My Mir
Кино
Кино (131)
Скъпи влюбени... в живота,
"Имам усещането, че съм почувствал всичко, което някога бих могъл да изпитам... И никога няма да почувствам нещо ново..." споделя Тиодор (меланхоле героят на Хоакин Финикс) в Тя – новият кинофлирт и първи авторски сценарий (вече със Златен глобус) на режисьора Спайк Джоунз, но за всички е ясно, че когато говорим за неговите филми (Да бъдеш Джон Малкович, Адаптация и Where the Wild Things Are) винаги иде реч за нов, нестандартен поглед към стара, до болка позната история... като любовта в Тя, например.
В не толкова далечното бъдеще... животът на Тиодор (Хоакин Финикс на обичайно силно ниво) е изтъкан от ирония и самота – работата му е да пише прочувствени писма за най-важните и интимни моменти в живота на другите хора, докато самият той няма на кого да напише такова писмо – жена му Катрин (Рууни Мара) иска развод, обвинявайки го в неспособност да изпитва истински чувства и емоции, приятелите му (и съседи) Ейми (Ейми Адамс) и Чарлз го пращат по срещи с неуравновесено секси мацки (Оливия Уайлд), а Тиодор най-вече обича да се забавлява с детето-пришълец (перфектно озвучено от самия Спайк Джоунз) от холограма-видео-играта си...
Докато не се появява Тя – операционната система с изкуствен интелект, съзнание и... човешко его OS (забравете за HAL9000), която връща живеца на Тиодор и се нарича с името Саманта (все пак Саманта Мортън е била първия избор за това хай-тек амплоа) или иначе казано Скарлет Йохансон в най-добрата си роля (и то само като глас) от години насам – перфектната метафора за операционната бъг система на човешките взаимоотношения в съвременния свят. Както цветовете на декорите и дрехите на Тиодор са перфектната метафора за самотата и душевните състояния на съвременния човек.
Да, колкото повече се ъпгрейдват възможностите за общуване, толкова по-трудно ще се "чуваме" и ще изразяваме своите чувства. Колкото повече искаме да бъдем всичко друго, но не и себе си, толкова повече ще се превръщаме в своя фалшива версия. В колкото повече "копие на копието на копието" ситуации изпадаме, толкова по-често ще се питаме истински или живот-имитация живеем – неслучайно Тиодор се притеснява, че в един момент ще изпитва само бледо подобие на това, което вече е чувствал.
А отношенията между Тиодор и Саманта са точно копие на романса между мъж и жена – от трепета на първите срещи и вълнението да видиш света през очите на другия до сексуалното напрежение (любовната сцена между Тиодор, Саманта и Изабела вече сме я гледали между Джон, Максин и Лоте в Да бъдеш Джон Малкович), до първите скандали, ревността и разбиването на илюзията, че съществува една уникална, единствена на света половинка, която е само за теб и за никой друг.
И така постепенно тази история (органично запечатана от оператора Хойте ван Хойтема и перфектно озвучена от Arcade Fire) за операционната система на човешките взаимоотношения се превръща в забавен психотерапевтичен сеанс на дивана при вещ психолог (като Спайк Джоунз), който знае, че границата между фантазия и реалност се определя от това, в което вярва всеки (Аз, Ти, Тя, Той, Ние, Вие, Те) – вярата, която превръща нещо фалшиво в истинско; вярата, която прoменя самотата в радост от живота; вярата, че винаги има възможност да почувстваш нещо ново, която надделява над усещането, че ще изпитваш само бледо копие на това, което вече си чувствал.
А Любовта... Тя е по-вечна от живота и неговия цикъл – неслучайно Тя е посветен на четирима души, които вече не са между живите... но живеят в сърцата на хората.
P.S. Тя е в кината от 7 февруари
"Зад всеки успял мъж стои една силна жена" гласи изтърканото клише, а зад Оскар номинациите за най-добра женска роля тази година стоят едни от най-силните женски образи в киното от последните години – сред тях е и титаничния сблъсък между майка и дъщеря, между Мерил Стрийп и Джулия Робъртс в първия им евър общ филм У дома през август.
В историята на всяко семейство винаги идва момент, когато единственото нещо, което го събира заедно са лошите новини – такъв е и случаят на семейство Уестън от наградената с Пулицър пиеса August: Osage County (играна на сцената на Народния театър под името Август в Оклахома) на Трейси Летс.
Главата на семейство Уестън е Бевърли (достолепен Сам Шепърд) – поет (цитиращ Т.С.Елиът на място) и преподавател по литература, който търси Смисъла в зимата на своя живот, докато ракът на устата и породените от него невротични изблици и опиат коктейли превръщат Вайълет (умопомрачителна Мерил Стрийп) в блед призрак на любимата му жена и в стихийно бедствие по-непоносимо и от жегата в Оклахома.
Затова Бевърли наема индианката Джона/Мисти Ъпам да се грижи за разпадащите се негови Вайълет и дом, а той изчезва безследно (залагайки капан-изпитание за любовта на жена си), докато Вайълет свири семеен сбор в очакване на най-лошата вест... И по неписаните правила на трагикомедията на живота, всяка масова, семейна сбирка води след себе си един куп премълчани истини и несподелени тайни, които, като бомби с часовников механизъм, винаги избухват в неподходящия момент.
Моментът е погребението на изчезналия Бевърли (срещата с лицето на смъртта изпарява всички задръжки, нали), а детонаторът на признанията дърпат двете най-властни ("Eat the Fish, Bitch!!!") жени в семейство Уестън – Вайълет и най-голямата ù дъщеря Барбара (Джулия Робъртс в най-голямото ù избухване от Ерин Брокович насам) дирижират своите роднини (прекрасни поддържащи роли на Айви/Джулиън Никълсън, Карън/Джулиет Луис, Мати Фей/Марго Мартиндейл, Чарлс/Крис Купър, малкият Чарлс/Бенедикт Къмбърбач, Бил/Юън Макгрегър и Джийн/Абигейл Бреслин) като кукли на конци, които да изиграят своята роля в клиничния театър за надмощие, оцеляване и разделение на вината, живеещи (може би) в гените на всяко семейство.
А режисьорът Джон Уелс има опит в изграждането на клинична картина на обществото с минимум средства и максимум реализъм (все пак е продуцирал куп ТВ сериали и е режисирал класиката Спешно отделение) – опирайки се здраво на текста и силните диалози на Трейси Летс (сценарист и на филма), той прави прецизен разрез, при който методично, един по един, се разкриват болните "органи" на семейство Уестън – и отношенията на Вайълет с трите ù дъщери (имат няколко наистина перфектни за черна комедия сцени заедно), и паяжината от премълчани истини и тайни, които са в основата на разпадането на всеки брак в семейство Уестън...
"Туморът", обаче, който наистина разяжда семейството не е нито рака на устата (хитра заигравка с говоренето на "истината, преди всичко"), нито тайните, които всеки от членовете му крие... "Туморът" се храни с чувството за отговорност и за вина – неслучайно Вайълет иска да го подели с любимата си дъщеря (която ù го връща с признанието, че е "най-силната", така че може да го понесе изцяло сама) – все пак, всеки иска да избяга от отговорността и от вината. Но невинни няма.
Както в семейство Уестън, така и в България. Страната/семейството, в което всеки се бори за надмощие, но бягайки от отговорност и вина. Страната/семейството, в което премълчаните истини и тайни винаги изплуват, но винаги прекалено късно. Страната/семейството, което се събира Заедно само по лоши поводи у Дома, който всеки иска да напусне.
У дома през август е в кината от 31 януари
Вторник, 21 Януари 2014г. 12:49ч.
Американската схема за Оскар
Когато схемата работи няма нужда да сменяш играчите – след Оскаровия Наръчник на оптимиста, режисьорът Дейвид О. Ръсел отново избира любимия си отбор актьори (Брадли Купър, Дженифър Лоурънс и Робърт Де Ниро от Наръчник на оптимиста, и Крисчън Бейл и Ейми Адамс от The Fighter), за да повтори схемата – отново Оскар номинации както в четирите актьорски категории, така и за най-добър филм за Американска схема. Нищо чудно догодина Дейвид О. Ръсел да издаде и Наръчник за получаване на Оскар, нали !?
Иначе "Some of this actually happened" – този начален надпис в Американска схема освен, че се заиграва с клишето "based on a true story" и обяснява последвалата свободна интерпретация на корупционния Abscam скандал в Щатите, в края на 70-те, разкрива тънко и намеренията на Дейвид О. Ръсел да финтира със същата схема от Наръчник на оптимиста – пак история по действителен случай, пак екзистенц прозрения, прокарани умело между свеж хумор, ирония и... комедия на битието, предопределено от грешните избори (особено ако героите признават, че нямат опции за други) в живота.
Измамата/фалшификацията в Американска схема звучи като откриващата филма диско America класика Horse With No Name – всички искат да я яхнат, за да оцелеят в пустинята на живота, а едва накрая осъзнават, че името на коня, на който са се метнали е... Самоизмама.
Фалшификацията е втората кожа на Ървинг Розенфелд ("американският психар" Крисчън Бейл играе "американският мошеник", надебелял като Де Ниро в Разярения бик), с която той така се е слял още от малък, че сега освен съмнителните му сделки с отпускане на заеми и търговия с фалшиви произведения на изкуството, тя прикрива (с перука) и външния му вид. Самозалъгва се, че е открил мошеническия рай, далеч от своенравната му съпруга Розалин (вече трикратно номинираната за Оскар Дженифър Лоурънс) и по-близо до далавера партньорката му Сидни Просър (златната актриса-хамелеон Ейми Адамс), принудена от "измамата на оцеляването" да се представя за британската аристократка със солидни банкови връзки лейди Едит Грийнсли.
Агентът от ФБР Ричи Ди Масо (Брадли Купър в серия силни роли), който хваща в крачка и вербува фамозното далавера дуо на Ървинг и Едит, пък се самозалъгва, че иска да служи на обществото като устройва видеокапани на корумпирани политици и мастити мафиоти, а всъщност мечтае да "накъдри" бляскаво живота си със загадъчната лейди Едит, далеч от бедното, скучно бъдеще на треторазряден агент с бюро, нонсенс риболовни истори и годеница, която не желае.
Така, капанът "Horse With No Name" на далавера тройката Ървинг-Едит-Ричи щраква, за да събере в напречен киноразрез схемата на едно общество, което оправдава грешните си избори с оцеляването си във вид на фалшива версия на себе си – и самото трио, и кметът-уж-самарянин Кармайн Полито (Джеръми Ренър), и изфабрикуваният шейх Абдула (противопоставянето "истинско" – "фалшиво" е лайтмотив във филма като се започне от перуки, ролки за къдрене, британски акцент и се стигне до оживяването на измислени герои), и мафията с нейните подставени лица (въпреки, че Виктор Теледжио/ Робърт Де Ниро звучи убедително, проговаряйки на арабски), и Розалин, която се самозалъгва, че винаги избира по-малкото зло, защото е наясно със силата на внушението, че животът не предлага нищо друго освен низ от прецакани, грешни избори по дифолт.
Изборът на Дейвид О. Ръсел, обаче, се оказва винаги точен и схемата работи безотказно – взимаш история по действителен случай (повечето от Оскар номинираните за най-добър филм тази година са такива), защото си наясно, че най-добрият сценарист е самия живот, оставяш свобода на актьорите сами да достигнат до "истинските неща" или до по-добрата фалшива версия на героите, които животът е създал (илюзията за лекота на актьорската игра във филмите на О. Ръсел логично носи куп номинации и вече три Златни Глобуса тази година) и...
... Ако теорията, че животът предлага само низ от прецакани, грешни избори по дифолт, е вярна и за киното, то Американска схема вече е заложила капана на няколко Оскара.
Американска схема е в кината
След като се запознахме с документалната и късометражната панорама на Sofia MENAR Film Festival (пълната програма е тук), сега е време за среща с нашите фаворити от игралното кино на Близкия Изток и Северна Африка.
Наследство – 15, 21, 26 януари
Франция-Палестина-Турция-Израел, 2012, 88 мин
режисьор: Хиам Аббас
в ролите: Хафсия Херзи, Хиам Аббас, Юсуф Абу-Уарда, Али Сюлеман, Клара Хури, Макрам Хури
Гала откриването на Sofia MENAR Film Festival идва с изложбата Палестина: Светата земя и режисьорския дебют на една от най-големите звезди на близкоизточното кино, актрисата Хиам Аббас, която тук отново (след хитовия Изворът на жените) си партнира с Хафсия Херзи в името на надскачане на вековни (по наследство) табута – в случая, забраната за връзка между студентката Хаджар и британеца Матю, неин преподавател по изящни изкуства в университета в Хайфа.
На война... само по пола – 16, 17 януари
Ливан, 2012, 95 мин
режисьор: Джо Бу Еид
в ролите: Джой Карам, Чади Тинех, Карол Абуд, Сара Хайдар
Режисьорът Джо Бу Еид лично ще даде един-два жокера за разплитане на това пъстро кълбо от изкушения, любов, религия и... война – колкото физическа, толкова и морална.
Палитра от цветове – 16, 20 януари
Иран, 2013, 96 мин
режисьор: Мазиар Мири
в ролите: Шахаб Хосейни, Негар Джавахерян, Фереще Садр Амели
Мариам и Реза са влюбена двойка като всички останали... или не съвсем – просто тяхната невинна любов прескача всички табута в ислямския свят.
Завръщането на сина – 16, 18 януари
Mароко, 2012, 84 мин
режисьор: Ахмед Булан
в ролите: Уорън Гета, Малика Ал-Омари, Мариам Бела, Амал Аюш
Двама родители – африканец и европейка, две страни – Мароко и Франция, две истини – животът на 20-годишния Mехди винаги е бил кратен на две, а той винаги е искал да знае какво се е случило в родното му Мароко, преди майка му да го отведе завинаги в Европа.
Ва Банк – 16, 24 януари и 2 февруари
Германия-Мароко-Франция, 2011, 105 мин
режисьор: Лейла Килани
в ролите: Суфия Исами, Муна Бахмад, Нуза Акел, Сара Битиуи
Младите Бадия и Иман работят във фабрика за опаковане на скариди в Танжер, но Бадия е готова на всичко, за да зареже мизерното си съществуване като проста "скарида" в океана от възможности за нов живот.
Aлмания: Добре дошли в Германия – 17, 23 януари
Германия, 2011, 101 мин
режисьор: Ясемин Шамдерели
в ролите: Ведат Еринджин, Фахри Ярдъм, Лилай Хусер, Рафаел Кусурис
Фатих Акин е великият майстор на турските имигрантски истории, но тази комедия на нравите не му отстъпва, както едно турско семейство, живеещо в Германия не отстъпва пред носталгията на най-възрастния му член – дядото, който купува къща в Турция и иска от всички да я посетят заедно.
Писма в сълзи – 17, 24 януари
Иран, 2013, 101 мин
режисьор: Марджан Ашрафизадех
в ролите: Бехруз Шоаиби, Джавад Езати, Масумех Газемипур, Мариам Бубани
Традиционно силното иранско присъствие на феста води своя най-добър (окичен с куп награди в Техеран) филм за изминалата година – простичката, но емоционална история на Разие, оплела ежедневието си между шиенето на сватбени тоалети, грижите за болната си майка и... Любовта.
Да целунеш Слънцето – 17, 20 януари и 1 февруари
Иран, 2012, 96 мин
режисьор: Хомаюн Асадиан
в ролите: Ширин Язданбакш, Рабия Мадани, Саид Пурсамими, Масуд Райган
Две съседки, Фороу и Ехтерам, не губят надеждата, че ще дочакат завръщането на синовете си, безследно изчезнали по време на война. И докато лекарите предричат само няколко месеца живот на Фороу, внезапно идва вест, че е открито тялото на сина на Ехтерам, която ще направи всичко възможно да убеди Фороу, че са намерили именно нейния син.
Спасителят – 18, 19 януари
Палестина-Йордания-България, 2013, 136 мин
режисьор: Роберт Саво
в ролите: Шреди Джабарин, Зухер ал-Нубани, Юсуф Абу-Уарда, Мохамад Бакри, Хасан Машини, Ашраф Бархум, Абир Иса, Надера Емран, Бакер ал-Кабани, Стефан А. Щерев, Елиас Исак, Илия Атанасов, Даниел Пеев, Стефан Роглев, Аднан Тарбуш, Цветомир Ангелов, Филип Гуляшки, Ханан Хило, Андон Райчев
Ако не са ви достатъчни филми за Исус с българско участие, то световната премиера на историята за детството на Исус в Назарет (режисьорът Роберт Саво ще я представи лично) ще попълни успешно и умело тази липса.
Преди да завали – 18, 31 януари
Ливан, 2010, 98 мин
режисьор: Бахидж Ходжаидж
в ролите: Диаманд Абу Абуд, Бернадет Ходейб, Юлия Касар
В рубриката "Закъснели премиери" идва една история за закъснели емоции – похитеният по време на война Рамез се завръща при семейството си, но след 20-те години изолация в затвора не може да се адаптира към живота си в Бейрут, докато не среща жена, чийто мъж е бил похитен при подобни на Рамез обстоятелства.
Рубинената нощ – 18, 23 януари и 2 февруари
Tурция, 2012, 92 мин
режисьор: Реис Челик
в ролите: Иляс Салман, Дилан Аксют, Майшекер Юджел, Сабри Тутал
Първата брачна нощ и консумацията на един (по всички традиции и канони) брак се превръща в приказка от 1001 нощ, в която Шехерезада кара мъжа да разказва истории до зори, за да избегне тя присъдата.
Когато Монализа се усмихна – 19, 21, 27 януари
Йордания, 2012, 95 мин
режисьор: Фади Хадад
в ролите: Тахани Салим, Шади Халаф, Хайфа ал-Ага, Надира Омран
Монализа е 37-годишна жена от Йордания, която след 10 години чакане получава работа в архаична правителствена служба, където среща Хамди, продавач на чай, но и продавач на надеждата за Монализа, че тя най-накрая ще заживее пълноценно.
Обрат за секунди – 19, 22 януари
Ливан, 2012, 92 мин
режисьор: Лара Саба
в ролите: Гида Нури, Алае Хамуд, Чарбел Зиад, Чади Хадад
Трима герои, един град, един инцидент, който драстично променя живота и на тримата в... ливанското предложение за чуждоезичен Оскар 2014.
Бекас – 22, 27 януари и 1 февруари
Швеция-Финландия-Ирак, 2012, 97 мин
режисьор: Карзан Кадер
в ролите: Заманд Таха, Сарвар Фазил
Казват се Зана и Дана – двама братя, които живеят в Кюрдистан и имат черен списък с хора (начело в листа е Саддам Хюсеин), които Супермен трябва да накаже. Затова грабват любимото си магаре Майкъл Джексън за ушите и поемат към Америка в търсене на Супермен и... на справедливост.
Чувал с брашно – 23, 24 януари и 1 февруари
Белгия-Мароко, 2012, 89 мин
режисьор: Кадиджа Леклер
в ролите: Хафсия Херзи, Хиам Аббас, Смаин Файруз, Мехди Деби
Освен в откриващия феста тази година Наследство, двете големи звезди на близкоизточното кино Хиам Аббас и Хафсия Херзи, си партнират и в тази биографична (за режисьора Кадиджа Леклер) история – едно 8-годишно мюсюлманско момиче живее в католическо сиропиталище в Белгия през 70-те години, докато биологичният ù баща не я отвежда в беднo селце в Атласките планини на Мароко. Само дето нещо непреодолимо все я тегли към Белгия...
Несподелената тайна – 23, 29 януари
Иран, 2013, 90 мин
режисьор: Хади Могадам Дуст
в ролите: Лейла Хатами, Хатерех Асади, Араш Маджиди
В нета няма тайни и това напълно устройва младата Саба, която е откровена повече там, отколкото с близките си. Дали обаче това устройва бъдещия ù съпруг?
Жин – 25, 28 януари
Турция-Германия, 2013, 122 мин
режисьор: Реха Ердем
в ролите: Дениз Хасгюлер, Онур Юнсал, Йълдъръм Шимшек, Махмуд Алтунер
Приказката за Червената шапчица ала турско-кюрдския проблем звучи така – малката Жин, с торба и червена забрадка, е тръгнала при болната си баба, докато си играе на криеница с Големия Лош Вълк а.к.а турските войници, които издирват кюрдски партизани.
Да срещнеш Лейла – 26, 29 януари и 2 февруари
Иран, 2012, 88 мин
режисьор: Адел Ярахи
в ролите: Лейла Хатами, Адел Ярахи, Бахарех Рахнама
Кое е по-опасно за здравето на брака – цигарите или любовта? Лейла ще търси отговор, докато се опитва да откаже своя любим от цигарите.
Непозната земя – 27, 28 януари
Йемен-Гърция-Кипър, 2012, 78 мин
режисьор: Maнуел де Коко
в ролите: Maнос Кокоромитис
Един корабокрушенец е изхвърлен на самотния бряг на йеменския остров Сокотра. От другата страна на острова местен мъж сънува корабокрушенец, който се нуждае от помощта му – в тази камерна драма фантазия и реалност се преплитат до пълна победа над Съдбата.
Последната зима – 28, 31 януари
Иран, 2012, 77 мин
режисьор: Салем Салавати
в ролите: Джафар Шейхахмади, Асие Морадизар, Масуд Юсефи
Обезлюдено село, кметът, жена му и трима млади катерачи (търсещи подслон в тяхната къща) откриват тайните и явни взаимовръзки в живота.
Sofia MENAR Film Festival (15 януари – 2 февруари 2014) е в салоните на Дом на киното, Одеон, Евро Синема, Черената къща, Dada Cultural Bar
Петък, 27 Декември 2013г. 20:20ч.
Спасяването на мисис Оскар
Случайност или съдба, на Том Ханкс му върви да се забърква в "спасителни операции", номинирани за Оскар – първо беше Спасяването на редник Райън, а сега Спасяването на мистър Банкс – но истинският "спасител" на историята тук е Ема Томпсън (двукратен и бъдещ троен носител на Златен глобус и/или Оскар) в колоритното амплоа на мисис Памела Л. Травърс, автор на класиката за малки и големи Мери Попинс.
Именно както вятърът от Изтока довява Мери Попинс в дома на семейство Банкс, така и отвява писателката Памела Л. Травърс (втората кожа, в която живее Ема Томпсън – от говора до жестовете ù) в студиата на Уолт Дисни (Том Ханкс с поредна историческа роля) в Холивуд. Годината е 1961, минали са близо 20 години от първото писмо на Дисни до мисис Травърс с желанието (да изпълни обещаното на двете си дъщери) и да филмира Мери Попинс историята.
Мисия трудна, толкова невъзможна за Дисни, колкото да приготви английски чай по взискателния вкус на мисис Травърс – идеята да "продаде" своята героиня (и част от семейната ù тайна) като я превърне в анимационен/мюзикъл култ ù звучи толкова кощунствено, колкото да пие чай от картонена чаша.
Затова Памела Л. Травърс измисля свои правила на играта "вземи правата" (а.к.а Дисни тест за издръжливост) – филм Мери Попинс ще има, само ако вътре няма: сладникави анимация и мюзикъл песнички, червен цвят, (изгледайте финалните надписи до края, за да се насладите на автентичните записи от работните сесии с мисис Травърс)... И така се стига до двоен исторически прецедент – първият евър игрален филм на Дисни, а именно Мери Попинс през 1964, и близо 50 години по-късно първият евър филм, в който част от живота на Уолт Дисни е пресъздаден в киното, а именно Спасяването на мистър Банкс.
Точно такъв двойно "based on a true story" модел хитро и умело използват сценаристките Кели Марсел и Сю Смит, и режисьора Джон Лий Хенкок, за да преплетат съдбоносно две важни пътувания в живота на Хелън Гоф (истинското име на Памела Л. Травърс) – двуседмичната ù среща в Холивуд с Уолт Дисни и неговия екип от сценариста Дон Да Гради (Брадли Уитфорд) и композиторите братята Шърман (Джейсън Шварцман и Би Джей Новак) отключва детския спомен за едно пътуване, което я отвежда далеч от родния Куинсленд, Австралия в малкото градче Алора.
Там, където тя завинаги ще остане любимата принцеса Гинти на своя баща, банковият мениджър Травърс Гоф (явно Колин Фарел е абониран за ролята на ирландски мечтатели/алкохолета), за когото всичко в живота е илюзия. Там, където леля ù Ели (Рейчъл Грифитс) ще дойде с вятъра от Изтока, за да спаси болния ù баща и нейното семейство.
Там, където крушата не пада по далеч от дървото на вината. Там, където една семейна драма се превръща в универсална класика за малки и големи. Там, в Травърсленд, където живее Мери Попинс.
И ето, че Спасяването на мистър Банкс идва във вид на стилна сантиментална комедия, каквито снимаха през 90-те (с малки изключения като Да откриеш Невърленд, например) – със силно емоционална (биографична, колкото трябва), човечна история, в която фин хумор, ирония и сарказъм не са мръсни думи, реалност и фантазия се преплитат на магия, малките герои (като шофьора Ралф/Пол Джиамати а.к.а "единственият американец, когото мисис Травърс харесва") са също толкова важни, колкото главните, а житейски прозрения и поуки има за всички от сърце.
Филм за семейните тайни, които всяко семейство крие, но не всеки може да ги превърне в универсални мечти. Филм за смисъла от разказването на истории, заради които кино е било снимано, снима се и ще продължи да се снима. Филм, който (според любимия израз на мисис Травърс) е perfectly capable да прибере/спаси един-два-три Оскара.
Спасяването на мистър Банкс е в кината от 3 януари
