Ясно е, че след последните няколко издания на SOfia Independent Film Festival (тази година от 26 октомври до 5 ноември, пълната програма е тук) вече не говорим само за американско независимо кино от фестивали като Sundance и Tribeca, а за глобален поглед към независимото кино. Хубаво е, че при това разширяване на киноареала, с всяко следващо SО Independent издание, правопропорционално се увеличава и участието на българското кино. Хубаво е и, че сред цялото разнообразие от игрални, документални и късометражни истории, за трета поредна година SО Independent ще връчи и награди (този път присъдени от селектирано жури) за най-добър игрален, документален и късометражен филм, а ето кои са нашите фаворити от игралното кино на SOfia Independent Film Festival 2017... Сега, вие сте на ход...
Лъки – 26, 27, 29, 31 октомври и 1, 3 ноември
САЩ, 2017, 88 мин
режисьор: Джон Каръл Линч
с участието на: Хари Дийн Стантън, Дейвид Линч, Рон Ливингстън, Ед Бегли младши, Том Скерит, Бет Грант, Джем

Предпоследният филм на Хари Дийн Стантън (напуснал ни на 15 септември тази година) си е неприкрита метафора за живота и кариерата на този саможив и самороден американски актьор – неговият герой Лъки (нещо като персонажа му в последния Туин Пийкс сезон) живее изолирано в град насред пустиня, по собствени правила и морални закони, които често се сблъскват с кривата реалност – какъв по-добър старт за SOfia Independent Film Festival 2017 от образа на Хари Дийн Стантън, който символизира всичко най-важно в независимото кино.
Стокхолм, моя любов – 26 октомври
Швеция/Великобритания, 2016, 88 мин
режисьор: Марк Къзънс
с участието на: Нене Чери

"Good things comes to those who wait, they say" пееше Нене Чери в последния си албум Blank Project и наистина, тези думи сякаш обобщават чудесно тази камерна история по стъпките на Нене в родния ù град и феникс връщането към Живота... една Жена, един Град и... много музика, естествено!
И после светлина – 27 и 31 октомври
България/Белгия/Великобритания, 2017, 97 мин
режисьор: Константин Божанов
с участието на: Бари Кьоеган, Солен Риго, Туре Линдхард, Ким Бодниа, Лубна Азабал, Маргита Гошева, Станислава Николова, Елица Матева, Слиман Дази, Люси Дьобе

Както и в дебютния филм Авé на режисьора Константин Божанов, така и тук пътят на главния герой към Другите минава през пътя и опознаването на самия себе си – Павел (вдигналия акциите си, след участия в Дюнкерк и The Killing of a Sacred Deer, Бари Кьоеган) бяга от дома в търсене на идола си, енигматичният художник Арно, и намира... Пътя си отзад напред.
Призови ме с твоето име – 27 октомври и 1, 2, 4, 5 ноември
Италия/Франция/Бразилия/САЩ, 2017, 132 мин
режисьор: Лука Гуаданино
с участието на: Арми Хамър, Тимъти Шаламе, Майкъл Стулбарг

1983, Северна Италия, лятна ваканция и вилата на изкушенията за тийнейджъра Елио (Тимъти Шаламе) и асистентът на баща му, студентът Оливър (Арми Хамър във все по-авантюристични роли) – явно режисьорът Лука Гуаданино все още е на A Bigger Splash вълна, а когато в лабиринта на половите изкушения се намесят сценарий (по едноименния роман на Андре Асиман) от многократен носител на кинонагради като Джеймс Айвъри и музиката на Sufjan Stevens, то лятото на незабравимите спомени е... призовано.
Не се предавай – 28 октомври и 4 ноември
Русия, 2017, 99 мин
режисьор: Кирил Плетньов
с участието на: Инга Оболдина, Виктория Исакова, Анна Уколова, Алексей Шевченко, Владимир Илин, Данил Стеклов, Никита Кологривий, Татяна Догилева, Александра Бортич, Екатерина Агеева, Вероника Кузнецова
Може ли надзирател и затворник да се обединят в обща кауза, която да ги направи по-добри и повече Хора – може, естествено, стига да я има любовта към Музиката... а надзирателят в женски затвор Алевтина Романова има глас на оперна прима, дарба, която крие от малка, но която не успява да скрие от бивша певица и настояща затворничка, която я записва случайно и изпраща видеото на риалити шоу за музикални таланти... Да, никога не пренебрегвайте Х-факторът в отношенията между Хората... пък били и те надзирател и затворник!
Без слънце – 29 октомври
САЩ, 2017, 79 мин
режисьор: Бренан Ванс
с участието на: Гера Побуда, Сали Уингърт, Питър Макларнан, Лорънс Сутен

Камерен, монохромен (заснет ювелирно от самия режисьор Бренан Ванс), минорен – апокалипсисът има много лица в киното (този напомня на миналогодишния Н.) и ако тук идва под формата на мощно слънчево изригване, то Края на Света за Алма идва с мистериозната кома, в която изпада съпруга ù... но пък се появява и аудиокасета с инструкции за астрално пътуване, която открива... нови вселени пред Алма.
Жената на пазача на зоопарка – 29 октомври и 1, 5 ноември
Чехия/Великобритания/САЩ, 2017, 127 мин
режисьор: Ники Каро
с участието на: Джесика Частейн, Йохан Хелденберг, Даниел Брюл, Тимъти Радфорд

Филмите за Холокоста и спасяването на евреи са безчет, но, може би, нито един от тях не се доближава до гледната точка на Жената на пазача на зоопарка – Варшавската зоологическа градина е дом, изграден с много любов от Антонина (Джесика Частейн като Властелинът на слоновете) и Ян Забински, в който живеят както животни, така и хора – и двата вида, обаче, са силно търсени и преследвани от немските окупатори...
Самба – 29 октомври и 4 ноември
Доминиканска република, 2017, 90 мин
режисьори: Лаура Амелия Гузман, Израел Карденас
с участието на: Еторе д'Алесандро, Алгенис Перес Сото, Лаура Гомез

Да, филмите за боксьори винаги са били метафора за битките с/в Живота – историята на Сиско не прави изключение, както режисьорското дуо на Лаура Амелия Гузман и Израел Карденас (познато от миналогодишното SО Independent издание с Пясъчни долари) не изневерява на своя нешлифован реализъм с капки (като боксьорска пот) фантазия и магия.
Аляска в рокля – 30 октомври и 3 ноември
САЩ, 2017, 89 мин
режисьор: Шаз Бенет
с участието на: Мартин Л. Уошингтън младши, Мая Уошингтън, Мат Далас, Кристофър О'Ший, Джейсън Скот Лий, Джон Флек, Кевин Даниелс, Ния Пийпълс, Адам Томей

Късометражният филм на Шаз Бенет от 2012-а Аляска в рокля вече е разгърнат в пълен блясък и великолепие – авантюрите на травестита Лио и сестра му Тристен между рибната фабрика, боксьорските мачове и drag queen конкурсите добиват ново неизвестно след пристигането на ново момче в малкия арктически град.
SFashion – 30 октомври
Италия, 2017, 99 мин
режисьор: Мауро Джон Капече
с участието на: Денис Бакети, Кристина Ботеон, Кристина Картоне, Пиерджорджо Чини, Мара д'Алесандро, Германо ди Ренцо, Андреа Дугони, Джанчито Палмарини, Рандал Пол, Елвецио Росати, Габриеле Силвестрини, Отавиано Тадей

Какви са модните тенденции когато дефилира световна криза – за Евелин, изпълнителен директор на голяма модна компания, модата е повече от семеен бизнес, повече от начин на живот... а какво се случва когато всичко това трябва да се прекрои? Повече по въпроса ще може да разберете лично от режисьора Мауро Джон Капече и неговия екип при представянето на SFashion.
SOfia Independent Film Festival 2017 е от 26 октомври до 5 ноември в салоните на Люмиер Lidl, Дом на киното, Одеон, културен център G8, Евросинема, кино Влайкова и DaDa Culture Bar
Думите имат няколко Живота и за трета поредна година фестивалът CineLibri (от 11 до 22 октомври, пълната програма е тук) тръгва по следите на техния Живот върху киноекрана. Да, за пръв път фестивалът ще има паралелно издания в толкова много градове (Бургас, Варна, Пловдив, Велико Търново, Благоевград, Шумен и Каварна), за пръв път има конкурсна програма и CineLibri жури и награди, за пръв път има и късометражна, и документална програма, освен панорами от филми по литературни класики... И да, ще гледаме премиерно новите филми на Роман Полански, на София Копола, на Фолкер Шльондорф..., но ето кои са нашите фаворити от CineLibri 2017:..
По действителен случай – 11, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21 и 22 октомври
Франция/Белгия /Полша, 2017, 110 мин
режисьор: Роман Полански
с участието на: Ева Грийн, Еманюел Сене, Венсан Перес, Дамиен Бонар, Ноеми Лвовски

7 години след Писател в сянка Роман Полански се завръща към образа на писател, който броди по тънката линия между фикция и реалност... Тема, която вълнува и режисьорът (и съсценарист тук) Оливие Асаяс от филмите му Облаците на Силс Мария и Личен купувач насам... А романът По действителен случай на Делфин дьо Виган не само е идеална възможност за поставяне на разделителната линия между Истина и Фикция в живота... не само предлага силни женски (огледални) образи на Еманюел Сене (писателката Делфин) и на Ева Грийн (писателката в сянка Л.), но и може да отговори на въпроса: "Изкуството ли имитира живота или обратното!?"...
Вечерята – 12, 13, 14, 20 и 21 октомври
САЩ, 2017, 120 мин
режисьор: Орен Муверман
с участието на: Ричард Гиър, Лора Лини, Ребека Хол, Стийв Куган, Клое Севини

Неслучайно, освен чудесен писател, Херман Кох е и актьор – той идеално знае какво е нужно на актьора, за да превърне камерна драма в епичен калейдоскоп на съвременното ни общество. Всичко това е налице в неговия хитов роман Вечерята, който (неслучайно) се сдоби с трета филмова адаптация – актуалната версия на Орен Муверман по въпроса "в какво може да се превърне вечерята на две семейни двойки, обсъждащи поразиите на двете си деца" (леко напомнящо Касапница-та по Ясмина Реза на Роман Полански) вече се сдоби с номинация за Златна мечка в Берлин, а и как иначе при този чуден кастинг (Ричард Гиър, Лора Лини, Ребека Хол, Стийв Куган, Клое Севини) и сценарния, като бомба със закъснител, заряд на романа на Херман Кох.
Бунтовник в ръжта – 13, 15, 18, 19 и 21 октомври
САЩ, 2017, 106 мин
режисьор: Дани Стронг
с участието на: Зоуи Дойч, Кевин Спейси, Никълъс Холт, Сара Полсън, Люси Бойнтън, Виктор Гарбър, Хоуп Дейвис

Да, Джером Дейвид Селинджър успя да се пребори до края на живота му (27 януари 2010) никой да не получи правата за екранизиране на Спасителят в ръжта, но едва ли можеше да спре филмирането на живота му. В режисьорския си дебют, сценаристът Дани Стронг ползва трикове от своя Иконом на седем президенти като, обаче, се фиксира в младостта на Селинджър (Никълъс Холт) – онези моменти, онези записки под линията на живота, които ще доведат до създаването на Спасителят в ръжта. А иначе, животът на Селинджър може да бъде основа за не един и два романа, за не два и три филма... или просто може да се крие в редовете: "Зная, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда."
Фортуната – 14, 17, 18 и 21 октомври
Италия, 2017, 103 мин
режисьор: Серджо Кастелито
с участието на: Жасмин Тринка, Стефано Акорси, Алесандро Борги, Хана Шигула

Творческият (и брачен) тандем на режисьора (и актьор) Серджо Кастелито и писателката (и актриса) Маргарет Мацантини е усъвършенстван в разказването на простички истории, които бъркат дълбоко в бездната на битието – историята на Фортуната (донесла на Жасмин Тринка приза за най-добра актриса от Кан 2017) изглежда на пръв поглед простичка като мечтата ù да отвори фризьорски салон, но на втори поглед правото на независимост и щастие се оказва лабиринт, от който (Мацантини и Кастелито знаят идеално) Никой не се спасява сам...
История на любовта – 15, 19, 21 и 22 октомври
Франция/Канада/Румъния, 2016, 134 мин
режисьор: Раду Михайлеану
с участието на: Джема Артертън, Дерек Жакоби, Елиът Гулд, Софи Нелисе, Тори Хигинсън, Марк Рендал

Още от Изворът на жените насам, режисьорът Раду Михайлеану знае, че неведоми са проявленията на Любовта... Те могат да отвеждат по най-различни пътища, които често се разклоняват като лабиринт... или като сюжетните линии в едноименния роман на Никол Краус – приличат на мрежата от линии, набраздяващи дланта на ръка, държаща... отдавна изгубена книга... или държаща лекарство за Душата на някого... или държаща просто нечия друга ръка... Всъщност, май всяка История на любовта започва с подаване на ръка, нали...
Фестивалът CineLibri 2017 е от 11 до 22 октомври в салоните на Люмиер Lidl, Дом на киното, Одеон, Cinema City, Cine Grand, Френски институт, културен център G8, Евросинема, РКИЦ и Галерия Сан Стефано
Морето е чест и любим герой в киното, а за втора поредна година Международен филмов фестивал Бургас (22-29 юли, пълната програма е тук) превръща родното Черно море в сцена за игрални, документални и късометражни филми от Черноморския регион на страни като България, Румъния, Русия, Украйна, Армения, Турция, Грузия, Гърция...
Игрални – журито, начело с Андреа Де Сика, Патрик Шиха, Андре Маркес, Тодор Димитров, Джеки Стоев и Анна Горанова, ще трябва да избере (както и вие) своя фаворит измежду:..
Кайсиеви градини – 22 юли, Сцена Охлюва
Армения, 2016, 78 мин
режисьор: Пурия Хейдари Урех
с участието на: Самвел Саркисян, Ованес Азоян, Маро Хакобян, Ашот Адамян
Един от хитовете на тазгодишния MENAR фестивал заслужено открива второто BIFF издание – все пак, киното и любовта винаги са си приличали по деликатния начин, по който успяват да разтопят и споят културни, религиозни и национални различия. И после да ти оставят тръпчив кайсиев дъх в устата.
Христо – 23 юли, Сцена Охлюва
България/Италия, 2016, 99 мин
режисьори: Григор Лефтеров, Тодор Мацанов
с участието на: Димитър Николов, Димитър Крумов, Юлиан Вергов, Стефан Мавродиев, Димитър Рачков, Любомир Нейков, Павел Поппандов

Филм, простичък и ясен като заглавието си, който небрежно повдига въпроса какво означава "нормално" и какво е да си "нормален" в днешния ни свят, в който всеки се чувства мъничко "бездомен", нали!?
Двоен живот – 24 юли, Сцена Охлюва
Румъния, 2016, 100 мин
режисьор: Катринел Данаята
с участието на: Богдан Думитраче, Мария Динулеску, Корина Моисе...

Бягството от проблемите не е решение, а илюзия, която се разбива като морски вълни на скалистия бряг на реалността веднага щом на повърхността изплуват таените на дъното самозаблуди – повече за двойния стандарт в живота на Джордже, обаче, ще може да разкаже самия режисьор на историята Катринел Данаята преди/след прожекцията.
Гнездото на гургулицата – 25 юли, Сцена Охлюва
Украйна/Италия, 2015, 110 мин
режисьор: Тарас Ткаченко
с участието на: Рима Зюбина, Витали Линетский, Лина Бернарди, Мауро Киприани...

Емиграцията за работа е добре позната тема както у нас, така и в Украйна – по-големият проблем, който стои пред украинката в Италия Даринка (и хилядите живеещи в гурбет изгнание) е как да запазят от разпад семействата, които са оставили у дома. В уравнението на Даринка има обременяващи тайни, проблеми на съпруга ù с алкохола, драми на растежа с дъщеря ù и голямото неизвестно – ще има ли дом второто дете, което тя очаква и кого то ще нарича татко!?
Деца на нощта – 26 юли, Сцена Охлюва
Италия, 2017, 85 мин
режисьор: Андреа Де Сика
с участието на: Винченцо Креа, Людовико Сучио, Фабрицио Ронжоне, Юлия Собол...
Внукът на прочутия италиански режисьор Виторио Де Сика не само е в журито на втория BIFF фестивал, но и ще представи пресния си пълнометражен дебют, в който законите на растежа и хормоните на 17-годишния Джулио не играят съвсем по строгите правила на изолирания в Алпите колеж за избрани, а просто следват интуицията, приятелските страсти с Едуардо и... Хубавата Елена а.к.а местната Жрица на Нощта.
Рок – 26 юли, Сцена Охлюва
Русия, 2017, 87 мин
режисьор: Иван Шахназаров
с участието на: Дмитрий Чеботаев, Кирил Флоров, Иван Ивашкин, Виталий Кищенко
Киното в кръвта вода не става, но в пълнометражния дебют на сина на големия руски режисьор Карен Шахназаров иде реч за една друга страст – рок музиката, този адреналин в петолинието на живота, който кара провинциална банда рок хлапета да преследва на всяка цена мечтата си да покорят сцената в Москва. Роуд трипът към мечтата включва много хумор, гафове на съзряването и драма по ноти... Почти като в живота.
Блокът на младоженците – 27 юли, Сцена Охлюва
Турция/Великобритания, 2017, 104 мин
режисьор: Илкер Савашкурт
с участието на: Муса Джан Пекджан, Дияр Карадаш, Баръш Атай, Джанер Ердем, Ибрахим Акюз, Фейзан Сойкан, Киркор Динчкайакчъ, Тургай Аталай, Халит Караата, Зюлфю Хамит Алтън, Юзгюр Емре Йълдъръм, Сердар Бордоначъ
Младежкото жури на София Филм Фест 2017 оцени/награди подобаващо пълнометражния дебют на Илкер Савашкурт, а сега ще можеш да го направиш и ти, и то в компанията на самия режисьор. Блокът на младоженците наричат онази секция в турските затвори, в която лежат обвинените в сериозни сексуални престъпления, а фактът, че управата и надзирателите на затвора нарочно засилват напрежението и конфликтите между затворниците там като ги тласкат към ръба превръща Блокът на младоженците в една тънка метафора за всичко проблемно-случващо се в турското общество днес.
Площад Америка – 28 юли, Сцена Охлюва
Гърция/Великобритания/Германия, 2016, 86 мин
режисьор: Янис Сакаридис
с участието на: Янис Станкоглу, Темис Базака, Василис Кукалани, Ерикос Лицис, Ксения Даная
"Границите са възможност за бизнес" твърди един от героите във втория филм на Янис Сакаридис, но в този умело заплетен пъзел от човешки съдби на границата на документалното, рисуващ лицето на съвременна Атина (да се чете бежански кризи и прекрачване на културни, социални, икономически, морални и чисто човешки граници) не всичко е за продан... И добре, че е така! Повече по въпроса ще разкаже лично Янис Сакаридис.
Часът на хризантемите – 28 юли, Сцена Охлюва
Украйна, 2017, 70 мин
режисьор: Дмитро Мойсеев
с участието на: Алла Биниеиева, Пьотр Армяновски, Игор Рубашкин...
Загубата на близък човек винаги води към непознати пътища – така е и за Олга, която разпръсква скръбта си около Киев и околностите му с колата, която си е купила наскоро, а пътят я среща с куп непознати, всеки потънал в омагьосания кръг на собствения Ад – въпросът е дали помощта към другите помага и на теб самия или...?
Документални – животът е безкраен пъзел от парченца човешки истории, а журито и публиката в Морско казино може да избира между:..
Липсващи – 22 юли, Морско казино
Румъния/Швейцария/САЩ, 2015, 71 мин, документален
режисьор: Матю Мишори
Бесарабия (днешна Молдова) винаги е бил регион тясно свързан с България, а в Маркулещи проблемите с обезлюдяването, икономическия декаденс и миналото, за което никой не иска да говори и да си спомня само напомнят филм, който сме гледали и продължаваме да гледаме, нали!?
Първият меридиан на виното – 23 юли, Морско казино
Грузия, 2016, 63 мин, документален
режисьор: Нана Джорджадзе
с участието на: Реваз Кхетсуриани, Дебра Мейбург
Така наречените винени маршрути в Англия и Франция са мечта за всеки себеуважаващ се енолог, но често, освен тайните на виното, те могат и да разкрият истини от твоята собствена история и да се превърнат в родословен маршрут – така както се случва в това грузинско предложение за Оскар.
Пеперуди – 24 юли, Морско казино
Русия, 2015, 80 мин, документален
режисьор: Дмитрий Кубасов
"Пеперуди в корема" е израз-клише за намирането на любовта, но младият и буен Алексей първо трябва да намери себе си преди да избяга от клишетата – пеперудите в корема го срещат с Гриша на филмовия фестивал Тарковски, докато снима риалити филм за ежедневието си, а лятото се очертава... горещо.
Окото на минотавъра – 25 юли, Морско казино
България, 2016, 45 мин, документален
режисьор: Борислав Колев

Невъзможното става възможно... стига да следваш мечтите си – поне така е в живота на 18-годишния незрящ по рождение Денис, който се опитва с всички сили да стане скулптор и да превърне невидимото във видимо за очите.
От моя гледна точка – 26 юли, Морско казино
Австрия, 2016, 79 мин, документален
режисьор: Павел Кузуйок

... или гледната точка на трима гардеробиери (от Виенската държавна опера, Ла Скала в Милано и Одеската опера) за нещата от живота на фона на вечните въпроси и епичните сюжети в операта – повече по темата ще разкаже лично режисьорът Павел Кузуйок.
Пустиняци – 27 юли, Морско казино
България, 2016, 65 мин, документален
режисьор: Цветан Драгнев
Светът минава покрай тях и дори не ги забелязва, но житието и битието на всички онези пустиняци (от всички онези забравени от Бога и времето места, но да не прекаляваме с клишетата) е именно онова, което дава малко цвят в голямата картина на Живота.
Пощальонът – 28 юли, Морско казино
България/Финландия, 2016, 82 мин
режисьор: Тонислав Христов

Филмът на Тонислав Христов (който ще го представи лично) вече обиколи доста фестивали, но животът в пограничното (на границата с Турция) село Голям Дервент едва ли се е променил особено за 38-те му жители – темата за заселване на сирийски бежанци вече е забравена от медиите, кметските избори отдавна са приключили, но въпросите в главата на местния пощальон едва ли ще дадат мира на всеки, който се опитва да си обясни какво се случва в България... тук и сега. Дали наистина пощальонът винаги звъни два пъти!?
Добро утро, капитане – 29 юли, Сцена Охлюва
България, 2016, 65 мин, документален
режисьори: Джони Пенков, Джеки Стоев, Христо Илиев – Чарли
Специално за закриването вечният зевзек триумвират на Джони Пенков, Джеки Стоев и Христо Илиев – Чарли ще представи своята морска история за капитани и морски вълци от Царево и околностите след хумор раздумката на остров Света Анастасия за книгата А дано, дано, дано... на Джони и Джеки.
Късометражни – богата селекция от типа "за всекиго по нещо", която ще ни срещне с истории и герои от България – Вълкът, Момичето и Три степени на затъмнение; Русия – Изгнаник, Мария, Имам брат, Горбатов; Гърция – Не сама, Обект без надзор и Лимбо; Турция – Роуди, Портокал; Румъния – Всички реки стигат до морето; Грузия – Три стъпала и До края на деня; Украйна – Ден 229 и българо-американския Пясъчник на режисьора (и член на журито) Анна Горанова.

Лимбо, 2016, 30 мин, Гърция © режисьор Констандина Кодзамани
Международен филмов фестивал Бургас е от 22 до 29 юли на лятна сцена Охлюва и културен център Морско казино;
Вход Свободен за всички прожекции
"Безделието е Майка на всички пороци" цитира тази латинска сентенция ерудираният андроид Дейвид (от пролога Прометей на хорър сай-фай "сериала" Пришълецът), но тя може и да звучи като: Безделието е Майка на всички... порочни кинопродължения, в чиято мрежа тази година Холивуд се оплита здраво. Годината, в която Ридли Скот ще отбележи 80-годишен юбилей, не само ще ни направи свидетели на продължението на неговата свещена сай-фай класика Блейд Рънър, но и самият Ридли ще ни разкаже зловещата история на генезиса на Пришълецът.

Да, предисторията започна в Прометей (който едва ли се е татуирал в съзнанието ви като съществена част от Пришълец митологията), затова в неговото продължение Пришълецът: Завет Ридли Скот не губи време в паралели, препратки и откриване на липсващите парчета от пъзела, а взима само най-същественото (съзиданието на Дейвид/Майкъл Фасбендър и оцеляването му в компанията на доктор Елизабет Шоу/Нууми Рапас), за да изпълни празнините със свещена Пришълец носталгия.

Да, всичко в Пришълецът: Завет е заченато и родено от Носталгията – като се започне от Даниълс (Катрин Уотърстън отново в тандем с Фасбендър след семейния им тормоз в Стив Джобс) – героинята ала гарсон, която да напомня за иконичната Елън Рипли.

След това се мине през косвени намигвания (като появата на бордовия компютър Майка, емблематичните Пришълец яйца или плетената каубой шапка на един от пилотите, досущ като в Пришълци от 1986) и директни сцени-препратки като отклоняване от курса и отзоваване на енигматичен сигнал (началото на оригиналния Пришълец от 1979)...

или като хорър-напомпаните трансформации след зараза и всевъзможните опити за терминиране на Пришълеца (най-много е наблегнато на спомените от Пришълци), та се стигне до сцени под душа (като в Пришълец 3), майчините метафори за инкубирането на Пришълеца от Човека (като в третата и четвъртата част от поредицата) и... появата на онзи, емблематичен Пришълец образ, който да пробуди отново Кошмара.

Всъщност, най-хубавото, което прави Ридли Скот при завръщането си към историята на Пришълеца (все пак, той остави режисурата в ръцете на Джеймс Камерън във втората част, на Дейвид Финчър в третата и на Жан-Пиер Жьоне в четвъртата) е, че се опитва да съхрани тук есенцията на Ужаса в Пришълец митологията – онези зловещо тихи мигове на неизказано, непоказано, които раждат Кошмара преди самата Буря.

В Пришълец митологията самите Пришълци никога не са били най-страшното, най-плашещото... А и след появата на Пришълецът минаха почти 40 години, всевъзможни блокбъстър чудовища (кое от кое по-кошмарно) се изредиха на хорър парад по екраните... Сигурно и на Ридли Скот му е било ясно, че затова само Носталгията няма да бъде достатъчна, а ще има нужда и от нов Злодей...

И колкото повече прилича на Човек, толкова по-добре, защото хората са най-големите чудовища, нали си знаете... Андроидът Дейвид (развиващ все повече човешки качества) и неговият синтетичен наследник Уолтър (имената им са симпатично намигване към Дейвид Гилър и Уолтър Хил, продуцентите, замесени във всички етапи от Пришълец "сериала" досега) може и да спечелят на Майкъл Фасбендър титлата за най-добър злодей тази година.

Обвит в адекватни (тук-там) философски препратки, със съспенс музиката на Джед Кърцъл (който след Макбет, в компанията на брат му, режисьорът Джъстин Кърцъл и с Фасбендър в акция отново, идеално знае как се гради зловеща атмосфера) и с прецизната кинематография на Дариуш Волски (умеещ да кръстосва епично и интимно като в Карибски пирати и Марсианецът), образът на Дейвид/Уолтър наистина може да бъде и Майка, и Баща, и Завет на Ужаса – онзи, тихия, хладнокръвно-ерудиран, който ражда Злото преди самия Апокалипсис.

Иначе, като всички порочни кинопродължения, Пришълецът все повече напомня на политическа формация със стари трикове и схеми на нов глас, с политически и социално коректни персонажи (екипажът на колониалния кораб Завет е направо джендър-демократичен) в постоянна трансформация в името на спечелването на Мандата.

И при двете манипулацията на истината е манифест, и при двете премълчаното и скритото е по-важно от казаното и показаното, а Промяната е в хибернация и спи криогенен сън до... следващите избори. В Пришълец конституцията следващата изборна сесия (с кандидат-продължението на Пришълец пролога) се очертава през 2019 – точно 40 години след генезиса на Злото.

Пришълецът: Завет е в IMAX, 4DX и Dolby ATMOS кината
"Ти човек ли си?" – ще чуваме все по-често този въпрос и то не защото Дух в броня е зрелищен трибют към оригиналните Ghost in Δ Shell аниме и манга серии, без които нямаше да я има нито Матрицата, нито братята (или вече сестри) Уашовски. Ще го чуваме не и защото Дух в броня е еманация на киберпънка от 80-те (зародил се още през 50-те на миналия век от позитронните завети на Азимов), дори не и заради слуховете, че Елън Мъск вече стартира Neuralink компанията за свързване на човешки мозък към компютър (в Дух в броня му викат церебрален трансфер), а ще го чуваме, защото човечеството все по-често ще се пита що е то човечност и какво ни прави Хора, особено като живеем в общество, където опаковката стана по-важна от съдържанието... където усъвършенстването на външното Тяло е по-важно от усъвършенстването на вътрешния Дух... More Shells, Дух Less...

Както го обичат в Холивуд. Всъщност Дух в броня и Холивуд имат нещо общо – хакването. В Дух в броня има Ghost Hacking по заветите на киберпънк философията, а в Холивуд хакването на филми го наричат римейк – и в двата случая имаме хакване на Духа. Хакването на оригиналното (от 1995) аниме Ghost in Δ Shell започна още в Матрицата (Уашовски дори са взели оттам характерно-зеления бинарен код), но сега хакването е по каноните на трибюта – запазили са Shell-а/кибертялото (на моменти Дух в броня изглежда сниман сякаш по аниме сториборда на Ghost in Δ Shell), но са сменили Ghost-а/Духа.

Киборгът с човешки мозък Майора (Скарлет Йохансон в хибридно амплоа, миксиращо героините ù в Under the Skin и Her – закачката с тяло без дух – дух без тяло е забавна) вече има новото име Мира Килиън (поне са запазили инициалите на героинята ù Мотоко Кусанаги), ново бекграунд минало (е, добре, де, няма да издаваме проекта 2571), нови спомени и нова дух-идентичност – малко нагличко е самоваксинирането с капсули срещу връщането на старите спомени и съзнание, който прилагат в Дух в броня, но това е трик, който Холивуд обилно използва при хакването и на други оригинални филми.

Често при подобно хакване се получават бъгове – не, не говорим за бунта на Ghost in Δ Shell пуристите срещу подмяната на аниме Духа на Майора (във филма, Hanka Robotics нагледно показват как се взимат подобни маркетинг решения без изискване на съгласие), още повече, че същите тези пуристи ще точат лиги по робоеротиката на Скарлет (о, да, тя я владее и то не заради другите си ъпгрейднати блокбастър-комикс героини, а поради изгубената невинност ала Изгубени в превода).

Не говорим и за изгубения в кибер превода вид на Отдел 9 – да, шеф Арамаки си тежи на мястото (да не говорим, че Такеши Бийт Китано е на "ти" с киберкраденето на данни по мозъчен път от Джони Мнемоник насам); да, сравнително добре са нагласени предисторията и облика на Бато (Пилу Асбек), но цялата политическа коректност на образите прилича на вица: чернокож, азиатец и южноамериканка влизат в Отдел 9 и...

Не говорим и за съвсем новите персонажи като доктор Уле (Жулиет Бинош тук някак напомня на героинята си в Облаците на Силс Мария, която се кълнеше, че няма никога да приеме роля в сай-фай филм, докато на финала млад режисьор ù предлага именно такава – явно я е приела), която следва мисията на сърцето човешко... не говорим и за хакнатата версия на Хидео Кузе (Майкъл Пит, който в I Origins колекционираше дигитално очи, а тук умове/Духове в търсене на идентичност) – все пак, как иначе да запазят връзката между него и Майора (опс, изненада) от оригиналните Ghost in Δ Shell серии...

Не, тези бъгове са хубавата част при програмирането на човечност, както знаем от Ex Machina, една от най-добрите кибернетично-хуманистични истории в последно време... Бъговете са верни на човешката природа. Очакваш те да се повтарят. Като иконични сцени от Ghost in Δ Shell оригинала. Като моментът, в който изчакваш финалните надписи, за да чуеш епичната Ghost in Δ Shell (споделяща Духа на българския фолклор) тема на Кенджи Каваи. Не, по-скоро говорим за бъгове като киберъпгрейда на черния дроб на агента от Отдел 9 Ишикава, който се хвали, че след подобренията може да пие алкохол, колкото му Дух сàка без последици за здравето. Също като Холивуд. Ъпгрейдва се само и само, за да лочи, хаква и бълва литри и литри истории, филми, философии... Докато барът не затвори.

Проблемът е, че (както казва Арамаки/Бийт Такеши с аналогов патлак в ръка): "Ако искаш да хванеш лисица, не изпращай заек след нея." Ако искаш да хванеш култово аниме, задало тона в киберпънк жанра, не изпращай Рупърт Сандърс, режисьорът заснел само Снежанка и ловецът. Ако искаш да хакнеш миналото, не изпращай бъдещето в настоящето на световната политика за подмяна на Дух, съзнание, ценности. Ако искаш да ъпгрейднеш опаковката (дали Дух в броня не е филмът с най-много изкусни холограми, дори повече от дигиталното съживяване на Моф Таркин в Rogue One, например), то ъпгрейдни и съдържанието. Ако искаш нов, по-добър Shell, то потърси и нов, по-дълбок Ghost...
Дотогава, More Shells, Дух Less...
Дух в броня е в 3D, IMAX 3D и 4DX кината