A+ R A-
MIR

MIR

URL адрес: Електронна поща: Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.

Котето на градинаря | Тома Шлесер

Петък, 20 Ноември 2026г. 12:12ч. Публикувана в Литература

"Беше станал забележителен градинар благодарение на необикновената си способност да наблюдава и да разбира земята." – да, това описание на градинаря Луи, приютил свръхчувствителност в гигантската си осанка, е ключово за есенцията на новото творение Котето на градинаря от френския журналист и писател Тома Шлесер (помните Очите на Мона, нали)... Да, Луи наблюдава и разбира не само земята, но и всяка бродеща по нея твар, а срещите му с едно коте (в откъса по-долу), с едно куче и с пенсионираната учителка Талия (заела името си от музата на комедията и поезията в гръцката митология, неслучайно), както и произтеклия от това сблъсък с над 70 поеми-класики, ще го накарат не само да преосмисли Поезията на ежедневието, но и да я изживее...

 

 

На добрите и лошите ученици.

Но главно на лошите...

На лошите и добрите учители.

Но по-скоро на най-добрите...


Първа част: ГЛАСЪТ НА БУРЯТА

Да прокървиш


Котенцето дремеше, мъничко и топло, сгушено в огромната шепа. Тя принадлежеше на Луи, мълчаливия грамаден градинар, под чиято тежест плетената дървена седалка на стола тихо поскърцваше. Луи седеше на първия етаж в скромна каменна къща. Изглеждаше ужасно притеснен, сякаш всеки момент щеше да рухне. Докосваше с пръст едно местенце точно под гушката на животинчето. Една дребна точица, която обаче беше завладяла изцяло съзнанието му.

Луи бдеше над невинната, свита на кълбо пухена топчица. Дали тя сънуваше? Какво ли представляваха сънищата на едно съвсем наскоро дошло на този свят създание? За това си мислеше, когато хвърли през прозореца поглед към поклащащите се огромни стогодишни дървета. Бурята се усилваше, раздираше въздуха и чупеше клоните на маслините. Котето обаче си мъркаше, безразлично към грохота. Отвън – неконтролируемото фучене на стихията, вътре – равномерното и успокояващо дишане на животинчето.

Откъде ли беше научил, че честотата на този звук варира между 26 и 44 херца? Не си спомняше. Дали пък не си го беше измислил? Но в едно беше сигурен – мъркането е доста по-многозначен признак, отколкото изглежда. Ако тялото на една котка вибрира така бурно, това не е само и единствено проява на чиста и неподправена радост, а и опит за борба. Това приглушено мъркане лекува раните, облекчава болките, възстановява костите, тъканите и кръвта. Луи продължаваше да гали топчицата от сивобяла козина. Би могъл да прави това безспир.

citycat1

Небето беше започнало да се гърчи и в яростта си отнасяше пейзажите на Южна Франция. Боровете се превиваха, огъваха, свистяха. Навярно щяха да загинат. При всеки откършен клон изкрещяваха страха си да не рухнат завинаги. Вятърът се усилваше, опиянен от собствената си скорост. Цялата околност тайно се молеше да спре това необуздано изстъпление на въздушните маси и на дъжда, който под въздействието на вихрушката се лееше косо и удряше земята под ъгъл. В този ден обаче нито копията на мистрала, нито често срещаните по Средиземноморието семейни спорове между гръмотевиците и светкавиците бяха причината да се тряскат капаците на прозорците и децата да подскачат, а един чудовищен грохот с неподозирана, почти свръхестествена ярост.

Луи наблюдаваше с безпокойство кръвопролитието, саблените удари, който разсичаха полето и ливадите. Забеляза по съседната къща изпокъртена зидария. Тази разруха съответстваше напълно на объркването, което го беше обхванало от сутринта, сякаш развихрилите се стихии бяха предизвикали у него гняв, примесен с тъга.

Причината за раздразнението му беше една жестока новина. Котето му бе получило необжалваема присъда – скоро щяло да умре, нямало никаква надежда, така му бяха казали. Десетина дни по-рано мъжът беше забелязал, че малкото му приятелче не лочи млякото си с предишния апетит. Животното беше започнало да се дърпа, преди да потопи муцунката си в паничката.

Затова Луи го заведе на една ветеринарка, наскоро завършила университета и установила се в съседен град. След серия от изследвания тя произнесе фаталните думи. В хранопровода, под меката му козинка, се бил загнездил подъл тумор. Нищо не можело да се направи. Младата жена беше предложила немислимото – животното да се подложи на евтаназия, за да му се спестят бъдещите страдания.

Луи не отговори нищо. Нито ѝ зададе въпроси, нито ѝ каза "довиждане". Просто притисна котето до себе си и инстинктивно положи пръста си там, където злината тайно беше покълнала, надявайки се по този начин да разпръсне зараждащия се рак. После се прибра съсипан вкъщи. Точно по това време задуха и вятърът. Отначало се появиха само откъслечни завихряния, но с напредването на деня те се усилиха и се превърнаха в торнадо. Облаците оставаха неподвижно скупчени на небето, готови да излеят пороя си.

*

Луи беше от тази порода хора, за които казват, че са чувствителни. Дори според речника, който психологията въведе в ежедневния език, той беше даже "свръхчувствителен". Тази изненадваща черта, едва ли не основна за неговата личност, можеше да предизвика объркване, ако човек я съпоставеше с огромното му тяло, навяващо представата за направо желязна мощ. Но добрината на сърцето му беше направила този орган мек и ронлив като глина. Дали човек се ражда "свръхчувствителен"? Или става такъв вследствие на определени събития, най-вече на тези от детството? Трудно е да се каже. При Луи първите признаци на това изключително отношение към заобикалящата го среда се бяха проявили още от най-ранно детство при контактите му с флората и фауната. Единствен син на скромни пастири в Прованс, той отрано беше изпитал непреодолима привързаност към кората на дърветата и козината на добитъка – нежност толкова силна, че бе събудила у него магнетична емпатия, предразполагаща както към усмивки, така и към сълзи. Запознал се от малък с реалния живот, той, естествено, харесваше овцете и кучетата пазачи на стадото. Но най-вече котките. Защо ли? Някой бе казал, че от подобно животно в кошарата няма никаква полза... Ако е там, то явно е за другарче, което няма да натежи кой знае колко върху ежедневните разходи. Това уж безполезно създание беше затрогнало изключително много малкия Луи, напомняйки му навярно за неговата собствена незначителност и уязвимост.

Областта Прованс е целогодишно изложена на риск от пожари. Това е нейната драма, нейното изтезание с огън. Пожарите ужасяваха Луи още от детството му. Често пъти различни животни, спасявайки се от пламъците и дима, търсеха спасение в кошарата. Тогава, в невъобразимата болка да гледа как загиват боровете и лозите, той откриваше и определена радост, радостта да приютява – предпочиташе тази дума пред "прибира" – и така да спасява животните, сред които и котешките му приятели. По онова време, когато шепата му беше още малка, за да им служи като люлка, той им предоставяше обувките си за подслон. Котенцата се вмъкваха в тях и така старите му момчешки обувки се превръщаха в техен дом.

Винаги беше приемал, че неговата мисия е да помага на безсловесните твари, които не могат да изразят с думи страданията си. Беше станал забележителен градинар благодарение на необикновената си способност да наблюдава и да разбира земята. Свръхчувствителността на Луи подхранваше неговите познания за света и зад необщителния му вид умът му гъмжеше от интуиции и мечти. Но той никога не си беше представял, че ще приюти коте, за чийто живот няма да може да се погрижи. Така сега, докато отвън катастрофата още се канеше да се разрази, пожарът вече бушуваше в душата му.

 

 

 

cover-koteto-na-gradinaryaКотето на градинаря (превод Атанас Сугарев, корица Анна Лазарова, 354 стр, цена 14 €) е в книжарниците

 

Срещата с Тома Шлесер в рамките на Софийския международен литературен фестивал е на 7 декември | 18:30

Киномания | 40

Четвъртък, 12 Ноември 2026г. 12:12ч. Публикувана в Кино

Да, "Успех с Демокрацията и всичко останало" ще ни пожелае тропотно Див кон девет на откриването на 40-тата Киномания (тази година от 12 до 29 ноември, пълната програма е тук)... и ако е дошло време за (кино)равносметки, то като теглим Чертата на Годината е видно, че Нищо не е такова, каквото Изглежда...

Година, в която можеш да видиш Всичко, но да повярваш Само в личните си фаворити от Киномания 2026:..

 

 

Див кон девет – 12 ноември | Откриване | 19:00, Зала 1 НДК

Великобритания/САЩ/Чили, 2026, 117 мин

режисьор: Мартин Макдона

с участието на: Джон Малкович, Сам Рокуел, Стив Бушеми, Мариана ди Джироламо, Ейлин Салас, Паркър Поузи, Том Уейтс

9horse24

Да, Киномания става на 40 и ще прави равносметки, почти като тези на уморения ЦРУ агент Крис/Джон Малкович, който ще тегли Чертата на Живота с диктофон в ръка, с цинична мъдрост във вярната компания на Лий (Сам Рокуел с троен Макдона актив), така че новата черна комедия на абсурда на Мартин Макдона да бъде "подкована" с най-добрите такъми и трикове от В Брюж, Седем психопата, Три билборда извън града и Баншите от Инишерин. Да, Див кон девет коментира съвремието с примери от миналото, а в галопа на черния хумор са замесени убийството на Кенеди, преврата на Пиночет, Главите от Рапа Нуи/Великденския остров, връзката между Демокрацията и сиренето, джуджета с баскетболни топки и Super 8мм-и поеми за нощни пеперуди, динозаври, червеношийки и коне, естествено... А като за всяко откриване на кинопанорама, Крис може и да пожелае: "Успех с Демокрацията и всичко останало"... с Оскар 2027, например...

 

БеГеМания – да, българското кино винаги е играло ключова роля в Киномания селекцията и ако тази година не вдига завесите с български филм, то на самото откриване ще може да се убедиш в това с Киномания: Началото (документалното проследяване от Борис Мисирков и Георги Богданов на следите на Световната кинопанорама от 1987-а до днес)... Не пропускай и срещите с младите екипи на Среднощно слънце, Стъклено море, ЕВА, Тишина и голишар, но сред всичко родно се спираме на:..

Черни пари за бели нощи – 27 ноември | 18:00 и 20:00, Люмиер

България/Гърция, 2026, 94 мин

режисьори: Кристина Грозева, Петър Вълчанов

с участието на: Таня Шахова, Иван Савов, Маргита Гошева, Иван Бърнев, Сибила Петрова

blamoney

След като установи, че "всеки ден Не е Триумф", сега режисьорският тандем на Кристина Грозева и Петър Вълчанов "събира" Черни пари за бели нощи – да, двамата обичат (и умеят) играта на думи, която е с ключова роля в техния прецизен (до хиперреализъм) киноразрез на родната мила картинка (помните Урок и Слава, нали)... Сега, с помощта на абонирания за техните филми актьорски ансамбъл (Гошева-Бърнев-Савов), с експертизата на Йоргос Мавропсаридис, монтажистът на Лантимос и кадровката на Александър Станишев, е време за дисекция на една мечта – тази на съпрузите Марина и Гоша, които скатават пари от дребни далавери, за да видят белите нощи на Санкт Петербург (виждали сме ги, разбираме ги), докато спестяванията им не изчезват (е, "подпомогнати" и от травъл агенция) в деня на изчезването на мира между Русия и Украйна... Български реализъм , та дрънка!

 

МелоМания – да, Музиката е на особена почит в петолинието на Киномания, а в селекцията тази година изобилства от филми, уловили Живота по ноти като специалната прожекция на датския ням филм Крачун и Малчо: Слънце, лято и студенти (точно 100 години след първата му прожекция с джаз оркестър у нас), но този път озвучен от Братя Владигерови Трио на живо... или пък 40-годишния хореографен шедьовър Любовна магия на Карлос Саура (показан и на първата Киномания)... или пък интригуващия римейк на класиката Фантомът на операта, но ние избираме следните истории по ноти, отброяващи сърцетупа и на меломани, и на киномани:..

Татко след полунощ/Club Kid – 14, 16, 18 и 29 ноември

САЩ, 2026, 122 мин

режисьор: Джордан Фърстман

с участието на: Джордан Фърстман, Кара Делевин, Диего Калва, Реджи Абсолом, Колийн Камп, Кърби Хауъл-Баптист

clubkid5

Да, историите за баща и син, току открили взаимно за съществуването си, не са една и две в киното, но когато са замесени парти сцената в Ню Йорк, искреността до натурализъм на промоутъра Питър (Джордан Фърстман и в режисьорски дебют) и музиката на Артър Ръсел, Shygirl, Brutalismus 3000, Christine and the Queens и Кристобал Тапия де Веер ("виновен" за това, че все още си тананикаш темите от Белият лотос), то вечното Club Kid в теб може да гласува с две ръце във въздуха за "танца" на Питър и Арло по нотите на Живота, такъв какъвто се случва днес...

 

Всички обичат Бил Евънс – 14, 26, 27 и 28 ноември

Великобритания/Ирландия, 2026, 102 мин

режисьор: Грант Джи

с участието на: Андерс Даниелсен Лие, Бил Пулман, Лори Меткалф, Бари Уорд

billeverybody

Малко е да се каже, че Грант Джи е обсебен от Музиката, след като е работил по Zoo TV опус-проекта на U2 и е снимал документални филми за Radiohead, Joy Division, John Cale и Дейвид Боуи... Както е малко да се каже, че филмът Всички обичат Бил Евънс (взел заглавието си от албума Everybody Digs Bill Evans от '59-а) е поредната биографична драма, спечелила наградата за режисура от Берлинале... Да, Андерс Даниелсен Лие изиграва блестящо Бил Евънс на прага на катарзиса след смъртта на верния си басист и приятел Скот Лафаро, а 88-клавишното монохромно Изцеление е на екрана за очите и ушите...

 

ДокуМания – да, винаги сме казвали, че Животът е най-добрият сценарист, а тазгодишното "Внимавай в картинката"-меню на Киномания предлага истински пир от филми, базирани на реални събития или такива, символно звучащи като случаи от действителността... Да, не говорим само за срещите с Марк Казънс и неговата "кино енциклопедия" История на документалния филм или за родните документални дневници Без сценарий и НевиДимо... не говорим само и за специалната панорама на Анджей Вайда, "заминал" преди 10 години за една друга Обетована земя... Говорим за онези филми, които звучат по-истински и от самия Живот, като например:..

Сладко от пеперуди – 13, 14, 15, 17, 22 ноември и 2 декември

Франция/Германия/Белгия, 2026, 102 мин

режисьор: Кантемир Балагов

с участието на: Талха Акдоган, Бари Кьогън, Райли Киоу, Хари Мелинг

butjam

Да, интересно е да се види как ирландски тарикат като Бари Кьогън и Райли Киоу, най-голямата внучка на Елвис и Присила Пресли, могат да се впишат в черкезка общност в Ню Джърси, както и как 16-годишният Темир/Талха Акдоган намира баланса между тепиха за борба, традиционния семеен ресторант и очакванията/изискванията на баща му... но нишовите филми и общности понякога говорят по-универсално за Живота, също като творенията на Кантемир Балагов, донесли му ФИПРЕСИ и Особен поглед награди от Кан...

 

Обич – 14, 15, 17, 19, 21 и 26 ноември

Испания, 2026, 135 мин

режисьор: Родриго Сорогойен

с участието на: Хавиер Бардем, Виктория Луенго, Раул Аревало, Марина Фой

amor

Да, отношенията между отчуждени баща-режисьор и дъщеря-актриса бяха на фокус и в Сантиментална стойност, но когато са замесени иберийската геометрия на Чувствата и филм, ситуиран в Сахара през '30-те, нещата няма как да не са далеч по-горещи и взривоопасни – особено когато става дума за Естебан Мартинес/Хавиер Бардем и дъщеря му Емилия/Виктория Луенго в техния триъгълник от манипулативен творчески фрийконтрол...

 

Карма – 18, 20, 23, 26, 27 и 29 ноември

Франция, 2026, 149 мин

режисьор: Гийом Кане

с участието на: Марион Котияр, Дени Меноше, Леонардо Сбаралия

karma1

Въпрос на карма ли е когато снимачната площадка ви събере в живота, после Животът ви раздели, а снимачната площадка отново ви събере – Гийом Кане и Марион Котияр идеално знаят отговора на този въпрос, защото след неочаквания им развод непоколебимо се събират на снимачната площадка на Карма... Новият режисьорски филм на Кане (в компанията на Беноа Деби, любим оператор на Гаспар Ное) говори за онези ритуални тайни в миналото, които определят идентичността в настоящето на всеки... говори и за кармичното изчезване и намиране на... себе си...

 

Хартиен тигър – 19, 20, 21, 22, 24 и 25 ноември

САЩ/Бразилия/Италия, 2026, 115 мин

режисьор: Джеймс Грей

с участието на: Адам Драйвър, Скарлет Йохансон, Майлс Телър, Явор Веселинов

paper-tiger3

Новият крими трилър на Джеймс Грей доста напомня нео-ноар авантюрата му отпреди 20 години Господари на нощта, не само защото отново е ситуиран в Ню Йорк, в края на 80-те, и отново забърква семейството на двама братя с руската мафия (този път в редиците ѝ влиза и родния актьор/режисьор Явор Веселинов), и не само защото го снима със същия оператор Хоакин Бака-Асай... Просто Грей е цар на ноар атмосферата и на симбиозата между поколенията (а Адам Драйвър и Скарлет Йохансон отново са заедно на екран след Marriage Story), така че ревът на Хартиен-ия тигър да ехти далеч и след сезона на кинонаградите...

 

Невидимо в кутия – 19, 20, 26 и 28 ноември

Япония, 2026, 127 мин

режисьор: Хирокадзу Корееда

с участието на: Харука Аясе, Дайго Ямамото, Риму Куваки, Нина Сейно, Каничиро

boxkoreeda0

Да, и в Погледни назад (другото Корееда предложение в Киномания 2026 селекцията), както и в повечето Корееда творения, впрочем, децата носят фокуса на интригата и метафоричните идеи, а в Невидимо в кутия Хирокадзу играе вариации върху Клара и слънцето и Изкуствен интелект... Да, възможно ли е андроид да замени изгубено дете е въпрос, който вече не виси в обозримото бъдеще, а си чука в настоящето, когато Корееда дава възможни отговори (в компанията на оператора си Рюто Кондо от Shoplifters и Monster) с Човечност и съзидателно съзерцание, на каквито само японското кино е способно...

 

Минотавър – 21 ноември | 17:00, НДК - Зала 1 и 4 декември

Франция/Германия/Латвия, 2026, 142 мин

режисьор: Андрей Звягинцев

с участието на: Дмитрий Мазуров, Ирис Лебедева, Анатолий Белий, Варвара Шмикова, Борис Кудрин, Юрий Завалнюк

minotaure

Проблемите на една страна винаги са по-видими, когато са гледани отдалеч, отвън – след визитата у нас Андрей Звягинцев може и спокойно да потвърди тази максима, а той, от години, като своеобразен Тарковски на новите поколения, отдалеч прави хирургически точен социален разрез на съвременна Русия... Сега, стъпвайки като на трамплин върху филма Невярната жена на Клод Шаброл, той задава въпроса кое е по-страшно: да разбереш, че жена ти изневерява или да избираш кои от служителите си да пратиш на фронта на Руско-украинската война?!.. Да, дилемата на Глеб/Дмитрий Мазуров е метафорична, направо митологична, а когато в заглавието има митология на Звягинцев му се получават нещата (за Левиатан говорим, да), което се узаконява от наградите в Кан 2026 (на журито и за музика на братята Галперин, озвучили и Сладко от пеперуди, между другото), така че Минотавър със сигурност ще броди и из лабиринтите на Оскар 2027 наградите...

 

Фиорд – 21 ноември | 20:00, НДК - Зала 1

Румъния/Франция/Норвегия/Дания/Швеция/Финландия, 2026, 146 мин

режисьор: Кристиан Мунджиу

с участието на: Себастиан Стан, Ренате Рейнсве, Лиза Карлхед

fjord6

Изглежда ходенето по вода е във възможностите на румънското кино, та кой би си помислил преди 20 години, че румънски режисьор ще е носител не на една, а на две Златна палма награди от Кан – е, Кристиан Мунджиу го постига като събира в малък норвежки фиорд социалните неволи и недъзи на (почти) цяла Европа – от въпроса за мигрантската адаптация и асимилация на румънско-норвежкото семейство Георгиу на Михай/Себастиан Стан и Лисбет/Ренате Рейнсве, през проблемното сексуално и религиозно съзряване на петте им деца до криворазбраните драми на организациите за закрила на Детето (да, Фиорд е вдъхновен от истинска история за отнемане на родителски права в Норвегия)... така че да, ходенето по вода е във възможностите на румънското кино.

 

Непозната жена – 23, 25, 26 ноември

Дания/Швеция/Латвия, 2026, 124 мин

режисьор: Май ел Туки

с участието на: Матилде Арсел, Карстен Бьорнлунд, Торбьорн Хедегор, Марина Бурас

nepowoman

Силните, комплексни женски образи са специалитет на датската режисьорка Май ел Туки... такива енигматични героини като Мари/Матилде Арсел, която започва работа в провинциално датско имение, непосредствено след края на Втората световна, така че самата тя да се превърне във въплъщение и отражение на войните и тайните, които бушуват в нас, а Непозната жена и Матилде Арсел да получат големите награди във Венеция 2026.

 

Можеш да видиш всичко – 28 ноември | 13:45, Люмиер

САЩ, 2026, 174 мин, документален

режисьори: Нейтън Фийлдър, Ланс Опенхайм

с участието на: Аманда Сейфрид, Кристофър Абът, Нейтън Фийлдър, Елизабет Холмс, Били Евънс

everythingseen

Да, документалната епопея Можеш да видиш всичко е чудесна метафора за хакването на Реалността в днешните хибридни времена... Когато Елизабет Холмс и партньорът ѝ Били Евънс канят документалистите Нейтън Фийлдър и Ланс Опенхайм да заснемат нейната защитна гледна точка относно 11-годишната ѝ присъда за измама с компанията ѝ за кръвни изследвания Theranos, едва ли е предполагала че ще се наложи тялото ѝ да бъде 3D-сканирано, а животът и бизнес авантюрите ѝ с Били да се превърнат в 3-годишен документален "сериал" (където образите на двамата са изиграни от Аманда Сейфрид и Кристофър Абът), а интересът към Можеш да видиш всичко да конкурира успеха на пълнометражния дебют Primetime на Ланс Опенхайм... Истината е някъде там, както се казва, сам Можеш да видиш всичко, нали...

 

Дебютът – 9 декември | 18:30, Люмиер

САЩ, 2026, 105 мин

режисьор: Джеси Айзенбърг

с участието на: Джулиан Мур, Пол Джиамати, Хали Бейли, Джеси Айзенбърг, Лили Купър

debut-jg2

С Истинска болка Джеси Айзенбърг разкри, че умее да напипва пулса на Живота и да пресъздава горчиво-сладкия му вкус, а сега, в надграждането на дебюта му (като режисьор) той се развихря на макс – пише специално ролята на изкушената от сцената домакиня Мона за Джулиан Мур, докато създава и песните (заедно с Емил Мосери) за фикционален мюзикъл, в който се забърква и като актьор (в компанията на Пол Джиамати и Хали Бейли...), за да може сценичната вакханалия от поезия на ежедневието да пита отново: Киното ли имитира Живота или Животът имитира Киното?

 

 

Киномания | 12 – 29 ноември | е в салоните на НДК, Люмиер, Дом на киното, Одеон, Френски институт, Влайкова, Cine Grand Park Center, Синема Сити Парадайс Център и културен център G8

Тайфун над Такарадзука | Александър Димитров

Неделя, 18 Октомври 2026г. 14:14ч. Публикувана в Литература

"Доколкото знам, съм единственият приемащ и разрешаващ случаи от пространството, което наричам полусвят. С други думи – граничната линия между реалния свят и този на сънищата, на илюзиите." – да, тези думи могат да бъдат ключ за разгадаване на всичко случващо се в дебютния роман Тайфун над Такарадзука (в откъса по-долу) на Александър Димитров, но, определено, могат да играят и ключова роля в обяснението на разказите от дебютния му сборник Силуети в Япония... Да, в Япония границите между илюзия и реалност винаги са размити, постоянно едното прелива в другото и обратно, така сякаш "възможно" и "невъзможно", "обяснимо" и "необяснимо" са двете страни на един и същ лист...

 

 

Пролог:

В окото на "Хагибис"


Казвам се Кадзуки Сано и съм посредник на необяснимото.

Доколкото знам, съм единственият приемащ и разрешаващ случаи от пространството, което наричам полусвят. С други думи – граничната линия между реалния свят и този на сънищата, на илюзиите. Между праволинейната вселена на съзнателното и усойните реки на подсъзнанието, наводнили съществуването ни.

Не казвам това с цел да се хваля. Може някъде да има някой като мен. А и ако трябва съм честен, на моменти със сигурност ми се е искало да не изпълнявах отредената ми функция. Да си бях останал обикновен.

Ще бъда кратък.

"Хагибис", известен още като "Тайфун № 19", връхлетя Япония в средата на октомври 2019 година. Най-чудовищният тайфун, бушувал през острова ни от четири десетилетия насам. Сякаш за да балансира предизвиканите щети и жертви, стихията оцвети небето в най-поразителното лилаво, което някога бях виждал. Дори световните новинарски агенции обърнаха внимание на сюрреалистичната гледка, предизвестила разрухата.

Запасих се с вода и храна и се настаних у дома, за да наблюдавам възхитителния виолетов купол отвъд прозореца. Небето беше потъмняло. Нощта настъпи с ветрове, изтъкани от свистяща свирепост. Пищният цвят завладя мислите ми. Когато заспах, сънищата ми бяха обагрени в палитрата му.

anaitocto

Щом се погледнах в огледалото на сутринта, видях нещо, което сякаш бележеше началото на новия ми живот – сериозен участък от предната част на косата ми бе придобил същия лилав цвят.

Бях се променил безвъзвратно.

Кичурът остана така – всякакъв опит да го боядисам в естественото черно на косата ми се провали. С времето разбрах как, завещан ми от тайфуна, понякога той беше основополагащ за новопридобитата ми мисия.

Знам, че описаното от мен звучи налудничаво. Но точно в подобни дефиниции се корени подмолността на ежедневието ни, на границите между възможното и невъзможното, които са по-размити от очакваното.

Именно затова някои хора прибягват до услугите ми.

Оттук тръгва и тази хроника на определени случаи, възникнали по време на посредничеството ми.

Започвам я в навечерието на нещо, което пробягва по японското небе и е още по-страховито от "Хагибис". Един непознат хоризонт, който освен мен кара дори полусвета да затаи дъх.

 

1. Отломка в обектива

Клиент: Кадзума Сакураи, 39 години

Декември 2019 г.

Пронизителният писък на железопътния прелез и групичката превъзбудени ученици огласяха северния изход на гара "Кийошикоджин". Мушнах се между тях и си купих телешки крокет от любимата ми месарница. Отхапах нетърпеливо от парещото месо и се запътих нагоре по свечерените улици.

Когато се преселих в тази част на Такарадзука, се притеснявах, че ще ми бъде скучно. Нали замених Централна Осака – хаотична и нестихваща дори в малките часове на нощта, с мудния ритъм на живота тук. Година и половина по-късно от моите първоначални съмнения нямаше и следа.

Промяната беше продиктувана от тайфуна отпреди два месеца. От периферията на цивилизацията можех по-умело да се съсредоточа върху призванието си.

Същевременно отдалеченото спокойствие на "Кийошикоджин" не създаваше транспортни главоболия на посетителите ми. Половин час с влак от центъра на Осака до гарата и после десетина минути пеша. Нищо работа.

И така – старата къща, чиято порта отварях сега, се оказа много далновидна покупка. Клиентът ми щеше да пристигне скоро, така че се заех с приготовленията. След това открехнах прозорците и поканих мекия декемврийски въздух да влезе.

Ритуалите имат огромно значение за човешкото съзнание, колкото и глупави да изглеждат. Какво съдържат невинаги играе толкова важна роля, колкото самото им присъствие. Правилата ми бяха простички. Първо, всеки клиент трябваше да реши какво ще пие. Предлагах асортимент от три вида безалкохолни и три вида алкохолни напитки. Второ, всеки избираше как да напише историята си – на хартия или на компютър. Повечето предпочитаха второто. За мое учудване се срещаха и хора, които предпочитаха да пишат на ръка. И последно – оставях клиентите сами в южната стая за точно определен период от време.

Формулирани по този начин, измеренията на ритуала изграждаха предпоставка за уединение и самовглъбяване. Наличието на времево ограничение пък стимулираше пишещите да не залитат в безпредметни излияния.

В привидно обикновената церемония съществуваше и неуловим за посетителите ми фактор. Скрит в едно от шкафчетата, на дъното на нефритена вазичка се намираше изработен от мен талисман.

Нуждаещите се от услугите ми бяха докоснати от полусвета. Те бяха забелязали аномалии във всекидневието си, които не можеха да разтълкуват. Не разбираха напълно и начина, по който мистичното пространство се беше отпечатало върху тях. Амулетът беше ядрото на ритуала ми – той ги потикваше да включват в историите си нишки, които иначе биха пропуснали.

Все пак пътят към разрешаването на даден случай започваше с неговото възможно най-подробно и прецизно описание.

Звънецът разтърси покоя в приемната. Проверих камерата на домофона. Мъжът в черни панталони и черно сако с бяла риза трябваше да е Кадзума Сакураи. Отключих дистанционно портата и се облегнах на входната врата с очакване. Клиентът ми вървеше сковано по каменната пътека към мен.

– Добър вечер, Сакураи сан – поздравих го.

– Добър вечер – отвърна на поклона той и ми подаде визитката си. Пръстите му бяхаобрасли с фини косми. – Кадзума Сакураи, ще се радвам да си сътрудничим.

Шаблонната му официалност ме пообърка, защото общувах по-фамилиарно с клиентите си.

Със Сакураи явно щеше да е другояче. Преминах в подобаващ за очакванията му формален тон и го помолих да ме последва към южната стая.

– По телефона споменахте подготовка – каза той.

– Да. В предвидения формат разполагате с петнайсет минути. Може да използвате лист хартия или лаптоп.

– Ексцентрична система. Предполагам са ви го казвали и преди – той почука по клавиатурата. – Ще използвам лаптоп. Как ще процедираме?

– Когато сте готов или времето изтече, ще разпечатам документа и ще се преместим в приемната. Ще ви помоля да изчакате да прочета написаното, след което ще продължим в зависимост от него.

– Интересно. Някой би казал даже леко излишно. Не аз, но някой друг.

– Възможно е – взрях се в безукорно бялата му риза. – Но съм се уверил, че така процесът протича най-оптимално и за мен, и за клиентите ми. Каква напитка ще предпочетете?

Сакураи си избра бира. Не пожела чаша. Не се учудих. Представях си как поглъща някое готово пържено ястие от кварталния супермаркет и изпива две-три бири директно от бутилката. Този незначителен бунт беше единственото прегрешение в етикета, което мъжът си позволяваше. Обзалагах се, че дори при участието си в годишния боненкай – вечер на разпускане и разпридане на официалностите, Сакураи беше стожер на прагматизма и педантичността.

– Петнайсет минути, нали?

– Да. Подготвил съм и приложение с хронометър. Моля да го стартирате. Аз също ще засичам.

Оставих го и пуснах хронометъра. Сакураи сигурно започваше да пише. Вероятно щеше да е в премерен ритъм, издържан в парадиращото тракане по клавиатурата, чрез което служителите демонстрираха продуктивност там, където такава отсъстваше. От стаята се разнесоха предугадените от мен звуци. Изцъках доволно с език.

След единайсет минути клиентът ми беше готов. Чертите на лицето му се бяха изменили, бяха станали по-изсечени в плътта. Изглеждаше угрижен и тъмните торбички под очите му се открояваха по-видимо сред светлината на помещението.

Пуснах документа да се печата и докато принтерът жужеше нестройно, се обърнах към Сакураи.

– Заповядайте в приемната. Може да седнете на стола за гости или да се настаните в креслото.

Той заситни натам с вече добре познатата ми крачка. Подбрах листовете и напуснах стаята.

– Ще помоля да не говорите, докато чета – предупредих го.

Той махна с ръка и се отпусна на облегалката.

 

 

 

 

cover-taifunТайфун над Такарадзука (корица Теодора Югова, 232 стр, цена 12 €) е в книжарниците

CineLibri и Зрелището

Сряда, 14 Октомври 2026г. 14:14ч. Публикувана в Кино

Да, фестивалът CineLibri (от 15 октомври до 8 ноември, пълната програма е тук) за поредна година ще се опита да улови "Духа на нашето време"... Точно каквото правят и Литературата, и Киното, а Времето, през тази 12-та година, ще тече под мотото Цивилизация на зрелището, вдъхновено от едноименната есеистична книга на Нобеловия лауреат Марио Варгас Льоса и неговата 90-та годишнина, която той така и не доживя... CineLibri Зрелището ще включва срещи с куп филмови прожекции, специални гости и естествено, CineLibri жури, което ще раздава награди, а ето го и нашият Цивилизационен Избор:..

 

 

Мастило – 15 октомври, зала 1 НДК | 19:00, Откриване

Великобритания/Франция/САЩ, 2026, 116 мин

режисьор: Дани Бойл

с участието на: Джак О'Конъл, Гай Пиърс, Клеър Фой, Патрик Кенеди, Луси Ръсел, Брайън Глийсън, Кристофър Фулфорд

ink

Когато Дани Бойл разказва биографично (като в Стив Джобс, например) много често го прави в компанията на оператора Алуин Кюхлер, с когото явно успяват да превърнат детайлите в акценти, не само обогатяващи, но и обясняващи Историята – такива моменти като разговорите между редактора Лари Ламб/Джак О'Конъл и новоизлюпения медиен магнат Рупърт Мърдок/Гай Пиърс, току придобил всекидневника The Sun, така че чрез тях да стане ясно защо таблоидната преса (а.к.а Зрелището) превзема света през 70-те и 80-те... Добавете амалгама персонаж като репортерката Джулс Дейвис/Клеър Фой, игривия сценарий на Джеймс Греъм (новият уондърбой на театралната драматургия, отбелязал хеттрик с Мастило, Punch и Dear England) и нюансираната музика на Даниъл Пембъртън, и ето как Киното (и Мастилото) създава "Цивилизация на Зрелището", каквото неслучайно е мотото и на тазгодишното CineLibri издание, нали...

 

Отечество – 3 ноември, зала 1 НДК | 19:00, Церемония по награждаване

Полша/Германия/Италия/Франция, 2026, 82 мин

режисьор: Павел Павликовски

с участието на: Сандра Хюлер, Ханс Цишлер, Аугуст Дийл, Девид Щризо, Ана Мейдли, Йоанна Кулиг, Дейвид Менкин

fatherland1

Да, ще може да гледаш Отечество в компанията на Павел Павликовски... Да, Отечество затваря концептуално своеобразната му монохромна трилогия (след Ида и Студената война), заснета в компанията на оператора Лукаш Жал, като този път биографичната нишка следва пътуването на Томас Ман/Ханс Цишлер, заедно с дъщеря му Ерика/Сандра Хюлер, през следвоенна Германия, разполовена от Студената война между Щатите и Съветите (а.к.а СССР)... Да, лауреатът на Нобелова награда за литература може и да казва, че "Изкуството не познава граници", но между Франкфурт и Ваймар той ще срещне не само наградата Гьоте (два пъти!), но и обвинения в предателство към Отечеството в разруха, и самоубийството на сина му Клаус/Аугуст Дийл, и прозрения за Изгнанието и Вината в едно разполовено (като Германия) Семейство... а Отечество може и да срещне някоя и друга кинонаграда (като споделения приз за режисура от Кан) по пътя...

 

+ Треска за Злато – ако златото на всеки кинофестивал са наградите, то конкурсната CineLibri програма е доста богата тази година, като нашия кино-бижутерски поглед се спира на:..

Остайница – 16, 17, 27, 31 октомври и 4 ноември

България/Италия/Албания/Румъния/Германия, 2026, 116 мин

режисьор: Костадин Бонев

с участието на: Алтеа Лазай, Дениза Павлова, Урим Алия, Единьо Яхия, Мирела Наска, Денардо Незири, Снежина Петрова

ostai

Млечни булки, отричащи женската си същност под бремето на уредени бракове и патриархален Канун-сборник с архаични закони; втори български роман, номиниран за международната Букър награда... много се изписа и изговори за албанската девица Бекиа/Матя (разказана от Рене Карабаш, естествено), и изиграна от Алтеа Лазай (която е специален гост на CineLibri, да), а ето че нейната интригуваща история, кадрирана за Екрана от Костадин Бонев и двама оператори, може да бъде остайница в съзнанието извън ултимативния дискурс "за" и "против"... От Теб зависи!

 

Паралелни истории – 16, 17, 18 октомври и 3 ноември

Франция/Италия/Белгия, 2026, 139 мин

режисьор: Асгар Фархади

с участието на: Изабел Юпер, Виржини Ефира, Венсан Касел, Катрин Деньов, Пиер Нине, Адам Беса

asgarparallel4

Явно, след Всички знаят, на Асгар Фархади му допадна идеята да работи със звезден актьорски ансамбъл и дузина години след Миналото той се завръща в Париж, където Виржини Ефира, Венсан Касел и Пиер Нине влизат в двойни роли, а конците на Историята се дърпат от писателката Силви/Изабел Юпер, нейният асистент Адам/Адам Беса и издателката-редактор Селин/Катрин Деньов, така че да се получи новела на ръба между измислица и реалност по темата "Животът ли е най-добрият сценарист?"...

 

Allegro Pastell – 16, 22 и 29 октомври

Германия, 2026, 100 мин

режисьор: Анна Ролер

с участието на: Силвен Фалиган, Янис Нивюнер, Луна Ведлер, Мартина Гедек, Нико Ерентайт

allegropa

Любовта като оф и онлайн приложение може и да е във фокуса на филмовата адаптация на Анна Ролер по романа на Лайф Ранд, който, обаче, повече прилича на дуумскролване из Духа на Времето в нета – има място и за романа с виртуална реалност Нов паноптикум на писателката Таня Арнхайм, и за сайта-обяснение-в-любов на уеб дизайнера Джеръм Даймлер; има място и за Хаоса в лабиринтите от социални мрежи, които обитаваме между собственото и другото Аз, има място и за пулса на ежедневния нюзфийд, и за небивалата реалност на нощните клубове на Берлин; има място дори за... бадминтон мания (о, да Allegro е името на спортния клуб, където тренират и Таня Арнхайм, и самия Ранд)... така че Allegro Pastell да се превърне в интерактивен портрет на Живота, какъвто го живеем...

 

Черното топче – 19, 20, 21, 25, 26, 27, 28, 30 октомври и 2, 4, 5, 6 ноември

Испания/Франция, 2026, 159 мин

режисьори: Хавиер Калво, Хавиер Амброси

с участието на: Алваро Лафуенте Калво, Мигел Бернардо, Карлос Гонсалес, Пенелопе Крус, Глен Клоуз, Лола Дуеняс, Хулио Торес, Антонио де ла Торе, Наталия де Молина

bola-negra1

Неслучайно Черното топче е епичен визуален триптих, обединяващ няколко епохи, от 30-те до 2017-а, (вдъхновен и от незавършената едноименна творба на Федерико Гарсия Лорка, чийто персонаж се появява в една от историите), защото всяко поколение се сблъсква със собствени предразсъдъци и терзания... Неслучайно и Педро Алмодовар е ко-продуцент тук, защото режисьорският тандем на Хавиер Калво и Хавиер Амброси (известни като Хави-тата) споделят с него картинната Поезия в изплитането на пъзела от куиър идентичност, не без помощта на прецизната операторка Гри Жордана и куп нео-фламенко музиканти като Алваро Лафуенте Калво в ролята на Себастиан, или Raül като композитора на саундтрака... Неслучайно и Черното топче е испанското предложение за международен филм на Оскар 2027 надпреварата, нали...

 

И тогава изведнъж – 20, 22, 23, 24, 29 октомври и 3, 5, 6 ноември

Франция/Япония/Германия/Белгия, 2026, 196 мин

режисьор: Рюсуке Хамагучи

с участието на: Виржини Ефира, Тао Окамото, Кьозо Нагацука, Кодай Куросаки, Мари Дьонарно, Мари Бюнел, Жан-Шарл Клише, Жьоневиев Еманюели

allsudden2

И в Карай колата ми, и в новия филм на Рюсуке Хамагучи ключова роля играе едно театрално представление. Докато в Карай колата ми Хамагучи изплете пъзел от текстове на Харуки Мураками, сега той използва размяната на писма между Махо Исоно и Макико Мияно, събрани в епистоларната книга Когато животът внезапно се обърне (пренасяйки част от действието в Париж, де) – целта, обаче, е една в името на глобална Емпатия и Humanitude-терапия, които липсват така неимоверно много в Света днес... Да, разговорите как "да се направи невъзможното възможно" между социалния активист и директор на дом за възрастни хора Мари-Лу/Виржини Ефира и театралната режисьорка Мари/Тао Окамото се преплитат с фини емоционални социални прозрения, а Хамагучи идеално знае как да използва ювелирно малките жестове, тишината и съзидателно съзерцание, така че Киното "да направи невъзможното възможно"..

 

+ Цивилизационен Избор – да, тук сме събрали филми от няколко CineLibri категории, защото когато си съществувал дузина години, време е да претеглиш всички преживявания и да избереш Цивилизацията, в която искаш да съществуваш. Затова всичко е въпрос на:..

Ехото между нас – 17, 29, 31 октомври и 2 ноември

Италия/Белгия, 2026, 123 мин

режисьор: Андреа Палаоро

с участието на: Алисия Викандер, Лука Маринели, Сюзан Сарандън

echo chamber3

Да, последния завършен сценарий на Бернардо Бертолучи оживява на екрана и леко намига към класиката Последно танго в Париж – един апартамент, мрежа от любовни илюзии, травми и токсични игри между Ан/Алисия Викандер и Лео/Лука Маринели, споделени с енигматичната Ева/Сюзан Сарандън и ето, че Ехото между нас танцува последно танго под звуците на Клеман Дюкол (отговорен за музикалния свят на Емилия Перес, да)...

 

Всички влюбени в нощта – 23 октомври и 2, 8 ноември

Япония/Франция, 2026, 139 мин

режисьор: Юкико Соде

с участието на: Юкино Киши, Таданобу Асано, Мей Фукагава, Юта Хаяши, Юко Накамура

allstranight5

Да, това е първата филмова адаптация на роман от Миеко Каваками, но няма да е последната – в кинематографичния ѝ стил, много често, случайна среща между две Души е в главната роля, както се случва и тук, в нощите споделени между Фуюко/Юкино Киши и Мицуцука/Таданобу Асано – две Души, заключени в самотните професии на коректор и лектор по физика, отключващи се през нощта, когато "е останал само половината свят"...

 

Вода за цветята – 25, 26, 28, 29, 30, 31 октомври и 1, 3, 4, 6, 7 и 8 ноември

Франция/Италия, 2026, 137 мин

режисьор: Жан-Пиер Жьоне

с участието на: Лейла Бекти, Мелвил Пупо, Доминик Пиньон, Матиас Шьонартс, Серджо Кастелито, Албан Ленoар

fleursvi

Всеки нов филм на Жан-Пиер Жьоне е събитие сам по себе си, не само провокирано от избора на необичайна и невероятна съдба за главния си герой – Вода за цветята не прави изключение като на фокус тук е Виолет/Лейла Бекти, пазител на гробищния парк в малко градче, която познава ежедневната Поезия както в Света на живите, така и в Царството на мъртвите... Добавете Доминик Пиньон, вечният абонат за филмите на Жьоне, в компанията на нетипичното трио Мелвил Пупо, Матиас Шьонартс и Серджо Кастелито, и може и да разберем какво прави след 25 години... Амели Пулен... А може и просто да попитате Гийом Лоран, вечният съсценарист на филмите на Жьоне, който е специален гост на CineLibri 2026.

 

Рома Еластика – 25, 28 октомври и 3, 8 ноември

Франция/Италия, 2026, 106 мин

режисьор: Бертран Мандико

с участието на: Марион Котияр, Ноеми Мерлан, Орнела Мути, Франко Неро, Изабела Ферари, Мартина Скринци, Маурицио Ломбарди

elasticarom3

Режисьорът Бертран Мандико е от тези странни птици, за които в Киното нито има жанрове, нито граници за прекрачване – достатъчно е да споменем, че в The Wild Boys творението му всички мъжки персонажи са изиграни от жени – така че новата му авантюра за актрисата със залязваща слава Еди/Марион Котияр, снимаща сай-фай трилър в Рим, в студиата Чинечита, може да се превърне както в трибют към италианското кино (неслучайно е присъствието на Орнела Мути и Франко Неро, нали), така и в абсурдистка сатира на киноиндустрията.

 

Клара и слънцето – 1, 3, 8 ноември

Великобритания/Нова Зеландия/САЩ, 2026, 116 мин

режисьор: Тайка Уайтити

с участието на: Джена Ортега, Ейми Адамс, Миа Тариа, Арън Мърфи, Наташа Лион, Стив Бушеми

klarasun1

Клара/Джена Ортега е ИП (или Изкуствен Приятел), а както добре знаем, хората първо се отнасят с недоверие към всичко Изкуствено, а после искат всичко да заменят с Него... Шегуваме се (или не, хаха), но Нобеловият лауреат Казуо Ишигуро (чийто едноименен роман е адаптиран тук) идеално знае как да вплете в историята за дружелюбен андроид и неговото "приемно семейство" (Майката/Ейми Адамс и дъщеря ѝ Джоузи/Миа Тариа) всички важни въпроси във времена на генно инженерство и АI ежедневие – какво е да си Човек, какво ни прави Хора и кое е по-ценно: Животът или продължаването му на всяка цена – така че за Тайка Уайтити остава само да вземе визуалното великолепие и хумора от Джоджо Заека и да се отправи към... Залеза...

 

+ Животът, начин на употреба – да, всичко в Живота е въпрос на Цивилизационен Избор, затова от документалната CineLibri селекция се спираме на:..

Танц около себе си – Сири Хуствет – 17, 20, 24 октомври

Германия/Швейцария, 2026, 110 мин, документален

режисьор: Сабине Лидл

с участието на: Сири Хуствет, Пол Остър, Софи Остър

hustvedt dance around

Да, и в мемоарната книга Истории за призраци на Сири Хуствет, и в този интимен портрет на литературния ѝ свят от документалиста Сабине Лидл, живее Духа на Пол Остър, и няма как иначе, след като си споделил и Думите, и Живота си с личност като Остър... Именно там, в Споделянето, се крие и тайната за това как се живее един Живот "заключен във вселена, която няма нищо общо със Смъртта, в която Смъртта никога не може да проникне"...

 

Нож: Размисли след опит за убийство – 17, 25, 31 октомври и 1, 7 ноември

САЩ, 2026, 107 мин, документален

режисьор: Алекс Гибни

knifesr

"В смъртта ние всички сме хора от вчерашния ден, завинаги в клопката на миналото глаголно време." ще каже Салман Рушди в мемоарната си книга Нож: Размисли след опит за убийство (адаптирана тук), като се връща на мястото на покушението срещу него в търсене на Бъдещото глаголно време... в търсене на Истории, които да обясняват Днешния ден, за да има Утрешен...

 

Брунело: Джентълменът визионер – 18, 21, 30 октомври

Италия, 2025, 120 мин, документален

режисьор: Джузепе Торнаторе

с участието на: Рамин Арани, Федерика Бенда, Лоренцо Бачиори, Марта Агилар

brunellocu

Когато режисьори като Вим Вендерс и Джузепе Торнаторе изграждат документален филм, той е всичко друго, но не и конвенционален – Торнаторе използва тук символична игра на карти, за да разкаже епично (почти толкова напоително-детайлно като в Маестро Енио Мориконе) не само Историята на един фермерски син от Умбрия, превърнал се в Кралят на Кашмира, начело на луксозен моден бранд, но и философията (чрез документални кадри, лични спомени и драматизирани сцени) на една личност, за която думите "хуманистичен капитализъм" не са просто "празни приказки"...

 

 

Фестивалът CineLibri 2026 е от 15 октомври до 8 ноември в салоните на НДК, Люмиер, Дом на киното, Одеон, Арена The Mall, Cine Grand Park Center, Cineland Bulgaria Mall, Топлоцентрала, Френски институт, културен център G8, Евросинема, кино Влайкова и CasaLibri

онлайн