My Mir
"Трябва да има някакво постоянство в този променлив Космос, нали?" пита настоятелно Маргарет, една от героините в пиесата Илюзии на руския драматург-режисьор-актьор Иван Вирипаев. И да, от едноименните му филми (и пиеси) Еуфория и Кислород насам, има известно постоянство в темите и триковете, които Вирипаев разиграва на сцената на живота – клипово-фрагментарни, кинематографично-натурални истории, изговорени в не(дълги) монолози от фикционални разказвачи с много черен хумор, прецизна като скалпел ирония и... илюзии за постоянство, отвеждащи ни до главния герой тук – непостоянството.
Да, всичко тече, всичко се променя в Космоса... дори и в личния Космос на моногамния брак на две семейни двойки (Сандра – Дани и Маргарет – Албърт), въртящи се около орбитата си в продължение на (съответно) 52 и 54 години. Изживели, преживели и споделили вся и всьо заедно за тези 52 години общ семеен живот, един ден не щеш ли, Дани се разболява тежко, ляга и на смъртното си легло прави равносметката и изповедта на живота си (за най-важното в Космоса, а именно Любовта) пред вечната му и единствена любима Сандра. Пауза. Умира.
По неписаните правила на Космоса и моногамния брак, останала едва една година без своя половинка, Сандра също се разболява, ляга и опровергава Дани, че няма да има пред кого да направи своята изповед, като извиква пред смъртното си легло Албърт, най-добрият приятел на Дани. Пауза. След първите две изповеди (следват куп други), във въздуха висят ключови думи като отговорност, признателност, взаимна любов и доверие, както ключовата дума, с която Вирипаев описва Илюзии е "комедия".
И как няма да е комедия като четирима души, ревностно вярващи в постоянството на взаимната, чиста, моногамна любов живеят във времена на тотален хаос в човешките взаимоотношения, времена на постоянство в безразборния секс, времена на заместители вместо на оригинали... Както самият Вирипаев казва: "Например театърът говори за любовта на Ромео и Жулиета и за да му се намери съвременен ход, режисьорът ги преоблича в костюми от нашия век. Не съм против Шекспир, това е велика пиеса, но когато човек влиза в салона и си купува билет, струва ми се, че не трябва да му се показват фалшиви илюзии."
И Вирипаев не оставя никакви илюзии, както режисьорът Младен Алексиев (на принципа на хибридната пиеса Празна история) оставя да тече безмълвно на видеостена драмата на двете възрастни двойки (минифилм с участието на Ваня Михайлова, Юлия Калудова, Русчо Тихов, Христо Буцев...), изговорена къде със съчувствие, къде с деликатна ирония, къде с патос, но винаги емоционално от актьорите-разказвачи – Ирмена Чичикова, Елена Димитрова, Стефан Щерев и Васил Читанов.
И ако накрая, след куп (предвидими) обрати, паранормални отклонения и откровения, Маргарет ("шегаджийката", както я наричат героите в пиесата) настойчиво пита: "Трябва да има някакво постоянство в този променлив Космос, нали Албърт?", то спокойно може да си прошепнем наум, че единственото постоянно нещо в този променлив Космос са постоянните опити на хората да дефинират какво е любов.
Всичко останало е... любов и непостоянство.
Гледайте Илюзии във Варна (Градска Художествена галерия) на 7 юни от 21:00 часа
Саундтракът на залязващото лято едва ли може да има по-идеално заглавие от Sun Glitters – това е и името, под което вече 2 години, Виктор Ферейра продуцира и издава музика, която се разлива като морски вълни, блещукащи на слънцето. След дебютния Everything Could Be Fine и океан от все така приятни ЕР-та, и малко преди издаването на втория албум Scattered Into Light и пищното му AV шоу (на 21 септември) на фестивала Reworks (20-22 септември) в Солун, glitterswave приливът довя на нашия подкаст бряг Виктор и неговата саунд яхта Sun Glitters.
Защо Sun Glitters?
Името Sun Glitters се появи много естествено. След 12 години на експерименти със стария ми проект имах нужда от промяна. Много исках да открия начин да продуцирам нещо различно с изцяло нова идентичност и името си дойде точно на място, защото идеално описва моя свят от звуци и образи.
Как би представил себе си и музиката, която обичаш и правиш?
Казвам се Виктор, роден съм през 1973 в Люксембург, с португалски корени. Занимавам се с музика от 1998, а проектът Sun Glitters започнах през 2011, повлиян от артисти като Boards of Canada, Gold Panda, My Bloody Valentine, The Cure... Днес, музиката ми може да се определи като Glitterswave, както предложи един мой фен:). Иначе, като продуцент най-често ми лепват етикета Chillwave, Indietronica, за което нямам нищо против:)
Кое е най-важното нещо в света на Sun Glitters? Има ли място Луната в него?
Най-важно е... всичко, свързано с проекта. И все пак мелодията е сърцето на Sun Glitters. Най-често започвам някоя песен само когато съм открил точната мелодия. И се старая това да е обвързано с цялостната визия и идентичност на проекта.
В днешния свят на глобална лудост как Everything Could Be Fine? Каква е историята зад заглавието и създаването на дебютния ти албум?
О, това е дъъълга история:). Някои части от нея са и много лични... Но специално името на албума е свързано с края на стария ми проект и започването на чисто... Не знам как точно да го изразя, но може би ще звучи като Beautiful Bad Day... Процесът по създаването на албума не отне много време, но беше специален период за мен. Пишех парчетата доста бързо, удовлетворен от това, което се получава като краен резултат. Работех във всяко възможно свободно време като най-често завършвах парчетата късно през нощта. Записах албума за около 2 седмици, доколкото си спомням:)...
Има ли някое конкретно парче, което се гордееш, че си записал и можеш да кажеш за него: "Това е! Това исках, когато започнах да правя музика"?
Никога не издавам парче преди да съм доволен от крайния резултат. Същото важи и за ремиксите. И все пак, това, за което говориш, мисля че съм го постигнал с Too Much to Lose, Beside Me и Love Me – те са и така наречените хитове, най-слушаните и най-сваляните... Много съм щастлив и от всички колаборации, които съм правил досега. Една от първите и най-прекрасните беше Cosmic Oceans EP със Steffalloo. Говоря за първото, дигитално издание в Bandcamp – 3 много кратки песни, но наистина магични. Днес, когато ги слушам, наистина не мога да си спомня как съм достигнал до някои от мелодиите. А това е добър знак, това за мен е Магията!
Как ще изглежда аудиовизуалното шоу, което ще представиш тази година на Reworks?
Обикновено, това е последното нещо, за което мисля и решавам как ще изглежда една седмица преди всяко лайв участие. Не че не се случва да правя промени и в самия ден на шоуто. В общи линии, идеята е да синхронизирам видео с всяко парче, което изпълнявам. Повечето парчета си имат свое, специално създадено видео като Too Much to Lose, например, но често се случва да смесвам визията на дадено парче със звука на друго... разменям, комбинирам... понякога се случва случайно, а понякога е предизвикано от създалата се атмосфера... Всичко е въпрос на импровизация.
Какво може да се каже за електронната сцена в Люксембург?
Колкото е малка, толкова е и интересна. Има няколко малки лейбъли като Grand Duchy Grooves, например, които издават страхотна Made in Luxembourg музика. Също така, има и доста независими продуценти като Emre Sevindik, Blue Dressed Man, In Circles или пък по-големи банди като Hal Flavin, Monophona и Artaban...
Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?
Просто да вярваш в това, което правиш!
Задава ли се нов Sun Glitters албум?
Да, новият ми албум Scattered Into Light ще бъде издаден през ноември от Mush Records. Записвах с вокалистката Sara от Diverting Duo, която пее в по-голямата част от албума и се надявам, когато е възможно, заедно да го изпълняваме и на живо.
Парти девиз за финал?
Нямам такъв, просто вярвам в това, което правя. Живея ден за ден, без особено да му мисля какво ще правя след седмица, например. Някои неща, обаче, трябва да бъдат планирани с месеци напред:)
01. Mountain Range - A Silence of Three Parts
02. Diverting Duo - Home
03. Baths - Earth Death
04. Life & Limb - Carry On
05. Lockets - Surrender (Sun Glitters Remix)
06. RIVKA - Swim High
07. Ghostlight - Whispers and Some Kind of Understanding (Sun Glitters Remix)
08. Gold Panda - Flinton
09. Four Tet - Locked
10. Boards of Canada - Sick Times
11. Absent Without Leave - Daydream Lullaby
12. Amp - You Are Here
13. Sun Glitters - Her Look to Me (feat. Sara)
14. Mount Kimbie - Made to Stray
"Tell me a tale that always was, Sing me a song that I'll always be in, Tell me a story that I can read, Tell me a story that I believe" лее глас и струни като лятна омара Майкъл Киванука на главната Summer Well 2013 сцена, а тялото и съзнанието ти лека-полека се отпускат и разтапят във фестивалната безтегловност наоколо, изпарявайки спомените от няколкостотин километровия трип под непрощаващото августовско слънце до Букурещ, търсенето на хостела (с името Wonderland, ти да видиш), буса до Буфтея и парка Щирбей – (някога) лятна резиденция на румънската кралица Мария и (днес) дом на Summer Well фестивала.
Събота късен следобед е и усещането, че си на уикенд пикник разходка в някой тучен британски парк се засилва колкото от реещите се последни акорди от хитовете на Юджийн Макгинес (като Lion, Shotgun и съвсем прясното Fairlight), толкова и от разминаването с облечени (шарено, но еднотипно) ала бритпоп фест униформа слънчева младеж. Не, не си в Румъния... или поне не тази Румъния, която познаваш от едноетажните къщи с разноцветни покриви н типичните дъсчени огради (каквито има в изобилие в Буфтея), не и тази Румъния на Чаушеску със соц панелки и мегаломански дворци, палати и булеварди... тази Румъния свършва до входовете на парка Щирбей с проверяващите безцеремонно до кости охранители на феста Summer Well. Оттам започва Румъния на кралица Мария Единбургска. Неслучайно, когато посещава Парижката мирна конференция след края на Първата световна война с цел Румъния да получи Трансилвания, Бесарабия, Буковина и Банат след войната, кралица Мария заявява: "Румъния се нуждае от лице и аз ще бъда това лице." Summer Well е наследника на това "лице" – пренесени от Острова традиции и стил на живот, бритпоп в изобилие, лек парк-аристократизъм с параклис, китно езеро със семейство бели лебеди и един черен (за цвят и драматизъм ала Лебедово езеро), летящи балони с кош и...
Michael Kiwanuka © фотография MIR
Слънцето вече залязваше над лебедовото езеро, когато Майкъл Киванука се качи на сцената, за да даде перфектното начало на нашата Summer Well Tale. Соул глас мечта, величествен и нежен като самия залез, реди едно след друго Tell Me A Tale, I'm Getting Ready, Bones, Always Waiting, Home Again и бонус кавър на Джими Хендрикс, а идеята да замениш августовското море за румънски бритпоп парк вече изглежда толкова брилянтна, колкото решението на организаторите да заменят отпадналите от лайнъпа в последните дни преди феста AlunaGeorge и The Courteeners с Майкъл Киванука и Glasvegas. Всъщност сънародниците на кралица Мария Единбургска, шотландският инди-електропоп квартет Glasvegas, трябваше да свирят още миналата година на Summer Well, но дъждът и вятърът отмениха не само тяхното участие, но и целия втори ден на феста, барабар с гранде реюниън завръщането на The Stone Roses. Е, тази година Summer Well каръка бе счупен и Glasvegas не само, че направиха очаквания си дебют, но и вместо подгласниците от ВВС Sound of 2013, AlunaGeorge, фестърите получиха победителя от ВВС Sound of 2012, а именно Майкъл Киванука. Перфектно. Оставаше и баш сюрприз гиг на Stone Roses да ни отвъртят... но да не ставаме нагли.
Glasvegas © фотография MIR
Иначе Glasvegas се оказаха доста шумна (или поне озвучителите бяха издънили ненужно звука) и доста електро за бритпоп банда – в унисон със заглавието на третия им албум (който излиза през септември) Later...When the TV Turns to Static, на огромна видеостена зад тях се лееше дигитална винтидж визия на фона на стари хитове като Geraldine и очертаващите се като нови фаворити Youngblood, If, Neon Bedroom и I'd Rather Be Dead (Than Be With You). Мощно, доста еднообразно откъм комбината вокали+мелодия, но пък зрелищно и абсолютно подгряващо за основната атракция на вечерта, че и на целия фест.
The XX © фотография MIR
"My heart is beating in a different way" – сърцетупът на целия фест наистина се промени, когато Джейми, Роми и Оливър изплуваха на сцената, както луната плуваше всред облаци по катраненото нощно небе. Ясно бе, че The XX са причината третото издание на Summer Well да бъде тотално разпродадено. Ясно бе, че The XX са причината тази година да се отбележи най-мощното българско присъствие от всички издания на феста. Само не стана ясно, дали защото Майкъл Киванука пееше преди час Home Again, или защото част от българската агитка искаше да се чувства наистина като у дома си, та започна скандирания "Оставка! Оставка!" (малко преди ХХ да открият с Try) за потрес и недоумение на морето от небългари на феста.
Никой, обаче, не искаше оставка от Джейми, Роми и Оливър, и как иначе – плуващи сред лазерни вълни, облаци, блицове и емблематичните хиксове, Роми и Оливър шепнеха своите характерни меланхоле разговори, като любовници, които си довършват изреченията, като деня и нощта, които жадуват перфектното сливане, докато, над тях, Джейми от своя бийт Олимп пиедестал реди хаоса от МРС импровизации и ремикс аранжименти в ХХ вселената. А тя е необятна, като турнето им за втория албум Coexist, което се разпростря на почти всички континенти. Този нечовешки график, естествено, ги превръща в концерт машини, които си позволяват лирични отклонения от обичайния сетлист само на организираните от тях Night + Day фестивали със специални бонус гости и кавъри на хаус класики, например, но дори и стандартен ХХ гиг (като този на Summer Well) може да накара сърцето ти да бие тотално "in a different way".
И ако кралица Мария е искала нейното сърце да бъде погребано в построения от нея дворец в Балчик (след връщането на Добруджа на България сърцето ù е преместено в Румъния), то много български сърца останаха на тази Summer Well поляна край езерото с лебедите в очакване на нов Reunion с The XX. А такъв Reunion може да се случи и в България, кой знае, защото както се пее: "Did I see you see me (Never not ever) in a new light?"
The XX © фотография MIR
Иначе всеки път когато отидеш в Букурещ, може да го видиш в нова светлина. It Starts and Ends with You както пееха обиграните бритпоп лисици Suede във втория Summer Well ден. Всичко наистина започва и завършва в твоята глава, с нагласата, с която тръгваш, с местата, през които минаваш, с емоциите, които изпитваш... Особено щом става дума за град, голям поне колкото Букурещ и типичните за всяка такава столица по света екзистенц контрасти – мегамонументалните дворци, музеи и проекти от ерата Чаушеску съжителстват в центъра на града с ромски гета от къщи без стени, пълни с щъкащи до полунощ голи и сополиви деца, подплясквани от кресливите им (също толкова голи) родители; великолепни барок и сецесион къщи, музеи, резиденции в най-туристическите райони в съседство с полуразрушени къщи с живописни тераски, на които потни образи от филм на Кустурица пляскат табла над главите на пиещи, плюскащи и цъкащи от кеф (че са видели "шареното" на живота) туристи; лъскави ламборгинита издухват очукани ретро дачии на пътя...
It Starts and Ends with You, особено когато трипът ти започне от хостел с името Wonderland (приличащ досущ на заешката дупка на Алиса), в който стаите са по-малки от баните, леглата по-къси от тялото ти и въобще нищо не е по мярка, освен отвеяния (като Шапкаря) персонал, и всичко завърши в китен алангле парк, служил навремето за любовно лятно гнезденце на румънската кралица Мария Единбургска, а днес за обяснение в любов на румънците към всичко бритпоп и модно.
The Vaccines © фотография MIR
Парти зверовете The Vaccines наистина се радваха на всенародна румънска любов (заслужена за барабаниста им, който беше точен и неуморен като дръм машина) – явно бяха предизвикали фурор при първото им Summer Well участие миналата година, докато ние бавно и методично превръщахме втория фестивален ден в лежерен парти пикник сред природата. Бритпоп сензациите Spector и Everything Everything озвучаваха приятно и ненатрапчиво турнето ни около лебедовото езеро, с хамаците, декоративния къмпинг, киното на открито (хванахме филм за Елвис Пресли), 3D пърформанс танците на японската формация ENRA и чилаут баровете (само в тях имаше алкохол и лед), докато изучавахме ефекта от комбинацията на йегермайстер с редбул, куба либре и летене с балон с кош. Румънски псувни не научихме (демек не отнесохме), само разбрахме, че за всички промоутъри на феста е от особено значение дали живееш постоянно в Румъния, за да ти предложат да спечелиш нещо от каква да е игра – криворазбран шовинизъм или поредната неразбираема (но приятна) за нас румънска традиция като продаването на билети за двама/двойка за повечето транспортни услуги.
Suede © фотография MIR
Така или иначе, It Starts and Ends with You пееха вече Брет Андерсън и компания. Бритпопът нито започва, нито свършва със Suede, но мистър Андерсън доказа, че е в зверски добра парти форма от миналогодишното концертно завръщане, а новият им албум нашепва, че Suede ще са in fashion поне още за една петилетка. Фестивалите също нито започват, нито свършват със Summer Well, но поне още няколко години той ще бъде in fashion кокетен фестивал в региона, защото вместо да наблъскват пространството с множество миш-маш сцени, които да се заглушават една друга, организаторите разпределят умело средства и усилия между премерен, профилиран и актуален лайнъп в комбинация с добре замислени и оформени лаундж зони, които да създават както комфорт на фестърите, така и да радват окото като мапинг инсталацията на една от сградите, ползвани някога за лятна резиденция от кралица Мария.
И така, докато се изнасяме към изходите и финала на феста, някак естествено в съзнанието изплуват думите на същата тази кралица Мария Единбургска, които (дори казани след Първата световна война) лепват идеално за Summer Well слоган: "Румъния се нуждае от лице и аз ще бъда това лице."
А за нас парчето на Interpol, което дава името на феста, вече звучи така: "I said It looks like We Summered Well... "
"Какво е да живееш с жена?" пита ексцентричният арт дилър и собственик на престижна аукционна къща Върджил Олдман, за да получи най-добрия възможен отговор – "като да участваш в търг с наддаване и никога да не знаеш дали твоята ще бъде най-добрата оферта". Усещането може да се сравни с правенето на кино или поне така би казал италиано киномаестрото Джузепе Торнаторе след последния си филм Най-добрата оферта.
Историята – Върджил Олдман е чешит, какъвто само Джефри Ръш би могъл да изиграе блестящо (като хибрид между героите му в Блясък, Животът и смъртта на Питър Селърс и Речта на краля) – вманиачен арт дилър, който е колкото гениално умел в надушването на ценно произведение на изкуството (скрито дори под тонове прах, влага и мухъл), толкова и брилянтно неспособен да общува с другите хора и околния свят.
Изолирал се съвсем съзнателно от мръсотията, врявата и законите на действителността (с помощта на колекция от няколкостотин чифта стерилни ръкавици и тоталния отказ да ползва мобилни телефони), Върджил обичайно прекарва вечерите си уединено в изискани ресторанти (където му сервират отбрани ястия в специален сервиз с неговите инициали) или в компанията на няколкостотин жени-портрети от възбогатата му (да се чете творения на Тициан, Рафаело, Дюрер, Реноар, Рубенс, Гоя, Модилияни... ) арт колекция, скрита в тайна зала с код за достъп в дома му, подреден като музей.
Всичко тече по мед и снобария, докато не се появява Тя – Клер Ибитсън (нежната красавица Силвия Хьокс), мистериозна жена, която се свързва с Върджил с молбата да оцени наследените от нейните богати родители произведения на изкуството и имущество, които да бъдат продадени на търг, организиран от него.
Торнаторе винаги е умеел да рисува брилянтно образи, изолирали се (не)съзнателно от света (като в страхотния Легенда за пианиста) или икони на женствеността (Малена, нали се сещаш), а тук слива перфектно двете теми, за да създаде жената-мечта за Върджил – Клер, невинната мистъри красавица, затворена (оказва се, че тя страда от агорафобия) в своя живописен като музей дом, също като идеализираните портрети на жени от тайната колекция на Върджил, на които да се любува само той и никой друг.
И ето, че любовта се ражда като произведение на изкуството, а в страстната авантюра се включват и единствените "приятели" на Върджил – обаятелният реставратор/техник Робърт (обигран Джим Стърджис), който може да поправи всичко – от любовните терзания на патологичен ерген до механизирани кукли а.к.а аутоматони от 19 век и вечно подценяваният художник Били (достолепен Доналд Съдърленд), който играе в комбина с Върджил на арт търговете, за да попълва почти на безценица неговата тайна колекция от прочути портрети на жени.
Но както опитно заявява Били: "Чувствата са като произведения на изкуството. И те могат да бъдат фалшифицирани. Всичко може да бъде фалшиво – радост, тъга, омраза... дори любовта!". Всъщност киното прави точно това – чувства, емоции, драми, цели животи биват имитирани и разигравани за час и половина-два. И някои от филмите наистина те оставят с усещането, че си бил изигран, че са ти пробутали нещо фалшиво, менте без стойност, празни думи... но когато "измамата" е извършена превъзходно и с финес, тогава го наричаш магия и си готов да дадеш Най-добрата оферта.
Защото хората може и да обичат да бъдат лъгани, може и да са свикнали да живеят с фалшификати и заместители... , но както казва Върджил: "Във всеки фалшификат има нещо истинско, нещо автентично...". И всички ние, като Върджил, чакаме да го открием, ден и нощ, докато стоим в собствената си тайна стая на мечти и преклонения. Оглеждаме се за Най-добрата оферта.
Най-добрата оферта е в кината от 26 юли
