My Mir
Кино
Кино (131)
Холивуд винаги е обичал да рециклира митовете и легендите си, а когато го правят майстори на тънката пародия като братята Джоуел и Итън Коен, то... е, казвали сме, че "ако в един филм хуморът и героите са до болка познати, но винаги звучат свежо, значи това е филм на братята Коен" и Аве, Цезаре! не прави изключение.
Всъщност, Аве, Цезаре! не е нито просто обяснение в любов към фабриката за киноилюзии (в случая, филмите от 50-те), нито просто пародия на механизмите на магическата машина за пари, наречена Холивуд – всичко, по-скоро, намирисва на стилно рециклиране (с много любов и още толкова ирония) на митовете и клишетата, които самите братя Коен са създали във всички свои филми.
Да започнем с Capitol Pictures – филмовото студио, което е на фокус в Аве, Цезаре! е същото за което работи и Бартън Финк в едноименната класика на братята Коен. Дори темите за това как Машината Холивуд експлоатира своите чаркове са същите – може би неслучайно, 25 години след като са заснели първия си общ филм (а именно Бартън Финк) с оператора-класик Роджър Дийкинс, Джоуел, Итън и Роджър отново се връщат към филм за киноиндустрията с ретрошик естетика (дори няма да споменаваме, че братята Коен са от малцината, които държат все още да снимат изключително с аналогови камери).
По-важното е, че освен едни от малцината агенти на абсурдния хумор, които умеят да забъркват тотална жанрова вакханалия (като снимането на 4 различни филма в един Аве, Цезаре!) без да се стигне до фатални трагикомични резултати, Джоуел и Итън са способни да добавят в този стилов мегамикс и клише елементи от всички свои филми.
Всичко в Аве, Цезаре! е брандирано с марката Коен – абсурдни отвличания (като във Фарго, Големият Лебовски, Изгори след прочитане...); култ песни и танци на ръба на пародията (като в О, братко, къде си?, Истинският Люин Дейвис...);
... дебилни герои, които изпадат в още по-идиотски ситуации; закачки с всички видове религии (обсъждането на образа на Христос в Аве, Цезаре! е виц без край); иронични намигвания към всички жанрове, които Коен някога са снимали (е, без историческия епос, но ето ти Аве, Цезаре!) и...
... персонажи (както често се случва при Джоуел и Итън), чийто прототипи са реални лица и събития – от холивудския мениджър по екстремни ситуации Еди Маникс (амплоато на Джош Бролин е абсолютно биографично точно и по име, и по длъжност), през колоритния образ на близначките-хроникьорки Тора и Тесалия Такър (Тилда Суинтън като "светската птица" Хеда Хопър) до холивудските звезди Беърд Уитлок/Джордж Клуни, ДиАнна Моран/Скарлет Йохансон, Бърт Гърни/Чанинг Тейтъм, Хоби Дойл/Олдън Ерънрайх, режисьорите Лорънс Лоренц/Ралф Файнс, Арни Слесъм/Кристофър Ламбер и...
... брилянтното влизане в кадър на Франсиз Макдорманд (не може Джоуел да не гаргари жена си, нали!) като монтажист в здрачната стаичка, където филмите виждат бял свят за първи път – въобще, героите в Аве, Цезаре! не само, че са реални холивудски фигури, но и ако искате да подредите пълната картинка може да гледате новия киноКоенкарамбол в комбина с биографичния Тръмбо, историята, ситуирана именно през 50-те, на прочутия сценарист Далтън Тръмбо, чийто сценарии и афери с комунистическите идеали доста напомнят на случващото се (и с тайните сбирки на сценаристите) в Аве, Цезаре!.
И ако "комунистическата вълна" на братя Коен донякъде се дължи на написването на сценария за Мост на шпиони (претендент за Оскар 2016 и за актуализиране на темата за Студената война), то с Аве, Цезаре! Джоуел и Итън намигват към идеята, че Холивуд в момента прави това, което е правил и през 50-те – бягство от съвременните проблеми, избягване на парещите, щекотливи въпроси и феномени на деня и замяната им с универсално забавление и вечно актуални дилеми за оцеляването и цената на човешкия живот.
Може би неслучайно в Аве, Цезаре! предлагат на Еди Маникс да зареже Холивуд и да пристъпи там, където първите ядрени опити и атомната енергия ще оформят нов световен ред – огледайте света наоколо, а сега огледайте номинациите за Оскар 2016 – но Маникс, също като Джоуел и Итън Коен, отказва да обърне гръб на любимия си, луд карнавал на суетата и шарен цирк на илюзиите, защото (както иронично твърди Аве, Цезаре!) киното е "балсам за угнетеното, отрудено човечество"... защото киното е...
Аве, Цезаре! е в кината
Мъртво-бледа зима. Бял мраз навън, син студ в душата. Някой друг, вместо теб, решава дали ще живееш или ще умреш – хладнокръвна моментна снимка на съвременния ни свят, позната колкото от новинарските хроники, толкова и от филм-претендентите за Оскар 2016 Завръщането и Омразната осморка, в които мастит режисьорите Алехандро Гонзалес Иняриту и Куентин Тарантино гледат на простичкия екзистенц триъгълник О.К.О (а.к.а омраза-конфликти-оцеляване или око за око...) по един доста... сходен начин.
Да, много са пресечните точки между Завръщането и Омразната осморка – не само защото и двата филма очевадно играят по правилата на класическия лют зимен уестърн (о да, безпристрастната бяла пустош на Съзиданието е тотален втори главен герой); не само защото се заиграват умело с расовите предразсъдъци, нетърпимостта и омразата от днешния свят, поставени във времевите граници на Дивия Среден запад; не само защото героите и на двете истории "докато дишат, се борят" (както притчово започва Завръщането) за живота си...
И Иняриту, и Тарантино са абсолютно единодушни във важните моменти – онези мигове, в които правото ти на живот се определя от някой друг. Някой, който решава с един жест дали ще живееш или ще умреш. Някой, който слага цена на човешкия живот (неслучайно и в двата филма той е финансово измерен обект на пазарлъци) – човешки ценоразпис, който може да срещнеш и във всяка новинарска хроника днес. Явно неслучайно тази тема е общ лайтмотив в почти всички филм-претенденти за Оскар 2016.
Всъщност, въпросът за цената на човешкия живот винаги е вълнувал кинематографично и Иняриту, и Тарантино. И ако Омразната осморка е перфектно стилизиран микс от "черно-белия" ад на расова основа в Джанго без окови и камерната (в затворено, изолирано място) култ престрелка с екзистенц метафори в Reservoir Dogs, то освен, че леко се заиграва с теми, познати от 21 грама и Вавилон, и визуално говори на притчовия език на всички Терънс Малик филми, заснети от Емануел Любецки (явно с Бърдмен, Иняриту и Любецки напипаха златната Оскар жилка), Завръщането изобщо не наподобява нито един филм на Алехандро Гонзалес, а по-скоро напомня на... Тарантиновия Убий Бил.
"Отмъщението е ястие, което се сервира студено" се твърдеше в Убий Бил (и се доказва нагледно в Омразната осморка), а в Завръщането "Отмъщението е в Божиите ръце", но и Тарантино, и Иняриту са пределно наясно, че шефът в Кухнята на Живота и Ада е Човекът с неговата любима подправка – омразата. Неслучайно началните кадри на Омразната осморка фиксират в едър план Христово разпятие, затрупано под снега от човешки грехове, а по-късно Маркъс Уорън/Самюъл Джаксън и компания разиграват животи като последна инстанция съдници, които решават кой ще живее и кой (как) ще умре.
Неслучайно, в Завръщането, единственият, който говори (и то цинично) за Бог е именно Фицджералд/Том Харди, този, който посяга на божиите функции и се разпорежда безскрупулно с правото на живот.
Неслучайно колкото и камерата на Любецки да се стреми към небето, по-далеч от ада на човешкото оцеляване долу, колкото и Хю Глас/Леонардо Ди Каприо да приема, че "Отмъщението е в Божиите ръце", оставяйки фаталния удар на отмъщението на съдбата, толкова и неговото "докато дишам, ще се боря", неговата епопея на оцеляването (гризли танц със смъртта, леден рафтинг, суровоядство, конско калцоне Ди Каприо) се дължи и захранва само и единствено от... стопроцентова човешка омраза, а не от неистово желание за живот.
Да, и героинята на Ума Търман в Убий Бил бе погребана жива, и тя пое по дългия, леден път на отмъщението, но нейната одисея на омразата спаси живота на детето ѝ, а епопеята на Глас отмъщението няма как да върне сина му, нали!? Нито връхлитащата като снежна буря ненавист може да доведе до по-различен изход от този в Омразната осморка.
Затова и в Завръщането, и в Омразната осморка няма положителни герои и няма друг възможен финал. Защото Иняриту и Тарантино добре наблюдават и познават света наоколо, и идеално знаят, че когато Човек се загуби в екзистенц триъгълника О.К.О (а.к.а омраза-конфликти-оцеляване или око за око...), то това няма да доведе до нещо по-различно от глобално ослепяване или, в най-добрия случай, до оцеляване на един зрящ, но с погледа на Глас в едроплановия финал на Завръщането.
Погледнете през тези очи, огледайте се наоколо и кажете дали Oмразата някога си е тръгвала от този свят. "Всички сме диваци" неслучайно гласи табелата, окачена на обесения индианец, единственият помогнал на Глас в оцеляването.
Ясно е, че когато живеем във времена на постоянни военни конфликти, на бежански кризи, на глобално-безумни политически решения и на зле прикрита универсална омраза и нетърпимост, няма как оцеляването на отделния човешки индивид да е в неговите собствени ръце.
Няма как животът ни да не прилича на екзистенц уестърн с елементи на оцеляване, в който справедливост и наказание са просто думи от монолога (валиден и за двата филма) на "палача" Осуалдо Макбри/Тим Рот в Омразната осморка. Въпросът е дали има по-важни неща от оцеляването, както се твърдеше в Бавен Запад – по-забавният екзистенц уестърн с елементи на оцеляване тази година.
Иначе, пределно ясно е, че докато диша, Леонардо Ди Каприо ще се бори за Оскар (о, да не забравяме и борбата му с климатичния апокалипсис) – нещо до което тази година той е по-близо от всякога, може би защото най-сетне осъзна, че просто му трябват по-добри филми от тези на Скорсезе. Ясно е, че докато диша, Енио Мориконе ще получава признания за работата си, дори да е за претоплен саундтрак (с композиции, отпаднали от Нещото на Джон Карпентър), вместо аплаузите да отидат за смразяващия звуков дизайн на Рюичи Сакамото и Alva Noto в Завръщането.
Ясно е, че докато диша, Куентин Тарантино ще прави един и същ филм отново и отново, но като мастер стилист на жанровото кино идеално ще замаскира (не без помощта на верния си оператор, класикът Робърт Ричардсън) упражненията си по стил и ще създава култови персонажи, които да ги оживяват и вписват в златните архиви на киното.
Ясно е, че докато диша, операторът Емануел Любецки ще разказва невероятно въздействащи визуални истории и то използвайки най-основното (хем най-простичкото, хем най-сложното) нещо в кинематографията – рисуването със светлина, така че като нищо (и съвсем заслужено) за трета поредна година да прибере Оскар у дома. Ясно е, че докато диша, Алехандро Гонзалес Иняриту ще се бори (в компанията на сънародника Любецки) с гризли предразсъдъците към мексиканското кино, превърнало се в най-награждаваното американско кино (след хумора по темата на миналогодишното му Оскар награждаване, какво ли ще е при приемането на тазгодишните награди, особено след закачката с табелата "Забранено за кучета и мексиканци" в Омразната осморка)...
... Но именно това е киното – игра с лъжи и илюзии (като трансформирането на истинската история на Хю Глас, която разказва за прошка, а не за отмъщение), така че филмът да казва повече истини за живота от действителността... а нека го признаем – Завръщането е орбитата, по която се върти светът днес и всичко онова, което го движи.
А на нас ни остава докато дишаме, да се борим с лавината от омраза, така че да не ни затрупа съвсем, защото в противен случай ни очаква вечно завръщане към... Смъртта.
Завръщането и Омразната осморка са в кината
Както вече казахме, фестивали за кино като Sofia MENAR Film Festival 2016 са прекрасен начин за съхранение на глобалния мир и за убеждение в идеята, че всички хора по света колкото се различават, толкова и си приличат – принципи на хуманността, които тази година ще бъдат поставени на особено силно и тежко изпитание, но които ще живеят вечно не само в игралното кино от Близкия Изток и Северна Африка (пълната програма на фестивала е тук), но и в целия MENAR дом на мира от 14 до 31 януари.
Шареният остров – 14, 28 и 31 януари
Иран, 2015, 103 мин
режисьор: Хосроу Синаи
с участието на: Мехди Ахмади, Наргис Хормози, Мостафа Шаб Тари
В последните години иранското кино има заслужено силно присъствие на Sofia MENAR Film Festival (дори бе представено със специален фокус миналата година), а откриващият фестивала филм Шареният остров разкрива чудесно защо това е така – имаме локация-мечта с кръговата форма и колоритната древна история на екзотичния остров Хормуз с 50 цвята почва, имаме и амбицията на учен от Техеран да отвори там първия музей, който да съхрани този колорит, а когато всичко това се сблъска с тайнствените традиции на една общност, живееща между призраците на бившето величие и реалността на настоящия декаденс вече нищо не може да остане каквото е било.
Защо не съм като Тарковски? – 15 и 16 януари
Турция, 2014, 110 мин
режисьор: Мурат Дюзгюноглу
с участието на: Тансу Бичер, Вуслат Сарачоглу, Есра Къзълдоган, Мендерес Саманджалар
В света на киното разминаването между мечти и реалност винаги е било неизчерпаем извор за екзистенц обрати на съдбата и комедийни страсти, и ако животът на неудовлетворения режисьор Бахадър минава през снимането на кичозни ТВ продукции, реклами, празно бохемство и неплатени сметки, то мечтите му го доближават до писателя Хасан, учител и стар приятел, с когото Бахадър някой ден може и да заснеме класика като на Тарковски... Кой знае!?
Нощна смяна – 15, 18 и 19 януари
Иран, 2015, 95 мин
режисьор: Ники Карими
с участието на: Амир-Хосейн Арман, Мохамад Реза Форутан, Лейла Заре
Неслучайно фокусът на тазгодишния MENAR пада върху филми от жени-режисьори – да, ролята на жената в арабския свят (и не само) често е пренебрегвана и оплетена в мрежа от клишета и грешни митове, досущ като в брака на Фарзад и Нахид, които режисьорката Ники Карими разплита умело и кръшно с помощта на актрисата Лейла Заре (от миналогодишния Като другите), така че истината да работи нонстоп, а не само нощна смяна.
Оркестърът на слепите – 15, 20 и 23 януари
Франция/Мароко, 2014, 110 мин
режисьор: Мохамед Муфтакир
с участието на: Юнес Мигри, Фед Беншемси, Мохамед Бастауи, Мохамед Шуби
Мароканското кино винаги е имало тънък усет към комичното (като в миналогодишния Адиос, Кармен! или в Андалусия, моя любов), но историята на Хусин и неговият самодеен оркестър за сватби и тарикатлъци обещава да е сред най-забавните (и най-награждаваните), които сме гледали – да се правят на слепи (за да им се плаща повече и за да заглеждат необезпокоявано чужди жени) е само малка част от номерата на оркестъра на Хусин, която дори не може да се сравни с нещата, на които е готов неговият син Миму, когато се влюби в Шама, помощницата на съседката.
Три риби – 15, 22 и 31 януари
Иран, 2015, 93 мин
режисьор: Хамид Реза Горбани
с участието на: Хание Тавасоли, Роя Афшар, Алиреза Камали, Шива Ебрахими
Хамид Реза Горбани си е научил урока като асистент-режисьор на Асгар Фархади при заснемането на Раздяла (отличен с Оскар и Златна мечка) и в дебюта си е намерил перфектната екзистенц дилема – след откриване на тумор в мозъка Елхам трябва да реши дали да живее с мисълта за неизбежния фатален изход, но да сподели с близките си оставащите ѝ дни или да се оперира спешно (с вариант да загуби частично или напълно паметта си) и да започне живота си отначало без спомени.
Душа на прашинка – 15 и 28 януари
Турция, 2014, 95 мин
режисьор: Несими Йетик
с участието на: Айтач Арман, Тансу Бичер, Селин Йенинджи
Когато почиства къщи, а мечтае да запише албум с традиционна музика, когато любовта се нанесе в дома му, а срещне по-младия му племенник, отбиващ военна служба... тогава на ергена Метин му остава само едно: да поеме дълбоко дъх и да се надява, че душата му ще се понесе по-лека и от прашинка.
Окоп 143 – 16 и 29 януари
Иран, 2014, 90 мин
режисьор: Наргис Абяр
с участието на: Геларе Абаси, Мехран Ахмади, Мохамад Джавад Езати
Войната взима жертви и пленници не само на бойното поле (припомнете си отново иранския Да целунеш Слънцето) – минали са 15 дълги години, откакто Юнес е заминал на фронта, ирано-иракската война дори е свършила, но неговата майка Олфат все още няма новини от него и се е превърнала в пленник (привързана с радио около кръста си) на очакването на вести за незавърналия се син.
Дървото на сънищата – 16, 29 и 30 януари
Бахрейн, 2014, 85 мин
режисьор: Мохамед Рашид Буали
с участието на: Хайфа Хюсеин, Джаман Алруеи, Мариам Земан
MENAR ареалът се разширява и за първи път ще гледаме филм от Бахрейн – място, колкото екзотично-красиво, толкова и мистериозно-непознато, също като историята на свещеното дърво мескит, което помага на Джасим да открие отново водата в пустинята на своя живот, сред пясъците на отчуждението към жена му и родената с малформации дъщеря.
Вила Тума – 16, 22 и 31 януари
Палестина, 2014, 85 мин
режисьор: Суха Араф
с участието на: Нисрин Фаур, Ула Табари, Шериен Дабис, Мария Зрейк, Никълъс Джейкъб
На пръв поглед режисьорския дебют на палестинката Суха Араф лесно се вписва в клишето "женски" филм, но когато изоставената от баща си в сиропиталище Бадиа отива да живее в красивата вила Тума при трите си аристократични лели, които започват да ѝ търсят мъж, пред очите и сърцето на Бадиа се отваря цял нов свят, в който нищо не е такова, каквато изглежда.
Аида – 17 и 21 януари
Мароко, 2015, 92 мин
режисьор: Дрис Мрини
с участието на: Нуфиса Бешада, Латифа Араре, Аомар Азузи
Аида може и да е опера от Верди за етиопска принцеса в плен, но в случая Аида е преподавател по музика в Париж, която се оказва в плен на рака, което я кара да се завърне в родното Мароко, където един благотворителен концерт и детската ѝ любов Юсеф може да напишат партитурата на така търсения ѝ нов живот.
Бабà – 17 и 26 януари
Германия/Мароко, 2014, 65 мин
режисьори: Джордж Инджи, Бетрис фон Моро
с участието на: Айша Бие, Кристиян Джорджи, Аомар Хуман
Музиката наистина разказва истории, също като киното, а когато двете се срещнат тогава оживяват разкази като за музиканта Бабà – пустинна поема за избора на една майка, която във времена на глад и бедност трябва да избира между живота на своите близнаци, докато съдбата не изпее своята тежка дума.
Нейният неизвестен адрес – 17, 23 и 29 януари
Бангладеш, 2015, 110 мин
режисьор: Прошун Рахман
с участието на: Апарна Гоше, Шахадат Хосейн, Джаянта Чатерйе, Махмудул Ислям Митху
Още една страна за пръв път влиза в кино MENAR атласа и ако в Бангладеш жените никога не получават свой собствен дом и собствен адрес, то пътуването на Шутопа към своята независимост, собственото Аз и собствения дом наистина прилича на околосветска авантюра с влак към неизвестна дестинация.
Такси за случайни съдби – 18, 19 и 22 януари
Иран, 2015, 80 мин
режисьор: Али Хамепараст Фард
с участието на: Мехди Носрати, Шахайех Фарахани, Рези Наджи, Фарзин Сабуни
Когато си шофьор на такси по неволя се превръщаш и в психолог по неволя при ежедневната среща с десетки житейски истории на пътниците, които се качват, но и започваш да виждаш и подреждаш пъзела и на собствения си живот и проблемите в него, нали?!
Бръснача от Тунис – 18 и 22 януари
Тунис/Франция, 2014, 90 мин
режисьор: Кутер Бен Хания
с участието на: Мохамед Слим Бушиа, Джалел Дриди, Муфида Дриди
Градските легенди винаги са казвали повече за обществото от всеки социолог, а когато през 2003 мистериозен мъж на мотор кръстосва улиците на Тунис и с бръснач разрязва задниците на случайни жени, тогава се получава киноистория, която е колкото забавна, толкова и сериозна провокация на нравите не само в Тунис.
Курманджан Датка: Алайската царица – 18, 24 и 27 януари
Киргизстан, 2014, 131 мин
режисьор: Садик Шер-Нияз
с участието на: Елина Абай Кизи, Насира Мамбетова, Азиз Мурадилаев, Адилет Усубалиев
Първото предложение на Киргизстан за чуждоезичен Оскар е приказна екранизация на живота на киргизката царица Курманджан Датка и като всеки епос си има от всичко по много – необятни киргизки пейзажи, батални масовки, пищни костюми и декори, красиви герои и вечната драма за власт на ръба между живота и смъртта.
Полугласно – 19 и 25 януари
Мароко/ОАЕ, 2014, 94 мин
режисьор: Камал Камал
с участието на: Амал Аюш, Мохамед Бастауи, Ахмед Бенаиса, Александър Отоведжо
Превеждането на бежанци през граници е болезнено актуална тема днес, а по времето на Алжирската война това е ежедневие за мароканеца Муса – по пътя, обаче, дебнат всякакви изненади като минно поле и среща с германеца Ханс, който не само ще изгуби крака си, но и ще промени живота на Муса.
Нагоре с краката – 19 и 26 януари
Eгипет, 2012, 77 мин
режисьор: Надин Хан
с участието на: Айтен Амер, Мохамед Фараж, Рамзи Лехнер, Гада Фелфел
Любовен триъгълник насред Арабска пролет – животът на Манал, Заки и Мунир не е песен, но става още по-труден когато футболен мач трябва да определи съпруга на Манал, докато в египетското общество всичко върви с краката нагоре.
316 – 20 и 23 януари
Иран, 2015, 72 мин
режисьор: Пейман Хагани
с участието на: Сара Вазирзаде
През целия си живот Тя е имала 315 чифта обувки и всеки от тях може да разкаже собствена история... или историята на Нейния живот без да е нужно да виждаме лицата на хората в него. Въпросът е какво ще стане, когато Тя обуе чифт номер 316?
Операция Майо – 21, 25 и 27 януари
Алжир, 2015, 106 мин
режисьор: Окаша Туита
с участието на: Мартин Потар, Менад Мбарек, Матийо Брион, Аймед Беншени
Когато, по време на Алжирската война, Анри Майо дезертира от френската армия с камион пълен с оръжия, които раздава на група алжирски партизани, той едва ли си е представял какво наистина означава да гледаш от първия ред филма Свой сред чужди, чужд сред свои.
Без него – 22 и 24 януари
Ливан, 2014, 78 мин
режисьори: Мария Абдел Карим, Наджи Бешара, Джад Бейрути, Салим Хабр, Кристел Инядес, Тарек Коркомаз, Зейна Маки
с участието на: Карол Абуд, Диаманд Бу Абуд, Такла Шамун...
Шест жени, шест истории и една пресечна точка – сградата на парламента в Бейрут, пред която мирно протестират всички жени, които очакват завръщането на своите синове, братя, съпрузи и любими, които са изчезнали по време на Гражданската война. Шест варианта за това как да продължи живота... с Него.
Момичето от фабриката – 24, 26 и 30 януари
Египет/ОАЕ, 2014, 90 мин
режисьор: Мохамед Хан
с участието на: Ясмин Раис, Хани Адел, Салуа Махамед Али, Салуа Хатаб
Анонимен положителен тест за бременност, открит в кошчето за боклук във фабриката, където работи Хиям преобръща живота ѝ на 180° – управителят спира любовната връзка с нея, колежките я изолират, семейството ѝ я наказва, а в борбата с предразсъдъците на обществото Хиям остава напълно сама... с куп награди от кинофестивали в ръка.
С аромат на нощ – 28, 29 и 31 януари
Mароко/САЩ/Катар/Франция/Великобритания, 2014, 93 мин
режисьор: Тала Хадид
с участието на: Халид Абдала, Мари-Жозе Крозе, Инди Зара, Фадуа Бужуан
С аромат на нощ е за случайните срещи на съдбата – руският оператор Александър Буров среща интернационален киноекип, а героите пред неговата камера Айша и Закариа се срещат в пресечната точка на спасението – Айша бяга от трафиканти и търси някой, който да се грижи за нея, а Закариа търси своя изчезнал брат и намира... Любовта.
Sofia MENAR Film Festival 2016 (14 – 31 януари) е в салоните на Дом на киното, Евро синема, Културен център G8, Чешки център, Институт Сервантес и Dada Cultural Bar
Отново е време за Киномания (от 12 до 29 ноември), отново е време за залагания кои от филмите в изобилната програма ще се борят за Оскар 2016, но по-важното е, че за пръв път от доста време насам ще се въртят и цели 8 български филма (игрални, документални и анимационни), което означава, че камерата на родното кино работи. Естествено, не може да изброим всички (пълната програма е тук), но когато става дума за селекция, ето кои са и нашите 
20 игрални фаворита от Киномания 2015.
Каръци – 12 ноември, 19:00, Зала 1
България, 2015, 96 мин
режисьор: Ивайло Христов
с участието на: Елена Телбис, Ованес Торосян, Деян Донков, Георги Гоцин, Пламен Димов, Ненчо Илчев, Кристина Янева, Стоян Алексиев
Темата за аутсайдерите винаги е вълнувала Ивайло Христов (и като актьор, и като режисьор) – и ако неговите (и на сценариста/ко-режисьор Людмил Тодоров) Емигранти търсеха изход от Страната на неограничените абсурди, то днешните Каръци просто искат да намерят своето място под слънцето на родния декаденс. Учениците Елена (Елена Телбис) и Коко (Ованес Торосян) имат различни мечти, но едно общо желание – да не приличат на "изгубените" си родители (едните потънали в алкохол, а другите в работа в Гърция) и когато турнето на известна рок група минава през малкото им градче, двамата или ще успеят да запеят в романс дует песента на протеста, или всичко ще се обърка, защото... всички сме малко каръци, нали?!
Дийпан: Съдбата на бежанеца – 13, 15, 17, 21 и 29 ноември
Франция, 2015, 110 мин
режисьор: Жак Одиар
с участието на: Антонитасан Джесутасан, Калиеасуари Сринивасан, Клодин Винаситамби, Венсан Ротиер, Марк Зинга
Да, Жак Одиар умее така тънко да те подхлъзва, че да съпреживяваш драмата на неговите герои, която няма нищо общо с твоя личен хаос и проблеми. На пръв поглед. На втори поглед, историята на екс-активиста от Тамилските Тигри Дийпан, избягал от гражданската война в Шри Ланка в бедно парижко предградие, звучи в абсолютен унисон с тези на хилядите бежанци, кръстосващи Европа вече 4 години – история, пред която няма как да затвориш очи, защото войната е навсякъде около и вътре в нас; история, пред която няма как да затвориш уши (защото Никълъс Джаар я озвучава); история, пред която няма как да не отвориш границите на разума, чувствата и близостта с околните; история, която няма как да не спечели днес Златна палма 2015, а утре (може би) и Оскар 2016 за чуждестранен филм.
Любов – 13, 20, 21 и 27 ноември
Франция, 2015, 134 мин
режисьор: Гаспар Ное
с участието на: Карл Глусман, Аоми Муйок, Клара Кристин, Хуан Сааведра, Венсан Маравал
"Искам да правя филми за кръв, сперма и сълзи." казва студентът по кино Мърфи (Карл Глусман), а именно такива са киноразказите на френския режисьор Гаспар Ное – Любов се случва в характерния за Ное фрагментарен стил с нелинейни обрати, с нестандартни и изпипани ракурси на човешкото тяло и душа, с обилна еротика и с онова, вечното екзистенц раздвоение (този път между две жени – Електра и Оми), което по закона на Мърфи се събужда от думите "какво би станало, ако...".
Добре дошли в Афганистан – 13, 14, 15, 20, 21 и 22 ноември
САЩ, 2015, 106 мин
режисьор: Бари Левинсън
с участието на: Бил Мъри, Леем Лубани, Брус Уилис, Кейт Хъдсън, Ариан Моайед, Скот Кан, Дани Бакбрайд, Зоуи Дешанел
Ясно е, че Бил Мъри умее да превръща и най-семплата история в тотално забавление, но когато мениджър-ветеранът Ричи (Бил Мъри) тръгва по следите на първата жена (Салима) в афганистанската версия на American Idol и в тази калейдоскоп комедия на нравите на ръба на абсурда са замесени сприхави наемници като Бомбай Брайън/Брус Уилис и майстори на тънката ирония и фарса като режисьорът Бари Левинсън, то тогава са налице абсолютно всички условия за щура Операция Rock the Kasbah в Кабул.
Хорът на момчетата – 14, 15 и 28 ноември
САЩ, 2014, 103 мин
режисьор: Франсоа Жирар
с участието на: Дъстин Хофман, Гарет Уейринг, Кати Бейтс , Еди Изард, Дебра Уингър, Джош Лукас
Музиката неведнъж е спасявала животи и точно това се случва с този на Стет (Гарет Уейринг) – 11-годишно момче, останало сирак след катастрофа, озовало се в изолация в музикалния пансион Ийст Коуст, където Стет си няма нищо друго освен... ангелски глас и натрупан гняв към света. Гняв и глас, които диригентът на хора Карвел (Дъстин Хофман) знае идеално как да превърне в химни за любов към живота.
Далеч от безумната тълпа – 14, 26 и 29 ноември
САЩ / Великобритания, 2015, 118 мин
режисьор: Томас Винтерберг
с участието на: Матиас Шьонертс, Кери Мълиган, Майкъл Шийн, Том Стъридж, Джуно Темпъл, Джесика Бардън
Томас Винтерберг не изневерява на експерименталния си дух (все пак е част от датското кинодвижение Догма 95) и не се ограничава в рамките на Викторианската епоха (в която е ситуиран романа на Томас Харди, екранизиран тук), за да хвърли паралел в търсене на истината за женската независимост, попаднала в капана на трима ухажори, защото жени като Батшеба Евърдийн е имало, има и ще има във всяка една епоха.
Рики и Флаш: Рокендрол майка – 14, 15, 17, 22, 24 и 26 ноември
САЩ, 2015, 100 мин
режисьор: Джонатан Деми
с участието на: Мерил Стрийп, Кевин Клайн, Рик Спрингфийлд, Мейми Гъмър, Одра Макдоналд
Не за първи път Мерил Стрийп флиртува с музиката в киното, нито за пръв път си партнира с Кевин Клайн, но забавното е, че докато снимат заедно Изборът на Софи, Стрийп е бременна с дъщеря си Мейми Гъмър, която в Рокендрол майка играе именно отчуждената дъщеря Джули на Рики (Мерил Стрийп) и Пийт (Кевин Клайн) – историята тук наистина се върти около странните иронии на съдбата, които колкото ни доближават до мечтите ни, толкова и ни отдалечават (понякога) от важните неща, а режисьорът Джонатан Деми знае идеално как да свири с нотите на живота – неслучайно (освен Мълчанието на агнетата и Филаделфия) е заснел документални музикални класики с Talking Heads и Нийл Йънг.
Съвсем нов Завет – 15, 17, 18, 21, 22, 26 и 28 ноември
Франция / Белгия / Люксембург, 2015, 113 мин
режисьор: Жако ван Дормел
с участието на: Беноа Поелворд, Йоланд Моро, Пили Гройн, Лаура Верлинден, Дидие дьо Нек, Франсоа Дамиен, Катрин Деньов
Ами, ако... Бог живее в Брюксел, в апартамент без вход и изход, където управлява света през допотопен компютър и синът му е избягал през пералнята, а дъщеря му е поискала да си намери свои апостоли и да напише свой съвсем нов Завет, като преди това е откраднала ключа от офиса на баща си и е изпратила съобщение до всички на Земята... – в развинтеното въображение на белгийския режисьор Жако ван Дормел всички екзистенц канони се качват на влакчето на ужасите в лунапарка на живота, за да се спуснат стремглаво-иронично към... един съвсем нов Завет.
Аз, Ърл и умиращото момиче – 15, 19, 21 и 22 ноември
САЩ, 2015, 105 мин
режисьор: Алфонсо Гомес-Рехон
с участието на: Томас Ман, Оливия Кук, Ар Джей Сайлър, Ник Офърман, Моли Шанън, Кони Бритън
Неслучайно сладко-киселата история за неумиращото приятелство между Рейчъл, Грег и Ърл спечели наградата на публиката на Сънданс 2015 – хората винаги са обичали онези малки моменти, които повече ни събират, отколкото ни разделят и дори променят живота ни. А когато Грег (Томас Ман) и Ърл (Ар Джей Сайлър) започват по неволя и принуда да прекарват повече време със съученичката си, умиращата от левкемия Рейчъл (Оливия Кук), двамата не само спират да правят късометражни пародии на класически филми и започват да снимат филм за Рейчъл, но и откриват кое е най-важното в живота.
Почти нормален – 16, 19, 20, 21 и 22 ноември
САЩ, 2015, 94 мин
режисьор: Уди Алън
с участието на: Хоакин Финикс, Ема Стоун, Паркър Пози, Джейми Блакли, Бетси Ейдъм, Итън Филипс
Да, Уди Алън се отчита с дежурния си един филм на година и сякаш вече започва да се движи по инерция, също като професорът по философия Ейб Лукас (Хоакин Финикс), попаднал в капана на малко градче и екзистенц изборите в живота – отново имаме любовен триъгълник (в който е замесена Ема Стоун от миналогодишния Магия в полунощ), отново имаме прободни разговори на ръба на комичното и абсурда, отново имаме екзистенц решения, които ще променят живота на всички герои... само няма да засегнат хиперактивното битие на Уди Алън.
Докато Ая спеше – 16, 17, 18 и 19 ноември
България, 2015, 90 мин
режисьор: Цветодар Марков
с участието на: Стефан Денолюбов, Ая Мутафчиева, Георги Кадурин, Емил Емилов, Юлиан Вергов, Ирини Жамбонас, Стефан Мавродиев, Добрин Досев, Ели Колева, Станка Калчева, Красимира Кузманова
Когато 7-годишната Ая заспива в апаратната на театъра, в който работи като актьор баша ѝ Асен (Стефан Денолюбов), тя неволно влиза в прикрития свят на възрастните, където върлуват лъжи, интриги, предателства... и въбще, всичко онова, което се случва днес в България. Изходът от житейската мръсотия идва с любовта и ценностите в семейството на Асен и Ая, с музиката на Теодосий Спасов и с надеждата, че децата ни няма да проспят падението на страната ни като предходните поколения.
Победа в кръвта – 18, 21, 22, 23 и 24 ноември
Великобритания, 2015, 102 мин
режисьор: Стивън Фриърс
с участието на: Бен Фостър, Крис О'Дауд, Гийом Кане, Джеси Племънс, Лий Пейс, Дъстин Хофман, Илейн Касиди, Едуард Хог
Стивън Фриърс винаги е имал усета за заплетени сюжети на ръба на скандала като в миналогодишния бисер Филомена и ако там на прицел беше продажбата на бебета от католическата църква в Ирландия, то още по-амбициозния Победа в кръвта търси истината и справедливостта за кариерата на най-голямата икона в колоезденето Ланс Армстронг (Бен Фостър) – 7-кратен победител на Тур дьо Франс, модел за подражание, преборил рака и завърнал се отново с жълтата фланелка на пистата, но и преследван по часовник от разследванията на журналиста Дейвид Уолш (Крис О'Дауд), който твърди (и в книгата, по която е заснет филма), че нечовешкият триумф на Армстронг над границите на човешкото тяло се дължи на хитро скроена допинг програма от неговия лекар Микеле Ферари (Гийом Кане) – да, светът има нужда от герои, но дали пресичането пръв на финалната лента винаги е най-важното или...!?
Моят крал – 18 и 19 ноември
Франция, 2015, 130 мин
режисьор: Майуен
с участието на: Венсан Касел, Еманюел Берко, Луи Гарел, Изилд льо Беско, Кристел Сен-Луи Огюстен
Джорджо (Венсан Касел) и Тони (Еманюел Берко) са различни като деня и нощта – тя, рационален адвокат, а той – спонтанен хедонист, но въпреки или именно поради това са заедно вече 10 години. Докато един ски инцидент не дава време за равносметка на Тони, време, в което животът ѝ се изнизва като лента пред очите ѝ/ни. Време, в което тя да подреди пъзела на картината на живота си и време, в което всеки да осъзнае дали и доколко може да контролира съдбата си и на каква цена.
Жената на моя живот – 19 ноември, 18:30, Люмиер
България / Ирак-Кюрдистан / Македония / Румъния, 2015, 102 мин
режисьор: Антоний Дончев
с участието на: Соран Ебрахим, Виолета Марковска, Селим Акгюл, Михаил Билалов, Кристина Николова, Силвия Петкова, Йълмаз Йълчън, Блаже Димитров, Николай Додов, Николай Ишков
Когато са деца в Ирак, Азад и Виан са сгодени, но войната ги разделя, за да ги срещне отново 13 години по-късно по пътищата на бежанците към Европа. Без да я разпознае, Азад (Соран Ебрахим) отново се влюбва във Виан (Виолета Марковска), но тя не се разкрива, защото подозира, че именно някогашният ѝ годеник сега е отговорен за смъртта на баща ѝ – история за изгубени души в пустинята на живота, която звучи съвсем натурално, колкото проста, толкова и сложна... Като самия живот. Или като отговора на въпроса "коя е любовта на твоя живот".
Хамлет – 20 и 22 ноември, Зала 1
Великобритания, 2015, 220 мин
режисьор: Линдзи Търнър
с участието на: Бенедикт Къмбърбач, Киаран Хайндс, Шан Брук, Анастейжа Хили, Лио Бил, Карл Джонсън, Джим Нортън, Кобна Холдбрук-Смит, Матю Стиър, Руди Дхармалингам, Серхо Варес
Всички знаем трагичната история на Хамлет в неговото гнило кралство. Всички знаем, че програмата National Theatre LIVE за стрийм в реално време (или на запис) на постановки на Кралския театър е абсолютен спектакъл както в театъра, така и в киното. Всички знаем, че миналата година мина под знака на Бенедикт Къмбърбач (Хамлет), дори и да не получи Оскар. А тези от вас, които са били на концерт на Джон Хопкинс знаят, че зрелището ще бъде както за очите, така и за ушите. Остава само да разберем доколко версията на Линдзи Търнър се различава от тази на Явор Гърдев и...
Макбет – 20, 21, 22, 24, 25, 27 и 28 ноември
Великобритания / Франция / САЩ, 2015, 113 мин
режисьор: Джъстин Кърцъл
с участието на: Майкъл Фасбендър, Марион Котияр, Пади Консидайн, Шон Харис, Джак Рейнър, Елизабет Дебицки, Дейвид Тюлис, Дейвид Хейман
Може би стотици са екранизациите и интерпретациите на най-късата Шекспирова трагедия, но също толкова на брой в човешката история са и опитите за насилствено заграбване на властта и злоупотребата с нея, каквато извършва амбициозният генерал Макбет (Майкъл Фасбендър) с убийството на краля на Шотландия и узурпацията на трона. Всъщност, освен кинематографията като живопис тук, именно актьорското присъствие на Фасбендър и Марион Котияр (лейди Макбет) приковава всички погледи като двамата изграждат невероятно злокобен тандем (при все, че снимат за първи път заедно) и силен образ-символ на вечната амбиция за власт, която изяжда главите и сърцата човешки.
Младост – 21, 22, 23, 24, 25, 26 и 29 ноември
Италия / Франция / Великобритания / Швейцария, 2015, 118 мин
режисьор: Паоло Сорентино
с участието на: Майкъл Кейн, Харви Кайтел, Рейчъл Уайз, Пол Дейно, Джейн Фонда, Мадалина Генеа, Роли Серано
Може да сме от малцината, които смятат, че Великата красота е надценен слаб филм на Паоло Сорентино, но хубавото в новото му творение е, че се завръща към изящния абсурд на класиката This Must Be The Place – отново отношенията в семейството са на преден план, отново балансът между абсурда и кича в живота е златно нацелен и точно премерен, отново имаме виртуозна актьорска игра (Майкъл Кейн като пенсионирания диригент и композитор Фред Болинджър в тандем с Харви Кайтел като режисьора Мик Бойл), а целият този екзистенц пъзел се реди насред лятната идилия на спа хотел в швейцарските Алпи и ексцентричната компания на Джейн Фонда, Мис Вселена и Диего Марадона...
Стив Джобс – 22 ноември, 20:30, Зала 1
САЩ, 2015, 121 мин
режисьор: Дани Бойл
с участието на: Майкъл Фасбендър, Кейт Уинслет, Сет Рогън, Джеф Даниълс, Майкъл Щулбарг, Катрин Уотърстън, Макензи Мос, Рипли Собо, Пърла Хейни-Жардин
Тази киногодина може и да премине под знака на Майкъл Фасбендър – Бавен Запад вече взе награда от Сънданс 2015, Макбет набира злокобно сила, но най-амбициозното му амплоа от всички тази година е това на дигиталния завоевател Стив Джобс. Дани Бойл и абонираният за Оскар сценарист Арън Соркин взимат биографичната книга на Уолтър Айзъксън само за отправна точка като се фокусират в три хитро разширени сцени зад кулисите на презентациите на първия Macintosh, на работната платформа NeXT и на iMac, за да изградят сложен и противоречив портрет, който може да се превърне в бранд в киноиндустрията, също както човекът, за когото е направен, изгради бранд-легенда в дигиталната вселена.
Жената в злато – 25, 27 и 28 ноември
Великобритания, 2015, 111 мин
режисьор: Саймън Къртис
с участието на: Хелън Мирън, Райън Рейнолдс, Даниел Брюл, Кейти Холмс, Татяна Маслани, Макс Айрънс, Чарлс Данс, Антье Трауе, Елизабет Макгъвърн, Джонатан Прайс, Франсиз Фишър, Мориц Блайбтрой, Том Шилинг, Алън Кордунър
Режисьорът Саймън Къртис явно обича деликатно да разнищва реални митове и легенди, защото след Моята седмица с Мерилин сега е по-следите на още една култ жена – Жената в злато, както е по-известен Портретът на Аделе Блох-Бауер I, нарисуваната от Густав Климт (Мориц Блайбтрой) картина с иконичен статус, която преди и след Втората световна война попада в доста алчни ръце, но не и в тези на законния ѝ притежател, оцелял от семейство Блох-Бауер, а именно Мария Алтман (Хелън Мирън), племеницата на Аделе. Жената в злато проследява 8-годишната ѝ борба и процесът във Върховния съд на Щатите, познат като Република Австрия vs Алтман през 2004, с които една жена търси своето наследство и връзка с предците, а историята ѝ е истински бисер в богатата на филми за изкуството програма на Киномания 2015.
Въпрос на истина – 26, 27 и 28 ноември
САЩ, 2015, 121 мин
режисьор: Джеймс Вандербилт
с участието на: Кейт Бланшет, Робърт Редфорд, Тофър Грейс, Елизабет Мос, Брус Грийнуд, Стейси Кийч, Джон Бенджамин Хики, Дърмът Мълроуни, Денис Куейд
Всичко в живота е въпрос на истина... или поне това е така в предаването 60 минути на CBS водещия Дан Радър (Робърт Редфорд) и продуцентката Мери Мейпс (Кейт Бланшет). Заснет по нейната книга Истина и дълг, филмът броди из лабиринтите на бойното поле между мръсните политически игри и разследващата журналистика, като дава в едър план прочутото разследване на 60 минути за това как като млад Джордж У. Буш си осигурява безопасно място във Въздушната национална гвардия, за да избегне изпращане във Виетнам – история, която през 2004 може да сложи край на управлението му след един мандат, но вместо това слага финал на ТВ кариерите на Дан Радър и Мери Мейпс – звучи познато и универсално, нали, а кога ли светът ще се научи, че всичко е въпрос на истина?!
Киномания 2015 е от 12 до 29 ноември в салоните на НДК, Люмиер, Дом на киното, Одеон, Френски институт, Евро синема и културен център G8
Факт е, че българското кино взима все по-голямо участие в американското независимо кино – не само защото всяка година фестивалът SOfia Independent Film Festival има свое издание и в Ню Йорк, което представя реципрочно само български независими филми. Не и защото от миналата година започна традиция в програмата на SO Independent в София да се включват премиерни български заглавия – тази година това са Семейни реликви и Reach Your Limits. Факт е, защото ако миналата година Виктория успя да влезе в конкурсната селекция на фестивала Сънданс, то днес в програмата на SOfia Independent Film Festival 2015 (22 октомври – 1 ноември) има цели 3 филма – Глутница, Докоснати от огъня и Септември в Шираз – всички със солидно българско участие и успехи на фестивали за независимо кино. Хубаво е и, че, за първи път, тази година SО Independent ще връчи наградата Независим дух на София в категориите най-добър документален филм и най-добър игрален филм, като победителите ще бъдат определени от публиката, затова още сега може да изберете своите фаворити от програмата на SOfia Independent Film Festival 2015.
Госпожица Америка – 22, 25 и 30 октомври
САЩ, 2015, 84 мин
режисьор: Ноа Баумбах
с участието на: Лола Кърк, Грета Гъруиг, Хедър Линд, Майкъл Кемъс, Джоел Марш Гарланд
Творческият тандем на Ноа Баумбах и Грета Гъруиг се завръща след миналогодишната SO Independent визита на Франсис Ха за нови екзистенц подвизи на ръба между комичното и абсурдното – двете доведени сестри Трейси (Лола Кърк) и Брук (Грета Гъруиг) са различни като деня и нощта, но пресечната точка на живота в Ню Йорк ги забърква в какво ли не – от градски мечти и любовни гонки до кражба на котки.
Бавен Запад – 23 и 30 октомври
Англия / Нова Зеландия, 2015, 84 мин
режисьор: Джон Маклийн
с участието на: Майкъл Фасбендър, Коди Смит Макфий, Бен Менделсон, Карен Писториус, Рори Маккан
"В живота има по-важни неща от оцеляването", твърди ловецът на глави Сайлъс (Майкъл Фасбендър), но той нямаше да знае това, ако не беше срещнал невръстния шотландец Джей (Коди Смит Макфий), който броди непохватно (но романтично) из Дивия запад по следите на изгубената си голяма любов, докато не я намери dead or alive – двамата заформят уестърн симбиоза (Сайлъс осигурява оцеляването, а Джей – морала), също толкова силна, колкото симбиозата, която тук свързва визия (Дивият запад никога не е изглеждал толкова цветен), текст и музика (неслучайно дебютиращият режисьор Джон Маклийн е бил част от вече несъществуващата The Beta Band) до превръщането ѝ в стилна екзистенц притча с голямата награда на журито от Сънданс 2015.
Кумико, търсачката на съкровища – 23 и 26 октомври
САЩ, 2014, 105 мин
режисьор: Дейвид Зелнър
с участието на: Ринко Кикучи, Нобуюки Кацубе, Дейвид Зелнър, Нейтън Зелнър, Шърли Венард
Киното е паралелна реалност на живота – поне така е в живота на Кумико (познатата от Вавилон Ринко Кикучи), секретарка по неволя в голяма фирма в Токио и авантюрист на абсурда по призвание с две страсти – заекът Бънзо и превъртането до умопомрачение на класиката Фарго на братята Коен, до сцената, в която героят на Стив Бушеми заравя парите от откупа в замръзналите, отрупани с преспи, полета край Фарго, Северна Дакота. Обсесията е толкова силна, че Кумико прави карта на мястото и тръгва да го търси, а този роуд мууви на абсурда неусетно се превръща в източна (с типичното съзерцание и минимализъм) поема-трибют към киното за всички онези, които вярват в него поне толкова, колкото вярват в... живота.
Вещицата – 23 и 31 октомври
САЩ / Канада, 2015, 90 мин
режисьор: Робърт Егърс
с участието на: Аня Тейлър-Джой, Ралф Инесон, Кейт Дики, Харви Шримшоу, Ели Грейнджър, Лукас Доусън
В съвремието ни изразът "лов на вещици" се е превърнал в преекспонирана метафора, затова спечелилият наградата за режисура от Сънданс 2015 Робърт Егърс се обръща със стилно, жанрово намигане към онези смутни за Новия свят времена на 17 век, когато хората са възприемали света доста по-буквално – тогава каже ли се "лов на вещици" веднага в картинката изникват отдалечена мистъри гора, обитавана от зли духове и в близост до нея фермер, който живее изолирано със семейството си (съпруга и пет деца) в компанията на буйстващи животни, странни случки и звуци в мрака, изчезващи деца и нарастващи страхове, параноя и ужас, събудени от... подозрителната невинност на русата като ангел дъщеря Томазин.
Малки драми – 23 и 31 октомври
САЩ, 2014, 105 мин
режисьор: Сара Коланджело
с участието на: Елизабет Банкс, Бойд Холбрук, Клое Севини, Джейкъб Лофланд, Джош Лукас
В малките градове и драмите са малки. Или поне са свързани една с друга – в случая, изчезването на сина на Даян (Елизабет Банкс), смъртоносен инцидент в минната компания, чийто директор е съпругът на Даян (Джош Лукас) и единственият оцелял от инцидента (Бойд Холбрук) се оказват опасно оплетени в кълбо от тайни, лъжи и истини, което доказва за пореден път, че малките драми водят до... големи такива.
Семейни реликви – 24 октомври
България, 2015, 120 мин
режисьор: Иван Черкелов
с участието на: Жана Караиванова, Андрей Андреев, Блаже Димитров, Александър Бенев, Венци Занков, Глория Петкова
Ясно е, че американското издание на SO Independent в Ню Йорк всяка година представя подобаващо българското кино, но едва на миналогодишното юбилейно SO Independent издание в България, за пръв път, бяха включени родни филми в програмата. Хубавото е, че това явно ще се превърне в чудесна традиция, а новият филм на Иван Черкелов, освен друго, хубаво напомня, че авантюрата с киното на директора на SO Independent Жана Караиванова започва именно като актриса – ролята ѝ на майка обединява тук нишките на взаимосвързаност между членовете на едно семейство, попаднало в три, на пръв поглед, независими една от друга ситуации до достигане на... общ катарзис и награда от фестивала Златна роза 2015.
Омарът – 24, 28 октомври и 1 ноември
Ирландия / Англия / Гърция / Франция / Холандия, 2015, 118 мин
режисьор: Йоргос Лантимос
с участието на: Лeа Сейду, Колин Фарел, Рейчъл Уайз, Джон Райли, Оливия Колман
Някъде там, в близкото бъдеще, според законите на Градът всички неженени хора биват арестувани и изпращани в Хотелът – мястото, където те са длъжни да изберат партньор. Ако след 45 дни те все още не са го направили, то биват превръщани в животни (по техен избор, нали!) и пускани в Горите – мястото, където живеят Самотниците, които вярват, че все още съществува... Любовта. Наречи го социална утопия, наречи го иронична гротеска на законите и проблемите в съвременното ни общество, наречи го както искаш, но Омарът дава храна за размисъл, която си заслужава наградата на журито от Кан 2015.
Земя на Дрога – 24 октомври и 1 ноември
САЩ / Мексико, 2015, 100 мин, документален
режисьор: Матю Хайнман
Ясно е, че войните за влияние на наркокартелите в Мексико са ежедневие, което отнема стотици животи, също като наркотиците, заради които се водят. Смелата и доста рискова идея на режисьора Матю Хайнман да документира битката на две граждански организации (движението Самозащита, водено от Хосе Докторът Мирелес и обединението от бивши военни За разбирателство по границата на Аризона на Тим Приковаващият Фоли) срещу наркокартела Рицари на църквата стига до кадри на ръба на фронтовата линия – там, където границата между добро и зло е размита, а насилието се превръща в същия опиат, заради който започва всичко. Там, по долината Кокаиновата алея, където разходката винаги е била, е и ще продължи да бъде смъртоносна.
3 ½ минути, 10 куршума – 24 и 27 октомври
САЩ, 2015, 98 мин, документален
режисьор: Марк Силвър
Една вечер през 2012, две коли паркират една до друга на бензиностанция във Флорида. 3 ½ минути по-късно, 10 куршума са изстреляни от белия мъж на средна възраст Майкъл Дън, а 3 от тях спират живота на 17-годишния чернокож тийнейджър Джордан Дейвис – въпросът е дали истината има цвят, когато в дебрите на човешкото съзнание расизъм, социални и обществени проблеми чертаят границата между живота и смъртта.
Straight Outta Compton – 24, 29 октомври и 1 ноември
САЩ, 2015, 147 мин
режисьор: Ф. Гари Грей
с участието на: О'Шей Джаксън, Кори Хоукинс, Джейсън Мичел, Нийл Браун, Алдис Ходж, Пол Джамати
Straight Outta Compton е дебютният албум на култовата калифорнийска рап група N.W.A (иначе казано Niggaz Wit Attitudes) на Eazy-E (Джейсън Мичел), Dr. Dre (Кори Хоукинс), Ice Cube (О'Шей Джаксън), MC Ren (Алдис Ходж) и DJ Yella (Нийл Браун) – биографичната G-драма разказва историята на първата Уест Коуст гангста рап група през бийтовете и текстовете на емблематичните Gangsta Gangsta, Boyz-n-the-Hood и Fuck tha Police, а камерата на Матю Либатик (операторът на всички филми на Дарън Аронофски) и опитът на режисьора Ф. Гари Грей (снимал както видеа на Ice Cube, Dr. Dre, Cypress Hill, Outkast, така и класики като Петък) неусетно разкриват, че еготрипът за власт, пари, влияние и слава е в основата на прецакването на всяка добра идея Wit Attitude.
Слушай, Филип! – 25 и 27 октомври
САЩ, 2014, 108 мин
режисьор: Алекс Рос Пери
с участието на: Ерик Богосян, Джейсън Шварцман, Елизабет Мос, Джонатан Прайс, Кристен Ритер, Джозефин де ЛаБаум
Филип (Джейсън Шварцман) е претенциозен писател, който има всичко – слава и успех на романите, които издава, емоционална връзка с фотографката Ашли (Елизабет Мос) и ерудиран приятел с отдалечена вила, където да намери спокойствие и вътрешен мир, но... няма нужда от нито едно от тези неща. Може би, защото като всяко произведение на изкуството той си е... самодостатъчен.
Булчинска рокля – 25 октомври и 1 ноември
Куба / Испания, 2014, 100 мин
режисьор: Марилин Солайа
с участието на: Лаура де ла Ус, Луис Алберто Гарсия, Хорхе Перугория, Исабел Сантос, Марио Гера
Доколко се познаваме един друг – дори тези, които са безнадеждно влюбени един в друг и са щастливо женени цял живот (като двойката медицинска сестра и строителен работник от Хавана тук), дори те имат тайни помежду си, които в един неволен момент да срутят общия живот, който са градили.
Малала – 25 и 31 октомври
САЩ / ОАЕ, 87 мин, документален
режисьор: Дейвис Гугенхайм
17-годишната Малала Юсафзай е Нобелов лауреат за мир, защото в размирния Пакистан публично защитава правото на момичетата да получават образование. И дори отнася куршум (когато е на 15) на връщане от училище за тази своя инициатива, но този интимен филм-портрет разкрива, че куршумът е най-малката цена, която Малала и нейното семейство плащат в борбата си за правото на образование за всички момичета по света.
Джеймс Уайт – 26 и 29 октомври
САЩ, 2015, 85 мин
режисьор: Джош Монд
с участието на: Кристофър Абот, Синтия Никсън, Скот Мескуди, Рон Ливингстън, Макензи Лий, Дейвид Кол
Пълнометражният дебют на режисьора Джош Монд е съзряването, от което има нужда и неговият герой Джеймс Уайт (Кристофър Абът) – младеж, който броди по ръба между постоянните кризи на тежкоболната му майка и личните му екзистенц драми и желания, докато не дойде момента, в който трябва да тегли чертата, която разделя живота от смъртта.
Хуан на мъртвите – 26 и 31 октомври
Испания, Куба, 2011, 92 мин
режисьор: Алехандро Бругес
с участието на: Алексис Диас де Вильегас, Хорхе Молина, Андрос Перугория, Андреа Дуро, Джаз Вила, Елиесер Рамирес
В живота на кубинския льохман Хуан няма нищо по-важно от дъщеря му Камила и от изкарването на лесни пари – дори когато на Острова на свободата плъзва странна зараза от агресивни, нападащи се взаимно, не-мъртви хора, Хуан е готов с работещ бизнес план, а борбата му за оцеляване превръща тази иронична зомби-комедия не само в тънка сатира на режима на Кастро, но и на всичко случващо се отвъд бреговете на Острова на свободата.
Глутницата – 26 и 28 октомври
САЩ, 2015, 90 мин, документален
режисьор: Кристал Мозел
Киното наистина е паралелна реалност, а в случая на шестимата братя Ангуло то е единствената реалност – живеещи от социални помощи и в пълна изолация от обществото в апартамента си в Долен Манхатън, братята, по прякор Глутницата, научават всичко за заобикалящия ги свят от филмите, които гледат и възстановяват (с изключително въображение) сцена по сцена, по цял ден. Всичко това се променя, когато един от братята избягва от апартамента и дори днес има вече официално произведен късометражен филм (Window Feel от Мукунда Ангуло), а съдбата на Глутницата в документалния филм на Кристал Мозел обира куп награди от фестивали – най-добре, обаче, за всичко любопитно около Глутницата ще разкаже българският продуцент на филма Изабела Ценкова, с която ще има специална среща в рамките на SО Academy лекциите на фестивала, които ще се проведат на 26 и 27 октомври.
Венеция – 27 и 29 октомври
Куба, 2014, 74 мин
режисьор: Кики Алварес
с участието на: Клаудия Муньис, Марианела Пупо, Марибел Гарсия Гарсон, Хорхе Молина, Джаз Вила
Моника, Виолета и Майелин са три верни до гроб приятелки, които работят в козметичен салон в Хавана. Невинната, на пръв поглед, покупка на рокля за едната от тях, обаче, се превръща в пъстър нощен калейдоскоп от емоции и случки из потайностите на Хавана, където, призори, се ражда и тяхната мечта – за собствен салон за красота, наречен Венеция.
Мандарина – 27 и 31 октомври
САЩ, 2015, 88 мин
режисьор: Шон Бейкър
с участието на: Китана Кики Родригес, Джеймс Ренсън, Миа Тейлър
Коледа грее из улиците на Лос Анджелис, но не и в сърцето на Сим-Ди – излязла току-що, след кратък престой в затвора, тя научава за изневерите на гаджето ѝ сводник и заедно с приятелката си Александра тръгва по следите на възмездието, а ние се озоваваме в центъра на лабиринта от пикантни взаимоотношения между субкултурите в Ел Ей.
Опиат – 28 и 30 октомври
САЩ, 2015, 103 мин
режисьор: Рик Фамуиуа
с участието на: Шамейк Мур, Кирси Клемънс, Тони Револори, Зоуи Кравиц, Шанел Иман, Блейк Андерсън, A$AP Rocky, Кимбърли Елис
Животът на тийна от всяко едно поколение е труден – питайте Малкълм (Шамейк Мур) дали му е лесно да се впише във всички ърбан стереотипи на съвременното гето, докато кандидатства за Харвард, свири в пънк група, търгува наркотици за биткоини и ходи на тайни рап партита с A$AP Rocky, Vince Staples, Tyga и Зоуи Кравиц, а историята му е разказвана от Форест Уитакър.
Докоснати от огъня – 28 октомври
САЩ, 2015, 110 мин
режисьор: Пол Далио
с участието на: Кейти Холмс, Люк Кърби, Кристин Лахти, Грифин Дюн, Брус Олтман
Границата между лудостта, любовта и поезията винаги е била тънка – така е и в живота на Карла и Марко, поети с маниакално-депресивно разстройство, които след кризи винаги се озовават в една и съща психиатрия. Химията помежду им не е като химията в лекарствата, които пият, както красивата им, но саморазрушителна история, заснета от българските оператори Александър Станишев и Кристина Николова (ко-продуцент и на филма) далеч не е просто екзистенц терапия на чувствата в съвременното ни болно общество.
Докато сме млади – 29 октомври и 1 ноември
САЩ, 2014, 97 мин
режисьор: Ноа Баумбах
с участието на: Бен Стилър, Наоми Уотс, Адам Драйвър, Аманда Зейфрид, Чарлз Гродин, Адам Хоровиц
И вторият филм на Ноа Баумбах (след откриващият Госпожица Америка) от програмата на тазгодишния SO Independent фестивал не изневерява на запазената му марка – емоционална честност и история, разказана умело на езика на съвремието ни. История, която оплита блестящо две двойки – Джош и Корнелия (Бен Стилър и Наоми Уотс) с Джейми и Дарби (Адам Драйвър и Аманда Зейфрид), така че да осъзнаем за пореден път, че в живота има повече неща, които ни свързват, отколкото ни разделят. История за допирните точки между старостта и младостта, между киното и реалността, между мечтите и разочарованията, озвучена перфектно от Джеймс Мърфи.
Reach Your Limits – 30 октомври
България, 2015, 54 мин, документален
режисьор: Димо Петков
Всички знаем историята на Кирил Николов-Дизела за миналогодишния му опит да пробяга най-дългия туристически маршрут в България, от връх Ком до нос Емине, за рекордните 5 дни, но ето как звучи разказа за границите на човешките възможности от първо лице.
Септември в Шираз – 1 ноември
САЩ, 2015, 110 мин
режисьор: Уейн Блеър
с участието на: Ейдриън Броуди, Селма Хайек, Шоре Акрашлу, Алон Абутбул, Башар Рахал
Хубаво е, че изданието на SO Independent тази година ще завърши с премиерата на американски филм, заснет изцяло в София от австралийски режисьор с почти изцяло български екип, който разказва универсална история за оцеляването на едно еврейско семейство, останало в плен на ислямската революция в Иран – съпрузите Исаак (Ейдриън Броуди) и Фарнеж (Селма Хайек) нагазват дълбоко в граничната зона между живота и смъртта, в компанията на български актьори като Башар Рахал, Бойко Кръстанов, Велислав Павлов, Георги Златарев, Димитър Илков, Ивайло Димитров..., за да се стигне до глобализационен катарзис, който доказва за пореден път, че всичко, което се случва на тази планета засяга всеки, който живее на нея.
SOfia Independent Film Festival 2015 е от 22 октомври до 1 ноември в салоните на Дом на киното, Одеон и Люмиер
