My Mir
Кино
Кино (131)
"Така е редно" казват тримата фавела мускетари Рафаел, Гардо и Габриел Плъха, докато сортират както боклука, така и морала на Рио де Жанейро в поучително-забавния филм Измет на майстора на приказките с деца за възрастни Стивън Долдри.
Клишета като "да запазим детето в себе си" никога не са звучали изтъркано във филмите на Долдри (като Били Елиът и Ужасно силно и адски близо, например) и Измет не прави изключение – освен, че за пореден път работи брилянтно с деца-актьори, Долдри отново ги превръща в основни герои, през чийто невинен мироглед да разкаже морална приказка за възрастни, явно опирайки се на идеята, че само децата реагират спонтанно, искрено и без задни мисли на абсурдите в света ни, докато се превърнат във възрастни и изхвърлят съвестта, чувствата и справедливостта на боклука.
Именно така започва историята в Измет – с порасналото момче, на кръстопът пред труден избор, Жозе Анжело (най-популярният бразилски актьор в момента Вагнер Моура), доскоро най-довереният човек на кандидат-кмета Сантос, а сега преследван от полицията, защото изхвърля портфейл с куп мръсна политическа съвест на сметището.
Оттам нататък всичко е в мръсните (от сортирането на боклука на Рио) ръце и чистата душа на тримата фавела мускетари Рафаел/Риксън Тевес, Гардо/Едуардо Луиш и Габриел Плъха/Габриел Вайнстайн, които (ала малкият Оскар Шел в Ужасно силно и адски близо) започват истинска игра на кодове и знаци по издирването на ключа към разгадаването на загадката, скрита в намерения ценен портфейл.
По следите им е зловещата сянка на полицейския комисар Фредерико (Селтон Мело) и на опасната въртележка от корупция и мръсни политически тайни, а единствените им опори са лотарийните билети с животни в портфейла на Жозе Анжело, Библията и добродушната помощ на смачкания от неравната борба в мисионерския живот отец Джулиърд (Мартин Шийн) и на неговата асистентка Оливия (Руни Мара), с която фавела триото учи английски (на екстра забавно ниво) и снима видеофилми.
Помага им и хумора, тази запазена марка на Стивън Долдри, която превръща екзистенц драмите във филмите му в морална лекота на битието. Помага им и едноименния роман (по който умело е граден сценария) на Анди Мълиган, който прекарва достатъчно години като доброволец в Бразилия, Индия, Виетнам, Филипините, за да създаде един правдиво-живописен образ на наследниците на Гаврош. Помага им и музиката на Антонио Пинто, и камерата на Адриано Голдман (и двамата работили по бразилския култ Градът на Бога и неговото продължение City of Men), които знаят как да изградят калейдоскопичен, като ърбан лунапарк, образ на Рио де Жанейро на тънката граница между декаденса и екзотиката, между корупцията и морала, между мръсотията и слънцето.
Остава само въпросът защо след като киното имитира живота, не може и обратното – животът да имитира киното. Дали децата ще продължат да се превръщат във възрастни като изхвърлят своето "така е редно" на боклука? Дали възрастните ще спрат да си задават въпросите #кой и #защо, а просто ще вършат това, което е редно и то без да чакат сливи за смет, ами обратното – ще изхвърлят Боклука в търсене на Морала... Така е редно, но...
Измет е в кината от 5 декември
И в живота, и в киното няма случайни неща – и ако фестивалът за скандинавско кино Северно сияние (3-11 декември 2014) съвпада по време на провеждане с втория Световен литературен фестивал у нас, то неслучайно фокусът и на двата акцентира върху литературата от Севера, а когато говорим за филмови екранизации (пълната програма на Северно сияние е тук) ето какъв кинотрип ни очаква на Юг от Сиянието, на Север от Слънцето...
Последната присъда – 3, 7 и 8 декември
Швеция, 2012, 126 мин
режисьор: Ян Троел
в ролите: Пернила Аугуст, Йеспер Кристенсен, Ула Скоог
Когато фокусът на един кинофестивал пада върху литературните екранизации няма как той да не бъде официално открит с такъв филм – романът на Кене Фант оживява в пълната си пъзел красота, чертаеща интригуващ паралел в живота на журналиста Торгни Сегерстед – историята за това как Швеция да запази неутралитет с Германия в размирното навечерие на Втората световна, въпреки острите критики към нацизма, пропагандирани от вестника на Сегерстед доста се припокрива с желанието на самия Торгни да запази добрите отношения със съпругата си и с най-добрия си приятел, с чиято жена журналистът се е оплел в страстна любовна афера.
Авалон – 3, 4, 6 и 10 декември
Швеция, 2011, 79 мин
режисьор: Аксел Петерсен
в ролите: Йоханес Брост, Петер Карлберг, Леонор Екстранд
Киното често имитира живота и именно тогава е най-искрено и неподправено – като филма на Аксел Петерсен, чийто главен актьор Йоханес Брост споделя със своя филмов образ Яне славата на градска парти легенда, излязла от затвора и търсеща пътя към преоткриването на лудата парти младост – в случая Яне, заедно с по-голямата си сестра Джаки и съдружника Клас, отваря и менажира нощния клуб Авалон – име сякаш обречено да повтори едноименната Roxy Music песен с думите "The Party is Over".
Стрелецът – 3, 4, 9 и 11 декември
Дания, 2013, 90 мин
режисьор: Анет К. Олесен
в ролите: Трине Дирхолм, Ким Бодниа, Кристиан Халкен
Какво може да накара един геофизик да грабне оръжие в ръка, да похити журналистка и да сипе заплахи за масови убийства насред Копенхаген – възможно ли е само по този брутален начин да се накарат алчните политици и правителство да спазват своите обещания (в случая да не позволяват строежи на петролни платформи в Северния ледовит океан) и въобще, на фона на все по-честите и по-масови екопротести (по света и у нас), дръзкият филм на Анет Олесен поставя не само въпроса за зараждащ се екотероризъм, но и маркира лимитите на Човека в лицемерното ни съвремие.
Похищението – 3, 5 и 10 декември
Дания, 2012, 103 мин
режисьор: Тобиас Линдхолм
в ролите: Пилоу Асбек, Сьорен Малинг, Дар Салим
Миналата година Том Хенкс може и да пребори сомалийските пирати като един хладнокръвен Капитан Филипс, но година по-рано датският режисьор Тобиас Линдхолм вече е разказвал такава история – заложници на товарен кораб, сомалийски пирати, милиони долари откуп и нонстоп психоигра на живот и смърт.
Експедиция до края на света – 4, 8, 10 и 11 декември
Дания/Швеция, 2013, 90 мин, документален
режисьор: Даниел Денсик
Перфектно заснетата арктик авантюра на режисьора Даниел Денсик (в компанията на една дузина учени и артисти) не само ще те отведе на места, на които няма как да стъпиш (близо до Северния полюс, из замръзналите фиорди на Гренландия), но и на фона на ударен саундтрак, божествени панорами и добре намерен хумор ще те срещне с интригуващи философии/истини/изводи за смисъла на живота, които са толкова правдиви, колкото този филм е задължителен – един от най-добрите от скоро изминалия Sofia Biting Docs фестивал.
Мари Кройер – 4, 7, 9 и 10 декември
Дания, 2012, 102 мин
режисьор: Биле Аугуст
в ролите: Биргите Хьорт Сьоренсен, Сьорен Сетер-Ласен, Сверир Гуднасон
Режисьорът Биле Аугуст има слабост към драматични литературни екранизации, в които героите са изправени пред сложни избори и дилеми – от класиката Къщата на духовете до Нощен влак за Лисабон това му е запазен лайтмотив, а в Мари Кройер (следващ плътно романа на Анастасия Арнолд) интригата се върти около изборите на съпругата на датския художник Педер Северин Кройер – как тя да бъде едновременно пълноценна и като майка, и като художник, и като съпруга, чийто мъж бавно и методично се потапя в лудостта, докато тя се влюбва в друг и най-вече да бъде пълноценна Жена с толкова богат вътрешен свят, колкото цветове е възможно да има в картината на живота.
Желязно небе – 5 и 11 декември
Финландия/Германия/Австралия, 2012, 93 мин
режисьор: Тимо Вуоренсола
в ролите: Юлия Дитзе, Кристофер Кирби, Гьотц Отто
Визуалната вакханалия по абсурд сатира романа на финландката Йохана Синисало (която ще гостува по време на фестивала) не е единствения плюс на Желязно небе – фентъзи историята за група нацисти, избегнали поражението през Втората световна война като се заселили на тъмната страна на Луната (в база с формата на свастика, естествено) и пожелали 70 години по-късно да се върнат на Земята, за да я завладеят отново, но уви, сблъскали се с новата власт (на продуктовото позициониране), е нещо повече от хитра пародия на абсурдите на ХХ век.
Чистка – 5 и 8 декември
Финландия/Естония, 2012, 125 мин
режисьор: Анти Йокинен
в ролите: Лаура Бирн, Лииси Тандефелт, Аманда Пилке
Другият гост на фестивала писателката Софи Оксанен заедно с режисьора Анти Йокинен повеждат двете си героини Алииде и Зара (едната бягаща от призраците на Сталинистка Естония, а другата бягаща от руската мафия през 90-те) в един психеделичен лабиринт от откровения, съмнения, вина и брутални семейни драми, в който нищо не е такова, каквото изглежда, защото, както много добре знаем, в живота (и в киното) няма случайни неща.
Момиче на повикване – 6, 8 и 11 декември
Швеция/Норвегия/Финландия, 2012, 140 мин
режисьор: Микаел Марсимаин
в ролите: Пернила Аугуст, София Каремир, Жозефин Асплунд
Политиката и проституцията си приличат по това, че и двете са мръсен бизнес, в който едни дават, други взимат, а трети получават дивидентите – често двете са неразривно свързани (има безброй филми по темата), а в случая Момиче на повикване връща към скандал в Швеция през 70-те години, оплел видни политици в афера с непълнолетни проститутки – история, която ще се повтаря като мръсна приказка без край.
Кристин, дъщерята на Лавранс – 6, 7 и 9 декември
Норвегия, 1995, 180 мин
режисьор: Лив Улман
в ролите: Лена Ендре, Елизабет Матесон, Бьорн Скагестад
Вторият режисьорски филм на Бергман музата Лив Улман (тук ще гледаме нейната пълна тричасова, режисьорска версия) отдавна се е превърнал в норвежка кинокласика не само защото е заснет по трилогията на Нобеловия лауреат за литература Сигрид Ундсет – историята на средновековна Норвегия се разкрива през призмата на непозволената, невъзможната любов на невинната Кристин, чийто рицар на сърцето не се вписва нито в каноните на католицизма (с които е възпитавана), нито в каноните на заможната ѝ фамилия – любовна драма, която напомня и последния филм на Лив Улман по друга класическа творба, а именно Госпожица Юлия на Стриндберг.
Efterklang: Духът на Пирамида – 6 декември
Дания, 2012, 59 мин, документален
режисьор: Андреас Кьофод
Всяко нещо си има край и датското трио Efterklang не само много добре знае това, но и създава саундтрак по темата – след като наскоро Каспър Клаусен и компания сложиха край на музикалния си проект Efterklang (поне във вида, в който го познаваме), сега е точно време да се върнем към реквиема им за изоставения миньорски град Пирамида (на един от островите в архипелага Шпицберген) или "краят на една мечта" както го нарича един от екс-обитателите му (документирал целия живот на Пирамида) – там, където Efterklang записват звуците от изоставените жилища, улици, тръби и тунели на миньорската мина, превърнали се в четвъртия им, последен албум Piramida; там, където призраците (и други интригуващи персонажи) от миналото разказват философията и физиката на самотата и на вечните мечти за по-добър живот.
Синовете на Норвегия – 7, 9, 10 и 11 декември
Норвегия, 2011, 87 мин
режисьор: Йенс Лиен
в ролите: Осмунд Хьог, Свен Нордин, Соня Рихтер
Филмите за ексцентрични отношения между баща и син са безброй, но симпатичната история на волния по хипи дух архитект Магнус и пънк-анархистичния му син Николай печели със своята откровеност, непредубеденост и... бутането на стените, с които сами се обграждаме.
На север от слънцето – 9 и 10 декември
Норвегия, 2012, 46 мин, документален
режисьори: Йорн Ранум, Инге Веге
Там, където са най-добрите вълни за сърф в света, там са и Инге и Йорн – в случая, на пуст залив на изолиран арктически остров, близо до атлантическите брегове на Северна Норвегия – там, където те ще прекарат 9 ледникови месеца в колиба от изхвърлени отпадъци в гонене на Вълната и в търсене на Духа на човешката воля, за когото на света няма невъзможни и случайни неща.
Фестивалът Северно сияние е в салоните на Дом на киното, Одеон, Евро Синема и културен център G8 от 3 до 11 декември
Есенният киномаратон няма край – също като филмите от 28-то издание на Киномания (пълната програма е тук), но за нас качеството винаги е било по-важно от количеството, затова от 13 до 30 ноември залагаме на 15 филма, които доказват за пореден път, че киното имитира живота, а не обратното.
Потъването на Созопол – 13, 20, 21 и 24 ноември
България, 2014, 100 мин
режисьор: Костадин Бонев
в ролите: Деян Донков, Снежина Петрова, Светлана Янчева, Леонид Йовчев, Стефан Вълдобрев, Васил Гюров
Хубаво е когато кинофестивалите у нас (независимо на какво кино акцентират) се откриват с български филм – значи родното кино не потъва, както и Созопол не потъва, но историята на главния герой тук доста напомня ситуацията в нашето кино – аутсайдер в безизходица, който живее повече в сантимент спомени и по-малко в настоящето, докато ритуално (с десет бутилки водка, нали) чака промяна на живота си. Сигурното е, че без да предизвикаме Промяната, чудесата на Новия живот няма как да дойдат сами.
Би Би Кинг: Животът на Райли – 14, 15, 17, 18 и 22 ноември
Великобритания, 2014, 95 мин, документален
режисьор: Джон Брюър
"Свири като някой, за когото ти пука, но се опитвай да бъдеш себе си, докато го правиш" казва Маестрото на блуса Райли Б. Кинг, който вече 89 години не изневерява на себе си. Тук животът му (разказан от Морган Фриймън) се вие като виртуозно изсвирена мелодия от самия Кинг на блуса – от нотите на расизма и памучните полета на Юга, през редки архивни кадри и историите за кръщаването на китарите му с женски имена до поклона на цялото музикантско войнство (Ерик Клептън, Бъди Гай, Карлос Сантана, Боно, Рон Ууд, Ринго Стар, Джордж Бенсън, Пол Роджърс, Слаш... ) пред Краля.
Атила Марсел – 14, 17 и 18 ноември
Франция, 2013, 106 мин
режисьор: Силвен Шоме
в ролите: Гийом Гуикс, Ан льо Ни, Бернадет Лафон, Елен Венсан, Жан-Клод Драйфюс
В първия си игрален филм режисьорът Силвен Шоме не изневерява на сюрреалната поезия от аниме класиката Трио Белвил – отново имаме ексцентрично-живописни лели; отново имаме обсебен от една цел младеж (колоездачът от Трио Белвил сега е талантлив пианист) в лицето на интровертния Пол, отглеждан след смъртта на родителите си от лелите му; отново имаме магията в ежедневието (ала визуалните оди на Жан-Пиер Жьоне) с мистъри отварата на съседката мадам Пруст и ето, че в търсене на изгубеното време пред очите ни изниква шарена история за малките неща в живота, които го превръщат в калейдоскопична приказка без край.
Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството – 15, 16, 18 и 23 ноември
САЩ, 2014, 119 мин
режисьор: Алехандро Гонзалес Иняриту
в ролите: Майкъл Кийтън, Зак Галифанакис, Едуард Нортън, Андреа Райзбъро, Ейми Райън, Ема Стоун, Наоми Уотс, Линдзи Дънкан
В новото си творение Алехандро Гонзалес Иняриту прави това за Майкъл Кийтън, което Куентин Тарантино направи за Джон Траволта и Брус Уилис в Криминале – рифреш на кариерата, също като тази на току-що излязлата от клиника по рехабилитация холивудска екшън звезда Ригън Томсън (Майкъл Кийтън брилянтно-иронично се закача с емблематичното си амплоа на първия евър Батман), който трябва да се пребори с шизофренията, с хаоса на личните си взаимоотношения (страхотни поддържащи роли на Едуард Нортън, Ема Стоун и Наоми Уотс), за да полети отново на крилете на живота. Да, история, която адски напомня брилянтното амплоа на Ал Пачино в Принизяването, а страхотната самоирония и сатира и в двата филма направо ги абонира за раздаването на Оскар 2015.
Г-н Търнър – 15, 21, 22 и 23 ноември
Великобритания/Франция/Германия, 2014, 149 мин
режисьор: Майк Лий
в ролите: Тимъти Спол, Дороти Аткинсън, Марион Бейл, Лесли Манвил, Рут Шийн
Режисьорът Майк Лий обича типично британските сюжети, също както явно обича живописта на Джоузеф Търнър – животът на човека, променил из основи британската живопис през XIX век (заслужена Кан награда за най-добър актьор на Тимъти Спол) е изписан тук хем по всички канони на биографичната драма (ексцентричен характер, извънбрачни любовни афери... ), хем извън тях, така че вечният тандем на режисьора Лий с оператора Дик Поуп да се доближи до шедьовър на Търнър – с яркия колорит и наситеност на големите, важни събития и мрачното изящество на дребните (но също толкова важни) детайли, които да напомнят, че голямата картина на живота и вселената е изрисувана от хаоса на хилядите (не)значителни моменти.
Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна – 15, 18, 20 и 26 ноември
Швеция, 2013, 114 мин
режисьор: Феликс Хернгрен
в ролите: Роберт Густафсон, Ивар Викландер, Миа Скерингер, Алън Форд
100-годишният Алън Карлсон обича две неща в живота – да взривява бомби и да се озовава на грешното място в точното време, а комбинацията от двете оказва влияние на едни от най-важните събития на ХХ век. Чаровно-хумористичният роман на Юнас Юнасон оживява пълнокръвно тук на границата на абсурда, където избягал от старчески дом 100-годишен старец, куфар с милиони в кеш, мила слоница, апатичен полицай и сбор от великите диктатори и учени на ХХ век се събират в атомно-комедийна бомба със закъснител.
Истинският Сен Лоран – 15, 16, 22, 23 и 30 ноември
Франция, 2014, 151 мин
режисьор: Бертран Бонело
в ролите: Гаспар Юлиел, Жереми Рение, Луи Гарел, Хелмут Бергер, Брейди Корбет, Леа Сейду, Амира Касар, Валерия Бруни Тедески, Джасмин Тринка
Явно емблематичните френски модни дизайнери са обречени да споделят обща киносъдба – също както през 2009 излязоха два биографични филма за Коко Шанел, така и тази година, едно след друго, се появяват две заглавия, разкрояващи два различни етапа от живота на Ив Сен Лоран – и ако първият Ив Сен Лоран (на Жалил Леспер) акцентира на ранните години на модния дизайнер, превърнали го в икона, то Истинският Сен Лоран (или по-коректното Сен Лоран) се фиксира в хедонистичния миг на върха на славата, златните Сен Лоран години от 1967 до 1976. За цялата картинка, може би, е най-добре да се изгледат и двата филма, но пък французите си избраха именно Истинският Сен Лоран да ги представя в номинациите за най-добър чуждестранен филм на Оскар 2015.
Джеймс Браун: Soul Brother № 1 – 15, 21, 22 и 28 ноември
САЩ, 2014, 138 мин
режисьор: Тейт Тейлър
в ролите: Чадуик Босман, Нелсън Елис, Дан Акройд, Виола Дейвис, Лени Джеймс, Октавия Спенсър, Брандън Смит, Онжаню Елис, Ник Евърсман, Тарик Тротър, Джил Скот, Алое Блек
Музикалните биографии винаги танцуват на тънката граница между трибют към музикалното наследство на своя герой и фокуса върху тъмните драми в личния му живот – когато филмът е за Кръстникът на соула, продуциран е от самия Мик Джагър (срещал неведнъж Джеймс Браун), режисиран е от Тейт Тейлър (нашумял със сантимент драмата Южнячки, чийто главни героини Виола Дейвис и Октавия Спенсър влизат тук в ролята на най-важните жени в живота на Браун), а актьорският каст включва хип-хоп и аренби звезди като Black Thought от The Roots и Джил Скот (като жената на Браун Dee-Dee Дженкинс), то комбината от трибют и житие драма е в перфектен баланс.
Мангелхорн – 16, 21, 25 и 27 ноември
САЩ, 2014, 97 мин
режисьор: Дейвид Гордън Грийн
в ролите: Ал Пачино, Холи Хънтър, Хармъни Корайн, Крис Месина
Вторият шанс в живота отново е на фокус и във втория Пачино филм за годината – и макар блестящото му (и много лично) амплоа в Принизяването да изглежда недостижимо, то неговият герой тук Ей Джей Мангелхорн също изповядва интригуваща екзистенц философия и също (като заклет ключар в Тексас) притежава ключа към не една и две тайни, и естествено, към голямата Любов.
Рио, обичам те – 16, 17, 21 и 23 ноември
Бразилия, 2014, 110 мин
режисьори: П. Сорентино, Им Санг-соо, Н. Лабаки, Дж. Туртуро, К. Салданя, Ст. Елиът, Ф. Мейрелес, Г. Ариага, Ж. Падиля, А. Вадингтон, В. Аморим
в ролите: Венсан Касел, Харви Кайтел, Джон Туртуро, Ванеса Паради, Надин Лабаки, Родриго Санторо, Фернанда Монтенегро, Емили Мортимър, Бебел Жилберто, Джейсън Айзъкс, Вагнер Моура, Клаудия Абреу
Първо беше Париж, обичам те, после беше Ню Йорк, обичам те, а сега дойде време за кинообяснение в любов към Рио де Жанейро – съвсем навреме след тазгодишното Световно по футбол и преди очакваната лятна Олимпиада. Също като при тези два Мондиала и тук (по добре позната формула) се събират режисьори и актьори от цял свят, за да разкажат шарени калейдоскоп истории – за вампири, за танци, за творци и техните музи, за любов, за престъпност, за спорт и туризъм, за море и вечно лято... за всичко онова, което носи името Рио де Жанейро.
Голгота – 16, 19, 20 и 25 ноември
Великобритания/Ирландия, 2014, 100 мин
режисьор: Джон Майкъл Макдона
в ролите: Брендън Глийсън, Крис О'Дауд, Кели Райли, Ейдън Гилън, Дилън Морън, Исаак дьо Банколе, М. Емет Уолш, Мари-Жозе Крос, Домнал Глийсън
Също като брат си Мартин Макдона, и Джон Майкъл Макдона обича черния хумор и абсурд ситуациите, обича да разказва типично ирландски истории, които звучат универсално и явно обича да работи с Брендън Глийсън (симпатичният наемен убиец в братовия В Брюж) – в своеобразното продължение на дебютния му Големият полицай от малкия град, Глийсън този път е в амплоато на свещеника Джеймс Лавел, който при изповед научава, че ще бъде убит след седмица – време достатъчно, за да разплете причините за своята смъртна присъда; време да бъдат спасени няколко изгубени души; време за ноар прелюдия към финала на Майкъл Макдона трилогията филми с Брендън Глийсън.
Пазолини – 20, 24 и 30 ноември
Франция/Италия/Белгия, 2014, 85 мин
режисьор: Абел Ферара
в ролите: Уилям Дефо, Нинето Даволи, Рикардо Скамарчо, Валерио Мастандреа, Адриана Асти, Мария де Медейрос, Джада Колагранде
2 ноември 1975 – последният ден от живота на италианския киноас Пиер Паоло Пазолини, неразкрито убийство, провокативният филм Сало или 120-те дни на Содом и последното интервю на Пазолини – всичко това оживява адски пълнокръвно тук благодарение на майсторски ненатрапчивата режисура на Абел Ферара и плашещо тоталната външна прилика на Уилям Дефо с Пазолини, в чийто образ Дефо влиза като във втора кожа с повече от убедителната Пазолини изповед: "Аз си плащам цената за живота, който живея... той е като пропадане в ада. Но когато се върна – ако се върна – съм видял други неща."
Госпожица Юлия – 19, 20, 23, 24 и 27 ноември
Норвегия/Великобритания/Ирландия/Франция, 2014, 129 мин
режисьор: Лив Улман
в ролите: Джесика Частейн, Колин Фарел, Саманта Мортън
Явно, докато я е снимал в десет филмови класики, Ингмар Бергман е предал на Лив Улман не един и два мастърклас режисьорски трика за нагнетяване на съспенса – именно това иконичната актриса (влязла и в режисьорско амплоа от '92-а насам) идеално постига в екранизацията си по пиесата на шведския класик Аугуст Стриндберг, а Джесика Частейн (като аристократката Юлия) и Колин Фарел (като прислужника Джон) тук са във вихъра на флирта с психодрамата.
Измет – 23 ноември
Великобритания, 2014, 113 мин
режисьор: Стивън Долдри
в ролите: Селтон Мело, Вагнер Моура, Руни Мара, Мартин Шийн, Риксън Тевис, Едуардо Луис, Габриел Вайнстайн
Тримата чаровни хлапаци Рафаел, Гардо и Габриел Плъха сортират както боклука, така и морала на Рио де Жанейро – след като портфейл с ценна информация попада в ръцете на Рафаел, подобно на трима мускетари, фавела триото тръгва на поход за справедливост (така е редно, казват те) срещу корупцията, политиката, полицията... с помощта на много смелост, хумор, бързи крака и мисъл, и ключовата роля на английския, който учат с Оливия (Руни Мара), асистентката в мисията на отец Джулиърд (Мартин Шийн) и най-вече на съдбоносната среща с фамилия Анжело (неслучайно името значи ангел)... докато неусетно стане време за изхвърляне на боклука, а не за задаване на въпроси #кой и #защо.
Магия в полунощ – 23, 24, 25 и 26 ноември
САЩ, 2014, 97 мин
режисьор: Уди Алън
в ролите: Колин Фърт, Ема Стоун, Саймън Макбърни, Марша Гей Хардън, Айлийн Аткинс, Джаки Уийвър, Хамиш Линклейтър, Катрин Маккормак, Уте Лемпер
Някак на магия хиперактивният Уди Алън продължава да пише и режисира дежурният си един филм на година. Да, неминуемо повтаря теми, сюжети и герои от предишни филми и ако Магия в полунощ напомня елегантно съчетание между Проклятието на Скорпиона, Сензацията (и в двата интригата се върти около илюзионисти и медиуми) и Полунощ в Париж (заради любимите на Уди 20-те години на миналия век), то именно в това се крие магията в неговите филми – да превръща коренно различни лица, съдби, герои (като снимащите за пръв път с него Колин Фърт и Ема Стоун) в неделима част от вечния му сатиричен водевил на... Любовта.
Киномания 2014 е в салоните на НДК, Люмиер, Одеон, Дом на киното, Евро Синема, Френски институт и културен център G8 от 13 до 30 ноември
Етикети
- Оскар 2015
- Магия в полунощ
- Измет
- Пазолини
- Голгота
- Рио, обичам те
- Мангелхорн
- Джеймс Браун: Soul Brother № 1
- Истинският Сен Лоран
- Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Гн Търнър
- Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството
- Атила Марсел
- Би Би Кинг: Животът на Райли
- Потъването на Созопол
- Госпожица Юлия
- Киномания
Немалко са хората, които биха искали да канонизират Бил Мъри за киносветец, а именно това се случва в режисьорския дебют Свети Винсънт на специализиралия досега в късометражки и реклами Тиодор Мелфи.
Животът на Винсънт (неподражаем Бил Мъри) прилича на виц, на който никой не се смее – жена му страда от пълна амнезия вече 8 години в старчески дом, докато Винсънт, потънал в декаденс, цинизъм и уиски, всячески се опитва да си докара амнезия за всичко случило се и случващо се в неговия живот.
С отрицателен баланс на банковата сметка, с дългове от конни надбягвания, със секс услуги от бременната руска проститутка Дака (неузнаваема, но пък чудно комедийно-ефективна Наоми Уотс) и единствен верен приятел в лицето и лапите на шармантния котарак Феликс, Винсънт дори си няма кой да му каже, че оттук по-зле няма накъде – все едно е хибриден образ от героите на Бил Мъри в Изгубени в превода и Прекършени цветя, само, че остарял с 10-15 години, през които кризата на средната възраст не само се е задълбочила, ами направо яко е деградирала. Иначе казано – на Винсънт не му дреме за света наоколо, но и на околният свят не му пука за Винсънт... освен, може би, на съседското момче.
Немалко са филмите, които разказват умилително (и с тонове клишета) истории за (не)очаквано заформила се дружба между емигрирало от живота (със своя философия-контра на света и всички наоколо) цинично старче и невинно, будно хлапе, останало без баща, който да му разкрие житейските уроци и истини.
В случая, обаче, на невръстния Оливър (чудесен дебют на Джейдън Либърър) и ексцентричната му "бавачка" Винсънт (култ депресе мимиките и жестовете на Мъри дори бледнеят пред дрескода му тук), тяхната симбиоза по неволя на съдбата се превръща в нещо повече от комбина за взаимна изгода, която изследва малките, големи истини за възходите и паденията в живота.
Превръща се в нещо повече от симпатично-клиширана ода за вечната трагикомедия на битието, в нещо повече от ученическия проект на Оливър, който търси доброто у човека и намира обикновени, всекидневни светци в хората около нас... превръща се в онази свята човешка искра, която може да променя животи – и този на Оливър, и този на майка му (нагледалата се на тумори и драми) вечно прецакана Маги (Мелиса Маккарти), и този на бременното "момиче на нощта" Дака, и този на непоправимия Винсънт...
Бонусът е, че всичко това се случва с тонове свеж хумор и закачки с глобализирания ни свят, с ударен (като ритъма на живота) диалог, с ненатрапчива, почти документална и в същото време клипово-ефектна режисура от Тиодор Мелфи, с искрено забавляващи се актьори и един... Свети Бил Мъри – независимо дали краде ябълки, нулира банкова сметка, залага на конни състезания, танцува на олдскул джубокс, джентълменски се грижи за бременна проститутка и болна от амнезия, синтезира философията на живота (работиш-плащат ти-пиеш) или просто тананика Shelter From The Storm на Боб Дилън – всичко, което прави те кара да си кажеш: "Майната му, животът е непосилно лек и красив за живеене".
Всъщност Винсънт адски напомня на средностатистически българин – и той е вечно намусен мизантроп, сърдит на света и околните, цинично свързващ двата края...; и той играе и шмекерува на дребно; и той живее нито в миналото, нито в бъдещето, нито в настоящето, а някъде в бездната на амнезията от непукизма с мотото "Това е положението"; и той чака ли, чака Духа на всичко добро, свято и човешко, дремещ в него да бъде събуден от Някого... от Нещо... от Дни, в които вси свети духове се събуждат...
Свети Винсънт е в кината
Когато стане дума за американско независимо кино, винаги на върха на езика е кодовата дума Сънданс – SOfia Independent Film Festival пък се превърна в негова емблема у нас и логично фокусът на петото юбилейно издание (от 24 октомври до 1 ноември) пада именно върху големите победители на Сънданс 2014. Хубавото е, че освен тях, тази година SO Independent мирогледа се разширява (пълната програма е тук) с български (документалните Следи и емоционалната Виктория), немски (Завръщане в Хомс, Серо Торе), руски (Няма да се върна) и австралийски (52 пъти вторник) филми, а като добавим гранде премиерите на Принизяването и Ловец на лисици (които може да се окажат ключов фактор на Оскар 2015), то спокойно може да кажем, че SOfia Independent Film Festival не само расте и не старее, ами е напипал пулса на съзряването за независимостта.
Камшичен удар – 24, 26 и 31 октомври
САЩ, 2014, 106 мин
режисьор: Деймиън Чазел
в ролите: Майлс Телър, Дж. К. Симънс, Пол Рейзър, Мелиса Беноист, Остин Стоуел
Каква е цената на перфекционизма в живота – един от големите победители (награда на журито и на публиката) на Сънданс 2014 намира отговори на този въпрос, докато следи отблизо (с изпипани детайли) съдбата на Андрю (талантлив 19-годишен барабанист в манхатънска музикална школа), който с всеки удар по барабаните бяга от страха да не се провали, също като баща си и неговата писателска кариера, но и всеки удар го доближава до Терънс Флетчър – мастер диригент и преподавател, чудовището на перфекционизма, което иска да извади максимума от своите ученици с цената на... всичко.
По-добър живот – 24, 26, 27 и 29 октомври
САЩ, 2011, 98 мин
режисьор: Крис Уайц
в ролите: Демиян Бишир, Хосе Хулиан, Еди Сотело
Темите "синове vs бащи" и "нелегална имиграция vs Щатите" не са нито нови, нито необичайни за независимото кино, но историята на градинаря-мексиканец Карлос и неговия син Луис тук така деликатно (с музиката на Александър Деспла) е прокарана през призмата на суровата истина за нещата от живота, че най-накрая и на тяхната улица да разцъфне слънцето на живота.
Добряци – 24, 27 октомври и 1 ноември
САЩ, 2014, 90 мин
режисьори: Хенрик Рубен Генц, Марк Годард
в ролите: Джеймс Франко, Кейт Хъдсън, Том Уилкинсън
Мъртъв съсед с крупна сума в кеш у дома и младата двойка Том (Джеймс Франко) и Ана (Кейт Хъдсън) със солиден дълг – налице са всички съставки за кримка с неочакван край, която да разкрие що е то добро и зло в сегашно време.
Завръщане в Хомс – 24, 28 и 30 октомври
Сирия/Германия, 2013, 90 мин, документален
режисьор: Талал Дерки
в ролите: Катан Хасун, Осама Ал Хомси, Талал Дерки, Орва Нирабиа
Светът е в постоянна война, тази в Сирия продължава вече над 3 години, а последиците/бежанските вълни от нея усетихме и ние – последиците за Басет (футболна звезда в сирийския национален отбор и знаков певец на революцията) и неговия приятел Осама (медиен активист и защитник на мира), обаче, превръщат внезапно и двамата мирно протестиращи срещу бруталния режим на Асад в революционно въоръжени бойци, а Завръщане в Хомс (с награда за най-добър чуждоезичен документален филм на Сънданс 2014) влиза в графата на филмите, които предизвикват бурни дискусии, но не и реални промени. Уви.
Хладнокръвният – 24, 28 и 31 октомври
САЩ, 2013, 106 мин
режисьор: Ариел Вромен
в ролите: Майкъл Шанон, Крис Еванс, Джеймс Франко, Уинона Райдър
Всеотдаен баща и съпруг или безмилостен наемен убиец със 100 жертви в актива – всеки има своята тъмна половина, но Ричард Куклински успява да я крие от семейството си чак до деня на ареста му през 1986 – биографичната драма на Хладнокръвният доказва за пореден път, че най-добрият сценарист е самия живот.
Вестникарчето – 24, 25, 28 и 31 октомври
САЩ, 2012, 101 мин
режисьор: Лий Даниелс
в ролите: Матю Маконъхи, Зак Ефрон, Никол Кидман, Мейси Грей, Джон Кюсак, Скот Глен
Шарен и калейдоскопичен като 60-те в Щатите, Вестникарчето върви по следите на едно расистко убийство в Щатите, но всъщност рисува картинката на едно общество, загубило и пътя, и посоката, и целта на своето съществуване, а режисьорът Лий Даниелс и българският композитор Марио Григоров продължават със стил екипната си работа от Прешъс насам.
Ловеца на лисици – 25, 26 октомври и 1 ноември
САЩ. 2014, 130 мин
режисьор: Бенет Милър
в ролите: Чанинг Тейтъм, Марк Ръфало, Стив Карел, Ванеса Редгрейв, Сиена Милър, Антъни Маки
Режисьорът Бенет Милър продължава своята любов към биографичните драми – след Капоти и Кешбол, сега е време за психоигри в свободен стил на тепиха и извън него между братята Шулц (борци-шампиони в Олимпийския отбор на Щатите през 80-те) и мултимилионера-меценат на борбата Джон Дюпон (нашият световен и олимпийски шампион Валентин Йорданов също е тренирал в неговия Foxcatcher отбор) – резултатът е фино изследване на тъмните дебри на съзнанието, превърнало един филантроп в убиец (комикът Стив Карел е готов за психодрами), а катарзисът по действителен случай вече се превръща в запазена Милър марка, което му донесе тази година и наградата за режисура в Кан.
Разбиването – 25, 30 октомври и 1 ноември
САЩ, 2013, 108 мин, документален
режисьор: Луси Уокър
Спортната памет помни шампионите и забравя загубилите, вечните втори в класирането – съдба, която преследва като проклятие сноубордистът Кевин Пиърс в 15-годишното му съперничество с емблемата на сноуборда и халфпайпа Шон Уайт. Съдба, която Кевин иска да избегне на Олимпийските игри във Ванкувър на всяка цена... дори тя да го отвежда близо до смъртта. Съдба, която винаги ще слага пропаст между Номер 1 и Номер 2, и ще тегне като проклятие – май неслучайно Шон Уайт се провали тотално в коронното си амплоа на Олимпиадата в Сочи тази година.
Предимствата да бъдеш аутсайдер – 25, 28, 30 и 31 октомври
САЩ, 2012, 103 мин
режисьор: Стивън Чбоски
в ролите: Логан Лърман, Ема Уотсън, Езра Милър, Мей Уитман, Нина Добрев, Пол Ръд, Исабел Лукас, Камила Бел, Ванеса Хъджинс, Кейт Уолш
Много са историите за тийн лузъри в киното – с психично разстройство, без приятели, със самоубил се най-добър приятел и писма до въображаем такъв... Чарли (Логан Лърман) е идеалният образец за тийн аутсайдер, но в същото време неговата история така изкусно бяга от клишетата, че може и да се съгласиш по въпроса дали няма нищо по-хубаво от това да бъдеш аутсайдер.
Франсис Ха – 25, 29 октомври и 1 ноември
САЩ, 2012, 86 мин
режисьор: Ноа Баумбах
в ролите: Грета Гъруиг, Мики Съмнър, Адам Драйвър, Майкъл Еспър
В живота на Франсис Ха нищо не е такова, каквото изглежда – ха си помислил, че си я опознал добре, ха те е изненадала с ново двайсе. Този живот като нонстоп оксиморон, обаче, е далеч по-шарен и вълнуващ от монохромността на ежедневието... поне в света на Франсис Ха.
Психиатрията Стоунхърст – 25, 29 и 30 октомври
САЩ, 2014, 112 мин
режисьор: Брад Андерсън
в ролите: Кейт Бекинсейл, Джим Стърджис, Бен Кингсли, Майкъл Кейн
Модерни методи за лечение на психичноболни, мистъри доктор Ламб (о, да, отива му на Бен Кингсли герой с такова име), фатална жена (Кейт Бекинсейл) – младият лекар Едуард Нюгейт (Джим Стърджис) е изправен пред въртележка от тъмни страсти и емоции на съзнанието, както подобава на всяка история, вдъхновена от разказ на Едгар Алън По.
Военна история – 25, 30 октомври и 1 ноември
САЩ, 2014, 90 мин
режисьор: Марк Джаксън
в ролите: Катрин Кийнър, Хафсия Херзи, Винченцо Донатела Финокарио, Бен Кингсли
Две жени търсят спасение една в друга – Лий (Катрин Кийнър) е фотограф във военни, конфликтни зони, която преживява в каданс загубата на колегата и любим Марк (с когото са споделили интимно пътуване в Сицилия) и именно там среща млада, гонена отвсякъде, бежанка (звездата на близкоизточното кино Хафсия Херзи), която иска да направи аборт – въпросът е дали отнемането на живот дава живот?
Серо Торе – 25, 27 и 31 октомври
Германия, 2013, 101 мин, документален
режисьор: Томас Дринхофер
Скалното катерене и алпинизма изискват особено състояние на духа и ума, специфична философия за живота, чийто канони излизат на открито в този немски документален филм, който буквално ще онагледи значението на клишето, че всеки ден е изкачване на един малък връх.
52 пъти вторник – 26, 28 и 31 октомври
Австралия, 2013, 109 мин
режисьор: Софи Хайд
в ролите: Тилда Кобам-Харви, Дел Хърбърт-Джейн, Иможен Арчър, Марио Спати, Бо Уйлямс, Сам Алтюзен
В годината има 52 вторника – точно колкото са срещите на 16-годишната Били (Тилда Кобам-Харви) с майка ѝ, която внезапно решава да смени пола си – време, в което младата Били да се сблъска със своята сексуална идентичност, с лимитите на своите желания... време, в което (посветената на документалистиката) Софи Хайд да получи награда за режисура на Сънданс 2014 и Кристална Мечка за най-добър филм на Берлинале 2014.
ЕМ – 26 и 28 октомври
САЩ. 2008, 93 мин
режисьор: Тони Барбиери
в ролите: Нейтън Уедърингтън, Стеф Уилън, Шон Кейсен
Доколко познаваш човекът, с когото си решил да живееш заедно е въпрос стар почти колкото Любовта – историята на Джош и Аманда ще даде още един-два варианта по темата за другия наш възможен живот.
Животът какъвто е – 26, 31 октомври и 1 ноември
САЩ, 2014, 112 мин, документален
режисьор: Стив Джеймс
Киното нямаше да бъде същото без филмовата критика – документалното проследяване на историята на покойния Роджър Ебърт (кинокритик и лауреат на Пулицър за журналистика) е солидно доказателство по въпроса, както неоспорим факт е, че дори когато загубиш гласа си (това се случва на Ебърт поради тежка болест) пак можеш да бъдеш Глас на киното, каквото е.
Следи – 27 октомври и 1 ноември
България, 2013, 71 мин, документален
режисьор: Алеко Желязков
Време беше за българска премиера на So Independent – в случая Следи документално засяга както фрирайда извън отъпкания сняг на белите писти, така и фрирайда в живота – героите са от 85 до 15-годишни скиори, които искат да оставят следи в историята на свободните извънпистови ски в България от 30-те години на миналия век до наши дни на фона на архивни кадри, интервюта, музика от Krivak & Charoday и много, много Бяла Красота.
199 живота: историята на Травис Пастрана – 27 октомври
САЩ, 2008, 84 мин, документален
режисьор: Грег Годфри
Травис Пастрана е емблема на фристайл мотокроса – документалната панорама за неговия живот (за шампионските постижения и амбиции, за целите, предизвикателства и неговите борби) обстойно и на 360° ще ви разкрие защо това е така и защо го наричат жива легенда.
Джо – 27, 29, 30 октомври и 1 ноември
САЩ, 2013, 117 мин
режисьор: Дейвид Гордън Грийн
в ролите: Никълъс Кейдж, Тай Шеридан, Рони Блевинс, Адриен Мишлер, Хедър Кафка
Приятелството не познава граници на възрастта, а само на доверието – като това, което свързва буйния, бивш затворник Джо (Никълъс Кейдж) с невинния хлапак Гари (Тай Шеридан, познат от Дървото на живота) в нещо като неочаквана, спонтанна дружба (ала избягалият затворник и момчето в Съвършен свят на Клинт Истууд) за вечни времена.
Няма да се върна – 28 и 30 октомври
Русия, 2014, 95 мин
режисьор: Илмар Раг
в ролите: Полина Пушкарук, Вика Лобачева, Андрей Астраханцев, Олга Белинская, Галина Мочалова
Аня е красива и начетена гимназистка (с познания за Байрон и връзка с един от своите учители), но се чувства като бездомното 12-годишно сираче Кристина, която среща в повратен момент от живота и на двете – явно неслучайно съдбата ги събира и им сочи общ път към бъдещето.
Посетители – 30 октомври
САЩ, 2013, 87 мин, документален
режисьор: Годфри Реджо
Перфектната комбина на документалния ас Годфри Реджо и ембиънт властелина Филип Глас роди уникалната Qatsi трилогия (или киноембиънт опусите Koyaanisqatsi: Life out of balance, Powaqqatsi: Life in transformation и Naqoyqatsi: Life as war) в търсене на важните отговори за човечеството и ето, че след 10 години двамата се събират отново заедно, за да търсят тези отговори в отношенията ни с технологиите, които променят и възприятията ни на света около нас.
Принизяването – 31 октомври
САЩ, 2014, 113 мин
режисьор: Бари Левинсън
в ролите: Ал Пачино, Даян Уест, Грета Гъруиг, Чарлс Гродин, Кира Седжуик
Новият филм на Бари Левинсън поразително напомня актуален момент от живота на Ал Пачино (явно неслучайно той е в главната роля) – уморен от славата и суетата (Пачино наистина се бе оттеглил в убежище от киносуматохата), театралната звезда Саймън Акслер се бори да открие отново желанието си за живот – мотивацията идва с игривата лесбийка Пегин (Грета Гъруиг), но ако киното имитира живота (или, в случая, романа на Филип Рот, по който е заснет филма), то развръзката се крие другаде... някъде в раздаването на наградите Оскар за 2015.
Архивите говорят – юбилейното пето издание на SOfia Independent Film Festival заслужава и ретроспектива от обичани филми, минали по SO Independent екраните през годините като:
Учителят – 24, 27, 29 октомври и 1 ноември
САЩ, 2012, 144 мин
режисьор: Пол Томас Андерсън
в ролите: Хоакин Финикс, Филип Сиймур Хофман, Ейми Адамс, Лора Дърн, Джеси Племонс, Кевин Дж. О'Конър
В ситуацията на кончината на Филип Сиймур Хофман, неговото фамозно амплоа в доктор Дод Учителя е обречено да се превърне в кинокласика – също като партньорството му с Пол Томас Андерсън (Хофман участва в 5 негови филма) – дали заради яркия портрет на обърканото следвоенно поколение през 50-те и неговите демони, дали заради крайностите в гледните точки (Хоакин Финикс партнира и опонира перфектно на Хофман), но Филип Сиймур Хофман завинаги ще остане в историята на киното като истински Учител.
Думите – 24, 25, 28 и 29 октомври
САЩ, 2012, 102 мин
режисьори: Брайан Клугман, Лий Стърнтал
в ролите: Брадли Купър, Джереми Айрънс, Денис Куейд, Зоуи Салдана, Оливия Уайлд, Дж.К. Симънс, Джон Кана, Желико Иванек, Рон Рифкин
"Вземеш ли думите, вземаш и болката" е една от истините, които младият писател Рори Джансън изпитва на гърба си, когато решава да публикува от собствено име роман без автор, скрит от света в стара кожена чанта в Париж. Думите са на старец (изигран блестящо от Джереми Айрънс), изживял катарзиса на своя живот, така че Джансън (Брадли Купър с трикове от Наръчник на оптимиста) да изпита същото в този симпатичен като пъзел филм, където фикция и реалност преплитат три истории в една, докато не изгрее екзистенц поуката – "Всички правим своите избори, трудната част е да живеем с тях".
Стръкчета трева – 25, 26, 29 и 31 октомври
САЩ, 2009, 104 мин
режисьор: Тим Блейк Нелсън
в ролите: Едуард Нортън, Ричард Драйфус, Сюзан Сарандън, Мелани Лински, Кери Ръсел, Тим Блейк Нелсън
Когато Едуард Нортън е в двойна роля (на братята близнаци Бил и Брейди Кинкейд), тяхна "майка" е Сюзан Сарандън, а всичко е забулено в мъгла от марихуана и литература (Бил е професор по класическа литература, а брат му Брейди – дилър), то може да очакваш неочакваното. Сигурното е, че където има дим, има и смях, и драма.
SOfia Independent Film Festival е в салоните на Дом на киното, Одеон, Евро Синема и културен център G8 от 24 октомври до 1 ноември
