My Mir
Музика
Музика (284)
Trentemøller – Memoria
Кой? – Андерс Трентмьолер, датският крал на синт-ноар електрониката.
Какво? – Селективна Памет – от 2010 година (и по-точно от Into The Great Wide Yonder албума) насам, на всеки три години, неизменно, Трентмьолер селектира най-доброто от стилните си упражнения по синт-ноар естетика в албум – Memoria не прави изключение, като 3 години след Obverse фокусът отново пада върху онзи адреналинов синтез между замечтани инди китарни рифове, епични синт-ноар линии и синкопирани барабани.
В центъра на Memoria (кой не би искал да ги чуе на живо) са Glow, In The Gloaming, The Rise, When The Sun Explodes, Dead Or Alive (или Silver Surfer, Ghost Rider Go за новите поколения) и All Too Soon, които събират най-доброто на което са способни Трентмьолер и неговия бенд (неслучайно вокалното богатство на Memoria е изцяло поето от Лизбет Фрице), но и подсказват, че 15 години след дебютния шедьовър The Last Resort в селективната памет на Андерс за минимъл дъбтехно поезията е останало бяло петно...
Е, вярно има и класически мистъри инструментали като Swaying Pine Trees, A Summer's Empty Room и Linger, но всичко е Like A Daydream за един синт-ноар маниак на 50 (да, толкова ще навърши Андерс тази есен) със селективна дъбтехно памет.
Кога? – идеален саундтрак за пост-пандемичен изгрев на пролетта когато The Sun Explodes...
Защо? – защото животът е въпрос на селективна Memoria...
Bonobo – Fragments
Кой? – Саймън Грийн или мастер шефът на даунтемпо гурмето.
Какво? – Седморката на Bonobo – точно 5 години ни делят от януарския Migration, шестият албум на Саймън Грийн, но сякаш нищо, дори пандемичния смут и образ, не са засегнали зоната на безграничен комфорт, в която изпадна Bonobo след Black Sands и The North Borders албумите.
Формулата за комбо акции и продуциране на хит сингли ключово работи и тук като в седмия албум тематично играят седем гост-артиста – когато Саймън Грийн рестартира fabric-микс компилациите, малко преди пандемията да пусне кепенците на музикалния свят, посоката бе зададена и неслучайно (предвид траклиста на fabric presents...) във Fragments играят и Джордън Ракай (в Shadows), и O'Flynn – сублимното Otomo (или съпровод на японски) не само е под епичния съпровод на формацията 100 каба гайди и напомня защо Bonobo е мастер в семплирането, но и намигва както към Black Sands миналото, така и към Bicep-актуалната вълна в UK кросоувър хауса, яхната и от O'Flynn.
От друга страна, животът на Грийн в Ел Ей нямаше как да не отведе и до три комбо акции с американа вокалисти – Джамила Уудс в Tides, Kadhja Bonet в Day by Day и From You с Joji.
Да, нещо подобно (но по-добро) сме чували и в The North Borders, и в Migration, въпреки че именно Ел Ей осигурява най-интригуващата среща тук – струнните аранжименти на факира Мигел Атууд-Фъргюсън и арфата на Лара Соможей в Elysian, Counterpart и Polyghost не само намират съвършена симбиоза със синт модуларните опити на Саймън Грийн, но и връщат носталгично към по-старите Bonobo албуми, които не играеха така хит-фрагментарно, а моделираха и наслагваха музикални теми в едно цяло и тяло.
Тяло, което, иначе, е свикнало до откат с Bonobo запазеното мастер семплиране в Rosewood, Sapien, Closer и в Age of Phase... Иначе казано, чакаме фаза следваща във фрагментарния пъзел на Саймън Грийн...
Кога? – когато каба гайдите в Otomo оповестят дали краят на пандемията ще премине под съпровода на световното Bonobo турне.
Защо? – защото животът днес е по-фрагментарен от всякога, а 7 е щастливо число – така Саймън каза...
Етикети
Amek 061 – Vanishing Standards II
Кой? – втори сезон на лейбъл бийтсериала Vanishing Standards с участието на Ангел Mytrip Симитчиев, Иван Шопов, NIANDRAZ, Valance Drakes, Zhe Pechorin, krāllār, EVITCELES, KANZ, Vanity Productions & Rangelova, Musical Statues...
Какво? – Partners in Crime – да, описахме първата серия на лейбъл компилацията Vanishing Standards като силует, който здрачно броди по широки жанрови алеи, докато не изчезне в зимната мъгла, но всъщност, и в първата част, и сега Силуетът размива в себе си две (и повече) фигури на Partners in Crime (да, крими тематиката на Vanishing Standards обложките е отделен ключов въпрос), които се превръщат в Partners in Sound...
Да, във Vanishing Standards II отново (като в 15-те трака от първата серия) на фокус са понякога неочакваните, но винаги интригуващи комбо акции – Ten Of Swords играта на NIANDRAZ и Иван Шопов (освен, че е едно от редките вокални творения в Amek каталога) ювелирно синтезира (с лайтмотива "Със Ума... и Духа") почти цялата Amek философия...
Духът като ембиънт бездната, в която потъва цялата средна част на компилацията с Boundless комбината на Rangelova с Vanity Productions (визитиралия това лято съосновател на Posh Isolation, Кристиан Стадсгард) и в Waiting Line триумвирата на Shentov и Lukanov с Amek героя Ангел Симитчиев или пък в новите (за Amek Collective семейството) включвания на KANZ с Alpha Emitter и на Haraqia с Handywork...
Умът като перфектно балансираната симбиоза между разум и сантименти в In The Space of Reasons на Богдан Симеонов, в откриващото Acorn Barnacle на Musical Statues (иначе казано, Маргг 1000 Names), в Indulgence на EVITCELES, в Soul On Ice комбината на Entrenched и krāllār, в Weak Humans, Wise Demons на Valance Drakes (ремиксиран от Anthony Baldino) или в Days завръщането на Анджелина Zhe Pechorin Мичич (гостувала и във Vanishing Standards, и този август на живо), както и в еуфоричния Eclipse бисер на енигматичния XI-N...
Въобще, ако се върнем към крими нотките в кориците на Vanishing Standards, единственото престъпление, което може да извършите е да подходите с безразличие (или Нелюбов) към тези лейбъл компилации, както и да не очаквате "Със Ума и Духа" третия сезон на Vanishing Standards сериала.
Кога? – да се консумира "Със Ума... и Духа" в нощта на 13 декември, на специално Vanishing Standards II listening парти в Koncept Space... или във всеки ден и нощ, които криминално подронват стандартите ти за Живот...
Защо? – защото Продължението е майка на Знанието... To Be Continued...
BADBADNOTGOOD – Talk Memory
Кой? – Александър Совински, Честър Хенсън и Лиланд Уити... или канадското ювелирно фюжън трио BadBadNotGood, което остави в миналото култ кавърирането и влезе смело в бъдещето на неортодоксалния джаз.
Какво? – Нотите на Паметта – да, помним идеално концертното лято на 2018-а и как отсъствието на оригиналния BBNG кийбордист Матю Тавареш (заменен от Джеймс Хил) никак не се отрази на брилянтната лайв BBNG атмосфера... Помним и че, преди точно 10 години, Алекс и Честър (и Мати) издадоха дебютния BBNG албум, но още в III-ия беше ясно, че ще оставят запазената си култ марка акустично свирене на хип-хоп хитове в миналото...
Помним и че след IV-ия албум (последния в компанията на Мати) BBNG загатнаха с Late Night Tales компилацията за любовта си към бразилската музика, та ако има нещо, което говори за нотната еволюция в актуалния Talk Memory албум, то това са композиции като City of Mirrors...
... Beside April, Love Proceeding и Talk Meaning – всички те украсени с невероятните струнни аранжименти на бразилската легенда Артур Верокай (и неговия ансамбъл, в който "греят" и цигуларя Николай Сапунджиев, и челистката Емилия Вълова)...
Да, BBNG винаги са имали чудни колаборатори (списъкът е предълъг, да не изброяваме), дори пилотния сингъл тук Signal from the Noise е ко-продуциран от Floating Points, а в акция влизат и електрическата цитра на Laraaji (в Unfolding (Momentum 73), перкусиите на Карийм Ригинс (в Beside April), арфата на Брандий Йънгър и саксофона на Терас Мартин в Talk Meaning.
Но именно начинът, по който Алекс, Честър и Лиланд боравят с мелодията тук доказва, че нотите на Паметта са изключително селективни и ще осигурят на пандемичните ти есен и зима не само цвят и смисъл, но и... Бъдеще...
Кога? – когато искаш да разгониш сивата облачност на ежедневието...
Защо? – защото Паметта е селективна, но само когато избереш да загърбиш Миналото, тогава може да видиш Бъдещето...
vs 
Кой? – Амон Адонай Сантос де Арауйо Тобин... или бразилският саунд дизайн виртуоз с толкова артистични псевдонима, колкото имена има дадени по рождение... Stone Giants, Figueroa, Only Child Tyrant, Two Fingers, Cujo...
Какво? – Би(йт)поляризация на Живота – когато преди 2 години Амон Тобин "възкръсна" (след 8-годишна пауза) с албума Fear in a Handful of Dust и нова концепция за издаване на музика (чрез собствената абонамент-платформа Nomark) едва ли някой смело е предполагал, че Тобин ще се озове в "окото" на творчески циклон, който ще издухва не по два, ами по три и повече албума на година (да не споменаваме и страничните му комбо акции с Thys, Current Value и Little Snake)... Първо бяха неговите лични Long Stories, Only Child Tyrant отклонението с Time to Run, Two Fingers компилацията Fight! Fight! Fight!, вокалното Figueroa амплоа с ювелирния The World As We Know It, за да се стигне до тазгодишните West Coast Love Stories под алтерегото Stone Giants и How Do You Live с печата на рожденото Тобин име...
Да, нишката, свързваща всички музикални Амон-проявления е играта с модуларни синтезатори, както и вокалното Figueroa амплоа (чуйте Sweet Inertia и Best Be Sure), така че ако искате да усетите наистина къде във времево-бийт-пространствения континуум се намира Тобин в момента, вземете в тандем именно албумите How Do You Live и West Coast Love Stories, които събират всичките му алтерегота в едно...
Комбо преливането между модуларни синтезатори, вокални ефекти и семплирането на акустични инструменти и звуци е ювелирно в тракове като How Do You Live, Sweet Inertia, In a Valley Stood the Sun, Now Future, Black as the Sun, West Coast Love Stories, Metropole, Best Be Sure, A Well Run Road, Stinson Beach, The Girl With the Great Ideas (That I Steal) и Fairweather, които разкриват защо силната музикална поляризация на Тобин живее в абсолютна хармония и симбиоза.
Кога? – двата албума са идеални за подреждане на пъзела от плуващи есенни облаци, техниколор-листопад и една-две капки (порой) меланхолия...
Защо? – защото Ти избираш How Do You Live, но с Амон Тобин в саундтрак-крачка Пътят е поне две идеи по-приятен...
