My Mir

Отраснал край морето и култовите бийт брегове на Бристол, Мат Престън идеално познава магичното сливане на кинематографични даунтемпо вълни и величествени бас скали, като във втория му албум Tides. Затова тази седмица ще ни припомни на живо безгрижното бриз бас лято, докато си говорим за Horizon-та на зимата, Snow Ghosts, чай, jungle, класическа музика и...

Защо точно Phaeleh?

Нищо специално, просто ми хареса комбинацията от букви една до друга. Изглеждаха и звучаха добре заедно, а аз точно това исках.

Не успя да се включиш в първото издание на фестивала Horizon в Банско, но явно имаш приятни спомени от първото си гостуване преди година в България и ще се върнеш на Horizon догодина...?

Да, изкарах си чудесно първия път и затова ужасно съжалявам, че заради болест пропуснах Horizon тази година, но това ме кара с още по-голямо нетърпение да очаквам второто издание през март догодина.

Tides е значително по-ембиънт и кинематографичен от дебютния ти албум, свързано ли е това и с интереса ти напоследък към класическата музика и участието ти в ремикс проекта на пианиста Ludovico Einaudi?

Записах Fallen Light за около 6 седмици, докато Tides се разля във времето и ми отне над година и половина, за да го завърша. Затова и се получи по-разнообразен, по-комплексен албум с много и различни емоции и състояния. Затова и съм много по-доволен от резултата, отколкото с Fallen Light, въпреки че искам значително да подобря нещата в следващия албум, който вече започнах да нахвърлям и записвам. Това, обаче, няма връзка с участието ми в ремикс проекта на Ludovico Einaudi – просто ме помолиха да се включа с ремикс и аз го направих, защото съм голям фен на неговия тип музика.

Как така се случи, че по едно и също време двамата с Рос Throwing Snow Тоунс започнахте да работите с Augustus Ghost и той заформи с нея Snow Ghosts, а ти замина на турне с нея в Щатите?

Имаме общ приятел, който ни запозна, защото и двамата търсехме вокалист с опит в музиката, изпълнявана на живо. Турнето, което направихме с нея беше много приятно, но беше планувано специално за Щатите и няма да го повторя, защото е твърде ограничено като лайв проект – все едно някой просто стои пред лаптоп. Следващият път, когато изпълнявам лайв шоу, се надявам то да включва много повече музиканти и много по-малко компютри.

Днес, всеки използва видео, дори късометражни филми, за да промотира сингли, албуми, турнета... как избираш с какво да визуализираш своята музика – кое парче (от Tides, например) да бъде изведено като сингъл, с какъв тип видео...?

Обикновено оставям публиката или други хора да решат това. Честно казано, понятието "сингъл" доста промени значението си през последните години – за мен това е просто парче, което първо качваш в Youtube или Soundcloud. Естествено, стремиш се да е нещо зарибяващо, което феновете да харесат. В това отношение, Storm бе очевиден избор за сингъл от Tides, докато останалите видеоклипове от албума бяха повече въпрос на щастливи случайности, отколкото част от някакъв грандиозен план.

Има ли някое конкретно парче, което се гордееш, че си записал и можеш да кажеш за него: "Това е! Това исках, когато започнах да правя музика"?

Много съм доволен как се получиха Journey и Tides от новия албум.

Какво мислиш за възкресението на jungle музиката от 90-те? Къде беше и какво правеше по онова деведесетарско време?

Хората винаги са слушали и пускали едни и същи всевъзможни жанрове през годините. Просто медиите пренебрегват с години един жанр за сметка на други, после решават, че отново е cool, фаворизират го и хоп – ето ти възкресение. През 90-те... хм, трябва да съм свирел в най-различни банди, да съм се забавлявал с приятели... Тогава започнах и да продуцирам музика.

Кое е най-важното нещо в света на Phaeleh?

Чаят.

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да шепнеш.

Какво пише в дневника на Phaeleh за следващите седмици?

Пътувания от България до Бристол като междувременно ще се опитам да завърша няколко парчета, ще погледам малко фойерверки, ще изнеса лекция в стария ми университет и... отлитам към Австралия!

Phaeleh + Dub Phizix + MC Strategy са на 1 ноември в Mixtape 5 от 22:30 часа

Всепризната киноистина е, че най-добрият сценарист е самия живот, затова, по традиция, SOfia Independent Film Festival залага както на престижна селекция от игрални филми, така и на доста силен подбор от документално и късометражно кино. Ето ги и нашите фаворити в категориите:...

+ Документално и магично – серия главозамайващи филми, които доказват за пореден път, че изкуството имитира живота.

Ездачи на стихии – 25 и 27 октомври

САЩ, 2012, 95 мин, 3D

режисьори: Кристофър Нелиъс, Джъстин МакМилан

с участието на: Рос Кларк-Джоунс, Том Карол, Бен Матсън, Тони Колет (глас зад кадър)

Преследването на Голямата вълна е идея-фикс не само за австралийската сърф легенда Рос Кларк-Джоунс и двукратният световен шампион Том Карол, но тук двамата яхат едни от най-гигантските и най-опасни вълни във великия Тихи океан. С две думи, време е за Surf's Up!

На крачка от славата – 25 и 29 октомври

САЩ, 2013, 91 мин

режисьор: Морган Невил

с участието на: Мик Джагър, Брус Спрингстийн, Стинг, Стиви Уондър, Лу Адлър, Стефани "Стеви" Алекзандър, Шерил Кроу

Светът е пълен с wannabe звезди, но не такъв е случая с беквокал певците – черноработници с гласни струни, които често изнасят тежестта на концертите на големите звезди, шлифовани певци в сянката на прожекторите и на крачка от славата – както и да ги наречеш, това е тяхната неразказана житейска история и гледна точка с архивни кадри, интервюта, бекстейдж моменти и безупречен саундтрак.

Прелъстени и изоставени – 25 и 31 октомври

САЩ, 2013, 100 мин

режисьор: Джеймс Тобак

с участието на: Райън Гослинг, Джесика Частейн, Даян Крюгер, Мартин Скорсезе, Алек Болдуин, Джеймс Каан, Франсис Форд Копола, Роман Полански, Бернардо Бертолучи

Обикновеният зрител често играе ролята на прелъстен и изоставен, далеч от блясъка на голямото кино и бекстейдж филма на Джеймс Тобак и Алек Болдуин се опитва да поправи тази несправедливост. Заснет в пленителни цветове по време на 65-тата годишнина на фестивала в Кан, филмът, освен близки срещи с куп знаменитости от киновида, дава и жокери по въпроса за раждането и умирането на съвременните митологии.

Изкуството да летиш – 26 и 28 октомври

САЩ, 2011, 85 мин, 3D

режисьор: Кърт Морган

с участието на: Травис Райс, Джон Джаксън, Марк Ландвик, Скоти Лаго, Джейк Бловелт, Николас Мюлер, Джиджи Ръф, Ди Си Пи, Пат Мур

Зимата вече изгрява на планинския хоризонт, а филми като Изкуството да летиш надъхват сериозно за сноуборд подвизи. Особено когато са извършени с респект и почитание, както към границите на човешките възможности и сноуборд трикове, така и към мощта на снежните планини и финеса на девствения сняг – мисия, която тук е изпълнена перфектно от емблематични профи сноубордисти и режисьора Кърт Морган, след двегодишен рейд из близки и далечни снежни кътчета по света.

Сънят на Вагнер – 27 и 28 октомври

САЩ, 2012, 115 мин

режисьор: Сюзан Фрьомке

с участието на: Робер Льопаж, Дебора Войт, Йонас Кауфман, Брин Терфел, Карл Филиън, Питър Гелб, Джеймс Ливайн, Фабио Луизи

Епичният оперен цикъл Пръстенът на Нибелунга на Рихард Вагнер е съизмерим в киното с грандиозната трилогия Властелинът на пръстените, но това ни най-малко подготвя за размаха на въображението в този гранде проект, който проследява 6-годишния процес по авангард поставянето на Вагнеровата епопея от режисьора Робер Льопаж и Метрополитън Опера в Ню Йорк. Подходящо както за оперофили, така и за оперофоби, но със сигурност за киномани.

Левиатан – 29 октомври и 2 ноември

САЩ, 2012, 87 мин

режисьори: Люсиен Кастeн-Тейлър, Верена Паравел

с участието на: Деклан Конели, Джони Гаткоумб, Адриан Гийет, Бриан Жанел, Клайд Лий

Да наречеш Левиатан обикновено морско чудовище е като да наречеш този главозамайващ филм просто изследване на океанския риболов. Дванайсет камери, адреналинов монтаж, удивителни звуци, космическа красота на един друг свят и мисълта, че най-опасните морски чудовища (може би) са... самите хора.

Stop Making Sense – 29 октомври

вход свободен в Sofia Live Club

САЩ, 1984, 88 мин

режисьор: Джонатан Деми

с участието на: Дейвид Бърн, Берни Уорел, Алекс Уеър, Стивън Скейлс, Лин Мабри, Еднан Холт, Тина, Уеймът, Джери Харисън, Крис Франц

Малко след този прочут документален филм за нюуейв бандата Talking Heads, Джонатан Деми заснема своите върхови хитове Мълчанието на агнетата и Филаделфия, но за феновете на Дейвид Бърн и компания, Stop Making Sense ще си остане неговия шедьовър. Истина е, че Дейвид Бърн е изобретателен мечтател почти колкото Ханибал Лектър и това си личи по време на тридневния концерт на Talking Heads в Pantages Theater в Холивуд, заснет от Деми с такъв размах и кеф, че неслучайно в последния си филм (Neil Young Journeys от 2012) се завръща към мастер музикалната документалистика.

+ Оскар (на)кратко – за първа година на SOfia Independent Film Festival ще имаме възможност да видим и тазгодишната Оскар селекция за късометражни (игрални и анимационни) филми

Оскар 2013: късометражни игрални филми – 26, 30 октомври и 2 ноември

2013, 115 мин

Полицейски час © режисьор Шон Кристенсън, САЩ

Начело с носителя на Оскар за тази година, Полицейски час (или една вечер на аутсайдера Ричи с отчуждената му племенница София), останалите 4 филма от шортлиста са повече от колоритни и контрастни – от драмата с националния спорт на Афганистан бузкаши (игра на поло с мъртва коза) в Момчетата Бузкаши, през дилемата рибар или пират на сомалийско момче в Асад и сюрреалистичните авантюри с колекционери на човешки сенки в Смъртта на сянката до мистъри любовната история на пианиста Хенри.

Оскар 2013: късометражни анимационни филми – 27, 31 октомври и 1 ноември

2013, 88 мин

Хартиен романс © режисьор Джон Карс, САЩ

Еклектиката е ключова дума и при селекцията на анимационни филми – носителят на Оскар Хартиен романс се закача с вечното търсене на любовта със сърце, въображение и... малко хартия, в Наопаки пък семейна двойка не може да постигне съгласие къде живее любовта – на тавана или на пода, докато Адам и кучето рисува неразказаната история на първото куче в Райската градина. В друга градина едно момиче опитва да спаси самотни какавиди от бебето Джералд, което енергично мачка пеперуди в Най-дългият ден на Маги Симпсън в детската градина, за да разберем накрая как се прави Прясно гуакамоле с необичайни продукти.

SOfia Independent Film Festival е в салоните на Дом на киното, Люмиер, Одеон, Евро Синема и Cinema City Paradise Center от 24 октомври до 3 ноември

Четвъртото издание на фестивала за американско независимо кино SOfia Independent Film Festival изкушава с над 40 филма (пълната програма е тук) от 24 октомври до 3 ноември. Жанровото разнообразие е богато, вкусовете различни, премиерите многобройни (дори ще може да видим Биг Сур и Истинският Люин Дейвис преди премиерата им в американските кина), но това, което обединява нашите фаворити от селекцията игрално кино тук е зависимостта на всички от Любовта към Киното.

Небраска – 24, 25, 28 и 30 октомври

САЩ, 2013, 110 мин

режисьор: Александър Пейн

в ролите: Брус Дърн, Уил Форте, Джун Скуиб, Стейси Кийч, Боб Оденкърк, Ранс Хауърд

Едно пътуване, семейни кризи и дилеми, катарзиси за душата... – последният филм на режисьора Александър Пейн се заиграва с теми от предишните му (Оскар номинирани) Отбивки и Потомците, като този път всичко се случва на фона на черно-белия пейзаж на родния му щат Небраска. Там попадат старец, обсебен от деменцията и фикс-идеята, че е спечелил милиони от лотарията (Брус Дърн с награда от Кан) и неговия син (Уил Форте), за да се оплетат в комичната мрежа от малките лъжи и истини на живота.

Биг Сур – 25, 26 и 28 октомври

САЩ, 2013, 100 мин

режисьор: Майкъл Полиш

в ролите: Жан-Марк Бар, Стана Катич, Рада Мичъл, Кейт Босуърт, Хенри Томас, Джош Лукас, Антъни Едуардс

След първата екранизация на битник класиката По пътя миналата година, сега дойде време за възкресяване на още един знаменателен биографичен момент от живота на Джак Керуак – отшелническото му бягство след успеха на По пътя в крайбрежните гори на Биг Сур, Калифорния през август 1960. Описано в едноименния роман и изиграно блестящо от Жан-Марк Бар (неслучайно един от любимите актьори на Ларс фон Трир), бягството за пореден път се оказва неверен изход от лабиринта на собствените ни демони.

Последен квартет – 25, 29 октомври и 2 ноември

САЩ, 2012, 105 мин

режисьор: Ярон Зилбърман

в ролите: Филип Сиймур Хофман, Кристофър Уокън, Катрин Кийнър, Марк Айвънър, Имоген Путс, Джелбърт Уолъс

"Когато великите композитори са искали да изразят най-съкровените си мисли и чувства, винаги са използвали формата на квартета". Така е, особено когато става дума за "Фугата" – квартетът (който в този изящен филм вдига зали на крака от 25 години насам), съставен от Кристофър Уокън (превъзходен в ролята на челист с начален стадий на Паркинсон), Филип Сиймур Хофман, Катрин Кийнър и Марк Айвънър в компанията на композитора Анджело Бадаламенти, които превръщат изсвирването на прочутия Струнен квартет в до диез минор, оп. 131 на Бетовен във въпрос на живот и смърт, в Лебедова песен, с която всички да усетят големите малки тайни на живота.

Учителят – 25 октомври и 3 ноември

САЩ, 2012, 144 мин

режисьор: Пол Томас Андерсън

в ролите: Хоакин Финикс, Филип Сиймур Хофман, Ейми Адамс, Лора Дърн, Джеси Племонс, Кевин Дж. О'Конър

Ако има нещо, което Пол Томас Андерсън да е запазил от предишния си филм Ще се лее кръв, то това е схемата с двама основни, силно контрастни герои (с пълно актьорско себеотрицание, като в случая на Хоакин Финикс и Филип Сиймур Хофман), с въздействаща, минималистична музика (отново дело на Radiohead китариста Джони Грийнууд) и с крайностите в гледните точки – всичко това работи и прави от Учителят ярък портрет на обърканото следвоенно поколение през 50-те и неговите демони, по подобие на Керуак класиката По пътя, само че по вода и със сциентолози, вместо битници.

Часове в музея – 26, 31 октомври и 2 ноември

САЩ, 2012, 107 мин

режисьор: Джем Коен

в ролите: Мери Маргарет О'Хара, Боби Зомер, Ела Пиплитц

Ан е жена на средна възраст, извикана спешно заради инцидент във Виена, а Йохан – охранител в Музея на историята на изкуството. Двамата се срещат в залата с картини на Брьогел, за да попаднат в паралелен свят на безвремие, където любовта и самотата се разливат бавно и съзерцателно, пласт подир пласт, като в живописта на Брьогел... или във филма-импресия на видеоартиста Джем Коен.

Преди полунощ – 26, 29 и 31 октомври

САЩ, 2013, 109 мин

режисьор: Ричард Линклейтър

в ролите: Итън Хоук, Жюли Делпи, Сиймъс Дейви-Фицпатрик, Дженифър Прайър, Шарлот Прайър

След Виена и Париж, дойде време вечната романс двойка от Преди изгрев и Преди залез, Джеси (Итън Хоук) и Селин (Жюли Делпи), да прекарат този път вече семейно лято в Гърция. Порасналите им деца (две дъщери-близначки и доведен син) и работата вече са по-чести теми от дупето на Нина Симон и сексът за една нощ в запазените им пинг-понг разговори, но те все още опитват да търсят и обясняват Любовта, докато се губят из лабиринтите на пространствено-времевия континиум на семейния живот и на хитовите филмови продължения.

Едно време, онова лято – 27 октомври и 1 ноември

САЩ, 2013,103 мин

режисьори: Нат Факсон, Джим Раш

в ролите: Стийв Карел, Тони Колет, Алисън Джани, Ана-София Роб, Сам Рокуел, Мая Рудолф, Роб Кордри, Аманда Пийт, Лиъм Джеймс

Животът на тийна винаги е ад, особено в американското независимо кино – историята на 14-годишния Дънкан е поредното доказателство. Хубавото тук е, че клишетата за самотното лято на тийн-аутсайдер са заменени от свежи комични ситуации, в които децата се държат като възрастни и обратното, а житейските истини и философии се пускат по водната пързалка на аквапарка, в който Сам Рокуел се забавлява почти толкова неистово, колкото в Седемте психопата.

Всичко е загубено – 29, 31 октомври и 3 ноември

САЩ, 2013, 116 мин

режисьор: Джей Си Чандър

в ролите: Робърт Редфорд

Един жилав мъж, една повредена яхта и големия Индийски океан – наречи го Животът на Пи без тигъра и гранде ефектите, наречи го Старецът и морето, наречи го както искаш, но когато е замесен Робърт Редфорд със сигурност не става дума просто за епична, морска камерна драма за оцеляване на Духа.

Имигрантката – 30 октомври и 2 ноември

САЩ, 2012, 120 мин

режисьор: Джеймс Грей

в ролите: Марион Котияр, Джереми Ренър, Хоакин Финикс, Дагмара Доминчик, Анджела Сарафян, ДиДи Лъкс, Антони Короун

Темата за емиграцията, американската мечта и страданията на мигрантите (а.к.а проституция, болести, бедност...) е особено актуална/поизтъркана в сегашно българско време, та чак са плащещи приликите с живота на имигранта в Ню Йорк през 1920. Не всичко е изгубено, обаче, когато историята е разказана магично (и илюзионисти има, да) от Марион Котияр, Хоакин Финикс, визуалния перфекционизъм на хит оператора Дариус Конджи и усета към гранде съспенса на режисьора Джеймс Грей, така че кулминацията на финалния кадър да остане в съзнанието ни дълго след надписите. А паметта е сред най-слабите качества на съвременния човек.

Истинският Люин Дейвис – 31 октомври

САЩ, 2013, 105 мин

режисьори: Итън Коен, Джоел Коен

в ролите: Оскар Айзък, Кари Мълиган, Джон Гудман, Гарет Хедлънд, Джъстин Тимбърлейк

Много са примерите за брилянтни, фикционални биографии, но братята Коен винаги имат да кажат нещо свежо по въпроса, както и да получат Голямата награда на журито в Кан. Истинската биография на измисления певец Люин Дейвис (Оскар Айзък) ни връща към началото на 60-те, по улиците и клубовете на нюйоркския Гринуич Вилидж (преди Боб Дилън да ги е превзел), когато фолк музиката звучи като ехо от О, братко къде си. Там някъде е и Люин Дейвис, пълен с идеали, "смирение" и чуден глас, а това понякога е опасна комбинация.

Думите – 1, 2 и 3 ноември

САЩ, 2012, 102 мин

режисьори: Брайан Клугман, Лий Стърнтал

в ролите: Брадли Купър, Джереми Айрънс, Денис Куейд, Зоуи Салдана, Оливия Уайлд, Дж.К. Симънс, Джон Кана, Желико Иванек, Рон Рифкин

"Вземеш ли думите, вземаш и болката" е една от истините, които младият писател Рори Джансън изпитва на гърба си, когато решава да публикува от собствено име роман без автор, скрит от света в стара кожена чанта в Париж. Думите са на старец (изигран ювелирно от Джереми Айрънс), изживял катарзиса на своя живот, така че Джансън (Брадли Купър с трикове от Наръчник на оптимиста) да изпита същото в този симпатичен като пъзел филм, където фикция и реалност преплитат три истории в една, докато не изгрее екзистенц поуката – "Всички правим своите избори, трудната част е да живеем с тях".

SOfia Independent Film Festival е в салоните на Дом на киното, Люмиер, Одеон, Евро Синема и Cinema City Paradise Center от 24 октомври до 3 ноември

Музикалният свят е джубокс гигант със заредени милион и едно бийт желания на един клик разстояние – затова новата ни рубрика, всеки месец тематично, ще натиска бутона play на всичко, което се върти в джубокса.

+ хит минус едно – албумите на repeat mode, за които ще пееш stuck in the middle with me...

Darkside – Psychic

Бийт хипнотизаторът Нико Джаар и китаристът Дейв Харингтън са добре позната комбина, смазана като дрийм машина – Дейв е неизменна част от лайв триото на Нико, което логично, миналата година, доведе до издаването на дебютното Darkside ЕР, последвано тази година от упражнението по стил Daftside (или герила ремиксирането на целия RAM албум на Daft Punk), послужило за идеална загрявка преди Psychic. И така общият албум на Нико и Дейв се разлива методично и хипнотично (като цветове в абстрактна живопис) в изпипан лайв ремикс джемсешън с (изненадващо много) шепнати като в сън блус вокали (разтапящите Heart и Paper Trails) и краутрок психеделия (брилянтните Freak, Go Home и The Only Shrine I've Seen), рамкирани от мистъри меланхолията на Golden Arrow и Metatron, за да се получи перфектен саундтрак за филм на Дейвид Линч, когато той все още правеше това, което умее най-добре.

Machinedrum – Vapor City

Добре дошли във Vapor City – мегаполисът от сънищата (ала Генезис) на бийт архитект Травис Стюърт, представил страхотните си интериорни jungle/footwork решения в соло дебюта Room(s), а сега, с втория албум, разгърнал екстериорно бийт дизайна си върху картата на цял сънуван град. Архитектурата на Vapor City събира в еклектичен микс всички стилови метаморфози на Травис – на ухо се набиват детайли и влияния от Sepalcure (проекта с Правийн Шарма а.к.а Braille), JETS (дуото с Джими Едгар) и Dream Continuum (комбината с Om Unit). Тур разходката започва от предградията на Vapor City и гето партитата с Gunshotta, продължава с метрото (Infinite Us и Dont 1 2 Lose U) към центъра на града с китните булеварди Center Your Love, Vizion и любимия Rise N Fall, за да се пуснем по алеите на морската градина (SeeSea и U Still Lie) към кварталите на нощния хедонизъм в неоновото Eyesdontlie и морни да се приберем у дома с Baby Its U. Vapor City – хубав град, хубави хора!

+ носталгия, mon amour – албумите, които сънуват и рециклират доброто старо време за нов живот...

Four Tet – Beautiful Rewind

Киерън Хебдън лека-полека придобива статут на Дейвид Боуи за електронната сцена – бийт маестро със солиден бекграунд, който няма нужда от излишни рекламни трикове и фанфарен стрийм шум, за да предизвика всемирна еуфория с обявяването/пускането по изпитани олдскул методи на новия си албум. Всъщност герила маркетингът се вписва идеално в концепцията на деветия му албум Beautiful Rewind за олдскул завръщането към пиратските UK garage/jungle/дръменбейс радиа през 90-те в парчета-препратки като Kool FM, Gong, Buchla и Aerial. Все пак Хебдън започна годината със сюрприз фрий албума 0181 (събрал неиздавани записи именно от 1997 до 2001), продължи с преиздаване (по случай 10-годишния юбилей) на класическия трети Four Tet диск Rounds, за да обедини всички елементи в Beautiful Rewind носталгия, а шармантни парчета като Parallel Jalebi (брилянтна симбиоза между хитовите Love Cry и Locked) и Your Body Feels идват сякаш, за да загреят продуцирания от Хебдън албум на сирийската легенда Омар Сюлейман. С две думи – looking Backward, moving Forward.

Múm – Smilewound

Явно в Исландия са намерили златното сечение в отношението качество/количество – на глава от населението се падат ужасно много качествени музиканти. 8-членният броукън поп ансамбъл Múm са поредното олицетворение на това правило – 8 души са успели да постигнат невероятна хармония в шестия си албум, така че да накарат взаимноизключващи се думи като "smile" и "wound" да се леят в едно неделимо цяло като айсберг в океана. Така, над повърхността, като Северно сияние се носят красиви дрийм поп мелодии като Underwater Snow, Eternity is the Wait Between Breaths и The Colorful Stabwound, а отдолу са скрити игриви броукън бийт глич импровизации като в Candlestick, Slow Down, Toothwheels, When Girls Collide и One Smile, сякаш, за да докажат за пореден път, че най-важното е невидимо за очите, както Múm айсберга, в целия си блясък, е видим само със сърцето.

Trentemøller – Lost

Ето, че дойде любимото време от годината на Андерс Трентмьолер – есента (все пак човекът е роден през октомври, нали) с нейните мрачни светлосенки, оловни облаци, барабанещи дъждове, цветен листопад и есенна меланхолия, танцуваща с кинематографичните призраци, останали да витаят от поетичния минимъл техно дебют шедьовър на Андерс The Last Resort. Метаморфозата се случи след Harbour Boat Trips – микс компилация, която разкри, че в сърцето на Трентмьолер туптят здрачен блус, краутрок и крив електропоп, които покълнаха здраво във втория албум Into The Great Wide Yonder, за да достигнат своя апогей в третия, най-вокално обсебен албум, Lost. И така, роуд муувито по изгубената магистрала на психеделичния електропоп започва с отнесените Never Stop Running, The Dream и Gravity, а след мистъри романс отбивките в Candy Tongue, Come Undone и Deceive, епичният катарзис идва със Still On Fire, Constantinople и Trails.

Daedelus – Drown Out

Може ли музиката да бъде терапия за преодоляване загубата на близки хора е въпрос почти толкова стар, колкото дилемата за яйцето и кокошката. Бийт обсебеният Алфред Дарлингтън търси отговор за себе си в 12-ти албум, докато терапевтично преживява загубата на баба си и на близкия приятел Остин Пералта. Затова неслучайно 12-те парчета са пропити с минорни синт мелодии и бийт меланхолия – от госпъл молитвеното Tiptoes и жално-потръпващото Frisson, през търсещото сякаш комуникация с отвъдното (чрез семплиран морзов код) At Attentions, до достигане на проникновения за малките тайни на живота в Red-tail & Perigrin и Eureka – заигравка с откритията на Архимед, вдъхновили огледалния Daedelus лайв проект Archimedes Show, но и може би помогнали на Дарлингтън да намери опорна точка и лост за манипулиране на света, в който всичко тече и се променя от една форма на живот в друга.

Nine Inch Nails – Hesitation Marks

Когато говорихме за HTDA (страничният проект на Трент Резнър с жена му и Atticus Ross) като за класно упражнение по стил и влизане във форма с нови идеи преди гранде завръщането на Nine Inch Nails не се шегувахме – от лайв шоуто (някои елементи от него си бяха направо тествани по време на редките HTDA концерти) до парчета като Find My Way, осмият албум Hesitation Marks звучи като здраво тунингована HTDA версия, пропита обилно със саунд носталгия по класическите албуми The Downward Spiral, The Fragile и With Teeth. Както иронично (ала Боен клуб) шепти Трент в Copy of A – "I'm just a shadow of a shadow of a shadow always trying to catch up with myself" – сенките на миналото, мастер индъстриъл опита и носталгията се гонят в парчета като Came Back Haunted, Satellite, Various Methods of Escape, In Two и I Would for You, докато новите хоризонти изкушават с Running, Disappointed, All Time Low и ремиксите в deluxe изданието.

+ любов от пръв поглед – първият път винаги е запомнящ се и неповторим... като дебютните албуми...

Ryan Hemsworth – Guilt Trips

Бийт след бийт, ремикс след ремикс, ЕР след ЕР, неуморният канадски хитмейкър Райън Хемсуърт методично и баслогично стигна до дебютния си албум. Резултатът – по-добрият хипхоп наоколо се обяснява в любов на всички bounce вариации, с които флиртува през изминалата година – от старата, ама лачена аренби любовница (в Small + Lost, Against A Wall, One For Me и Day/Night/Sleep System), през trap (Weird Life) и неосоул забежки (Still Cold с приятен Baths вокал) до перфектния инструментал романс с Avec Vous, Yaeko Mitamura Is Lonely и Happiness & Dreams Forever. Иначе истинската любов идва със самоироничното Ryan Must Be Destroyed, след което всеки бийт лавър би казал "Ryan Must Be Enjoyed", дори (на сутринта) да е въпрос на Guilt Trips удоволствие.

Forest Swords – Engravings

Цяло меломанско щастие е, че британският бийт перфекционист Матю Барнс не изгуби слуха си (имаше такава опасност след издаването на пробивното Dagger Paths ЕР), което го накара да се откаже за кратко от музиката и да се концентрира в работата на графичен дизайнер – дебютният му албум Engravings е абсолютна наслада за ухото, стелеща се кинематографично като мъгла по планински склон или като морски вълни, разбиващи се в скали. Именно усещането за простор и епични панорами (от околностите на родния за Матю Ливърпул), което Барнс създава с композиции като The Weight of Gold и Friend, You Will Never Learn, преплетено с мистични митове (брилянтните Thor's Stone, Ljoss и Irby Tremor), и семплирани като мантри вокали (неговите и на вокалистката Anneka) в Anneka's Battle, Gathering и An Hour, създават магията тук, която ще те разходи из дивни райски кътчета по земята, без тялото ти да е мръднало и на сантиметър.

Liar – Spirewards

Ако имаше изненада в избора на бийт агенти, които да ремиксират ХХ-вия хит сингъл Chained, то това определено бе румънеца Liar – резултатът, обаче, бе толкова впечатляващ, колкото и дебютния му албум, в който висша класа future garage, басхаус и соул се преплитат така експлозивно, че би било логично Liar да е роден не в Букурещ, а в Лондон. Глобализация му е майката, като в откриващото Western Digital (семплиращо Нина Симон вокали и класиката Strangefruit на Били Холидей) или в еклектичните Pygmalion, Vesper, Godcity, Uchronia и бас еуфоричните Gunmother Knows Best, Young Love и Edendrive. Та, Liar хич не лъже като обещава чуден трип за всички от сърце до Обетованата парти земя.

Joy Wellboy – Yorokobi's Mantra

Партньори в живота, партньори и в музиката – белгийците Джой Адигоки и Вим Янсенс са от тези музикални двойки сякаш родени един за друг, които не просто живеят, а дишат музиката заедно. Като Трики и Мартина Топли-Бърд навремето. Всъщност те и така звучат в дебюта си – по онзи сантиментално-шик трипхоп начин в Before The Sunrise, Lay Down Your Blade и Disconnected, със здравословна доза направи-си-сам видеоклипове и самоирония (в Buy Me Flowers, My Heart Ran Away, I Can Handle и What Baby), но винаги чаровни сплетени един в друг като черен/Джой и бял/Вим белгийски шоколад в изкусителни парчета като Mickey Remedy, On The Beach и особено The Movement Song, която може и да звучи така: "I thought I was Tears but then the Joy Wellboy began to flow...".

London Grammar – If You Wait

Ако Florence + the Machine ви липсва напоследък, британското трио на фронтлейдито Хана Рийд, продуцента Dot Major и китариста Дан Ротман е насреща – дебютният им албум е прекрасно олицетворение на идеята, че най-важното нещо в музикалния свят винаги е било да се появиш в точното време, на точното място, с точните хора – Hey Now, както се казва. Хана звучи като по-малката сестра на Флорънс, докато Dot и Дан флиртуват с всички добре познати трикове в бритпопа (чуй Flickers, Hey Now, If You Wait, Strong, Darling Are You Gonna Leave Me и Nightcall), опирайки се на класики в жанра (Metal & Dust е ритъм-близнак с Unfinished Sympathy на Massive Attack), докато над всичко се извисява вселенския хит Wasting My Young Years – повече такива песни и Хана, Dot и Дан, със сигурност, няма да пропилеят младите си години в центрофугата на шоубизнеса.