My Mir
Музика
Музика (284)
Brandt Brauer Frick – Multi Faith Prayer Room
Кой? – Даниел Бранд, Ян Брауер и Паул Фрик, немски триумвират в търсене на електро-акустичния Рай.
Какво? – Личен Храм – в личната, електро-акустична BBF религия 2023-а маркира 15 години от заформянето на този акустично-техно-триумвират и 10 години от издаването на кръстопътния албум Miami, в който Даниел, Ян и Паул за пръв път се заиграха с куп вокалисти и със структурата на поп песните... 10 години по-късно вярата в органичната симбиоза между синт хипноза, дръм ритмология и поп вокализация отново е налице, но не повтаря съвсем Miami формулата, а е по-скоро бийт-атомен-синтез на най-доброто от последвалите два албума Joy и Echo...
Да, и тук като в Miami, има елитен сбор от разностилови вокалисти – има време за соул мантри (с Azekel в In Your Head Now и със Sophie Hunger в This Feeling), има време за парти хибриди (като кръстоската между нюйоркски и детройтски хаус в Closer To You с Duane Harden или Soba хипнозата с KOM_I), има време и за техно медитация във F U T U R E с Marina Herlop и No One Like You, а Act One с химновия споукън уърд на Mykki Blanco (освен че е една от най-наративните и картинни BBF песни евър) задава и тона на електро-акустичната литургия тук: I dreamt to the beat, to the beat, to the beat, to the beat...
Да, в паузите между BBF албумите Даниел Бранд и Паул Фрик успяха да издадат своите соло албуми (Паул дори се отчете с две гостувания в България и стана тур член на синт класиците Tangerine Dream), но именно композиции като инструменталните Mad Rush, Dotted Line и Perpetuate доказват, че Даниел, Ян и Паул си имат своите триумвират R I T U A L S, с които да превръщат колективните вярвания (споделени във F A I T H) в личен електро-акустичен храм...
Кога? – в дъждовното лято е чудесно да си имаш Multi Faith Prayer Room...
Защо? – защото, може би, е време да преоткриеш Вярата... в себе си...
Clark – Sus Dog
Кой? – Крис Кларк, британски IDM мастер, който знае две и двеста по броукън техно въпросите.
Какво? – IDM поп с часовников механизъм – "How can I contain / Why do you control" се пита реторично Крис Кларк в Medicine, една от емблематичните песни в юбилейния му десети албум Sus Dog... Да, казваме "песни", защото Sus Dog е неговия "поп" албум, роден от отдадеността му към вокалните експерименти със собствения глас (започнали от Death Peak творението), освободен от контрола на броукън техно рамките и вдъхновен от филмовата музика (като Daniel Isn't Real и Kiri Variations саундтраците) на Clark, за да достигне неортодоксалната структура на последния му албум, изключително колаборативния и епичен Playground in a Lake...
А под вещата вокална експертиза на Том Йорк (да, копродуцент в Sus Dog) да се превърне и в нещо като IDM поп албум с часовников механизъм... Да, заглавия като Dolgoch Tape, Alyosha и Sus Dog подозрително (въпреки другите им значения) намигат към измисления руски говор/акцент в Портокал с часовников механизъм, а картинната психеделия в текстовете (и вокалите, напомнящи Том Йорк, да) се слива органично с лайв барабаните на Ричард Спейвън (в Medicine и Town Crank), със струнните бродения на Budapest Art Orchestra (с които Кларк работи и по Daniel Isn't Real саундтрака) във Forest, Sus Dog, Medicine и Ladder.
Така че Town Crank, Sus Dog (подкрепен вокално от Anika), Dolgoch Tape, Dismissive, Medicine и Clutch Pearlers да се превърнат в едни от най-комплексните, зрели емоционално и бийт освободени творения в богатия броукън техно Clark архив.
Кога? – And the sunshine is mute / And the river is slow today / And we dive in whirling... да, такива моменти озвучава брилянтно Sus Dog...
Защо? – защото винаги има място за старите Dog-ове с нови трикове...
Reid Willis – Sediment
Кой? – Рийд Уилис, американски IDM ас със силен уклон и усет към еко-техно ментализма.
Какво? – SediМентално – ако помните микс срещата ни с Рийд Уилис покрай предишния му албум Mother Of, то сте наясно, че връзките с Природата са ключови като пъпна връв за творенията му и Sediment не прави изключение – новият албум прилича на седиментна скала, в която всеки наслоен пласт е различен инструмент (от любимите му пиано и бас амплитуди, през вокални семпли и цигулки до епични синт линии), така че да се утаи мозайката (и архива) на отношенията между Човека и Майката Земя...
Shoulder the Burden, Haunted Fool, All Threads Extended и епичното Cast Your Net Over a Torn Earth са достатъчно красноречиви за еко-ерозията, която предизвиква Човекът, пиано импресиите First Grain, Next Grain, Dusk Rituals и Holocene Window сякаш озвучават моментите на размисъл и съзерцание, а Conveyor, Sow The Silt, Sifting Through The Years и Cast Your Net Over a Torn Earth търсят еко-хармонията до степен, която в еко-броукън-техното (а и според думите на самия Рийд Уилис) се нарича "every emotion within the emotion"...
Кога? – когато ти пука както за еко-туризъм, така и за еко-техно...
Защо? – защото връзката с Природата е... за цял живот... и като Земята трупаме пласт подир пласт, година след година...
Етикети
Eomac – Water Tracks
Кой? – Йън Макдонъл, ирландски ас на неортодоксалното техно с богат Lakker архив и ярко Eomac бъдеще.
Какво? – АкваТехно – да, заглавието на новото творение Water Tracks на Йън Макдонъл е достатъчно красноречиво и колкото буквално, толкова и метафорично се заиграва с използването на всякакъв вид водотеч (капки, капчуци, плисъци, дъжд, реки, потоци, морета...) за създаването на цяла микро-еко-техно вселена... Наречи я АкваТехно или пък Aquatrance, както сам Eomac я определя в едно от парчетата...
Да, обсесията на Йън Макдонъл към Musique Concrète естетиката (или снемането на звукови отпечатъци от околната среда) не е от вчера – достатъчно е да си припомним структурата на Lakker албумите Tundra и Struggle & Emerge (където водата също играе ключова роля), а най-скорошният му Eomac албум Cracks засили и направо преоткри връзката между Природата и броукън-IDM-техното...
Основата за Water Tracks, обаче, бе положена преди 3 години в IMPXINS компилация с откриващото водотех-буугито тук Drip Splash Bubble & Flow, за да се разшири с Humidity, Bubble Up и Raw Materials (и двете разкриващи немодулираните водоизточници тук) до достигане на микро-вселена от Aquatrance, където Trickle Becomes A Stream, което на молекулярно ниво може и да има прилики с новия upsammy албум (а епичното Hydroelectricity можеше и да е част от In Sides албума на Orbital), но на макро ниво Water Tracks оформят пълноводна картина на самия... Живот... защото Водата е Живот, нали...
Кога? – просто се огледайте, ослушайте се и ще откриете Water Tracks All Around в ембиънт пейзажа...
Защо? – защото кап-кап-капка по кап-кап-капка дишаме, живеем, обичаме и...
Alfa Mist – Variables
Кой? – Алфа Секитолеко, нео-джаз пиано факир от британската фючър-фюжън сцена.
Какво? – Нео-джаз Разцвет – случайно или не почти всички Alfa Mist албуми (като Structuralism, Bring Backs и четвъртия Variables) излизат през април сякаш готови да озвучат мултиколорния и мултисензитивен зов на Природата за нов Живот... Така както британската нео-джаз сцена избухна в тотал разцвет преди десетина години, изпъстрена със свежест и колаборации, растящи като гъби, а Alfa Mist е играл в комбина с кого ли не – от Юсеф Дейес, Том Миш, Джордън Ракай и Лойл Карнър до Мансур Браун...
Случайно или не, още от първите му релийзи (като Nocturne и Antiphon), около него гравитира, като ято мигриращи птици, истинско семейство от верни сподвижници – певицата (басист и визуален артист) Кея Томас-Дайк, която тук лее меден глас в Aged Eyes, тромпетистът Джони Уудъм и китаристът Джейми Лийминг в нео-джаз красотите Foreword, The Gist, Genda (Go Away), заглавното Variables и епичното BC...
Случайно или не всички Alfa Mist издания варират между би-бопа на джаза (усвоен по слух, а не по пиано образование) и хип-хопа на Душата като настоящия Variables събира в експресивна картина цялата Alfa Mist палитра – от афробийт нюансираното Apho (с южноафриканеца Bongeziwe Mabandla) до запазените му джази-хоп речитативи в Borderline и 4th Feb (Stay Awake)... или както твърди последното: Too much time out in the darkest corner – време е за излизане от сенките на нео-джаз сцената и за тотал Alfa Mist разцвет... It's Written in the Stars...
Кога? – когато търсиш саундтрак за пролетния дъжд, блестящ на промъкващото се знойно слънце...
Защо? – защото ако искаш да си алфа лидер, трябва да си Variable и колаборативен по ДНК-а...
