My Mir

На юбилей като на юбилей – световната кинопанорама Киномания неусетно натрупа 30 издания и след подобаващите за гранде повода ретроспективи на Тарковски и Бертолучи, сега идва време за официалното празнуване (от 17 ноември до 1 декември) с гала откриване с българския филм Слава на Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Иначе, юбилейната програма на Киномания 30 е повече от бляскава, събрала отново бъдещи претенденти за Оскар 2017 с фестивални фаворити от Кан, Венеция и въобще цяла Европа, както и със специално растящата ни, но не старееща топ 30 селекция от Киномания 2016.

Слава – 17, 19, 20, 26 и 27 ноември

България/Гърция, 2016, 101 мин

режисьори: Кристина Грозева и Петър Вълчанов

с участието на: Стефан Денолюбов, Маргита Гошева, Китодар Тодоров, Милко Лазаров, Иван Савов

"Урокът не е свършил" казваше учителката Надежда и след междучасието Кристина Грозева и Петър Вълчанов се завръщат за втората част от своята трилогия-кинонатурален разрез на социалната ни действителност, вдъхновена от реални, таблоидни случки – този път герой е заекващия кантонер Цанко (Стефан Денолюбов), който намира милион лева край жп линията и ги предава в полицията, а Министерството на транспорта, в лицето на ПР-а Юлия (Маргита Гошева), веднага вижда в този благороден (на пръв поглед) акт възможност да се замаже друг скандал и да се излъска имиджа на институциите. История, до болка позната у нас, където всичко се представя за това, което всъщност не е... или нов урок в родната ни класна стая на абсурда, разказан на ръба на документалното от същия ювелиран екип на Кристина Грозева и Петър Вълчанов.

Майлс Дейвис: Miles Ahead – 18, 19, 25, 26 и 27 ноември

САЩ, 2015, 100 мин

режисьор: Дон Чийдъл

с участието на: Дон Чийдъл, Юън Макгрегър, Емаяци Коринеалди, Лакийт Лий Станфийлд, Майкъл Щулбарг

Дон Чийдъл не е конвенционален актьор, така че няма как да бъде и конвенционален в дебюта си като режисьор – историята на неповторимия Майлс Дейвис (точно 90 години след рождението му) тук не просто е разказана, а е изсвирена като в негово импровизирано соло – със задъхан ритъм, с резки обрати и лирични отклонения се преплитат истории за музиката като вслушване в тишината, за самотата на конкуренцията, за наглата кражба на записите за мистериозен нов албум, за напористите амбиции на музикалния журналист Дейв (Юън Макгрегър) и вечно връхлитащите спомени за Музата Франсиз Тейлър на фона на класики като Sketches of Spain и музика от Робърт Гласпър... И не го наричайте биографична джаз вакханалия – It's Social Music!

Джанис Джоплин: Little Girl Blue – 18, 22 ноември и 1 декември

САЩ, 2015, 103 мин, документален

режисьор: Ейми Бърг

с участието на: Дик Кавет, Кънтри Джо Макдоналд, Мелиса Етъридж, Лора Джоплин, Майкъл Джоплин, Крис Кристофърсън, Джулиет Луис

Около души като Джанис Джоплин, заминали си немислимо рано (едва на 27 години) от този свят, винаги са витаели повече митове и легенди, отколкото истина – документалистката Ейми Бърг се опитва да намери Човекът зад Гласа, повлиял на толкова много хора като преплита концертни кадри от Monterey Pop Festival 1967, Woodstock 1969 и Festival Express 1970 с лични писма на Джанис, архивни интервюта и разговори с членове на нейното семейство, с приятели и с всички онези запазили частица Джоплин в сърцата си.

Ziggy Stardust and the Spiders from Mars – 18, 27 и 30 ноември

Великобритания/САЩ, 1973, 90 мин, документален

режисьор: Д. А. Пенебейкър

с участието на: Дейвид Боуи, Мик Ронсън, Тревър Болдър, Мик Уудманси, Ринго Стар

Да, тази година Ziggy Stardust се върна при звездите, от чийто прах бе роден, но именно в този специален концертен филм Дейвид Боуи обявява "смъртта" на своето фантазно алтерего – нещо, което поразително напомня случилото се през януари тази година с реквием-албума Blackstar. Да, Боуи винаги е придавал и на живота, и на смъртта невероятна харизма, която витае на сцената с аурата на песни като Space Oddity, Ziggy Stardust, Moonage Daydream, Changes... така че, време е да се пренесем с дрийм Ziggy Stardust машината в зала Hammersmith Odeon, Лондон, на 3 юли 1973.

Хулиета – 19, 20, 22, 24 и 27 ноември

Испания, 2016, 96 мин

режисьор: Педро Алмодовар

с участието на: Ема Суарес, Адриана Угарте, Даниел Грао, Инма Куеста, Дарио Грандинети, Мишел Хенер, Бланка Парес, Роси де Палма

След като изпусна парата от Кожата, в която живее с кич лежерни Свалки в облаците Педро Алмодовар се завръща към любимото си занимание – да изследва женската душа и да разплита тайните, които крие тя. В случая, се опира на трите къси разказа Шанс, Скоро и Мълчание от книгата Бягство на канадската писателка Алис Мънро, за да изгради драма лабиринт ала Алмодовар, в който Хулиета Аркос търси пътя към отчуждената си дъщеря Антия, докато животът, любовта и самотата на тайните ù преминават като филмова лента пред очите ù.

Life: Джеймс Дийн – 19, 20, 22 и 30 ноември

Канада/Германия/Австралия, 2015, 111 мин

режисьор: Антон Корбийн

с участието на: Робърт Патинсън, Дейн Дехаан, Джоуел Еджъртън, Бен Кингсли, Алесандра Мастронарди, Лорън Галахър, Питър Лукас, Майкъл Терио, Никълъс Райс

Антон Корбийн винаги се е интересувал от това как се създават култове, митове и легенди – всички много добре помним прекрасния му биографичен филм за Йън Къртис, фронтменът на Joy Division, а сега той следва кадрирания път на странното приятелство между друг две иконични фигури, тези на фотографа Денис Сток (Робърт Патинсън) и Джеймс Дийн (Дейн Дехаан). Срещата между тях е момент на съдбовен кръстопът и за двамата, култовата първа и последна фотосесия на Дийн тук е пресъздадена като трибют, историята е за Човека преди и извън Славата, а изводите са за Живота, не за корицата на списание Life.

Човекът, който познаваше безкрайността – 19, 20, 24, 25 и 27 ноември

Великобритания, 2015, 114 мин

режисьор: Матю Браун

с участието на: Дев Пател, Джеръми Айрънс, Девика Бисе, Кевин Макноли, Джеръми Нортъм, Стивън Фрай, Тоби Джоунс

За математика Шриниваса Рамануджан (Дев Пател), със сигурност, е по-трудно да намери равноправие и доверие като имигрант в Кеймбридж, отколкото до докаже своите революционни теории за верижните дроби и безкрайните поредици. Всяко сложно уравнение, обаче, има своето просто решение, особено в компанията на ментор и партньор като Джеръми Айрънс (изтъкнатият математик Г. Х. Харди), а съдбата и историята на Рамануджан излиза далеч извън скобите на сухата математика, по същия начин както физиката и любовта намират своите общи закони в Теорията на всичко.

Патерсън – 19, 20, 25, 26 и 27 ноември

САЩ, 2016, 118 мин

режисьор: Джим Джармъш

с участието на: Адам Драйвър, Голшифте Фарахани, Частън Хармън, Бари Хенли, Уилям Харпър, Масатоши Нагасе

Филмите на Джармъш винаги са приличали на хайку поеми – с малко казват много и звучат като мантри за медитация върху (не)обикновения живот в търсене на дзен смисъла в съществуването ни. Точно като животът на автобусния шофьор и поет по призвание Патерсън (Адам Драйвър) от малкото градче Патерсън (родно място на поета Уилям Карлос Уилямс) и неговата приятелка Лора, с която Патерсън всеки ден търси и намира магията и поезията в ежедневието, както Джим Джармъш го прави в киното.

На млечния път – 19, 20, 26, 27 и 28 ноември

Сърбия/Великобритания, 2016, 125 мин

режисьор: Емир Кустурица

с участието на: Моника Белучи, Емир Кустурица, Слобода Микалович, Мики Манойлович

Напоследък свикнахме да гледаме Емир Кустурица като актьор в чужди филми и като автор на документални и късометражни разкази, но ето че Режисьорът се завръща и то триумфално – яхнал магаре, разнасящ мляко край фронтовата линия на гражданската война, там, между фолклорната магия и митология, кошмара на войната и мечтата за забранена любов с разголена Булка (Моника Белучи) или иначе казано историята на живота на млекаря Коста – живописна картинка, точно по Кустурица каноните за завръщане на млечния път на киното.

Елвис и Никсън – 19, 20, 26, 27 и 28 ноември

САЩ, 2016, 86 мин

режисьор: Лайза Джонсън

с участието на: Майкъл Шанън, Кевин Спейси, Алек Петифър, Джони Ноксвил, Колин Ханкс, Трейси Летс

Елвис Пресли (Майкъл Шанън) моли Ричард Никсън (Кевин Спейси) да бъде назначен за федерален агент в Бюрото за борба с наркотиците – звучи като виц, нали, но срещата на високо ниво между двамата Големи не само е архивно документирана, но и тази история на ръба на абсурда, сатирата и иронията служи като идеалната метафора за епохата, в която американската мечта достига своя крах и деградация, начело с Крал и Президент.

Легендата за Барни Томсън – 19, 20 ноември и 1 декември

Великобритания/Канада, 2015, 96 мин

режисьор: Робърт Карлайл

с участието на: Робърт Карлайл, Ема Томпсън, Рей Уинстоун, Ашли Дженсън, Том Кортни, Мартин Компстън

Докато чакаме завръщането му като Бегби в Трейнспотинг 2, Робърт Карлайл не кротува, ами се впуска в режисьорски дебют с бръснеща черна комедия с неповторим шотландски акцент – въпреки идиличния си, старомоден живот бръснарят Барни Томсън (Робърт Карлайл) бързо разбира защо бръсначът и серийните убийци са първи приятели, а когато в абсурдната хумор картинка влиза и шантавата му майка Семолина (Ема Томпсън) ситуацията става неконтролируемо комична... и гладко обръсната.

Комуната – 19, 21, 23, 27 ноември и 1 декември

Дания/Швеция/Холандия, 2016, 112 мин

режисьор: Томас Винтерберг

с участието на: Трине Дирхолм, Улрих Томсен, Хелене Нойман, Марта Ханзен, Ларс Ранте, Фарес Фарес

Животът в комуна за някои е до болка познат навик от миналото, а за други е авантюра с неизвестното, с нови емоции, правила и нов живот – разногласията във възприемането на света наоколо не са новост за датската двойка Ана и Ерик, но когато отварят наследената си семейна къща за комунално разнообразие от съквартиранти сякаш се отваря Кутията на Пандора, в която Томас Винтерберг си играе със социалната човешка природа, морал и норми, завръщайки се към позабравените (но създадени от него, Ларс фон Триер, Сьорен Краг-Якобсен и Кристиян Левринг) канони на Догма 95 натурализма в киното.

Възражение по съвест – 19, 22, 23, 24 и 29 ноември

САЩ/Австралия, 2016, 131 мин

режисьор: Мел Гибсън

с участието на: Андрю Гарфийлд, Сам Уъртингтън, Люк Брейси, Тереза Палмър, Хюго Уийвинг, Рейчъл Грифитс, Винс Вон, Ричард Роксбърг

10 години минаха от последния режисьорски филм на Мел Гибсън, но историята на Дезмънд Дос (Андрю Гарфийлд), единственият американски войник във Втората световна война, който се бие на фронтовата линия без оръжие и първият, който отказва медал за храброст, присъден му за спасяването на 75 души в битката при Окинава, си заслужава чакането и разказването – в днешните времена на постоянни войни и компрометирана хуманност тихият подвиг на редник Дезмънд Дос е идеалната метафора за това, което ни прави Хора, дори когато светът ни отказва да бъдем такива.

Холограма за краля – 20 ноември, 17:00, Люмиер

Великобритания/Франция/Германия/САЩ, 2016, 97 мин

режисьор: Том Тиквер

с участието на: Том Ханкс, Александър Блек, Сарита Чудхури, Сидсе Бабет Кнудсен, Трейси Феърауей, Том Скерит, Бен Уишоу

Том Тиквер продължава работата си с Том Ханкс, но в коренно различно измерение от философското фентъзи в Облакът Атлас – Холограма за краля доста напомня комедийния Риболов в пустинята, само че вместо с развъждане на сьомга в Йемен, бизнесменът Алън Клей (Том Ханкс) опитва да зариби шейха на Саудитска Арабия с новаторска IT технология – резултатът отново е абсурден хумор в услуга на непосилната лекота на предразсъдъците, с които западния свят възприема Ориента и обратното.

Флорънс – 20, 21, 24, 27 и 30 ноември

Великобритания, 2016, 110 мин

режисьор: Стивън Фриърс

с участието на: Мерил Стрийп, Хю Грант, Саймън Хелбърг, Ребека Фъргюсън, Нина Арианда, Алън Кордунър, Крисчън Маккей

Да, Мерил Стрийп обича да пее (залитанията към леки музикални филми като Рики и Флаш, например, го доказват), но за разлика от своята героиня Флорънс Фостър Дженкинс, Мерил може да пее – ограниченията във възможностите, обаче, никога не са били пречка пред нюйоркския меценат на изкуствата Флорънс Фостър Дженкинс, както истината и лъжите на съпруга ù Сент Клер Бейфийлд (Хю Грант) никога не са ограничавали мечтата ù да бъде оперна певица. В чешит компанията на личния си пианист Козме Макмуун (Саймън Хелбърг) и Хю Грант, Мерил Стрийп не само записва плоча-класика, но и неистово се забавлява в амплоато на Флорънс, както Стивън Фриърс се забавлява да прави всеки следващ филм тотално различен от предишния, без да изневерява на изкусния разказ.

Café Society – 20, 22, 24, 26 и 27 ноември

САЩ, 2016, 96 мин

режисьор: Уди Алън

с участието на: Джеси Айзънбърг, Кристен Стюърт, Стийв Карел, Блейк Лайвли, Кори Стол, Паркър Пози, Шерил Лий, Кен Стот

Определено всички актьори, участвали някога във филм на Уди Алън, образуват нещо като Woody Society – то е примамливо на пръв поглед, също какъвто е светът на Холивуд за младия Боби Дорфман (Джеси Айзънбърг), изкусително за новодошлите като Кристен Стюърт (влюбчивата асистентка Вони), налудничаво като диалозите във филмите на Алън, носталгично като вечно повтарящите се персонажи и мотиви при Уди, но и вечно романтично, дори прекалено романтично като в Café Society... Но всичко това е и самото Кино, нали!?

Сезан и Емил Зола – 21, 22, 23, 26 ноември и 3 декември

Франция, 2016, 117 мин

режисьор: Даниел Томпсън

с участието на: Гийом Кане, Гийом Гайен, Алис Пол, Дебора Франсоа, Сабин Азема, Лоран Стокер, Фелисиен Жютнер, Ромен Котар, Александър Кушнер, Никола Гоб

Даниел Томпсън лично ще представи филма си за вечната като живота дружба между писателя Емил Зола (Гийом Кане) и художника Пол Сезан (Гийом Гайен), а такива истории винаги са лични и интимни – не защото са биографични, не защото пипат там, където се раждат митовете и легендите, а защото отиват отвъд фактите, отвъд непреходното Изкуство за поколенията... там, където хората живеят, за да бъдат това, което са. А Даниел Томпсън винаги е била преди всичко сценарист, която умее да разказва истории за хора, които ни превръщат в хора.

Остатъчни образи – 21, 24, 25, 26 и 29 ноември

Полша, 2016, 99 мин

режисьор: Анджей Вайда

с участието на: Богуслав Линда, Бронислава Замаховска, Жофия Вихлач, Александра Юста, Томаш Влошок

Анджей Вайда почина тази година на 9 октомври и въпреки че последния му филм разказва историята на авангардния художник Владислав Стржемински, всичко тук изглежда като остатъчен образ от живота на Вайда – също както властният и харизматичен художник Стржемински (Богуслав Линда) отказва да следва официалната идеология дори когато това застрашава съществуването му, така и Вайда никога не се отказва от принципите си и до последен дъх бори статуквото в полското кино.

Това е само краят на света – 22, 23, 24, 25, 27 ноември и 1 декември

Канада/Франция, 2016, 95 мин

режисьор: Ксавие Долан

с участието на: Гаспар Юлиел, Натали Бай, Леа Сейду, Венсан Касел, Марион Котияр

Само на 27 години, Ксавие Долан е онзи канадски хулиган/вундеркинд, чиито до болка откровени, налудничаво-поетични, силно натуралистични и автобиографични изповеди в киното (като Убих майка си и Мама) допреди няколко години имаха по-малко зрители от гледанията на режисирания от него клип Hello на Adele. Всичко това ще се промени с шестия му поред филм и то не заради мегазвездите в него (Венсан Касел, Марион Котияр, Гаспар Юлиел и Натали Бай), не и заради наградите на журито в Кан 2016, не и заради близкия план върху трагедията на хроничноболния писател Луи, чието семейство скоро ще бъде мъртво (преносно) като него самия (буквално)... а защото това, което е само краят на света за едни винаги е било началото на живота за Ксавие Долан.

Тихият залив – 22, 23, 26, 28, 29 ноември и 3 декември

Франция/Германия, 2016, 122 мин

режисьор: Брюно Дюмон

с участието на: Фабрис Лукини, Жюлиет Бинош, Валерия Бруни Тедески, Жан-Люк Венсан, Брандон Лавиевий, Дидие Дьопре, Сирил Риго, Тиери Лавиевий

Слънце, море, вятър, идилията на красивите плажове край Ламанша, младежка любов, две семейства (Брюфор и ван Петегем) на двата полюса на социалния статус и мистериозно изчезнали туристи – идеалните съставки за черна комедия в тихия залив на морето на човешката природа, независимо дали годината е 1910 или 2016.

Господин Шоколад – 23, 25, 27 ноември

Франция, 2016, 119 мин

режисьор: Рошди Зем

с участието на: Омар Си, Джеймс Тиерее, Клотилд Есме, Оливие Гурме, Фредерик Пиеро, Ноеми Лвовски, Ксавие Бовоа, Брюно и Дени Подалиде

Колоритната история на първата чернокожа звезда на френската циркова и театрална сцена Рафаел (или просто Господин Шоколад) е чудесно доказателство за това колко малко са се променили нравите от началото на ХХ век до днес – когато кабаретният артист Жорж Фути (Джеймс Тиерее) предлага на пластичния кубински емигрант Рафаел (Омар Си) да обикалят сцените с комедиен номер от клоунада и акробатика едва ли някой е предполагал, че повече от 120 години по-късно темите за расизма, неравенството и емигрантите ще са все така актуални, каквито са каузата и трибюта тук на Омар Си и актьора/режисьор Рошди Зем – все големи френски звезди, които изпитват всеки ден на гърба си съдбата на Господин Шоколад.

Одисеята на Жак-Ив Кусто – 23, 26, 29, 30 ноември и 1 декември

Франция/Белгия, 2016, 122 мин

режисьор: Жером Сал

с участието на: Ламбер Уилсън, Пиер Нине, Одри Тоту, Лоран Люка, Бенжамен Лаверн

Всички знаем морската одисея на Жак-Ив Кусто с неговия кораб Калипсо, но колко от нас познават дълбините на семейните отношения – а те, бъдете сигурни, крият също толкова изненади и тайни, колкото неизследваното океанско дъно. Именно те са в биографичната основа на отношенията Кусто-баща (Ламбер Уилсън) и Кусто-син (Пиер Нине) тук и тяхната съвместна експедиция към разбирателството.

Чет Бейкър: Born to Be Blue – 25, 26 ноември

Канада, 2015, 97 мин

режисьор: Робер Бюдро

с участието на: Итън Хоук, Кармен Ехого, Калъм Кийт Рени, Стивън Макхати, Кедар Браун, Кевин Ханчард

Между реалността и мечтите, между магията на джаза и натуралната музика на живота... тази импровизирана горчиво-сладка приказка, маскирана като биография на Чет Бейкър (Итън Хоук в силно амплоа) е базирана на отделни факти като опорни ноти за изсвирването на една история отвъд петолинието на живота, където стоят страстите, които ни правят това, което сме... от първия до последния звук.

Пеещите обувки – 25, 26, 27, 30 ноември и 1 декември

България, 2016, 141 мин

режисьор: Радослав Спасов

с участието на: Рая Пеева, Юлиян Петров, Донна Бангьозова, Борислав Чучков, Ернестина Шинова, Александър Алексиев, Стефан А. Щерев, Стефан Вълдобрев, Стоян Алексиев, Кръстьо Лафазанов

Доживяхме животът на български музикант да бъде пресъздаден в художествен филм – нелека задача, обаче, особено когато става дума за иконичната Леа Иванова. Вдъхновен от документалния Страсти по Леа, филмът на Радослав Спасов изпява любовната история между Леа (Рая Пеева) и Еди Казасян (Юлиян Петров) върху игривия ритъм на джаза, неравномерния такт на агентурни досиета и концлагери, докато музиката не се превръща в единствения въпрос и отговор на екзистенц смисъла.

Хищници в мрака – 26, 28, 30 ноември

САЩ, 2016, 116 мин

режисьор: Том Форд

с участието на: Ейми Адамс, Джейк Гиленхал, Майкъл Шанън, Еърън Тейлър-Джонсън, Айла Фишър, Арми Хамър, Ели Бамбър, Лора Лини, Андреа Райзбъро, Майкъл Шийн

След A Single Man, новата киноколекция на модния дизайнер Том Форд продължава линията на стилните екранизации (този път на романа Тони и Сюзън от Остин Райт), както и на мотива за един свят, в който чувствата надделяват над разума, а парченцата щастие се изплъзват от пъзела на живота – сега жертвата е Сюзън Мороу (Ейми Адамс), притежаваща бляскава галерия в Ел Ей, луксозно разпадащ се брак и неистово безсъние, поддържано от ръкописа на мистъри роман (написан от бившия ù съпруг), който удивително напомня живота ù, но в един паралелен свят.

Поезия без край – 26, 28, 29, 30 ноември и 1 декември

Чили/Япония/Франция, 2016, 128 мин

режисьор: Алехандро Ходоровски

с участието на: Адан Ходоровски, Памела Флорес, Бронтис Ходоровски, Леандро Тауб, Алехандро Ходоровски

Алехандро Ходоровски не просто прави филми – той ги живее и затова неслучайно в зенита на живота си той се връща към психеделичната еротохроника на младостта – онзи сладък момент, когато всичко е ново, непознато и обещава вечен живот като в сюрреална поема без край.

Танцьорката – 28, 29 ноември

Франция/Белгия/Чехия, 2016, 111 мин

режисьор: Стефани ди Джусто

с участието на: Соко, Гаспар Юлиел, Мелани Тиери, Лили-Роуз Деп, Франсоа Дамиен, Луи-До дьо Ленкесен, Аманда Плъмър, Дьони Меноше

Изящни движения на тялото, магично театрално осветление, пищна сценография и ефирната музика на Макс Рихтер – екранизацията на съдбата на Бел Епок танцьорката Лои Фулър (Соко) флиртува с всички сетива, също както нейният оригинален танц серпентина може да улови екзистенц извивките и лиричните отклонения в живота на всеки един от нас.

Зоотроп – 29 ноември, Люмиер, 18:30

България, 2016, 100 мин, анимация

режисьор: Сотир Гелев

Българските пълнометражни анимационни филми са изключителна рядкост, а когато се простират из цели сто минути, като епоса на братята Сотир и Пенко Гелеви, са си въпрос на истинско геройство – също като мисията на симпатичните роботи Примус и Децимус, които трябва да преминат през лабиринт, пълен с необикновени предмети и седем отделни истории, покриващи целия спектър на живота.

Неруда – 30 ноември и 1 декември

Чили/Аржентина/Франция/Испания, 2016, 107 мин

режисьор: Пабло Лараин

с участието на: Луис Неко, Гаел Гарсия Бернал, Мерседес Моран, Диего Муньос, Пабло Дерки, Емилио Гутиерес Каба

Когато чилийският поет и Нобелов лауреат Пабло Неруда (Луис Неко) влиза в редиците на Комунистическата партия той бързо се озовава извън закона, следван по петите от коварния инспектор Оскар Пелушоно (Гаел Гарсия Бернал) – играта на котка и мишка между двамата прилича, на пръв поглед, на фатален сблъсък между два коренно различни свята, единият от които е излишен, но в течение на задъханата ноар гонка разликите между двамата започват да отстъпват място на нещо неподозирано, което ги събира.

La La Land – 16 декември, НДК - Зала 1, 19:00

САЩ, 2016, 127 мин

режисьор: Деймиън Чазел

с участието на: Райън Гослинг, Ема Стоун, Джон Леджънд, Розмари Деуит, Дж. К. Симънс

Деймиън Чазел определено обича музиката, защото след Камшичен удар отново се обръща към нотите на живота с този калейдоскопичен мюзикъл – Дж. К. Симънс също отново влиза в играта, но героите на музикалната вечер са Миа (Ема Стоун) и Себастиан (Райън Гослинг), които споделят мечти, разочарования, бурни танци и римейк на сцени от филмови класики, за да намерят верния тон в песента на живота, която започва така: Ла-ла-ла...

Киномания 2016 е от 17 ноември до 1 декември в салоните на НДК, Люмиер, Дом на киното, Одеон, Френски институт, Евро синема и културен център G8

"При ретроспективите човек получава усещане за пренасяне" – тези думи на големия киномайстор Бернардо Бертолучи по повод панорамата от негови филми на Киномания 2016 са сякаш продължение на мисълта му, че "в киното е възможен главоломен преход във времето". Именно нещо такова се случва и в книгата Прелестно обсебен (откъс от нея ви чака по-долу), където Фабио Франчоне и Пиеро Спила събират фрагментарни текстове, идеи, размисли и коментари на Бертолучи, които стоят в основата на създаването на класики като Последно танго в Париж, Конформистът, Двайсети век, Последният император, Чай в пустинята, Открадната красота, Мечтатели, Обсадени и Малкият Буда (всички тях може да видите в ретроспективата на Киномания 2016), за да се получи калейдоскопична картина на един пълноценен живот, за който Бертолучи може да каже: "Мисля, че се промених: докато снимах Малкият Буда, мисля, че открих какво е душевният мир."

КАКВО НАУЧИХ ОТ МАЛКИЯ БУДА

Всичко започна от Елза Моранте. Една вечер ми подари книга за живота на Малерпа, големия тибетски мистик. Първите будистки влияния се появяват при мен в Преди революцията – филм от 1964 г., в който в даден момент Адриана Асти разказва една история за учител и ученик, които вървят сред пусто поле. Учителят ожаднява и иска вода, ученикът тръгва да търси, стига до една много зелена долина, продължава из нея и стига до извор, зад който се намира село. Привлечен от него, отива там, среща момиче, в което се влюбва и се жени, раждат му се деца. После идват нещастията: настъпва глад, цялото село измира заедно с жена му и децата му. Тогава ученикът, отчаян, самотен, изгубен, се връща назад по стъпките си и стига до мястото, на което старият учител му е поискал вода. Учителят още стои там, край пътя, и му казва: "Колко време ти трябваше, за да ми донесеш малко вода, цяла сутрин те чакам". Будисткото схващане за времето още тогава ме накара да прозра, че в киното е възможен главоломен преход във времето. Не съм си давал сметка, но може би е било първото стъпало по пътя към Малкият Буда.

После идва едно пътуване до Япония, едно изключително, просветляващо изживяване в Камакура. Бяхме поканени от приятели на неделен обяд и аз си спомних, че в Камакура е живял Одзу – един от най-големите майстори в киното. "Бих искал да посетя гроба му." Беше съвсем наблизо. Изкачихме хълма в парка на една дзен школа и гробището се разкри, разбира се, на мястото с най-красивия изглед. Тук старата госпожа, приятелка на Одзу, ни каза: "There is nothing on the tomb, there is nothing" – нищо няма на гроба, нищо не пише. Започваме да търсим гроба, на който нищо не пише, но на всички гробове има йероглифи. После тя ни вика: "Елате, елате". Отиваме при нея и виждаме черен мраморен куб, изчистен, семпъл, с един-единствен йероглиф на него. "Но тук пише нещо..." Не, не, обяснява ни тя, тук пише "му", нищото, празнотата. Искала да каже, че на гроба пише "му", тоест "нищо". Тази случка ми отвори очите за японския дзенбудизъм. Мой приятел е режисьорът Паоло Брунато – първият италиански будист лаик, заминал за Непал по-скоро от подбуди от хипи характер, отколкото от мистични. Завърна се в Италия през 1967 г. и ми беше много интересно да го срещна отново. Нямаше нужда да ме убеждава – години по-късно, когато снимах Малкият Буда, ме намери и ме заведе да се срещна с лама Намкай Норбу в Арчидосо. Срещата ми въздейства по мистериозен и силен начин. Но за да започна филма, трябваше да получа, така да се каже, благословията на Далай Лама. Срещнахме се във Виена и когато си излязох след разговора ни, нещо се беше случило. Бях научил смисъла на думата "състрадание" така, както я разбират будистите. Не е само израз на добрината, както е при католицизма, а на интелигентността на добрината. Състрадание означава да разбереш причините за страданието на другия. Попитах Далай Лама дали мога да нарека филма си Малкият Буда. Той се засмя и попита защо искам да го нарека така. "Защото искам да е филм за деца, защото на Запад, когато се говори за будизъм, възрастните са като деца, нищо не знаят."

Далай Лама ми даде съгласието си, "защото всички сме деца и във всеки от нас има по един малък Буда". Някои обвиниха филма, че е приказка, но аз точно това исках да направя: да открехна прозорче към будизма. И трябва да отбележа, че децата първи възприеха същността на посланието. Веднъж в Съединените щати, в един от онези търговски центрове с 15 кина и 200 магазина, близо 400 деца присъстваха на прожекция на филма и накрая беше проведено проучване с фокус група от трийсетина от тях. Най-много ги беше впечатлило, че съществува прераждането. Днешните деца са обсадени от идеята за смъртта. Когато аз бях дете, смъртта присъстваше под формата на кошмари. Докато тези деца ги преследва думата смърт и всички онези смърти, които виждат непрекъснато по телевизията. Зарадвах се да разбера, че това, което будистите наричат наказанието самсара, колелото на умирането и прераждането, беше видяно от децата като предимство.

Отделна история е изборът на трите деца за филма. Бях се привързал и към тримата малки актьори, не можех да избера само един като реинкарнация на стария лама, бях отчаян. Консултант ми беше един тибетски лама от Бутан на име Джонгсар Киенце Ринпоче. Той притежаваше акробатичната интелигентност, присъща на мнозина млади тибетци, които съумяват да прозрат изумителни културни съответствия между Запада и Изтока. Ринпоче ми каза: "Ако не искаш да избереш един, тогава вземи решение, че и тримата са реинкарнации".

Помислих си, че публиката може да реагира зле, защото, както казват, когато раздават Оскарите, трябва да има the winners... Тук обаче нямаше победител и победени. Дуалността на западната религия бе преодоляна чрез отказа от идеята за победител и победени.

Много се радвах на отношенията, които се създадоха между децата и стария лама Норбу, в чиято роля беше големият китайски актьор Ин Руо Чън, възпитателят в Последният император. Връзката му с децата ми напомняше за връзката на нашите дядовци с децата от мястото, където съм израснал. Един млад психоаналитик лаканианец веднъж ми обясни, че дядото е за внучетата "non-no", тоест той е "да" за всичко. Та, лама Норбу беше нещо като дядо за тези три деца. Има един чудесен документален филм, заснет от млад индийски режисьор, за тибетско дете, отвлечено от един монах, който го завежда от Тибет в Индия, защото мисли, че е реинкарнация на един лама. Монахът върши всичко за това дете: той е баща, майка и брат; храни го, мие го, бърше го. И после коленичи пред него. Впечатляващо беше. Помислих си: може би този е начинът да се отнасяме с децата, с много обич, но и с извънредна почтителност. В края на снимките Ринпоче ми съобщи, че ще се оттегли за една година от света, и ми каза: "Вие, католиците, мислите, че Бог е създал човека. Защо не се опиташ за момент да си представиш обратното: че човек е създал Бога".

(От "Ла Република", 1 юни 1997 г. Изказване от Салсомаджоре по време на международната конференция "Будизъм и християнство в диалог срещу предизвикателствата на науката")

Материали

Обучение чрез емоциите (Малкият Буда)

Макар и да не съм будист, отношенията ми с будизма датират отдавна. Когато бях на 21, Елза Моранте ми подари книгата "Животът на Малерпа" – историята на тибетския йога, и останах поразен от поезията, която я изпълваше.

По-късно, когато се подготвях за снимките на Последният император, посетих някои будистки храмове в Пекин и другаде, започнах и да чета книги за будизма и да се срещам с различни лама в Америка, Англия и Непал.

През 1992 г. един приятел от Холивуд ме покани на церемония, която се провеждаше от един лама и няколко тибетски монаси. Радостта и простотата на тези хора ме омагьосаха. Не разбирах езика им, но усещането за единство, за емоционално съизживяване спомагаше да се преодолеят всякакви различия. За мен беше нещо като посвещение: все едно гледах в огледало, което ми връщаше образа на учител и ученик, слети в един-единствен образ, моя.

По-късно, по време на снимките на Малкият Буда, бях дълбоко докоснат от Сутрата на сърцето: "Формата е празнота, празнотата е форма". Какво означава? Може би в деня, в който разбера, няма да ми е нужно вече да знам. Важна е емоцията. Не всички са в състояние да се учат чрез емоциите. Мисля, че се промених: докато снимах Малкият Буда, мисля, че открих какво е душевният мир.

Бяха поискали от мен да снимам филм за живота на Буда, но това, което ме привличаше, беше да създам история, която да обедини минало и настояще: една история за тулку, за реинкарнацията. В началото се получи един по-скоро дидактичен филм. Сега вече не е такъв, макар и в известен смисъл да е по-амбициозен, защото се опитах да предам послание, без да използвам думите.

Така че Малкият Буда е разказ, не е учебник. Много от философските моменти в сценария бяха премахнати. И ето че в играта влиза тази книга. В нея са думите, които нямаше как да включа във филма си – думи, които могат да задоволят както ума, така и сърцето. Затова предлагам този предговор към "Пътищата на Буда" в знак на огромната ми почит към будисткото учение и към древната традиция, от която то произлиза.

Лондон, август 1993 г.

(Из "Пътищата на Буда. Живот, мисъл, учение", съставители Самуел Берхолц и Шераб Чьоджин Кон, изд. "Сансони", Флоренция, 1994 г.)

   Прелестно обсебен (превод Вера Петрова, 288 стр, цена 18 лева) е в книжарниците

Ретроспективата на Бернардо Бертолучи е на Киномания 2016 от 7 до 16 ноември

Малкият Буда може да гледате на 13 ноември (кино Одеон, 20:30) и на 15 ноември (кино Люмиер, 20:00)

"Никога не съм виждал толкова много хора да прииждат по такъв спокоен начин... За мен това е истинската сила на изкуството" – тези думи на Франк Зелтенхайм (ръководил екипа алпинисти, "опаковал" Райхстага през 1995) обобщават чудесно онова, което се крие зад монументалните инсталации на творческото дуо Кристо и Жан-Клод. Усещане, което се повтори тази година с Плаващите кейове (първият проект, който Христо Явашев създава сам, след загубата на своята Жан-Клод)... усещане, което говори не толкова за трансформация на видимото, а за промяна на невидимото. Може би, затова италианският журналист от български произход Зорница Кръчмарова решава да събере в книгата си Трансформации. Скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод (откъс от нея ви очаква по-долу) историята на дуото през сетивата на така нареченото "разширено семейство" на Кристо и Жан-Клод – десет души, с чиято подкрепа двойката реализира визионерските си проекти на четири континента; десет интервюта, които вдигат "опаковката" на монументалните инсталации на Кристо и Жан-Клод, за да стане ясно, че трансформацията е колкото външна, толкова и вътрешна, колкото на обекти, толкова и на хора...

"Споразумението беше ясно: ние правим теста, а вие решавате в същия ден на кого възлагате работата." Франк Зелтенхайм, навремето трийсетгодишен, любител алпинист, с очевидно ограничена склонност към дипломация, се обръща с тези думи към Жан-Клод, когато тя преценява да отложи избора на техническия екип, на който да възложи опаковането на Райхстага. Става дума за сградата символ на немската история, която артистичният тандем, след двайсет и четири годишна борба за получаване на необходимите разрешения, се готви най-после да трансформира във временно произведение на изкуството. Това се случва през април 1995. Франк, с още десетина приятели, всички алпинисти, току-що приключва пробите на материалите за опаковането на една от фасадите на бивш хангар на съветските военновъздушни сили. Зелтенхайм разказва: "Бяхме във Вернойхен, извън Берлин. Сградата беше избрана от Кристо и Жан-Клод за складиране на всички материали, необходими за опаковането на Райхстага. Тестът трая два дни. Състезавахме се с още един екип алпинисти. Целта беше да покажеш, че можеш както да довършиш една работа, така и да координираш и организираш работата на другите. Реакцията на Жан-Клод? Неочаквана! Обърна се рязко, измери ме от глава до пети и ми каза: "Добре, Зелтенхайм. Ако наемеш поне едно момиче катерачка, работата е твоя". "Сделката е сключена!", отговорих. Така и стана: накрая наехме седем жени от общо деветдесет и пет".

Денят е 28 октомври 2015 г., когато се срещам с Франк Зелтенхайм. Минава през Милано, защото отговаря за монтирането в "Плаващите кейове" на езерото Изео. Дълга разпусната коса, изпито тяло, енергично ръкостискане, Франк говори без заобикалки: "Срещата с Кристо и Жан-Клод промени живота ми. По онова време бях безработен, имах две малки деца. След проекта започнах собствен бизнес, отворих "Seilpartner GmbH", а години по-късно и "Seilpartner Windkraft GmbH"." И двете компании, основани заедно с неговия приятел и съдружник Роберт Ятковски, предоставят екипи от алпинисти. Първата – за конструкция, монтиране и поддръжка на промишлени съоръжения с труден достъп по суша и по вода, небостъргачи и инсталации от всякакъв тип; втората – за платформи на вятърни турбини. "Роберт ми спомена за проекта на Кристо и Жан-Клод", уточнява Франк, родом от тогавашната Източна Германия. "Почти не знаех кои са. Бях чувал нещо около "Чадърите", но само толкова."

Двамата приятели и колеги по катерене решават да си опитат късмета. Обаждат се в тогавашния временен офис на артистите близо до Райхстага. Отговаря лично Волфганг Фолц, официалният фотограф на двойката и директор на проекта заедно с Роланд Спекър. "Каза ни да отскочим до там, за да говорим на място", продължава Зелтенхайм и си спомня усещането за моментална симпатия между тях. Днес и двамата са неразделна част от "разширеното семейство" на Кристо и Жан-Клод. "Фолц ни обясни плана за "Опакованият Райхстаг" и ни каза, че ако ни интересува, трябва да преминем през изпитателен тест." Не е ясно дали в двата дни на практическите изпитания във Вернойхен Зелтенхайм и екипът му са наистина най-добрите. Сигурното е, че Зелтенхайм демонстрира много кураж. Той му донася късмет. Пада се именно на него да избере и после да оглави екипа от катерачи и работници, които опаковат Райхстага: общо 215 души, от които 95 алпинисти.

"В ръководния състав бяхме седем, включително Кристо и Жан-Клод", уточнява Франк и си спомня онези кратки, едва петминутни разговори с всеки кандидат. "Нямаше време. Трябваше да започнем предварителните работи. Стотици хора се явиха на подбора. Отговорността беше голяма!"

Всичко минава добре. С "Опакованият Райхстаг" Кристо и Жан-Клод достигат върха на международната си слава. Донякъде заради значението на тази сграда в съвременната немска история, но не само. Без съмнение Райхстагът е запечатан в съзнанието на самия Кристо, както и на всеки българин, независимо от политическите му убеждения. Причината: през 1933 г. сградата е опожарена и сред подсъдимите е Георги Димитров, тогава член на Коминтерна (Комунистическия интернационал), после министър-председател на вече "съветска" България. На последвалия Лайпцигски процес Димитров доказва своята невинност и спомага да се хвърли сянка върху висши членове на нацистката партия като причинители на пожара на своя парламент. Но какво общо има Кристо? Има. В комунистическа България животът на Димитров се учи наизуст в училищата и епизодът с Райхстага винаги е на първо място. Освен това в центъра на София в продължение на десетилетия изпъква мавзолеят на Димитров с неговото балсамирано тяло вътре, точно както това на Ленин в Москва. Така че, дори и да иска, българинът не може да го забрави. Сградата е затворена едва през 1990 г., след падането на социалистическия режим, после е разрушена през 1999 година. Тленните останки на Димитров са пренесени в Централното софийско гробище.

Зелтенхайм продължава: "За опаковането на Райхстага работихме без прекъсване два месеца. Аз, Волфи и Роланд бяхме единствените, които имахме ключове от сградата. Невероятно, нали?".

Очакването е много голямо. Най-сериозното предизвикателство е как да се закрепят и разгърнат правилно седемдесетте гигантски, ръчно шити панела от плат, които покриват фасадите, кулите и покрива на целия Райхстаг, без да се остави никаква "дупка". Общо са използвани 100 000 квадратни метра ситно мрежест плат от полипропилен с алуминиево покритие и 15 600 метра сини въжета, също от пропилен, с диаметър 3,2 сантиметра.

Преди истинското опаковане обаче всяка отделна статуя на фасадата е предпазена с метална конструкция, проектирана "по мярка". Целта е да се избегне дори и най-дребната потенциална вреда. На покрива са инсталирани дървени скелета, които позволяват по-лесно и сигурно придвижване на работниците. "В този, както и във всички останали проекти на Кристо и Жан-Клод, вниманието към детайла е маниакално", потвърждава Франк, който впоследствие участва и в следващите инсталации на артистичния тандем. По-конкретно: три години по-късно ръководи екипа от алпинисти, наети за "Опаковани дървета"; през 2005 г. в "Портите" отговаря за терена в северната част на Сентръл Парк, разположен в Харлем; през 2013 г. участва в реализирането на надуваемата творба "Голям въздушен пакет" – най-обемната скулптура, правена някога на закрито, поставена във вътрешността на бивш газометър в Оберхаузен – градче на трийсет километра северно от Дюселдорф; сега е в "Плаващите кейове", а после – кой знае... "Опаковането на Райхстага беше завършено на 24 юни 1995 г. – уточнява Франк. – Резултатът беше наистина впечатляващ."

В своята книга "Кристо & Жан-Клод" (изд. "Taschen"), Якоб Баал-Тешува, който е наблюдавал сградата в различни часове на деня и нощта, сравнява творбата със серията от общо трийсет рисунки, направени от Клод Моне на катедралата в Руан, Франция. Майсторът импресионист я "улавя" в различни моменти от деня. Освен това, както вече знаем, самият Кристо по времето на "Обградените острови" ги определя като "моите водни лилии". В крайна сметка над пет милиона души посещават "Опакованият Райхстаг" за двете седмици, докато трае експозицията. Отзвукът в световен мащаб е невероятен. "Никога не съм виждал толкова много хора да прииждат по такъв спокоен начин", казва Зелтенхайм, като говори за "празник на красотата и на любовта". И обобщава: "За мен това е истинската сила на изкуството".

И все пак съпротивата срещу тази творба е огромна. По-голяма от нея е само упоритостта на Кристо и Жан-Клод.

   Трансформации. Скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод (превод Соня Александрова, 152 стр, цена 20 лева) е в книжарниците

Представянето на книгата и срещата със Зорница Кръчмарова е на 3 ноември в литературен клуб Перото от 19:00

Хубаво е, че с всяко следващо издание на SOfia Independent Film Festival (тази година от 27 октомври до 6 ноември) правопропорционално се увеличава и участието на българското кино. Хубаво е и, че сред цялото разнообразие от игрални, документални и късометражни истории, за втора поредна година SО Independent ще връчи и награди за най-добър игрален, документален и късометражен филм, затова още сега може да изберете своите фаворити от игралното кино на SOfia Independent Film Festival 2016.

Раждането на една нация – 28, 30 октомври и 3 ноември

САЩ, 2016, 120 мин

режисьор: Нейт Паркър

с участието на: Нейт Паркър, Арми Хамър, Марк Буун Джуниър, Колман Доминго

Изглежда темите за робството и сегрегацията винаги ще са на дневен ред в Америка (а и по света), особено след тазгодишната нова вълна от насилие върху чернокожи и ответните бунтове, безредици и кампании като Black Lives Matter – картинка точно като в режисьорския дебют на Нейт Паркър, а кървящата като рана история на роба-проповедник Нат Търнър е толкова актуална с хода на събитията през годината, че взе голямата награда на Сънданс 2016.

Манчестър до морето – 28 октомври и 1, 6 ноември

САЩ, 2016, 135 мин

режисьор: Кенет Лонърган

с участието на: Кейси Афлек, Мишел Уилямс, Кайл Чандлър, Лукас Хеджис

Има ли по-въздействащ ритуал от едно погребение, който да може да събере и обедини едно разпаднало се семейство? Когато по-големият брат на Лий Чандлър (Кейси Афлек) умира и го оставя като единствен настойник на 16-годишния Патрик, за Лий има само един път – да се върне в родния си град, да погледне в очите миналото и бившата си съпруга Ранди (Мишел Уилямс) и да поеме към нов живот и ново семейство.

Корабът Слънчоглед – 28 октомври

България, 2016, 68 мин

режисьор: Васил Горанов

с участието на: Пламен Панайотов, Иван Драганович, Радослав Кръстев

Симпатична комедия на абсурда или иначе казано приключенията на психиатъра д-р Космос и неговите пациенти в страната на неограничените мечти, в която Киното и филмовите фестивали лекуват всичко.

Големият залог – 29, 31 октомври и 4 ноември

САЩ, 2015, 130 мин

режисьор: Адам Маккей

с участието на: Крисчън Бейл, Брад Пит, Раян Гослинг, Стив Карел

Да, Големият залог беше номиниран за Оскар миналата година; да, спечели само наградата за адаптиран сценарий и да, ако все още не сте го гледали, причината да го направите се крие в изключителния шоу подход (с много хумор и ирония), с който превежда на разбираем език глобалната криза, случила се през 2008 и заплашваща да се повтори след няколко години, защото "богатите ще стават по-богати, а бедните по-бедни", нали си знаете!?

Напълно непозната – 29 октомври и 2, 5 ноември

САЩ, 2016, 91 мин

режисьор: Джошуа Марстън

с участието на: Рейчъл Вайс, Майкъл Шанън, Хензел Тан, Ерин Дарк

Не можеш да избягаш от миналото, но чаровната Алис (Рейчъл Вайс) се опитва да му се изплъзне като постоянно сменя самоличности, докато не попада случайно на рождения ден на Том (Майкъл Шанън) и идва време за разкриване на тайни, а миналото и тайните са стари любовници, нали знаете?!

Припадъците – 29 октомври и 3 ноември

САЩ, 2016, 72 мин

режисьор: Анна Роуз Холмър

с участието на: Роялти Хайтауър, Алексис Неблет, Макейла Бърнам

Историята на Тони (Роялти Хайтауър), която се разкъсва между тренировките по бокс с брат си и срещите с отбора по танци, доста напомня съдбата на Били Елиът – и тук танцът не е просто емоционално продължение на тялото, и тук съзряването и намирането на себе си се превръща в изкусна ода за възхвала на живота.

Лов на диви хора – 29 октомври и 3, 6 ноември

Нова Зеландия, 2016, 101 мин

режисьор: Тайка Уайтити

с участието на: Сам Нийл, Джулиан Денисън, Рима Те Уиата, Рейчъл Хаус

Когато си дете за осиновяване като Рики пред теб има два пътя – или да сменяш безспир дом след дом, или да припознаеш приемно семейство като свое и веднъж завинаги да се почувстваш като у дома си. А най-добре да попаднеш на хора като леля Бела, чичо Хек и кучето Тупак, които са готови да влязат вдън горите новозеландски (дори да бъдат обявени за национално издирване), но на всяка цена да искат да те задържат при себе си – да, историята на Рики си заслужава разказването, а този симпатичен филм на Тайка Уайтити си заслужава наградите за разказа.

Хеди – 29 октомври и 4 ноември

Тунис/Белгия/Франция, 2016, 88 мин

режисьор: Мохамед Бен Атиа

с участието на: Магд Мастура, Рим Бен Масуд, Саба Бузуита, Омниа Бен Гали

Да, SО Independent за пръв път влиза на територията на Тунис, а там животът е шарен колкото пълнометражния дебют на Мохамед Бен Атиа – да срещнеш любовта на живота си точно преди да се завърнеш за уредената си сватба у дома е история по каноните на тунизийския хумор, а авантюрите на плахия Хеди и буйната Рим Бен Масуд явно са по вкуса на журито на фестивала в Берлин 2016.

Личен купувач – 30 октомври и 1, 4 ноември

Франция, 2016, 105 мин

режисьор: Оливие Асаяс

с участието на: Кристен Стюарт, Ларс Ейдингер, Зигрид Буазиз

Оливие Асаяс и Кристен Стюарт продължават в същия мистъри тон комбината си от Облаците на Силс Мария – Кристен отново е в ролята на персонален асистент на шоузвездите (или Морийн, модният топ консултант), отново има мистерии за разплитане, призрачни срещи, този път с починалия ù брат близнак (и дори с духа на Виктор Юго), но за разлика от Облаците на Силс Мария, този път след номинациите в Кан 2016, Оливие Асаяс получи и наградата за режисура.

Американски мед – 30 октомври и 1, 5 ноември

САЩ/Великобритания, 2016, 163 мин

режисьор: Андреа Арнолд

с участието на: Саша Лейн, Шая Лабьоф, Райли Киоу, МакКол Ломбарди

Явно Андреа Арнолд обича маргиналните субкултурни групи, както в Кан обичат да ѝ дават наградата на журито (за Американски мед е третата поред след тези на Fish Tank и Red Road) – този път авантюрата се мести извън Англия, по прашните и потни пътища на Америка, където Стар (Саша Лейн) и Джейк (Шая Лабьоф) лудуват със своята банда продавачи на абонаменти, гонят се със законови и парти норми и оставят следи от любов, лепкави като... американски мед.

Швейцарско войниче – 30 октомври и 3, 6 ноември

САЩ, 2016, 97 мин

режисьори: Дан Куан, Даниел Шайнерт

с участието на: Пол Дейно, Даниел Радклиф, Мери Елизабет Уинстед

Може ли един труп да служи като швейцарско ножче, същински мистър Гаджет на оцеляването и да върне живота във вените на един отчаян и плах младеж на име Ханк (Пол Дейно)? Може, естествено, стига да се казва Мани и да владее магическите трикове на Хари Потър (о да, самоиронията и куража на Даниел Радклиф тук нямат граници). Всъщност магията, която режисьорското дуо DANIELS (познато от снимането на видеоклипове) владее изкусно в пълнометражния си дебют е близка до фантазните трикове на Мишел Гондри и превръща иначе дебелашки хумор в поетична ода за възхвала на живота, което заслужено им донесе и награда за режисура от Сънданс 2016.

Чисто сърце – 30 октомври и 6 ноември

Унгария, 2016, 105 мин

режисьор: Атила Тил

с участието на: Саболч Туроцзи, Золтан Фенивеши, Адам Фекете

Наемни убийци в инвалидни колички!? О да, защо не, всичко е възможно в тази комедия на абсурда (унгарското предложение за Оскар 2016), в която границата между реалност и фантазия е толкова тънка, за да докаже, че най-страшното не са физическите наранявания и недъзи, а най-ужасно е осакатяването на духа и душата.

Врагове – 30 октомври

България, 2016, 100 мин

режисьор: Симеон Комсалов

с участието на: Димитър Терзиев, Тодор Танчев, Стефани Ивайло, Петър Генков

Бивш полицай срещу бивш затворник, а между тях едно отвлечено момиче – иначе казано, кримка с няколко неизвестни в уравнението на нощта и закона.

Никой – 31 октомври

България, 2016, 96 мин

режисьор: Андрей Андонов

с участието на: Гергана Плетньова, Стоян Радев, Силвия Петкова

Вера (Гергана Плетньова) е психолог, който е свикнал да дава съвети за живота на своите пациенти, но никой не може да подготви нея самата за лавината от събития, които ще променят живота ѝ – приятелят ѝ Тони има афера с най-добрата ѝ приятелка Таня, а богаташът Ники настоява да купи планинската къща на баща ѝ, точно след неговата кончина... Въпросът е има ли кой да помогне на Вера в тази камерна психо-планинска драма?

Кръстопът 48 – 31 октомври и 2 ноември

Израел/Германия/САЩ, 2016, 95 мин

режисьор: Уди Алони

с участието на: Тамер Нафар, Самар Купти, Салва Накара, Саид Дасуки

Авантюрата на Карим и Манар звучи като всяка трета гето американо история, подплътена с хип-хоп бийт – само дето рапърите са евреи и араби, дилърите са палестинци, а спасението за Карим идва в лицето на Манар, музиката и наградата на публиката за най-добър филм от фестивала в Берлин 2016.

Франк & Лола – 1, 4 и 6 ноември

САЩ, 2016, 88 мин

режисьор: Матю Рос

с участието на: Имоджен Путс, Майкъл Шанън, Розана Аркет

Изневярата винаги е била една от подправките без които киното не може, а в пълнометражния дебют на Матю Рос готвачът Франк (Майкъл Шанън) и жената-мистерия Лола (Имоджен Путс) готвят пиперлив психосексуален специалитет с неочакван десерт.

H. – 2 ноември

САЩ, 2016, 93 мин

режисьори: Раниа Атие, Даниел Гарсиа

с участието на: Робин Бартлет, Ребека Даян, Уил Яновиц, Джулиън Гембъл

Две жени на име Хелън, падащ метеор край Ню Йорк и енигматична камерна драма за края на света, в която лудост, митология и неосъществено желание за майчинство се преплитат така умело, че да се питаш накрая дали личния и интимен Апокалипсис не означава наистина и край на Цивилизацията.

Пясъчни долари – 4 и 6 ноември

Доминиканска република/Мексико/Аржентина, 2014, 84 мин

режисьори: Израел Карденас, Лаура Амелиа Гузман

с участието на: Джералдин Чаплин, Янет Можица, Рикардо Ариел Торибио

Ан (Джералдин Чаплин) е възрастна французойка, която търси любовта в зенита на живота си, а знойната доминиканка Ноели (Янет Можица) търси всячески начин да се докопа до виза, за да намери майка си в Европа – любовната афера между тях е златна възможност и за двете, докато в уравнението не се намесват една бременност и бурните, ревниви карибски страсти.

На педя от земята – 5 ноември

България, 2016, 120 мин

режисьор: Максим Генчев

с участието на: Симеон Филипов, Цветомир Ангелов – Цуки, Десислава Чутуркова

1951 година, в гранична застава с нов командир започва поредица от мистериозни убийства – новопристигналият лейтенант Кралев и неговото семейство трябва да се справят не само с новите си условия на живот по границата и със страховете в началото на Студената война, но и с убийствената загадка, дебнеща край урановата мина наоколо.

SOfia Independent Film Festival 2016 е от 27 октомври до 6 ноември в салоните на Дом на киното, Одеон и Люмиер