My Mir

"Адаптирай се или умри!" е крилата фраза, която лаконично може да обобщи цялата еволюция на света, в който живеем. Същото важи с пълна сила и за думите "Ние може и да сме мъртви, но пак ще умрем" на Нанси, една от героините в камерната абсурд пиеса Морски пейзаж на прочутия американски писател и драматург Едуард Олби. Познат с класики като Кой се страхува от Вирджиния Улф? и Козата или коя е Силвия? (Морски пейзаж е втората пиеса, за която получава наградата Пулицър), Олби отново хвърля брилянтно и детайлно обрисувани персонажи в тънка абсурд ситуация с часовников механизъм, за да избухнат накрая повече въпроси, отколкото отговори. И като имаме предвид всичко случващо се днес в нашата мила, родна страна, писателят и театрален режисьор Петър Денчев сякаш е избрал точното време за морския пейзаж на д/еволюцията и лятото на нашата адаптация... или на нашето (не)доволство.

Историята – Чарли (Валентин Ганев) и Нанси (Жорета Николова) са двойка, намираща се в есента на своя живот, почиваща си на морския бряг на пуст залив, далеч от рутината на пенсионираното си ежедневие и порасналите си деца. Чарли (досущ като българския народ) обича да прави "Нищо", защото всички "заслужаваме малко почивка", особено ако (като него) сме се примирили със статуквото, че приливът е минал и сега е настъпил отлива на нашия живот, който сме изживели пълноценно, видели сме Всичко на света и ни остава самодоволно и мързеливо да се крием под шапки, кърпи и плажни масла от слънцето на младостта и буйните спомени, чакайки деня, в който слънцето ще спре да изгрява за нас. За контраст и баланс в семейната двойка, Нанси (Жорета Николова, която е във вихъра си този сезон в куп постановки в Народния) не приема глагола "беше" в пейзажа на своя живот, който тя упорито продължава да рисува (дори и на плажа) като се опитва хиперактивно да стимулира у своя съпруг желание за промяна, за нов живот отвъд бреговете и плитчините на отлива, навътре в морето от възможности.

И тъкмо когато се е развихрила трагикомедията на семейния живот (която Олби умее брилянтно да рисува с диалог) във всички клишета, прилики и разлики от собствения ти живот, на пустия плаж (защото никога не сме сами във Вселената, нали) долазва ефектно... семейна двойка допотопни земноводни гущери – Лесли (Владимир Пенев) и Сара (Светлана Янчева) са двойката-огледало на Чарли и Нанси, в което нашите герои могат да се огледат взаимно, сякаш се намират в абсурдна паралелна реалност на еволюционното развитие. И се оказва, че двете двойки-близнаци стоят на един и същ бряг на адаптацията.

Адаптацията, която превръща междурасовата (а и междуполовата) "война на световете" в игра на опознаване на ближния (неслучайно водена тук от Нанси и Сара, които именно търсят промяната за нов живот, какъвто са раждали нееднократно). Адаптацията като преодоляване на страховете от неизвестното и непознатото. Адаптацията като изпитване на нови чувства и емоции. Адаптацията като промяна не винаги към по-добро (както Лесли се обръща към Чарли: "Ти я разплака, а наричаш нас диви зверове!"). Адаптацията, която за едни е осъзнаването на смъртта, а за други преодоляването ù и край на очакването прелитащите над плажа самолети да се разбият в дюните. Адаптацията като осъзнаване на вечния кръговрат на живота от типа "Ние може и да сме мъртви, но пак ще умрем", за да се въртят неумолимо повтарящите се перпетуум мобиле цикли на еволюцията. Адаптацията като просто подаване на ръка....

И ако режисьорът Петър Денчев, с екипа от актьори (чудесен квартет) и сценограф (олé за гущер костюмите на художника Чавдар Гюзелев), е успял да адаптира с добра доза хумор и ирония универсалната притча на Едуард Олби за живота и малките му еволюционни тайни, то крайно време е българското общество (в абсурдната си политическа, икономическа и социална ситуация) да поеме подадената ръка на адаптация за промяна към нов, по-различен живот... или поне да спре да чака самолетът да се разбие на брега на морето от възможности.

Гледайте Морски пейзаж в Народен театър Иван Вазов на Камерна сцена от 19:00 часа на 11, 18 октомври и на 6, 15 ноември

Отново е май и Emika отново ни е на гости... този път виртуално. Една година след концерта ù, срещите с Ема Джоли продължават, защото сега е време за... Dva – вторият ù албум, който излиза на 10 юни. Миналата година чухме на живо Dem Worlds, едно от парчетата в Dva, а сега в специален минимикс ще се леят хитови сингли от него като Searching, She Beats, Sing To Me, Sleep With My Enemies, Centuries и Fight For Your Love. Да, Ема се бори (почти като в Боен клуб) за любовта към музиката (и не само), затова и ни е толкова присърце и обичаме да се срещаме с нея, да не говорим, че винаги може да извади един-Dva жокера по интригуващи теми като сексизма в музиката, начина на живот по бас ноти и... просто казано с две думи – She Beats!

С какво ще запомниш концерта в София?

Много приятни спомени... Първият ми концерт в този град, който ми се стори доста интересен. Срещнах страшно готини фенове на моята музика и си прекарах невероятно добре с тях. А и звукът в клуба беше дълбок и мощен... Помня, че исках да си купя една от картините, изложени във фоайето на хотела, но не можех да я взема в самолета и така съжалявам, защото все още сънувам тази картина... Но пък тогава получих друга невероятна картина като подарък от една много специална дама:).

Новият ти албум се казва Dva. Защо?

Dva означава "две" на чешки. Освен, че е втория ми албум, специално за него записах струнни аранжименти с оркестър в Прага и така се завърнах към чешките си корени. Майка ми е от Прага, а когато е била на 17 е заминала за Англия и така чешкото ми семейство е било разделено от политиката и историята. Като дете разбрах, че съществуват два различни вида Европа – Източна и Западна, и осъзнах, че историята винаги звучи различно, в зависимост от това кой я пише.

Албумът Dva е моя лична, интимна гледна точка, която изразява много форми на подтискане и тъмни сили, но и открива път към освобождаване от тях и достигане на вътрешна сила, мир... Това не е поп музика. Не е сантиментален, романтичен албум... Това е нов начин на композиране, на изразяване за мен.

Dva наистина е доста различен от дебютния ти албум и най-вече от Chemical Fever EP, но и те сякаш отразяват, като огледало, различни периоди от живота ти... Защо Emika изглежда променена днес?

Музиката, която правя е като запис на това, което чувствам, на вибрациите, които усещам с душата си. А всичко това идва от самия живот. Музиката ми не е като огледало, тя е начина, по който живея. Не познавам друг живот... С първия албум доста попътувах по турнета, а когато представяш музиката си на живо и си отворен към директната среща с публиката, научаваш постоянно нови и нови истории, гледни точки... Това ме промени, накара ме да израсна като жена, а и винаги съм влагала това, което се случва в душата ми в музиката. Затова и тя не зависи от състоянието на музикалната индустрия, а звучи по начина, по който самата аз живея тук и сега.

Едно от новите парчета се казва Searching... какво търсиш в Музиката, в живота днес?

Своята публика... Искам да я срещна и да погледна през очите ù. Напоследък мисля доста за истинската свобода на креативност... за изграждането на музикален лейбъл. Изучавам отблизо музикалния бизнес сега и се боря да получа признание за своята работа... Опитвам се с всички сили да променя сексисткото отношение към жените-музикални продуценти днес.

Защо реши да направиш римейк точно на Wicked Game? И кои са твоите wicked games в живота?

Изпълнителният ми продуцент Ханк Шоклий, който е мой ментор в развитието ми като продуцент, предложи да направя такъв римейк, за да покажа, че притежавам свой собствен саунд, който дава свободата да пренаписваш чужда и добре позната музика като своя. Беше си експеримент, тест и предизвикателство за мен, защото ми е лесно да пиша своя нова музика, но ми е трудно да пренаписвам някой друг и то да го правя по правилния начин, с респект към оригинала. Избрах Wicked Game, защото, за мен, тази песен притежава най-въздействащата и в същото време най-простата мелодия писана някога в поп музиката. Нещо като да събереш всички емоции в три акорда, които може да слушаш цяла вечност. Та, реших да пробвам как звучи по моя начин и май се получи прилично, а:)!?

Иначе такива wicked games има доста в живота ми... даже прекалено много, та да ги изброявам тук... Един ден може и да напиша книга с всички абсурдни мейли, които съм получавала и с игричките, които разни хора са се опитвали да ми въртят:).

Имаш ли си вече любимо парче от Dva?

Всеки ден е различно. Днес, например, съм на вълна Fight For Your Love.

''You can undress me,

You can break my bones,

You can make me bleed,

You can take my dreams.

When I die, I take nothing with me,

When I die, I leave you here.''

Просто песен за това да не се отказваш никога от страстта, да се бориш за нея неуморно, да понасяш всички удари и да не ти пука, че боли от тях, защото страстта е това, което те прави жив и за което си заслужава да живееш.

Някои от текстовете ти звучат доста феминистки... кои са Жените, на които се възхищаваш и с които (ала сцената в Боен клуб) би премерила сили?

Да, феминистки са, но не нарочно, а по простата причина, че съм Жена, която пее, пише и композира песни, в които гледната ми точка винаги ще заема основно място. Повечето поп песни, с които всеки ден ни облъчват, са написани от мъже. Повечето поп певици се държат като сексуални обекти за мъже... Това е нещо адски скучно и досадно в музиката за мен и се опитвам да го променя с това, което правя.

Иначе харесвам фотографката Бетина Реймс, с нея бих премерила сили:)...

В дневника на Emika за следващите месеци пише...?

Масивно световно турне, на което ще хвърлям забавни Emika значки в публиката, докато свиря на сцената:)... Има толкова много неща, които да подготвя и да репетирам сега, преди началото. И да живея с музиката на 1000%...

Парти девиз за финал?

Keep On Keeping On :))))

Мелодия на годината Vol.4 – възкресение деведесетарско, подводно гмуркане из морските дъб красоти, скали, в които се разбиват one-hit wonders вълни, денонощни бийт приливи и отливи, лунни бани, бриз коктейли, FM суши, поп дъги, инди славеи, летящи с Питър Пан в околосветска кросоувър хаус миграция и... въобще цял бийтарт манифест, за да изгрее на хоризонта лятото на твоето доволство.

Tricky – False Idols

Жив е той, жив е... или както неподражаемо шепти мистър Трипхоп "We Don't Die" в едноименното парче от новия си албум. И слава богу, защото много фалшиви герои се нароиха в днешно време, но и "evil come, evil go", както напомня самия Ейдриън в Tribal Drums. Иначе казано, първите два сингъла Nothing's Changed и перфектното Does It успокоиха, че нищо не се е е променило – сумрачно-задъхания Tricky шепот и сърцетуп бас все още рулират като едно време, само вокалите на Мартина Топли-Бърд са заменени от новата глас-брошка Франческа Белмонте. Останалото идва с интересни блус (в Bonnie & Clyde) и фънк (в Is That Your Life) експерименти и колаборации с Nneka (в Nothing Matters) и вокала на бандата The Antlers (в Parenthesis), които просто звучат като Tricky ремикси, но важното е, че мистър Трипхоп доказва, че добрите, стари 90-те винаги са на едно Hey Love парче разстояние... Make You Feel Good!

James Blake – Overgrown

"Speculate what we feel" чурулика Джеймс Блейк във второто парче I Am Sold от втория си албум и е напълно прав – в дебюта си спекулираше с умението си да пее, да предава емоции само с глас (за бийтовете е ясно)... но след толкова разпродадени за секунди турнета вече натрупа солиден вокал тренинг, така че да защити с класа претенциозното заглавие на втория (винаги труден по клише традициите) албум Overgrown. Да, Джеймс е пораснал (с няколко нива), картинката е станала гранде делукс, а изпипани парчета като Retrograde, Life Round Here, Voyeur, (дори на място) колаборациите с RZA (Take A Fall For Me) и с Брайън Ино (Digital Lion), както и едноименното Overgrown уверяват не в "part-time love round here", a в превръщането на Блейк в онази скала на брега, в която се разбиват one-hit wonders вълните.

Djrum – Seven Lies

2nd Drop Records е една от перлите и (не)добре пазените тайни на брит beats/dub-2step сцената, също като класният агент Феликс Мануел от техния каталог – с дебютния си албум Djrum те гмурка в море от къдрави бийтове, чудно филмови и вокални семпли, всред дъб дълбини и други морски дънни прелести с парчета като Anchors, Como Los Cerdos, Arcana (Do I Need You), Obsession, Lies и страхотното Honey, така че когато изплуваш на самотен плаж в пуст залив да кажеш едно голямо Thank You за усещането, че цялата прелест на света е пред теб.

Andrew Bayer – If It Were You We'd Never Leave

Вашингтон може и да не е музикалната столица (като изключим силата на Thievery Corporation и Maxmillion Dunbar, например) на Щатите, но втория албум на Андрю Байер я поставя безапелационно на картата на бийт сцената, та дори хвърля ръкавицата на Уест Коуст FlyLo семейството. От бисери като вокално семплираните Lose Sight (с ефирния Ane Brun глас), Echo, You Are и Need Your Love до гъделичкащи инструментали като Opening Act, Doomsday, Gaff's Eulogy и Soul Cry, тук бийт душата ще открие денонощен извор за презареждане на батериите. We'd Never Leave този оазис, както се казва...

CocoRosie – Tales Of A Grass Widow

Неслучайно сестри Касади, по познати като Бианка Coco и Сиера Rosie, озвучиха последната театрална интерпретация на приключенията на Питър Пан – петият им (най-поп ориентиран) албум потапя в добре познатия приказен свят на двете сестри, на ръба на сънищата и реалността, където ефирни мелодии и по детски чаровни вокали (най-вече от Бианка) се сипят като вълшебен прах над летящи флейти, арфи, пиана и бийтбокс герои. В ролята на зън-зън феята влиза инди славея Антъни Хегърти с перфектните Tears For Animals (или Do You Have Love For Human Kind се пита) и Poison, а оди за вечно младия живот като End Of Time, Gravediggress, After The Afterlife и Far Away отвеждат в магичен сън в пролетна нощ, където всяка живинка се събужда за лятото на своето доволство.

Rudimental – Home

Дръменбейсът е хамелеон – и ако в средата на 90-те направи инвазия на поп чартовете, а след това мутира и се претопи в десетки субжанрове, сега идва време за нова дръменпоп атака от нюскул вълна продуценти като лондонския квартет Rudimental и техния дебютен албум. Дръменбейс, хаус, геридж и UK Funky се мишмашват тотално с аренби и поп вокали по изпитана Chase & Status рецепта, като тук има място както за стари Rudimental хитове като Spoons, Feel the Love и Not Giving In, така и за актуални чартбрейкъри като химновото Waiting All Night (с експресивния Ella Eyre глас), палавото Baby и гост-маркетинг участия на Emeli Sandé (в More Than Anything и Free) и рап амазонката Angel Haze, която твърди, че Hell Could Freeze. Адът на летните фестивали обаче се очертава Rudimentalно горещ.

Rainbow Arabia – FM Sushi

Партньори в живота, партньори и в музиката – явно на Дани и Тифани Престън не им пука от клишетата за музикалните двойки, както и за игри от сорта "двама са малко, трима са много" и за втория си албум добавиха барабаниста Дилън Райън към инди електронното си семейство, за да поемат към... една одисея в космоса на осемдесетарския синтпоп. Идеята може да звучи ретро и изтъркана (като музиката по всяко FM BG радио), но когато чуеш парчета като Lacking Risk, River's Edge, Precreation, Silence Me и заглавното FM Sushi, ще се убедиш, че винтидж трибют не е мръсен израз, както и че има значение как и къде ядеш сушито. FM сушито, нали...

Junip – Junip

Липсват ли ви Kings Of Convenience? Да... а не бива – лятната меланхоле безметежност отново е тук с шведското трио Junip и инди звездата в него Хосе Гонзалез. "It's alright for you, It's alright for me" лее мекия си баритон Хосе в So Clear и въобще е пределно ясно, че за всички е идеално добре горещия следобед да звучи като Walking Lightly, Suddenly и Baton, докато не изгрее луната на хитовите неглиже химни тук Your Life, Your Call, Line of Fire и Villain. Иначе казано – keep лежер & play Junip!

John Roberts – Fences

Семплирани звуци от морски вълни, от парад в Токио и дзен градина в Киото, глъч от туристи във Версай... – във втория си албум американският резидент в Берлин Джон Робъртс е сглобил интригуващ саунд пъзел от различни кътчета на света. Резултатът – 10 парчета, концептуално кръстени с по една дума, същински оди на радостта от дзен съзерцанието като Palace, Shoes, Calico, Blanket, Plaster и Fences, които отвеждат на кросоувър хаус трип, който надхвърля прага на красотата, хармонията и интимността от чудесния му дебют Glass Eights. Та, have a nice trip с мистър Робъртс!

Solar Bears – Supermigration

Ирландските "слънчеви мечета" по синт орбита Джон Ковалски и Риан Тренч във втория си албум са ви приготвили приятен саундтрак за миграция към парка и слънчеви бани/игри до здрач там. Парчета като Cosmic Runner, Alpha People, Komplex, епичното Our Future Is Underground (с чудните вокали на рент-Air-певицата Бет Хърш) и The Girl That Played With Light се заиграват с палещите лъчи и пролетните страсти, докато слънцето не се скрие в A Sky Darkly и Rising High, когато разбираш, че Happiness Is A Warm Spacestation. Мдааа...

David August – Times

Времената за берлинския дийп хаус агент Дейвид Огъст са повече от златни – на 22 години, с прекрасен дебютен албум, който се лее като летен коктейл и опиянява неусетно с морски клуб бриз страсти като в Blossom, For Eternity, Anthem, Until We Shine, Velvet, Watch Your Step и финалното за разкош Forgive Me If I Bleed. Да, простете му, че те звучат като парти версии на хитовия Nico Jaar репертоар, но Дейвид не просто яха саунд вълната на деня, а има какво да каже искрено и лично по темата. Та, чуйте неговата версия как звучи парти трип саундтрака на лятото. Или поне на август.

Clockwork – B.O.A.T.S.

B.O.A.T.S или иначе казано Based On A True Story е дебютната история на италианското дийп хаус дуо Франческо Леали и Федерико Мачерони, която сякаш си чувал и преди – особено във финалните ала Junior Boys акорди на хита тук Running Searching с класните вокали на набиращото скорост полско трио Chasing Kurt. Заслужава си, обаче, да чуеш отново тази добре позната клубна история, заради изпипани парчета като Places, Prisms, One Way Ticket и най-вече This World Is Not Designed For Us – да, лудналия напоследък свят не е за нас, но нощния, лепкав дансинг е точно по Clockwork мярка.

Young Galaxy – Ultramarine

"When you a need a guide, I'll light your way/ The beat is yours so let it play..." пее фронтлейдито Катрин на монреалския квинтет Young Galaxy във флиртовото Fall For You от четвъртия им албум и може да си сигурен, че са се постарали да влязат присърце на всеки дрийм поп фен. Или поне на тези, които си падат по пъстър, калейдоскопичен, носталгичен електро поп в парчета като хитовите Pretty Boy, Fever, What We Want и New Summer, в които ултрамарина далеч не е основния цвят, а направо минаваш с тях под/над дъгата след топъл летен дъжд.

The Knife – Shaking The Habitual

Какво превръща един обичаен обект в съвременно изкуство – концепцията, която го обяснява, тийз тръпката, която го продава или контекста, който го създава? Брат Олоф и сестра Карин винаги са знаели как хем да прескочат законите на музикалната индустрия, хем да ги използват на макс за своята концепт пропаганда. А в случая на Shaking The Habitual тя е "изкуство, заради самото изкуство" – да, вечните The Knife лайтмотив бунтове срещу политическата мръсотия, срещу социалните, икономическите бъгове и gender гафовете в системата отново са налице, но докато в албуми-класики като Deep Cuts и Silent Shout, те бяха облечени в интригуваща електро плът и кръв, сега The Knife са решили (може би логично на всичко случващо се в света) да свалят всички пластове и да опрат ножа до кост. Оставили да се реят само няколко призраци от миналото като A Tooth For an Eye, Raging Lung, Full Of Fire, Without You My Life Would Be Boring и Ready To Lose, The Knife са наредили концепт инсталация от скелети-идеи в метален лабиринт, чийто изход е в твоята глава. Останалото е претенциозен арт ориентир манифест и лайв шоу, за което може да се каже, че without The Knife your life would be habitual.

Една птичка пролет не прави, но две бас котки... Заедно с пролетта, в ритъм басов, се задава второто национално турне на лейбъла Platform Music, затова и ви срещаме с едни от неговите основатели – Basscatz, диджей/продуцентското дуо, заформено от Мартин (а.к.а Jamez Bongg) и Христо (а.к.а Monk). Двете бас котки са ни оплели кълбо от Platform Music релийзи (ексклузивни + добрите, стари хитове), затова дайте лапа, наострете уши и...

Защо точно Basscatz? Просто обичате котки или... ?

О да, обичаме котки! Котката е уникално животно. Само спи, ловува и яде. Ние сме подобни, но вместо лов слушаме много бас и правим музика, хаха... Всъщност името Basscatz се яви в съня на Мартин, след това го обсъдихме и решихме, че е яка идея и така се родиха Basscatz.

2 повече ли е от 1... ? И защо Monk и Jamez Bongg решиха да обединят сили?

Ние сме замесени в музиката от много време – Христо (а.к.а Monk), класически музикант с много богат опит от турнета и участия, и Мартин (а.к.а Jamez Bongg), един от пионерите на българската дъбстеп сцена. Обединението на две толкова различно музикално развити личности, ние оприличаваме на миксирането на люта чушка с мед, хаха.

Идеята за издаване на собствена музика дойде когато...?

Неизбежно е... Много DJ-и и артисти се ориентираха към продуцирането на музика. Нашата цел в това начинание е да пробием на международните пазари – изключително висока летва. Без собствена продукция това няма как да бъде осъществено.

Малко български дъбстеп продуценти използват вокалисти или представят музиката си с лайв бенд. Защо решихте да работите с гост-вокали, как ги избирате и как функционира Basscatz Soundsystem?

Ние гледаме музиката от всички нейни аспекти – вокална, инструментална или Live... Искаме да се запознаем с всички нейни страни. Очаквайте съвсем скоро Basscatz Live, което ще бъде нещо невиждано досега по нашите краища.:) Нямаме право да кажем повече засега, но бъдете нащрек!

Каква е платформата на Platform? Защо решихте да я пропагандирате точно с пролетни турнета из страната с фрий ивенти?

Platform Music е първия изцяло dubstep и bass music ориентиран лейбъл в България. Под този бранд ще чуете единствено най-добрите имена на Балканите, Източна Европа и България, като рамо до рамо с най-развитите и напреднали артисти, шанс се дава и на младите, зараждащи се звезди и таланти.

Да крещиш или да шепнеш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Определено да шепнеш. Ако някой ще те чуе, ще те чуе – с викане нищо не става:)

Има ли цел, която оправдава всички средства? Какво търсите в Музиката...?

При нас, целите в повечето случаи оправдават средствата. Инвестираме много време и емоция в продукцията и мислим, че това си личи. Търсим в музиката удовлетворението от самата нея. Моментът, в който си затваряш очите и политаш...

Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?

Скритата история в него всъщност е съвсем явна – много ексклузивни тракове от Platform Music. Докато го записвахме, си мислехме какви късметлии сте да ви дадем толкова много неиздадена и авторска музика :)

В Basscatz графика за следващите месеци пише, че...?

Накратко, следва пролетното турне. Всички партита са фрий, така, че елате от рано. Започваме на 26 април от София в Bar Backyard (Ex Bubbles x Plan B/ Зад Билкова), на 27-ми сме в Пловдив @ Bar Gramophone, на 3 май – Бургас @ Silver Club и на 4 май финишираме във Варна @ Tsunami Club. Очакваме ви!

Кое убива повече – тютюнопушенето или простотията?

Не знаем кое убива повече, но по-бавно и мъчително убива простотията.

Парти девиз за финал?

MOVE FORWARD, естествено :)... Движете се напред хора, гонете целите си и не се предавайте пред нищо. Обичайте се, бъдете добри и послушни:))

1. Skiller - Intro / Platform NET free download

2. Basscatz & Ruth - Moving Forward (Balkansky Remix)

3. d$pot - Lost / Unreleased

4. Basscatz & d$pot - Glimpse Of The Future / Platform Music

5. d$pot - The Project (VIP) / Platform Music

6. L 33 - Atrocious (VIP) / Platform Music

7. Disphonia - Envious Eyes / Platform Music

8. Camelorg - Detract / Platform Music

9. Basscatz & Balkansky - Aquarius / Platform Music

10. Basscatz - Thriller / Platform Music

11. Camelorg & Uzzi - Doghouse / Forthcoming on Subway Music

12. d$pot ft. Tramb - Burn (Dub) / Platform NET free download

13. DJ Darkstep - Nyctophobia / Platform NET free download

14. Bashment & Grigovor - Zdravei / Platform NET free download

15. Vallew - Purification / Forthcoming on Platform Music