My Mir
Във времена, когато светът изживява поредната си криза във войната с тероризма, ксенофобията и изкуственото насаждане на религиозно разделение, фестивали за кино от Близкия Изток и Северна Африка като Sofia MENAR Film Festival (15 януари – 1 февруари 2015) са прекрасен начин за съхранение на глобалния мир и за убеждение в идеята, че всички хора по света колкото се различават, толкова и си приличат – принципи на хуманността, които имат запазено място във всички MENAR категории (пълната програма на фестивала е тук) и тази година.
MENAR игрално – отново куп премиери (и за България, и световни), отново калейдоскоп разнообразие от теми, съдби и светове без граници, отново силно иранско присъствие (затова и заслужен фокус тази година с панорама на иранското кино) и филмови фаворити като...
Адиос, Кармен! – 15, 17 и 20 януари
Мароко/Белгия/ОАЕ, 2013, 104 мин
режисьор: Мохамед Амин Бенамрауи
в ролите: Бенджалил Аманалах, Паулина Галвес, Уфрин Мустафа Азаруали
Киното е магия, която (понякога) спасява животи – поне така е за 10-годишния Амар, който живее с чичо си в затънтено мароканско градче, докато очаква завръщането на майка си от Белгия, но намира единствено утеха в... местното кино и касиерката му, испанката Кармен – история за неугасваща любов (към киното), която и Бизе би озвучил, така че да е перфектно подобаваща за откриване на кинофестивал.
Не ми търси кусури – 16 и 17 януари
Турция, 2013, 95 мин
режисьор: Рамин Матин
в ролите: Мехмет Али Нуроглу, Емре Йетим, Суна Селен, Ибрахим Селим
Ясемин и Лале са две сестри, чийто взаимоотношения гаснат като двигателя на колата, с която двете заминават към къщата, край морето, където е минало детството им. Завръщането към призраците на миналото (криещо любов, омраза и смърт) се оказва лоша идея, особено в компанията на съседа им Керим.
Пътят към Халеб – 16 и 29 януари
Сирия/Германия, 2014, 84 мин
режисьор: Шиар Абди
в ролите: Рони Шамлиян, Риям Ибрахим, Бланд Мустафа
Рони е сириец, който работи в болница в Германия и който поема в обратна посока на бежанския поток от турско-сирийската граница – рискованото завръщане у дома за Рони е отчаян опит да открие своята майка, което го среща с блогърката Нора, описваща ситуацията в страната, така че в родния Халеб Рони да открие и майка, и родина, и... Любовта.
Омар – 17 и 19 януари
Палестина, 2013, 96 мин
режисьор: Хани Абу-Асад
в ролите: Адам Бакри, Лийм Лубани, Ияд Хурани, Самир Бишарат
Миналата година Омар може и да не успя да пребори надценения Великата красота за чуждоезичен Оскар, но успя с много реална красота да разкрие малките неща, които преобръщат големите събития в живота ни – историята на палестинския пекар Омар ярко и живописно разкрива какво се случва с любовта, приятелството, достойнството и вярата в доброто и свободата, когато са поставени на разделителната стена на войната и насажданата с години омраза, до самия финал тук, достоен за всяка кинокласика.
Риба и котка – 18, 23 и 26 януари
Иран, 2013, 134 мин
режисьор: Шахрам Мокри
в ролите: Бабак Карими, Саид Ебрахимифар, Абед Абест, Айназ Азархуш
Нали помните какъв беше деликатеса в сюрреалната класика Деликатесен на Жан-Пиер Жьоне – е, човешкото месо е разменна монета и в отношенията между група студенти, участващи във фестивал за пускане на хвърчила край Каспийско море и тримата готвачи в местния ресторант. Ммм, като игра на риба и котка!
Най-горното стъпало – 19, 22 и 31 януари
Иран, 2012, 88 мин
режисьор: Али Мозафа
в ролите: Лейла Хатами, Али Мозафа, Алиреза Агахани
Немалко са случаите, в които партньори в живота пренасят любовните си авантюри и на екрана, а в случая, когато най-известната кинодвойка в Иран (на актрисата Лейла Хатами и режисьора Али Мозафа) е замесена в сантименталната история между актрисата Лейли и съпруга ѝ, архитект Хосроу (проектирал грешно последното стъпало на стълбището в дома им) може само да възкликнем като Лейли: "Не мога да си те спомня... Все едно никога не си съществувал."
Среден пръст – 19 и 31 януари
Мароко/Франция, 2013, 90 мин
режисьор: Хишам Аюш
в ролите: Фарида Амруш, Мо Аруси, Ален Азеро, Слиман Даз
Да разбереш кой е баща ти едва след като майка ти попада в затвора не е най-приятния начин да откриеш произхода си, но и животът на 13-годишния Бенджамин не е никак приятен – мизерия, тур по приюти, самота, бягства и... отчаян 40-годишен баща, който все още живее с родителите си в крайградско гето на Париж, което никога не е напускал – дали крушата не пада по-далеч от дървото или...?
Синя вълна – 20, 22 и 26 януари
Турция/Холандия/Гърция/Германия, 2013, 97 мин
режисьори: Зейнеб Дадак, Мерве Каян
в ролите: Айрис Алптикин, Онур Сайлак, Баръш Хаджъхан, Албина Йозден
В главата на студентката Дениз, връщаща се за лятната ваканция в родния Балъкшехир, цари хаос от прелитащи мисли – за една никому неизвестна песен, за безнадеждна любов, за живот, далеч от мечтите и на родителите ѝ, и на приятелките ѝ..., а единственото, което Дениз знае със сигурност е, че вече не иска да чува, че "всичко си е както преди"...
12 минути – 20 и 25 януари
Индонезия, 2014, 110 мин
режисьор: Хани Сапутра
в ролите: Тити Райо Бинтанг, Еги Федли, Худри, Олга Лидия
12 месеца неуморни репетиции за 12 минути живот на голямата сцена – за три деца с различни съдби и минало (Илен, Лаханг и Тара) тези минути ще бъдат по-важни от любовта им към музиката, по-важни и от амбицията на Рене (нахъсаният диригент на местния маршируващ оркестър), твърдо решена да вземе приза за най-добър бенд на страната в конкурса, който се провежда веднъж в годината в Джакарта.
Жените, които запяха – 20 и 31 януари
Турция/Германия/Франция, 2013, 120 мин
режисьор: Реха Ердем
в ролите: Бинур Кая, Мелиса Акман, Филип Ардити, Айлин Аслим, Кеворк Маликян
Как една трагедия може да се превърне в песен? Новината за предстоящо голямо земетресение отприщва куп противоречиви реакции у жителите на един от островите на Истанбул – едни бързат да се евакуират от апокалипсиса, други остават там, в епицентъра на свои лични драми, проблеми, мечти и желания, а трети... просто запяват.
Не ме е яд – 22 януари
Иран, 2014, 110 мин
режисьор: Реза Дормишиян
в ролите: Баран Косари, Навид Мохамадзааде, Милад Рахими
Сетаре и Навид са двама студенти, които се запознават по време на протести в университета – идеалистичният Навид, обаче, не е против само срещу политическата система и неправдите в обществото на Иран – ядосан е, че е изключен без причина от университета, че парите, които е събирал усилено за сватба, отиват на вятъра, ядосан е, че току открил любовта на живота си, тя му се изплъзва...
Бебе – 22, 28 януари и 1 февруари
Ливан, 2013, 116 мин
режисьор: Ели Ф. Хабиб
в ролите: Джеси Абдо, Султан Диб, Юсеф Ел Хал, Лайал Сириани
Торба с един милион долара, скътани от бабата с психично разстройство Латифа и красивата ѝ 33-годишна внучка Бадеа, страдаща от мозъчна дисфункция, оставила я умствено на нивото на 8-годишно дете – какво повече му трябва на един сценарий, за да разкрие сатирично и комично какво ни прави хора или ни превръща в алчна глутница, опитваща се да докопа на всяка цена богатството в ръцете на хора в неравностойно положение.
Тасфия – 23 януари и 1 февруари
Taджикистан, 2014, 73 мин
режисьор: Шарофат Арабова
в ролите: Шерали Абдулкайсов, Исо Абдурашидов, Шуред Мустафаев, Вахоб Дустов
Тасфия е един от добродетелите в Исляма и проповядва чисто сърце и опрощение на душата – не, не бързайте да псувате терористи, джихадисти и подобни криворазбрани приложения на религията – такива, в затънтеното планинско селце, някъде в Таджикистан, няма, а главни герои там са човешката слабост, разкаянието и... Любовта, която изпълва живота със смисъл.
Като другите – 24 и 31 януари
Иран, 2014, 83 мин
режисьор: Насер Замири
в ролите: Хангаме Газияни, Лейла Заре, Бабак Хамидиан
Арезу и Амир-Хосейн са щастлива млада двойка, но не като другите – оказва се, че не могат да имат дете и решават да изберат сурогатна майка – процедурата е колкото законна в Иран, толкова и гледана с не добро око, затова Арезу и Амир-Хосейн оплитат своята близка приятелка Тахере в кълбо от лъжи, които да разплетат проблемите със сурогатното майчинство.
Мелбърн – 24, 30 януари и 1 февруари
Иран, 2014, 93 мин
режисьор: Нима Джавиди
в ролите: Рошанак Герами, Негар Джавахерян, Пейман Моади
"Животът е всичко онова, което се случва, докато си правим планове за него" е крилата фраза, която идеално описва историята на младата двойка Амир и Сара, които искат да продължат обучението си в Мелбърн, докато няколко часа преди полета им внезапен инцидент преобръща живота им из основи.
Да се помирим след сватбата – 25, 28 януари и 1 февруари
САЩ/Израел/Йордания, 2013, 86 мин
режисьори: Бандар Албуливи, Гази Албуливи
в ролите: Хиам Аббас, Гази Албуливи, Омер Барнеа, Асаф Коен
Брак между палестинец и еврейка в Щатите е съюз, който може да предизвика война по-свирепа и от враждата между Монтеки и Капулети – в случая, обаче, дори анти-брак атаките на собственото му семейство не са най-големия проблем на палестинеца Арафат, който има нужда от парите, които ще спечели ако еврейката Мики (за която се жени) получи Зелена карта.
Ченгето Зеро – 26 и 29 януари
Мароко, 2012, 110 мин
режисьор: Нур Един Лахмари
в ролите: Соня Окаша, Юнес Буаб, Соня Шраиби
"Не ми пука!" е основният закон в живота на полицая Амин Бертал, известен сред колегите като Зеро, който той прилага ударно при непрестанните конфликти с баща си и с шефа на полицейския участък, но нивото на непукизма му скача стремглаво над нулата когато опре до 20-годишната проститутка Мими.
Конете на Бога – 27 и 30 януари
Мароко/Тунис/Белгия/Франция, 2012, 115 мин
режисьор: Набил Аюш
в ролите: Абделхаким Раши, Абделилах Рашид, Хамза Суадек
Как се създават камикадзета, как се изграждат религиозни бойци – вербуването на фундаменталисти, което извършват фанатични терористични организации, взимайки бедни деца, образовани само от улично насилие и обещавайки им мечти и охолен живот в Рая, далеч от Ада на Земята, в замяна на различни "религиозни услуги" доста прилича на трафика на хора и проституцията – нещо, което (с оглед на актуалните събития по света) се превръща в по-голям и универсален проблем.
MENAR Документално – войни, музика, поезия на миналото и проза на съвременното битие... документалната селекция отново е богата и многообразна, а нашите фаворити са:..
По съседски – 17 и 25 януари
Турция, 2014, 54 мин
режисьор: Бингьол Елмас
Всичко тече, всичко се променя – чрез колоритно разказаната история на малка розова къща, единствено оцеляла сред модерни кооперации в осъвременен квартал на Истанбул, може и да се изгради пъзела на картинката, наречена Истанбул вчера, днес и утре.
Пророкът – 18 и 25 януари
Великобритания/Италия/Ливан/САЩ/Сърбия, 2011, 75 мин
режисьор: Гари Тарн
в ролите: Танди Нютън
Киното винаги е било поетична проза в картинки и именно това прави режисьорът Гари Тарн, обличайки думите (четени от холивудската звезда Танди Нютън) на писателя Халил Джубран в картинни истории за любовта, живота и загубата, някъде там, между Изтока и Запада.
Действие, път и вятър – 21, 22, 27 и 31 януари
Бразилия, 2014, 72 мин
режисьор: Марсело Масажау
Кое е общото между филмови класики като Червената пустиня на Антониони, ХХ век на Бертолучи, Персона на Бергман, Амаркорд на Фелини и Боен клуб на Дейвид Финчър, Реквием за една мечта на Дарън Аронофски и Мачпойнт на Уди Алън – отговорът идва с епичния виджей мегамикс експеримент на бразилеца Марсело Масажау, чийто истински триумф в изкуството на монтажа събира кадри от десетки кинокласики в една цяла, нова история за философията на киното.
Шепотът на градовете – 23, 28 и 30 януари
Великобритания/Ирак, 2013, 62 мин
режисьор: Касим Абид
Ербил в Кюрдистан, Рамалла в Палестина и Багдад в Ирак – три различни града в Близкия Изток и техните портрети (заснети в период от десет години), които разкриват Лицето, Гласа и Душата на всеки един от тях. Като на всеки човек.
Запиши: арабин съм – 24, 29 януари и 1 февруари
Израел/Палестина, 2014, 73 мин
режисьор: Ибтисам Мараана Менухин
Колкото биографичен филм за палестинския поет Махмуд Даруиш, толкова и история за съдбата и борбите на цяла Палестина – животът и творчеството на Даруиш наистина могат да бъдат емблематични и сходни с идентичността и историята на неговата родина или иначе казано: Палестина – това съм аз!
Следи от кръв – 28 и 30 януари
САЩ/Турция/Сирия, 2014, 99 мин
режисьори: Андреа Калин, Оливер Лукаш
в ролите: Муаз Мустафа, Разан Шалаб ал-Шам
Войната в Сирия Live онлайн – студентката Разан и активиста Муаз изграждат мрежа за хуманитарно подпомагане на пострадалите и някак успяват да внедрят чуждестранни журналисти, които да отразяват случващото се в страната.
Керван Сарай 2015 – или вече традиционното околосветско пътуване само с MENAR билет и филмите...
Да спасим Папуа, като я обходим пеша – 17, 27 и 29 януари
Германия-Азербайджан-Китай-Грузия-Индия-Иран-Казахстан-Непал-Полша-Румъния-Турция-Украйна, 2014, 85 мин
режисьор: Флориан Августин
Самият режисьор Флориан Августин го казва най-добре: "В началото исках да мина целия път от Берлин до Западна Папуа, Индонезия на мотор и така да дам гласност на проблемите на джунглата и борбата за оцеляване на туземните племена в региона. В крайна сметка, пътуването ми се превърна в 11-месечно приключение, едно пътуване през 11 държави и безброй пъти прибягване до план Б."
Утре сме на друго място – 18, 28 януари и 1 февруари
Германия-Канада-Виетнам-Великобритания-Турция-Тунис-Тайланд-Сирия-Испания-Сингапур-Полша-Пакистан-Нова Зеландия-Непал-Малайзия-Либия-Лаос-Йордания-Иран-Индонезия-Индия-Франция-Египет-Чехия-Китай-Камбоджа-Австралия, 2013, 107 мин
режисьор: Даниел Ринц
Най-хубавото на непланираните пътувания е, че накрая откриваш нещо, което дори не си търсел в началото – така се случва и с авантюриста Даниел Ринц, който обикаля света с мотор и живее от парите, които успява да изкара по пътя. А каквото се случва на Пътя, остава на Пътя.
С Трабант до края на света – 21, 23, 26, 29 и 31 януари
Чехия, 2014, 90 мин
режисьор: Дан Пржибан
Добре познатите от миналогодишното MENAR издание чешки авантюристи на Дан Пржибан и компания продължават своята епична трабант одисея – след като обиколиха Африка, сега армадата от картонени, но верни трабанти се насочва към Южна Америка. И така, до края на света.
Шестата стъпка от пътуването – 21, 24 и 29 януари
Франция-Сърбия-ОАЕ-САЩ-Турция-Полша-Индия-Унгария-Хърватия-Босна и Херцеговина, 2013, 117 мин
режисьор: Никола Ганс
Шестата стъпка от пътуването или те отвежда до целта или те срива и те оставя там, докъдето си стигнал – това е част от философията на заклетия пътешественик Грег, но повече за нея, на 24 януари, лично ще разкаже режисьорът Никола Ганс, подредил елегантно кинодневник на Пътя с отворен край, защото до шестата стъпка не достигаш ти, тя достига до теб, след като си пътувал дълго.
Късо MENAR кино – тази година селекцията от късометражно кино е разделена в три програмни блока, но ние ще разгледаме нашите фаворити разделно според регионите...
Северна Африка – късометражките от Мароко, Тунис и Египет негласно се фокусират върху плюсовете и минусите от превръщането на децата във възрастни със симпатични филми като Мразовита пролет (или баща и дъщеря на кръстопътната точка от превръщането на момичето в жена), На ръба (или борбата на малкия Карим с марокански митове, легенди и съзряването му като мъж), Шейна (или време разделно за брат и сестра след смъртта на родителите им) и...
Пропаст – 21 и 29 януари
Тунис, 2013, 19 мин
режисьор: Туижи Надия
Как двама непознати могат да си поделят една овца – когато Монджи и Тухами получават, по случай Курбан Байрам, от кметството само една овца, двамата поемат по най-трудния (но и най-благородния) път на света – този на Споделянето.
Близкият Изток – интересно е, че в селекцията от къси филми от Иран, Ирак, Ливан, Турция и ОАЕ отново, в повечето случаи, главни герои са децата, но и, все пак, именно малките неща определят големите случки (в живота) и във филмите като Червена мечта (или какво да поискаш като уловиш Златната рибка), Времето лети (или семейна случка с Конкорд и палестинци на пикник край летище), Къщата на мравките (или живот под мравуняк насред иракска пустиня), Капки от тавана (или спяща майка и момче, което не иска капещия от тавана дъжд да я събуди), Топката (дербито Барселона vs Реал върху минно поле в Ирак), Транзитна игра (или непосилната лекота на бежанец битието), Провали (или паралелните светове на художничка и бизнесмен), Едно на нула (или на футболен мач в бръснарницата), Педали и токове (или искрено и лично с три туркини, шофьори на градски бус), Да изядеш ябълката (иначе казано ябълките ли са високо или овчарят е нисък), Оранжевият чувал (или хлапе и котка делят храната и бремето на бездомието) и...
Миг по-късно – 21 и 29 януари
Иран, 2014, 13 мин
режисьор: Юсеф Яздани
в ролите: Хади Ефтехар Зааде, Насер Джафари, Далавар Аюбан
Да откриеш стар фотоапарат с лента в минно поле определено е необичайна находка, но по-интересното е... какви ли снимки е крила досега лентата?
Sofia MENAR Film Festival (15 януари – 1 февруари 2015) е в салоните на Дом на киното, Евро Синема, Културен център G8, Чешки център, Институт Сервантес и Dada Cultural Bar
"Пиши за това, което познаваш най-добре" е стара крилата фраза, която шведската писателка Катарина Масети (гостуваща на Софийския международен литературен фестивал 2014) прилага доста добре – прекарала двайсет години със своя спътник и четирите си деца във ферма в Северна Швеция, тя превръща този колоритен живот в основа на любовните авантюри между фермера Бени (а.к.а Смотанякът) и библиотекарката Десире (а.к.а Скаридата) от дебютния ѝ роман Мъжът от съседния гроб и неговото продължение Семейна гробница (откъс четете по-долу) – комично различни и като мироглед, и като начин на живот, Бени и Десире все пак откриват, че на света има повече неща, които ги събират, отколкото да ги разделят. Или поне едно Нещо...
НЕЩО СЕ СЛУЧИ В ГЛАВАТА МИ, когато видях малката обувчица. Беше, като да завинтиш болт, който пасва перфектно на резбата. С удоволствие се изръсих за обувките, макар и почти да не ми останаха пари за новите филтри за мляко, които смятах да купя.
В тази обувка един ден ще влезе едно малко краче, после това краче ще порасне и ще му потрябват военни ботуши 44 номер за казармата – да бе, казармата дотогава със сигурност вече няма да я има. Както е тръгнало, ще набираме войници от охранителните фирми. Нищо, все пак да речем, че ще има военни ботуши с железни подметки 44 номер!
Ще ходим в обора, синът ми и аз, и той ще вади силажа, а аз ще го давам на телетата. доенето също ще става двойно по-бързо.
Как ли ще изглежда? Дали ще има бели вежди и светли кичури като Десире, или чорлава коса като моята? А преди това малкото краче ще се научи да ходи, да играе футбол, да танцува и да... аз и майка му ще сме до него...
Десире така ме ощипа, че се спънах и за малко да се просна на пътеката. Сочеше ми нещо. Забелязах, че сме минали покрай няколко щанда, а погледът ми е застинал и съм се зазяпал доста продължително в една манекенка в черни дантелени гащички.
– Значи, Десире, кълна се, не съм я зяпал тази... – започнах аз.
Тя се усмихна.
– Знам – рече. – И аз харесах малката обувчица. Хубаво е, че вече има толкова много момичета, които играят футбол. Като бях малка, бяхме само няколко.
Отначало не разбрах какво има предвид.
След това ми стана ясно.
Момиче! Под дебелото ѝ сако можеше да се крие момиченце! Едно малко сладко нещо с къдрици, което да търчи след татко си... със забрадка... да си играе с котката на двора, да иска да си има кон и...
Хванах Десире за ръката и я задърпах, като се заоглеждах наоколо. Ето там! Точно до входа имаше товарен асансьор. На него пишеше "Само за персонала", но не ми пукаше. Десире се дърпаше леко, но аз я вкарах в асансьора и натиснах копчето за нагоре. Потеглихме, а аз разкопчах три копчета на сакото ѝ, пъхнах си ръката под блузата ѝ и я сложих върху корема ѝ. Беше доста топъл.
Десире вече не се дърпаше. Седяхме в асансьора и се радвахме на нашето бебе. Нагоре-надолу, нагоре-надолу, три пъти се разходихме покрай етажите. На четвъртия път вратата се отвори и без малко да ни премаже един палет със саксии.
Склададжията, облечен в работни дрехи, ни изгледа подозрително.
Десире ме последва навън. Излязохме на леденостудения вятър и се сгушихме във връхните си дрехи.
– Време е да се захващам за работа – въздъхнах аз. – Ще трябва да пригодя няколко от помещенията за зимните температури и да ги направя на детски стаи. И по-голямата част от работата да е свършена, преди още да е настъпила пролетта.
– Няколко ли? – попита тя недоверчиво. – Нали знаеш, че жените обикновено раждат по едно бебе? Не цял куп деца. И че освен това ги износваме цели девет месеца?
– Ама и кравите раждат по едно, малката ми – казах аз. – Но обработването на земята през пролетта не може да се отложи до раждането. Ако не успея да пригодя помещенията за зимата преди пролетта, ще се наложи да го правя чак след събирането на реколтата наесен. В началото ще трябва да го държим в нашата стая. В някоя кошница до леглото... Не и между нас...
Тя помълча. Видях как се спря на думите "нашата стая". Гледаше точно като кравите, когато съм ги нахранил и съм им постлал слама. Нашата стая.
– Имаш предвид твоята стая – възрази тя.
– Нашата стая! – казах аз.
Тя пак замълча.
– Може ли да си имам нощна лампа? – попита накрая.
Аха, значи, беше забелязала, че нямам такава. По дяволите, та аз гледах само да нацеля с глава възглавницата, преди да заспя вечер. Никога не ми е трябвала нощна лампа. Затова и нямах!
– Можеш да правиш, каквото си поискаш със спалнята ни, освен да си водиш там познати от мъжки пол! – казах аз, спомняйки си ужасния момент, когато се бях опитал да разкрася стаята на моя отговорност. – Ако речеш, ще я направим изцяло бяла, без пердета, а ти ще вземеш за себе си едно от онези тръбни легла, дето ги имат по болниците, няма проблем. И нощна лампа, разбира се. Само че няма да я държиш светната след десет! Аз си искам само моята хубава твърда завивка, с каквато завивам и конете, възглавниците ми и някое малко столче в ъгъла, на което да си слагам дрехите.
– Десет ли? – попита тя сопнато.
– След това можеш да си четеш с фенерче под завивката. Аз трябва да ставам в пет и половина.
Тя се изсмя.
– Така най-хубаво се четат книги.
Я гледай, буреносен облак, който успяхме да разсеем, проявявайки дух на разбирателство. Доста обещаващо. Излиза, че това, което се налага да понасяш, можеш да се научиш да го харесваш.
А и ще е до мен през всички нощи. Ако ще да си сложи и прожектори като на хокеен стадион, аз пак ще заспивам щастливо всяка вечер. Ако трябва, ще си взема превръзка за очи.
Семейна гробница (превод Радослав Папазов, 240 стр, цена 15 лева) е в книжарниците
Срещата с Катарина Масети, в рамките на Софийския международен литературен фестивал 2014, е на 11 декември в Мраморно фоайе на НДК, от 18:30 часа
Безучастието и апатията могат да убиват – така както го правят в аниме метафората Инцидент (ексклузивен откъс може да гледате тук), спечелил приза за най-добър български студентски филм на тазгодишния Световен фестивал на анимационния филм във Варна, а режисьорът Димитър Велев ще ви разкаже какво свързва човешката тълпа и една ранена птичка и как абсурдните Инциденти в живота се превръщат в изрезкова анимация.
Какво?
Историята е простичка и ясна, надявам се и ефектна. Тя претърпя метаморфоза, като по пътя някои компоненти отстъпиха място на други. Показва една наглед абсурдна ситуация, в която участват човешка тълпа и ранена птичка.
Кой?
Това е първият ми самостоятелен проект, но преминавайки през различните му стадии имах нужда от подкрепа и съвет, които намерих в лицето на колеги и близки хора. Тук е мястото да спомена преподавателския колектив на програма Анимационно кино в Нов Български Университет. Особена помощ и влияние ми оказаха часовете по изрезкова анимация при професор Иван Веселинов. За музикалното оформление се обърнах към сестра ми Ния Велева, която се занимава с музика.
Как?
Образите във филма трябваше да бъдат ясно разпознаваеми и категорични, затова са решени в семпъл графичен стил, както впрочем и цялостната визия на филма. Целта е да се постигне компактност на разказа, да се предаде идеята без излишно натоварване.
Разбира се, по пътя имаше редица спънки от най-различно естество, но процесът на създаване и това кристализиране на образа и идеята е едно от най-големите удоволствия за автора на анимационни филми. Мисля, че е така и във всеки креативен процес. Цялостната графична част от филма премина през различни фази... Чисто психологически беше трудно да се избяга от наситената с детайл визия. Постепенно тя отстъпи място на по-пестeливата образност, която, надявам се, помага на наратива да излезе на преден план. Доволен съм, че излязох извън зоната ми на комфорт, за да опитам нещо различно.
Защо?
Идеята е с доза хумор да се илюстрират някои човешки черти и постъпки, които сами по себе си не са толкова забавни. Безучастието и апатията да се покажат в една наглед абсурдна ситуация. Да се провокира мислене без да се дават уроци в проповеднически стил. Смятам, че ситуацията e актуална, и за щастие или не, ще продължава да бъде такава и в бъдеще.
Инцидент е на фестивала Златен Ритон (1-6 декември, Пловдив) и на фестивала New Wave 2 (21-24 януари 2015) в кино Одеон
И в живота, и в киното няма случайни неща – и ако фестивалът за скандинавско кино Северно сияние (3-11 декември 2014) съвпада по време на провеждане с втория Световен литературен фестивал у нас, то неслучайно фокусът и на двата акцентира върху литературата от Севера, а когато говорим за филмови екранизации (пълната програма на Северно сияние е тук) ето какъв кинотрип ни очаква на Юг от Сиянието, на Север от Слънцето...
Последната присъда – 3, 7 и 8 декември
Швеция, 2012, 126 мин
режисьор: Ян Троел
в ролите: Пернила Аугуст, Йеспер Кристенсен, Ула Скоог
Когато фокусът на един кинофестивал пада върху литературните екранизации няма как той да не бъде официално открит с такъв филм – романът на Кене Фант оживява в пълната си пъзел красота, чертаеща интригуващ паралел в живота на журналиста Торгни Сегерстед – историята за това как Швеция да запази неутралитет с Германия в размирното навечерие на Втората световна, въпреки острите критики към нацизма, пропагандирани от вестника на Сегерстед доста се припокрива с желанието на самия Торгни да запази добрите отношения със съпругата си и с най-добрия си приятел, с чиято жена журналистът се е оплел в страстна любовна афера.
Авалон – 3, 4, 6 и 10 декември
Швеция, 2011, 79 мин
режисьор: Аксел Петерсен
в ролите: Йоханес Брост, Петер Карлберг, Леонор Екстранд
Киното често имитира живота и именно тогава е най-искрено и неподправено – като филма на Аксел Петерсен, чийто главен актьор Йоханес Брост споделя със своя филмов образ Яне славата на градска парти легенда, излязла от затвора и търсеща пътя към преоткриването на лудата парти младост – в случая Яне, заедно с по-голямата си сестра Джаки и съдружника Клас, отваря и менажира нощния клуб Авалон – име сякаш обречено да повтори едноименната Roxy Music песен с думите "The Party is Over".
Стрелецът – 3, 4, 9 и 11 декември
Дания, 2013, 90 мин
режисьор: Анет К. Олесен
в ролите: Трине Дирхолм, Ким Бодниа, Кристиан Халкен
Какво може да накара един геофизик да грабне оръжие в ръка, да похити журналистка и да сипе заплахи за масови убийства насред Копенхаген – възможно ли е само по този брутален начин да се накарат алчните политици и правителство да спазват своите обещания (в случая да не позволяват строежи на петролни платформи в Северния ледовит океан) и въобще, на фона на все по-честите и по-масови екопротести (по света и у нас), дръзкият филм на Анет Олесен поставя не само въпроса за зараждащ се екотероризъм, но и маркира лимитите на Човека в лицемерното ни съвремие.
Похищението – 3, 5 и 10 декември
Дания, 2012, 103 мин
режисьор: Тобиас Линдхолм
в ролите: Пилоу Асбек, Сьорен Малинг, Дар Салим
Миналата година Том Хенкс може и да пребори сомалийските пирати като един хладнокръвен Капитан Филипс, но година по-рано датският режисьор Тобиас Линдхолм вече е разказвал такава история – заложници на товарен кораб, сомалийски пирати, милиони долари откуп и нонстоп психоигра на живот и смърт.
Експедиция до края на света – 4, 8, 10 и 11 декември
Дания/Швеция, 2013, 90 мин, документален
режисьор: Даниел Денсик
Перфектно заснетата арктик авантюра на режисьора Даниел Денсик (в компанията на една дузина учени и артисти) не само ще те отведе на места, на които няма как да стъпиш (близо до Северния полюс, из замръзналите фиорди на Гренландия), но и на фона на ударен саундтрак, божествени панорами и добре намерен хумор ще те срещне с интригуващи философии/истини/изводи за смисъла на живота, които са толкова правдиви, колкото този филм е задължителен – един от най-добрите от скоро изминалия Sofia Biting Docs фестивал.
Мари Кройер – 4, 7, 9 и 10 декември
Дания, 2012, 102 мин
режисьор: Биле Аугуст
в ролите: Биргите Хьорт Сьоренсен, Сьорен Сетер-Ласен, Сверир Гуднасон
Режисьорът Биле Аугуст има слабост към драматични литературни екранизации, в които героите са изправени пред сложни избори и дилеми – от класиката Къщата на духовете до Нощен влак за Лисабон това му е запазен лайтмотив, а в Мари Кройер (следващ плътно романа на Анастасия Арнолд) интригата се върти около изборите на съпругата на датския художник Педер Северин Кройер – как тя да бъде едновременно пълноценна и като майка, и като художник, и като съпруга, чийто мъж бавно и методично се потапя в лудостта, докато тя се влюбва в друг и най-вече да бъде пълноценна Жена с толкова богат вътрешен свят, колкото цветове е възможно да има в картината на живота.
Желязно небе – 5 и 11 декември
Финландия/Германия/Австралия, 2012, 93 мин
режисьор: Тимо Вуоренсола
в ролите: Юлия Дитзе, Кристофер Кирби, Гьотц Отто
Визуалната вакханалия по абсурд сатира романа на финландката Йохана Синисало (която ще гостува по време на фестивала) не е единствения плюс на Желязно небе – фентъзи историята за група нацисти, избегнали поражението през Втората световна война като се заселили на тъмната страна на Луната (в база с формата на свастика, естествено) и пожелали 70 години по-късно да се върнат на Земята, за да я завладеят отново, но уви, сблъскали се с новата власт (на продуктовото позициониране), е нещо повече от хитра пародия на абсурдите на ХХ век.
Чистка – 5 и 8 декември
Финландия/Естония, 2012, 125 мин
режисьор: Анти Йокинен
в ролите: Лаура Бирн, Лииси Тандефелт, Аманда Пилке
Другият гост на фестивала писателката Софи Оксанен заедно с режисьора Анти Йокинен повеждат двете си героини Алииде и Зара (едната бягаща от призраците на Сталинистка Естония, а другата бягаща от руската мафия през 90-те) в един психеделичен лабиринт от откровения, съмнения, вина и брутални семейни драми, в който нищо не е такова, каквото изглежда, защото, както много добре знаем, в живота (и в киното) няма случайни неща.
Момиче на повикване – 6, 8 и 11 декември
Швеция/Норвегия/Финландия, 2012, 140 мин
режисьор: Микаел Марсимаин
в ролите: Пернила Аугуст, София Каремир, Жозефин Асплунд
Политиката и проституцията си приличат по това, че и двете са мръсен бизнес, в който едни дават, други взимат, а трети получават дивидентите – често двете са неразривно свързани (има безброй филми по темата), а в случая Момиче на повикване връща към скандал в Швеция през 70-те години, оплел видни политици в афера с непълнолетни проститутки – история, която ще се повтаря като мръсна приказка без край.
Кристин, дъщерята на Лавранс – 6, 7 и 9 декември
Норвегия, 1995, 180 мин
режисьор: Лив Улман
в ролите: Лена Ендре, Елизабет Матесон, Бьорн Скагестад
Вторият режисьорски филм на Бергман музата Лив Улман (тук ще гледаме нейната пълна тричасова, режисьорска версия) отдавна се е превърнал в норвежка кинокласика не само защото е заснет по трилогията на Нобеловия лауреат за литература Сигрид Ундсет – историята на средновековна Норвегия се разкрива през призмата на непозволената, невъзможната любов на невинната Кристин, чийто рицар на сърцето не се вписва нито в каноните на католицизма (с които е възпитавана), нито в каноните на заможната ѝ фамилия – любовна драма, която напомня и последния филм на Лив Улман по друга класическа творба, а именно Госпожица Юлия на Стриндберг.
Efterklang: Духът на Пирамида – 6 декември
Дания, 2012, 59 мин, документален
режисьор: Андреас Кьофод
Всяко нещо си има край и датското трио Efterklang не само много добре знае това, но и създава саундтрак по темата – след като наскоро Каспър Клаусен и компания сложиха край на музикалния си проект Efterklang (поне във вида, в който го познаваме), сега е точно време да се върнем към реквиема им за изоставения миньорски град Пирамида (на един от островите в архипелага Шпицберген) или "краят на една мечта" както го нарича един от екс-обитателите му (документирал целия живот на Пирамида) – там, където Efterklang записват звуците от изоставените жилища, улици, тръби и тунели на миньорската мина, превърнали се в четвъртия им, последен албум Piramida; там, където призраците (и други интригуващи персонажи) от миналото разказват философията и физиката на самотата и на вечните мечти за по-добър живот.
Синовете на Норвегия – 7, 9, 10 и 11 декември
Норвегия, 2011, 87 мин
режисьор: Йенс Лиен
в ролите: Осмунд Хьог, Свен Нордин, Соня Рихтер
Филмите за ексцентрични отношения между баща и син са безброй, но симпатичната история на волния по хипи дух архитект Магнус и пънк-анархистичния му син Николай печели със своята откровеност, непредубеденост и... бутането на стените, с които сами се обграждаме.
На север от слънцето – 9 и 10 декември
Норвегия, 2012, 46 мин, документален
режисьори: Йорн Ранум, Инге Веге
Там, където са най-добрите вълни за сърф в света, там са и Инге и Йорн – в случая, на пуст залив на изолиран арктически остров, близо до атлантическите брегове на Северна Норвегия – там, където те ще прекарат 9 ледникови месеца в колиба от изхвърлени отпадъци в гонене на Вълната и в търсене на Духа на човешката воля, за когото на света няма невъзможни и случайни неща.
Фестивалът Северно сияние е в салоните на Дом на киното, Одеон, Евро Синема и културен център G8 от 3 до 11 декември
