My Mir
Музика
Музика (284)
Събота, 21 Ноември 2020г. 21:21ч.
3 в 1 | Charles Webster vs Lindstrøm & Prins Thomas vs Kruder & Dorfmeister
Публикувана в
Музика
Днес, 3 в 1 паролата е... Home (Again) Listening – 3 албума, идеални за домашните карантинни времена наоколо; 3 албума, които идват след дълга пауза за Създателите им, но оправдаващи чакането; 3 албума, които ни връщат (като полароид в джоба) към времената когато даунтемпо и чилаут не бяха мръсни кич думи и ни карат да поизтупаме праха от меката хаус мебел вкъщи...
Charles Webster vs Lindstrøm & Prins Thomas
Кой? – Чарлс Уебстър, британски хаус ветеран и дийп виртуоз; Ханс-Петер Линдстрьом и Томас Хермансен, две трети от норвежката света спейс диско троица; Петер Крюдер и Рихард Дорфмайстер, виенските майстер сладкари на dub-даунтемпо-хоп сладкишите
Какво? – Home (Again) Listening – наречи го даунтемпо, дийп, трип, канапе-хоп, диван-хаус... наречи го както искаш, но във времена когато дансинга е в карантина и трите албума тук – Decision Time на Чарлс Уебстър, III на Lindstrøm и Prins Thomas, 1995 на Kruder & Dorfmeister – вадят от изолацията меката мебел у дома; и трите албума са плод на комбо акции, при това дълго чакани – 11 години отлетяха от предишния комбо албум на Lindstrøm и Prins Thomas (и 15 от дебютния им общ), Крюдер и Дорфмайстер пък не са издавали като дуо (без да броим ЕР-та и лейбъл G-Stone компилациите) нищо от 1998-а насам и емблематичните The K&D Sessions, а 20 години ни делят от Born On The 24th July, последно издадения студиен албум на Charles Webster...
"The Picture is Bigger than You... Or Me" шепти Terra Deva (абонирана за дийп хаус ритуалите на Уебстър от 1995-а насам) сякаш за да подскаже, че това винаги е било така в Музиката на Чарлс (при неизброимите му алтерего и комбо псевдоними от 1992-а досега) – и тук картинката е подчинена на Музиката като споделено удоволствие (Уебстър е събрал почти всичките си вокал партньори, от Шара Massive Attack Нелсън, Terra Deva и хипнотичните южноафиканки Sio и Thandi Draai до нови комбо съмишленици като spoken-word магьосницата Ingrid Chavez)...
А дийп оди като This Is Real, Burning, Love Lives, Wait And See и епичните The Spell и The Second Spell (ко-продуцирано от Burial) търсят и намират онази магия, с която да припяваш: "When I was Young... Magic was Everywhere"...
В търсене на споделената магия са и Ханс-Петер Линдстрьом и Томас Хермансен – от предишния им комбо II опит минаха 11 години, в които от спейс диското остана само... величествения нордика синт ембиънт пейзаж... През изминалото време Prins Thomas беше по-неуморния (завъртайки епични Full Pupp лейбъл компилации, гарнирани със соло албум авантюрите си 2, III, Principe Del Norte, 5 и Ambitions), но някак успявайки да съхрани силите си и комбо Духа жив в акции с Bjørn Torske и Bugge Wesseltoft, които (най-вече тази с Буге) определят минимализма тук...
В същото време Ханс-Петер се отдаде на соло игра (но доста по-различна от Closing Shot гостуването му в София) като нишката на ембиънта се разгъна най-вече в последния му албум On a Clear Day I Can See You Forever и видео продължението му – точно там, в гланциран, в ослепително синт-о-бяло, фиорд се срещат отново с Томас, за да намерят Harmonia с бълбукащите Martin 5000 и Small Stream, ослушвайки се за Birdstrike и епичното Grand Finale, което служи за идеално Home Listening парти начало тук...
Иронично, и албумът 1995 е своеобразно начало за емблематичното даунтемпо дуо на Петер Крюдер и Рихард Дорфмайстер – замислен (и записан през далечната 1995-а) като дебютен студио албум, точно след издаването на пробивното G-Stoned EP през 93-а, 1995 така и не вижда бял свят... до мига, в който Петер и Рихард разравят архива, плъзгат фейдъра и 25 години по-късно вече имат първи албум (о, да, емблематичните микс компилации не се броят)... И когато си говорихме с Дорфмайстер за виенските потайности (при соло акцията му в София) кой да подозира, че мазето на старото им G-Stonе студио толкова време ще крие тази тайна – дали покрай турнето и кампанията за 25-те години G-Stonе, дали заради пандемичния свят, живеещ на бавни обороти, но Крюдер и Дорфмайстер най-накрая спряха King Size забвението с One Break машина на времето – тези 14 дъб-трип-хоп-ню-джаз трака не просто си играят с винтидж жанрова носталгия (въпреки че специално създадения, като времеви хотел, сайт 1995 го прави), те са изживели (и все още живеят) златните слоумоушън времена... Или просто и Kruder & Dorfmeister, като агент Купър, сънуват, че "любимата ти дъвка ще се върне на мода"...
Кога? – когато меката мебел е готова за Home (Again) Listening парти...
Защо? – защото "When I was Young... Magic was Everywhere"... а всеки иска да съхрани магията по-дълго, нали... поне во веки...
Ólafur Arnalds – some kind of peace
Кой? – Олафур Арналдс, исландски шаман на 88-те клавиша...
Какво? – For Now I Am... Peace – неслучайно, описахме предишния re:member албум на Олафур като "звука от есенно листо, падащо в морска вода" – трябва да чуеш наживо медитацията му за 88 клавиша и струни, за да повярваш на какви дзен нива на вътрешен мир е способно съзнанието ти...
Да, точно преди година ни се случи, случва се и в новия му албум, тематично търсещия some kind of peace – заглавието идва от припева на исландската кадифе певица JFDR в Back To The Sky мантрата, която ни връща в атмосферата на For Now I Am Winter албума...
Там ни отвеждат и другите вокални комбо акции тук като шаман-шепнещата Woven Song, Loom с вокалното-трик-семплиране от Bonobo и грациозно-ефимерното The Bottom Line с Josin (липсва само Oceans вълната с Rу X), които в компанията на медитативните импресии (ала re:member) като New Grass, Spiral, Still/Sound, Zero и We Contain Multitudes (помним го от концерта, о, да) сякаш чертаят карта на Пътя (да, за него става дума в Back To The Sky) към Дома (онзи, в който те очаква телефонния монолог в епично-финалното Undone) на... вътрешния Мир...
Кога? – в моментите когато търсиш some kind of Мир...
Защо? – защото само когато откриеш Мира в/със себе си, само тогава може да бъдеш в Мир с пандемичния Свят наоколо...
Actress – Karma & Desire
Кой? – Дарън Кънингъм, британски техно мастер с усет за екзистенц дилеми...
Какво? – Кармата на Желанията – има един древен грузински тост, чийто финал гласи: "да пием за това нашите желания да съвпадат с нашите възможности" – е, в последните 3 години (с четирите албума AZD, LAGEOS, микстейпа 88 и Karma & Desire) желанието на Дарън Кънингъм е да провери дали има възможности да избяга от съдбата на техно продуцент без да изневерява на кармичния си мракобсебен звук...
И желанията съвпадат с възможностите в Karma & Desire като най-добрият инструмент за постигането им се оказва... човешкият глас – да, най-вокално обсебения албум на Actress използва и spoken word естетика (от Zsela в Angels Pharmacy, Remembrance и Reverend), и мантроподобни напеви (от Aura T-09 в Loveless и Turin, и в Loose от Christel Well), и издишвания на изгубени в хаоса на съвремието ни души (от неповторимия Sampha в Many Seas, Many Rivers, VVY и Walking Flames), за да се превърне Гласът тук в скелет, облечен в кармичния Actress саунд дизайн (и в слоеве модуларни-флейта-звуци от Kara-Lis Coverdale)...
Да, като ехо се усещат вибрации от предишни албуми – от Ghettoville в Leaves Against The Sky и Angels Pharmacy; от LAGEOS (комбото със симфоничния LСО оркестър) в Save и Public Life (с пианото на Vanessa Benelli Mosell); от AZD в XRAY, Gliding Squares, Diamond X... – но това е ехо от паметта на един екзистенц герой, който е подчинил кармата си на желание за нов живот...
Кога? – в дните и нощите, когато "Destiny is Stuck in Heaven"...
Защо? – защото Желанията и Съдбата ти са кармично свързани...
Ela Minus – acts of rebellion
Кой? – Габриела Химено, една колумбийка в Ню Йорк с двойна диплома от Бъркли, с негасима страст към аналоговите синтезатори и към... бунта...
Какво? – they told us it was hard, but they were wrong – да, този първи сингъл от дебютния албум acts of rebellion на Ela Minus маркира не само онзи преломен (и труден) момент когато даваш нещо свое на света за пръв път, но и е добра метафора за годината, в която Светът (в различни краища и по различно време) се разтресе от бунтове (от различно естество) срещу статуквото...
Да, случайно или не, acts of rebellion идва в такъв момент, че от лична, интимна изповед се превръща в колективно усещане/желание за бунт – they told us it was hard, but they were wrong, el cielo no es de nadie (небето не принадлежи никому) и megapunk (с фрази като "There's No Way Out But to Fight" и "You Won't Make Us Stop") спокойно могат да бъдат нежни химни на мирна революция...
... dominique (с ключовото "I'm Afraid I Forgot How to Talk to Anyone Else That's Not Myself") пък може да бъде саундтрак на цяла една карантина, а tony, do whatever you want, all the time и Close (с Helado Negro, с когото Ela работи по неговия This Is How You Smile шедьовър) се превръщат в онези "little, constant, every day acts of love", които с натрупването водят до... революция... поне на Духа...
Кога? – във всеки сезон на лично|колективно недоволство...
Защо? – защото всяка революция убива своите идеали, но не може да умори онзи сбор от дребни, ежедневни acts of rebellion...
Julianna Barwick – Healing Is A Miracle
Кой? – Джулиана Баруик, американска самодива на ембиънт лууп пейзажа...
Какво? – Healing Is A Море – да, четвъртият албум на Джулиана се разлива панорамно на талази – като застинало море – създавайки илюзия за мир и покой на повърхността, а всъщност бълбукащо в недрата от вечно движение и промяна... Нещо, което е емблематично и за вокалната ù техника (на ривърб-семплиране на собствения глас) в компанията на лууп синт до постигане на всепоглъщаща вълна от хорово-полифонични пръски-гласове... Нещо, което е изваяно до съвършенство в оди като Inspirit, Safe и Wishing Well...
И ако комбината In Light с Jónsi от Sigur Rós се вписва идеално в тази концепция (все пак, Healing Is A Miracle се заражда на едно пътуване из Исландия, видно и от артуърка на албума, и от факта, че Alex Somers копродуцира втория ù албум Nepenthe), то изненадата идва в комбо акциите с арфата на Mary Lattimore и с бийтмейкърът Nosaj Thing (Oh, Memory и Nod сякаш маркират рамките на катарзиса от преместването на Баруик от Ню Йорк в Ел Ей) – резултатът е епично-минималистичен пейзаж на Душата – оксиморон, който най-добре описва чудото на катарзиса и прераждането (вълна след вълна) на емоциите човешки...
Кога? – когато осъзнаеш, че лятната ти Healing терапия минава през Inspirit медитация...
Защо? – защото госпожица Юлия а.к.а Джулиана Баруик идеално знае, че юли е време за катарзис при който Healing Is A Mir...
