My Mir
Кино
Кино (131)
За добро или лошо всеки нов филм на Камен Калев е тотално различен от предишния – С лице надолу не прави изключение, но и не изключва прилики с Източни пиеси и Островът, както не изключва и прилики с действителни лица и събития.
Хубавото при киното на Камен Калев е, че винаги, още с първите кадри, те сблъсква фронтално със света на героите, чиято история ще разказва. Така ударно, с дим в очите, мазна пачка в ръцете и още по-мазен чалга бумтеж в ушите, влизаш и в живота на дребния мошеник Сами (Мелвил Пупо) – куриер на фалшиви пари, изработвани в България и легализирани във Франция до момента, в който случаен разговор на летището в Марсилия и последвалият арест не го превръщат в изнудван от френските власти двоен агент, който да се внедри и разследва международен канал за трафик на хора, тръгващ от България.
А всичко това го среща с Елка (Сехер Небиева) – невръстно момиче от ромската махала в Провадия, продадено, за да проституира във Франция. Момиче, което Сами отвлича и отвежда в България с идеята, че когато се представи за неин "ни ма биеш, ни ма пробваш, къв сводник си ти" (търсещ още такива малолетни момичета), това ще му осигури достъп до търсения канал за трафик на хора – история, позната като втора (или трета) сюжетна линия на не един и два филма, но никога разглеждана в толкова едър план в българското кино.
История по действителен случай, на която Камен Калев дава именно това, от което се нуждае (и може би, затова получи наградата за режисура от фестивала Златна роза 2015) – непрофесионални актьори, заснети с камера от ръка (от абонирания за всички филми на Калев оператор Юлиан Атанасов), за да се постигне една натурална и достоверна картина, движеща се в ритъма на живота по ръба на документалното, която да даде и най-важното – човешко лице и сърце на един социален проблем, обречен да съществува докато свят светува.
Всичко това адски напомня на завръщане към дебюта на Калев с Източни пиеси – отново имаме стар, колкото света проблем, който е или пренебрегван, или преекспониран, но рядко показван в същината му. Отново имаме непрофесионални актьори – с изключение на уверено вживяващият се, но непреиграващ Мелвил Пупо (Сами) и френският екип на продукцията, повечето от останалите герои не са професионални актьори като Лидия Колева (в ролята на Снежана, ромската маман на платените услуги) или Сунай Сюлейман (в гангстер амплоато на Ухото), а случайно откритата Сехер Небиева е същото такова разковниче за филма, каквото беше покойният Христо Христов за Източни пиеси.
Отново имаме камера, която следва натурално (дори по-сурово от документалния Ром Кихот) ритъма на битието, без да заглажда грозотията и мръсотията на живота. Дори отново имаме епизоди с музика на живо (толкова характерни за Източни пиеси), която този път, макар и необичайна за филм на Калев, е абсолютно автентична и вярна на историята, която разказва.
Най-хубавото от всичко е, че Камен Калев отново се връща към правенето на филми за/със сърцето (като Източни пиеси), а не за/с анализа на рационалния ум (като Островът) – защото именно сърцето, а не разумът превръща социалните проблеми от битието ни в киноистории, които да съпреживяваш и на които да вярваш (неслучайно Елка ще каже на Сами "не ти вярвам", нали).
Защото именно сърцето, а не разумът вярва, че човешката природа може да се промени, вместо да продължи да се върти в спирала от вечно повтарящи се желания, грешки и избори. Защото именно сърцето води разума към онези непознати и неоткрити места в съзнанието, които се превръщат във важните решения, правещи разликата между живота и смъртта.
Проблемът е, че не само "труповете в България не ги откриват" (каквато е репликата на един от героите) – у нас не могат да бъдат открити и сърце и дух, които да искат промяна в ситуацията (с която съзнанието е свикнало) и най-важното – да накарат разума да я извърши.
С лице надолу е в кината
И тази година в калейдоскопа на фестивала Северно сияние (24 септември – 1 октомври) ще се въртят пъстри цветове, теми, идеи и филми от Исландия, Дания, Швеция, Норвегия, Естония и Финландия.
Разврат на макс – 24 и 26 септември
Исландия, 2013, 88 мин
режисьор: Мартейн Торсон
с участието на: Олафур Дари Олафсон, Мария Бирта, Нанна Кристин
Депутат с мръсни тайни и повече бар подвизи, отколкото политически решения – това звучи по български познато, но когато става дума за Исландия нищо не остава скрито-покрито, а публичното разнищване на морала (наградено с куп исландски филмови награди) не може да бъде спряно с вето дори от премиера.
Северозапад – 24 и 26 септември
Дания, 2013, 91 мин
режисьор: Михаел Ноер
с участието на: Густав Декйер Гиесе, Оскар Декйер Гиесе, Лене Мария Кристенсен, Роланд Мьолер, Дулфи ал Джабури
Скандинавска гангстерска драма не е от често срещаните сюжети в северното кино, но нищо не може да спре глобализацията, нали!? В Северозапад има всичко – локални и арабски гангстери в свирепа конкуренция, която води до почти истинска война; симпатичен главен герой в търсене на приоритетите в живота и мястото си под слънцето, за да се получи накрая драма не от Бронкс, а по улиците на Копенхаген.
Без сълзи – 24, 27 и 28 септември
Швеция, 2013, 119 мин
режисьори: Менс Мерлинд, Бьорн Стейн
с участието на: Адам Лундгрен, Диса Йостранд, Йонатан Андершон
Успех на музикалната сцена е това, което търси Пол, но намира само екзистенц отговорите на себепознанието, докато се шляе и забърква в куп странни случки по западното крайбрежие на Гьотеборг.
Викът на Мунк – 25, 27, 28 септември и 1 октомври
Норвегия, 2013, 58 мин, документален
режисьор: Дхерадж Аколкар
с участието на: Кетил Бьорнстад, Марина Абрамович, Лив Улман
Дори 152 години след рождението на норвежкия художник Едвард Мунк, неговата (може би) най-известна творба Вик продължава да ехти в съзнанието на света, който все още търси път към разгадаване на наследството на Мунк от 18 000 произведения на изкуството, създадени за 62 години живот.
Срещата на випуска – 25, 28 и 29 септември
Швеция, 2013, 88 мин
режисьор: Анна Одел
с участието на: Анна Одел, Андерс Берг, Сандра Андреис, Камила Бенхамза
Когато не си поканен на срещата на випуска, то спокойно може да заснемеш своя лична версия на това как би протекла и след това да я покажеш на "обичните" си съученици и да документираш реакциите им – именно това прави Анна Одел в режисьорския си дебют, чийто хумор, ирония и свежарски подход ѝ носят куп филмови награди.
Его – 25 и 28 септември
Швеция, 2013, 105 мин
режисьор: Лиса Джеймс-Ларшон
с участието на: Мартин Валстрьом, Милене Хедрол, Сисела Кайл
Най-важното е невидимо за очите, казват, но когато 25-годишният Себастиан губи зрението си при инцидент неговият материално его изграден свят се сгромолясва фатално, за да открие най-важните неща през очите на личната му асистентка Мия.
Старчето – 25, 27 и 29 септември
Исландия, 2014, 90 мин
режисьор: Бярни Торсон
с участието на: Сигурдур Сигурйонсон, Палми Гестсон, Едда Бьорнсдотир
Единственото нещо, с което човек не може да свикне е старостта, а моментът на нейното настъпване го поставя на кръстопът с много въпроси – също като при наскоро пенсиониралия се Кюйон в тази горчиво-сладка история за живота... и още нещо.
Целуни ме бе, дебил – 25, 29 септември и 1 октомври
Норвегия, 2013, 90 мин
режисьор: Стиан Кристиансен
с участието на: Ейли Харбое, Йойвинд Ларсен Рунестад, Кристофер Йонер
Какво може да се обърка когато надъхани ученици искат да поставят любовна пиеса от авангарден автор, а за режисьор и ментор наемат известен актьор в криза на средната възраст? Отговорът – Всичко, естествено и именно това превръща тази тийн история за съзряването в нещо свежо и забавно като предишния хит на Стиан Кристиансен Момчето, което заобича Ингве.
Тютюн с аромат на череша – 8 и 16 август
Естония, 2014, 93 мин
режисьори: Андрес и Катрин Маимик
с участието на: Мааря Якобсон, Тиина Кадарпик, Герт Раудсеп
Животът в дълбоката естонска провинция не е по вкуса на 18-годишната Лаура – отегчена и изнервена от всичко и всички е, но един пикник в дивото с щурата ѝ приятелка Мерит и загадъчния Йоосеп ще промени завинаги цветовете и ароматите в живота ѝ.
Исландия наведнъж – 26, 27 и 30 септември
Исландия, 2014, 70 мин, документален
режисьор: Петур Кристян Гудмундсон
Вулканична земя, покрита с мъх и сняг, термални извори, ледени водопади, тъпоклюни кайри, Северно сияние, магия на ръба между деня и нощта и... музиката на Олафур Арналдс – добре дошли в Исландия.
Хотел – 26, 29 и 30 септември
Дания/Швеция, 2013, 97 мин
режисьор: Лиса Лангсет
с участието на: Алисия Викандер, Давид Денсик, Анна Бйелкеруд, Мира Еклунд
Ако търсите нови идеи за групова терапия, не пропускайте тази – наемате стаи в хотели, където може да запазите абсолютна анонимност, отключвате демоните си и всеки получава шанса да се събуди като друг, нов човек – нещо, което е познато на Алисия Викандер (или Ерика тук) след еротикибер теорията на човечността, наречена Ex Machina.
Часът на риса – 27, 29 септември и 1 октомври
Дания/Швеция, 2013, 100 мин
режисьор: Сьорен Краг-Якобсен
с участието на: Лиа Бойсен, Софи Гребьол, Сьорен Малинг
Като част от манифест групата Догма 95 (заедно с Ларс фон Триер, Томас Винтерберг и Кристиян Левринг) Сьорен Краг-Якобсен обича нестандартния киноразказ, където нищо не е каквото изглежда... или е точно такова – две жени (едната отдадена на Бога, другата на Науката) търсят път към разгадаването на болното съзнание на млад мъж, устремен към Смъртта, в часа на риса.
С Амундсен към Северния полюс – 28 септември
Норвегия, 1922 - 1925, 61 мин, документален
с фотографии на: Рейдар Лунд и Од Дал
Създаден като пъзел от изключително редки кадри и лични фотографии на Рейдар Лунд и Од Дал (участвали в историческата експедиция до Северния полюс) този филм не само проследява 8-годишната арктик одисея на Амундсен, стартирала през 1918, но и свидетелства за измеренията на човешката воля.
Сибелиус – 30 септември
Финландия, 2003, 120 мин
режисьор: Тимо Коивусало
с участието на: Марти Суосало, Миина Турунен, Сеела Селла
През 2015 се навършват 150 години от рождението на най-известния финландски композитор Ян Сибелиус, но този пръв биографичен филм започва с погребението му през 1957, за да премине като мелодия от нотен лист през творчеството и живота му.
Björk: Biophilia Live – 30 септември и 1 октомври
Великобритания, 2014, 97 мин, документален
режисьори: Ник Фентън, Питър Стрикланд
Заснет в края на турнето ѝ за осмия албум Biophilia, в лондонската зала Alexandra Palace, този мултимедиен концертен филм не само пресъздава магичния Biophilia свят (неслучайно специално създадените за проекта уеб приложения са първите по рода си, откупени в колекцията за съвременно изкуство на МоМА), но и с помощта на модифицирани, специално конструирани инструменти (орган, арфи...), виртуозния перкусионист Manu Delago и неземния 24-членен женски хор на сцената се ражда визията на Björk за вселенска хармония и мир на планетата Земя.
Северно сияние 2015 е от 24 септември до 1 октомври в салоните на Дом на киното, Одеон, Евро Синема и културен център G8 с извънредни прожекции от 2 до 8 октомври
Лятото без кино е като свят без пътешественици и мечтатели – затова кинопанорамата Кино за пътешественици (6-16 август) не само, че ще ви даде възможност да си припомните (или да наваксате с) избрани документални филми от фестивали като MENAR, Северно сияние, Сатори, Sofia Biting Docs, но и може да ви открехне чудни трип идеи, за да знаете какво ще правите следващото лято.
Меден месец на път – 6, 9 и 15 август
Великобритания, 2014, 82 мин
режисьор: Майк Клиър
Сватбеното пътешествие на Майк и Алана от Аляска до Аржентина или 207 дни между седалката на мотор и срещите по пътя със 116 двойки и техните брачни съвети – от ортодоксални християни и полигамни протестанти, до суингъри и порноактьори.
Тест за издръжливост – 6, 9 и 15 август
Ирландия-Аржентина-Австралия-БоснаиХерцеговина-Бразилия-Камбоджа-Чили-Хърватия-Франция-Гърция-Индия-Иран-Италия-Малайзия-Мароко-Испания-Тайланд-Турция-ОАЕ-Уругвай-Виетнам, 2014, 70 мин
режисьор: Винсънт Макенти
26 000 км, 27 държави, 5 континента, 11 месеца – Лари и Кевин напускат работа и стягат багажа за голяма авантюра върху седалката на... колело. Маршрутът е истински тест за издръжливост, а трипът – спомен за цял живот.
24 вкуса от Неапол – 7 и 12 август
Италия, 2012, 68 мин
режисьори: Паоло Сорентино, Марсело Санино, Масимилиано Пасифико, Бруно Оливиеро, Фабио Моло...
24 неаполитанци представят своя роден град чрез кратки новели, които ни разхождат из живописните улички на Неапол, срещат ни с местните, запознават ни с шарената история и битие на града и всичко това в компанията на традиционната неаполитанска музика.
Добре дошли в Банкок – 7 и 13 август
Тайланд, 2009, 94 мин
режисьори: Пен-Ек Ратанаруан, Адитя Асарат, Конгдей Джатуранрасаме, Висит Сасанатиенг
Сляпо момиче среща странен спътник, готов да ѝ покаже красотата на тайландската столица; двама симпатични младежи дават жокери как да спечелите сърцето на момичетата от Банкок; колоритна проститутка и нейния клиент вдигат завесата на нощните подвизи на тайландците; клошари и разглезени дами в срещи от третия вид... – да, историите в този филм са пъзел като самия Банкок.
Краят на пътя – 7 и 14 август
Сенегал-Мавритания-Гамбия-Мароко-Великобритания, 2010, 73 мин
режисьор: Ричард Никълс
6000 километра маршрут + 1 автомобил втора употреба за 100 британски лири + стенд-ъп комиците Алексис Дабъс и Сай Томас = хумореска трип на щастието из колоритните пейзажи на Мароко, Мавритания, Сенегал и Гамбия.
Couchsurfing: Легло за теб на всяка крачка – 7 и 14 август
Камбоджа-Мароко-Пакистан-ЮАР-Тайланд-САЩ-Зимбабве, 2012, 87 мин
режисьор: Александра Лис
21 държави на 6 континента за 7 месеца for free или незабравимото пътуване на Александра Лис на вълните на универсалното гостоприемство на couchsurfing.org.
Джанапар – 8 и 16 август
Великобритания-Иран-Етиопия-Грузия-Судан-Турция-Армения-Джибути, 2012, 79 мин
режисьор: Джеймс Нютън
Най-хубавото на всяко Janapar (или арменската дума за пътуване) е, че винаги откриваш нещо, което нито си търсил, нито си очаквал да намериш точно в този момент – като при 23-годишният Том Алън, който тръгва на катарзис трип на колело през три континента, а намира... момичето (с иранско-арменски произход) на живота си.
Истории от Бейоглу – 8 и 16 август
Турция, 2010, 81 мин
режисьор: Аманда Бърел
Кварталът Бейоглу, наричан сърцето на Истанбул, в една искрена, лична, пъстра и калейдоскоп история в първо лице.
На стоп до Истанбул – 8 и 16 август
Белгия, 2013, 92 мин
режисьори: Карстен де Вилдер и Дими Думортие
Когато имаш резервиран самолетен билет от Истанбул до Брюксел, но нямаш път към турския мегаполис ти остава единствено да хванеш... автостоп за 3000 км и 7 дни – белгийският пътеводител на истанбулския стопаджия включва двама щури спътници, интервюта по пътя и куп изненади и обрати в плана, минал и през България.
Вземи красивото с теб – 8 и 16 август
САЩ-Чехия-Израел-Румъния-Египет-Перу-Словения-Коста Рика-Тайланд, 2011, 64 мин
режисьор: Брайс Лемън
Брайс Лемън и сестра му Алиса са колкото типични американци, толкова и нетипични пилигрими на поклонение пред духовното щастие – търсят го в 27 държави, в продължение на десет месеца, лутайки се между знаците оставени от древната световна история и философията на апокрифни индиански племена, бегло докоснати от цивилизацията.
Експедиция до края на света – 9 и 15 август
Дания/Швеция, 2013, 90 мин
режисьор: Даниел Денсик
Перфектно заснетата (и разхлаждаща в жегите като леден коктейл) арктик авантюра на режисьора Даниел Денсик (в компанията на една дузина учени и артисти) не само ще те отведе на места, на които няма как да стъпиш (близо до Северния полюс, из замръзналите фиорди на Гренландия), но и на фона на ударен саундтрак, божествени панорами и добре намерен хумор ще те срещне с интригуващи философии/истини/изводи за смисъла на живота, които са толкова правдиви, колкото този филм е задължителен.
Пътят Камино и нетипичните пилигрими – 9 и 15 август
Австралия-Испания, 2013, 90 мин
режисьори: Джон Чери, Кирстен Малион
800 километра пеша като терапия за наркозависими и алкохолици – Ронан О'Конър е инструктор в рехабилитационен център в Австралия и след пет Камино поклонения до Сантяго де Компостела твърдо вярва, че не целта (и посоката), а самият път (и извървяването му) оправдават всички средства.
Дубай: Да търсиш изкуството сред блясъка – 9 и 15 август
САЩ-Катар-ОАЕ, 2012, 64 мин
режисьори: Кейти Чън, Джей Ар Озбърн
Един поглед върху взаимодействието на изкуството и битието на хората в Дубай – на моменти забавна, на моменти язвителна, историята на трима артисти в опозиция срещу политическата и социална картинка в мегаполиса, разкрива някои истини зад привидния бум, който извършва Дубай в света на изкуството и културата през последните години.
Шестата стъпка от пътуването – 10 и 13 август
Франция-Сърбия-ОАЕ-САЩ-Турция-Полша-Индия-Унгария-Хърватия-Босна и Херцеговина, 2013, 117 мин
режисьор: Никола Ганс
В началото на годината режисьорът Никола Ганс лично ни отведе до Шестата стъпка от пътуването – любопитната битие трип философия на заклетия пътешественик Грег винаги може да бъде повторена, защото (както, може би, знаете) до шестата стъпка не достигаш ти, тя достига до теб, след като си пътувал дълго.
Утре сме на друго място – 10 и 12 август
Германия-Канада-Виетнам-Великобритания-Турция-Тунис-Тайланд-Сирия-Испания-Сингапур-Полша-Пакистан-НоваЗеландия-Непал-Малайзия-Либия-Лаос-Йордания-Иран-Индонезия-Индия-Франция-Египет-Чехия-Китай-Камбоджа-Австралия, 2013, 107 мин
режисьор: Даниел Ринц
Най-хубавото на непланираните пътувания е, че накрая откриваш нещо, което дори не си търсел в началото – така се случва и с авантюриста Даниел Ринц, който обикаля света с мотор и живее от парите, които успява да изкара по пътя. А каквото се случва на Пътя, остава на Пътя.
Добре дошли в Сао Пауло – 11 и 13 август
Бразилия, 2004, 96 мин
режисьори: Мика Каурисмаки, Волфганг Бекер, Амос Гитай, Филип Нойс, Рената де Алмейда, Джим Макбрайд, Хана Елиас, Мария де Медейрос, Цай Мин-лян, Каетано Велосо, Йошида Йошишиге
По-шарена, по-жива, по-ранна и не толкова захаросана версия на Рио, обичам те или няколко интригуващи режисьори в кратка новела авантюра със Сао Пауло, възпят дори в киноформат тук от боса нова легендата Каетано Велосо.
Дневник от Сахара – 11 и 14 август
Великобритания-Алжир-Либия-Мароко-Тунис, 2012, 92 мин
режисьор: Джеймс Феър
Операция Пустинна пролет или сблъсъкът на културите в светлината на отминалата Арабска пролет на фона на магичните сахарски пейзажи от Мароко, Тунис, Алжир и Либия.
Кино за пътешественици е от 6 до 16 август в салоните на Евро Синема и културен център G8
Животът е най-добрият сценарист – казвали сме го често, но също така явно е и най-добрият режисьор, защото Кристина Грозева и Петър Вълчанов са оставили именно него да дърпа конците в пълнометражния им дебют, хиперреалистичния Урок.
Много се изписа и изговори за класното упражнение по хиперреализъм и почти документалния разрез на социалната ни действителност, направени от режисьорската двойка (и в живота, и в киното) Кристина Грозева и Петър Вълчанов, но ние няма да ви разказваме историята (до болка позната на всички), нито ще ви изреждаме купа от награди, които получи филма, нито ще ви убеждаваме колко задължително е да гледате ежедневието ви, пренесено на голям екран, а просто ще седнем за няколко "урока" в класната стая на... абсурда.
Урок първи – "ние ви подаваме ръка"
В Аварийно кацане, вторият късометражен филм, който Кристина Грозева и Петър Вълчанов режисират заедно, героите в един момент обличат тениски, носещи слогана на предизборната кампания за кмет на техния приятел от детството: "На мен ми пука, защото съм от тука" – неслучайно Грозева и Вълчанов обичат да използват такъв тип детайли (в Урок са рекламните брошури на банката, гласящи "ние ви подаваме ръка" и "планирайте бъдещето си"), за да коментират иронично и фино историята, докато в същото време я оставят да тече натурално/документално, сякаш не е режисирана.
Ясно е, че в България никой на никого не подава ръка – учителката по английски език Надежда (всеотдайна Маргита Гошева) отдавна е изгубила надежда, че в труден момент може да разчита на помощ от институциите, от работодателите или дори от семейството (с мекушав и безотговорен съпруг Младен/Иван Бърнев, с горчивия спомен от загубата на нейната майка и отчуждения и вдетинен баща Стоян/Иван Савов). Ясно е, че всеки може да разчита само на себе си – независимо дали става въпрос за спасяване на дома си в абсурдна ситуация или за снимането на филми (няма да коментираме факта, че Урок е плод на волята, вярата, личните средства, гръцката подкрепа и всеотдайния екип на Грозева и Вълчанов).
Подаването на ръка у нас е от съжаление или от чувство за вина – дори самата Надежда постъпва така, когато не разкрива училищния крадец, също както родните зрители гледат български филми от чувство на вина, че те са били оценени от някой друг преди това (неслучайно повечето родни кинопроизводители предпочитат да представят филмите си първо на чужди форуми и най-накрая у нас). Ясно е, че толкова сме свикнали да НЕ си подаваме ръка, че дори когато виждаме в едър план грешките и проблемите в екзистенц ежедневието ни, дори тогава не правим нищо, за да спасим дома си, България, а просто кимваме с глава: "да, всичко е точно, както е описано" и обличаме тениските с надпис: "На мен НЕ ми пука, именно защото съм от тука".
Урок втори – "надежда всяка тука... запазете"
Ясно е, че сянката на абсурда виси над България, също както сянката на самолета-паметник на авиатора Никола Бонев виси над градчето, в което живее и преподава Надежда, а именно Бухово, приютило снимачния екип на Урок. Всъщност, тази история може да се случи (и се случва) навсякъде в България, затова и режисьорското дуо взима една реална таблоидна случка (обирът на банка с пистолет-играчка от учителка в Благоевград) само като отправна точка за своя фикционален разказ, който има толкова общо с действителността, колкото... самия живот – с абсурдните ситуации (събиране на стотинки от фонтани); с абсурдните герои (добре очертани като мазния лихвар на Стефан Денолюбов, абониран за филмите на Грозева и Вълчанов);...
... с малките детайли, които пропускаме в хаосното ежедневие; с кривите представи за добро и лошо; с безпристрастната камера от ръка на Крум Родригес (отново с блестящи кадър-попадения); без музика, само със звуците на живота; без излишен драматизъм, само с монохромните факти на ежедневието... история, която (като караваната, запречила дома на Надежда) няма нито вход, нито изход, а само жужаща (като муха) надежда, че в утрешния ден чакрите на нормалността най-сетне ще се наместят. А това с чакрите е сериозна работа, нали знаете?!
Урок трети – "планирайте бъдещето си"
"Животът е всичко онова, което се случва, докато си правим планове" е стара мъдрост, която не само се вписва идеално в тона на Урок, но и явно служи за оправдание на всички онези български филми/пиеси/книги, които напоследък се задоволяват само с констатиране на абсурдите в битието ни и вписването им с оценки, неводещи към промяна в дневника на живота. Е, казват и, че човек се учи, докато е жив – значи има време да използваме знанията си не само за решаване на кръстословици, има време да влезем в класната стая на абсурда поне малко по-подготвени, подаващи ръка... или поне носещи тениски с надпис: "На мен ми пука, защото съм от тука"
Урок е в кината
Ако искате да знаете какво се е случило на полет 9525 на Germanwings, разбил се наскоро над френските Алпи, то гледайте първата от шестте сатира истории, обединени в заразително комедийната екзистенц амалгама Диви истории на аржентинския режисьор Дамиан Шифрон. Шегуваме се, естествено, но именно този флирт с черния хумор за нещата от живота спечели на Шифрон и номинация за най-добър чуждоезичен филм на наградите Оскар 2015.
Неслучайно и братята Алмодóвар продуцират сатиричния кинопъзел на Дамиан Шифрон – финият черен хумор и абсурд ситуациите на ръба на нервна криза носят генотипа на филмите на Педро Алмодóвар, а самият Шифрон дотолкова се е специализирал в късия киноразказ, че може да превърне малки истории (взети сякаш от заглавия на любопитни хроники в пресата) в прецизен киноразрез на човешката природа и на декаденс обществото ни, което, уви, доста често е движено именно от импулса на отмъщението и на животинските (въпреки, че така обиждаме животните) страсти. И ако в един друг филм се казваше, че "Отмъщението е ястие, което се сервира студено", ето какво предлага аржентинската кинокухня на шеф Шифрон по въпроса:
Супа с пащърнак
Събирате като листа хората, които са ви наранили или са се отнесли грубо с вас, качвате ги на полет, чийто главен готвач се казва Габриел Пастернак и пасирате този емоционален миш-маш като разбивате самолета (в планина или в басейна на родителите ви).
Омлет с пържена съвест
Взимате развалените яйца на нагъл и безцеремонен простак с политически амбиции и мания за величие (такива в България бол), разбивате ги на пяна от болезнени спомени на невинна сервитьорка и ги пържете в мазнината от откровения и нравствена мъдрост на бивша затворничка.
Поръсвате обилно с отрова за мишки, гарнирате с пържени картофи по съвест и поднасяте всичко това обилно полято... с кетчуп.
Париляда а.к.а Гаучо стек
Внимавайте с аржентинските говеда край пътя, не ги закачайте излишно, но ако все пак се изпречите на рогата на отмъщението им, не си изпробвайте силите в челен сблъсък (дори барбекюто ви да е марка Audi) – месото на говедата може да бъде много жилаво, затова пригответе много пиперливи подправки и пикантни сосове, които да убият вкуса на тестостерона и на вироглавите страсти, а за всеки случай заредете край скарата и... пожарогасител.
Емпанадас тротила
Прочутите в цяла Латинска Америка банички могат да имат всякакъв пълнеж – в случая на експерта по взривяване Симон Фишер, животът му е пълен с недоразумения, с проблеми в брака, с неоправдана загуба на работата, но най-вече с несправедливи вдигания на колата му (и изнудващите плащания на съответните глоби), докато в един момент тестото на търпението му не превтасва и емпанадасите му с динамит не го превръщат от средностатистическия малък човек в... почитан обществен герой.
Миди със сос Морал
Сосът Морал е труден за приготвяне, но веднъж уцелени точните му съставки и пропорции определят не само вкусовете ни в живота, но и самото ни битие и постъпки – дали ще поемем отговорност след извършена катастрофа, дали ще прехвърлим вината върху друг, дали онзи другият ще поеме вината срещу значително финансово обезпечение, дали други няма да са готови да замажат ситуацията срещу двойно по-голяма финансова отплата... – това изискано ястие не само разкрива как действа цялото ни общество, но и подсказва, че може да разберем какво се крие в мидените ни черупки (перла или мекотело) едва след като бъдат отворени.
Сватбена торта Докато смъртта Ти ни раздели
Разбивате на пух и прах двама темпераментни младоженци, добавяте любовницата на жениха до получаване на гъст крем от истерични откровения, признания и изневери, който обилно се стича по няколкоетажните блатове на поредната помпозна церемония, избиваща комплекси, претенции и смисъл, така че дълго след финалните хапки от този десерт да усещате послевкуса на... Прошката и Любовта.
И ако накрая имате чувството, че в кинокухнята на шеф Шифрон преобладават пиперливия черен хумор и животинските продукти (неслучайно в началните надписи екипът на филма е представен с образите на животни), то погледнете в готварската книга на човешката ни природа и кажете дали Шифрон не е... добър готвач.
Диви истории са в кината
