My Mir

Днес хората използват смартфони за какво ли не – 3D художникът Димитър Димитров, например, рисува на тях такива иронични ноар истории като Денят на кървавите венци, награден на няколко фестивала като българския WFAF 2014 и американския Hollywood Weekly Film Festival 2014. Да, един ден от живота на художник-камикадзе може да бъде свежо намигване към омагьосания кръг на българското съвременно изкуство, но най-добре самите автори на филма (режисьорът Димитър Димитров и сценаристът Дилян Еленков) да разкажат какво стои зад Денят на кървавите венци и дали "картината има стойност в момента на своето създаване, а после е само пощенска картичка от далечно плаване"...

Какво?

Димитров: Главният герой е художник, превърнал се в камикадзе, но без да осъзнава духовния безсмисъл на своите действия. Той има потенциала да разбере смисъла, но не може да го направи, защото такъв просто няма.

Кой?

Димитров: Като неуспял художник исках да разкажа подобна история. Именно действието във филма е най-прекрасното нещо. За да си го позволиш е добре да си го премислил.

Еленков: Най-точно е да се каже, че идеята за текста, за разказа дойде при мен не от истинска случка, а от истинско намерение... От екипа съм близък само с Митко. Добавете един четец (Леонид Йовчев) и композитор (Мира Искърова)... това е.

Кога & Как & Къде?

Димитров: Художникът-камикадзе е по-различен от обикновен камикадзе – малко са тези, които не биха работили без пари. А защо смартфон? Защото единствено той ми позволява да рисувам на плажа, в леглото или ресторанта.

Защо?

Димитров: Не е необходимо за един творец да рисува, може да се мята пред колите и това пак да е изкуство. Във филма има усещане за синтез между време, текст и контраст.

Еленков: Човекът Х трябва да го гледа, за да не остане вечно човека Х. Току виж се сдобил с индивидуалност.

"Да пишеш, значи да сънуваш наяве" казва Харуки Мураками и именно един сън връща Цвета в живота на героя от най-новия му роман Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване – история за млад меланхоле самотник, който губи Цвета/желанието си за живот, когато най-добрите му приятели от училище внезапно и без обяснение прекъсват всякакви връзки с него. Също като героинята Аомаме (или Зелен грах) от опус трилогията 1Q84 и имената на приятелите на Цукуру (за разлика от неговото "безцветно" име) съдържали йероглиф за цвят – момчетата Акамацу (Червен бор) и Оуми (Синьо море), и момичетата Ширане (Бял корен) и Куроно (Черно поле) обричат Цукуру на "безцветна" самота в Токио, докато една нощ... Любовта (и Цвета) не се връщат в живота на Цукуру и не го превръщат (ала запазената Мураками магия) в шарен калейдоскоп от спомени и нови емоции.

През тази близо половин година, докато се скиташе по ръба на смъртта, Цукуру Тадзаки отслабна със седем килограма. Не се хранеше нормално, тъй че беше съвсем естествено да отслабне. Още от дете беше по-скоро бузест, само че сега силно измършавя. Не беше достатъчно да си скъси коланите, а се наложи и да си смени панталоните с по-малък размер. Ребрата му се брояха и на голо изглеждаше като евтина клетка за птици. Фигурата му видимо се развали, раменете се отпуснаха и приведоха напред. Останали без плът, мършавите му крака заприличаха на краката на водна птица. Направо тяло на старец. Помисли си го, като застана след доста време гол пред огледалото. Приличаше на човек, готов всеки момент да предаде богу дух.

Дори да изглеждам като човек, готов всеки момент да предаде богу дух, нищо не може да се направи, заяви той на отражението си в огледалото. Защото в известен смисъл действително беше на ръба на смъртта и живееше, вкопчил се със сетни сили в този свят като залепила се за клона на дърво празна черупка от насекомо, която, стига да духне по-силно, вятърът ще отвее нанякъде завинаги. Ала фактът, че изглежда като човек, готов всеки момент да предаде богу дух, отново срази душата му. И той дълго-дълго гледаше втренчено, без да му омръзне, голото си тяло в огледалото. Като някой, който не може да откъсне очи от новините по телевизията за трагедии от типа на мощно земетресение или ужасно наводнение в далечен район.

© Misha Mar

Сигурно наистина съм умрял, помисли си тогава потресен той. Когато предишното лято четиримата зачеркнаха съществуването му, юношата на име Цукуру Тадзаки фактически издъхна. И понеже поддържаше мъчително поне външно това съществуване, след около половин година и то се оказа напълно променено. Промениха се коренно не само тялото и лицето му, а и очите, с които гледаше на света. Различни бяха усещането от съприкосновението с вятъра, шумът на течащата вода, едва провиждащото се през пелената от облаци слънце, както и цветовете на сезонните цветя – различни или може би сътворени наново. На пръв поглед отражението в огледалото приличаше на Цукуру Тадзаки, но всъщност не беше той, а просто някакъв съд с подменено съдържание, наричан за удобство Цукуру Тадзаки. Продължаваха временно да го наричат така, защото все още нямаше друго име.

Същата нощ Цукуру сънува необикновен сън. Изпълнен с мъчителна ревност. За пръв път от много време насам сънуваше толкова близък до реалността сън.

Откровено казано, дотогава не бе изпитвал ревност. С ума си разбираше, естествено, що е то ревност. Например чувството към човек, заел или получил, без видимо да се затрудни, положението, което не успяваш да си извоюваш въпреки таланта и качествата си. Или чувството, което изпитваш, като разбереш, че жената, за която копнееш, е в обятията на друг. Завист, злоба, огорчение, непреодолимо безсилие и гняв.

Само че Цукуру никога досега не беше изпитвал подобно нещо. Никога не бе пожелавал горещо талант и качества, каквито нямаше, нито пък бе обичал бурно и страстно. Не бе копнял по никого, не му бе и хрумвало да завижда някому. Не че беше напълно доволен и че нищо не му липсваше. Можеше да направи списък, да изброи, ако трябва, писмено какво точно. Сигурно списъкът нямаше да е дълъг, но и нямаше да мине само с два-три реда. Но това бяха неща, които си знаеше само той. Не такива, за които специално да ходиш някъде и да молиш. Поне досега беше така.

В съня си обаче Цукуру копнееше силно за една жена. Не беше ясно коя е тя. Просто същество. Освен това жената можеше да разедини тялото от сърцето си. Имаше тази изключителна способност. Мога да ти дам едно от двете, каза тя на Цукуру. Тялото или сърцето. Но не можеш да имаш и двете. Затова искам тук и сега да избереш едното. Защото другото е за някой друг. Само че Цукуру я искаше цялата. Не можеше нейна половина да отиде в ръцете на друг. Не бе в състояние да го понесе. В такъв случай не ми трябва нито тялото, нито сърцето ти, искаше да каже той. Но не можа. Тъй че нито спечели, нито загуби.

© Misha Mar

Онова, което изпита тогава, бе ужасна болка – сякаш нечии големи ръце изстискват с все сила тялото му. Мускулите му се разкъсваха, костите му пищяха. Освен това изпита непоносима жажда, сякаш всичките му клетки пресъхнаха. Гняв разтърси цялото му тяло. Гняв, че половината от жената трябва да отиде в ръцете на някой друг. Гневът стана на гъста течност и се изцеди от костния му мозък. Дробовете му се превърнаха в два мяха, сърцето му увеличи оборотите като натиснат до пода педал на газта. И запрати бурната черна кръв чак в периферията на тялото му.

Тресейки се неистово, той отвори очи. Мина време, докато осъзнае, че е било сън. Свали рязко прогизналата от пот пижама и се избърса навсякъде с хавлиена кърпа. Но колкото и силно да търкаше, пак остана усещането за лепкава мокрота. И тогава проумя. Или по-скоро прозря. Това е то ревност. Някой се опитваше да му отнеме сърцето или тялото на любимата жена – едно от двете или според обстоятелствата и двете.

Ревността – така както я схвана в съня си – бе най-мрачният затвор на света. Защото арестантът сам се затваря в него. Не е вкаран там насила. Влязъл е сам, заключил е отвътре и е запокитил ключа навън през решетките. И никой на този свят не знае, че е затворен в тази тъмница. Би могъл, разбира се, да излезе, стига да пожелае. Защото затворът е в душата му. Но той не може да вземе решение. Сърцето му е твърдо като каменен зид. Това е дълбоката същност на ревността.

Извади от хладилника портокалов сок и изпи няколко чаши. Гърлото му бе пресъхнало до болка. После седна на масата и докато гледаше през прозореца как вън постепенно просветлява, успокои душата и тялото си, блъскани и разтресени от високите вълни на чувствата. Запита се за смисъла на този свой сън. Дали не бе знамение? Или символично послание? Дали не целеше да го подготви за нещо? Може би изначалният Цукуру, когото и той самият не познаваше, се опитваше да разбие черупката и да се измъкне навън? Или се излюпваше някакво уродливо същество и се мъчеше отчаяно да се докопа до въздух?

Осъзна го по-късно, но тъкмо в онзи момент Цукуру Тадзаки престана да се стреми неумолимо към смъртта. Огледа се внимателно гол в огледалото и откри, че отражението не е на неговото тяло. Онази нощ за пръв път в живота си изпита насън ревност – или поне така си мислеше. А на разсъмване вече бе загърбил безсмислието на смъртта и измъчвалите го в продължение на пет месеца мрачни дни.

Вероятно преминалото през него под формата на сън безмилостно и изгарящо чувство неутрализира обладалата го неумолимо печал по смъртта и я пропъди. Както силен западен вятър издухва тежките облаци от небето. Това предположи Цукуру.

След него остана само наподобяващо примирение спокойствие; напомнящо безветрие обезцветено чувство. Цукуру седеше сам-самичък в огромна стара и изоставена къща и се вслушваше напрегнато в кухото тиктакане на голям салонен часовник. Затвори уста и без да изпуска от поглед стрелките, наблюдаваше как те се местят напред. Беше увил няколко пъти чувството в нещо като тънка завеса и спрял на празно място душата си, остаряваше с всеки час.

   Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване (превод Дора Барова, 384 стр, цена 18 лeва) е в книжарниците

Промяна и Култура са доста разтегливи понятия (особено в България), но за да стигнем и до двете иронията е, че първо трябва да минем през Обединение – такова като в международната мрежа за съвременни изкуства IETM или като обединението, събиращо (от 16 до 19 октомври) международната среща на IETM Sofia 2014 с фестивала за свободен театър АСТ.

Какво?

Среща на над 400 представители на международната мрежа за съвременни изкуства IETM (над 500 членуващи организации от над 50 страни) с интерактивни лекции, дискусии, шоукейси (пълната програма е тук), които да очертаят посоките и проблемите пред съвременното изкуство в глобален мащаб по темата Space for Change/ Пространство за промяна.

Кой?

Основни лектори по емблематичната тема Space for Change/ Пространство за промяна на IETM срещата ще бъдат Хенк Оостерлинг (от Rotterdam Skill City/Erasmus University в Ротердам) и Райна Гаврилова (от СУ Св. Климент Охридски), като те просто ще открехнат дискусията към основния модул в програмата, наречен Твоето собствено място – открий го, управлявай го, развий го! – актуална и болна тема за българското съвременно изкуство, чиито представители може и да получат един-два жокера със стратегии за намиране и успешно експлоатиране на повече места за независимо изкуство. Всъщност именно това е идеята на IETM Sofia 2014 – да провокира българското съвременно изкуство да се запознае с един успешен модел на арт мениджмънт и да се включи в него, използвайки вече създадено ноухау – от практичните дискусии Къде сме сега?, през Шоурум сесии (с представяне на одобрени и реално финансирани проекти) до суровото битие в Проваляй се по-добре! – ценен опит (особено за България) за справяне с финансови провали, осигуряване на икономическа стабилност на арт организациите и менажирането им по въпросите на счетоводството, данъците и социалните осигуровки.

Паралелно с конференцията на IETM Sofia 2014 ще тече и фестивала за свободен театър АСТ (пълната програма е тук) с 16 български независими продукции и селекция от 8 представления на държавни и общински театри, сред които са Фотоапарати, Антигона, Балкански синдром и Хората от Оз.

Кога & Къде?

От 16 до 19 октомври 2014 в НДК, из различни пространства за култура и на театралните сцени на Червената къща, ТР Сфумато, Народен театър Иван Вазов, Младежки театър Николай Бинев, театър София, театър Възраждане, Малък градски театър Зад Канала и театър 199

Регистрация – тук

Защо?

Всеки иска Промяна, нали!? Въпросът е как се стига до Нея, а международната мрежа за съвременни изкуства IETM вече е извървяла този Път.

Праехидно, театър-експеримент © режисьор: Гергана Димитрова, Петко Стоянов; фотография © Никола Налбантов

Време е отново да проверим докъде се простират границите на свободата на театъра у нас – за четвърти път (тази година от 16 до 19 октомври) ще се проведе АСТ фестивал за свободен театър, който, този път, освен че събира едни от най-успешните независими и алтернативни спектакли през последните години, предлага и солиден брой интерактивни представления, в които публиката се превръща в основен герой, а театърът в естествена, реална среда.

No Movement No sound – 16 октомври, 19:30, Червената къща

танцов/музикален пърформанс – 50 мин

режисьор: Ида Даниел

с участието на: Мариета Петрова, Александър Митрев

фотография © Боряна Пандова

Животът е изграден от контрасти – контраст между движението и невъзможността да се движиш, дишането и недишането, тишината и звука, тъмнината и светлината..., а всичко онова, което се случва на ръба, на границата на тяхното взаимодействие се нарича... No Movement No sound.

Джан – 16 октомври, 19:30, Ателие VIA NEGATIVA

синтетична театрална акция – 100 мин

режисьор: Валерий Пърликов

с участието на: Анета Янкова-Пърликова, Николай Чилов, Явор Костов

Текст и визия се обединяват по следите на митовете в любовта, брака и... най-вече изследват митологията в моментите, когато Любовта си е отишла и трябва да живеем без Нея.

Бит – 16 октомври, 20:00, Университетски театър НБУ

физически театър // работа в прогрес// – 80 минути

режисьор: Възкресия Вихърова

с участието на: Ася Иванова, Добриела Попова, Василия Дребова, Стойка Стефанова, Ренета Иванова, Златина Никифорова и Мартина Апостолова

Всяка история си има предистория – създадено, в периода 1989 – 1991, (по текстовете Бит и душевност на българския народ и Оптимистична теория за българския народ от Иван Хаджийски) представлението Бит постоянно еволюира като приказка без край и в актуалния си вид е олицетворение на Прехода, който продължаваме да живеем – в основата му стои трансформацията на автентични български народни танци и ритуали, а все пак всичко постоянно тече, всичко се променя....

Тълковен речник – 16 октомври, 20:30, Френски културен институт – София

танцов/музикален пърформанс – 60 мин

режисьор: Ирина Голева

с участието на: Деница Дикова, Александър Даниел

Танц, звук, език, тук и сега са ключови думи в тълковния речник на театралната платформа По действителен случай – общо девет думи стоят в основата на представлението Тълковен речник, а личната интерпретация (чрез музикално-танцови импровизации) на тяхното значение стига дотам, че всеки лично да прецени дали Тълковен речник означава "награда Икар 2014 в категория съвременен танц и пърформанс".

Двама бедни румънци, които говорят полски – 16 октомври, 21:30, Червената къща

интерактивен театър – 90 мин

режисьор: Георг Жено

с участието на: Ирина Андреева, Ивайло Драгиев, Боряна Пенева, Благой Бойчев, Милко Йовчев

Мъж и жена пътуват на стоп към личната си самота, докато не пристигат на място, на чиято табела пише: "състрадание и помощ всяка тука оставете" – след като се убедихме (с Всичко ни е наред), че Дорота Масловска вижда съвременна Полша досущ както ние виждаме България днес, сега е време театър Реплика да погледне през призмата на друг неин текст, за да постави ребром въпроса за липсата на взаимопомощ в съвременното ни общество.

Тайно радио – 17 октомври, 18:30, Bulgaria Mall

пърформанс – 60 мин

концепция: Стефан А. Щерев и LIGNA – Оле Фрам, Торстен Михаелсен и Михаел Хюнерс

с участието на: Теб

Своеобразното продължение на пърформанса Без радио не мога от миналата година, новият проект на Стефан Щерев с LIGNA задругата за намеси в градска среда и пърформанс инсталации, този път се заиграва с шпионирането като вербува публиката (или случайни минувачи) в тайни агенти като им раздава тайно радио за изпълнение на лична мисия (в случая из мола) – да, всеки може да бъде таен агент или да плете шпионски мрежи в днешно време, а и все пак агентите от LIGNA са от Хамбург – градът под тотален CCTV контрол след 9/11 атентатите, подготвени именно там.

Въображението мъртво си представете – 17 октомври, 18:30, Ателие Пластелин

монодрама – 35 мин

режисьор: Янко Велков-Янец

с участието на: Явор Костов

Автор и герой, жена и мъж, черно и бяло, топло и студено, живо и неживо се противопоставят и сливат в този кратък разказ-монолог на Самюел Бекет.

Невидими №3:Дом – 17 октомври, 20:00, Червената къща

вербатим театър – 90 мин

режисьор: Неда Соколовска

с участието на: Тодор Близнаков, Мадлен Чолакова, Богдан Казанджиев, Пламена Пенчева, Петко Каменов, Борис Парешкевов

Както във всички представления на студиото за документален театър VOX POPULI, така и тук животът е най-добрият сценарист – третият спектакъл от поредицата Невидими (комбинираща театър, журналистика и социология) разкрива биографичните истории на бездомни хора, така че да погледнеш с други очи на тези, от които обикновено отместващ (пълен с безразличие, раздразнение или погнуса) поглед.

Тук и сега – 17 октомври, 21:30, Червената къща

playback театър – 90 мин

водещи: Цвета Балийска, Цветелина Господинова

с участието на: Ина Гергинова, Яница Атанасова, Петя Попова, Александър Чобанов, Радослав Йорданов, Виктор Велчев, Боряна Кръстева, Ангелина Рангелова, Александър Евтимов-Шаманчето, Мален Маленов и... Теб

Често казваме, че човек сам е режисьор на своя живот – е, в Тук и сега може на момента да видите как история от вашия живот оживява на сцена, изиграна от актьори, избрани от вас – така нареченият плейбек театър е микс от методите на психодрамата и импровизационния театър или просто сценично алтерего на живота такъв, какъвто се случва. Тук и сега.

Влиянието на гама лъчите върху лунните невени – 18 октомври, 18:15, ОКИ Средец

театър в реална среда – 105 мин

режисьор: Марий Росен

с участието на: Ани Вълчанова, Ива Вълкова, Петя Денева, Нели Монеджикова, Искрен Петков

Майка, двете ѝ дъщери, една умираща жена и един заек – всички те обитават една бивша зарзаватчийница в site-specific проекта на Марий Росен, сценографът Петя Боюкова и композиторът Константин Тимошенко, които искат да проверят границите на света в/около нас.

Сливи за смет – 18 октомври, 18:30, ТР Сфумато

куклен театър – 45 мин

режисьор: Петър Тодоров

с участието на: Десислава Минчева; разказвач: Йоан-Асен Тодоров; кукли: Ханна Шварц, Евгения Лачева

Познатата фолклорна приказка е "преведена" на езика, на който съвременните деца си общуват, за да разберат и обикнат българския фолклор – колкото за деца, толкова и за техните родители, които така са логнати във въртележката на живота, че са забравили къде се коренят всички недостатъци и проблеми, от които постоянно се оплакват.

Праехидно – 18 октомври, 19:00, студио Suspacious

театър-експеримент – 90 мин

режисьор: Гергана Димитрова; асистент: Петко Стоянов

с участието на: Елена Атанасова, Надежда Панайотова, Богдан Казанджиев, Петър Мелтев

фотография © Никола Налбантов

Награденият с Икар 2012 (за текст и режисура на Здрава Каменова и Гергана Димитрова) спектакъл събира текст, видео (от Phormatik Visual lab), музика (от Тодор Аmbient Аnarchist Стоянов) и хумор на публичен дебат по важните съвременни въпроси на житието и битието.

Zoom In – 18 октомври, 19:30; 19:50; 20:10; 20:30, ТР Сфумато

пърформанс-инсталация – 10 мин

идея: Виолета Витанова, Станислав Генадиев и Венелин Шурелов

изпълнение: Виолета Витанова

фотография © Михаил Георгиев

"Да обърнеш гръб" като метафора за границите на възприятие на себе си и на околния свят – да, човешкото тяло винаги е било както главен герой, така и разказвач в SubHuman театъра на Венелин Шурелов, също както в съвременната хореография на Виолета Витанова и Станислав Генадиев.

MAYDAY – 18 октомври, 21:00, Derida Dance Center

съвременен танц – 50 мин

идея и хореография: Живко Желязков

танцьори: Филип Миланов, Петя Мукова, Милена Виденова

Три души, затворени между невидимите стени на своите страсти и фикс идеи – тези на борсов играч/бизнесмен, на жена, обсебена от диетите, фитнеса (и "здравословния начин на живот") и на заклетата романтичка, живееща във вечна носталгия по отминали времена... Ще успеят ли те да надмогнат маниите (и ограниченията), които ги определят като личности, но и ги убиват (бавно и методично) или... има ли нужда съвременното ни общество от Mayday сигнал?

Нашето последно па де дьо – 19 октомври, 15:00, Червената къща

пърформанс – 60 мин

автор и изпълнение: Ива Свещарова, Вили Прагер

Ива Свещарова и Вили Прагер са добре обигран и познат тандем из местните дебри на съвременния танц и пърформанс – толкова добре, че сега обръщат погледа към творчеството на друг хореограф, а именно към Галина Борисова, чийто стил тук попада под ударите на субективната интерпретация и отдаването (с доза хумор) на почит към "живите класици".

Космонавт – 19 октомври, 18:00, Червената къща

мултижанров спектакъл – 60 мин

режисьор: Анна Данкова

изпълнение: Ива Свещарова

Първият човек, летял в Космоса два пъти, а също така и първият загинал по време на космически полет – запознайте се с полковник Владимир Комаров, чийто неуспешен полет (през 1967) с космическия кораб Союз-1 оживява тук през емоциите на неговата съпруга Валентина Комарова под звуците на ПИСТАМАШИНА.