MODERAT – MORE D4TA
Кой? – Саша Ринг, Гернот Бронсер и Себастиан Цари... или единственият и неповторим берлински триумвират на технопопа.
Какво? – MODERAT 4... – точно преди 5 години Саша, Гернот и Себастиан обявиха, че ще паузират епичния MODERAT проект, както преди 20 години същите трима се събират за експерименталното Auf Kosten der Gesundheit ЕР и както преди точно 15 години завъртат първия си общ тотален хит Let Your Love Grow... Yes I Кnow, Саша, Гернот и Себастиан са царе на перфектната синхронизация (още от 2007-а насам синхронизират издаването на соловите си проекти в една и съща година, също както направиха през 2019-а – Apparat с LP5 и Modeselektor с Who Else), а пандемичната пауза съгласуваха с излизането на Apparat Soundtracks и EXTLP, съответно... Всъщност, става дума не просто за синхронизация или за ювелирната симбиоза в MODERAT трилогията албуми, завършваща с III... Става дума за нова глава, в която всички да са на една вълна, с нова обща идентичност, а не брилянтен сбор от две ядра...
Става дума за анаграма (MORE D4TA = MODERAT 4), която да подчертае, че различните/разменимите части са от едно цяло и тяло без йерархия... Става дума за концептуален албум с 10 заглавия, всяко от които е идиом, в който отделните думи, само когато са заедно, имат този Смисъл... Става дума за концептуален албум, в който епохата на Свръхинформацията засмуква като черна дупка Света и въпреки това (вече често срещано) послание не е COPY COPY на други албуми...
Става дума за първия албум, в който и тримата вече са бащи (честита да е дъщерята на Саша Ринг)... Става дума за първия албум, в който попът доминира над техното, но, парадоксално, няма тотално изявен хит (като Rusty Nails, Bad Kingdom и Reminder), но пък тракове като DOOM HYPE, FAST LAND, UNDO REDO, DRUM GLOW, EASY PREY, NUMB BELL и NEON RATS ще обогатят и допринесат MORE LOVE към епичното MODERAT лайв шоу... Става дума за пандемичен албум (фразата Hands Are Clean But Thoughts Are Narrow от DOOM HYPE си е цял, брилянтен слоган), в който Саша, Гернот и Себастиан са се обединили около... синтпопа, дотолкова че синт акцентът в споменатото DOOM HYPE не само напомня Depeche Mode, но и можем да заявим, че е време за MODERAT 4 The Masses...
Кога? – когато си бил на три MODERAT турнета, то е повече от DOOM-HYPE-ясно, че очакваш Четвъртото с нетърпение... EASY PREY, дет се вика...
Защо? – защото в Четвъртото измерение анаграма му е майката... и UNDO на Войната...
Kelly Lee Owens – LP.8
Кой? – Кели Лий Оуенс, уелската синт самодива на ембиънт хипнозата.
Какво? – ∞ хипноза – "See it... grow... See it... grow..." мантроподобно шептеше Кели Лий в епичния 8 финал на дебютния си албум преди точно 5 години и наистина, за това време, картинката за Оуенс неимоверно се разрасна, стана техниколорно-пъстра (особено след технопопа на втория албум Inner Song), за да намери пътя към... Началото (точно като в графичния символ на безкрайността).
Да, в LP.8 Кели Лий се връща към онова дзен-гранично измерение на дебютния си албум не само с левитиращия ембиънт римейк на S.O (разтегленото в друго измерение S.O (2), не само със Sonic 8 намигването към финалното 8 от дебютния албум...
И да, препратките не са само формални, а подсъзнателно потапят в онази симбиоза между синтезатори и мантроподобното използване на гласа като инструмент (чуй Release, Voice, Anadlu, Olga и Quickening), за да може съзнанието, досущ като механична музикална кутия (с ембиънт Nana Piano мелодия), бавно и дзен-методично, да достигне до най-важното, до по-голямата картинка в One и Sonic 8: "This is a Wake-Up Call... Divide and Conquer" – точният коментар за природата човешка, която нито хипнози, нито пандемии, нито войни може да я променят, уви...
Кога? – когато имаш нуждата да чуваш You're The One, който ще прави разликата във всяка ситуация... Keep The Channel Open...
Защо? – защото дошло е време разделно, "Divide and Conquer" както се пее, а изходът е в ∞∞∞
JakoJako – Metamorphose
Кой? – Сибел Кочер, ембиънт естет с ориент жилка в обсесията към модуларния синтез и с корени в берлинското техно.
Какво? – Синт-а-морфози – ако сканираш последователността и заглавията на композициите в дебютния албум Metamorphose на JakoJako не само може да проследиш метаморфозите през които премина модуларния ù синтез от първите издания (Lux и Aequilibration) за лейбъла Leisure System до днес, но най-вече да осъзнаеш как Човекът опознава Света, в който е поставен...
В началото на всичко е среща с Objekt и неговия Resonanz, за да дойдат после сетивата на Perzeption и да създадат емоциите или иначе казано Affekt, които бързо са овладяни, селектирани и категоризирани от Amygdala-та и Thalamus-а (да, същите тези "малки шефове" на мозъка), които пък водят до Transformation и Inferenz или иначе казано до формиране на мнение и отношение, което е в основата на Neogenese или на генезиса на всичко ново в живота ни, така че накрая във всичко да виждаме модел, форма... или дори Човешкото – като в термина и бонус-финалното Pareidolie...
Да, но това сухо описание не може да обясни епичната ембиънт красота на модуларния JakoJako синтез, който досущ мощта на водния поток изпълва различните форми по пътя си (от дебютните Leisure System издания, през We Are Not Alone компилациите на Ellen Allien до лейбъла Bigamo на Франк Видеман и все по-редовните JakoJako сетове в Бергхайн), но най-вече приемащ формата на Душата, която срещне...
Кога? – когато си готов/а за метаморфоза на всички нива...
Защо? – защото амигдалата и таламусът си знаят работата като ти казват, че е време за... Metamorphose...
Max Cooper – Unspoken Words
Кой? – Макс Купър, ирландски доктор на броукън техно науките.
Какво? – Unspoken Wor(l)ds – ако в своята концептуална тетралогия, първите четири албума Human, Emergence, One Hundred Billion Sparks и Yearning for the Infinite, Макс Купър търсеше мястото на Човека в безкрайната Вселена, то сега, с Unspoken Words, агент Купър оставя настрана (но не съвсем) научните теории, за да погледне света, който обитаваме през призмата на човешките емоции, чувства и усещания...
А в Бездната на човешките сантименти най-важното винаги е скрито в неизказаното от изреченото с Думи – затова, концептуално, финалното Stream Of Thought прелива и се превръща в откриващото Unspoken Words и обратно като рамка на спектъра на неизказаното...
затова дори семплираните като ехо (иначе казано Inanimate to Animate) вокали на Kotomi да създават A Model Of Reality, то паралелната реалност на техно-ембиънт-брекбийт-дръменбейс-пъзела в Spectrum, Everything, Pulse At The Centre Of Being, Symphony In Acid, Broken Machines Broken Dreams, Solace In Structure и Exotic Contents създава модел неподвластен на Думите...
Затова и симбиозата между музика и визия съществува в абсолютно равноправие в главата на агент Купър – да, също като в Yearning for the Infinite и тук целия албум е превърнат във филм с отделни откъси от визуални артисти като Ник Коби, Андрей Прохоров, Томас Ванц, Xander Steenebrugge, Donato Sansone, Marco Holland, Jip Mus, Eris is Red, Martin Krzywinski, Christian Stangl, Wing Ho Tsz, Ksawery Komputery, Thomas Blanchard, Joe Jackson, Hannah May, Dan Tobin Smith, Optical Arts... Защото тайната на света, в който живеем се крие в паралелното неизказано и неописуемо с Думи... като музиката на Макс Купър...
Кога? – от здрач до зори, докато съзнанието ти подреди пълния спектър на неизказаното...
Защо? – защото най-важното е невидимо за Очите и неизречено в Думите...
Carmen Villain – Only Love From Now On
Кой? – Кармен Хилщад, норвежки екс-фешън модел и настояща дъб-ембиънт дива.
Какво? – Sketch For Love – неслучайно последния релийз на Кармен влезе в рамките на концептуалната серия Sketch For Winter на лейбъла Geographic North – органичните ембиънт линии и топлите дъб пулсации в музиката ù сякаш визуализират онзи транзитен период между зимата и пробуждането на пролетта, както в тялото ù тупти в симбиоза норвежката и мексиканска кръв (Sketch For Winter IX: Perlita е посветено на баба ù Перлита от Пуебла). Всъщност, именно транзитните състояния са ключови за Carmen Villain – преходът от вокалния дрийм поп на първите ù два албума (Sleeper и Infinite Avenue) до дъб-ембиънта на третия Both Lines Will Be Blue, преходът от соло аранжиране на акустични звуци на терен, пиано, инди китари и синт линии до колаборации с Джени Хвал и Parris (в дебютния му албум).
Все транзитни състояния, озвучени брилянтно в дъб-ембиънт-джаз медитацията на Only Love From Now On и парчета като Gestures, Future Memory, Only Love From Now On, Subtle Bodies и Portals, в които тромпета на Arve Henriksen и флейтата на Johanna Scheie Orellana (с която са заедно от Both Lines Will Be Blue и дори участва в клипа към Impossible Color) дишат в тотал хармония с кларинет-синт пулсациите на Кармен, така че всичко да звучи като Affection In A Time Of Crisis, в която думите са безсилни пред емоциите и транзитните състояния на Душата...
Кога? – идеален саундтрак за пост-пандемична медитация и пробуждане на пролетното щастие.
Защо? – защото всички се нуждаем от Only Love From Now On...