My Mir

Музикалният фестивал Horizon расте, но не старее – третото му издание тази година (от 7 до 13 март) идва по-силно от всякога, а на нас не ни остава нищо друго освен да се пуснем на партислалом по пистите и клубовете на Банско.

Какво?

Бордърбийткрос фиеста – ски и сноуборд трикове от зори до денс партита по здрач.

Кой?

Ако някога сме наричали Horizon бутиков фестивал, то това ще се промени след тази година – не само заради еволюцията на лайв изпълненията, на които Horizon организаторите наблягат с всяко изминало издание, за да може сега освен на паметните (по традиция) KiNK рейв сесии (този път с хибридния му проект Cyrillic) да се насладим и на магнетичния фючър соул на Fatima & The Eglo Live Band (прясно спечелила наградата на Джайлс Питърсън за най-добър албум на годината за Yellow Memories), и на познатия бас ансамбъл Submotion Orchestra, и на синт сесиите на електро ветерана Egyptian Lover...

Fatima ©

Да, фестивалът Horizon расте и тази година предлага най-богатия и еклектичен лайнъп досега – от мистичния Freeki Muthafucka на детройтския хаус Moodymann (в компанията на агентите Rick Wilhite, Dan Shake и Flo Real от неговия лейбъл Mahogani) и асът на соулфул техното Move D (който може да разтанцува дори и най-намусения диджей), през бас шоукейса на лейбъла Hessle Audio с неговите култ основатели Ben UFO и Pearson Sound (герой от паметния първи концерт) или геридж инвазията на DJ EZ, Flava D, EL-B и дъб класицизма на Congo Natty, Mungo's Hi-Fi, Solo Banton до бас и хип-хоп мутациите на артисти във възход като Om Unit, Alexander Nut, Paleman, Foreign Concept, Fliptrix, DJ Molotov, Edward Scissortongue...

Moodymann ©

Да, фестивалът Horizon расте и се превръща в традиция, затова освен родни герои като Nick Nikolov, Tommy Gun, Tekniq на Horizon сцените се завръщат за поредна година и чужди агенти като Dolan Bergin, Benton, Kasra, Amy Becker, Ison, George Adi, така че заедно да приветстват новите попълнения като родните Ramsey Hercules, Selector Lazy Face или долитащите Craig Charles, The Menendez Brothers, Never Trelson...

Къде?

С всяка изминала година фестивалните локации се увеличават пропорционално, но в сърцето на всеки Horizon фен вече има и няколко места със специално значение – двете планински сцени (малката – пред хижа Изворите и голямата The Forest Stage, която тази година ще е пред бар The Mountain Creek, точно до пистата) не само, че идеално доказват Horizon концепцията за бордърбийткрос, но и по нищо не отстъпват на еуфоричната парти атмосфера в подземната механа на хотел Gardenia (камък + дърво + DJ/VJ пир = перфектният хот парти спот за изминалите две издания), където е базирана и главната Horizon щабквартира. Не са за пропускане и трансформациите на големия рок клуб Jack's House (особено след адреналиновия лайв на KiNK и Rachel Row миналата година) или бас инвазиите в лъскави клубове като Euphoria и The Club, както и интимните соарета в бар Oxygen или Secret Location партитата, които саунд системно поразяват местни стриптийз барове, хотелски басейни... и зимната пързалка на Банско, защо не, с някой таен Soul Skate джемсешън на Moodymann и компания – все пак парти изненадите дебнат зад всеки Horizon ъгъл.

Pearson Sound © MIR Тихомир Рачев

Кога?

Horizon 2015 е от 7 до 13 март, Банско

Билети тук

- фул пас – 100 лева

- 4-дневен пас (6-9 март) – 60 лева

- 4-дневен пас (10-13 март) – 60 лева

Специални фестивални пакети:

- фул пас за Horizon 2015 + 7 нощувки в хотел** + 6 дни лифт карта – 499 лева

- 4-дневен пас за Horizon 2015 + 4 нощувки в хотел** + 3 дни лифт карта – 279 лева

дава фул пас за Horizon 2015 на този, който отговори (с коментар под статията) на следния въпрос:

– Кой от артистите на Horizon 2015 е бил герой на концерт?

В седмичния ни калейдоскоп джубокс се въртят:..

Robot Koch – Tsuki

Кой? – Роберт Кох, берлински бийтмейкър, чийто сайт Robots Don't Sleep го описва най-добре – Like Motown with Lasers.

Какво? – нощен трип по Monkeyland Drive... или какво се случва, когато берлински мастер на бас(и)техно здрача се мести под жежкото калифорнийско слънце на Ел Ей – тракове, които се плъзгат по сюрреалната ала Дейвид Линч действителност като Night Drive и Every Motion (и двете с калифорниеца Schwarzmodul), докато Let Me, Erase, September (с куп нови, свежи агент-колаборатори като Born In Flamez, May, Curtain Blue) и бонус бижуто Waking Hour посрещат и изпращат изгрева/залеза край океана.

Кога? – на ръба на зоната на здрача, точно като акордите на Night Drive, посрещащи залеза на Мълхоланд драйв.

Защо? – неслучайно гилдията на немските композитори обяви Robot Koch за най-добрия електронен продуцент в Германия за изминалата година, нали?

Beat Spacek – Modern Streets

Кой? – Стив Уайт, брат на Дарън Уайт (по-известен като dBridge) и заслужил бийт ветеран от ретро-футуристичната комбина Africa Hitech с Марк Причърд.

Какво? – една бийт одисея в Лондон през 2015... или в миникосмоса на вселената, наречена Beat Spacek – там, където пост-пънк (I Wanna Know), афробийт (Tonight), дъб (There Is A Love и If You Are My Chalice), бийтс (Gotta Get Some Music), електропоп (Inflight Wave и I Want You), броукън бийт (Modern Streets и Back To School) и фючър соул (Alone In Da Sun и Compact N Sleep) се сливат и взаимодействат (като различните райони на Лондон) до достигане на всеобща бийт теория за ърбан физиката на любовта.

Кога? – "There Is A Love, You Can Find It Anyway That You Go" както пее Стив Уайт, така че нека не държим само D'Angelo отговорен за моментите на прираст на населението.

Защо? – във Вселената на всеки един от нас има запазено място за бийт теория на физиката на любовта.

Sherwood & Pinch – Late Night Endless

Кой? – Ейдриън Шерууд и Роб Елис (а.к.а Pinch), двама бийт пророци с обща дъб мисия в живота.

Какво? – дъб нощ без начало и без край – всъщност началото идва с едно Tectonic соаре (лейбълът на Роб, който кани Ейдриън за шоукейс) във Fabric, за да премине взаимната симпатия между двамата в общ лайв проект, а първите записи като ударните Music Killer, Gimme Some More (Tight Like That) и Africa 138 не се превърнат в Precinct Of Sound, Wild Birds, Different Eyes, Stand Strong и Run Them Away, които да разкажат спиритуално клубната философия и история, основана на дъб митологията.

Кога? – заглавието е достатъчно красноречиво, нали..

.

Защо? – нищо не може да се сравни с дъб сърцетупа на нощта.

Vakula – А Voyage To Arcturus

Кой? – Михайло Витик, украински борец за мир и за неортодоксален дийп хаус във Вселената.

Какво? – психеделичен синт трип по следите на философския сай-фай роман Пътуване към Арктурус на шотландеца Дейвид Линдзи – всяко от парчетата (19 hours Prior To Arcturus, Maskull's First Day On Tormance, Joiwind, The Wombflash Forest, Liquid Opal, Sullenbode, Muspel...) носи името на глава от книгата, в която главният герой Маскул се лута между доброто и злото на измислената планета Торманс (намираща се в съзвездието на четвъртата по яркост звезда на небосклона, а именно Арктурус) в притчово търсене на смисъла на живота. Като всеки човек на планетата Земя.

Кога? – идеален саундтрак за моментите, в които си казваш, че Всичко е изгубено – явно такава е била и асоциацията на Михайло, докато миналата година светът рухваше пред очите му в Киев, а нонстоп блог постовете му и този албум са реакцията на случващото се в Украйна и по света.

Защо? – изкуството може и да не спаси света (или поне да спре войните в него), но винаги може да покаже светлина в тунела... поне там, където огрява Арктурус.

Björk – Vulnicura

Кой? – Ледената кралица на авангард попа в компанията на мистичния бийт звяр Xen (познат като Arca) в търсене на изгубената любов.

Какво? – реквием за една Любов... или "I better document this", изплаква Бьорк в Stonemilker, докато реди, като пъзел, хрониката на една предизвестена любовна смърт (а.к.а раздялата с визуалния артист Матю Барни) – от спомените за най-съкровените, интимни моменти (History of Touches и Atom Dance), през обвиненията (Black Lake и Lionsong) до мига, в който All is NOT Full of Love.

Кога? – саундтрак терапия за моментите, в които ближеш/лекуваш рани (каквото точно значи латинското име на албума) от поредната Раздяла.

Защо? – Раздялата е също толкова важна, колкото срещата с Любовта, а сублимирането на това усещане е достойно за emotional respect.

Tropics – Rapture

Кой? – Крис Уорд, британски бард на електроакустиката

.

Какво? – поезия на битието под индигото на актуални електро-романтици като Майк Милош и Sohn – да, парчета като Rapture, Blame, Indigo, Kwiat и Home & Consonance звучат като джемсешън между гореизброените трима, а Крис освен, че владее глас-кадифе, куп инструменти и литературата (да, Torrents of Spring е взаимствано от заглавието на едноименния роман на Хемингуей), но умее и да рисува пъстрата картина на живота с минимал естетиката на House of Leaves.

Кога? – сутрин за влизане в кондиция, на обед за добро храносмилане и убиване на стреса, а вечер... It's so quiet, quiet without you, както пее Уорд.

Защо? – е, как иначе непосилно леко да ни звучи битието?

"Докато има живот, има и надежда" може да са думите на гения на астрофизиката Стивън Хокинг, но докато има Вселена, ще има и теории, които да я обясняват. Докато има кино, ще има и филми като Теорията на всичко, които ще убеждават, че за Любовта, за човешкия дух и воля няма граници... нито начало, нито край.

Затова да започнем от края към началото (като финалните надписи на Теорията на всичко) – на 8 януари тази година космологът на Вселената Стивън Хокинг навърши 73 години, от които 50 изживя на кредит (след като на 21-годишна възраст е диагностициран с амиотрофична латерална склероза а.к.а тотална парализа на мускулите и лекарите му предричат две години живот), за да постигне Всичко, за което един астрофизик може да мечтае.

И да се превърне както в емблема на надеждата за хората с увреждания (неслучайно Параолимпийските игри в Лондон през 2012 бяха открити именно с вокодерния глас на Хокинг, който звучи и във филма), така и в универсален символ на идеята, че Вселената, наречена Човек, не познава граници.

На 6 януари тази година актьорът Еди Редмейн навърши 33 години, на 11 януари получи Златен глобус, а на теория и логика е възможно (и закономерно) в уравнението да се появи и Оскар за това, че както казва самия Хокинг "сякаш гледах себе си на екрана". Да, Стивън Хокинг все още не е намерил онова "едно-единствено, простичко, елегантно уравнение", което да обясни всички тайни на Вселената, но режисьорът Джеймс Марш (вече печелил Оскар за документалния Man on Wire), по подобие на другия британски фаворит за филмови награди тази година Игра на кодове, е намерил решение на уравнението за добро биографично кино.

Всъщност Игра на кодове и Теорията на всичко може и да се различават (като "моркови и зелен грах" според Къмбърбач в Игра на кодове или като "картофи и зелен грах" според Фелисити Джоунс/Джейн Хокинг в Теорията на всичко), но и двата филма (освен това, че Къмбърбач е първият актьор, изиграл Хокинг) използват уравнението на обречената любов – дали ще бъде машина, носеща името на загубена детска любов (Игра на кодове), или ще бъде "черната дупка" на Любовта, която ни погълва изцяло и ни прави това, което сме, но и в двата случая велики научни теории и открития, които променят света ни са преведени простичко, красиво (олé за оператора Беноа Делом и композитора Йохан Йохансон) и с много хумор на езика на Любовта и нейните малки кодове, така че да се получат бокс-офис заразителни истории за Вселената, наречена Човек.

Да, всеки един от нас е отделна Вселена. Вселена, която се променя във Времето, също като тялото на Стивън Хокинг (наистина болезнено-автентично превъплъщение на Еди Редмейн). Вселена, в която нищо не се губи, само променя формата си. Вселена, в която няма граници за човешките постижения, както твърди самия Хокинг. Вселена, която възпроизвежда други Вселени.

Вселена, която колкото се приближава към края, толкова се връща в началото ("казаха две години" ще отвърне Джейн Хокинг, а по-късно ще напише книгата Пътуване към безкрая: животът ми със Стивън, която е в основата на сценария тук). Вселена, която докато е жива, ще бъде обяснявана с най-различни теории/филми/митологии...

Вселена, в която онова "едно-единствено, простичко, елегантно уравнение" се изписва с думите "докато има Любов, има и Вселена".

Теорията на всичко е в кината

Добре познатата ни рубрика #TweetДжубокс се завръща през новата година в нов формат за нов живот. Започваме с:..

Ghost Culture – Ghost Culture

Кой? – Джеймс Грийнууд, млад британски продуцент, владеещ културата на умело смесване на техно и електропоп.

Какво? – здрачна технопоп разходка на ръба на психеделията – като в задъханите Guidecca, Arms, Answer, Glass, Lucky и успокояващите пулса How, Mouth и The Fog.

Кога? – след залез слънце, когато бродите в мъгла от усещания, докато се питате: аз ли съм или не съм, накъде отивам?

Защо? – отговорите в живота понякога идват на подсъзнателно ниво, следвайки неведоми мистъри пътища – също като в дебютния албум на Ghost Culture.

Emika – Klavirni

Кой? – Ема Джоли, добре позната героиня от втория концерт, автор на не една и две ювелирни дъб/техно/соул приказки, активист за равноправие на половете в електронната музика и горд собственик (отскоро) на лейбъла Emika Records.

Какво? – интимна, акустична импресия за... двама – пианото Karl Müller и емоциите в душата и пръстите на Ема, водени от семплата красота в творенията на Леош Яначек и Бела Барток, което превръща Klavirni в елегантна увертюра към третия Emika албум по-късно тази година.

Как? – коледно-новогодишните празници (че и рожден ден) в дома на родителите ѝ в Милтън Кийнс, край любимите пиано и котка от детството, се превръщат за Ема в зимна соната на спомените в 16 Dilo части (13 тук и 3 от Klavirni ЕР), както и в покана за споделено удоволствие – не само, че столът пред пианото на Ема е за двама души, но и всяко копие на Klavirni идва със собствена нотна партитура.

Кога? – идеален саундтрак за полета на снежинки, капки дъжд и размисли в следобедния залез на зимното слънце.

Защо? – животът на всеки има своите контрастни лица, страни и моменти, които обикновено са толкова лични и интимни, че ги споделяме само с най-близките хора – и именно това смело прави Emika.

Jimmy Edgar – FabricLive 79

Кой? – Джими Едгар, добре познатият герой от втория концерт, който улавя целия спектър на техното в кристалната призма на своя Ultramajic лейбъл.

Какво? – фул парти шоукейс за Ultramajic нощи или иначе казано Джими Едгар е селектирал всички актуални цветове от своя лейбъл каталог през Fabric призмата – от собствените (ала Majenta нюансирани) Fern Portal, Tik Tok и Atlantiz до блиц-неоновите Work It и Be With Me на новата мистъри Ultramajic звезда Crystal Bandito (потенциално, поредно амплоа на Едгар?!).

Кога? – от здрач до зори, ултрамагична е нощта..., а каквото се случи на дансинга, остава на дансинга.

Защо? – техно спектърът на Едгар винаги е бил интригуващ, дори когато, на пръв поглед, цветовата му гама изглежда монотонна и блиц ефектна.

Panda Bear – Panda Bear Meets The Grim Reaper

Кой? – Ноа Ленъкс, лидер на индипоп бандата Animal Collective и почетен носител на ордена "електроника психеделика".

Какво? – шарено-трескав разговор със себе си и със света за мястото ни (и страховете ни) в него – от темата за смъртта (Tropic Of Cancer и Lonely Wanderer навяват асоциации със смъртта от мозъчен тумор на бащата на Ленъкс, на когото той посвети и албума си Young Prayer), през откриване на нови места и смисъл за живеене (със своята цветна тропикалия Butcher Baker Candlestick Maker и Principe Real издават новия адрес на Ноа, а именно Лисабон) до справяне с екзистенц проблемите – епичните Boys Latin, Mr Noah и Come To Your Senses, които преоткриват шедьовър албума Merriweather Post Pavilion на Animal Collective.

Кога? – да се слуша в моментите, когато зимното слънце се заиграва с леда, обгърнал земя, дървета и всичко наоколо до получаване на калейдоскоп от хаотични цветове, въпроси и отговори на битието.

Защо? – всяка среща (дори със смъртта) носи само повече цветове и начини, с които да възприемаш света наоколо.

Theo Parrish – American Intelligence

Кой? – Тео Париш, брилянтен бийт ум, който реди хаус и техно уравнения под общия знаменател на джаза и фънка от старите Motown теореми.

Какво? – колкото иронична, толкова и сериозна музикална теория за "изкуствения интелект" на една декаденс нация – за справка идват одата Drive за липсата на идеи и цели; социалният етюд Welcome Back (драма основа в доста от сблъсъците между полиция и афроамериканци през изминалата година); маршовете на декаденса (Fallen Funk, Life Spice, Cypher Delight) и мантри за издигане над (по детински) неориентираността в живота като в Ah и Make No War, до трибюта към местни (превърнали се в глобални) феномени в чикагския Footwork и реквиема за кризата на личността в Be In Yo Self.

Как? – този път, Париш е оставил настрана запазените трикове за хитро семплиране като изсвирва и (на места дори) изговаря първия си албум от 2007 насам, защото е наясно, че надграждането става с авторски провокации, а не с перфектно усъвършенстване на мастер пинизи.

Кога? – подходящ за слушане в моменти на равносметки, особено когато навън пада здрач, също като в първите акорди на There Here и Drive до достигане на утрото на здравия разум с Be In Yo Self.

Защо? – "интелект – море, глава – шамандура" са казали хората, та хубаво е да откриваш неща, които да те пазят далеч от дълбините на посредствеността и в живота, и в музиката.