My Mir
Музика
Музика (284)
Nosaj Thing – Continua
Кой? – Джейсън Чун, Ел Ей бийт агент с неопоп аура.
Какво? – Неопоп Континуум – да, близо 10 години изминаха откакто Джейсън Чун, освен бийт пъзели в Low End Theory кръга, започна да реди и флиртове с поп-вокална структура – говорим за Home, втория му албум, говорим за комбо игри с Казу Макино и Toro y Moi...
10 години по-късно Казу и Чаз Toro y Moi отново са тук за шлифована бийтспоп комбина в My Soul or Something и Condition съответно, но този път вокалната парти компания на Джейсън неимоверно се е разраснала, превръщайки Continua в най-амбициозния, най-шарения и неопоп ориентиран албум на Nosaj Thing досега...
Говорим за комбо акции с HYUKOH, Pink Siifu, Coby Sey и Sam Gendel, които освен че напомнят негови колаборации с Кендрик Ламар и Chance the Rapper, намигат и към Bonobo формулата (чуйте We Are (우리는), Look Both Ways и Grasp)... говорим за ювелирна бийтспоп алхимия – Джулиана Баруик връща реверанса към Джейсън (след участието му в нейния албум Healing Is A Miracle) като влиза в Blue Hour хипноза...
А колаборативните Continua с Duval Timothy, Woodland (неслучайно serpentwithfeet е гост-вокал във всеки пети албум) и All Over с Panda Bear не само осигуряват Different Life (като последния трак с Eyedress) за Nosaj Thing, но и разкриват, че оттук нататък пътят пред Джейсън е отворен за неопоп възможности безкрай... като магистрала без ограничение на скоростта...
Кога? – в синия час на ръба между деня и нощта, и на границата между годишните времена, когато изгубената магистрала на възприятията е отворена за соултрип...
Защо? – защото Животът е въпрос на Continua... две напред, една назад, важното е да не спираш...
Етикети
Nick Hakim – COMETA
Кой? – Ник Хаким, в когото, само и единствено, гласовете на Чили и Перу могат да звучат като едрозърнеста фотография на Ню Йорк.
Какво? – Стопмоушън Соул – да, ако преди две години Ник Хаким питаше реторично WILL THIS MAKE ME GOOD с втория си албум, то отговорът на провежданата от него стопмоушън соул терапия вече е налице – COMETA идва от галактиката на катарзисната Душа с "опашка" от вътрешен мир, хармония и усещане за... пълноценност.
И няма как да е иначе след като за две години, като истинска музикална комета, Хаким освети три албума – ремикс изданието на WILL THIS MAKE ME GOOD, соул комбина-албума с Рой Нейтънсън Small Things, който, всъщност, задава тона и баланса на COMETA-та тук. Да, третият албум на Хаким открива красотата на Вселената в "малките неща", така че Ник да възкликне I'm Feeling Myself Right Now...
Пукаща като винилова плоча МРС мекота, опушена ривърб атмосфера като едрозърнеста фотография на Ню Йорк, китари като люлеещи се столове и пиано като дъжд от есенни листа – да, импресии като Ani, Happen, Only One, Something, Slid Under, Market и Perfume имат за цел любовно да те извадят от световъртежа на лудналия свят наоколо... А след M1, Vertigo и Feeling Myself (в които мелодично се усеща комбината с Helado Negro) няма как да не си повтаряш до откат: "Slow Down, Make This Moment Last a Bit Longer"... досущ като един влюбен... в Живота Ник Хаким...
Кога? – идеален за floating припек на последните лъчи от щедрото октомврийско слънце...
Защо? – защото "Slow Down, Make This Moment Last a Bit Longer" е идеалната стопмоушън соул терапия на Душата...
Етикети
Björk – Fossora
Кой? – Бьорк Гудмунсдотир, Кралицата-шаман на авангард попа.
Какво? – Lullabies with Sincerity – да, когато Бьорк шепнеше See This Possible Future... and Be In It... в закриващото Utopia албума Future Forever, едва ли е предполагала, че бъдещето ще донесе загубата на майка ѝ Хилдур (през 2018-а) и вирусната пандемия на самоизолирането, но... десетият ѝ албум Fossora е истински образец-терапия за това как Be In It да не бъде просто оцеляване в онова, което предложи Бъдещето, а пълноценно изживяване на всеки Земен миг... Hope is a Muscle that Allows Us to Connect настоява Бьорк в пост-пандемичното Atopos като всъщност подсказва, че всяко чувство може да бъде емоционално трениран мускул, който да ни свързва, да ни обединява (Our Union is Stronger) в общност, в Семейство...
Дори скръбта – Ancestress и Her Mother's House не само са прекрасни сбогувания на Бьорк с майка ѝ Хилдур, но и вокалните участия в тях на сина ѝ Синдри и дъщеря ѝ Исадора са чудесен начин за децата ѝ да почувстват Силата на Семейството... Бихме нарекли Fossora "Семейният" албум на Бьорк (все пак са първите записи с двете ѝ деца), ако "гъбената" метафора (в артуърка на албума и заглавия като Fungal City, Mycelia) за всичкосвързаност не водеше към нещо по-голямо и от Семейството... Свързаност като тази на Бьорк с Исландия в Sorrowful Soil (и хорът hamrahlíðarkórinn, познат ни от Utopia) – отдавна не ѝ се беше случвало да прекара толкова време в родната Исландия, че чак да изпее исландската фолклорна песен Fagurt Er í Fjörðum...
Всъщност, целият албум Fossora някак напомня 25-годишната Jóga (да, толкова се навършиха от Homogenic ерата този септември) и нейния "emotional state of emergency" – зов към всичко родно, изконно и искрено като тектоничните бийтове са заменени с оркестрови тимпани, кларинети (секстетът Murmuri) и скоростните emergency-габа удари на дуото Gabber Modus Operandi (в заглавното Fossora, Atopos и Trölla-Gabba)...
Най-важна, обаче, е искреността – неслучайно, гъбите са здраво свързани под земята и устойчиви на всякакви атмосферни условия, но трудно се развиват в изкуствена среда – Бьорк разчита на това, когато разширява собствения свят/Семейство (със Serpentwithfeet във Fungal City и с Емили Никълас в Allow) и закачливо се заиграва с темата в Ovule ("Our Lovemaking Avatars in a Shell"), защото когато и последната нота от Fossora отзвучи ще стане ясно, че един свят в state of emergency като нашия има нужда само от Lullabies with Sincerity...
Кога? – когато разбереш, че Our Differencies Are Irrelevant...
Защо? – защото Hope is a Muscle that Allows Us to Connect... или както се казва: Тренирай емоционално!
Кой? – Катерина Барбиери, италианската дива на модуларния синт екзистенциализъм и Джейми Тийздейл, британският дъб-степ-Вангелис...
Какво? – Синема Синт Екзит – да, и двата албума тук – Spirit Exit на Катерина Барбиери и Infinite Window на Kuedo – сякаш прожектират върху екрана на съзнанието ти утопичен сай-фай филм, в който главните герои, синтезаторите, бродят като блейд рънъри по мозъчната ти кора, докато на екрана не светне надписа Изход от Ада на реалността... Да, говорим за ескейпизъм също както двата албума си играят със (синт) линиите на времето и пространството... Да, говорим за емоционални машини на времето също както идиомите (от две думи) в заглавията и на двата албума се оглеждат за спасението на Душата...
Всъщност, и двата албума маркират преломни моменти в кариерите и на Катерина Барбиери, и на Джейми Тийздейл...
След като избродира всевъзможни плетки на модуларния синтез в албумите Patterns Of Consciousness и Ecstatic Computation, Барбиери (провокирана дали от пандемичната изолация, или от комбото Knot Of Spirit с ексцентричната вокалистка Lyra Pramuk, включено тук със Synth Version) сега разширява хоризонтите на самосъзнанието/самопознанието като използва гласа си, китара и струнни аранжименти в контрапункт на запазената марка катарзисни синт линии – парчета като Transfixed, Broken Melody, Canticle of Cryo, Life at Altitude, Terminal Clock и The Landscape Listens носят промяната и срещат по пътя саундтрак персонажите на Kuedo от Infinite Window...
Саунд дизайнът на Джейми Тийздейл винаги е флиртувал с кинематобийтграфията – още когато загърби Vex'd-дъбстеп миналото си (комбо проекта с Роли Портър) и се фокусира върху епични синт линии ала Вангелис, генномодифицирани с броукън и брекбийт в дебютния Kuedo епос Severant.
Всъщност, Infinite Window наистина е като прозорец, който свързва миналото, настоящето и бъдещето на Джейми – основата на някои от траковете в него са демо записи, датиращи именно от Severant-епохата, но саунд ремодулирани тук за бъдещето – истинска емоционална машина на времето, каквито са Sliding Through Our Fingers, Shadow Dance, Harlequin Hallway, Time Glide, Never - Para Sempre и емблематичното Infinite Window, живеещи в Paradise Water симбиоза и Skybleed Magic хармония с модуларния синт екзистенциализъм на Катерина Барбиери в Spirit Exit...
Кога? – когато погледнеш през Infinite Window, осъзнаваш, че е време за Spirit Exit...
Защо? – защото две Синт линии са повече от един Дух... пък бил той и Дух Синт: пътят на саунд дизайна...
Hercules & Love Affair – In Amber
Кой? – Анди Бътлър... или човекът-проект, чийто дийп Hercules хаус е в постоянна Love Affair с поп музиката и обратно...
Какво? – Hercules in Amber – ако преди близо 15 години си шествал из клубовете, то много е вероятно, на излизане, освен пост-адреналиновата тръпка, в главата ти да е пулсирал и рефрена "I feel like I, I'm Blind, Blind", изпят катарзисно от ANOHNI (тогава все още Антъни) в емблематичното Blind от дебютния Hercules & Love Affair албум...
Много е вероятно този рефрен и мелодията му да не са излизали и от главата на самия Анди Бътлър, защото 15 години (и трите албума Blue Songs, The Feast of the Broken Heart и Omnion) по-късно той се завръща към емблематичната симбиоза с ANOHNI – In Amber е всичко онова, което беше дебютният Hercules & Love Affair албум, но в по-зряла, по-философска, по-обиграна и... избягала от клуба ноар версия.
Много е вероятно в Poisonous Storytelling, Contempt for You, Christian Prayers, One и Who Will Save Us Now да станеш свидетел на едни от най-въздействащите вокално-картинни катарзиси на ANOHNI, а като добавим експлозивните лайв барабани на Питър Budgie Кларк (от Siouxsie and the Banshees) и беквокалите на място и соло акцията в Dissociation на исландката Elin Ey, то In Amber печели битката с Времето и тленността...
Както изповядва самият Анди Бътлър в хипнотичното You've Won This War: "Yes, It Changes You" – да, Анди не само е зарязал денс хедонизма в името на катарзиса на Душата, но и с Grace, и с The Eyes of the Father, и въобще с целия In Amber албум, той влиза в една друга лига на композиторите... онази Кехлибарената... онази, която е открила Вечността... Както пее ANOHNI: "No More Dying"...
Кога? – в бурни, преходни времена... като настоящето... когато само промяната може да ти донесе Кехлибара на Вечността...
Защо? – защото I feel like I, I'm Катарзис...
