Orbital – Optical Delusion
Кой? – Пол и Фил Хартнол, братята в иконична рейв орбита от 30 Something години насам.
Какво? – ОрбиталНостал – да, няма зрителна измама, ако корицата на юбилейния 10-ти Orbital албум те гмурва в класическата визия на изданията на братята Хартнол – просто от миналия Monsters Exist албум насам графичният дизайнер Джон Грийнууд се завърна за още емблематична оптична вакханалия...
Да, тази 2023-а маркира и 30 години от влизането в орбита на брилянтния Brown Album, така че няма и слухова измама, ако ударното The New Abnormal очебийтно ти намига към класиката Impact (The Earth Is Burning), както тракове като Ringa Ringa (The Old Pandemic Folk Song), Requiem for the Pre-Apocalypse, Day One и Are You Alive? те плъзват в орбитата на класическата рейв-брекбийт носталгия (липсват само хитовите попълнения Smiley и Acid Horse от 30 Something компилацията)...
Но това е само илюзия, защото в Optical Delusion системата отправни точки са... албумът Wonky и соловите 8:58 авантюри на Пол Хартнол – да, сатирично-политическата инжекция Dirty Rat (със закачките Sleaford Mods) не само е от най-добрите Orbital заигравки с алтернативно рапиране (и намига към едноименното Wonky с Lady Leshurr), но и миксът между нови и стари трикове в You Are the Frequency, What a Surprise, Moon Princess и Home препраща именно към Wonky времената през 2012-а... Та така, юбилеен 10-ти албум с 10 игри, плъзгащи се по есид ръба на брекбийт носталгията и един-единствен The New (Ab)normal Orbital...
Кога? – когато Requiem for the Pre-Apocalypse ти звучи като идеалното саундтрак заглавие на случващото се наоколо...
Защо? – защото живеем във времена, в които да вярваш на очите си е The New Abnormal...
Kelela – Raven
Кой? – Келела Мицанекристос, Нео-Фемина-Гласът на футуристичното аренби.
Какво? – A Raven is Reborn – да, изминаха 10 години от емблематичния микстейп Cut 4 Me и 5 от хитовия дебютен албум Take Me Apart и неговото ремикс продължение Take Me a_Part, the Remixes, така че Келела да затвори нео-аренби страницата на този екзистенц цикъл с Happy Ending...
Raven, вторият ù албум слага рамката елегантно, започващ и завършващ тематично с ембиънт-хипнотичното Washed Away и неговото Far Away разслояване, също както едноименното видео препраща към етиопските корени на Kelela... Да, Raven прилича на микстейп за нов живот в две части – в първата, "миналото", продуцентите, ремиксирали Take Me Apart (LSDXOXO, Asmara, Kaytranada, Badsista, Bambii...), извикват като ехо броукън-брекбийт-поп формулата, която Келела усъвършенства на макс и сега в тракове като Happy Ending, On the Run, Missed Call, и перфектно преливащите едно в друго Closure и Contact, за да дойдат Divorce, Enough for Love, Sorbet, Holier и Fooley, които да отбележат нов Let it Go-ембиънт живот (заслугата на немския продуцент Yo van Lenz е с много повече от Washed Away размери)...
Акцентът, обаче, и всичко най-важно (е казано и) се случва в сливането на заглавното Raven с Bruises – "It's All Good I've Moved On... Find Another Way/ Wait 'til it Breaks, wait for Something to Change / I can relate boy / But I changed my Fate and my Girl did the Same"... или иначе изпято: It Feels Just Right за новата страница от Kelela екзистенца...
Кога? – когато искаш да си Washed Away... Far Away... от хаоса наоколо... You're Not Alone...
Защо? – It Feels Just Right поп музиката да звучи така...
Young Fathers – Heavy Heavy
Кой? – Алойзиъс Масакуа, Кайъс Банколе и Греъм G Хейстингс, соул шамани за колективна екзистенц терапия...
Какво? – These Voices Can Heal – да, неведнъж сме казвали, че концертите на Young Fathers повече приличат на катарзисни ритуали за колективна екзистенц терапия (да, няма нищо случайно в корицата с ритуален танцьор на четвъртия им албум Heavy Heavy), пък и Алойзиъс, Кайъс и Греъм G си го изпяват: "These Hands Can Heal"...
10 хорово-катарзисни песни, които рисуват картината на живота с думи по-силни от оръжие – 10 като годините, изтекли от (пре)издаването на дебютните им Тape One и Tape Two ЕР-та, през които Алойзиъс, Кайъс и Греъм G не изневериха (и слава богу) на неподражаемите си ритуали... И 15 години откакто Young Fathers заформиха своя шаман триумвират (сега е моментът да изслушате накуп албумите Dead, White Men Are Black Men Too и Cocoa Sugar), през които Светът също не изневери на проблемите и недъзите си – да, в Heavy Heavy ще чуеш ехо от мигрантски и бежански кризи – Rice, I Saw и Tell Somebody...
Ехо от полицейско насилие и произвол в Shoot Me Down и Ululation (Young Fathers рядко използват семпли, но когато го правят е епично) и ехо от злободневната бездна на екзистенца в Drum, Geronimo, Sink or Swim, Be Your Lady и Holy Moly... О, да, катарзисът в Tell Somebody, Shoot Me Down и I Saw е толкова епичен, че като нищо да изтръгне духовно-освобождаващ вик, подобен на бойния в Ululation (о, да, ще пронизва концертите им)... Вик на/за Живот... Вик на истински Young Father...
Кога? – винаги когато искаш... да не попадаш в ситуацията: "Breathe In Like a Lion Breathe Out Like a Lamb"...
Защо? – защото Животът е доста Heavy Heavy напоследък, но имаш ли Young Fathers край себе си – These Voices Can Heal...
Daniel Avery
vs
Vaal
Кой? – Даниъл Ейвъри, британски кросоувър техно специалист и Елиът Полина Съмнър, рейв бунтовникът в семейство Стинг.
Какво? – Make 90's Great Again – да, и двата албума тук – Ultra Truth на Даниъл Ейвъри и Love Reversed на Vaal – говорят с много любов за 90-те години на миналия век... Говорят за времето когато пост-истина и половинчати чувства не съществуваха, когато комбинацията от кръшен брекбийт, хипнотични синтезатори и гръндж китари даваха единствената Истина от която имаше нужда, за да разбираш (или бягаш от) света наоколо... Не, не говорим за носталгичен ескейпизъм тук, а за свят, в който всичко изглеждаше по-просто и разбираемо, защото говореше на Твоя език... Езикът на тийновете, които сте били с Елиът и Даниъл през 90-те... Език, който те вплетоха преди 10 години, когато започнаха да издават своята електронна музика, която звучеше като Ultra Truth, защото говореше на твоя език...
Да, неслучайно петият албум Ultra Truth на Даниъл Ейвъри е изпълнен с шепнати рейв спомени от близки за него хора – говорим за Кели Лий Оуенс и Ghost Culture (които играят с Ейвъри от дебютния му албум Drone Logic насам) в химновите Chaos Energy и Ultra Truth...
говорим за Sherelle в ударното Higher и Near Perfect, за HAAi в Wall of Sleep, за Мари Дейвидсън в Chaos Energy, за Джонин (от инди дуото HTRK) в Only, за Джеймс Масая в Heavy Rain...
Да, говорим за рейв общност, която да усещаш като Семейство, в което не гените, а кръвните синт връзки са Общи – неслучайно Lone Swordsman, ювелирният трибют към починалия Андрю Уедърол, играе централна роля именно в Ultra Truth (а не в предишните албуми Love + Light и Together In Static, които Ейвъри издаде като торнадо за 2 години след Song For Alpha) – тук повече от всякога говорим за Музиката като споделено удоволствие, като Devotion и New Faith, като една, единствена Ultra Truth, в която да вярваш...
А Истината е, че Елиът Съмнър винаги е искала да избяга от тегнещата сянка и лепкав етикет "дъщерята на Стинг" и рейв музиката е единствената Love Reversed вселена, която ù предлага това спасение – катарзисният Vaal-дебютен албум Nosferatu свърши работа и сега е време за оптимално потапяне от Song Zero до пълното Удоволствие – Siren, Vexing, Ambien, Numbing Agent, Ascension Symptom, Feliway, G.A.B.A, Tragedy (с дръменбейс вокалиста Лиъм Бейли), 4th Gen Smartphone и Love Reversed (с обърнатите си наобратно вокали) звучат не само така сякаш Vaal и Даниъл Ейвъри са посещавали едни и същи клубове, но и говорят на един и същ синт-Love-Reversed език... Твоят език...
Кога? – винаги е време за тазобедрен брекбийт на синт-залезен фон, нали...
Защо? – защото в Любовта (дори да е Love Reversed) всичко е въпрос на Ultra Truth...
Кой? – Арчи Феърхърст, лондонски бийтколажист с винтидж нагласа; Марчин Чиши и Игор Пудло, полско дуо ретрофутуристи, които въртят архивен джаз на броукън бийт обороти.
Какво? – Make New Millenium Great Again – да, и двата албума тук – Fantasy на Romare и Origins на Skalpel – звучат като винтидж реминисценция на ръба на второто хилядолетие... там, където се раждаха термини като ню джаз, трипхоп, даунтемпо... точно по времето когато полските ретрофутуристи Марчин Чиши и Игор Пудло започнаха да семплират архивен джаз, изрязвайки го като с прецизен скалпел, за да му дадат нов броукън бийт живот... Да, тогава Семплиране беше Думата на Деня и именно семплирането и оформянето на бийт колажи са пресечните точки между Skalpel и Romare – и полското дуо, и лондонският бийтмейкър, обаче, са в творчески контра-пандемичен подем като само две години ни делят от последните им албуми Highlight и Home, съответно...
Всъщност, вдъхновението и семплите във Fantasy, третият Romare албум, идват от епоха, различна от началото на втория милениум (дори парчетата в него да звучат като даунтемпо хаус колаж от тази декада) – говорим за семплиране на диалози от фентъзи филми от 70-те (въпреки че очебийни препратки като Seventh Seal към едноименната Бергман класика надхвърлят тази граница и връщат дори към 60-те);
Говорим за семплиране на детството – неслучайно в артуърка на албума Арчи Феърхърст колажира свои детски рисунки, илюстрации от детски книжки, свои (и на баща му) пейзажни фотографии до получаване на един фантазен свят, изграден от митични създания, рицарски теми (заиграване със средновековна музика има и в откриващото Quiet Corners Of My Mind, и в Priestess, и в Dungeon, и в Arthur, и в Pot Of Gold) и невинни детски мечти...
Да, говорим за семплиране на мечти, не на носталгия, до постигане на фантазен свят, в който да съществуваш безметежно като обясняваш произхода му – Walking In The Rain, Sunset, The Fool и A Hold, освен части от собствените вокали на Арчи, съдържат и жокери за появата на Romare преди 10 години със семплер, синтезатор и дръм машина под ръка в името на бийт колаж както за душата, така и за краката...
Точно преди 10 години Марчин Чиши и Игор Пудло обявиха реюниъна си и бързо се върнаха във фючър джаз играта с двата албума Transit и Highlight, а сега, както красноречиво намига заглавието на настоящия им пети албум Origins, се обръщат с винтидж поклон към произхода на техния фантазен свят, в който архивен джаз живее на оборотите на броукън бийт, даунтемпо хаус, джънгъл и дори атмосферен дръменбейс...
Да, заглавия като Why Not Jungle, Momentum, Prism, White Label, Origin, Roots и Bass Tent са достатъчно красноречиви, а на датата им на производство сякаш наистина стои печат "начало на втория милениум" (именно когато Марчин и Игор стартираха своята Skalpel-изация), но трибютът тук не е Form-а на носталгия, а Connection-обяснение за произхода на света на двама души, които осъзнават своето Past And Future с ясното съзнание за това откъде са тръгнали, къде са и къде искат да бъдат...
Кога? – когато търсиш бийт колаж от минало, настояще и бъдеще...
Защо? – защото всяка твоя Fantasy си има своите Origins, а когато ги осъзнаеш ще може да живееш не само в настоящето, но и в бъдещето...