My Mir
Музика
Музика (284)
Mogwai – As The Love Continues
Кой? – Стюърт Брейтуейт, Доминик Етчисън, Мартин Бълок и Бари Бърнс, шотландски бойци в епична построк одисея.
Какво? – Here We, Here We Go For 25 години – да, датата на издаване на юбилейния 10-ти албум As the Love Continues съвпадна с 25-тата годишнина от излизането на първия официален Mogwai сингъл Tuner/Lower, наред с факта, че 2021-а маркира 20 години от албума Rock Action (да, на него Mogwai са кръстили лейбъла си) и 10 години от албума Hardcore Will Never Die, But You Will... Да, за 25 години Стюърт Брейтуейт и компания имат в актива си собствена марка скоч и ром, няколко награди за най-епичен (и мелодичен) китарен дисторшън тийм на годината (ако сте ги слушали на живо, знаете за какво говорим), няколко саундтрака (последно за сериала ZeroZeroZero) и десети албум As the Love Continues, с който любовта към тях продължава и ще продължи да расте...
Пандемично записан, в колаборации от дистанция, с Atticus Ross (и епичния оркестров аранжимент в Midnight Flit), с Колин Стетсън (в сакс-задъханото Pat Stains) и сънувано-прошепнатите думи от Бенджамин Джон Пауър (да, Blanck Mass агентът и половината от Fuck Buttons дуото) в откриващото To the Bin My Friend, Tonight We Vacate Earth...
този юбилеен албум събира най-доброто от Mogwai построк одисеята – редките вокал акции на Стюърт Брейтуейт (като в Ritchie Sacramento) или вокодерно-закодирани в Here We, Here We, Here We Go Forever, което заедно с Dry Fantasy и Supposedly, We Were Nightmares напомнят със синт-груува си за Rave Tapes времената.
Всичко това, естествено, на фона на гига вълна от китарен дисторшън, запазената Mogwai марка, в It's What I Want to Do, Mum, Ceiling Granny, Fuck Off Money и Midnight Flit, което обещава, че As the Love Continues ще отеква юбилейно дълго в съзнанието ти...
Кога? – върви идеално с бутилка отлежал скоч, марка Mogwai... чист, без лед...
Защо? – защото както казват Стюърт Брейтуейт и компания:"It's What I Want to Do, Mum"...
E.U.E.R.P.I. – Ghost Villages
Кой? – Мирян Колев, ембиънт агент от Трявна със страст към звукови site-specific колажи от различни места/пространства на човекообитаване... Затова и последния му E.U.E.R.P.I. проект Ghost Villages ни отвежда край Трявна в обезлюдени, изоставени селища, постепенно поглъщани от гората... там, където дълги години преди пандемията съществува социална изолация; там, където звучи Гласът на Тишината/Самотата... но за Ghost Villages саундтрака най-добре да разкаже самия Мирян Колев...
Какво? – Първо дойде идеята просто да изследвам и документирам тези села. По време на пандемията стана невъзможно да се пътува, а изпитвах нужда и затова реших просто да пътувам наоколо, около Трявна, където живея. С помощта на карти почнах да си набелязвам маршрути и така започнах да откривам и някои от тези села. Снимах ги, но след това реших, че трябва да ги документирам и звуково. Но не само да ги документирам, а да ги интерпретирам по някакъв начин. Отначало нямах идея какъв конкретен звук искам да запиша, но исках да е нещо, което пресъздава атмосферата на тези места.
Започнах да записвам целенасочено звуци през есента. Оказа се предизвикателно да се запишат конкретни звуци, защото тези места се оказаха наистина тихи. Обикновено може да се чуят птички и като цяло звука на гората, защото тези села бавно, но сигурно се превръщат в част от гората. Но аз исках да запиша и неща характерни за самите къщи. Оказа се, че това може да се случи най-добре при лошо време. Тракащи прозорци, когато има силен вятър, капчуци през продънените покриви след дъжд...
Как & Къде? – В района има над 100 села, а напълно изоставените, които съм обиколил са поне 10. Като цяло обезлюдяването е характерно за всички планински райони в България, но голяма част от тези села нямат инфраструктура, труднодостъпни са и до някои никога не е имало асфалтов път, да не говорим за течаща вода. Предполагам това са едни от причините за обезлюдяването. Звуците записвах с портативен рекордер. Обработвам всичко в Reaper като се стремя тези звуци да са основата, която пресъздава атмосферата на тези места, а след това добавям останалото, което в случая е китара. Но се стремя намесата да е достатъчно минималистична, за да има достатъчно пространство в композициите.
Защо? – Просто това е част от заобикалящата ме среда. Интересно е, че за нас хората това може да се нарече пандемия на изчезването, но за природата това е напълно естествен процес и част от нейния кръговрат. Определено си мисля, че има потенциал, който може да се доразвива, така че този проект няма да завърши с издаването на албума. Тези обезлюдяващи се места се увеличават, така че в бъдеще кой знае, може това да се превърне в нов музикален жанр.
Pauline Anna Strom – Angel Tears in Sunlight
Кой? – Полин Анна Стром (1946 – 2020), незрящият синт шаман Trans-Millenia Consort от Фриско...
Какво? – Trans-Millenia-Tears – Животът е пълен с истории, които и Музиката не може да измисли по-добре... като тази на Полин Анна Стром – родена незряща, сензитивно-сприятелена с аналоговите синтезатори, които да превръщат звуците от съзнанието и душата ù в спиритуални-транс-ритуали... Да, седем такива (записани от 1982-а до 1988-а) и преиздадени под формата на компилацията Trans-Millenia Music преди 4 години, дълго след като Полин Анна е продала синт-оборудването си, зарязала е музиката и се е отдала на живот с игуаните Little Soulstice и Ms Huff, и спиритуални-Рейки-лечебни сеанси... Да, Angel Tears in Sunlight идва близо 40 години след дебютния албум Trans-Millenia Consort (превърнал се в сценично име за Полин)... Да, Angel Tears in Sunlight е посветен на загубата на близкия ù приятел Джон Дженингс (фотографиите му са на корицата на албума), но самата тя губи живота си преди издаването му и сензитивно сякаш предчувствала го с посвещението "Until we renew our friendship in another lifetime to come"...
Да, Angel Tears in Sunlight наистина е се(нзи)тивен албум, който в The Eighteen Beautiful Memories и с The Pulsation сякаш разказва живота на Полин Анна – Marking Time, I Still Hope и The Eighteen Beautiful Memories разкриват философията на синт-минималистичната ù вселена; Equatorial Sunrise и Temple Gardens at Midnight са идеален фон за лечебните Рейки сеанси, които провежда, а Small Reptiles on the Forest Floor, Tropical Convergence и Tropical Rainforest сякаш пресъздават живота ù с игуаните Little Soulstice и Ms Huff ... но в друго Trans-Millenia измерение...
Кога? – идеален пандемичен саундтрак... или иначе казано, когато душата ти търси мир, трансформация и телепортация...
Защо? – защото най-важното е невидимо за очите, нали знаете...
Bicep – Isles
Кой? – Анди Фъргюсън и Матю Макбрайър, "двуглавият мускул" на добре оформения UK кросоувър хаус.
Какво? – никой не е самотен остров – да, вторият албум на Анди и Мат завари Албиона в двойна изолация – и COVID-на, и Brexit-на – може би, затова двамата Feel My Bicep агенти решиха да надградят дебюта си с двойна доза шарено мулти-култи (отвъд затворените трип граници) семплиране и колабориране до достигане на пълен техниколор блясък и хай-парти-дефинишън картинка...
Да, много неща се промениха от първите им тракове през 2010-а, но печелившата прогресив-брекбийт-хаус схема от дебютния им албум се запазва и тук – отново имаме епични синт мелодии, хитовото Glue направи прехода плавен като свърши там, където започна Atlas (грациозно семплиращо Love Song на Офра Хаза); отново имаме тракове със заглавия от по една дума – кратко, ясно, запомнящо се и влизащо като брекбийт-Fir-бод; отново имаме хитро семплиране – да, Анди и Мат не са първите, няма и да са последните открили акапела съкровище в албума Мистерията на българските гласове, записан от хора на БНР (в случая на емблематичното Apricots е песента Сватба в отчетлив рефрен акцент, който бракосъчетава идеално брекбийт, български хор и полигласното Gebede-Gebede пеене от африканско Малави).
А като добавим Боливуд семплите в Sundial, колаборациите с хор в Lido, етно (отново) семплирането в Rever (и канадската челистка Julia Kent), в Saku (и вокалите на Clara La San в Х) и финалното Hawk с корейката machìna... е, получава се наистина хай-мулти-култи-дефинишън картинка, която не признава нито Брекзит-на, нито пандемична изолация... Идеално за днешните времена, нали...
Кога? – когато душата ти иска, а тялото на изолацията не дава... или в нощта на 26 февруари, с концертен стрийм от Saatchi Gallery...
Защо? – защото никой не е самотен остров когато е време за... Сватба със сладко от Apricots...
Вторник, 01 Декември 2020г. 22:22ч.
3 в 1 | The Bug x Dis Fig vs Tunes Of Negation vs MachineCode
Публикувана в
Музика
Днес, 3 в 1 паролата е... Forever and Ever Dub – 3 албума, които използват Dub вибрациите като морзов код за терапия на пандемичната Душа; 3 албума, които проектират бас ориентираната музика в 3 различни измерения и направления, но... винаги, там, на ръба между реалности, светове, цветове...
The Bug x Dis Fig vs Tunes Of Negation
vs MachineCode
Кой? – Кевин The Bug Мартин и Фелиша Dis Fig Чен, заклет бас провокатор и нойз-технобас дива в (не)очаквано dub комбо; Сам Шекълтън, dub шаманът и неговите съ-бийтници Такуми Мотокава и Рафаел Майнхарт в ритуален рецитал; Тим Current Value Елиът и Дийн Родъл или MachineCode-брейкърите на duбас системата...
Какво? – непосилната лекота на duбитието – в генотипа и на 3-те албума тук – In Blue на The Bug и Dis Fig, Like The Stars Forever And Ever на Tunes Of Negation и Every Ones & Nothings на MachineCode – е закодирано duбитието, но дълбоките бас вибрации поемат в различни посоки, за да се съберат в... граничната зона на съзнанието – там, където то винаги намира изход/портал... дори и да е хванато в капана на зимната карантина...
Кевин The Bug Мартин винаги е бил от тези музикални номади, които провокират стандартите и границите на възприятията (особено на живо) – всеки следващ негов проект/албум е различен от предходния... и неслучайно идва In Blue играта с американската нойз-технобас стилистка Фелиша Dis Fig Чен...
Най-лесно е да сложим dub-комбо авантюрата им в графата на King Midas Sound триумвирата, но In Blue е като дъб-дъга, която съдържа всички цветове от комбо арсенала на Кевин Мартин – има следи и от ембиънт-нойз игрите му с Earth, Grouper и Flame разклоненията с Burial, и дори от минимализма в проекта с Hatis Noit, но гласът на Dis Fig като ехо напомня емблематични дъб-акции с Кики Хитоми и Miss Red – Кевин и Фелиша го наричат Tunnel Sound, но дъб-ноар етюди като Come, Destroy Me, In 2 U, Levitating, Blue To Black и You излизат терапевтично от тунела на duбитието с епичен End In Blue...
Цветовете и психеделията пък винаги са били неразривно свързани в музиката на Сам Шекълтън – 13 години изминаха от култовия му Blood On My Hands пробив и с всяка следваща година Сам размиваше (като при визитата му в София) границите на duбитието до достигане на... Negation (или Небитието) – да, появата на ритуалния му ансамбъл с Такуми Мотокава, Рафаел Майнхарт и вокалистката Хедър Лий (отново с мантри тук след дебютния Reach The Endless Sea албум) бе закодирана в проекти като Freezing Opening Thawing, Devotional Songs и Behind the Glass...
В Like The Stars Forever And Ever, обаче, психеделичният (ала Amorphous Androgynous или пък Primal Forms ритуала с полския тромпетист Вацлав Зимпел) шаман прочит на бас ориентираната музика достига пълния блясък на новото duбитие измерение, започнато в Reach The Endless Sea – тематичното сливане и надграждане на първия албум идва с Water To Ashes, Mountains and Waterfalls и Naked Shall I Return до достигане на Impermanence / Rebirth... Психея-dub-пейзажът безгранично се слива с рисунките на Zeke Clough, а най-важното е, че от Другата страна на Небитието/Negation свети мотото Your Message Is Peace – няма как да не го откриете в непосилната лекота на duбитието...
Тим Current Value Елиът и Дийн Родъл пък са пребродили почти всички кътчета на duбитието – от дебютния им комбо албум Environments изминаха 10 години, през които Тим и Дийн влязоха в комбо акции с ключови фигури на бас вибриращата музика (сред които и родния COOH/ Balkansky), но по-важното е, че намериха кода за разбиване на бас системата (или 0-ата и 1-ата в dub'n'drop системата).
Демонстрират го идеално в актуалния Every Ones & Nothings – King Trigger, Flat Earth, 031703, Moksha, Hollow Moon, Paperclip, BlueBeam и Mockingbird така смесват dub-2-step, техно, индъстриъл, ембиънт и дръмендбейс, че в duбитието се открива Multiverse (като бонус трака тук) или иначе казано, паралелна вселена, в която сюрреалните рисунки на Zeke Clough, разбития dub'n'drop код и ацтекското божество Kukulkan (на корицата на албума) живеят в пълна бийт хармония...
Кога? – когато непосилната лекота на duбитието се разлее по замръзналото ти пандемично тяло и цяло...
Защо? – защото My Message Is Peace & Dub... Forever And Ever...
