My Mir

Есенният киномаратон няма край – също като филмите от 28-то издание на Киномания (пълната програма е тук), но за нас качеството винаги е било по-важно от количеството, затова от 13 до 30 ноември залагаме на 15 филма, които доказват за пореден път, че киното имитира живота, а не обратното.

Потъването на Созопол – 13, 20, 21 и 24 ноември

България, 2014, 100 мин

режисьор: Костадин Бонев

в ролите: Деян Донков, Снежина Петрова, Светлана Янчева, Леонид Йовчев, Стефан Вълдобрев, Васил Гюров

Хубаво е когато кинофестивалите у нас (независимо на какво кино акцентират) се откриват с български филм – значи родното кино не потъва, както и Созопол не потъва, но историята на главния герой тук доста напомня ситуацията в нашето кино – аутсайдер в безизходица, който живее повече в сантимент спомени и по-малко в настоящето, докато ритуално (с десет бутилки водка, нали) чака промяна на живота си. Сигурното е, че без да предизвикаме Промяната, чудесата на Новия живот няма как да дойдат сами.

Би Би Кинг: Животът на Райли – 14, 15, 17, 18 и 22 ноември

Великобритания, 2014, 95 мин, документален

режисьор: Джон Брюър

"Свири като някой, за когото ти пука, но се опитвай да бъдеш себе си, докато го правиш" казва Маестрото на блуса Райли Б. Кинг, който вече 89 години не изневерява на себе си. Тук животът му (разказан от Морган Фриймън) се вие като виртуозно изсвирена мелодия от самия Кинг на блуса – от нотите на расизма и памучните полета на Юга, през редки архивни кадри и историите за кръщаването на китарите му с женски имена до поклона на цялото музикантско войнство (Ерик Клептън, Бъди Гай, Карлос Сантана, Боно, Рон Ууд, Ринго Стар, Джордж Бенсън, Пол Роджърс, Слаш... ) пред Краля.

Атила Марсел – 14, 17 и 18 ноември

Франция, 2013, 106 мин

режисьор: Силвен Шоме

в ролите: Гийом Гуикс, Ан льо Ни, Бернадет Лафон, Елен Венсан, Жан-Клод Драйфюс

В първия си игрален филм режисьорът Силвен Шоме не изневерява на сюрреалната поезия от аниме класиката Трио Белвил – отново имаме ексцентрично-живописни лели; отново имаме обсебен от една цел младеж (колоездачът от Трио Белвил сега е талантлив пианист) в лицето на интровертния Пол, отглеждан след смъртта на родителите си от лелите му; отново имаме магията в ежедневието (ала визуалните оди на Жан-Пиер Жьоне) с мистъри отварата на съседката мадам Пруст и ето, че в търсене на изгубеното време пред очите ни изниква шарена история за малките неща в живота, които го превръщат в калейдоскопична приказка без край.

Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството – 15, 16, 18 и 23 ноември

САЩ, 2014, 119 мин

режисьор: Алехандро Гонзалес Иняриту

в ролите: Майкъл Кийтън, Зак Галифанакис, Едуард Нортън, Андреа Райзбъро, Ейми Райън, Ема Стоун, Наоми Уотс, Линдзи Дънкан

В новото си творение Алехандро Гонзалес Иняриту прави това за Майкъл Кийтън, което Куентин Тарантино направи за Джон Траволта и Брус Уилис в Криминале – рифреш на кариерата, също като тази на току-що излязлата от клиника по рехабилитация холивудска екшън звезда Ригън Томсън (Майкъл Кийтън брилянтно-иронично се закача с емблематичното си амплоа на първия евър Батман), който трябва да се пребори с шизофренията, с хаоса на личните си взаимоотношения (страхотни поддържащи роли на Едуард Нортън, Ема Стоун и Наоми Уотс), за да полети отново на крилете на живота. Да, история, която адски напомня брилянтното амплоа на Ал Пачино в Принизяването, а страхотната самоирония и сатира и в двата филма направо ги абонира за раздаването на Оскар 2015.

Г-н Търнър – 15, 21, 22 и 23 ноември

Великобритания/Франция/Германия, 2014, 149 мин

режисьор: Майк Лий

в ролите: Тимъти Спол, Дороти Аткинсън, Марион Бейл, Лесли Манвил, Рут Шийн

Режисьорът Майк Лий обича типично британските сюжети, също както явно обича живописта на Джоузеф Търнър – животът на човека, променил из основи британската живопис през XIX век (заслужена Кан награда за най-добър актьор на Тимъти Спол) е изписан тук хем по всички канони на биографичната драма (ексцентричен характер, извънбрачни любовни афери... ), хем извън тях, така че вечният тандем на режисьора Лий с оператора Дик Поуп да се доближи до шедьовър на Търнър – с яркия колорит и наситеност на големите, важни събития и мрачното изящество на дребните (но също толкова важни) детайли, които да напомнят, че голямата картина на живота и вселената е изрисувана от хаоса на хилядите (не)значителни моменти.

Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна – 15, 18, 20 и 26 ноември

Швеция, 2013, 114 мин

режисьор: Феликс Хернгрен

в ролите: Роберт Густафсон, Ивар Викландер, Миа Скерингер, Алън Форд

100-годишният Алън Карлсон обича две неща в живота – да взривява бомби и да се озовава на грешното място в точното време, а комбинацията от двете оказва влияние на едни от най-важните събития на ХХ век. Чаровно-хумористичният роман на Юнас Юнасон оживява пълнокръвно тук на границата на абсурда, където избягал от старчески дом 100-годишен старец, куфар с милиони в кеш, мила слоница, апатичен полицай и сбор от великите диктатори и учени на ХХ век се събират в атомно-комедийна бомба със закъснител.

Истинският Сен Лоран – 15, 16, 22, 23 и 30 ноември

Франция, 2014, 151 мин

режисьор: Бертран Бонело

в ролите: Гаспар Юлиел, Жереми Рение, Луи Гарел, Хелмут Бергер, Брейди Корбет, Леа Сейду, Амира Касар, Валерия Бруни Тедески, Джасмин Тринка

Явно емблематичните френски модни дизайнери са обречени да споделят обща киносъдба – също както през 2009 излязоха два биографични филма за Коко Шанел, така и тази година, едно след друго, се появяват две заглавия, разкрояващи два различни етапа от живота на Ив Сен Лоран – и ако първият Ив Сен Лоран (на Жалил Леспер) акцентира на ранните години на модния дизайнер, превърнали го в икона, то Истинският Сен Лоран (или по-коректното Сен Лоран) се фиксира в хедонистичния миг на върха на славата, златните Сен Лоран години от 1967 до 1976. За цялата картинка, може би, е най-добре да се изгледат и двата филма, но пък французите си избраха именно Истинският Сен Лоран да ги представя в номинациите за най-добър чуждестранен филм на Оскар 2015.

Джеймс Браун: Soul Brother № 1 – 15, 21, 22 и 28 ноември

САЩ, 2014, 138 мин

режисьор: Тейт Тейлър

в ролите: Чадуик Босман, Нелсън Елис, Дан Акройд, Виола Дейвис, Лени Джеймс, Октавия Спенсър, Брандън Смит, Онжаню Елис, Ник Евърсман, Тарик Тротър, Джил Скот, Алое Блек

Музикалните биографии винаги танцуват на тънката граница между трибют към музикалното наследство на своя герой и фокуса върху тъмните драми в личния му живот – когато филмът е за Кръстникът на соула, продуциран е от самия Мик Джагър (срещал неведнъж Джеймс Браун), режисиран е от Тейт Тейлър (нашумял със сантимент драмата Южнячки, чийто главни героини Виола Дейвис и Октавия Спенсър влизат тук в ролята на най-важните жени в живота на Браун), а актьорският каст включва хип-хоп и аренби звезди като Black Thought от The Roots и Джил Скот (като жената на Браун Dee-Dee Дженкинс), то комбината от трибют и житие драма е в перфектен баланс.

Мангелхорн – 16, 21, 25 и 27 ноември

САЩ, 2014, 97 мин

режисьор: Дейвид Гордън Грийн

в ролите: Ал Пачино, Холи Хънтър, Хармъни Корайн, Крис Месина

Вторият шанс в живота отново е на фокус и във втория Пачино филм за годината – и макар блестящото му (и много лично) амплоа в Принизяването да изглежда недостижимо, то неговият герой тук Ей Джей Мангелхорн също изповядва интригуваща екзистенц философия и също (като заклет ключар в Тексас) притежава ключа към не една и две тайни, и естествено, към голямата Любов.

Рио, обичам те – 16, 17, 21 и 23 ноември

Бразилия, 2014, 110 мин

режисьори: П. Сорентино, Им Санг-соо, Н. Лабаки, Дж. Туртуро, К. Салданя, Ст. Елиът, Ф. Мейрелес, Г. Ариага, Ж. Падиля, А. Вадингтон, В. Аморим

в ролите: Венсан Касел, Харви Кайтел, Джон Туртуро, Ванеса Паради, Надин Лабаки, Родриго Санторо, Фернанда Монтенегро, Емили Мортимър, Бебел Жилберто, Джейсън Айзъкс, Вагнер Моура, Клаудия Абреу

Първо беше Париж, обичам те, после беше Ню Йорк, обичам те, а сега дойде време за кинообяснение в любов към Рио де Жанейро – съвсем навреме след тазгодишното Световно по футбол и преди очакваната лятна Олимпиада. Също като при тези два Мондиала и тук (по добре позната формула) се събират режисьори и актьори от цял свят, за да разкажат шарени калейдоскоп истории – за вампири, за танци, за творци и техните музи, за любов, за престъпност, за спорт и туризъм, за море и вечно лято... за всичко онова, което носи името Рио де Жанейро.

Голгота – 16, 19, 20 и 25 ноември

Великобритания/Ирландия, 2014, 100 мин

режисьор: Джон Майкъл Макдона

в ролите: Брендън Глийсън, Крис О'Дауд, Кели Райли, Ейдън Гилън, Дилън Морън, Исаак дьо Банколе, М. Емет Уолш, Мари-Жозе Крос, Домнал Глийсън

Също като брат си Мартин Макдона, и Джон Майкъл Макдона обича черния хумор и абсурд ситуациите, обича да разказва типично ирландски истории, които звучат универсално и явно обича да работи с Брендън Глийсън (симпатичният наемен убиец в братовия В Брюж) – в своеобразното продължение на дебютния му Големият полицай от малкия град, Глийсън този път е в амплоато на свещеника Джеймс Лавел, който при изповед научава, че ще бъде убит след седмица – време достатъчно, за да разплете причините за своята смъртна присъда; време да бъдат спасени няколко изгубени души; време за ноар прелюдия към финала на Майкъл Макдона трилогията филми с Брендън Глийсън.

Пазолини – 20, 24 и 30 ноември

Франция/Италия/Белгия, 2014, 85 мин

режисьор: Абел Ферара

в ролите: Уилям Дефо, Нинето Даволи, Рикардо Скамарчо, Валерио Мастандреа, Адриана Асти, Мария де Медейрос, Джада Колагранде

2 ноември 1975 – последният ден от живота на италианския киноас Пиер Паоло Пазолини, неразкрито убийство, провокативният филм Сало или 120-те дни на Содом и последното интервю на Пазолини – всичко това оживява адски пълнокръвно тук благодарение на майсторски ненатрапчивата режисура на Абел Ферара и плашещо тоталната външна прилика на Уилям Дефо с Пазолини, в чийто образ Дефо влиза като във втора кожа с повече от убедителната Пазолини изповед: "Аз си плащам цената за живота, който живея... той е като пропадане в ада. Но когато се върна – ако се върна – съм видял други неща."

Госпожица Юлия – 19, 20, 23, 24 и 27 ноември

Норвегия/Великобритания/Ирландия/Франция, 2014, 129 мин

режисьор: Лив Улман

в ролите: Джесика Частейн, Колин Фарел, Саманта Мортън

Явно, докато я е снимал в десет филмови класики, Ингмар Бергман е предал на Лив Улман не един и два мастърклас режисьорски трика за нагнетяване на съспенса – именно това иконичната актриса (влязла и в режисьорско амплоа от '92-а насам) идеално постига в екранизацията си по пиесата на шведския класик Аугуст Стриндберг, а Джесика Частейн (като аристократката Юлия) и Колин Фарел (като прислужника Джон) тук са във вихъра на флирта с психодрамата.

Измет – 23 ноември

Великобритания, 2014, 113 мин

режисьор: Стивън Долдри

в ролите: Селтон Мело, Вагнер Моура, Руни Мара, Мартин Шийн, Риксън Тевис, Едуардо Луис, Габриел Вайнстайн

Тримата чаровни хлапаци Рафаел, Гардо и Габриел Плъха сортират както боклука, така и морала на Рио де Жанейро – след като портфейл с ценна информация попада в ръцете на Рафаел, подобно на трима мускетари, фавела триото тръгва на поход за справедливост (така е редно, казват те) срещу корупцията, политиката, полицията... с помощта на много смелост, хумор, бързи крака и мисъл, и ключовата роля на английския, който учат с Оливия (Руни Мара), асистентката в мисията на отец Джулиърд (Мартин Шийн) и най-вече на съдбоносната среща с фамилия Анжело (неслучайно името значи ангел)... докато неусетно стане време за изхвърляне на боклука, а не за задаване на въпроси #кой и #защо.

Магия в полунощ – 23, 24, 25 и 26 ноември

САЩ, 2014, 97 мин

режисьор: Уди Алън

в ролите: Колин Фърт, Ема Стоун, Саймън Макбърни, Марша Гей Хардън, Айлийн Аткинс, Джаки Уийвър, Хамиш Линклейтър, Катрин Маккормак, Уте Лемпер

Някак на магия хиперактивният Уди Алън продължава да пише и режисира дежурният си един филм на година. Да, неминуемо повтаря теми, сюжети и герои от предишни филми и ако Магия в полунощ напомня елегантно съчетание между Проклятието на Скорпиона, Сензацията (и в двата интригата се върти около илюзионисти и медиуми) и Полунощ в Париж (заради любимите на Уди 20-те години на миналия век), то именно в това се крие магията в неговите филми – да превръща коренно различни лица, съдби, герои (като снимащите за пръв път с него Колин Фърт и Ема Стоун) в неделима част от вечния му сатиричен водевил на... Любовта.

Киномания 2014 е в салоните на НДК, Люмиер, Одеон, Дом на киното, Евро Синема, Френски институт и културен център G8 от 13 до 30 ноември 

Всеки град има точно толкова истории, колкото герои живеят в него. Някои от тях, обаче, остават незабелязани, защото, нали знаете, че най-важното е невидимо за очите – също като историята на героите в чаровния аниме филм Малка среща: Градът (ексклузивен откъс може да гледате тук) на режисьора-аниматор Мария Петева, която ще подшушне кои са Хейт и Нейчър, какво е анимация за сърцето, защо малките невинни неща в живота са от огромно позитивно значение и...

Какво?

Малка среща: Градът е анимация вдъхновена от малките неща... като малките невинни любовни истории, които ти пълнят сърцето с позитивни емоции.

Историята започна още преди 3 години, но не от любовна история в личен план, а от факта, че анимациите, с които ни засипваха в университета бяха мрачни, студени и след прожекция ти се иска да отидеш в някой ъгъл и да стоиш там, докато отмине депресията. За мен анимацията трябва да е нещо живо, красиво и вълнуващо.

Кой?

Любимата ми част – влюбената двойка – са типични стереотипи като в книга или комикс, но леко завъртяни. Аз ги наричам Хейт и Нейчър (от "омраза" и "природа"), но за повечето хора са момчето от огън и момичето от вода и както си личи от имената, единия е направен от огън, другия от вода. Характерите им също са подобни на техните стихии – огънят е с екстремните емоции, а и е доста зъл, докато водата е миловидна, силна и игрива.

Кога & Как?

Когато започнах да правя филма исках да имам любовна история, но в нея да има нещо повече. Исках да имам по-интересни елементи, които са невъзможни в реалния живот. В комбинация с факта, че съм почитателка на теорията за четирите стихии, идеята за съвместимост на огън и вода веднага ме вдъхнови. Въпреки, че любовта им изглежда крайно невъзможна, двамата успяват да се напаснат един с друг и точно това е красотата на едно влюбване.

Най-голямата провокация във филма беше анимирането. Тъй като двамата ми главни герои не са много сложни като рисунка, най-важното бе да успея да им предам характер чрез начина, по който се движат. За мен това бе особено трудно, но и много вълнуващо. Отделих особено внимание на хумористичната част, която е първата половина на филма. Сцената с влюбването също бе много важна и върху нея съм работила най-много, с най-разнообразни идеи как най-добре да подчертая емоциите на героите.

Тук не мога да не спомена Александър Костов, който вдъхна живот на филма с музиката си и засили ефекта на кратката история.

Защо?

Достатъчно вече сме засипвани с неща, които по-малко ни вдъхновяват и повече ни правят страхливи. И ако попиташ някой защо, ще ти бъде отговорено: "защото животът е такъв". Анимацията ми се възприема като детска, измислена и твърде наивна. Независимо от това, е позитивна и забавна, направена с идеята да ти стане приятно на сърцето, докато я гледаш. Да се вдъхновиш, че понякога и малките неща в живота са със значение.

Малка среща: Градът е на фестивала New Wave 2 (21-24 януари 2015) в кино Одеон

"Защо да ревем, като можем да пеем?" иронично питат Pixelhunters (студио за 3D анимация, визуални ефекти и видеоигри, базирано в Дубай, ОАЕ) в своята аниме поредица, посветена на позитивното мислене. Да, всички проблеми са ни в Главата, а именно мисленето определя и отношението ни към света, и изборите, които правим, и живота, който живеем – за Позитивното Мислене, за изборите, за филмите Why Roar? и LIFE тон за песен дават Ани Атанасова и Илия Атанасов от студиото Pixelhunters...

Какво?

Мини анимационен филм за един динозавър, който върви през гората, тежко, строго, страшно. Когато отваря уста, вместо да чуем зловещ рев, динозавърът започва да пее операта Кармен – в крайна сметка "Защо да ревем, като можем да пеем?".

Кой & Къде?

Нашата компания Pixelhunters специализира в направата на 3D анимационни филми, визуални ефекти за кино и видеоигри. Стараем се да бъдем иновативни и най-вече позитивни. Има една поговорка "Който пее, зло не мисли" – мислим, че е валидна и за дигиталния свят, в който живеем. Животът в тази ера на технологии и свръхконкуренция, световни кризи и природни бедствия е много стресиращ, хората забравят колко важно е да бъдеш позитивен. Много от нещата околко нас не могат да се променят, но можем да променим начина, по който гледаме на тях. Един позитивен човек предразполага и привлича хората към него, докато негативния човек е намръщен, гневен, разярен.

Какво по-мотивиращо можем да намерим от една красива история, поднесена по различен и оригинален начин? Мечтата на всеки артист е да твори продукции, които биха направили впечатление, биха се запомнили. Това изисква страст, мотивация и търпение да пробваш различни техники, за да получиш все по-добър ефект, по-добра анимация, по-добър продукт. Предимството на компютърната анимация е, че чрез нея можем да изразим нашето виждане за дадена история и да я направим уникална, визуално атрактивна, не задължително съществуваща в реалния свят. Можем да споделим какво витае в нашето въображение, да споделим мечтите си...

Кога & Как?

Започнахме като на шега. Имахме динозавъра от един стар проект, но тъй като се получи доста оригинален и фотореалистичен, решихме, че можем oще да поекспериментираме с него и да сътворим нещо красиво.

Мислим, че успяхме да комбинираме много високо качество на компютърна анимация с оригинална история и послание. Получихме много позитивни отзиви, награди (Telly Award 2013, Ava Digital Awards 2013), получихме и покана от списанието 3D Artist да публикуваме динозавъра на корицата на брой 63, заедно с туториал за направата му, но най-важното е, че май успяхме да накараме хората да се замислят и да бъдат по-позитивни.

Защо?

Голяма част от екипа ни сме българи, а за съжаление, ние като нация сме доста негативни. В същото време живеем в държава (студиото Pixelhunters е базирано в Дубай), където преобладава позитивното. Тук подходът към поднасяне на новините е различен, хората като цяло са по-усмихнати и така се роди идеята за посланието – филмчето е за фенове на красиви анимации с желание да погледнат по различен начин на света – все пак "Който пее, зло не мисли".

LIFE

Какво?

LIFE е третото филмче (след Why Roar?) от поредицата ни, посветена на Позитивното Мислене. Все пак, животът е най-ценното, което имаме, животът е не само физическото ни съществуване, а как го водим, как живеем. Животът е свързан с изборите, които правим. Можем да се чувстваме мизерни и нещастни, ако това е нашия избор, а можем да бъдем позитивни и добри.

Кой?

Главният герой във филма е воин в постапокалиптичен свят. Свят унищожен от борби, насилие, безсмислени действия. Той е в състояние на равносметка на стойностите на живота си, на изборите направени до момента. Филмът е изпълнен с метафори, опитваме се да накараме зрителя да погледне света от друга перспектива, да направи промяна, ако не е доволен от живота си.

Как?

Почти всички визуални артисти (особено мъжката част) се впечатляват от роботи, механични части, битки. Нашият екип се амбицира да направи своя версия на механичен воин. Много усилия и любов бяха вложени, за да се изпипат и най-малките детайли по него. Когато роботът се получи много добър като модел, сякаш не ни се искаше да спрем само дотук и да го оставим така, без душа. Затова започнахме да мислим как да го оживим...

Нямаше никакво съмнение, че посланието ни трябваше да е позитивно, въпросът беше какъв избор да направим? И така, малко по-малко, започна да се заражда идеята за избора. Първоначално идеята не беше съвсем ясна, искахме да кажем прекалено много неща, затова творихме шотове след шотове, правихме промени по историята почти до самия край. Предизвикателството беше как най-добре бихме дали живот на нашето послание. Много хора работихме не само по визуалните ефекти и анимацията, но и по самия сценарий. С часове сме обсъждали какво да покажем, как да направим историята различна, а не просто да е поредното sci-fi филмче с роботи.

Защо?

Целта на филмчето е да ни накара да се замислим за начина ни на живот – за това какви сме избрали да бъдем и за това в каква посока искаме да вървим. Понякога е по-добре да направиш грешен избор и да се поучиш, отколкото да не направиш никакъв избор. И най-важното – достатъчно силни ли сме, все пак, да направим правилния избор, когато се налага?

Когато стане дума за американско независимо кино, винаги на върха на езика е кодовата дума Сънданс – SOfia Independent Film Festival пък се превърна в негова емблема у нас и логично фокусът на петото юбилейно издание (от 24 октомври до 1 ноември) пада именно върху големите победители на Сънданс 2014. Хубавото е, че освен тях, тази година SO Independent мирогледа се разширява (пълната програма е тук) с български (документалните Следи и емоционалната Виктория), немски (Завръщане в Хомс, Серо Торе), руски (Няма да се върна) и австралийски (52 пъти вторник) филми, а като добавим гранде премиерите на Принизяването и Ловец на лисици (които може да се окажат ключов фактор на Оскар 2015), то спокойно може да кажем, че SOfia Independent Film Festival не само расте и не старее, ами е напипал пулса на съзряването за независимостта.

Камшичен удар – 24, 26 и 31 октомври

САЩ, 2014, 106 мин

режисьор: Деймиън Чазел

в ролите: Майлс Телър, Дж. К. Симънс, Пол Рейзър, Мелиса Беноист, Остин Стоуел

Каква е цената на перфекционизма в живота – един от големите победители (награда на журито и на публиката) на Сънданс 2014 намира отговори на този въпрос, докато следи отблизо (с изпипани детайли) съдбата на Андрю (талантлив 19-годишен барабанист в манхатънска музикална школа), който с всеки удар по барабаните бяга от страха да не се провали, също като баща си и неговата писателска кариера, но и всеки удар го доближава до Терънс Флетчър – мастер диригент и преподавател, чудовището на перфекционизма, което иска да извади максимума от своите ученици с цената на... всичко.

По-добър живот – 24, 26, 27 и 29 октомври

САЩ, 2011, 98 мин

режисьор: Крис Уайц

в ролите: Демиян Бишир, Хосе Хулиан, Еди Сотело

Темите "синове vs бащи" и "нелегална имиграция vs Щатите" не са нито нови, нито необичайни за независимото кино, но историята на градинаря-мексиканец Карлос и неговия син Луис тук така деликатно (с музиката на Александър Деспла) е прокарана през призмата на суровата истина за нещата от живота, че най-накрая и на тяхната улица да разцъфне слънцето на живота.

Добряци – 24, 27 октомври и 1 ноември

САЩ, 2014, 90 мин

режисьори: Хенрик Рубен Генц, Марк Годард

в ролите: Джеймс Франко, Кейт Хъдсън, Том Уилкинсън

Мъртъв съсед с крупна сума в кеш у дома и младата двойка Том (Джеймс Франко) и Ана (Кейт Хъдсън) със солиден дълг – налице са всички съставки за кримка с неочакван край, която да разкрие що е то добро и зло в сегашно време.

Завръщане в Хомс – 24, 28 и 30 октомври

Сирия/Германия, 2013, 90 мин, документален

режисьор: Талал Дерки

в ролите: Катан Хасун, Осама Ал Хомси, Талал Дерки, Орва Нирабиа

Светът е в постоянна война, тази в Сирия продължава вече над 3 години, а последиците/бежанските вълни от нея усетихме и ние – последиците за Басет (футболна звезда в сирийския национален отбор и знаков певец на революцията) и неговия приятел Осама (медиен активист и защитник на мира), обаче, превръщат внезапно и двамата мирно протестиращи срещу бруталния режим на Асад в революционно въоръжени бойци, а Завръщане в Хомс (с награда за най-добър чуждоезичен документален филм на Сънданс 2014) влиза в графата на филмите, които предизвикват бурни дискусии, но не и реални промени. Уви.

Хладнокръвният – 24, 28 и 31 октомври

САЩ, 2013, 106 мин

режисьор: Ариел Вромен

в ролите: Майкъл Шанон, Крис Еванс, Джеймс Франко, Уинона Райдър

Всеотдаен баща и съпруг или безмилостен наемен убиец със 100 жертви в актива – всеки има своята тъмна половина, но Ричард Куклински успява да я крие от семейството си чак до деня на ареста му през 1986 – биографичната драма на Хладнокръвният доказва за пореден път, че най-добрият сценарист е самия живот.

Вестникарчето – 24, 25, 28 и 31 октомври

САЩ, 2012, 101 мин

режисьор: Лий Даниелс

в ролите: Матю Маконъхи, Зак Ефрон, Никол Кидман, Мейси Грей, Джон Кюсак, Скот Глен

Шарен и калейдоскопичен като 60-те в Щатите, Вестникарчето върви по следите на едно расистко убийство в Щатите, но всъщност рисува картинката на едно общество, загубило и пътя, и посоката, и целта на своето съществуване, а режисьорът Лий Даниелс и българският композитор Марио Григоров продължават със стил екипната си работа от Прешъс насам.

Ловеца на лисици – 25, 26 октомври и 1 ноември

САЩ. 2014, 130 мин

режисьор: Бенет Милър

в ролите: Чанинг Тейтъм, Марк Ръфало, Стив Карел, Ванеса Редгрейв, Сиена Милър, Антъни Маки

Режисьорът Бенет Милър продължава своята любов към биографичните драми – след Капоти и Кешбол, сега е време за психоигри в свободен стил на тепиха и извън него между братята Шулц (борци-шампиони в Олимпийския отбор на Щатите през 80-те) и мултимилионера-меценат на борбата Джон Дюпон (нашият световен и олимпийски шампион Валентин Йорданов също е тренирал в неговия Foxcatcher отбор) – резултатът е фино изследване на тъмните дебри на съзнанието, превърнало един филантроп в убиец (комикът Стив Карел е готов за психодрами), а катарзисът по действителен случай вече се превръща в запазена Милър марка, което му донесе тази година и наградата за режисура в Кан.

Разбиването – 25, 30 октомври и 1 ноември

САЩ, 2013, 108 мин, документален

режисьор: Луси Уокър

Спортната памет помни шампионите и забравя загубилите, вечните втори в класирането – съдба, която преследва като проклятие сноубордистът Кевин Пиърс в 15-годишното му съперничество с емблемата на сноуборда и халфпайпа Шон Уайт. Съдба, която Кевин иска да избегне на Олимпийските игри във Ванкувър на всяка цена... дори тя да го отвежда близо до смъртта. Съдба, която винаги ще слага пропаст между Номер 1 и Номер 2, и ще тегне като проклятие – май неслучайно Шон Уайт се провали тотално в коронното си амплоа на Олимпиадата в Сочи тази година.

Предимствата да бъдеш аутсайдер – 25, 28, 30 и 31 октомври

САЩ, 2012, 103 мин

режисьор: Стивън Чбоски

в ролите: Логан Лърман, Ема Уотсън, Езра Милър, Мей Уитман, Нина Добрев, Пол Ръд, Исабел Лукас, Камила Бел, Ванеса Хъджинс, Кейт Уолш

Много са историите за тийн лузъри в киното – с психично разстройство, без приятели, със самоубил се най-добър приятел и писма до въображаем такъв... Чарли (Логан Лърман) е идеалният образец за тийн аутсайдер, но в същото време неговата история така изкусно бяга от клишетата, че може и да се съгласиш по въпроса дали няма нищо по-хубаво от това да бъдеш аутсайдер.

Франсис Ха – 25, 29 октомври и 1 ноември

САЩ, 2012, 86 мин

режисьор: Ноа Баумбах

в ролите: Грета Гъруиг, Мики Съмнър, Адам Драйвър, Майкъл Еспър

В живота на Франсис Ха нищо не е такова, каквото изглежда – ха си помислил, че си я опознал добре, ха те е изненадала с ново двайсе. Този живот като нонстоп оксиморон, обаче, е далеч по-шарен и вълнуващ от монохромността на ежедневието... поне в света на Франсис Ха.

Психиатрията Стоунхърст – 25, 29 и 30 октомври

САЩ, 2014, 112 мин

режисьор: Брад Андерсън

в ролите: Кейт Бекинсейл, Джим Стърджис, Бен Кингсли, Майкъл Кейн

Модерни методи за лечение на психичноболни, мистъри доктор Ламб (о, да, отива му на Бен Кингсли герой с такова име), фатална жена (Кейт Бекинсейл) – младият лекар Едуард Нюгейт (Джим Стърджис) е изправен пред въртележка от тъмни страсти и емоции на съзнанието, както подобава на всяка история, вдъхновена от разказ на Едгар Алън По.

Военна история – 25, 30 октомври и 1 ноември

САЩ, 2014, 90 мин

режисьор: Марк Джаксън

в ролите: Катрин Кийнър, Хафсия Херзи, Винченцо Донатела Финокарио, Бен Кингсли

Две жени търсят спасение една в друга – Лий (Катрин Кийнър) е фотограф във военни, конфликтни зони, която преживява в каданс загубата на колегата и любим Марк (с когото са споделили интимно пътуване в Сицилия) и именно там среща млада, гонена отвсякъде, бежанка (звездата на близкоизточното кино Хафсия Херзи), която иска да направи аборт – въпросът е дали отнемането на живот дава живот?

Серо Торе – 25, 27 и 31 октомври

Германия, 2013, 101 мин, документален

режисьор: Томас Дринхофер

Скалното катерене и алпинизма изискват особено състояние на духа и ума, специфична философия за живота, чийто канони излизат на открито в този немски документален филм, който буквално ще онагледи значението на клишето, че всеки ден е изкачване на един малък връх.

52 пъти вторник – 26, 28 и 31 октомври

Австралия, 2013, 109 мин

режисьор: Софи Хайд

в ролите: Тилда Кобам-Харви, Дел Хърбърт-Джейн, Иможен Арчър, Марио Спати, Бо Уйлямс, Сам Алтюзен

В годината има 52 вторника – точно колкото са срещите на 16-годишната Били (Тилда Кобам-Харви) с майка ѝ, която внезапно решава да смени пола си – време, в което младата Били да се сблъска със своята сексуална идентичност, с лимитите на своите желания... време, в което (посветената на документалистиката) Софи Хайд да получи награда за режисура на Сънданс 2014 и Кристална Мечка за най-добър филм на Берлинале 2014.

ЕМ – 26 и 28 октомври

САЩ. 2008, 93 мин

режисьор: Тони Барбиери

в ролите: Нейтън Уедърингтън, Стеф Уилън, Шон Кейсен

Доколко познаваш човекът, с когото си решил да живееш заедно е въпрос стар почти колкото Любовта – историята на Джош и Аманда ще даде още един-два варианта по темата за другия наш възможен живот.

Животът какъвто е – 26, 31 октомври и 1 ноември

САЩ, 2014, 112 мин, документален

режисьор: Стив Джеймс

Киното нямаше да бъде същото без филмовата критика – документалното проследяване на историята на покойния Роджър Ебърт (кинокритик и лауреат на Пулицър за журналистика) е солидно доказателство по въпроса, както неоспорим факт е, че дори когато загубиш гласа си (това се случва на Ебърт поради тежка болест) пак можеш да бъдеш Глас на киното, каквото е.

Следи – 27 октомври и 1 ноември

България, 2013, 71 мин, документален

режисьор: Алеко Желязков

Време беше за българска премиера на So Independent – в случая Следи документално засяга както фрирайда извън отъпкания сняг на белите писти, така и фрирайда в живота – героите са от 85 до 15-годишни скиори, които искат да оставят следи в историята на свободните извънпистови ски в България от 30-те години на миналия век до наши дни на фона на архивни кадри, интервюта, музика от Krivak & Charoday и много, много Бяла Красота.

199 живота: историята на Травис Пастрана – 27 октомври

САЩ, 2008, 84 мин, документален

режисьор: Грег Годфри

Травис Пастрана е емблема на фристайл мотокроса – документалната панорама за неговия живот (за шампионските постижения и амбиции, за целите, предизвикателства и неговите борби) обстойно и на 360° ще ви разкрие защо това е така и защо го наричат жива легенда.

Джо – 27, 29, 30 октомври и 1 ноември

САЩ, 2013, 117 мин

режисьор: Дейвид Гордън Грийн

в ролите: Никълъс Кейдж, Тай Шеридан, Рони Блевинс, Адриен Мишлер, Хедър Кафка

Приятелството не познава граници на възрастта, а само на доверието – като това, което свързва буйния, бивш затворник Джо (Никълъс Кейдж) с невинния хлапак Гари (Тай Шеридан, познат от Дървото на живота) в нещо като неочаквана, спонтанна дружба (ала избягалият затворник и момчето в Съвършен свят на Клинт Истууд) за вечни времена.

Няма да се върна – 28 и 30 октомври

Русия, 2014, 95 мин

режисьор: Илмар Раг

в ролите: Полина Пушкарук, Вика Лобачева, Андрей Астраханцев, Олга Белинская, Галина Мочалова

Аня е красива и начетена гимназистка (с познания за Байрон и връзка с един от своите учители), но се чувства като бездомното 12-годишно сираче Кристина, която среща в повратен момент от живота и на двете – явно неслучайно съдбата ги събира и им сочи общ път към бъдещето.

Посетители – 30 октомври

САЩ, 2013, 87 мин, документален

режисьор: Годфри Реджо

Перфектната комбина на документалния ас Годфри Реджо и ембиънт властелина Филип Глас роди уникалната Qatsi трилогия (или киноембиънт опусите Koyaanisqatsi: Life out of balance, Powaqqatsi: Life in transformation и Naqoyqatsi: Life as war) в търсене на важните отговори за човечеството и ето, че след 10 години двамата се събират отново заедно, за да търсят тези отговори в отношенията ни с технологиите, които променят и възприятията ни на света около нас.

Принизяването – 31 октомври

САЩ, 2014, 113 мин

режисьор: Бари Левинсън

в ролите: Ал Пачино, Даян Уест, Грета Гъруиг, Чарлс Гродин, Кира Седжуик

Новият филм на Бари Левинсън поразително напомня актуален момент от живота на Ал Пачино (явно неслучайно той е в главната роля) – уморен от славата и суетата (Пачино наистина се бе оттеглил в убежище от киносуматохата), театралната звезда Саймън Акслер се бори да открие отново желанието си за живот – мотивацията идва с игривата лесбийка Пегин (Грета Гъруиг), но ако киното имитира живота (или, в случая, романа на Филип Рот, по който е заснет филма), то развръзката се крие другаде... някъде в раздаването на наградите Оскар за 2015.

Архивите говорят – юбилейното пето издание на SOfia Independent Film Festival заслужава и ретроспектива от обичани филми, минали по SO Independent екраните през годините като:

Учителят – 24, 27, 29 октомври и 1 ноември

САЩ, 2012, 144 мин

режисьор: Пол Томас Андерсън

в ролите: Хоакин Финикс, Филип Сиймур Хофман, Ейми Адамс, Лора Дърн, Джеси Племонс, Кевин Дж. О'Конър

В ситуацията на кончината на Филип Сиймур Хофман, неговото фамозно амплоа в доктор Дод Учителя е обречено да се превърне в кинокласика – също като партньорството му с Пол Томас Андерсън (Хофман участва в 5 негови филма) – дали заради яркия портрет на обърканото следвоенно поколение през 50-те и неговите демони, дали заради крайностите в гледните точки (Хоакин Финикс партнира и опонира перфектно на Хофман), но Филип Сиймур Хофман завинаги ще остане в историята на киното като истински Учител.

Думите – 24, 25, 28 и 29 октомври

САЩ, 2012, 102 мин

режисьори: Брайан Клугман, Лий Стърнтал

в ролите: Брадли Купър, Джереми Айрънс, Денис Куейд, Зоуи Салдана, Оливия Уайлд, Дж.К. Симънс, Джон Кана, Желико Иванек, Рон Рифкин

"Вземеш ли думите, вземаш и болката" е една от истините, които младият писател Рори Джансън изпитва на гърба си, когато решава да публикува от собствено име роман без автор, скрит от света в стара кожена чанта в Париж. Думите са на старец (изигран блестящо от Джереми Айрънс), изживял катарзиса на своя живот, така че Джансън (Брадли Купър с трикове от Наръчник на оптимиста) да изпита същото в този симпатичен като пъзел филм, където фикция и реалност преплитат три истории в една, докато не изгрее екзистенц поуката – "Всички правим своите избори, трудната част е да живеем с тях".

Стръкчета трева – 25, 26, 29 и 31 октомври

САЩ, 2009, 104 мин

режисьор: Тим Блейк Нелсън

в ролите: Едуард Нортън, Ричард Драйфус, Сюзан Сарандън, Мелани Лински, Кери Ръсел, Тим Блейк Нелсън

Когато Едуард Нортън е в двойна роля (на братята близнаци Бил и Брейди Кинкейд), тяхна "майка" е Сюзан Сарандън, а всичко е забулено в мъгла от марихуана и литература (Бил е професор по класическа литература, а брат му Брейди – дилър), то може да очакваш неочакваното. Сигурното е, че където има дим, има и смях, и драма.

SOfia Independent Film Festival е в салоните на Дом на киното, Одеон, Евро Синема и културен център G8 от 24 октомври до 1 ноември