My Mir

Сякаш неслучайно прословут квартал в Лима и софийско кръстовище споделят общото име Петте кьошета – прозата на Нобеловия лауреат Марио Варгас Льоса винаги е имала общи пресечни точки с родната действителност, които трябва да е забелязал и самият Льоса при посещението си в София през 2013-a. Това важи и за най-новия роман на перуанския писател Квартал Петте кьошета (откъс от него ви очаква по-долу), в който, като на кръстовище, се пресичат политика, журналистика, шантаж, еротични компромати, мръсни тайни и... лостове за контрол и манипулации, които Властта използва във всяко едно кътче по света... и у нас.

Още щом го видя да влиза в кабинета, инженер Енрике Карденас – Кике за приятелите и жена му – изпита странно раздразнение. Какво го дразнеше в журналиста, който се приближаваше към него с протегната ръка? Тарзанската му походка ли – той размахваше ръце и се поклащаше от крак на крак като Царя на джунглата? Или мишата усмивчица, от която си бърчеше челото под намазаната с гел коса, прилепнала към черепа му като метална каска? А може би тесният панталон от лилаво кадифе, който пристягаше като ръкавица мършавото му телце? Или пък тези жълти обувки на платформи, с които се надяваше да изглежда по-висок? Всичко в този човек му изглеждаше грозно и пошло.

– Много ми е приятно, инженер Карденас – протегна му той малка мека ръчица, която овлажни неговата с потта си. – Най-после след продължително настояване ми разрешавате да ви стисна ръката.

Имаше писклив глас – звучеше така, сякаш се присмиваше – и малки подвижни очички. Тялото му беше като на болен от рахит и Енрике дори надуши воня на потни крака или подмишници. Дали заради миризмата още с влизането си този тип му стана толкова антипатичен?

– Съжалявам, знам, че сте се обаждали много пъти – извини се Кике не особено убедително. – Не мога да приемам всички, които ме търсят, нямате представа колко е претоварен графикът ми. Седнете, моля.

– Много добре си го представям, господин инженер – каза човечецът. Обувките му на високи токове проскърцаха. Носеше силно вталено синьо сако и вратовръзка с преливащи се цветове, която сякаш го душеше. Всичко в него беше като недорасло, включително гласът му. На колко ли години беше? На четиресет, на петдесет?

– Какъв фантастичен изглед имате оттук, господин инженер! Там в дъното е хълмът Сан Кристобал, нали? На двайсети или на двайсет и първия етаж се намираме?

– На двайсет и първия – уточни Кике. – Имате късмет, че днес е слънчево и можете да се насладите на гледката. Обикновено през този сезон мъглата закрива целия град.

– Да виждате Лима в краката си навярно ви дава усещане за огромна власт – пошегува се посетителят. Кафявите му очички шареха неспокойно и на Кике му се стори, че във всичко, което казва, се крие дълбока неискреност. – Какъв елегантен офис, господин инженер. Разрешете да хвърля един поглед на тези картинки.

Сега гостът взе да обикаля и да оглежда най-спокойно чертежите на тръбопроводи, макари, бутала, резервоари и помпи, с които дизайнерката Леонорсита Артигас го бе убедила да украси стените на кабинета: "Не приличат ли на абстрактни рисунки, Кике?". Хрумването на Леонорсита, която поне се бе сетила между безличните чертежи да окачи фотоси с красиви перуански пейзажи, му бе струвало цяло състояние.

– Да ви се представя – каза най-после дребосъкът. – Роландо Гаро, журналист по рождение. Ръководя седмичника Дестапес.

Подаде му визитка със същата крива усмивка и с все същия тънък, писклив глас, който сякаш бе обрасъл с бодли. Ето кое най-много го дразнеше в него, реши Енрике, не лошата миризма, а гласът му.

– Знам кой сте, господин Гаро – индустриалецът се опита да бъде любезен. – Гледал съм веднъж-дваж телевизионното ви предаване. Свалиха го по политически причини, нали така?

– Свалиха го, защото казвах истината, а това нито днес, нито когато и да било не се е толерирало кой знае колко в Перу – заяви журналистът с горчивина, ала без да престава да се подхилва. – Вече са ми сваляли няколко предавания по радиото и по телевизията. Рано или късно по същата причина ще ми закрият и Дестапес. Но не ми пука, това са рисковете на професията в тази страна.

Присвитите му очички го гледаха предизвикателно и Енрике съжали, че е приел този тип. Защо го направи? Защото секретарката му, на която ѝ бяха дошли до гуша обажданията му, го бе попитала: "Да му кажа ли, че въобще не желаете да го приемете, господин инженер? Не мога да го понасям повече, с ваше позволение. Побърка ни всички в офиса. Обажда се по пет-шест пъти на ден вече седмици наред". Той си бе помислил, че все пак един журналист някой ден може да се окаже полезен. "И опасен", заключи. Прониза го предчувствие, че нищо добро няма да излезе от това посещение.

– Кажете с какво мога да ви бъда полезен, господин Гаро? – Забеляза, че журналистът бе престанал да се усмихва и се бе вторачил в него с поглед, който бе едновременно благодушен и саркастичен. – Ако става дума за рекламни обяви, мога да ви кажа отсега, че не се занимаваме с това. Имаме договор с фирма подизпълнител, която администрира цялата реклама на концерна.

Очевидно посетителят не търсеше реклами за седмичника си. Човечецът бе станал много сериозен. Не каза нищо, само го наблюдаваше безмълвно, сякаш търсеше думи, за да продължи. Или с тази пауза се опитваше да го изнерви? И наистина, докато чакаше Роландо Гаро да си отвори устата, Енрике започна да изпитва не само раздразнение, но и безпокойство. Какво всъщност смяташе да иска от него този палячо?

– Защо нямате охрана, господин инженер? – попита внезапно Роландо Гаро. – Никъде не се забелязва.

Енрике изненадано сви рамене.

– Фаталист съм и ценя свободата си – отвърна. – Да става каквото ще става. Не бих могъл да живея обграден от телохранители, ще се чувствам като затворник.

Да не би този тип да е дошъл да му вземе интервю? Няма да се съгласи и незабавно ще го изхвърли на улицата.

– Въпросът е много деликатен, инженер Карденас – журналистът сниши глас, сякаш стените можеха да го чуят. Говореше преднамерено бавно, като същевременно с театрален жест отвори изтъркано кожено куфарче за документи и измъкна картонена папка, пристегната с широки жълти ластици. Не му я връчи веднага. Първо я положи на коленете си и отново впери в него очичките си на гризач, в които сега Енрике като че ли забеляза нещо мътно, дори заплашително.

В лош час се бе съгласил да го приеме. Логично беше да го изпрати при някой от помощниците си, който да го изслуша и да се отърве от него. Но сега вече беше късно и вероятно щеше да съжалява.

– Ще ви оставя това досие, за да го проучите внимателно, господин инженер – каза Гаро и му подаде папката с пресилена тържественост. – След като му хвърлите едно око, ще разберете защо исках да ви го предам лично, а не да го оставя в ръцете на секретарките ви. Бъдете сигурен, че списание Дестапес никога не би поместило подобна гадост.

Направи дълга пауза, без да откъсва очи от него, и продължи все по-тихо със същия писклив фалцет:

– Не ме питайте как се е озовало в ръцете ми, защото няма да ви кажа. Това е въпрос на журналистическа деонтология. Предполагам, че знаете какво означава тази дума. Професионална етика. Аз никога не издавам своите източници, въпреки че има журналисти, които просто ги продават на най-добрия купувач. Ще си позволя само да ви кажа отново, че на това се дължеше моята настойчивост да се срещнем лично. В този град, и вие сигурно добре го знаете, има хора, които ви желаят злото. Заради вашата репутация, власт и богатство. В Перу тези неща не се прощават. Завистта и злобата тук цъфтят по-буйно, отколкото във всяка друга страна. Искам само да ви уверя, че онези, които претендират да опетнят репутацията ви и да ви навредят, никога няма да го постигнат чрез мен или чрез Дестапес. В това може да бъдете напълно сигурен. Аз не се поддавам на подлости и низости. Просто трябва да знаете на какво да разчитате. Враговете ви ще се възползват от тези и от по-големи мръсотии, за да ви сплашат и да ви изнудват за бог знае какво. 

Направи пауза, за да си поеме дъх и след няколко секунди продължи тържествено с повдигане на рамене:

– Естествено, ако бях влязъл в тази мръсна игра, като използвам този материал, щяхме да утроим или да учетворим тиража си. Но все още, и за ваш късмет, господин инженер, в Перу сме останали неколцина журналисти с принципи. Знаете ли защо го правя? Защото вярвам, че сте патриот, господин Карденас. Мъж, който чрез предприятията си работи за родината. Докато мнозина, подплашени от тероризма, бягат и си изнасят капиталите в чужбина, вие оставате тук, продължавате да се трудите и да откривате работни места, противопоставяте се на тероризма и укрепвате държавата. И ще ви кажа още нещо. Не искам възнаграждение. Дори да ми го предложите, няма да го приема. Дойдох да ви предам материала, за да го изхвърлите лично на боклука и да може да спите спокойно. Не ми трябва никакво възнаграждение, стига ми чистата съвест, господин инженер. А сега ви оставям. Знам, че сте много зает човек, и не искам да отнемам от ценното ви време.

Той се изправи, протегна ръка и обърканият Енрике отново усети влагата от допира на тази длан и тези меки пръсти, мокри от пот. Видя как човечецът се отдалечава към вратата с решителни, уверени подскоци, как я отваря, излиза и без да извръща глава, я затваря след себе си.

Беше толкова смаян и изнервен, че си наля чаша вода и я изпи на един дъх, преди да отвори папката. Тя лежеше пред очите му на бюрото и му стори, че ръката му потреперва, докато сваля ластиците. Отвори я. Какво можеше да бъде? Нищо добро, ако се съди по нафуканата реч на този тип. Забеляза, че са снимки, увити в тънка, прозрачна хартия. Снимки? Какви снимки можеха да бъдат? Започна да разгъва тънката хартия, но след секунда изгуби търпение, разкъса я и я захвърли в кошчето. Изненадата от първото изображение беше толкова силна, че той изпусна цялата купчина фотографии, те изпадаха от бюрото и се разпиляха на пода. Смъкна се от креслото и застанал на четири крака, започна да ги събира. Същевременно ги разглеждаше, покривайки всяка снимка със следващата. Замаян и ужасѐн, пак се връщаше на предишната, минаваше на тази след нея, сърцето му биеше неистово и не му достигаше въздух. Продължи да седи на пода с двайсетината снимки в ръце, като ги преглеждаше отново и не искаше да повярва на очите си. Не, не, това не беше възможно. Ала фотографиите бяха тук, говореха и сякаш можеха да кажат още много за случилото се през онази нощ в град Чосика. Защото сега, когато той си мислеше, че отдавна е забравил югославянина и всичко станало тогава, историята възкръсваше.

Беше толкова разстроен, толкова зашеметен, че едва успя да се изправи, сложи купчината снимки върху бюрото, свали сакото, разхлаби вратовръзката и се отпусна в креслото със затворени очи. Потеше се обилно. Опита се да се успокои, да размисли хладнокръвно, да прецени безпристрастно ситуацията. Не успя. Помисли, че може да получи сърдечен удар, ако не съумее да дойде на себе си. Поседя така известно време със затворени очи, като мислеше за горката си майка, за Мариса, за роднините, за съдружниците, за приятелите си, за общественото мнение. "В тази страна и камъните ме познават, дявол я взел." Постара се да нормализира дишането си, като вдишваше дълбоко през носа и издишваше през устата.

Много ясно – беше станал жертва на шантаж. Като глупак се беше оставил да попадне в капан. Но това се бе случило преди две години, може би малко повече, там в Чосика, и той не можеше да го забрави.

Косут ли се казваше онзи югославянин? Защо едва сега изникваха тези снимки? И защо в ръцете на този отблъскващ тип? Беше казал, че никога не би ги публикувал и че не иска никакво възнаграждение, и естествено, това бе начин да му намекне, че възнамерява да направи тъкмо обратното. Настоя, че бил човек с принципи, за да му подскаже, че всъщност е безскрупулен негодник, решен да му изкара душата и да го оскубе, заплашвайки го със скандал. Помисли за майка си, за благородното ѝ достолепно лице, изкривено от изненада и от ужас. Помисли за реакцията на братята си, ако зърнеха тези снимки. И сърцето му се сви, като си представи лицето на Мариса, още по-бяло, отколкото беше, смъртно бледо, с раззината уста и подути от много плач небесносини очи. Искаше му се да изчезне. Трябваше незабавно да говори с Лусиано. Боже мой, какъв срам. Или по-добре да се консултира с друг адвокат? Не, що за глупост, никога нямаше да сложи подобни снимки в ръцете на друг.

   Квартал Петте кьошета (превод Емилия Юлзари, 256 стр, цена 16 лева) е в книжарниците

Да, вече е ясно какво игрално кино ще гледаме на SOfia Independent Film Festival 2017 (пълната програма е тук), а сега е време да се запознаем с тоталния спектър на независимото кино – ето какви документални, късометражни, експериментални, VR и 360° филми ви очакват от 26 октомври до 5 ноември...

Какво?

Изобилие от нискобюджетно и експериментално кино от цял свят, разделено в категориите:

+ SO Документално – документалната селекция на SOfia Independent Film Festival винаги е успявала да отгатне предложенията за Оскар в тази категория, а тази година избираме между:..

Ад на Земята: Възходът на Ислямска държава – 27 и 30 октомври

САЩ, 2017, 100 мин, документален

режисьори: Себастиан Юнгер, Ник Куестед

Номинираният за Оскар режисьор и продуцент Себастиан Юнгер лично ще разкаже за перипетиите и мотивите, които стоят зад неговия документален поглед към вечно актуалната тема на десетилетието – Ислямска държава и тероризмът като начин на живот... А ние ще проверим дали Сартр е прав: дали Адът, това са Другите или...

Змиеукротителят (Вълшебникът) – 27 октомври и 1 ноември

Кипър/Гърция, 2017, 58 мин, документален

режисьор: Нина Мария Пашалиду

Равноправието на жените е глобално актуална тема в момента, а в случая ще вървим по стъпките на боливудската звезда Амир Хан в похода му за адекватно третиране на жените в Индия.

Почти като рай – 28 октомври и 4 ноември

Великобритания, 2017, 72 мин, документален

режисьор: Каръл Солтър

Погребалните традиции в Китай през погледа, страховете и срещите с духове на 17-годишен тийнейджър, обучаван за погребален агент.

Когато дойдат прасетата – 29 и 31 октомври

Сърбия/Хърватска/Босна и Херцеговина, 2017, 72 мин, документален

режисьор: Биляна Туторов

Възможно ли е без да напускаш апартамента си да живееш в пет различни държави – о, да, добре дошли на Балканите и в дома, в гранично сръбско градче, на Драгослава, където няма невъзможни неща... дори това да преживееш надеждите си за по-добър бъдещ свят.

"Мистър Гей" Сирия – 29 октомври

Турция/Франция/Германия, 2017, 84 мин, документален

режисьор: Айше Топрак

Уви, клеймо-етикетите "Гей двойка" и "Бежанец" все още, на много места по света, звучат като доживотна присъда без право на... помилване.

Калабрия – 30 октомври и 5 ноември

Швейцария, 2016, 117 мин, документален

режисьор: Пиер-Франсоа Сотe

Скитащ се немил-недраг, съдбата на икономическия емигрант не е лека, но все някога той ще се завърне в родното място... поне след смъртта си. А когато по този последен път, през Италия от север до юг, го съпровождат други двама емигранти (Йован и Жозе) не се знае чия съдба е по-тежка – на мъртвите или на живите...

В преследване на тишината – 5 ноември

САЩ, 2016, 81 мин, документален

режисьор: Патрик Шен

Мит ли е абсолютната тишина в нашия крещящ съвременен свят... от минималистичния епос 4'33 на Джон Кейдж, през градски легенди, научни теории и религиозни убеждения стигаме до това медитативно изследване на Човека и неговата среда на Живот... в преследване на тишината.

+ SO Експериментално – липсата на финанси никога не е можела да спре Желанието за правене на кино и тази селекция от нулабюджетни и експериментални филми (която ще тече в кино Влайкова и DaDa Culture Bar) го доказва перфектно – очакват ни игри с половата идентичност като в британските Хранилище, Поли и 1000 усмивки в час или в полския Crème Noir; мистерии, мистификации и други срещи от третия вид като във френските Venus Obscura и Подобно, немския Белезите на Ксавие, американските Кал и Между стени, а правото на втори шанс в живота идва с австрийския Десет.Двадесет, швейцарския Радикализирането на Джеф Бойд, мароканския Второ "Аз", японския Давай, гайджин, китайския 7 Days' Graffiti, корейския Втора зима, немския Защо Зигфрид Тайтелбаум трябваше да умре и копродукцията Тъжен Холивуд.

Хранилище, Ирландия, 2016, 62 мин © режисьор Рупърт Маккарти-Мороу

+ SO Спорт – спортните филми винаги са били на особена почит в SO Independent селекцията и присъстват още от първото издание, а тази година избираме:..

- да хванеш Вълната – за сърф манията няма граници в преследването на Вълната, а парадигмата в измерването на това Усещане достига нови нива в Изгубената парадигма (или сърф легендата Кай Лени по следите на фойл сърфа), в Нервен смях (или сезонът на Ел Ниньо и Пеахи/Челюсти – най-перфектната голяма вълна на Земята) и Под арктическо небе (или сърфиране под северното сияние на Исландия, леко напомнящо На север от слънцето авантюрите на Инге и Йорн).

Изгубената парадигма, 2017 © режисьор Кай Лени

- да докоснеш Върховете – всички знаем, че изкачването на планини е метафора за покоряването на Живота, а българските Битката за върховете и Опашката на дракона са достатъчно красноречиви по всички алпинистки митове и легенди.

- да се слееш със Снега – сноуборд филмите като Аркадия, Коза Ностра (първият пълнометражен филм на Arbor Snowboards) и Посетители доказват убедително защо сноубордът е повече от начин на живот.

Аркадия, 2017, 45 мин © режисьор TransWorld SNOWboarding

- да надбягаш Вятъра – ако не сте гледали срещата на Джеси Оуенс с Хитлер на Олимпийските игри в Берлин в биографичния Надпревара, то направете го, за да се уверите за пореден път, че човешката Воля и Дух не се измерва с медали и награди, както е и при Ком-Емине авантюрата на Кирил Николов-Дизела в 109 часа.

- да победиш Себе си – от скейтборд панорамата в Отдаден, през чешката епопея Елементите (или единението на скално катерене/земя, дълбоководно гмуркане/вода и бейс джъмпинг/въздух с Човешкия елемент – Дух) до българските подвизи в бойните спортове в Български лъв и Бойка: Фаворитът... всички тези филми доказват, че Човекът е в постоянно състезание само и единствено със... себе си.

+ SO Късо – SO Independent селекцията от късометражно кино се разраства и тази година жури ще избира победител сред изобилието от международни филми, шарени като живота в:

- БГ част 1 – 4 ноември, Дом на киното, 18:00 – очакват ни срещи с Флътър (пълните приключения на анимационния SO Independent талисман от шапката на фестивала през последните години); с истории за Хигиенизация (или неловък момент в дамската тоалетна на една гара), за самотник неизлизал от 2 години, 232 дни и 18 часа в Може би утре и Жената (или как се танцува втория шанс в живота), за да стигнем до Американската мечта на Лактобацилус Булгарикус (или родното кисело мляко отвъд Атлантика).

- БГ част 2 – 4 ноември, Дом на киното, 20:00 – втората част отваря тайните на отдавна изгубени писма в Нощта на вестоносеца, открива връзката между донорството и случайните срещи в парка с Това е твоето бебе, но повече от всичко намира тънката граница между фикция и реалност в Другарю Себастиан (или в затвора на подсъзнанието), в Сирена (или глуха жена-ловец на омари улавя удавник с куфар с пари), в МаириМ (или екзистенц кризата на Мириам) и В огледалото ми има странник (или кого среща арогантна кариеристка в огледалото).

- БГ част 3 – 4 ноември, Дом на киното, 22:00 – финалът на късометражния маратон ще ни срещне с бездомника Серафим (или спасението на Душата вместо на Тялото), като преди всичко винаги ще става дума за Любов – за Любов с превалявания (или анимационна прогноза за Любовта), за двойка в особени отношения в Партньори, за споделяне на тайни в Ти си красив и Предплата, за Бижуто на Ерика (или флирт с магията на обикновените неща), за черноморски романс със стереотипите на навиците в Правила и за Любов към Музиката в Балкан Роял (или защо дипломиран диригент реставрира рояли и пиана).

- Интеркъсометражно част 1 – 27 октомври, Euro Cinema – селекцията от късо кино от цял свят ни посреща с Добре дошли у дома (или ирански бежанци в Норвегия канят Свидетели на Йехова в дома си), отвежда ни до окупираните Полша и къщата на семейство Пелка през Втората световна в Майка, запознава ни с митичните същества Дуенде (или къде изчезва дъщерята на селянин от Филипините), след което се отбиваме до мистъри бензиностанцията На Майк, за да заредим с Изтрита сцена (или защо трябва да следваме мечтите си), което ни запраща в старчески дом с писма до стар приятел в Незабравен и среща с енигматичното алтер его на самотник в Плъх.

- Интеркъсометражно част 2 – 28 октомври, Euro Cinema – втората част ходи по ръба между фикция и реалност (Врати, Циклична нощ и Модерни къщи), между его и саможертва – фантастика притчите Ванита (или огледалото на Аз-а) и Последният кладенец (утопично претегляне на човешката Душа срещу продажбата на вода през 2037).

+ SO Виртуално – след успешния дебют на VR (Виртуална Реалност) филмите в миналогодишното SO Independent издание, сега селекцията е още по-богата – говорим за WOMB, швейцарската 3D авантюра с танц, визуално изкуство, мода и музика; говорим за японски VR авангард в музикалния клип Целуни ме на групата P.O.P; говорим за обогатена сърф реалност в австралийския Феноменалност; говорим за 360°-ов поглед на живота в бежанския лагер Кара Тепе на гръцкия остров Лесбос в Междинен дом; говорим за 360°-ова документалистика в шведския Сепсис, в британския Ирански жени в битка с ИДИЛ и в иракския Отровена земя, в американските социални изследвания Пристъпи до линията и Без извинения; говорим за вампир рейв парти (ала Блейд) в американския СУЕТА: Това парти е гадно; говорим за ръба между истина и реалност в беларуския Тук и там...

Кога & Къде?

SOfia Independent Film Festival 2017 е от 26 октомври до 5 ноември в салоните на Люмиер Lidl, Дом на киното, Одеон, културен център G8, Евросинема, кино Влайкова и DaDa Culture Bar

Защо?

Защото Животът е най-добрият сценарист, а Светът – най-добрият режисьор.

Под арктическо небе, САЩ, 2017, 39 мин © режисьор Крис Бъркард

Ясно е, че след последните няколко издания на SOfia Independent Film Festival (тази година от 26 октомври до 5 ноември, пълната програма е тук) вече не говорим само за американско независимо кино от фестивали като Sundance и Tribeca, а за глобален поглед към независимото кино. Хубаво е, че при това разширяване на киноареала, с всяко следващо SО Independent издание, правопропорционално се увеличава и участието на българското кино. Хубаво е и, че сред цялото разнообразие от игрални, документални и късометражни истории, за трета поредна година SО Independent ще връчи и награди (този път присъдени от селектирано жури) за най-добър игрален, документален и късометражен филм, а ето кои са нашите фаворити от игралното кино на SOfia Independent Film Festival 2017... Сега, вие сте на ход...

Лъки – 26, 27, 29, 31 октомври и 1, 3 ноември

САЩ, 2017, 88 мин

режисьор: Джон Каръл Линч

с участието на: Хари Дийн Стантън, Дейвид Линч, Рон Ливингстън, Ед Бегли младши, Том Скерит, Бет Грант, Джем

Предпоследният филм на Хари Дийн Стантън (напуснал ни на 15 септември тази година) си е неприкрита метафора за живота и кариерата на този саможив и самороден американски актьор – неговият герой Лъки (нещо като персонажа му в последния Туин Пийкс сезон) живее изолирано в град насред пустиня, по собствени правила и морални закони, които често се сблъскват с кривата реалност – какъв по-добър старт за SOfia Independent Film Festival 2017 от образа на Хари Дийн Стантън, който символизира всичко най-важно в независимото кино.

Стокхолм, моя любов – 26 октомври

Швеция/Великобритания, 2016, 88 мин

режисьор: Марк Къзънс

с участието на: Нене Чери

"Good things comes to those who wait, they say" пееше Нене Чери в последния си албум Blank Project и наистина, тези думи сякаш обобщават чудесно тази камерна история по стъпките на Нене в родния ù град и феникс връщането към Живота... една Жена, един Град и... много музика, естествено!

И после светлина – 27 и 31 октомври

България/Белгия/Великобритания, 2017, 97 мин

режисьор: Константин Божанов

с участието на: Бари Кьоеган, Солен Риго, Туре Линдхард, Ким Бодниа, Лубна Азабал, Маргита Гошева, Станислава Николова, Елица Матева, Слиман Дази, Люси Дьобе

Както и в дебютния филм Авé на режисьора Константин Божанов, така и тук пътят на главния герой към Другите минава през пътя и опознаването на самия себе си – Павел (вдигналия акциите си, след участия в Дюнкерк и The Killing of a Sacred Deer, Бари Кьоеган) бяга от дома в търсене на идола си, енигматичният художник Арно, и намира... Пътя си отзад напред.

Призови ме с твоето име – 27 октомври и 1, 2, 4, 5 ноември

Италия/Франция/Бразилия/САЩ, 2017, 132 мин

режисьор: Лука Гуаданино

с участието на: Арми Хамър, Тимъти Шаламе, Майкъл Стулбарг

1983, Северна Италия, лятна ваканция и вилата на изкушенията за тийнейджъра Елио (Тимъти Шаламе) и асистентът на баща му, студентът Оливър (Арми Хамър във все по-авантюристични роли) – явно режисьорът Лука Гуаданино все още е на A Bigger Splash вълна, а когато в лабиринта на половите изкушения се намесят сценарий (по едноименния роман на Андре Асиман) от многократен носител на кинонагради като Джеймс Айвъри и музиката на Sufjan Stevens, то лятото на незабравимите спомени е... призовано.

Не се предавай – 28 октомври и 4 ноември

Русия, 2017, 99 мин

режисьор: Кирил Плетньов

с участието на: Инга Оболдина, Виктория Исакова, Анна Уколова, Алексей Шевченко, Владимир Илин, Данил Стеклов, Никита Кологривий, Татяна Догилева, Александра Бортич, Екатерина Агеева, Вероника Кузнецова

Може ли надзирател и затворник да се обединят в обща кауза, която да ги направи по-добри и повече Хора – може, естествено, стига да я има любовта към Музиката... а надзирателят в женски затвор Алевтина Романова има глас на оперна прима, дарба, която крие от малка, но която не успява да скрие от бивша певица и настояща затворничка, която я записва случайно и изпраща видеото на риалити шоу за музикални таланти... Да, никога не пренебрегвайте Х-факторът в отношенията между Хората... пък били и те надзирател и затворник!

Без слънце – 29 октомври

САЩ, 2017, 79 мин

режисьор: Бренан Ванс

с участието на: Гера Побуда, Сали Уингърт, Питър Макларнан, Лорънс Сутен

Камерен, монохромен (заснет ювелирно от самия режисьор Бренан Ванс), минорен – апокалипсисът има много лица в киното (този напомня на миналогодишния Н.) и ако тук идва под формата на мощно слънчево изригване, то Края на Света за Алма идва с мистериозната кома, в която изпада съпруга ù... но пък се появява и аудиокасета с инструкции за астрално пътуване, която открива... нови вселени пред Алма.

Жената на пазача на зоопарка – 29 октомври и 1, 5 ноември

Чехия/Великобритания/САЩ, 2017, 127 мин

режисьор: Ники Каро

с участието на: Джесика Частейн, Йохан Хелденберг, Даниел Брюл, Тимъти Радфорд

Филмите за Холокоста и спасяването на евреи са безчет, но, може би, нито един от тях не се доближава до гледната точка на Жената на пазача на зоопарка – Варшавската зоологическа градина е дом, изграден с много любов от Антонина (Джесика Частейн като Властелинът на слоновете) и Ян Забински, в който живеят както животни, така и хора – и двата вида, обаче, са силно търсени и преследвани от немските окупатори...

Самба – 29 октомври и 4 ноември

Доминиканска република, 2017, 90 мин

режисьори: Лаура Амелия Гузман, Израел Карденас

с участието на: Еторе д'Алесандро, Алгенис Перес Сото, Лаура Гомез

Да, филмите за боксьори винаги са били метафора за битките с/в Живота – историята на Сиско не прави изключение, както режисьорското дуо на Лаура Амелия Гузман и Израел Карденас (познато от миналогодишното SО Independent издание с Пясъчни долари) не изневерява на своя нешлифован реализъм с капки (като боксьорска пот) фантазия и магия.

Аляска в рокля – 30 октомври и 3 ноември

САЩ, 2017, 89 мин

режисьор: Шаз Бенет

с участието на: Мартин Л. Уошингтън младши, Мая Уошингтън, Мат Далас, Кристофър О'Ший, Джейсън Скот Лий, Джон Флек, Кевин Даниелс, Ния Пийпълс, Адам Томей

Късометражният филм на Шаз Бенет от 2012-а Аляска в рокля вече е разгърнат в пълен блясък и великолепие – авантюрите на травестита Лио и сестра му Тристен между рибната фабрика, боксьорските мачове и drag queen конкурсите добиват ново неизвестно след пристигането на ново момче в малкия арктически град.

SFashion – 30 октомври

Италия, 2017, 99 мин

режисьор: Мауро Джон Капече

с участието на: Денис Бакети, Кристина Ботеон, Кристина Картоне, Пиерджорджо Чини, Мара д'Алесандро, Германо ди Ренцо, Андреа Дугони, Джанчито Палмарини, Рандал Пол, Елвецио Росати, Габриеле Силвестрини, Отавиано Тадей

Какви са модните тенденции когато дефилира световна криза – за Евелин, изпълнителен директор на голяма модна компания, модата е повече от семеен бизнес, повече от начин на живот... а какво се случва когато всичко това трябва да се прекрои? Повече по въпроса ще може да разберете лично от режисьора Мауро Джон Капече и неговия екип при представянето на SFashion.

SOfia Independent Film Festival 2017 е от 26 октомври до 5 ноември в салоните на Люмиер Lidl, Дом на киното, Одеон, културен център G8, Евросинема, кино Влайкова и DaDa Culture Bar

"Да се смееш, да плачеш, да пишеш и да чакаш"... ще напише един от героите на американската писателка Никол Краус в романа История на любовта (филмовата му адаптация от Раду Михайлеану е в конкурсната програма на CineLibri 2017) – и наистина тези думи сякаш обобщават чудесно История на любовта (откъс от романа, спечелил приза Сароян, ви очаква по-долу), този пъзел от съдбите на една изгубена книга, на Лео Гурски и неговия син, на две момичета на име Алма... и на дузина други герои, които протягат ръце един към друг, за да подредят своята История на любовта, защото всяка любовна история започва с протегната ръка, нали...

Стоях сам в онази стая, пълна с книги, и стисках книгата на сина си. Беше полунощ. Дори след полунощ. Бедният Бруно сигурно вече се бе обадил в моргата да провери дали не са намерили старец с картичка в портфейла, на която пише: ИМЕТО МИ Е ЛЕО ГУРСКИ НЯМАМ СЕМЕЙСТВО МОЛЯ ОБАДЕТЕ СЕ В ГРОБИЩАТА ПАЙНЛОУН ТАМ ИМАМ ПАРЦЕЛ В ЕВРЕЙСКАТА ЧАСТ БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ВНИМАНИЕТО.

Обърнах книгата, за да видя снимката на сина си. Срещали сме се веднъж. Не че се запознахме, просто стояхме лице в лице. На едно литературно четене на Деветдесет и втора улица. Билети купих четири месеца предварително. Неведнъж се бях опитвал да си представя срещата ни. Аз като негов баща, той като мой син. И все пак. Знаех, че това никога няма да се случи, колкото и да ми се искаше. Бях приел, че мога да се надявам най-много на място сред публиката. Но по време на четенето ми стана нещо. Накрая се озовах на опашката, стиснал в трепереща ръка листче с името си. Той го погледна и го преписа на една книга. Опитах се да заговоря, но от устата ми не излезе нито звук. Усмихна се и ми благодари. И все пак. Не помръднах. "Има ли още нещо?", попита той. Аз плеснах с ръце. Жената зад мен ме изгледа нетърпеливо и ме избута. Ръкоплясках, като глупак. Какво можеше да направи? Надписа книгата на жената. На всички ни беше неудобно. Ръцете ми продължаваха да танцуват. Наложи се опашката да ме заобикаля. От време на време той ме поглеждаше изумено. Веднъж дори ми се усмихна. Както човек се усмихва на идиот. Ръцете ми обаче искаха да му кажат всичко. Или поне колкото успеят, преди един служител от охраната да ме хване здраво за лакътя и да ме изведе навън.

Беше зима. Тлъсти бели снежинки се носеха покрай уличните лампи. Чаках сина си да излезе, но той така и не се появи. Може би е имало заден изход, не знам. Взех автобуса към дома. Вървях по покритата със сняг улица. По навик се обърнах да се уверя, че оставям стъпки. Когато стигнах до блока, проверих за името си сред звънците. И понеже знам, че понякога виждам неща, дето ги няма, след вечеря се обадих на "Справки" да видя дали ме има в указателя. Преди да си легна, отворих книгата, която бях оставил на нощното шкафче. НА ЛЕОН ГУРСКИ.

Продължавах да държа книгата, когато мъжът, чиято врата бях отключил, се появи зад мен.

– Чели ли сте я? – попита той.

Изпуснах я и тя се приземи с тъп звук върху крака ми, с лицето на сина ми към мен. Не знаех какво да правя. Опитах се да обясня.

– Аз съм баща му. – Или може би казах: – Той ми е син. – Не знам точно какво, но той очевидно ме разбра, защото първо изглеждаше смаян, после смутен, а накрая на лицето му се изписа недоверие. Нямах нищо против. В крайна сметка за кого се мислех – появявам се с лимузина, отварям ключалка, а после твърдя, че съм баща на известен писател?

Внезапно се почувствах уморен. Такава умора не ме бе връхлитала от години. Наведох се, вдигнах книгата и я върнах на лавицата.

Мъжът продължаваше да се взира в мен, но в този момент отвън се чу клаксон, което си беше жив късмет, защото вече достатъчно ме бяха гледали за един ден.

– Е – поех към вратата, – най-добре да тръгвам.

Мъжът извади портфейл, хвана една банкнота от сто долара и ми я подаде.

– Баща му?

Прибрах парите в джоба и му върнах ресто един ментов бонбон.

Набутах краката си в мокрите обувки.

– Не точно баща.

Не знаех какво друго да кажа.

– По-скоро нещо като чичо.

Изглеждаше достатъчно объркан, но за всеки случай добавих:

– Не точно чичо.

Той повдигна вежди. Грабнах кутията с инструментите и излязох на дъжда. Опита се да ми благодари отново, но аз вече слизах по стълбите. Качих се в колата.

Той продължаваше да ме гледа от прага. За да затвърдя впечатлението, че съм напълно откачен, му помахах като кралска особа.

Прибрах се в три сутринта. Шмугнах се в леглото.

Бях изтощен.

Но не можех да заспя. Лежах по гръб, слушах дъжда и мислех за книгата си. Така и не бях сложих заглавие, за какво ѝ е на една книга заглавие, ако няма кой да я чете?

Станах и отидох в кухнята. Пазех ръкописа в една кутия във фурната. Извадих го, сложих го на кухненската маса и навих нов лист в пишещата машина. Дълго време се взирах в празната страница и накрая с два пръста нащраках:

ДА СЕ СМЕЕШ И ДА ПЛАЧЕШ

Погледах го известно време. Не ставаше. Добавих още една дума:

ДА СЕ СМЕЕШ, ДА ПЛАЧЕШ И ДА ПИШЕШ

После още една:

ДА СЕ СМЕЕШ, ДА ПЛАЧЕШ, ДА ПИШЕШ И ДА ЧАКАШ

Смачках листа на топка и го пуснах на пода. Сложих чайника на печката. Дъждът беше спрял. На перваза на прозореца гукаше гълъб. Крачеше наежено напред-назад, после отлетя. Един вид, свободен като птица. Навих нов лист в машината.

ДУМИ ЗА ВСИЧКО

Измъкнах листа, преди да съм размислил, сложих го най-отгоре на купчината и затворих кутията. Намерих кафява хартия и я опаковах. Отгоре написах адреса на сина си, който знаех наизуст.

Зачаках нещо да се случи, но нищо не последва. Пощата щеше да отвори след часове. За да убия времето, извадих проектора изпод канапето. Правя го само при специални случаи, например на рождения си ден.

Подпирам проектора върху кутия от обувки, включвам в контакта и натискам копчето. Прашен лъч осветява стената. Диапозитива пазя в буркан на една лавица в кухнята.

Издухвам прахта, пускам го и готово. Снимката бавно се избистря.

Къща с жълта врата в дъното на голяма поляна. Късна есен. Небето иззад черните клони преминава в оранжево, после тъмносиньо. От комина се издига дим, а през прозореца почти виждам майка си, наведена над масата. Тичам към къщата. Усещам студения вятър върху бузите си. Протягам ръка.

И понеже главата ми е пълна с мечти, за миг вярвам, че мога да отворя вратата и да вляза.

Навън вече просветляваше. Къщата на детството ми изчезна пред очите ми. Изключих проектора, изпих си дозата "Метамуцил" и отидох в банята. Свърших належащото, изкъпах се щателно и разрових гардероба за костюма. Намерих галошите, които толкова време бях търсил, както и едно старо радио. Най-отдолу, смачкан на дъното, беше и костюмът – белият летен костюм, в доста добро състояние, ако не се брои кафеникавото петно отпред.

Облякох се. Плюх на дланта и пригладих косата си. Седнах напълно облечен с кафявия пакет в ръка. Няколко пъти проверих адреса. В 8,45 облякох шлифера и пъхнах пакета под мишница. Огледах се за последен път. После излязох в утрото.

   История на любовта (превод Ралица Кариева, 304 стр, цена 17 лева) е в книжарниците

Филмът История на любовта е в конкурсната програма на фестивала CineLibri 2017

15 октомври – 20:30, Евросинема; 19 октомври – 19:00, РКИЦ; 21 октомври – 15:30, Люмиер Lidl; 22 октомври – 17:30, Одеон и Галерия Сан Стефано, 17:30