My Mir

#Tweet Джубокс – ключовите думи са #back, #дебют и #февруари, а #музиката идва от:..

Max Cooper – Human

Дебютният албум на британския броукън техно мастер Макс Купър прилича на концептуалната му видеосерия #Човек VS Машина (все пак Макс се занимава и с генетика) – хем абстрактен като сай-фай сън, хем органичен като усещане за интимни човешки емоции – #Adrift, #Numb, #Automaton, #Empyrean, #Awakening, #Impacts и #Seething бродят като блейд рънъри по ръба на мозъчната кора между двата свята (#Човек VS Машина) в търсене на идеалната симбиоза. Мисията – перфектно изпълнена!

Neneh Cherry – Blank Project

#"Good things comes to those who wait, they say" – реди, като мантра, Нене в гранде финалето #Everything и чакането наистина се отплати на макс – 18 години след последния ù албум, тя изчака родилия се от инцидентен джемсешън (с братята Пейдж а.к.а @Rocketnumbernine) проект да си намери густо бийт майстора, а при @Four Tet празно няма, казват! Перфектните #Weightless, #Spit Three Times, #Dossier, #Out Of The Black... абе, всяко от 10-те парчета в #Blank Project се равнява на триумфално (епично бият барабаните, да) феникс възкръсване (ала @Tricky миналата година) на един истински деведесетарски герой.

Francis Harris – Minutes Of Sleep

В живота на всеки човек има няколко важни мига, които тотално преобръщат вътрешния и външния му мир – в случая на Франсис Харис това е загубата на родителите му и ако предишния му албум #Leland бе реквием за смъртта на баща му, то #Minutes Of Sleep е реквиемът посветен на майка му. А Харис не само изостави текхаус алтерегото си @Adultnapper и напълно преобрази начина си на живот, но и композициите #Dangerdream, #Me To Drift, #Lean Back, #What She Had, #New Rain и особено #You Can Always Leave (преживяваща нощта на смъртта на майката на Франсис) се леят именно като медитативно, терапевтично преосмисляне на битието с идеята, че когато светът ти рухне остава само... Музиката.

SOHN – Tremors

Ако някога сте търсили близнак на Майк Милош (от @Rhye дуото), то сигурно сте стигнали до @SOHN – дебютният албум на британския дриймпопър колажира настроения, глас-кадифе и песните, които го издигнаха в звездна орбита – като вселенския хит #The Wheel, миналогодишните #Lessons и #Bloodflows, и настоящи поп бисери като #Artifice, #Fool, #Lights и #Tempest.

Hauschka – Abandoned City

Въпреки, че миналогодишния му албум се казваше #Salon Des Amateurs (по едноименния денс клуб в Дюселдорф), Фолкер Бертелман си е пиано мастер отвсякъде – новото му предложение запазва концепт формулата за аранжиране на техно и хаус мелодии само с аналогово (но prepared) пиано, а отправната точка тук са градове-призраци по света – #Agdam, #Elizabeth Bay, #Thames Town, #Sanzhi Pod City и #Bakersville не само са имена на действително изоставени, запустели градове, но и звучат като духовете останали там, танцуващи на акустични техно сонати на лунна светлина.

Valentin Stip – Sigh

Тези дни лейбъл задругата @Other People на Нико Джаар е под пара – издават албум след албум и сега на ред е дебютния на "стария", верен Нико "авер по орбита" Валентин Стип – логично, 21-годишният парижанин се движи в меланхоле естетиката и слоумоушън стилистиката на Нико в парчета като #Pendule, #Correlation, #Aveu и #Regards sur l'Enfance (I et II), които рисуват вечерен акт по ноти под звездите на нощта.

Deadbeat & Paul St. Hilaire – The Infinity Dub Sessions

Гласът на Paul St. Hilaire (познат и като @Tikiman от безброй @Rhythm & Sound релийзи) е емблема за дъб техно кралството, а ако въртите с умиление до откат @Moderat класиката #Let Your Love Grow, то ще посрещнете с още любов новата комбина на Пол с друг дъб класик, какъвто е Скот Монтейт а.к.а @Deadbeat – от римейка на дъб емблематичното #Peace And Love, през минималистичните #Dopa и #What The Heck Them Expect, до мастър образци като #Rock Of Creation и #Little Darling – всичко води до мир и благоденствие в дъб душите.

Poemss – Poemss

Канадската електронна сцена винаги е вадела по някой интересен заек (или котка) от цилиндъра и дебютния Poemss проект на Аарън Фънк (познат като IDM бруталиста @Venetian Snares) с ефирните вокали на Джоан Полък не прави изключение – дъб ембиънт като съновидение, доза ню уейв, стелещ се като призрачна мъгла, малко готик блус (ала Ник Кейв на синт терапия) и обилен glitch акцент – здрачните поеми като #Ancient Pony, #Heads On Heads, #Bedtime, #Losing Meaning, #Hall Of Faces и #Kissing Song звучат сякаш @Алиса/Джоан Полък е решила да провери колко дълбоки са заешката дупка и бийт подсъзнанието на @Чеширския Котарак/Аарън Фънк.

Wild Beasts – Present Tense

В сегашно време, музиката и светът все повече залагат на рециклиране на митове/легенди/ноухау/минало в търсене на самопреоткриване и точно нещо такова е направил и британският инди квартет в четвъртия си албум – изместили са фокуса от китарните рифове към синт електрониката и дигиталния басбийт, а вокалите на Хейдън Торп все повече се равняват по медения капацитет на @Антъни Хегърти(метъра) – ясно си личи още от първо слушане на парчета като #Wanderlust, #Daughters, #Nature Boy, #Mecca и #A Dog's Life, които знаят що е то добър поп в сегашно време.

Tinariwen – Emmaar

Как щеше да звучи фестивала @Уудсток, ако се провеждаше в сахарските дюни на Тимбукту, Мали – отговорът идва с произхождащата именно оттам туарег банда @Tinariwen, през която (за 35 години номадски живот) са минали толкова музиканти и песни-истории, почти колкото са песъчинките в любимата им пустиня (чието име на туарег носи бандата). #Emmaar (също на туарег езика) пък означава "горещ вятър" и именно това (под формата на пустинен китарен риф и сахарски перкусии) лъха и свисти покрай ушите при срещата с пясъчни оди като #Toumast Tincha, #Chaghaybou, #Imidiwan Ahi Sigdim, #Tahalamot и #Koud Edhaz Emin, които разказват трип-метафори за безкрайното ни лутане в пустинята на живота.

Някои го познават като Димитър Василев, повече го знаят като The Bulgarian/Dr. Shade, а трети ще слушат за него под името Qaseo... Живял дълги години в Южна Африка, Димитър отстрелва жанровете в музиката като на сафари и в богатата си трофейбийт колекция има куп соло продукции, ремикси, едити, колаборации (като албума Alpha, издаден в ЮАР под името Tone Deaf Junkies), а сега ще направи и своя Qaseo дебют на фестивала Horizon (8-14 март, Банско), затова докато разцъквахме бордърбийткроса в музиката си поговорихме за някои важни неща относно...

Защо точно Qaseo? И как The Bulgarian се превърна в Qaseo?

The Bulgarian беше тази част от живота ми като музикант/продуцент, с която един вид пораснах. Имах успехи, да, но също така и грешки. Твърде много се бях асоциирал с един стил, наречен Fidget, който се измени (от тип Jacking House с малко електро елементи до някакъв мега-рейв с дъбстеп елементи) и внезапно се превърна в мръсна дума. Така и не успях да се разгранича от него и минаха една-две години, през които търсех себе си. Сега мисля, че съм се намерил отново. Музикално не съм бил толкова вдъхновен да правя музика от много време насам, а съм намерил и някаква стабилност в живота като цяло. Та затова реших, че трябва да се започне наново. Нов стил музика, нов псевдоним. Не съм първият артист, който прави това и няма да съм последният.

А защо точно Qaseо? Ами исках да е нещо лесно, но пък и уникално и все пак концептуално да има нещо общо с музиката. А музиката е хаус и техно с по-"oldschool", "underground", аналогова естетика, и Qaseo ("касио") звучи като Casio.

Кое е най-важното нещо в Qaseo света?

Да не се увличам по някакви трендове, а просто да правя музиката, която ми е в душата. А оттам вече, който иска да я харесва. Важното, на първо място за мен, е да е нещо истинско. Така че например няма да видите никога Metallica – The One (Qaseo's Trap Remix bootleg:))...

Живял си дълги години в Южна Африка... какво те накара да се върнеш в България? Какво мислиш за желанието на всеки трети да напусне България... и въобще, на електронната сцена днес, има ли значение къде живееш и продуцираш, за да постигнеш пробив, успех...?

Лично за мен, точно музиката беше главната причина да се върна в Европа. В ЮАР тогава още нямаше световно по футбол и Die Antwoord, а да не говорим и за почти несъществуващия интернет. В България си имах някаква база (плюс голяма част от семейството ми) и също така сме с една от най-добрите интернет връзки в света, което отговаря на друга част от въпроса: можеш отвсякъде с достъп до летище (и евтини полети) и добър интернет да правиш музика. Друг въпрос е вече на локално ниво каква подкрепа ще имаш, какъв досег до други хора със сходни интереси към музика, тоест какви ресурси ще имаш.

В България малко страдаме от това, че сме малък народ и то с много комплекси. Хем от една страна половината хора слушат чалга и остават примерно 50-100 души общо в голям град като София, които биха се изкефили на един определен стил електронна музика. Хем пък същевременно, ако няма някакво чуждо име на плаката, хората не искат дори и 5 лева да дадат за вход. И от друга страна, клубовете ти искат някакви пари предварително, за да направиш парти, а ти няма как да си ги избиеш тези пари.

Повечето хора, които се занимават тук с организирането на партита и подобни ивенти, го правят през свободното си време, а през деня ходят на работа както всеки друг. Реално е доста трудно и скъпо да се организира нещо интересно тук, а и после ще има хора, които ще мрънкат за цената на алкохола или че не са ги пуснали с раница в клуба или нещо подобно и остават само по-младите с най-много ентусиазъм и енергия (но не и опит) или хора с връзки и спонсори (за които трябва партито да е нещо по-комерс). После що нямаме достатъчно готини събития и все каним едни и същи диджеи...

Обичаш колаборациите, работиш и с вокалисти... кой е пътят, според Qaseo, за развитие на българската електронна сцена и на българските бийт продуценти като цяло?

Това следва малко от отговора на предишния въпрос. Точно това, че трябва да спрем да гледаме един на друг като на конкуренти и да се дърпаме взаимно надолу. Трябва да си помагаме и да работим заедно, така или иначе сме твърде малко такива хора тук... дали се кефиш на дийп хаус или на хард техно, или на бийт, или глитч-хоп – все тая – нека сме като англичаните или французите, които много внимават да се подкрепят взаимно и да спрем да гледаме само в чужбина за таланти.

Какво си чувал за фестивала Horizon и какво би искал да чуеш/видиш на второто му издание през март?

Чувал съм доста, но тази година конкретно има много артисти, които уважавам и задължително ще подкрепя, като например KiNK, Catz & Dogz, Zed Bias и т.н. И най-вече се радвам, че се случва нещо такова в България, с артисти, които не са издавали най-великите си неща преди 10-15 години.

Има ли някое конкретно парче, което се гордееш, че си записал и можеш да кажеш за него: "Това е! Това исках, когато започнах да правя музика"?

Мисля, че ако си артист в каквато и да е сфера и стигнеш до такова заключение, е време да се откажеш.

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Най-вече исках на човек да му се танцува, докато го слуша! След това исках да е малко като разказ или гледане на добър филм и затова започва по-леко и весело, след което задълбаваме в интригата и дори на моменти може да става леко страшно, но после идва развръзката и всичко приключва позитивно.

Какво и кой те интригува и провокира в електронната музика днес?

Позитивно казано: Вижте траклиста просто:) Също така ми харесва сегашната революция с малки и евтини аналогови машинки. След близо 15 години правене на музика, почти изцяло само със софтуер, сега започвам да си изграждам студио с аналогови синтове, дръм машини и един куп плочи на пода. Това ограничение, което имаш от един аналогов синт, те кара да се фокусираш много – няма preset-и, няма много избор, а и си е друго нещо да имаш физическо бутонче или врътка, която прави само едно нещо!

Също така ме радва много (но не и кредитната ми карта), че сериозно се връщат плочите. Наскоро четох някъде, че за 2013 има 30% увеличение на броя плочи, издавани или купувани, спрямо предишната година.

Негативно казано: EDM и Beatport Топ 100... просто нямам думи.

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

И да шепнеш, и да крещиш, все тая. За жалост в нашето общество, в момента, май най-лесно става с пари и връзки. Но ако ги нямаш, най-добре е просто да си верен на себе си и никога да не се предаваш. Оттам нататък е просто важно да усетиш, когато ти се появи някоя добра възможност и да не я изпускаш.

Какво пише в Qaseo дневника за следващите няколко месеца?

Първо малко почивка и някое и друго парти в ЮАР за две седмици, а после директно на Horizon, за което нямам търпение и очаквам да е доста забавно. После мисля да се позаключа известно време в студиото и да понапиша още нови парчета!

Парти девиз за финал?

Много бас и танци!

01. Qaseo - Zero To Nine

02. Andre Kronert - Shock Leader

03. Nina Kraviz - Love Or Go (KiNK Mix)

04. Sly One - Warm Red

05. Huxley & Shenoda - I Don't Know

06. Qaseo - Godfist

07. Kode 9 - uh

08. L-Vis 1990 - Ballad 4D

09. Literon - Knob Exploitation

10. Aphex Twin - Windowlicker (Run Jeremy Edit)

11. Wraetlic - Scunner (Jon Convex Refix)

12. Untold - Caslon

13. Blawan - Grafter Gets A Home

14. Zed Bias & Paleman - Furrball

15. Dusky - Careless

16. Qaseo - Null Value (Stripped Version)

Скъпи влюбени... в живота,

"Имам усещането, че съм почувствал всичко, което някога бих могъл да изпитам... И никога няма да почувствам нещо ново..." споделя Тиодор (меланхоле героят на Хоакин Финикс) в Тя – новият кинофлирт и първи авторски сценарий (вече със Златен глобус) на режисьора Спайк Джоунз, но за всички е ясно, че когато говорим за неговите филми (Да бъдеш Джон Малкович, Адаптация и Where the Wild Things Are) винаги иде реч за нов, нестандартен поглед към стара, до болка позната история... като любовта в Тя, например.

В не толкова далечното бъдеще... животът на Тиодор (Хоакин Финикс на обичайно силно ниво) е изтъкан от ирония и самота – работата му е да пише прочувствени писма за най-важните и интимни моменти в живота на другите хора, докато самият той няма на кого да напише такова писмо – жена му Катрин (Рууни Мара) иска развод, обвинявайки го в неспособност да изпитва истински чувства и емоции, приятелите му (и съседи) Ейми (Ейми Адамс) и Чарлз го пращат по срещи с неуравновесено секси мацки (Оливия Уайлд), а Тиодор най-вече обича да се забавлява с детето-пришълец (перфектно озвучено от самия Спайк Джоунз) от холограма-видео-играта си...

Докато не се появява Тя – операционната система с изкуствен интелект, съзнание и... човешко его OS (забравете за HAL9000), която връща живеца на Тиодор и се нарича с името Саманта (все пак Саманта Мортън е била първия избор за това хай-тек амплоа) или иначе казано Скарлет Йохансон в най-добрата си роля (и то само като глас) от години насам – перфектната метафора за операционната бъг система на човешките взаимоотношения в съвременния свят. Както цветовете на декорите и дрехите на Тиодор са перфектната метафора за самотата и душевните състояния на съвременния човек.

Да, колкото повече се ъпгрейдват възможностите за общуване, толкова по-трудно ще се "чуваме" и ще изразяваме своите чувства. Колкото повече искаме да бъдем всичко друго, но не и себе си, толкова повече ще се превръщаме в своя фалшива версия. В колкото повече "копие на копието на копието" ситуации изпадаме, толкова по-често ще се питаме истински или живот-имитация живеем – неслучайно Тиодор се притеснява, че в един момент ще изпитва само бледо подобие на това, което вече е чувствал.

А отношенията между Тиодор и Саманта са точно копие на романса между мъж и жена – от трепета на първите срещи и вълнението да видиш света през очите на другия до сексуалното напрежение (любовната сцена между Тиодор, Саманта и Изабела вече сме я гледали между Джон, Максин и Лоте в Да бъдеш Джон Малкович), до първите скандали, ревността и разбиването на илюзията, че съществува една уникална, единствена на света половинка, която е само за теб и за никой друг.

И така постепенно тази история (органично запечатана от оператора Хойте ван Хойтема и перфектно озвучена от Arcade Fire) за операционната система на човешките взаимоотношения се превръща в забавен психотерапевтичен сеанс на дивана при вещ психолог (като Спайк Джоунз), който знае, че границата между фантазия и реалност се определя от това, в което вярва всеки (Аз, Ти, Тя, Той, Ние, Вие, Те) – вярата, която превръща нещо фалшиво в истинско; вярата, която прoменя самотата в радост от живота; вярата, че винаги има възможност да почувстваш нещо ново, която надделява над усещането, че ще изпитваш само бледо копие на това, което вече си чувствал.

А Любовта... Тя е по-вечна от живота и неговия цикъл – неслучайно Тя е посветен на четирима души, които вече не са между живите... но живеят в сърцата на хората.

P.S. Тя е в кината от 7 февруари

#Tweet Джубокс – как звучеше плейлистата в началото на 2014 с албумите от нея в едно-две изречения.

Young Fathers – Dead

Неортодоксалното инди-хоп трио на либериеца Алойзиъс Масакуа, нигериеца Кайъс Банколе и шотландеца Греъм G Хейстингс има в актива си не само една от #любимите ни песни за 2013, но и този чуден албум (след миналогодишните Тape One ЕР и Tape Two ЕР) – #Low, #Get Up, #War, #Dip, #Hangman, #Am I Not Your Boy и #I've Arrived правят това, което @Beastie Boys направиха за хип-хопа в началото на 90-те или просто:"Come here and do the right thing"!

Illum Sphere – Ghosts Of Then And Now

Дебютният албум на Райън Хън е чуден сън в зимна нощ – фантазният трип започва #At Night, а #Sleeprunner, #The Road и #It'll Be Over Soon така те оплитат в паяжината на 2stepwork спомените и бас мечтите, че срещата с #Ghosts Of Then And Now звучи като перфектно любовно обяснение – като това на вокал лейдито @Shadowbox в #Love Theme From Foreverness (@FlyLo, ахой!), което те оставя прелъстен и... спящ като бебе #Near The End в утробата на #Embryonic.

Rain Dog – Two Words

Самюел Евънс май си пада по филмите на Джим Джармъш – независимо дали семплира части от тях или заема псевдонима си (от @Дух куче: пътят на самурая, например) – дебютният му албум наистина прилича на кинематографичен трип в страната на дъб-2step чудесата, а парчета като #Nexus (с @Robot Koch), #Cloven, #Regolith, #Nerves Like New Thread, #Once, #Watch Over и #Whistle And I'll Come To You могат да озвучат вечната любов, такава като в последното Джармъш творение @Само любовниците остават живи.

Mast – Omni

Наречи го електро-джаз импровизация, наречи го бийт пъзел инсталация, дебютният албум на Тим Конли удря целта – да погъделичка скрити кътчета на съзнанието и душата с парчета като #Ghost, #Dark Matter, #Red, #Omni, #Snoozer, #Wind и #Until You Are Sound (с медитативните вокали на @RYAT), докато накрая самият ти не се превърнеш в звук.

Supreme Cuts – Divine Ecstasy

Еклектиката понякога граничи с кича, но не и в саунд речника на Майк Пери и Остин Кюлтис – вторият албум на Чикаго дуото използва жанровете в музиката като трамплин за хаус-поп-аренби-соул-footwork-бас акробатика, която достига #Divine Ecstasy висоти с парчета като #Gone, #Envision (с фронтлейдито на @Poliça), #ISIS и особено #Faded – та, #Fade in Deep Down със @Supreme Cuts!

Mogwai – Rave Tapes

Уискито вече не вървяло с фъстъци, ами с #Rave Tapes – след като пуснаха собствена лимитирана серия 9-годишен скоч, докато осмият им албум катери устремно поп чартове, шотландският квинтет @Mogwai вече е с фул #Master Card актив – за всичко останало има парчета като #Simon Ferocious, #Remurdered, #No Medicine for Regret и #The Lord is Out of Control, които приближават краутрок петорката към култ ореола на сънародниците им @Boards Of Canada.

Planningtorock – All Love's Legal

"The Gender Is Just A Lie", така че "Fall In Love With Whoever You Want To" – посланието в третия албум на ню диско drama-cum-drama кралицата Джем/Джанин Рострън е очебийно ясно – от #Welcome, #All Love's Legal, #Human Drama през #Let's Talk About Gender Baby (рифреш #Full of Fire римейка ù на @The Knife) до миналогодишния хит сингъл #Misogyny Drop Dead и ювелирните #Public Love и #Patriarchy Over & Out, иде реч за темататична забава без делене по жанрове и полове, защото #All Love's Legal, нали!?

Moodymann – Moodymann

Моторният град може и да е фалирал, но легендата за детройтския #Freeki Muthafucka е жива – явно Кени Диксън Джуниър обича да рециклира хитро изпипани митове и в този нещо като best of-микстейп/нещо като джемсешън-опушено-соаре, преплита различни версии и семли на култовия си хит #Freeki Muthafucka със стара продукция (#Hold It Down, #Desire с @Хосе Джеймс, #IGuessuneverbeenlonely, #I Got Werk, #Come 2 Me...) и бъдещи хитове като #Lyk U Used 2 (с @Andrés), #Sunday Hotel и #Sloppy Cosmic. @Moodyfucka е той!

Actress – Ghettoville

Лебедовата песен на Дарън Кънингъм (под този псевдоним) звучи като лебедова песен на фалиралия Детройт – настроението минорно, ритъмът декаденс (повечето парчета звучат като версии на сингъла #Grey Over Blue) сякаш не само моторния град, ами и детройтското техно е банкрутирало. Новата стара @Actress ера, обаче, изгрява на хоризонта на надеждата с #Rap, #Gaze и #Rule – та, #Don't stop the music, ами завъртете и дебютния Hazyville в пакета!

Vtgnike – Dubna

Освен, че е мастер на бийт съспенса, Никълъс Джаар явно има ухо и за апокрифни таланти – дебютирайки за неговия лейбъл @Other People, московчанинът с труднопроизносимото име @Vtgnike умело преплита дъб ембиънт с footwork (в парчета като #Campaign Refix, #Jimmy Dub, #Zarubezh и #Umida), което си е почти толкова сложна задачка, колкото да миксираш картината Зима на Брьогел с образа на московския "град на науката" Дубна в артуърка на същия албум.