My Mir

Max Cooper – Unspoken Words

Кой? – Макс Купър, ирландски доктор на броукън техно науките.

Какво? – Unspoken Wor(l)ds – ако в своята концептуална тетралогия, първите четири албума Human, Emergence, One Hundred Billion Sparks и Yearning for the Infinite, Макс Купър търсеше мястото на Човека в безкрайната Вселена, то сега, с Unspoken Words, агент Купър оставя настрана (но не съвсем) научните теории, за да погледне света, който обитаваме през призмата на човешките емоции, чувства и усещания...

А в Бездната на човешките сантименти най-важното винаги е скрито в неизказаното от изреченото с Думи – затова, концептуално, финалното Stream Of Thought прелива и се превръща в откриващото Unspoken Words и обратно като рамка на спектъра на неизказаното...

затова дори семплираните като ехо (иначе казано Inanimate to Animate) вокали на Kotomi да създават A Model Of Reality, то паралелната реалност на техно-ембиънт-брекбийт-дръменбейс-пъзела в Spectrum, Everything, Pulse At The Centre Of Being, Symphony In Acid, Broken Machines Broken Dreams, Solace In Structure и Exotic Contents създава модел неподвластен на Думите...

Затова и симбиозата между музика и визия съществува в абсолютно равноправие в главата на агент Купър – да, също като в Yearning for the Infinite и тук целия албум е превърнат във филм с отделни откъси от визуални артисти като Ник Коби, Андрей Прохоров, Томас Ванц, Xander Steenebrugge, Donato Sansone, Marco Holland, Jip Mus, Eris is Red, Martin Krzywinski, Christian Stangl, Wing Ho Tsz, Ksawery Komputery, Thomas Blanchard, Joe Jackson, Hannah May, Dan Tobin Smith, Optical Arts... Защото тайната на света, в който живеем се крие в паралелното неизказано и неописуемо с Думи... като музиката на Макс Купър...

Кога? – от здрач до зори, докато съзнанието ти подреди пълния спектър на неизказаното...

Защо? – защото най-важното е невидимо за Очите и неизречено в Думите...

Carmen Villain – Only Love From Now On

Кой? – Кармен Хилщад, норвежки екс-фешън модел и настояща дъб-ембиънт дива.

Какво? – Sketch For Love – неслучайно последния релийз на Кармен влезе в рамките на концептуалната серия Sketch For Winter на лейбъла Geographic North – органичните ембиънт линии и топлите дъб пулсации в музиката ù сякаш визуализират онзи транзитен период между зимата и пробуждането на пролетта, както в тялото ù тупти в симбиоза норвежката и мексиканска кръв (Sketch For Winter IX: Perlita е посветено на баба ù Перлита от Пуебла). Всъщност, именно транзитните състояния са ключови за Carmen Villain – преходът от вокалния дрийм поп на първите ù два албума (Sleeper и Infinite Avenue) до дъб-ембиънта на третия Both Lines Will Be Blue, преходът от соло аранжиране на акустични звуци на терен, пиано, инди китари и синт линии до колаборации с Джени Хвал и Parris (в дебютния му албум).

Все транзитни състояния, озвучени брилянтно в дъб-ембиънт-джаз медитацията на Only Love From Now On и парчета като Gestures, Future Memory, Only Love From Now On, Subtle Bodies и Portals, в които тромпета на Arve Henriksen и флейтата на Johanna Scheie Orellana (с която са заедно от Both Lines Will Be Blue и дори участва в клипа към Impossible Color) дишат в тотал хармония с кларинет-синт пулсациите на Кармен, така че всичко да звучи като Affection In A Time Of Crisis, в която думите са безсилни пред емоциите и транзитните състояния на Душата...

Кога? – идеален саундтрак за пост-пандемична медитация и пробуждане на пролетното щастие.

Защо? – защото всички се нуждаем от Only Love From Now On...

Trentemøller – Memoria

Кой? – Андерс Трентмьолер, датският крал на синт-ноар електрониката.

Какво? – Селективна Памет – от 2010 година (и по-точно от Into The Great Wide Yonder албума) насам, на всеки три години, неизменно, Трентмьолер селектира най-доброто от стилните си упражнения по синт-ноар естетика в албум – Memoria не прави изключение, като 3 години след Obverse фокусът отново пада върху онзи адреналинов синтез между замечтани инди китарни рифове, епични синт-ноар линии и синкопирани барабани.

В центъра на Memoria (кой не би искал да ги чуе на живо) са Glow, In The Gloaming, The Rise, When The Sun Explodes, Dead Or Alive (или Silver Surfer, Ghost Rider Go за новите поколения) и All Too Soon, които събират най-доброто на което са способни Трентмьолер и неговия бенд (неслучайно вокалното богатство на Memoria е изцяло поето от Лизбет Фрице), но и подсказват, че 15 години след дебютния шедьовър The Last Resort в селективната памет на Андерс за минимъл дъбтехно поезията е останало бяло петно...

Е, вярно има и класически мистъри инструментали като Swaying Pine Trees, A Summer's Empty Room и Linger, но всичко е Like A Daydream за един синт-ноар маниак на 50 (да, толкова ще навърши Андерс тази есен) със селективна дъбтехно памет.

Кога? – идеален саундтрак за пост-пандемичен изгрев на пролетта когато The Sun Explodes...

Защо? – защото животът е въпрос на селективна Memoria...

"Квадратът е светилище на доверие и съпричастност. В неговите граници всички сме с еднакви права и задължения." – да, този цитат от филма Квадратът открива вернисажа в Галерия Стриндберг, театралния триптих д'аморе на режисьора Крис Шарков по три пиеси (Кредитори, По-силната и Игра-сън) на Аугуст Стриндберг, само че в геометрията на Любовта (и на човешките взаимоотношения, въобще) равностранните фигури са утопична рядкост.

Говорейки за геометрия, не квадрати, а триъгълници (любовни) изграждат двете пиеси (писаните по едно и също време Кредитори и По-силната), които стоят в основата на изложбената колекция в Галерия Стриндберг – в Кредитори двама мъже обичат една и съща жена, а в По-силната се срещат две жени, които някога са обичали един и същ мъж.

В любовната тригонометрия на Кредитори влизат художника Адолф/ Димитър Николов, неговата муза, превърнала се в писател Текла/ Биляна Георгиева и техния, както ще се окаже общ... хм, познат Густав/ Мак Маринов. Неслучайно, самият Стриндберг е заявявал, че това е от най-зрелите му творби – историята тук не само говори за всички важни неща, които един мъж и една жена могат да изживеят заедно (от enter-а до exit-а), не само разкрива вечната игра за надмощие между Мъжа и Жената от почти всички възможни ъгли, но и намига с доста биографични препратки към живота на самия Стриндберг.

Да, в периоди на лични кризи (всред които и яростната ревност, която е изпитвал към жените в своя живот) Стриндберг често се е обръщал към живописта (предимно с морски пейзажи, но адски експресионистични ала приятеля му Мунк) и фотографията (правейки си предимно автопортрети), така че решението на Крис Шарков да превърне героите му в обекти от изложбено пространство изглежда повече от логично. Да превърне и самия Стриндберг в обект – какъвто е и портретът на Аугуст, пред чийто поглед се развива всичко – за жалост, не са използвали репродукция на някой от оригиналните фотографски автопортрети, които си прави Стриндберг, ама нейсе...

Обективизирането особено добре е постигнато във втората част (едноактната пиеса По-силната) от триптиха тук – не само заради символиката на Маската в общуването между "експонат" и посетител/ Славена Зайкова, който може да си излее душата (и любовната история) като пред огледало; не само заради пипнатите детайли в сценографията на Илияна Кънчева (от корицата на книгата на Текла в първата част до шрифтовете по стените като в истинска, и не българска, галерия)... Постигнато е и заради решението на Крис Шарков да използва гласа на Ирмена Чичикова ("Моля, не целувайте обекта") като аудио гид и разказвач/говорител на всичко случващо се в Галерия Стриндберг.

А в Галерия Стриндберг се случва колекция от портрети (със смесена техника) на човешката Душа във всевъзможни състояния, катализирани най-често от Любовта... или неслучването ù – такава като в третата част (един човек, чакащ любимата си пред служебен вход), най-фрагментарната от триптиха тук и граничеща с театъра на абсурда дотолкова, че възможното ù заглавие В очакване на Виктория (изпято от чудно синхронизиран актьорски хор) звучи досущ като В очакване на Годо...

Всъщност, тази трета част (вдъхновена от една от най-сложните и наситена с много персонажи пиеси на Стриндберг, а именно Игра-сън) е минимизирана до 5 образа на абсурда и от галерия на човешката същност и природа се превръща във финален щрих на портрет на съвременния човек. Портрет, който Крис Шарков, неслучайно, с абсолютно същия екип (сценография от Илияна Кънчева и музика от Емилиян Гацов-Елби), започна да рисува още в Серотонин, продължи с Демони, за да го превърне в триптих с Галерия Стриндберг.

Портрет-триптих, който търси равностранните отношения между Смисъл, Идентичност и Съдба в Бермудския триъгълник на съществуването.

Галерия Стриндберг отваря врати на 25 януари, 13 февруари, 9 март в Театър Азарян | 19:00 и 24 октомври | 18:30