My Mir
Музика
Музика (284)
Laura Misch – Sample The Sky
Кой? – Лора Миш, сестрата на Том Миш и сакс-активист в градината на нео-джаз сцената на Острова.
Какво? – Sky is the Limit – да, когато имаш брат като Том Миш няма как един от първите ти музикални опити да не е в комбина с него, но Лора се вслушва в припева на въпросното Follow – "forget the limits" – и не само, че не следва соул-трип-стъпките на брат си, ами и с последвалите ЕР-та Playground и Lonely City си създава лична сакс-еко-бийт градина, която да диша, играе, живее и развива до превръщането ù в дебютния албум Sample The Sky...
Картинката е мултиколорна и включва всевъзможни еко-звуци от Природата наоколо, семплирани (като в любимия на Лора трипхоп от 90-те) и дестилирани през синтезаторния микроскоп на ко-продуцента Уилям Аркейн, така че да говорят на един органичен език с ефирните, като шепнещ вятър, вокали и стелещ се като облак Sax Rise-саксофон на Лора, с арфата на Мерися Осу и китарата на Томаш Кашпар...
Hide To Seek, Listen To The Sky, Wild Swim, City Lungs и Widening Circles приличат на Outer Edges-разходка с глава в облаците, която от птичи поглед осигурява Portals към един възможен хармоничен Свят, който е на Light Years от Живота наоколо... Дерзай!
Кога? – когато summer of surrender е преминало, значи е дошло време за Sample The Sky...
Защо? – защото е време за сакс-еко-бийт хармония в градината на Доброто и Злото...
Hania Rani – Ghosts
Кой? – Хана Ранишевска, полската кралица в 88-клавишната Вселена.
Какво? – Ехо като Ghost(s) – да, в живота ни всяко нещо оставя следа, която като призрачно ехо звучи в бъдещето и ни помага да пътуваме във времето и пространството. Именно това прави и третия албум Ghosts на Hania Rani – например, Ghosts е композиция за театрална постановка от компилацията Music for Film and Theatre на Ханя и въпреки, че не присъства тук, сякаш пуска тематична нишка, която отвежда Рани в швейцарските Алпи, в околностите и дома на скулптора-класик Алберто Джакомети, за да запише музиката за документалния филм On Giacometti, където ще се появи и скицата на емблематичното тук Dancing with Ghosts, преди да добие вокалната компания, като ехо, на Патрик Уотсън...
Whispering House пък ще ни върне към Исландия, вдъхновила дебютния ù албум Esja, и колаборациите с Олафур Арналдс, като тук двамата създават медитативно вокално-ехо-заклинание като най-простичък метод за пътуване във времето и пространството...
Да, третият албум Ghosts на Ханя е и най-колаборативния, и най-поп ориентирания досега – перкусиите на Дънкан Белами от Portico Quartet в ювелирните Don't Break My Heart и Thin Line добавят сюжетни линии в историята на Рани, които като ехо отвеждат до композициите ù с цял лайв бенд Hello и 24.03 (маркиращо грандиозния ù Cercle концерт)...
Да, много неща в картинката за Ханя Рани се промениха от албумите Esja и Home насам (чуйте Moans и A Day in Never), но с Utrata и Komeda, като ехо на Nostalgia, всичко ще се завръща към семплото медитативно пиано, към Началото, към Призраците, които ще живеят вечно в Бъдещето...
Кога? – идеално за меланхолията на Есента, населена от призраците на Лятото.
Защо? – защото във Вселената нищо не се губи, само оставя Ghosts следи като ехо...
James Blake – Playing Robots Into Heaven
Кой? – Джеймс Блейк, британският постер-бой на дигиталния броукън соул.
Какво? – Playing Robots Into Feelings – "I Connect Motion To Feeling" редеше Блейк в четвъртия си албум Assume Form, но всъщност Джеймс прави именно това вече дузина години, от дебютния си албум до днес... След като изигра биг-бизнес-(само)иронията с предишния албум Friends That Break Your Heart, сега Блейк се завръща към есенцията на дигиталния Motion To Feeling броукън соул, с който изгря на бийт небосклона...
Завръща се и към комбо игрите с лайв китариста му Роб Airhead Макандрюс, което не се беше случвало от албума Overgrown насам, а емблематичните им тракове тук като Tell Me, Loading, Big Hammer, I Want You to Know, Night Sky и Fire the Editor намигат именно към пост-dub-2step естетиката отпреди декада, донесла му и Mercury Prize...
Ултразвездните поп-хоп-гост колаборации, с които натрупа тонове трансатлантическа слава са оставени в миналото като живота му на Острова, а само като ехо се чуват семплите на Snoop Dogg и NERD в I Want You to Know, на The Ragga Twins в Big Hammer или на спиричуъл хора в He's Been Wonderful...
Вечни са само бийт комбините с Дом Mount Kimbie Мейкър и с романтичната половина на Блейк, Джамийла Джамил (и с двамата Джеймс играе неизменно от Assume Form насам) в Asking to Break, I Want You to Know, If You Can Hear Me и емблематичното Loading, така че накрая да припяваш: "Wherever I Go I'm Only as Good as My Mind"... Точно като Robot(s) into Heaven, нали...
Кога? – идеално за меланхолията в края на лятото, когато на рулетката се върти I'm Feelin' So Low, High, Low, High...
Защо? – защото когато се питаш Where Are My Wings, Джеймс Блейк знае отговора.
Róisín Murphy – Hit Parade
Кой? – Роушийн Мърфи, неподражаемата електро-соул-Машина с усет към фемина хит парада.
Какво? – Be CooCool and Keep Your Hands Off My Baby's Fader – да, както личи и от закачливото заглавие на шестия ù албум Hit Parade, Роушийн облече юбилейния тоалет на 50-те си години с много (само)ирония, заразителен хумор и бийт лекота...
"That Оl' Magic is Back" както се лее в CooCool сингъла – всъщност, Роушийн винаги е откривала магията на музиката в споделянето на удоволствието, импулса и фън(к)а – първо беше Moloko задругата с Марк Брайдън, после Матю Хърбърт импулсира соло кариерата ù с Ruby Blue, след това куп денс продуценти резервираха с Overpowered дансига за нея, за да дойде времето на вечната комбина с кийбордиста ѝ Еди Moloko Стивънс в Hairless Toys и Take Her Up To Monto, та се стигне до актуалната бийт-фън-вакханалия с кросоувър хаус факира Щефан Козала или просто DJ Koze...
Да, неподражаемия груув на тракове като Fader, CooCool, The Universe, Can't Replicate и Hurtz So Bad е идеално пряко допълнение на комбо-knock knock-акциите им Illumination и Scratch That, дори аутотюн експериментите в Two Ways, Free Will и You Knew, дори хитрото семплиране на Sharon Jones and the Dap-Kings във Fader или на Mad Professor в What Not to Do и You Knew, дори интерлюдиите Spacetime и Crazy Ants Reprise, всичко е в духа на телефонните разговори и бийт-закачките помежду им...
"Space and Time" както се казва (дяволито изговорено от сина на Роушийн, Tadhg, в Spacetime), а общия тайминг и бийт-алхимията между Koze и Роушийн е толкова перфектна, че дори ироничната самокритика в What Not to Do, Hurtz So Bad и You Knew звучи в крак (и денстъпка) с puberty blockers неволите на Мърфи... Или както се казва: "Take Your Hands Off Hater, Off My Baby's Fader... You've Got the Music"...
Кога? – когато The Universe is Singing Our Song And Everything is Pushing Us On When to You I Do Belong...
Защо? – защото "That Оl' Magic is Back", затова просто бъди CooCool и Keep Your Hands Off Róisín's Fader...
Jessy Lanza – Love Hallucination
Кой? – Джеси Ланца, канадска фючър соул дива и рекламен агент на ултрамодерното броукенби.
Какво? – Лето♥вни Миражи – да, 2023-а маркира 10 години от излизането на дебютния албум Pull My Hair Back на Джеси Ланца (помните Kathy Lee, нали), през които Джеси постепенно заменяше вцепеняващия канадски въздух с маранята на вечното лято, местейки се в Ню Йорк, после в Сан Франциско, а сега под палмите на Ел Ей... Всъщност нейните етерни вокали винаги са ни приличали на летни миражи, извикани от броукън бийт маранята на вечното аренби лято, за да се получи идеален саундтрак за пурпурни (романтични-на-ръба-на-кича) броукенби залези...
Е, картинката в четвъртия албум Love Hallucination не се е променила особено, освен че е станала по-богата, по-мултиколорна (до халюциногенност) и по-бийтзаразителна – неизменна е продуцентската задруга с Джеръми Грийнспан (лидерът на Junior Boys е абониран за всеки албум на Джеси, от Pull My Hair Back до актуалния Love Hallucination) и тази гладка като кадифе бийт комбина си личи отдалеч в Casino Niagara, Big Pink Rose, Drive и I Hate Myself...
Точно както си личат Tensnake-синт линиите в Limbo, Jacques Greene-брекбийта в Midnight Ontario или характерните 2-step-плетки на Дейвид Pearson Sound Кенеди в Midnight Ontario, Limbo, Don't Leave Me Now и особено в Marathon, което в комбина с Пол Уайт е превърнато в оргазмен трак за лятото... Да, промяната в картинката идва с вълната от нови продуцент-комбини, които обещават като мираж чудни перспективи за играта на Джеси, която вече с лекота може да забърка Всичко – от хитроигриви теми за фемина оргазма (Marathon и Casino Niagara) до простичките удоволстия като летен Drive трип с колата към залеза...
Кога? – идеален саундтрак за пурпурни броукенби залези...
Защо? – защото с музиката на Джеси Ланца лятото се превръща в... Big Pink Rose...
