My Mir

#Tweet Джубокс – #Lost @ Sea или...

Christopher Willits – OPENING

Властелинът на ембиънт панорамата от Фриско (работил по последните албуми на други грандове като Рюичи Сакамото и @Tycho) Кристофър Уилитс не е първият, нито ще бъде последният, който концептуално да визуализира цял албум, но седемте части на #OPENING (колкото албум, толкова и късометражен филм заснет из Калифорния, Хавай, Тайланд и Япония) се леят в такава хипнотична аудио-визуална хармония, с каквато оперират Барака и Самсара в киното – #Vision, #Clear, #Ground, #Now, #Connect, #Wide и #Release сякаш ваят ювелирно дзен мантра за откриване на мира в себе си и света, за да осъзнаеш, че Раят е тук, на Земята.

Claude Speeed – My Skeleton

Историята на шотландския ембиънт герой Стюърт Търнър звучи като холивудско клише (инди музикант от бандата @American Men, действащ редовно като адвокат, напуска работа след смъртта на близък човек, за да поеме на екзистенц-преосмислящ трип из Азия), само дето колекцията от звуци, събрана при това пътуване и изграждаща емоционалния #Skeleton на преродения Speeed надскача битие клишетата – от момента на раздялата в #Taj Mahal, през душевната пустота на #Washaa и #Some Other Guy до повратната точка в #Spectral Choir, #An Imperial Message, #Tiger Woods, #Hold On и изживяването на сюблимния #Prove You Exist катарзис.

Moiré – Shelter

Там, където денят целува нощта, точно в здрача на мига преди залез/изгрев, когато светлина и мрак се оплитат неузнаваемо и раждат оптически илюзии, там изплува сянката на лондонския мистъри бийтмейкър @Moiré ("моаре" е именно термин, маркиращ оп-арт ефекта при преплитането на два графични елемента) с неговия дебютен албум #Shelter – в сенките се подслоняват призраци на аналогово декаденс техно ала @Actress в #Elite/ Hands On, #Infinity Shadow и #Mr Figure, танцуващи под инсомния шепота на басмантра ала @Forest Swords в #Attitude, #Dali House, #Stars и #Rings до достигане на пълна дрийм безтегловност.

Dark Sky – Imagin

Лондонското бас трио на Мат Бенйеър, Томас Едуардс и Карло Андерсън премина през доста ремикс експерименти и няколко успешни ЕР-та, за да еволюира в еклектичен дебютен албум – именно ремикс акциите им (като онзи #Falling римейк на @Ben Westbeech) са в основата на множеството вокални игри тук като #Silent Fall (с барда @Grey Reverend) или #Vivid, #Nothing Changes и #Purple Clouds (всички със соул феята @Cornelia), а това, че са извадили изненадващо кадифе глас от дръменбейс класика @dBridge в #Rainkist, както и заигравките с куба либре ритмите, ембиънта и олдскул брекбийта във #Voyages, #Odyssey и #Manuka надскачат неизбежните @Bonobo сравнения и доказват за пореден път, че еклектика никога не е била мръсна дума в бийт речника.

BANKS – Goddess

Да завъртиш комбина с агенти на гребена на вълната като @Sohn, @Lil Silva, @Jamie Woon, @Shlohmo, @Totally Enormous Extinct Dinosaurs..., да пуснеш монохромна (и като цвят и като концепция) серия видеа за всеки сингъл, да събереш след това тези вайръл хитове в добре аранжиран дебютен албум... – о, да, Джилиън Банкс (или просто @BANKS) е кристално наясно как действа поп формулата на успеха, изпълнена перфектно в добре познатите #This Is What It Feels Likе, #Waiting Game, #Brain, #Drowning, #Beggin for Thread, #Warm Water и #Goddess... останалото е хитово подсигурено #Alibi (с едноименния трак, с #Fuck Em Only We Know и с прецизен лист от вещи лица в ремикс занаята) за следващата година, когато поп модата обърне неоаренби курса.

We Are Shining – Kara

Явно в арсенала на британеца @Morgan Zarate, освен #Hyperdub хитове, се крият и страстта му към афробийта, психеделия рока и неофънка – в дебютния албум с певеца @Acyde (и триковете му ала Фела Кути и Джими Хендрикс) всичко това изригва наяве, като вулкан от емоции, в зарибяващи парчета като #Hot Love, #Hey You, #Road, #Wasted Times, #In A Moment и #Wheel в компанията на хит вокала @Eliza Doolittle (с #Killing и #Thru the Dark), така, че #Shining лятото да върти носталгично до откат @Gnarls Barkley спомени.

FaltyDL – In The Wild

Дрю Лъстман никога не е бил праволинеен играч, дори когато пофлиртува с поп формата в предишните си два албума #You Stand Uncertain и #Hardcourage. Сега обаче, повече от всякога, запазената @FaltyDL бийтмарка сякаш сънува в забавен ембиънт каданс – точно като в #Ahead The Ship Sleeps (хитрата слоумоушън преработка на хита #She Sleeps от #Hardcourage), така и в емблематичните тук #Heart & Soul, #Dos Gardenias, #Do Me, #Nine, #Some Jazz Shit и #Greater Antilles счупеният бийт те застига като ехо от полетата на 2step-сънищата – някак фрагментарен, красиво замечтан и обгърнат в ембиънт мъгла, в която да се изгубиш #In The Wild.

The Bug – Angels & Devils

Ангелите и дяволите в главата на Кевин Мартин са добре познати на бас обсебените души – посетителите на неговия #London Zoo (албумът класика от 2008) знаят, че в него има място както за сумрачно-ефирната екзотика на "Ангелите" (иначе казано тракове ала @King Midas Sound формацията му като #Void, #Fall, #Ascension, #Mi Lost и #Save Me), така и клетки за бруталните грайм хищници или "Дяволите" (като #Fuck a Bitch с @Death Grips агресия или @Flowdan в #Dirty акция с @Warrior Queen), а рязката граница между двете страни не само, че няма да раздели феновете, но и ще ги обедини в едно #The One цяло (на 26 ноември в София) около Кевин Lion Bass King Martin.

Suicideyear – Remembrance

Кръстоската на всевъзможни жанрове е непресъхващ извор в днешно време и бийтмейкърът от Батън Руж Джеймс Прюдом е пределно наясно по въпроса – дебютният му албум умело оплита техно и хаус конструкции с хип-хоп бийтове (ала Райън Хемсуърт), което не е новина само по себе си, но когато е направено с необходимата доза хумор (чуй #I Don't Care About Death Because I Smoke) и финес, бликащ от тракове като #Hope Building A, #Daniel, #U S, #Remembrance и #When You Sleep, то не само може да изразяваш жизнеутвърждаващи емоции и състояния, но и да вдъхващ надежда за по-добро бъдеще, въпреки, че се наричаш @Suicideyear.

FKA twigs – LP1

След няколко вайръл видеосингъла (събрани в #ЕР1 и #ЕР2) пред Талия Барнет изникна дилема – да играе на сигурно като компилира хитовете #Water Me, #Papi Pacify и #How's That в дебютен албум (подобно на "сестрата по орбита" @BANKS) или да рискува като скочи дълбоко в поп дива ареала – избра второто, също като Лана Дел Рей и Джеси Уеър, (неслучайно Лана продуцентът Емил Хейни има пръст в почти целия #LP1) с парчета като #Two Weeks, #Pendulum, #Video Girl (евала за самоиронията) и #Give Up, а новите комбини като #Numbers (със @Sampha), #Hours и #Lights On (с бийтмейкъра @Arca играл във всичките ѝ хитове досега) стигат само за trap римейк на @Jessy Lanza, което за @FKA twigs манията означава само рисково неоаренби бъдеще.

Bop – Punk's Not Dead

Ироничната закачка в заглавието на третия албум от руския бийтмейкър Александър Дмитриев е вярна – да, нито пънкът, нито дръменбейсът са предали бийтдух, само преминават от една форма в друга – също като микрофънк калейдоскопа от Санкт Петербург тук, в който минимал дръменбейс се оплита с гличбийт (#Lucid Dreaming), с дъб техно (#Higgs Boson), с хаус (#Charge Me), с 8-bit носталгия (#Next Level и #Dancing Nerds), с ембиънт (#My Warm Soft Blanket и #Blurred Memories), дори с джаз (#Summer Pleasures) и транс (#Spiral и #White Nights) до достигане на пълно @Bop съвършенство и хармония.

Rustie – Green Language

В #Glass Swords дебюта си шотландският бийт герой Ръсел Уайт накара мощен бас, китарни рифове и транс мелодии да заговорят на примамлив общ език, но в #Green Language продължението екзотичният диалект избива на EDM – да, тънка е границата между създаването на нови жанрове и кича, а именно в този капан попада тук Ръсел с миш-бомбастични-маш тракове като #Attak, #Lost, #He Hate Me и с #Glass Swords призраците, витаещи във #Velcro, #Tempest и... останалото е ембиънт интерлюдии около хибрид хита #Raptor или както реди емсито @D Double E: #"What goes Up, must come Down".

#Tweet Джубокс – или #Right on Time Back by the Beach Still gon' bring the Heat...

Fhloston Paradigm – The Phoenix

Малко е да се каже, че @King Britt е обсебен от sci-fi киното и Космос саундтрака – дали ще бъде @Saturn Never Sleeps (интиме трибют проектът с жена му Русил Милс), дали ще са тематичните му клубни серии #Afrofuturism, или ще е @Fhloston Paradigm (нали си спомняте името на sci-fi курорта Fhloston Paradise от класиката Петият елемент) – всичко тук гравитира в орбита около аналоговия ретро-футура джемсешън на спейс оди като #Race To The Moon (намигване към филм култа The Man Who Fell To Earth), #Letters Of The Past, #Chasing Rainbows, #Tension Remains, #It's All About, #The Phoenix и #Light On Edge (всички заиграващи се едновременно с кино класиките Blade Runner и Петият елемент), които водят галактическия Britt стопаджия до слънцето и обратно на галактиката #Phoenix.

Jungle – Jungle

#"Right on Time, Back by the Beach, Still gon' bring the Heat" гласи семпъла в хитовия пробив #The Heat на лондонското дуо Джош Лойд-Уотсън и Том Макфърленд (излизащи на живо във вид на великолепна седморка) и те го изпълниха нагледно – лятото и неговите фестивали дишат и суингират в ритъма на буги/диско/фънк/соул въртележката в емблематичните #The Heat, #Busy Earnin', #Time, #Drops, #Platoon, #Julia, #Lemonade Lake и #Lucky I Got What I Want, така че да си припяваш доволно нонстоп #It's Jungle time again & again, Back by the beach...

Cloud Boat – Model of You

Моделът на британското индитроника дуо на Том Кларк и Сам Рикетс поразително напомня този на сънародниците им @Darkstar – и двете банди, при дебюта си, яхнаха пост-дъбстеп вълната, а след това се обвързаха с продуценти на китарни инди групи. Това ясно личи от наследника на дебютния им #Book of Hours в ювелир парчета като #The Glow, #Carmine, #Portraits of Eyes, #Thoughts in Mine и #Hallow, които така рисуват пресечните точки между дрийми електроника и инди поп рифове, че неслучайно @Cloud Boat са играли съпорт и на @Джеймс Блейк, и на @Mount Kimbie.

Fink – Hard Believer

Когато чуеш гласа и китарата на Фин Грийнол няма нужда от повече убеждаване – характерният му дъб-блус (в компанията на барабаниста Тим Торнтън и басиста Гай Уитакър) рисува мараня пейзажи на човешки драми и катарзиси в #Hard Believer, #Green and the Blue, #Pilgrim, #Two Days Later, #Truth Begins и #Looking Too Closely, така, че да повярваш в постижимостта на щастието и да си повтаряш мантрата #Don't Worry Yourself!

Glass Animals – Zaba

Дебютният албум на оксфордския дрийм поп квартет на Дейвид Бейли звучи като Книга за джунглата, в която Маугли си играе със светлината, пречупваща се палаво през стъклените животни и растения на градската джунгла – тропикалия ритъм и невинен, като детска игра, соул се леят и сливат в парчета като #Hazey, #Flip, #Black Mambo, #Pools, #Gooey, #Intruxx и #Cocoa Hooves, така че лятото ти да изтече неусетно като един #Zaba-хамачен следобед.

Matthewdavid – In My World

В света на Матю Дейвид Маккуин цари сексуална ирония, сладострастна лига и бийт-маш-хоп ала запазената @Brainfeeder марка – идеално като за саундтрак на лятото и ако приемеш с намигване парчета като #In My World, #Perpetual Moon Moods, #Next to You Always, #Singing Flats и #Birds In Flight, то те наистина могат да те отведат до парадайза, фаворизиран в емблематичното #In My World.

Submerse – Slow Waves

#Let's Never Come Back Here Again иронично гласи откриващото парче в дебютния албум на британския бийтмейкър Роб Орми, защото няма как да не се връщаш там отново и отново – представи си малък китен залив, слънцето си играе на повърхността на водата, а на морски #Slow Waves се носят като медузи парчетата #Snorlax, #VHS.chords, #Shoreline, #Cut From The Team, #Approaching Ends, #Tapes и #Struck Оut, докато в полюшването на хамака сънуваш бийт-2-step сънища.

Modeselektor presents: Modeselektion Vol.03

@Modeselektor-ите са колкото брилянтни артисти, толкова и успешни мениджъри с мастер ухо за таланта и възходът на лейбъл задругата им @Monkeytown е нагледно доказателство за това – третата серия на вече традиционната им #Modeselektion компилация (събираща накуп актуалните им фаворити) е най-амбициозната (в два диска) и най-еклектична селекция досега – от пост-рок (@The Fall с #Fibre Book Troll) и фючър соул (@Howling със #Signs и @Born In Flamez с #Time Hurtz), през всевъзможни бас плетки (@Robot Koch със #Sun, @Cid Rim с #Pastis, @Alex Banks с #Be The One, @Onra с #Blast, @Illum Sphere с #Bullet, @Akkord с #Gradient...), до перфектни хибрид бисери като #We Are Bankrupt на @Хенрик Шварц или #Volumen (комбината на @Buraka Som Sistema & @Schlachthofbronx), които сякаш заявяват с кеф накрая: #You've been Modeselekted!

Caustic Window – Caustic Window

Списъкът с митове и легенди (да не говорим за хонорара му) около класика Ричард Д, Джеймс (или @Aphex Twin) винаги е бил дори по-голям от броя алтер-его псевдоними, под които @AFX е издавал музика – ето, че в средата на годината избухна бомбата и Kickstarter кампанията по издаването на загубения в средата на 90-те апокрифен (с 5 оригинални копия!) @Caustic Window албум – да, композиции като #Flutey, #Popeye, #Fingertrips и #Fingry дишат класическия #AFX IDM саунд, а дори без вирусната нет треска по следите на изгубения #Caustic Window, тракове като #Airflow, #Squidge In The Fridge, #Cunt и #Mumbly влизат по поръчка в златната носталгия по винтидж есид хауса и техното.

Shabazz Palaces – Lese Majesty

Неслучайно първият хип-хоп албум, който индипоп/рок лейбъл като @Sub Pop издаде бе дебютният #Black Up на @Shabazz Palaces – концептуалният, неортодоксален, дъб-опушен сиатълски хип-хоп на Ишмаел Бътлър (част от класическото олдскул крю @Digable Planets) и Тендай Марер е олицетворение на понятието инди – парчета като #Dawn In Luxor, #They Come In Gold, #Ishmael, #CAKE, #Colluding Oligarchs, #Motion Sickness и #New Black Wave са искрени, с достатъчно концептуални и текстови закачки и бийт изпипани, така, че да бъдат примамливо близо до култовото @Dublab семейство или да бъдат наречени #The New Black Wave.

How To Dress Well – What Is This Heart?

#"I don't even know what's best for Me" фалцетно се изповядва Том Крел във финала на парчето #Face Again, но, напротив, той идеално се ориентира в създалата се пост-аренби ситуация в компанията на артисти като @The Weeknd и @Autre Ne Veut, например – декаденс поп песни като #What You Wanted, #Face Again, #Repeat Pleasure, #Words I Don't Remember, #Childhood Faith In Love, #Very Best Friend и #House Inside (Future Is Older Than The Past) полагат подобаващо гранд финалето на албум трилогията му (след #Love Remains и #Total Loss), бореща се с депресията и бъговете в оперативната система на човешките взаимоотношения в търсене на мира в себе си.

GusGus – Mexico

Исландският музикален цирк @GusGus отново е на линия (и ще разпъне шатрата си на живо на 11 декември в София) – новото творение на Стефан Стефенсен (или @President Bongo, визитирал преди време у нас в диджей амплоа), Биргир Тьораринсон (или @Biggi Veira), Даниел Огуст Харалдсон и Хогни Егилсон този път се заиграва с винтидж прогресив хаус и задължителната @GusGus доза сексуални поп кич закачки в парчета като #Obnoxiously Sexual, #Another Life, #Crossfade, #God Application и #This Is What You Get When You Mess With Love, така, че лятната сладострастна #Mexico лига да не те напуска и през зимата.

Той има много имена за своята обсесивна бийт страст – Stephan Panev, Females, Define One..., но ако поискате от Стефан Панев да дефинира музиката, която прави, може би, отговорът ще дойде с Night Shift Cases – името на третия албум в неговия богат рилийз актив, в което са закодирани калейдоскоп истории като Restless (ексклузивният трак в микса и първи жокер от очаквания през есента Night Shift Cases), за да изгрее на хоризонта идеята, че "There's no Party like the Afterparty"...

Кое е най-важното нещо в света на Stephan Panev?

Семейството, приятелите и приятните моменти, изживяни с тях.

Какво се промени в отношението ти към музиката и концепцията ти за създаване на авторска такава от деня, в който записа първото си парче до днес?

Подходът ми към последното и към първото парче е абсолютно еднакъв – винаги съм правил музика, която да ми доставя удоволствие. Това, което се промени е, че с времето изградих внимание към детайла. Днес ми отнема много повече време, за да завърша проект.

Широкоскроен си – имаш проекти в различни стилове и жанрове от електронния спектър с различно име за всеки от тях – как си избираш алтерегото според музиката, която правиш...? Защо точно Define One, защо точно Females...?

Всичко произлиза от това, че обичам да експериментирам. Stephan Panev винаги ще остане основната ми цел, но когато покрай друг проект задълбая в нов стил се разнообразявам и научавам нови похвати. А защо точно Define One или Females, не мога да отговоря... обикновено когато започвам нов проект първо измислям името.

Как би завършил поговорката – Стефан Панев името си мени, но... никога?

Колкото и банално да звучи – нрава. Непрекъснато гледам да се развивам и да еволюирам, но въпреки това не изневерявам на себе си и собствените си виждания.

Кои и какви са Night Shift Cases, за които става дума в едноименния албум, който подготвяш?

Night Shift Cases са всички онези нощи прекарани с приятели и музика. Процесът на работа беше доста различен спрямо предишните ми проекти. Още от самото начало знаех, че искам да направя албум с музика, която да мога да пускам в сетовете си. За разлика от предишния ми албум Where Do We Go From Here?, в който до голяма степен експериментирах, тук заложих на звука, на който наблягам когато се изявявам като DJ.

Имаш и нов лейбъл KOMPONENTI – какви са компонентите и идеята, която стои зад него?

KOMPONENTI стартира като лейбъл в началото на миналата година, като идеята беше да издавам по-тежките си техно проекти през него. Днес е много повече от лейбъл – превърна се и в криейтив студио, което приюти много и интересни проекти като FreeRiderz и Items & Things. Обемът на работа стана такъв, че в момента не можем да стигнем до издаването на нова музика, но и това предстои да се случи през есента.

Има ли някое конкретно парче, което се гордееш, че си записал и можеш да кажеш за него: "Това е! Това исках, когато започнах да правя музика"?

Не мисля. По принцип съм доста критичен към собствените си продукции и поради тази причина едва ли някога ще създам перфектното парче.

През годините си изпитал всички плюсове и минуси на създаването на електронна музика в България – пробвал си правенето на видеоподкасти, промо видеа, тийзъри, издаването не само на ЕР-та, но и на цели албуми, колаборираш активно и с други български артисти... – какъв е пътят за истинско развитие на българската сцена, какво би искал да промениш, да подобриш...?

Нужни са повече хора, които да са готови да експериментират и да предоставят на публиката нови и различни неща. Аз лично, за един доста дълъг период от време, се бях откъснал от сцената ни, но сега се завръщам с нови сили и се опитвам да бъда един от тези хора.

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да казваш.

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Първоначалната ми идея беше да направя запис на някой от афтърите, които организирам, но тази идея не се осъществи и в крайна сметка записах микса сам и поради тази причина е изграден от музика, която харесвам, но не винаги имам възможност да пусна.

В дневника на Stephan Panev следващите няколко месеца са отбелязани като... ?

Лято изпълнено с приятни емоции. Като работа ми предстои подготвянето на албума за издаване през есента.

Парти девиз за финал?

There's no Party like the Afterparty.

01. Voices from the Lake – Iyo

02. Stereociti – Water Strider

03. XDB – Ganivon

04. Borrowed Identity – Ruhephase In D-Moll (feat. Mechanical Soul Brother)

05. Doubt – Vertigo

06. Stephan Panev – Restless (unreleased)*exclusive

07. Gunnar Jonsson – Relationer

08. Dinky – Almonds

09. Peter Kruder – Law of Return

10. Etcher – Polytom Dusk

11. Function – Disaffected (Ben Klock Remix)

12. Marcelus – Savage Pattern

13. Conforce – Vulcan

14. Benedikt Frey – Geranos

#Tweet Джубокс – #All You Could Do е да натиснеш... #Play...

Alex Banks – Illuminate

Неслучайно @Modeselektor-ите издават през своя лейбъл дебютния албум на бристолския агент Алекс Банкс – бас еуфорията и синт хармонията се сливат ювелир @Moderat-но в химни като #All You Could Do, #Phosphorus, #Initiate и #Sheya, вокалите на Елизабет Бернхолц (в #Silent Embrace и #A Matter of Time) чаровно напомнят какво са правили @Snow Ghosts миналото лято, a парчета като #Solar, #Hush и #Unknown (издаващи, че Алекс някога е ремиксирал брилянтно @Bonobo) просто комбинират в парфе симбиоза всичко онова, което си струва да бъде обичано в електронната музика днес.

Throwing Snow – Mosaic

Явно и докато спи, Рос Тоунс сънува музика – не му беше достатъчен миналогодишния @Snow Ghosts албум (с Хана Картрайт а.к.а @Augustus Ghost) или проекта @Vellico (с брат му Алистър), та намери време и сили за мастер соло дебют – броукън пъзелът от любимите му дигитални и аналогови звуци, семпли и гласове (страхотни вокали от @Adda Kaleh, @Py, @Kid A и Ръсел Морган) се подрежда перфектно като облаците над море, оставящи пътеки за слънцето (и митологичните съзвездия) на парчета като #The Tempest, #Hypnotise, #As You Fall, #Pathfinder, #Maera, #All The Lights и #Saltare.

Lone – Reality Testing

В реалността на брекбийт мастера Мат Кътлър, винтидж есид хауса и инструменталния хип-хоп са обречени да живеят ръка за ръка заедно – перфектната симбиоза се лее на морски талази в парчета като #2 Is 8, #Meeker Warmer Energy, които естествено продължават рейда по гребена на вълната на миналогодишните хит бисери #Airglow Fires и #Begin To Begin, така че петия му албум с бийт раздумки като #Aurora Northern Quarter, #Cutched Under и #Restless City да превърне неговата разкошна #Galaxy Garden (изградена преди 2 години) в морска бриз приказка... без край... за щастие.

Fatima – Yellow Memories

"Standing on the edge of something also very beautiful" шепти Фатима и усещането от целия ѝ дебютен албум е точно такова – нещо красиво, живеещо и дишащо на ръба между разтапящ неосоул и фючър бийтмейкинг (от мастер актива на @Floating Points, @fLako, @Computer Jay, @Scoop De Ville, @Knxwledge...), така че парчета като #Do Better, #Circle, #Ridin Round (Sky High), #Family, #La Neta, #Biggest Joke Of All и #Gave Me My Name да отразят брилянтно истината, че Фатима си е намерила призванието и true family в лицето на @Eglo Records (след няколко силни ЕР-та и колаборации), за да може оттук нататък нещата за @Fatima да бъдат дори #Do Better от сияйно бъдеще.

Joakim – Tropics Of Love

#This Is My Life гласи (като бийт дневник) едно от парчетата в новия албум на френския електро/диско/ноар мастер Жоаким Буазиз и ако предишния #Nothing Gold затвори вратите на пролетта на неговия бийт живот, то #Tropics Of Love ги разтваря широко за неговото лято – там, където идва радостта от натрупания опит, събрал всичко любимо в едно – аналогово електро с диско за цвят (#This Is My Life, #RX777, #Three Laser Fingers) с винтидж поп намигвания (#Bring Your Love, #Heartbeats и #On The Beach римейка по Нийл Йънг), с крив аренби флирт (#Each Other) и афробийт тропикалия (#Man Like Moon), така че накрая @Joakim да се превърне в личен (и неоценен) #Hero на деня.

Archie Pelago & Grenier – Grenier Meets Archie Pelago

Челото и саксофона не са съвсем ортодоксалните инструменти за създаване на електронна музика, но бруклинското @Archie Pelago трио на Грег Хефернън, Зак Кобер и Дан Хиршорн го прави блестящо (след серия от няколко чудни ЕР-та като #Lakeside Obelisk), а когато в компанията се включи и Ел Ей бас продуцентът Дийн Гриниър (или просто @Grenier) нещата отиват към електроакустично съвършенство – музиката в комбина албума им наистина се лее досущ като цветовете в живописния артуърк на обложката им, а тракове като #Swoon, #Navigator, #Phosphorent, #Classon, #Tower Of Joined Hands, #Two If By Sea, #Pliny The Elder и емблематичното (поздрав за Лоран Гарние феновете) #Tell Me Everything, казват тооолкова много без думи, само с калейдоскоп бийтове, че няма какво повече да добавим в лятото на нашето бийт доволство.

Mr. Scruff – Friendly Bacteria

След аниме страстта на Андрю Карти към "картофите", "рибите"... сега дойде времето на "бактериите" – музиката в петия му албум наистина влиза като "вирус" в тялото, а парчета като #Stereo Breath, #Render Me, #Thought to the Meaning, #Friendly Bacteria, #What? (или сакс на макс), #We Are Coming, #Feel Free и #He Don't (с неповторимия Робърт Оуенс глас) наистина могат да "заразят" лятото ти с чудно настроение и кеф – просто @Mr. Scruff е намерил перфектния баланс между дълбокото бас вълнение и сърцетуп вокалите (предимно от Денис Джоунс), така че да Не търсиш лек против #Friendly Bacteria.

Martyn – The Air Between Words

Третият албум на хибрид бийт мастера Мартин Дейкерс спокойно можеше да носи името #The Beat Between Words – да, тракове като #Drones, #Lullaby, #Two Leads And A Computer и #Fashion Skater го узаконяват за пореден път като неподражаем герой на бас/техно/геридж/хаус/дори джаз кросоувъра, но онова важното, висящо неизказано във въздуха се случва между думите/вокалните семпли в епичното #Glassbeadgames (с престижната @Four Tet компания) и комбините с Алина Астрова а.к.а @Inga Copeland в #Love Of Pleasure, #Forgiveness Step 2 & Step 1 и #Like That, които някак напомнят, но не достигат #Great Lengths съвършенството на @Martyn дебюта.

The Acid – Liminal

Дали заради гъстите им бради, дали заради кадифе гласовете им или заради общата им родна Австралия, но между Ри Къминг (иначе казано @Ry X) и @Chet Faker има известни прилики – и двамата сънуват акустичен соул, избродиран с електроника бийт от денс продуценти, с които и двамата обичат да колаборират. В случая, @Ry X току завъртя фамозното @Howling дуо с Франк Видеман (половинката на дийп хаус комбото @Âme) и едновременно с това вече е готов с дебютен @The Acid албум в компанията на Адам Фрийленд (да, босът на брекбийт лейбъла @Marine Parade) и продуцента Стив Налепа – уравнението включва интровертен електро (есид, ако щеш) соул в парчета като #Animal, #Creeper, #Fame, #RА, #Ghost, Clear и (обилно #Howling семплираното) #Basic Instinct, които решават задачата за непосилната самота/лекота на плажното житие.

Taylor McFerrin – Early Riser

Сигурно не е лесно да си син на Боби Don't Worry Макферин, но и мултифункционалният Тейлър Макферин не стигна съвсем с лекота до дебютния си албум – трябваха му 3 години след ювелирните #Place In My Heart и #Broken Vibes ЕР, за да събере накуп всичко любимо на неговото фючър соул сърце – бийт импресии като #PLS DNT LSTN, #Degrees of Light, #Stepps, #Already There (с братята по звук орбита Робърт Гласпър и @Thundercat) и #Invisible/Visible (с бащичко Макферин), които да балансират вокалните бижу колаборации в #Decisions (с Емили Кинг), в #The Antidote (с Най Палм, гласът на @Hiatus Kaiyote) и естествено, вечната класика (с @RYAT) #Place In My Heart, така че всички те да имат запазено място в твоето... морско лято.

WIFE – What's Between

@The Haxan Cloak не е единственият, който умело жонглира между продуцирането на нойз, ембиънт, инди електроника и drone метъл банди (като @The Body) – широкоскроеният ирландец Джеймс Кели (заменил експеримент метъл проекта си @Altar Of Plagues със соло амплоато @WIFE) е истински негов близнак в това отношение и неслучайно двамата работят заедно по @WIFE дебюта – резултатът е неоноар електроника оди като #Dans Ce, #Tongue, #Living Joy, #Fruit Tree и #Heart Is A Far Light, които изплуват там, където денят целува нощта с гласа на Джеймс, загледан в пълната луна.

José James - While You Were Sleeping

Явно на Хосе Джеймс не му липсва смелост да опитва нещо различно с всеки нов албум – след бисер комбините с @Flying Lotus в #Blackmagic и флирта (даже прекален) с първата му любов, джаза, в #No Beginning No End, сега Хосе е в рокстар амплоа – китарата, обаче, му отива на кадифе гласа, а когато добавим и бийт магия ала #Blackmagic се получават неофънк заклинания като #EveryLittleThing, #U R The 1, #Anywhere U Go, #Bodhisattva и #Without U, които обещават, че животът може да бъде... #Simply Beautiful.

Moody Good – Moody Good

Еклектика е първата дума, която изскача наум, когато обхождаш архив бекграунда на бас обсебения Еди Джефрис (половината от екс-дъбстеп дуото @16bit, гостувало у нас и ко-продуцирало парчета от #Biophilia албума на Бьорк) и точно такава жанрова миш-маш оргия те среща в соло дебюта му, бродиран от цяла армия гост-вокали (@Big Narstie, @Rejjie Snow, @Joshua Idehen, @Harleighblu, @Eryn Allen Kane...) – от джазовите интерлюдии (#Eulogy for the Janitor, #Eulogy for the Caretaker, #Beebears Violinterlude) през бас романтичните #Living Off the High и #Musicbx, до оръжията за масово поразяване – 2step/геридж импресиите #Raindrips, #Grumbles n Sparkles, #Rizzlateef и афробийт #Ziambey грайма.