My Mir
Кино
Кино (131)
Четвъртък, 12 Декември 2013г. 20:35ч.
Хобит: To Be Continued
"И ако, случайно, вътре има дракон, не го буди" – така предупреден, Билбо Бегинс навлиза в дебрите на Еребор, изгубеното кралство на джуджетата в Самотната планина, но именно пробуждането на дракона Смог е най-голямата атракция (и най-старателно крития образ) във втората част Хобит: Пущинакът на Смог от трилогията авантюри на Билбо Бегинс в Средната земя.
Надграждането е основен холивудски закон, когато стане дума за продължения на филми с билионен боксофис статус и вече изградена митология, но Хобит: Пущинакът на Смог нямаше да е това, което е, ако не следваше:
I-ви Хобит закон "още едно от същото, но да е по-по-най" – старите, грозни орка муцуни отново са тук да всяват смрад и ужас, но битките им (колкото и 3D перфектно дигитално изпипани да са) с Билбо (Мартин Фриймън и златния Ам-Гъл пръстен-невидимка) и неговата "мръсна джудже дузина", сякаш бледнеят пред срещата на нашите герои с кошмарно огромните паяци и техните безкрайни (като зловещо омагьосан Мраколес) паяжини.
Елфите, с безсмъртна надменност, финес и смъртоносно свистящи стрели, също са тук – дори Леголас (Орландо Блум си припомня славните времена от Властелинът на пръстените) се завръща за нови подвизи, но елфът на деня е нов – Тауриел (или Еванджилин Лили в успешен опит да отнеме короната Мис Елф от Лив Тайлър и Кейт Бланшет). Неизменно, Гандалф (достолепният Иън Маккелън) също е част от компанията и бавно, но славно осветява нишката на надигащото се заразно Некромант зло в Средната земя.
II-ри Хобит закон "на час по лъжичка" – персонажите в епосите на Толкин наистина са адски много и почти непосилни за пълно проследяване, затова Питър Джаксън и компания хитро вмъква по няколко нови герои във всяка серия, така че те да се развихрят в епицентъра на случващото се в продълженията – така тук се появяват Езерния град (поредната метафора и алегоричен символ за "демократичното време", в което живеем) и бунтовния му жител, стрелецът Бард (Люк Евънс), елф амазонката Тауриел и... естествено, левиатанското въплъщение на властта и сребролюбието, наречено Смог – всички те ще бъдат централни герои (наред с Билбо) в епичния финал на трилогията Хобит: There and Back Again през следващата година.
III-ти Хобит закон "колкото по-зловещо, толкова по- зловещо" – "Аз съм Огън... Аз съм Смърт" бясно огнепроцежда драконът Смог (страхотна вокална игра на Бенедикт Къмбърбач, който озвучава и Некроманта) в кулминацията тук и бързо изкристализира факта, че Пущинакът на Смог е доста по-мрачното продължение на първата част, а Хобит трилогията се превръща (закономерно) в хорър приказка за малки и големи.
Заслугата (донякъде) е на мастера на ужаса, Гилермо Дел Торо, чието присъствие (незабележимо в първата част) като ко-сценарист най-после започва да се усеща – тоновете са все по-мрачни, горите като Мраколес и планините все по-зловещи, Езерния град е потънал в черна сянка, а драконът Смог...
Съвсем оправдано, Питър Джаксън и компания са хвърлили целия си арсенал в зрелищно пресъздаване на Смог и неговите владения – отнетият от джуджетата пещерен дворец Еребор, отрупан сега от горе до долу с (както се казва в приказките) несметни богатства.
От първата среща "очи в очи" на Билбо със Смог, през епичната битка на джудже дружината с дракона из пещерните дебри на Еребор, всичко пращи и пука като пуканки в мегадигитално коледно-новогодишно пиршество в... очакване на Хобит: There and Back Again...and again, and again, and again... или Хобит: To Be Continued.
Хобит: Пущинакът на Смог e в 3D кината от 13 декември
"Тази история е истинска, защото я измислих от началото до края" казва Борис Виан в предговора на класиката Пяната на дните и няма как да не му вярваме – животът (и киното) наистина приличат на измисления от него пианоктейл, който приготвя точно такива коктейли, каквито ноти изсвириш на пианото на живота (и киното).
За киноктейл Пяната на дните ала Мишел Гондри първо изсвирвате в до пажор пианоктейл "Пяната на Виан", който се получава от:
+ 30 мл. Вианография – екстракт от живота на млад мъж на име Борис Виан, който така обичал да си играе с думите, както страстно свирел на тромпет, пишел и пеел джаз песни. Самият му живот, обаче, не бил песен, защото страдал от белодробно и сърдечно заболяване, а експлозивните му думи избухнали чак след смъртта му – затова трудно понасял ежедневния забатачен реализъм във Франция след Втората световна война и написал сюрреалистична история за Идеалната любов – на главната героиня завещал белодробната си болест и името на песента Клое от любимия Дюк Елингтън, а на главния си герой оставил своята страст към джаза и... преследването на Идеалната любов.
+ 50 мл. Виантазия – фантазията на Виан признавала границите на реалността, колкото го правела играта му с думите – напук на мрачната, лепкава пяна на следвоенното ежедневие, съзнанието му изобретило пианоктейла (или пиано, което приготвя коктейли с вкуса на нотите, които изсвириш на него), танцът за разкрепостени джазмени biglemoi, валутата за бедни души дублезони и машината за изкореняване на проблеми и фанатични идеологии – сърцеизтръгвачът (така полезна ще ни е днес).
+ 20 мл. Екзистенца – Виан преживял абсурда на войната, но не понасял модата в следвоенна Франция всеки втори да се обявява гордо за екзистенциалист – затова създал персонажа Жан-Сол Партр (Сартр, естествено) като пародия на сляпото идолопоклонничество, на масовия чудо екзистенциализъм за три дни и на желанието да бъдеш модерен (вайръл ако щеш), без да достигаш смисъла и същината на нещата. Иначе пък си бил екзистенциалист по душа, та поставил три двойки персонажи (Колен – Клое, Никола – Изис и Чик – Ализ) на ръба на Любовта, така че Изборът, който направят според личните си страсти да определи и съдбата им – един вид да изсвирят своя Пианоктейл на живота.
След това добавете пианоктейл "Гондри на Дните", който се получава от:
+ 60 мл. Гондриграфазия – четири години след като Виан умира в парижко кино (заради "водната лилия" в дробовете и сърцето му), току преди филмовата премиера на написания от него роман Ще плюя върху вашите гробове, във Версай на бял свят се появява момчето Мишел Гондри. То не само, че не плюло върху гроба на Виан, ами явно поглъщало с тийн трепет книгите му (докато растяло в, може би, същото училище, което посещавал и Виан във Версай), така че сякаш наследило Виан любовта към шик сюрреалните истории и към музиката – Гондри започнал да снима музикални клипове, кой от кой по-шикарен, за звезди като Бьорк, Massive Attack, Radiohead, Daft Punk, a фантазията му така се развихрила, че започнал да изследва в киното Науката за съня и Блясъкът на чистия ум.
Въобще, Виан и Гондри толкова си приличали в отношението си към света (и неговта паралелна реалност), че когато Мишел започнал да филмира своята версия на Пяната на дните, решил и се престрашил да изиграе Доктора, който да съобщи лошата новина на Колен и Клое – все пак Гондри толкова клинично познавал сюрреалния свят на Виан, че само той можел да изпише/изсвири пианоктейл рецептата за оживяване на тази история на екрана. Само, че допуснал същата грешка като хората, създали първата екранизация на Пяната на дните преди близо 50 години – забравил, че Не провокацията на фантазията (наистина виртуозно е пресъздал сюрреалната поезия в пяната на ежедневието) е най-важното при Виан, а Любовта... Онази любов, която кара рози да цъфтят от цевите на оръжията (пренебрегнат тук, важен детайл от романа), онази любов, която трансформира сгради и природа според емоционалните и физически състояния (перфектно изобразени с различен цветен филтър за всяко състояние) на техните обитатели... Но простено му е, все пак, Мишел Гондри е само доктор на науката за визуалните пианоктейли.
+ 40 мл. Кастингазия – за да изсвири киноктейл Пяната на дните по ноти, на Гондри му трябвала още една важна съставка – хора, които да повярват, че неспирната игра на въображението спасява от удавяне във всепоглъщащата пяна на ежедневието. Хора като Одри Тоту/Клое, която (като прочутата си героиня Амели Пулен) знае, че най-важните неща във вселената често са невидими за очите. Хора като Ромен Дюри/Колен (заблестял със Сърцето ми спря да бие), който знае, че когато най-голямата ти страст изчезне, тогава и сърцето ти наистина спира да бие. Хора като Омар Си/Никола, който (досущ неговите герои в Недосегаемите и С куршум в главата) знае, че няма невъзможни неща, дори да са стъпките на танца biglemoi... Само дето нашите герои май не са повярвали, че свирят, тук, своя пианоктейл на пианото на киното.
А животът наистина прилича на пианоктейл, който приготвя точно такива коктейли, каквито ноти изсвириш на пианото на живота. Значи време е да изсвирите/ изпиете своя...
Киноктейл Пяната на дните е в кината от 14 февруари
"Ако една песен не е нова и никога не остарява, значи е фолк песен" казва Люин Дейвис, но докато следиш по ноти битието и терзанията му за една седмица, постепенно изплува идеята, че ако в един филм аутсайдер хумора и героите са до болка познати, но винаги звучат свежо, значи това е филм на братята Коен. Истинският Люин Дейвис звучи като ехо от музикалната роуд сага О, братко, къде си?, като този път Итън и Джоуел Коен ни отвеждат по следите на фолк сцената в началото на 60-те до реквиема за мечтата на един човек, който не иска просто да съществува, а да живее Inside песните си.
Зима е. Началото на 1961, някъде из нюйоркския квартал Гринуич Вилидж, Люин Дейвис (Оскар Айзък познат най-вече от хитовия Drive) обикаля немил-недраг, с китара в ръка, задимени клубове и музикални лейбъли в опит да пробие, да изгради соло кариера като фолк певец. Само дето никъде не среща разбиране и всички искат от него да пее старите песни от времето, когато е свирел в дуо – болезнен спомен за него днес, защото партньорът му се е самоубил. Съдба, която Люин иска да избегне без да прави компромиси със своите мечти и идеали, но която тегне като проклятието на все по-мрачните облаци, които се скупчват над главата му – останал без дом и пари, Люин редува апартаментите на приятелите си, за да нощува, докато лавинообразно забърква гаф подир гаф, така че неслучайно изпява (брилянтно изпълнение на Оскар Айзък) още в самото начало фолк класиката Hang Me, Oh Hang Me.
Всъщност именно музиката е движещата сила тук (отново от T-Bone Burnett, музикалният продуцент на О, братко къде си?) и ако образът на измисления Люин Дейвис е отчасти вдъхновен от живота на апокрифно известния фолк певец Дейв Ван Ронк (все пак плочата Inside Dave van Ronk дава името на филма), то историята на Люин е разказана изцяло чрез музика – от детството и отношенията с баща му в песента The Shoals of Herring, през скитосванията му с котарака Одисей (отново намигване към О, братко, къде си?, базиран именно на Омировата Одисея) в парчетата Fare Thee Well, Five Hundred Miles и Green, Green Rocky Road (оригиналът е точно на Дейв Ван Ронк), до тотално шик пародията в Please Mr. Kennedy, сякаш отразяваща моментите, в които Люин се чувства като изстрелян в Космоса, осъзнавайки, че изведнъж миш-маш животът му може да попадне в графата "баща на две деца/посредствен фолк певец/провален моряк без кораб".
Да, абсурдните ситуации с аутсайдер герои са две от любимите неща, с които братята Коен обожават да си правят гаргара и тук (на фона на изпипаната, събуждаща винтидж носталгия визия на оператора Бруно Делбонел) изобилства от тях – саркастичен 100 плюс килограмов джазмен-наркоман (Джон Гудман заслужено е Коен любимец оше от времето на Бартън Финк и Големият Лебовски); миловидната певица Джийн, псуваща невротично повече от всички мъже във филма накуп (Кари Мълиган във втори перфектен дует с Оскар Айзък след Drive) и нейният съпруг-музикант-самарянин-рогоносец Джим (голяма ирония е да гледаш как топчартразбивач като Джъстин Тимбърлейк пее фолк, блуграс и Please Mr. Kennedy сериозно стегнат в пенсионерско пуловерче)...
Над всички тях, естествено, стои... Люин Дейвис мечтателят, който се скита без дом като котарака Одисей, в гонене на своите идеали, докато все повече и повече се оплита в кълбото на смазващото ежедневие. Или Люин Дейвис морякът, който е загубил попътния вятър и компаса на живота си. Или Люин Дейвис циникът, който осмива посредствеността на простото съществуване, но така и не успява да надскочи онези непродадени плочи в кашони под леглото си. Или Люин Дейвис аутсайдерът (страдащ от синдрома на българската действителност), който уж винаги дава най-доброто от себе си, а все нещо не се получава, все не е на точното място, в точното време...
Та, кой е истинският Люин Дейвис – онзи, след когото на сцената в клуба една вечер се качва Боб Дилън (за да засилят документалната измислица братята Коен хитро включват на финала архивно Боб Дилън изпълнение на песента Farewell) и фолк сцената избухва или е човекът, който живя, както го изпя. Inside песните си.
Като българите, които вече толкова години живеят в една стара, до болка позната народна песен, която никога не остарява.
Вижте кой е Истинският Люин Дейвис от 17 януари в кината
За хората с диагноза "киноман" есента е сбъднат рай – сипе се фестивал след фестивал, а киномаратонът няма край – също като филмите от 27-то издание на Киномания. След гранде панорамата на емблематичната икона Фелини, на 14 ноември започва и същинската фестивална Киномания (пълната програма е тук), за да финишира на 1 декември, а ето ги и нашите фаворити в категориите:...
+ Живот като на кино – серия based on a true story филми, които доказват, че най-добрият сценарист е самия живот.
Иконом на седем президента – 14, 16 и 23 ноември
САЩ, 2013, 132 мин
режисьор: Лий Даниълс
в ролите: Форест Уитакър, Опра Уинфри, Марая Кери, Джон Кюсак, Джейн Фонда, Куба Гудинг-син, Терънс Хауърд, Лени Кравиц, Джеймс Марсдън, Дейвид Ойелоуо, Ванеса Редгрейв, Алън Рикман, Лийв Шрайбър, Робин Уилямс, Кларънс Уилямс III
Обама далеч не е първия афроамериканец, попаднал в Белия дом и историята на Юджийн Алън (или Сесил Гейнс в поредното брилянтно изпълнение на Форест Уитакър) го доказва нагледно – в разгара на расовата сегрегация в Щатите, чернокожият Сесил получава работа като иконом в Белия дом и в продължение на 34 години (от Дуайт Айзенхауер до Роналд Рейгън) следи отблизо вихъра на задкулисните игри на властта, докато у дома, в неговия личен Бял дом, е въвлечен в същите борби, които водят и президентите – разединението в едно семейство и разединението на нацията понякога се оказват взаимозаменими понятия, нали?!
Валенса: Човек на надеждата – 19, 22, 26 и 29 ноември
Полша, 2013, 122 мин
режисьор: Анджей Вайда
в ролите: Роберт Вецкевич, Агниешка Гроховска, Збигнев Замаховски, Цезари Козински, Мария Розария Омаджо
Ако има човек, който знае как се прави тиха и мирна революция, която наистина да постигне Нещо, то това определено е Лех Валенса – на фона на всичко случващо се днес у нас, историята за живота и борбата на обикновения корабостроител/електротехник/президент и Нобелов лауреат за мир, свалил тоталитарния режим в Полша в края на 80-те години, е нагледен урок по история и ноухау за всички съвременни българи. Проблемът е, че паметта и солидарността не са сред най-силните качества на съвременните хора.
Тhe Look of Love – 17, 20 и 23 ноември
Великобритания, 2013, 101 мин
режисьор: Майкъл Уинтърботъм
в ролите: Стийв Кугън, Ана Фрийл, Имоджен Путс, Тамзин Еджъртън, Шърли Хендерсън, Стивън Фрай
Щатската и британската порноиндустрии си приличат и различават точно толкова, колкото различни са двата филма по темата от тазгодишната Киномания – ако американският Линда Лавлейс: Дълбокото гърло се фиксира върху негативите за човека, извършил първото документирано с камера фелацио, то британският Тhe Look of Love набляга на позитивите, превърнали един мошеник-телепат в Кралят на Сохо със солидна империя от клубове за джентълмени, порно списания и недвижими имоти. Общото в двата филма е идеята, че резките обрати в живота ни винаги тънат в тотална неизвестност, но ако при Линда Ловлейс заблудата, че може да контролираме всичко трае колкото за една свирка време, то при Пол Реймънд играта продължава доста повече от една олинклузив оргия в неговото playboy имение.
+ Фестивал на фестивалите – когато Киното е по-голямо от фестивалните награди.
Заплетени в Мрежата – 15, 22 и 24 ноември
Китай, 2012, 121 мин
режисьор: Чън Кайгъ
в ролите: Гао Юанюан, Уон Ксекъ, Марк Чао
Интернет е клинична диагноза, от която боледува целия свят – кибер хейтъри, онлайн воайори, безсмислени вайръл клипове... новият филм на душевния хирург Чън Кайгъ доказва, че нет обсесията може да бъде по-страшна болест от рак в напреднал стадий и да ти съсипе тотално живота. Или поне така се случва за невинно красивата Йе Ланкъ, когато един ден се качва в претъпкан градски автобус...
Великият майстор – 15, 16, 17 и 23 ноември
Хонг Конг/Китай, 2013, 130 мин
режисьор: Уон Кар Уай
в ролите: Тони Лън, Чиу-Уай, Джан Дзъи, Джан Джън, Уон Шъншян
Едва ли някой е очаквал от ювелирен поет на сюрреалистични любовни истории като Уон Кар Уай да направи филм за бойните изкуства. Когато, обаче, видиш страстта и характерно-пищната визуална поетика, с които разказва историята на Ип Ман (менторът, въвел Брус Лий в тайните на винг чун изкуството) през годините на Китайско-Японската война и битката за надмощие между различните кунг фу школи, тогава ще усетиш, че само велик майстор на китайското и хонгконгско кино като Кар Уай, най-добре, може да разкрие тайните на кунг фу философията, чрез дуел страстите във вечната невъзможна любов.
Сезонът на носорозите – 16, 23, 25 и 26 ноември
Турция, 2012, 92 мин
режисьор: Бахман Гобади
в ролите: Бехруз Восуги, Моника Белучи, Йълмаз Ердоган
Любовта между двама души може да изтърпи всичко – забранени стихове, несправедливи присъди, лично отмъщение, фалшиви вести за смърт, раздяла в продължение на 30 години... Всичко това се случва в годините на Ислямската революция в Иран на кюрдския поет Сахел и съпругата му Мина, докато двамата търсят неотклонно път един към друг във визуално виртуозната ода на кюрдския режисьор Бахман Гобади.
Петата власт – 17, 20 и 24 ноември
САЩ/Белгия, 2013, 128 мин
режисьор: Бил Кондън
в ролите: Бенедикт Къмбърбач, Даниел Брюл, Антъни Маки, Дейвид Тюлис, Алисия Викандер, Питър Капалди, Мориц Блайбтрой, Карис ван Хутен, Станли Тучи, Лора Лини
В теориите на конспирациите версиите за ефекта от делото на Джулиън Асанж са почти толкова, колкото хиляди секретни документи са били публикувани на неговия сайт Уикилийкс. Досущ като в Социалната мрежа, която следи историята около създаването на Facebook, Петата власт нищи още един съвременен феномен, който променя света и начина, по който живеем и то по време, когато още не е ясно къде ще му излезе края на историята. И тук (като в Социалната мрежа) има раздор между партньори (филмът е базиран основно по скоростно издадената книга на Даниел Домшайт-Берг, сътрудникът на Асанж), и тук са намесени милиарди евра, а Истината... никога не е само една. Като властта.
Само любовниците остават живи – 20, 25 и 28 ноември
Великобритания/Германия/САЩ, 2013, 122 мин
режисьор: Джим Джармъш
в ролите: Тилда Суинтън, Том Хидълстън, Антон Йелчин, Миа Васиковска, Джон Хърт, Джефри Райт
Ако има някой, на когото да му хрумне да превърне библейските Адам и Ева в герои на вампирски филм и резултатът да е далеч от кича, то определено той се нарича Джим Джармъш. Неговият Адам е декаденс рок стар, избягал отшелнически от светската суета (да, на Боуи намирисва) в компанията на вечната си любима Ева (Тилда Суинтън трябваше да изиграе рокстара ала Боуи, ама нейсе) сред идилията, самодостатъчността и вечността на тяхното студио а.к.а Райската градина. И започват да се леят типичните Джармъш препратки, абсурди, визуална поезия и музикална психеделия (неслучайно Джим и Йозиф ван Висем печелят наградата в Кан за саундтрак), докато накрая... само любовниците остават живи.
Филомена – 21, 22, 27 и 30 ноември
Великобритания, 2013, 97 мин
режисьор: Стивън Фриърс
в ролите: Джуди Денч, Стийв Кугън, Мишел Феърли, Барбара Джефорд, Меър Уинингъм
Продажбата на бебета не е от вчера, нито е специалитет само на братята роми, но когато е извършвана от католическата църква се превръща в нещо повече от библейски грях – през 50-те години, в Ирландия, католическата църква принуждава хиляди млади жени, заченали без брак, да дават децата си за осиновяване без никаква надежда, че ще могат да ги видят отново. Филомена Лий (поредното разтърсващо изпълнение на Джуди Денч) не се примирява с подобна съдба за отнетия ù син и след 50 години, с помощта на журналиста Мартин Сиксмит, попадат на следа, водеща към продажбата на бебета на американски католически семейства.
Паркланд – 22, 25 и 26 ноември
САЩ, 2013, 94 мин
режисьор: Питър Ландесман
в ролите: Зак Ефрон, Марша Гей Хардън, Били Боб Торнтън, Джаки Уийвър, Пол Джиамати, Джеймс Бадж Дейл, Джаки Ърл Хейли, Колин Ханкс, Рон Ливингстън, Том Уелинг
На 22 ноември се навършват 50 години от най-обсъжданото, най-документираното и все още неразкрито показно убийство на ХХ век – разстрелът на Джон Кенеди в Далас. На 22 ноември 2013 Паркланд ни връща в болницата Паркланд, където е откаран Кенеди, за да прекараме безсънно (пълно с хиляди тревожни въпроси) дежурство в спешното отделение, което 48 часа след разстрела на Кенеди приема и неговият убиец Лий Харви Осуалд.
Син жасмин – 23 ноември
САЩ, 2013, 98 мин
режисьор: Уди Алън
в ролите: Кейт Бланшет, Алек Болдуин, Сали Хоукинс, Питър Сарсгард, Майкъл Щулбарг, Боби Канавале, Луис Си Кей, Андрю Дайс Клей
Има няколко вечни константи в света на Уди Алън – неизменно всяка година е готов с (поне) по един филм, в който наред с типичните хумор, теми и абсурдни ситуации се прокрадват и иронични препратки към собствения му живот. Жасмин Френч (Кейт Бланшет) изтерзано стои на кръстопът в живота си и се мести от Ню Йорк при сестра си Джинджър в Сан Франциско, в опит да преоткрие себе си за ново начало. Бягството на ново място, обаче, не решава проблема с личните ни кризи, защото демоните ни винаги пътуват в ръчния ни багаж – и ако Уди Алън се връща в родните Щати след дългото обяснение в любов към европейските столици, то значи е време за На Фриско с любов и син жасмин.
+ Екранизации – в началото бе словото, а след това 24-те кадъра в секунда.
Конгресът – 16 и 19 ноември
Израел-Германия-Полша-Люксембург-Франция-Белгия, 2012, 123 мин
режисьор: Ари Фолман
в ролите: Робин Райт, Харви Кайтел, Дани Хюстън, Пол Джиамати
Когато самият Ал Пачино твърдеше в класиката Симон, че в тези дигитални времена вече е възможно да се правят филми и без актьори, това си беше чисто послание-провокация към Холивуд матрицата – явно посланието е стигнало до режисьора Ари Фолман (Конгресът се превръща в един момент в донеслата му Оскар антиутопична анимация Валс с Башир) и той задълбава по темата, като използва Робин Райт, която да играе самата себе си в отправеното ù digital Фауст предложение – да бъде сканирана и виртуалната Робин Райт да бъде използвана във филмовия бизнес, но само при едно условие – истинската Робин да не се снима никога повече и да няма права над киноаватара си.
Нощен влак за Лисабон – 16, 17 и 21 ноември
Швейцария-Германия, 2013, 111 мин
режисьор: Биле Аугуст
в ролите: Джеръми Айрънс, Мелани Лоран, Джак Хюстън, Мартина Гедек, Том Кортни, Аугуст Дил, Бруно Ганц, Лена Улин, Кристофър Лий, Шарлот Рамплинг, Бургхарт Клауснер
Едно красиво момиче, готвещо се да скочи от мост в Берн и книга (от апокрифно известния португалски поет Амадеу де Прадо), скрита в шлифера ù, изтръгват професора по латински език Раймунд Грегориус (Джеръми Айрънс в поредна брилянтна роля) от монотонното му и мъртво (като латинския език) ежедневие, за да го запратят авантюристично в Лисабон по следите на една изгубена (а и намерена) любов и на призраците от диктаторския режим на Антонио де Оливейра Салазар.
Полунощни деца – 17, 23 и 26 ноември
Канада-Великобритания, 2012, 149 мин
режисьор: Дийпа Мехта
в ролите: Сатя Бхабха, Шахана Госвами, Раджат Капур, Сийма Бисвас, Чарлс Данс
Гласът на Салман Рушди като Разказвача се лее съвсем на място тук (тази пищна индийска сага е създадена по едноименния му роман) и рамкира още по-сетивно този шарен микс от семейна драма, политическа алегория и магически реализъм. Комични и еротични моменти, размяна при раждането, телепатични способности и ежедневни конфликти се преплитат символично в живота на Салем, появил се на бял свят точно в деня на обявяването на независимостта на Индия – 15 август 1947.
+ Фестивал на френското кино – тази година акцентът попада върху френското кино и то не само, защото там расте Златната палма.
Синият е най-топлият цвят – 17, 23 и 24 ноември
Франция/Белгия/Испания, 2013, 175 мин
режисьор: Абделатиф Кешиш
в ролите: Леа Сейду, Адел Ексаршопулос, Салим Кешиш, Мона Валравенс
За младата Адел любовта няма друг цвят освен синия в косите на любимата ù Ема. Синьото се оказа и любимия цвят в Кан тази година, и искрената ода за съзряването и любовта Синият е най-топлият цвят на режисьора (и актьор) Абделатиф Кешиш получи Златната палма. Не че не сме гледали и друг път силни филми за онзи всепоглъщащ екстаз без граници, наречен първа и незабравима любов, но когато еротизма и терзанията на съзряването се леят толкова натурално на екрана границата между кино и реалност се губи. А това е най-голямата магия, нали?
Миналото – 23, 26 и 27 ноември
Франция/Иран/Италия, 2013, 130 мин
режисьор: Асгар Фархади
в ролите: Беренис Бежо, Тахар Рахим, Али Мозафа, Полин Бюрле
Явно иранският киноас Асгар Фархади (получил Златна мечка и Оскар за предишния си филм Раздяла) обича да разказва семейни драми на ръба на развода и на емоционалния катарзис – и тук (като в Раздяла) интригата се заплита около семейство в развод, но вместо пагубно болен дядо с невротичен син и болногледачка с изтерзана чувствителност, на емоционалната въртележка се качва модерно иранско семейство имигранти в Париж, в което всеки тегли егоцентрично по своя път, без да осъзнава, че миналото винаги ще ги събира накуп.
Пяната на дните – 23, 27 и 28 ноември
Франция/Белгия, 2013, 130 мин
режисьор: Мишел Гондри
в ролите: Ромен Дюри, Одри Тоту, Гад Елмалех, Омар Си, Аиса Майга, Филип Торетон, Лоран Лафит, Наташа Рение, Ален Шаба
В машината на времето писателят Борис Виан и киномечтателят Мишел Гондри определено щяха да се събират на чаша пианоктейли, за да обсъждат трескаво как да филмират идеалната любов от литературния шедьовър Пяната на дните, така че да се получи джазово сюрреалистично-безкраен видеоклип (Виан е страстен тромпетист и джаз фен, а Гондри е мастер на шик фантасмагоричните филми и музикални видеоклипове), в който всичко е възможно за символите на вечната любов Колен и Клое – домът им да отразява емоционалните им и физически състояния, флирт разходките им да са сред небесата, телата им да не признават граници... освен тези на водните лилии в дробовете.
Киномания 2013 е е в салоните на НДК, Люмиер, Одеон, Евро Синема и Дом на киното от 14 ноември до 1 декември
Всепризната киноистина е, че най-добрият сценарист е самия живот, затова, по традиция, SOfia Independent Film Festival залага както на престижна селекция от игрални филми, така и на доста силен подбор от документално и късометражно кино. Ето ги и нашите фаворити в категориите:...
+ Документално и магично – серия главозамайващи филми, които доказват за пореден път, че изкуството имитира живота.
Ездачи на стихии – 25 и 27 октомври
САЩ, 2012, 95 мин, 3D
режисьори: Кристофър Нелиъс, Джъстин МакМилан
с участието на: Рос Кларк-Джоунс, Том Карол, Бен Матсън, Тони Колет (глас зад кадър)
Преследването на Голямата вълна е идея-фикс не само за австралийската сърф легенда Рос Кларк-Джоунс и двукратният световен шампион Том Карол, но тук двамата яхат едни от най-гигантските и най-опасни вълни във великия Тихи океан. С две думи, време е за Surf's Up!
На крачка от славата – 25 и 29 октомври
САЩ, 2013, 91 мин
режисьор: Морган Невил
с участието на: Мик Джагър, Брус Спрингстийн, Стинг, Стиви Уондър, Лу Адлър, Стефани "Стеви" Алекзандър, Шерил Кроу
Светът е пълен с wannabe звезди, но не такъв е случая с беквокал певците – черноработници с гласни струни, които често изнасят тежестта на концертите на големите звезди, шлифовани певци в сянката на прожекторите и на крачка от славата – както и да ги наречеш, това е тяхната неразказана житейска история и гледна точка с архивни кадри, интервюта, бекстейдж моменти и безупречен саундтрак.
Прелъстени и изоставени – 25 и 31 октомври
САЩ, 2013, 100 мин
режисьор: Джеймс Тобак
с участието на: Райън Гослинг, Джесика Частейн, Даян Крюгер, Мартин Скорсезе, Алек Болдуин, Джеймс Каан, Франсис Форд Копола, Роман Полански, Бернардо Бертолучи
Обикновеният зрител често играе ролята на прелъстен и изоставен, далеч от блясъка на голямото кино и бекстейдж филма на Джеймс Тобак и Алек Болдуин се опитва да поправи тази несправедливост. Заснет в пленителни цветове по време на 65-тата годишнина на фестивала в Кан, филмът, освен близки срещи с куп знаменитости от киновида, дава и жокери по въпроса за раждането и умирането на съвременните митологии.
Изкуството да летиш – 26 и 28 октомври
САЩ, 2011, 85 мин, 3D
режисьор: Кърт Морган
с участието на: Травис Райс, Джон Джаксън, Марк Ландвик, Скоти Лаго, Джейк Бловелт, Николас Мюлер, Джиджи Ръф, Ди Си Пи, Пат Мур
Зимата вече изгрява на планинския хоризонт, а филми като Изкуството да летиш надъхват сериозно за сноуборд подвизи. Особено когато са извършени с респект и почитание, както към границите на човешките възможности и сноуборд трикове, така и към мощта на снежните планини и финеса на девствения сняг – мисия, която тук е изпълнена перфектно от емблематични профи сноубордисти и режисьора Кърт Морган, след двегодишен рейд из близки и далечни снежни кътчета по света.
Сънят на Вагнер – 27 и 28 октомври
САЩ, 2012, 115 мин
режисьор: Сюзан Фрьомке
с участието на: Робер Льопаж, Дебора Войт, Йонас Кауфман, Брин Терфел, Карл Филиън, Питър Гелб, Джеймс Ливайн, Фабио Луизи
Епичният оперен цикъл Пръстенът на Нибелунга на Рихард Вагнер е съизмерим в киното с грандиозната трилогия Властелинът на пръстените, но това ни най-малко подготвя за размаха на въображението в този гранде проект, който проследява 6-годишния процес по авангард поставянето на Вагнеровата епопея от режисьора Робер Льопаж и Метрополитън Опера в Ню Йорк. Подходящо както за оперофили, така и за оперофоби, но със сигурност за киномани.
Левиатан – 29 октомври и 2 ноември
САЩ, 2012, 87 мин
режисьори: Люсиен Кастeн-Тейлър, Верена Паравел
с участието на: Деклан Конели, Джони Гаткоумб, Адриан Гийет, Бриан Жанел, Клайд Лий
Да наречеш Левиатан обикновено морско чудовище е като да наречеш този главозамайващ филм просто изследване на океанския риболов. Дванайсет камери, адреналинов монтаж, удивителни звуци, космическа красота на един друг свят и мисълта, че най-опасните морски чудовища (може би) са... самите хора.
Stop Making Sense – 29 октомври
вход свободен в Sofia Live Club
САЩ, 1984, 88 мин
режисьор: Джонатан Деми
с участието на: Дейвид Бърн, Берни Уорел, Алекс Уеър, Стивън Скейлс, Лин Мабри, Еднан Холт, Тина, Уеймът, Джери Харисън, Крис Франц
Малко след този прочут документален филм за нюуейв бандата Talking Heads, Джонатан Деми заснема своите върхови хитове Мълчанието на агнетата и Филаделфия, но за феновете на Дейвид Бърн и компания, Stop Making Sense ще си остане неговия шедьовър. Истина е, че Дейвид Бърн е изобретателен мечтател почти колкото Ханибал Лектър и това си личи по време на тридневния концерт на Talking Heads в Pantages Theater в Холивуд, заснет от Деми с такъв размах и кеф, че неслучайно в последния си филм (Neil Young Journeys от 2012) се завръща към мастер музикалната документалистика.
+ Оскар (на)кратко – за първа година на SOfia Independent Film Festival ще имаме възможност да видим и тазгодишната Оскар селекция за късометражни (игрални и анимационни) филми
Оскар 2013: късометражни игрални филми – 26, 30 октомври и 2 ноември
2013, 115 мин
Полицейски час © режисьор Шон Кристенсън, САЩ
Начело с носителя на Оскар за тази година, Полицейски час (или една вечер на аутсайдера Ричи с отчуждената му племенница София), останалите 4 филма от шортлиста са повече от колоритни и контрастни – от драмата с националния спорт на Афганистан бузкаши (игра на поло с мъртва коза) в Момчетата Бузкаши, през дилемата рибар или пират на сомалийско момче в Асад и сюрреалистичните авантюри с колекционери на човешки сенки в Смъртта на сянката до мистъри любовната история на пианиста Хенри.
Оскар 2013: късометражни анимационни филми – 27, 31 октомври и 1 ноември
2013, 88 мин
Хартиен романс © режисьор Джон Карс, САЩ
Еклектиката е ключова дума и при селекцията на анимационни филми – носителят на Оскар Хартиен романс се закача с вечното търсене на любовта със сърце, въображение и... малко хартия, в Наопаки пък семейна двойка не може да постигне съгласие къде живее любовта – на тавана или на пода, докато Адам и кучето рисува неразказаната история на първото куче в Райската градина. В друга градина едно момиче опитва да спаси самотни какавиди от бебето Джералд, което енергично мачка пеперуди в Най-дългият ден на Маги Симпсън в детската градина, за да разберем накрая как се прави Прясно гуакамоле с необичайни продукти.
SOfia Independent Film Festival е в салоните на Дом на киното, Люмиер, Одеон, Евро Синема и Cinema City Paradise Center от 24 октомври до 3 ноември
