My Mir
Сезонът на музикалните фестивали е на финалната права, също като календарната година или като концертната програма на немската арт платформа Electronic Beats – последният за 2015 година Electronic Beats Festival ще забие гранде финалето в Загреб от 6 до 7 ноември.
Какво?
48 часа, 12 локации, 22 артисти – сухите факти едва ли може да обобщят уикенд артбийт маратона, който ще затупти в Загреб от 6 до 7 ноември – третото биенале на хърватската живопис, фотографски изложби, уъркшопи с Native Instruments и базара на винил и комикси ще се миксират синхронизирано с богатата музикална селекция на Electronic Beats Festival.
DJ Koze ©
Кой?
След издания във Варшава, Братислава, Прага, Кьолн, Подгорица, Будапеща и Букурещ фестивалната Electronic Beats платформа завършва годината подобаващо силно – калейдоскопичната селекция събира носителите на Mercury Prize от миналата година Young Fathers (о, да, това наричаме лайв пърформанс), единственият и неповторим DJ Koze, афрохаус агентът Romare, датският дийп техно специалист Kölsch, новият индъстриъл-рап проект Mykki Blanco presents C-ore, афробийт фънка на Sinkane, продуцираната от Ewan Pearson инди-хаус банда Ten Fé и френският инди-поп посланик Talisco с местни музикални култ герои като селекторите Ilija Rudman, Pytzek (създател на лейбъла Burek), Funk Guru и електронните банди Tomislav и Kozmodrum.
KiNK Live © фотография MIR
Естествено, най-силно ни вълнува хибридната парти лекция на родната гордост KiNK в клуб Sirup, в компанията на Pytzek (именно неговият лейбъл Burek издаде KiNK плочата Leko/Yako EP) и Kölsch, така че остава да разберем с какво още може да ни изненада машината Страхил Велчев.
Къде & Кога?
6 – 7 ноември, Загреб на парти локации като Teatar &TD, Sirup Club и Močvara със съпътстваща програма от културни събития в HDLU, MSU – Музей за съвременно изкуство, Croatian Design Superstore, Booksa и галерия Pikto.
Билети тук
Защо?
Хърватия е интересна музикална дестинация не само заради летните чартър брит фестивали, а есенната формула от Арт + Electronic Beats + Загреб е добра алтернатива на родните парти уравнения.
Young Fathers Live © фотография MIR
Галерия от Electronic Beats Festival от 6 до 7 ноември в Загреб, Хърватия
Втората ни среща с носителите на наградата за най-добра видеоарт творба от фестивала за дигитални изкуства DA Fest 2015 е с Ивайло Николов – визуален артист, чиято видеоинсталация Хора върху дигитален glitch спечели голямата награда, а повече за хората, живеещи в дигитален апокалипсис ще ни разкаже самият Ивайло Николов.
Какво?
Хора върху дигитален glitch е всъщност дипломния ми проект за бакалавърската степен по Изящни изкуства в Universidad Complutense (в Мадрид, Испания), който завършва като финален продукт в една видеоинсталация от три прожекции.
Реализацията на проекта е резултат от естетическо-концептуални изследвания, през които преминах в този последен курс на обучение в най-различни материи: дигитални технологии, процесуално изкуство, теории на съвременното изкуство, медии, мултидисциплинарни проекти и т.н. Това са материи, които винаги са ме интересували като артист и може да се каже, че настоящата ми работа е нещо като кулминационна точка в артистичните ми търсения – интересувам се от аудиовизуалните и дигитални практики, които в днешно време играят голяма роля в разбирането и възприемането на съвременното изкуство и още повече, създават нова гледна точка, нов прочит на теми, които винаги са интересували артистите – комуникацията, обществото, дигиталното като паралел на физическото и обратно, виртуалното като контекст, в който протича физическия ни живот и най-вече идеята за колапс, за грешките и хаоса, сред които живеем, изморени от бомбардиращата ежедневна информация.
Кой?
За образи в творбата е трудно да се говори. По-скоро всички 3D анимирани персонажи са обитатели, готови модели – пикселизират се, губят се и после отново се намират в този изтощителен дигитален шум. Липсва традиционния наратив, който по-скоро е присъщ за форми, насочени към киното. Всичко тук е много по-абстрактно – не търся история и сюжет, нито се интересувам от лични характеристики. Героите ми, следователно, са по-скоро събирателен образ, с който публиката се идентифицира по най-първичен начин – хора, които просто преминават, чакат, комуникират – не е важно за какво и как. Опитал съм се да избягам от специфичното, за да достигна до някакъв универсален модел за хора, общество като най-събирателна характеристика – идеята за група – бягам от индивидуалното, за да ги събера накуп. Нещо като това, което виждаш на улицата всеки ден – не познаваш никого, просто преминаваш и се разминаваш с различни хора, без да се вглеждаш и без да се замисляш за тях.
На идейно ниво тези герои са просто маса, идентичността преминава от лична в универсална и в дигиталния свят ги виждаме като образи, социални мрежи, цифри и данни. Маса хора, които просто обитават виртуалното и дигиталното в циклични движения без възможност да излязат от там. Използвам тази идея като метафора, за да говоря за кризата на съвременния човек и невъзможността да излезе от това, което сам е създал – технологията. Затова и тези образи са дигитални, разработени чрез анимация, 3D модели, база данни като отговор на физическите, биологични и интелектуални характеристики.
Как?
Мисля, че идейните и визуалните ми търсения тук достигат някаква зрялост що се отнася до технически и авторски идеи – всичко тук е по-дефинирано, по-затворено и ясно. Докато в предишните си работи си служих с по-отворени идеи за интерпретация, тук мисля, че се случи точно обратното – нещо, което в известна степен ми даде определена сигурност да говоря за това, което ме интересува като артист. Преди съм работил с противоположните идеи – за духовното, за светлината, за изхода, погледът ми бе насочен по-скоро в търсенето и в задаването на въпроси, докато тук съм много по-категоричен. По-категоричен в парадоксалното, което позволява на творбата да проработи на идейно ниво.
На техническо ниво също успях да се справя с анимацията в 3D и новите визуални вселени – работата по дигиталния glitch, дигиталното моделиране от готовите модели до авторските решения, монтажа и дизайна на една видеоинсталация като продукт.
Най-трудното, може би, е точно техническата част – един визуален артист се сблъсква с нови неща, с които не е работил, защото няма тази техническа подготовка. В случая, аз не съм нито дизайнер, нито 3D специалист, нито дигитален аниматор – научен съм преди всичко да работя с идеи. Това е основното на всички академични материи, свързани с технология, през които съм преминал... И точно идеите са това, което те карат постоянно да търсиш техническите решения и пластическите концепции, да учиш как се работи със софтуер, ако творбата го изисква и т.н. Процесът е обогатяващ и богат, и следователно важен, изключително важен за творческата ти еволюция.
Защо?
Видеоинсталацията, всъщност, е продължение на последните проекти, по които съм работил, свързани с виртуалното и дигиталното като паралелен свят, който обитаваме. Този свят, като контекст, в който протича съвременния живот, се е превърнал във важна част от поведението на индивида и обществото, от техните морал, ценности, мисли и вярвания. Без съмнение дигиталното е място, в което се намираме, потопени в изтощителна информация... виртуалността се превръща в паралелен живот и нейната константност, в нашето тук и сега, упражнява власт във времето и пространството, провокирайки един цикъл от скорости, фрагменти, ритми, които не спират да се трансформират в технологически транс, който населяваме и експериментираме вече по едва ли не един вроден, първичен начин.
Виждам съвременния човек като маса – идентичността се превръща в една единствена идентичност, която населява дигиталното поле. Живеем в общество на контрол, индивидът се позиционира в обществото чрез цифра, парола, данни, които характеризират дигиталната виртуалност. Движим се в едно затворено пространство със сферична форма, а затворената система генерира колапс, криза... Тук идва и ролята на дигиталния glitch – неговата естетика и аудиовизуални характеристика служат за метафора на тази криза. Визуален и звуков шум, цветове, пикселизирани фрагменти, ритъм и скорости консумират тази дигитална самоличност, видяна като произволни 3D образи. Провокира се изтощаване на сетивата, където конфигурациите на време и място не спират да регистрират енергия, която избухва в дигитални грешки и пиксели, поглъща масата и се разбива на елементи. Парадокс, без който съществуването ни е немислимо - в този ред на мисли работата ми е като илюстрация, която медитира и разсъждава върху противоречивото ни съвремие.
В две поредни срещи ще се запознаем отблизо с носителите на наградата за най-добра видеоарт творба от изминалото издание на фестивала за дигитални изкуства DA Fest 2015. Започваме с Петко Танчев – визуален артист и сценограф от Пловдив (и част от колектива Melformator под името nemko-fi), който ни изпраща дигитални поздрави от Биржей, Литва.
Какво?
Докато си мислех по идеята за този филм открих асоциация с Дзига Вертов, но ми беше интересно как неговият експеримент може да се съотнесе към нашата дигитална епоха. Умишлено реших да няма наратив, защото исках да се съсредоточа върху формата и емоцията. Целта ми беше да направя възможно най-разнообразен микс от снимки, видео, 3D модели и звук, за да уловя максимално много аспекти на околната среда. Експериментирах с монтажа и софтуера, за да се получи сложна и мултидисциплинарна творба, създадена с различни технически средства. Исках да изненадам себе си. В крайна сметка, за да обединя концептуално филма, реших да използвам някои похвати при монтажа, които бях опитвал по време на курса по видеоарт в Художествената Академия. Тогава се интересувах от композицията в кадрите и ритъма и структурата на монтажа. В известна степен този филм е продължение и развитие на тази моя посока.
Къде?
Бях поканен да участвам в едноседмична тренировъчна програма за работа с нови медии YouTubed | Tutorials in Education, организирана от COFA (Creative Opportunities For All) в Биржей, Литва. В края на програмата трябваше да направим творби за обща изложба и презентация в галерията на Биржей. Имах много кратък срок за задачата, която си поставих. Този филм е резултат от два снимачни дни и една нощ монтаж. Бях заснел доста повече материал, отколкото влезе във филма, имах и идеи за още места за снимане, но не ми стигна времето. Избрах образи, които ми се сториха най-характерни за града и местната култура – паметници, архитектура и природа. По време на монтажа пробвах различни композиции и наслагвания. В известна степен образите се "избраха сами".
Как?
За първи път обърнах повече внимание на записването на звук към филм и открих едно изцяло ново поле за развитие. Повечето звуци са записани на езерото Сирвена, което за мен представляваше много интересно място на съжителство между хора и природа. То е най-голямото изкуствено езеро в Литва и има най-дългия пешеходен дървен мост, който е и началния кадър от моя филм. Първият снимачен ден се изгубих няколко пъти, защото забравих картата си в хотела. Вторият ден моята добра приятелка и организаторка на проекта Доналда, която е родена в Биржей, отдели време, за да ми покаже няколко специфични места. Имаше организирана и следобедно-вечерна разходка из покрайнините с автобус, където също улових някои обекти и моменти. Въобще, целият процес по заснемането на този филм е много важен за мен.
Защо?
Филмът беше задача за конкретния проект, в който участвах. Но и повод да експериментирам и да се забавлявам, както и да продължа една посока на лично развитие. Идеята ми беше да създам портрет на град, в който попадам за първи път. Реших да използвам впечатленията и емоциите, които имах от срещата си с една различна действителност. Исках да прекомпозирам реалността в неочаквани и различни абстрактни форми. Просто се разходих с камера, таблет и микрофон, без да знам какво ще се получи като краен резултат и без намерение да покажа завършен продукт. Мисля за този филм като проект в развитие, който би могъл да има много вариации и форми.
Факт е, че българското кино взима все по-голямо участие в американското независимо кино – не само защото всяка година фестивалът SOfia Independent Film Festival има свое издание и в Ню Йорк, което представя реципрочно само български независими филми. Не и защото от миналата година започна традиция в програмата на SO Independent в София да се включват премиерни български заглавия – тази година това са Семейни реликви и Reach Your Limits. Факт е, защото ако миналата година Виктория успя да влезе в конкурсната селекция на фестивала Сънданс, то днес в програмата на SOfia Independent Film Festival 2015 (22 октомври – 1 ноември) има цели 3 филма – Глутница, Докоснати от огъня и Септември в Шираз – всички със солидно българско участие и успехи на фестивали за независимо кино. Хубаво е и, че, за първи път, тази година SО Independent ще връчи наградата Независим дух на София в категориите най-добър документален филм и най-добър игрален филм, като победителите ще бъдат определени от публиката, затова още сега може да изберете своите фаворити от програмата на SOfia Independent Film Festival 2015.
Госпожица Америка – 22, 25 и 30 октомври
САЩ, 2015, 84 мин
режисьор: Ноа Баумбах
с участието на: Лола Кърк, Грета Гъруиг, Хедър Линд, Майкъл Кемъс, Джоел Марш Гарланд
Творческият тандем на Ноа Баумбах и Грета Гъруиг се завръща след миналогодишната SO Independent визита на Франсис Ха за нови екзистенц подвизи на ръба между комичното и абсурдното – двете доведени сестри Трейси (Лола Кърк) и Брук (Грета Гъруиг) са различни като деня и нощта, но пресечната точка на живота в Ню Йорк ги забърква в какво ли не – от градски мечти и любовни гонки до кражба на котки.
Бавен Запад – 23 и 30 октомври
Англия / Нова Зеландия, 2015, 84 мин
режисьор: Джон Маклийн
с участието на: Майкъл Фасбендър, Коди Смит Макфий, Бен Менделсон, Карен Писториус, Рори Маккан
"В живота има по-важни неща от оцеляването", твърди ловецът на глави Сайлъс (Майкъл Фасбендър), но той нямаше да знае това, ако не беше срещнал невръстния шотландец Джей (Коди Смит Макфий), който броди непохватно (но романтично) из Дивия запад по следите на изгубената си голяма любов, докато не я намери dead or alive – двамата заформят уестърн симбиоза (Сайлъс осигурява оцеляването, а Джей – морала), също толкова силна, колкото симбиозата, която тук свързва визия (Дивият запад никога не е изглеждал толкова цветен), текст и музика (неслучайно дебютиращият режисьор Джон Маклийн е бил част от вече несъществуващата The Beta Band) до превръщането ѝ в стилна екзистенц притча с голямата награда на журито от Сънданс 2015.
Кумико, търсачката на съкровища – 23 и 26 октомври
САЩ, 2014, 105 мин
режисьор: Дейвид Зелнър
с участието на: Ринко Кикучи, Нобуюки Кацубе, Дейвид Зелнър, Нейтън Зелнър, Шърли Венард
Киното е паралелна реалност на живота – поне така е в живота на Кумико (познатата от Вавилон Ринко Кикучи), секретарка по неволя в голяма фирма в Токио и авантюрист на абсурда по призвание с две страсти – заекът Бънзо и превъртането до умопомрачение на класиката Фарго на братята Коен, до сцената, в която героят на Стив Бушеми заравя парите от откупа в замръзналите, отрупани с преспи, полета край Фарго, Северна Дакота. Обсесията е толкова силна, че Кумико прави карта на мястото и тръгва да го търси, а този роуд мууви на абсурда неусетно се превръща в източна (с типичното съзерцание и минимализъм) поема-трибют към киното за всички онези, които вярват в него поне толкова, колкото вярват в... живота.
Вещицата – 23 и 31 октомври
САЩ / Канада, 2015, 90 мин
режисьор: Робърт Егърс
с участието на: Аня Тейлър-Джой, Ралф Инесон, Кейт Дики, Харви Шримшоу, Ели Грейнджър, Лукас Доусън
В съвремието ни изразът "лов на вещици" се е превърнал в преекспонирана метафора, затова спечелилият наградата за режисура от Сънданс 2015 Робърт Егърс се обръща със стилно, жанрово намигане към онези смутни за Новия свят времена на 17 век, когато хората са възприемали света доста по-буквално – тогава каже ли се "лов на вещици" веднага в картинката изникват отдалечена мистъри гора, обитавана от зли духове и в близост до нея фермер, който живее изолирано със семейството си (съпруга и пет деца) в компанията на буйстващи животни, странни случки и звуци в мрака, изчезващи деца и нарастващи страхове, параноя и ужас, събудени от... подозрителната невинност на русата като ангел дъщеря Томазин.
Малки драми – 23 и 31 октомври
САЩ, 2014, 105 мин
режисьор: Сара Коланджело
с участието на: Елизабет Банкс, Бойд Холбрук, Клое Севини, Джейкъб Лофланд, Джош Лукас
В малките градове и драмите са малки. Или поне са свързани една с друга – в случая, изчезването на сина на Даян (Елизабет Банкс), смъртоносен инцидент в минната компания, чийто директор е съпругът на Даян (Джош Лукас) и единственият оцелял от инцидента (Бойд Холбрук) се оказват опасно оплетени в кълбо от тайни, лъжи и истини, което доказва за пореден път, че малките драми водят до... големи такива.
Семейни реликви – 24 октомври
България, 2015, 120 мин
режисьор: Иван Черкелов
с участието на: Жана Караиванова, Андрей Андреев, Блаже Димитров, Александър Бенев, Венци Занков, Глория Петкова
Ясно е, че американското издание на SO Independent в Ню Йорк всяка година представя подобаващо българското кино, но едва на миналогодишното юбилейно SO Independent издание в България, за пръв път, бяха включени родни филми в програмата. Хубавото е, че това явно ще се превърне в чудесна традиция, а новият филм на Иван Черкелов, освен друго, хубаво напомня, че авантюрата с киното на директора на SO Independent Жана Караиванова започва именно като актриса – ролята ѝ на майка обединява тук нишките на взаимосвързаност между членовете на едно семейство, попаднало в три, на пръв поглед, независими една от друга ситуации до достигане на... общ катарзис и награда от фестивала Златна роза 2015.
Омарът – 24, 28 октомври и 1 ноември
Ирландия / Англия / Гърция / Франция / Холандия, 2015, 118 мин
режисьор: Йоргос Лантимос
с участието на: Лeа Сейду, Колин Фарел, Рейчъл Уайз, Джон Райли, Оливия Колман
Някъде там, в близкото бъдеще, според законите на Градът всички неженени хора биват арестувани и изпращани в Хотелът – мястото, където те са длъжни да изберат партньор. Ако след 45 дни те все още не са го направили, то биват превръщани в животни (по техен избор, нали!) и пускани в Горите – мястото, където живеят Самотниците, които вярват, че все още съществува... Любовта. Наречи го социална утопия, наречи го иронична гротеска на законите и проблемите в съвременното ни общество, наречи го както искаш, но Омарът дава храна за размисъл, която си заслужава наградата на журито от Кан 2015.
Земя на Дрога – 24 октомври и 1 ноември
САЩ / Мексико, 2015, 100 мин, документален
режисьор: Матю Хайнман
Ясно е, че войните за влияние на наркокартелите в Мексико са ежедневие, което отнема стотици животи, също като наркотиците, заради които се водят. Смелата и доста рискова идея на режисьора Матю Хайнман да документира битката на две граждански организации (движението Самозащита, водено от Хосе Докторът Мирелес и обединението от бивши военни За разбирателство по границата на Аризона на Тим Приковаващият Фоли) срещу наркокартела Рицари на църквата стига до кадри на ръба на фронтовата линия – там, където границата между добро и зло е размита, а насилието се превръща в същия опиат, заради който започва всичко. Там, по долината Кокаиновата алея, където разходката винаги е била, е и ще продължи да бъде смъртоносна.
3 ½ минути, 10 куршума – 24 и 27 октомври
САЩ, 2015, 98 мин, документален
режисьор: Марк Силвър
Една вечер през 2012, две коли паркират една до друга на бензиностанция във Флорида. 3 ½ минути по-късно, 10 куршума са изстреляни от белия мъж на средна възраст Майкъл Дън, а 3 от тях спират живота на 17-годишния чернокож тийнейджър Джордан Дейвис – въпросът е дали истината има цвят, когато в дебрите на човешкото съзнание расизъм, социални и обществени проблеми чертаят границата между живота и смъртта.
Straight Outta Compton – 24, 29 октомври и 1 ноември
САЩ, 2015, 147 мин
режисьор: Ф. Гари Грей
с участието на: О'Шей Джаксън, Кори Хоукинс, Джейсън Мичел, Нийл Браун, Алдис Ходж, Пол Джамати
Straight Outta Compton е дебютният албум на култовата калифорнийска рап група N.W.A (иначе казано Niggaz Wit Attitudes) на Eazy-E (Джейсън Мичел), Dr. Dre (Кори Хоукинс), Ice Cube (О'Шей Джаксън), MC Ren (Алдис Ходж) и DJ Yella (Нийл Браун) – биографичната G-драма разказва историята на първата Уест Коуст гангста рап група през бийтовете и текстовете на емблематичните Gangsta Gangsta, Boyz-n-the-Hood и Fuck tha Police, а камерата на Матю Либатик (операторът на всички филми на Дарън Аронофски) и опитът на режисьора Ф. Гари Грей (снимал както видеа на Ice Cube, Dr. Dre, Cypress Hill, Outkast, така и класики като Петък) неусетно разкриват, че еготрипът за власт, пари, влияние и слава е в основата на прецакването на всяка добра идея Wit Attitude.
Слушай, Филип! – 25 и 27 октомври
САЩ, 2014, 108 мин
режисьор: Алекс Рос Пери
с участието на: Ерик Богосян, Джейсън Шварцман, Елизабет Мос, Джонатан Прайс, Кристен Ритер, Джозефин де ЛаБаум
Филип (Джейсън Шварцман) е претенциозен писател, който има всичко – слава и успех на романите, които издава, емоционална връзка с фотографката Ашли (Елизабет Мос) и ерудиран приятел с отдалечена вила, където да намери спокойствие и вътрешен мир, но... няма нужда от нито едно от тези неща. Може би, защото като всяко произведение на изкуството той си е... самодостатъчен.
Булчинска рокля – 25 октомври и 1 ноември
Куба / Испания, 2014, 100 мин
режисьор: Марилин Солайа
с участието на: Лаура де ла Ус, Луис Алберто Гарсия, Хорхе Перугория, Исабел Сантос, Марио Гера
Доколко се познаваме един друг – дори тези, които са безнадеждно влюбени един в друг и са щастливо женени цял живот (като двойката медицинска сестра и строителен работник от Хавана тук), дори те имат тайни помежду си, които в един неволен момент да срутят общия живот, който са градили.
Малала – 25 и 31 октомври
САЩ / ОАЕ, 87 мин, документален
режисьор: Дейвис Гугенхайм
17-годишната Малала Юсафзай е Нобелов лауреат за мир, защото в размирния Пакистан публично защитава правото на момичетата да получават образование. И дори отнася куршум (когато е на 15) на връщане от училище за тази своя инициатива, но този интимен филм-портрет разкрива, че куршумът е най-малката цена, която Малала и нейното семейство плащат в борбата си за правото на образование за всички момичета по света.
Джеймс Уайт – 26 и 29 октомври
САЩ, 2015, 85 мин
режисьор: Джош Монд
с участието на: Кристофър Абот, Синтия Никсън, Скот Мескуди, Рон Ливингстън, Макензи Лий, Дейвид Кол
Пълнометражният дебют на режисьора Джош Монд е съзряването, от което има нужда и неговият герой Джеймс Уайт (Кристофър Абът) – младеж, който броди по ръба между постоянните кризи на тежкоболната му майка и личните му екзистенц драми и желания, докато не дойде момента, в който трябва да тегли чертата, която разделя живота от смъртта.
Хуан на мъртвите – 26 и 31 октомври
Испания, Куба, 2011, 92 мин
режисьор: Алехандро Бругес
с участието на: Алексис Диас де Вильегас, Хорхе Молина, Андрос Перугория, Андреа Дуро, Джаз Вила, Елиесер Рамирес
В живота на кубинския льохман Хуан няма нищо по-важно от дъщеря му Камила и от изкарването на лесни пари – дори когато на Острова на свободата плъзва странна зараза от агресивни, нападащи се взаимно, не-мъртви хора, Хуан е готов с работещ бизнес план, а борбата му за оцеляване превръща тази иронична зомби-комедия не само в тънка сатира на режима на Кастро, но и на всичко случващо се отвъд бреговете на Острова на свободата.
Глутницата – 26 и 28 октомври
САЩ, 2015, 90 мин, документален
режисьор: Кристал Мозел
Киното наистина е паралелна реалност, а в случая на шестимата братя Ангуло то е единствената реалност – живеещи от социални помощи и в пълна изолация от обществото в апартамента си в Долен Манхатън, братята, по прякор Глутницата, научават всичко за заобикалящия ги свят от филмите, които гледат и възстановяват (с изключително въображение) сцена по сцена, по цял ден. Всичко това се променя, когато един от братята избягва от апартамента и дори днес има вече официално произведен късометражен филм (Window Feel от Мукунда Ангуло), а съдбата на Глутницата в документалния филм на Кристал Мозел обира куп награди от фестивали – най-добре, обаче, за всичко любопитно около Глутницата ще разкаже българският продуцент на филма Изабела Ценкова, с която ще има специална среща в рамките на SО Academy лекциите на фестивала, които ще се проведат на 26 и 27 октомври.
Венеция – 27 и 29 октомври
Куба, 2014, 74 мин
режисьор: Кики Алварес
с участието на: Клаудия Муньис, Марианела Пупо, Марибел Гарсия Гарсон, Хорхе Молина, Джаз Вила
Моника, Виолета и Майелин са три верни до гроб приятелки, които работят в козметичен салон в Хавана. Невинната, на пръв поглед, покупка на рокля за едната от тях, обаче, се превръща в пъстър нощен калейдоскоп от емоции и случки из потайностите на Хавана, където, призори, се ражда и тяхната мечта – за собствен салон за красота, наречен Венеция.
Мандарина – 27 и 31 октомври
САЩ, 2015, 88 мин
режисьор: Шон Бейкър
с участието на: Китана Кики Родригес, Джеймс Ренсън, Миа Тейлър
Коледа грее из улиците на Лос Анджелис, но не и в сърцето на Сим-Ди – излязла току-що, след кратък престой в затвора, тя научава за изневерите на гаджето ѝ сводник и заедно с приятелката си Александра тръгва по следите на възмездието, а ние се озоваваме в центъра на лабиринта от пикантни взаимоотношения между субкултурите в Ел Ей.
Опиат – 28 и 30 октомври
САЩ, 2015, 103 мин
режисьор: Рик Фамуиуа
с участието на: Шамейк Мур, Кирси Клемънс, Тони Револори, Зоуи Кравиц, Шанел Иман, Блейк Андерсън, A$AP Rocky, Кимбърли Елис
Животът на тийна от всяко едно поколение е труден – питайте Малкълм (Шамейк Мур) дали му е лесно да се впише във всички ърбан стереотипи на съвременното гето, докато кандидатства за Харвард, свири в пънк група, търгува наркотици за биткоини и ходи на тайни рап партита с A$AP Rocky, Vince Staples, Tyga и Зоуи Кравиц, а историята му е разказвана от Форест Уитакър.
Докоснати от огъня – 28 октомври
САЩ, 2015, 110 мин
режисьор: Пол Далио
с участието на: Кейти Холмс, Люк Кърби, Кристин Лахти, Грифин Дюн, Брус Олтман
Границата между лудостта, любовта и поезията винаги е била тънка – така е и в живота на Карла и Марко, поети с маниакално-депресивно разстройство, които след кризи винаги се озовават в една и съща психиатрия. Химията помежду им не е като химията в лекарствата, които пият, както красивата им, но саморазрушителна история, заснета от българските оператори Александър Станишев и Кристина Николова (ко-продуцент и на филма) далеч не е просто екзистенц терапия на чувствата в съвременното ни болно общество.
Докато сме млади – 29 октомври и 1 ноември
САЩ, 2014, 97 мин
режисьор: Ноа Баумбах
с участието на: Бен Стилър, Наоми Уотс, Адам Драйвър, Аманда Зейфрид, Чарлз Гродин, Адам Хоровиц
И вторият филм на Ноа Баумбах (след откриващият Госпожица Америка) от програмата на тазгодишния SO Independent фестивал не изневерява на запазената му марка – емоционална честност и история, разказана умело на езика на съвремието ни. История, която оплита блестящо две двойки – Джош и Корнелия (Бен Стилър и Наоми Уотс) с Джейми и Дарби (Адам Драйвър и Аманда Зейфрид), така че да осъзнаем за пореден път, че в живота има повече неща, които ни свързват, отколкото ни разделят. История за допирните точки между старостта и младостта, между киното и реалността, между мечтите и разочарованията, озвучена перфектно от Джеймс Мърфи.
Reach Your Limits – 30 октомври
България, 2015, 54 мин, документален
режисьор: Димо Петков
Всички знаем историята на Кирил Николов-Дизела за миналогодишния му опит да пробяга най-дългия туристически маршрут в България, от връх Ком до нос Емине, за рекордните 5 дни, но ето как звучи разказа за границите на човешките възможности от първо лице.
Септември в Шираз – 1 ноември
САЩ, 2015, 110 мин
режисьор: Уейн Блеър
с участието на: Ейдриън Броуди, Селма Хайек, Шоре Акрашлу, Алон Абутбул, Башар Рахал
Хубаво е, че изданието на SO Independent тази година ще завърши с премиерата на американски филм, заснет изцяло в София от австралийски режисьор с почти изцяло български екип, който разказва универсална история за оцеляването на едно еврейско семейство, останало в плен на ислямската революция в Иран – съпрузите Исаак (Ейдриън Броуди) и Фарнеж (Селма Хайек) нагазват дълбоко в граничната зона между живота и смъртта, в компанията на български актьори като Башар Рахал, Бойко Кръстанов, Велислав Павлов, Георги Златарев, Димитър Илков, Ивайло Димитров..., за да се стигне до глобализационен катарзис, който доказва за пореден път, че всичко, което се случва на тази планета засяга всеки, който живее на нея.
SOfia Independent Film Festival 2015 е от 22 октомври до 1 ноември в салоните на Дом на киното, Одеон и Люмиер
