Джулиън Слоуик: "Ти от кои хора си – тези, които дават или тези, които вземат"...

Менюто се сервира в (гурме) кината

Резервация за Опрощение може да направите в програмата на Киномания 2022 на 18, 19, 23, 26 ноември и 1 декември

Daniel Avery                                         vs                                        Vaal

Кой? – Даниъл Ейвъри, британски кросоувър техно специалист и Елиът Полина Съмнър, рейв бунтовникът в семейство Стинг.

Какво? – Make 90's Great Again – да, и двата албума тук – Ultra Truth на Даниъл Ейвъри и Love Reversed на Vaal – говорят с много любов за 90-те години на миналия век... Говорят за времето когато пост-истина и половинчати чувства не съществуваха, когато комбинацията от кръшен брекбийт, хипнотични синтезатори и гръндж китари даваха единствената Истина от която имаше нужда, за да разбираш (или бягаш от) света наоколо... Не, не говорим за носталгичен ескейпизъм тук, а за свят, в който всичко изглеждаше по-просто и разбираемо, защото говореше на Твоя език... Езикът на тийновете, които сте били с Елиът и Даниъл през 90-те... Език, който те вплетоха преди 10 години, когато започнаха да издават своята електронна музика, която звучеше като Ultra Truth, защото говореше на твоя език...

Да, неслучайно петият албум Ultra Truth на Даниъл Ейвъри е изпълнен с шепнати рейв спомени от близки за него хора – говорим за Кели Лий Оуенс и Ghost Culture (които играят с Ейвъри от дебютния му албум Drone Logic насам) в химновите Chaos Energy и Ultra Truth...

говорим за Sherelle в ударното Higher и Near Perfect, за HAAi в Wall of Sleep, за Мари Дейвидсън в Chaos Energy, за Джонин (от инди дуото HTRK) в Only, за Джеймс Масая в Heavy Rain...

Да, говорим за рейв общност, която да усещаш като Семейство, в което не гените, а кръвните синт връзки са Общи – неслучайно Lone Swordsman, ювелирният трибют към починалия Андрю Уедърол, играе централна роля именно в Ultra Truth (а не в предишните албуми Love + Light и Together In Static, които Ейвъри издаде като торнадо за 2 години след Song For Alpha) – тук повече от всякога говорим за Музиката като споделено удоволствие, като Devotion и New Faith, като една, единствена Ultra Truth, в която да вярваш...

А Истината е, че Елиът Съмнър винаги е искала да избяга от тегнещата сянка и лепкав етикет "дъщерята на Стинг" и рейв музиката е единствената Love Reversed вселена, която ù предлага това спасение – катарзисният Vaal-дебютен албум Nosferatu свърши работа и сега е време за оптимално потапяне от Song Zero до пълното Удоволствие – Siren, Vexing, Ambien, Numbing Agent, Ascension Symptom, Feliway, G.A.B.A, Tragedy (с дръменбейс вокалиста Лиъм Бейли), 4th Gen Smartphone и Love Reversed (с обърнатите си наобратно вокали) звучат не само така сякаш Vaal и Даниъл Ейвъри са посещавали едни и същи клубове, но и говорят на един и същ синт-Love-Reversed език... Твоят език...

Кога? – винаги е време за тазобедрен брекбийт на синт-залезен фон, нали...

Защо? – защото в Любовта (дори да е Love Reversed) всичко е въпрос на Ultra Truth...

Romare                                           vs                                           Skalpel

Кой? – Арчи Феърхърст, лондонски бийтколажист с винтидж нагласа; Марчин Чиши и Игор Пудло, полско дуо ретрофутуристи, които въртят архивен джаз на броукън бийт обороти.

Какво? – Make New Millenium Great Again – да, и двата албума тук – Fantasy на Romare и Origins на Skalpel – звучат като винтидж реминисценция на ръба на второто хилядолетие... там, където се раждаха термини като ню джаз, трипхоп, даунтемпо... точно по времето когато полските ретрофутуристи Марчин Чиши и Игор Пудло започнаха да семплират архивен джаз, изрязвайки го като с прецизен скалпел, за да му дадат нов броукън бийт живот... Да, тогава Семплиране беше Думата на Деня и именно семплирането и оформянето на бийт колажи са пресечните точки между Skalpel и Romare – и полското дуо, и лондонският бийтмейкър, обаче, са в творчески контра-пандемичен подем като само две години ни делят от последните им албуми Highlight и Home, съответно...

Всъщност, вдъхновението и семплите във Fantasy, третият Romare албум, идват от епоха, различна от началото на втория милениум (дори парчетата в него да звучат като даунтемпо хаус колаж от тази декада) – говорим за семплиране на диалози от фентъзи филми от 70-те (въпреки че очебийни препратки като Seventh Seal към едноименната Бергман класика надхвърлят тази граница и връщат дори към 60-те);

Говорим за семплиране на детството – неслучайно в артуърка на албума Арчи Феърхърст колажира свои детски рисунки, илюстрации от детски книжки, свои (и на баща му) пейзажни фотографии до получаване на един фантазен свят, изграден от митични създания, рицарски теми (заиграване със средновековна музика има и в откриващото Quiet Corners Of My Mind, и в Priestess, и в Dungeon, и в Arthur, и в Pot Of Gold) и невинни детски мечти...

Да, говорим за семплиране на мечти, не на носталгия, до постигане на фантазен свят, в който да съществуваш безметежно като обясняваш произхода му – Walking In The Rain, Sunset, The Fool и A Hold, освен части от собствените вокали на Арчи, съдържат и жокери за появата на Romare преди 10 години със семплер, синтезатор и дръм машина под ръка в името на бийт колаж както за душата, така и за краката...

Точно преди 10 години Марчин Чиши и Игор Пудло обявиха реюниъна си и бързо се върнаха във фючър джаз играта с двата албума Transit и Highlight, а сега, както красноречиво намига заглавието на настоящия им пети албум Origins, се обръщат с винтидж поклон към произхода на техния фантазен свят, в който архивен джаз живее на оборотите на броукън бийт, даунтемпо хаус, джънгъл и дори атмосферен дръменбейс...

Да, заглавия като Why Not Jungle, Momentum, Prism, White Label, Origin, Roots и Bass Tent са достатъчно красноречиви, а на датата им на производство сякаш наистина стои печат "начало на втория милениум" (именно когато Марчин и Игор стартираха своята Skalpel-изация), но трибютът тук не е Form-а на носталгия, а Connection-обяснение за произхода на света на двама души, които осъзнават своето Past And Future с ясното съзнание за това откъде са тръгнали, къде са и къде искат да бъдат...

Кога? – когато търсиш бийт колаж от минало, настояще и бъдеще...

Защо? – защото всяка твоя Fantasy си има своите Origins, а когато ги осъзнаеш ще може да живееш не само в настоящето, но и в бъдещето...

Nosaj Thing – Continua

Кой? – Джейсън Чун, Ел Ей бийт агент с неопоп аура.

Какво? – Неопоп Континуум – да, близо 10 години изминаха откакто Джейсън Чун, освен бийт пъзели в Low End Theory кръга, започна да реди и флиртове с поп-вокална структура – говорим за Home, втория му албум, говорим за комбо игри с Казу Макино и Toro y Moi...

10 години по-късно Казу и Чаз Toro y Moi отново са тук за шлифована бийтспоп комбина в My Soul or Something и Condition съответно, но този път вокалната парти компания на Джейсън неимоверно се е разраснала, превръщайки Continua в най-амбициозния, най-шарения и неопоп ориентиран албум на Nosaj Thing досега...

Говорим за комбо акции с HYUKOH, Pink Siifu, Coby Sey и Sam Gendel, които освен че напомнят негови колаборации с Кендрик Ламар и Chance the Rapper, намигат и към Bonobo формулата (чуйте We Are (우리는), Look Both Ways и Grasp)... говорим за ювелирна бийтспоп алхимия – Джулиана Баруик връща реверанса към Джейсън (след участието му в нейния албум Healing Is A Miracle) като влиза в Blue Hour хипноза...

А колаборативните Continua с Duval Timothy, Woodland (неслучайно serpentwithfeet е гост-вокал във всеки пети албум) и All Over с Panda Bear не само осигуряват Different Life (като последния трак с Eyedress) за Nosaj Thing, но и разкриват, че оттук нататък пътят пред Джейсън е отворен за неопоп възможности безкрай... като магистрала без ограничение на скоростта...

Кога? – в синия час на ръба между деня и нощта, и на границата между годишните времена, когато изгубената магистрала на възприятията е отворена за соултрип...

Защо? – защото Животът е въпрос на Continua... две напред, една назад, важното е да не спираш...