My Mir

След миналогодишното дигитално издание Sofia MENAR Film Festival се завръща към доброто старо, аналогово ходене на кино (от 14 до 30 януари, пълната програма е тук)... Естествено, ще има и паралелно онлайн издание (дори късометражната селекция минава изцяло онлайн) на платформата Neterra TV+ , но по-важното е, че почти всички добре познати MENAR категории се завръщат на киноекрана, така че ето ги и нашите централни фаворити от MENAR 2022:..

Какво?

Фокус | Централна Азия – гледаме 40 премиерни екземпляра от киното на Близкия Изток, Северна Африка и Централна Азия (да, прожекторите тази година се насочват към тази сравнително непозната за България кинематография), а ние избираме:..

Между рая и земята – 19:00, 14 януари, Дом на киното | Откриване

Палестина, 2019, 92 мин

режисьор: Наджуа Наджар

с участието на: Муна Хауа, Фирас Насар, Фарис Хусари, Ламис Амар

Колко стени трябва да прескочат двама души, за да се съберат в едно? А колко стени трябва да преминат, за да се разделят – в случая на Тамер и Салма, които живеят на Западния бряг, пътят към развода минава само през пропускателен пункт и израелски съд, но една тайна, скрита в миналото, се оказва по-висока и от Стената, разделяща израелци и палестинци...

Стига драми! – 14, 21 и 23 януари

Ливан, 2021, 73 мин

режисьор: Ели Халифе

с участието на: Ели Халифе, Рауан Халауи, Маруа Халил, Стефани Атала

Често сме казвали, че самия живот е най-добрият сценарист, а режисьорът Ели Халифе го демонстрира идеално – неговото алтерего Ели е напът за панорама с негови филми в отдалечено село, а перипетиите по пътя се превръщат в... следващия му филм.

По принуда – 14 и 23 януари

Иран, 2020, 106 мин

режисьор: Реза Дормишиян

с участието на: Хомаюн Ершади, Бабак Карими, Парса Пирузфар, Негар Джавахерян

Филмите на Реза Дормишиян (като Не ме е яд и Лантури) тънко жонглират със социалните проблеми в иранското общество и По принуда не прави изключение – този път на прицел е незаконния бизнес с износване и продажба на бебета, а животът на 16-годишната Голбахар е между ударите и на сводника ù, и на Майката Природа...

Казем ага – 15 и 30 януари

Иран, 2020, 105 мин

режисьор: Ники Карими

с участието на: Хади Хеджазифар, Сахар Долатшахи, Джавад Езати, Даниал Норуш

И като актриса, и като режисьор (в Нощна смяна, например) Ники Карими идеално знае колко са тънки границите на емоциите и сантиментите при пренасянето им върху екрана – такива премерени и казващи повече без думи са и реакциите на архитекта Казем, живеещ изолирано и самотно, до появата в живота му на две сестри.

Зере – 16 и 23 януари

Казахстан, 2021, 113 мин

режисьор: Даурен Камшибаев

с участието на: Берик Айтжанов, Олга Ландина, Адина Бажан, Елжас Рахим

Морето и романсите са легнали присърце на 15-годишната Зере, която няма намерение да оставя съдбата си в ръцете на майка си, а вие усетете защо след няколкогодишна инвазия на казахстански филми в MENAR програмата тазгодишния фокус на фестивала пада именно върху Централна Азия.

Муласи – 16 и 25 януари

Танзания, 2021, 115 мин

режисьор: Хънимуун Алджабри

с участието на: Сандра Питър Тему, Реджина Кихуеле, Джаклин Матеру, Джасмин Бекема

Ето го и първият филм от Танзания в MENAR програмата – срещата с него е като сбирката на четирите приятелки от детинство тук – крие тайни и изненади, но винаги извиква усмивки.

Вълни на любовта – 17 и 21 януари

Узбекистан, 2020, 96 мин

режисьори: Музафархон Еркинов, Музафар Корабоев

с участието на: Армон Бараков, Гюлджахон Палвониязова, Хаитали Низомидинов, Достон Боймирзаев

Аралско море може и да е пресъхнало отдавна, но нищо не може да пресуши любовта на Саит към Къзларгюл – още от дете той се носи по вълните на любовта към нея, но дали желанието му ще бъде глас в пустиня или...

Костенурката и охлювът – 17, 28 и 29 януари

Иран, 2021, 100 мин

режисьор: Мохсен Резаие

с участието на: Али Мозафа, Арборз Карубе, Сам Нури, Лейла Заре, Мехран Наел

История за тайно приятелство, история за сблъсък на поколенията (чудесно партниране между звездите на иранското кино Али Мозафа и Лейла Заре с дебютанта Арборз Карубе), но и история, с която 10-годишния Педрам да научи, че животът не е състезание, а се живее бавно (като съзряването), за да не се изпускат важните детайли...

Гарвани – 18 и 26 януари

Иран, 2020, 80 мин

режисьор: Наги Немати

с участието на: Юсеф Яздани, Голи Алафар, Насрин Моради, Тахер Джахангири

Ловът на птици и скитосването из горите са втора природа за единака Яша, но когато се натъква на труп на обявен за издирване мъж, Яша решава, че в природата му е и изнудването на семейството на жертвата – дали обаче такава е натурата на единака, гарваните знаят най-добре...

Каймакът на Александрия – 18, 26 и 29 януари

Египет, 2021, 110 мин

режисьор: Дина Елсалам

с участието на: Ашраф Махди, Шериф Абу Хемила, Доа Елзейни, Ханан Хенауи

От MENAR опит сме се убедили, че египтяните са царе на ситуационната комедия с абсурдни персонажи и случки – Каймакът на Александрия не прави изключение, а опитите на героите да решат финансовите си проблеми се равнява само на броя усмивки след финалните надписи.

Два типа хора – 20 януари, Дом на киното

Турция, 2020, 101 мин

режисьор: Тунч Шахин

с участието на: Бурджу Бириджик, Арас Айдън, Ердем Акакче, Пънар Дениз

Казали са го хората – всеки си намира майстора... а героите в тази драма на ситуациите често си разменят местата – от длъжници в кредитори, от преследвани в преследващи... и обратното...

Пътят към края – 20 и 27 януари

Киргизстан, 2020, 120 мин

режисьори: Бакут Мукул, Дастан Жапар Улу

с участието на: Марат Алишпаев, Бакут Мукул, Бусурман Одуракаев, Анара Ажиканова

Дилемата на възрастния писател Кубат Алиев е достойна за фабула на всяка литературна творба – на карта са заложени животите на брата му по перо, младият писател Сапар, нуждаещ се от спешно лечение и този на собствения му брат, задлъжнял до смърт... И как Кубат да направи този Избор, когато вярва само в духовното просветление?

Празнота – 23, 28 и 29 януари

Иран/Словакия/Чехия, 2021, 100 мин

режисьор: Али Мозафа

с участието на: Магдалена Борова, Зузана Кронерова, Али Мозафа, Адам Вакула

В иранското кино не всичко изглежда такова, каквото е (и затова го харесваме), а звездата в него Али Мозафа често използва този трик – в случая, Рузбех издирва изгубения си баща, чиито следи се губят преди 50 години в апартамент в Прага, а намира непознат мъж, който пада от същия този апартамент и носи същото като бащиното му име... или както се казва в Най-горното стъпало (друг режисьорски филм на Мозафа): "Не мога да си те спомня... Все едно никога не си съществувал."...

Снимка 12х12 – 24 и 28 януари

Индия, 2021, 118 мин

режисьор: Гаурав Мадан

с участието на: Гитика Видя Охолян, Хариш Хана, Акаш Синха, Бумика Гопал Дубе

Сурадж снима покойниците преди кремация за спомен на близките – традиционна снимка във формат 12х12, която обаче вече е извън формата на времето, също като желанието на Сурадж да работи на брега на Ганг, докато семейството му иска да живее в Делхи... Време е за семеен портрет за спомен, а?!

Кервансарай – да пътешестваш с кинобилет е една от най-старите MENAR традиции и документалното изследване Пътищата на пилигрима на Алба Сид и Раул Гарсия (които търсят общото между хората по четири култови поклоннически маршрута – Пътеката на инките в Перу, Камино де Сантяго в Испания, Тихоокеанския хребетен път в Щатите и Кумано Коди в Япония) показва защо това е така тачена традиция, но ще видим и премиерите на:..

Сами в Азия – 22 януари, Културен център G8

Китай/САЩ, 2019, 57 мин, документален

режисьор: Илайджа Пост

"Вървят ли двама на дълъг път..." се пееше в една песен, а в Сами в Азия пътят наистина е дълъг (Китай, Тайланд и Камбоджа), пътешествениците са двама, които нямат точен план, нямат претенции къде ще нощуват и как ще пътуват, води ги само любовта към места, където рядко е стъпвал туристически крак.

От Кейптаун до Кайро с влак – 28 и 30 януари

ЮАР, 2021, 53 мин, документален

режисьор: Ник Шоу

Да прекосиш Африка през цялото ù протежение, от юг на север, и то с влак, е толкова голяма авантюра, колкото и звучи – също като мечта от детството и Ник Шоу е напът да я осъществи...

MENAR Документа – тазгодишните предложения от документалната селекция спокойно може да се обединят под слогана "колкото се различаваме, толкова и си приличаме" (което си е жива MENAR философия) – от демографския разрез на американското градче Хамтрамк (с преобладаваща бангладешка и йеменска общност) и агресията срещу рохингите (местно мюсюлманско население) в Мианмар, проследена в Състрадание, през притчата за различната сексуалност в консервативни индийски семейства в канадския На светло до обединяващата сила на индийския Чай масала (пред чая всички касти са равни, както се казва), но ние се спираме на:..

Другото ми аз – 22 януари, The Steps

Иран, 2021, 72 мин, документален

режисьор: Саид Голипур

Животът на транссексуалните навсякъде е труден, но в Иран е въпрос на малка, вътрешна революция – Саман и Шервин идеално знаят на каква цена...

Фото MENAR – да, фотоизложбите често допълват официалната MENAR програма, така че беше крайно време и фотоизкуството да се сдобие със своя специална категория в MENAR селекцията – да, който е пропуснал ще може да поправи (или пък повтори) класиките Окото на Истанбул и Йога: архитектура на спокойствието, а ние гласуваме с две очи за:..

Египет отвисоко – 15, 21 и 22 януари

Франция, 2019, 88 мин, документален

режисьори: Ян Артюс-Бертран, Мишел Питио

Серията "отвисоко" на съвършения тандем Ян Артюс-Бертран и Мишел Питио продължава с най-гъстонаселената страна в Африка – да, говорим за Пирамидите в Гиза, за лабиринтите на Кайро, за живата история на Александрия и Луксор, видени през "птичи" поглед...

Път към сърцето – 19 и 21 януари

САЩ, 2019, 94 мин, документален

режисьор: Колин Финли

30 години снимки на различни локации в 95 държави – изумителния фотопис на фотографа Колин Финли освен впечатляващи кадри разкрива и че пътят към сърцето минава и през... очите...

Кога & Къде?

14 – 30 януари | в Дом на киното, Културен център G8, Евро Синема, The Steps и паралелно онлайн на Neterra TV +

Защо?

Защото "колкото се различаваме, толкова и си приличаме"...

Какво общо може да има двайсетгодишния младеж Юго с деветдесет и две годишната Бланш – отговорът се крие в болнична стая номер 27 от романа Утешението на ангела на Фредерик Льоноар. Отговорът се крие и в разминаването на косъм при срещата и на двамата със Смъртта – пожелана от суицидния Юго през юли 2019-а и избегната от невръстната Бланш през януари 1945-а... Да, вечното конфликтно преплитане на линията на Живота с линията на Смъртта прилича на спор между две гледни точки, между "Всичко е загубено!" и "Да намерим решение!" (като в откъса от книгата по-долу), между полюсни поколения и мнения, които намират общи точки и диалог, защото, както добре знаят арбитрите на този спор, Краят на Живота може да бъде Начало на Живота...

Полша, януари 1945

Светлината се завръща! Отново виждам. Всичко е бяло. Различавам някаква форма. Нещо като легнало човешко тяло, покрито с бял чаршаф. Не, не е чаршаф, снегът е. Едно женско тяло лежи върху снега, който го покрива отчасти. Забелязвам нещо червено до лицето. Струйка кръв се стича от лявото слепоочие. Главата се е ударила в този голям камък. Виждам все по-ясно. Ако ударът не я е убил, горката жена трябва да е умряла от измръзване. Различавам заскреженото ѝ лице. Боже мой! Но... това съм аз!

Франция, юли 2019

Юго е слушал Бланш със затворени очи. Известно време мълчи, после обръща глава към нея.

- Да, това магаре ни дава урок по доброта...

- А няма под небето нищо по-велико от добротата! – заявява Бланш. - Толкова рядко се среща...

- Да, но един единствен акт на чиста доброта оправдава целия живот.

- Шокиращо е това, което казвате. Как един единствен акт на доброта, колкото и да е прекрасен, може да компенсира всички ужаси и всички варварски актове, извършвани от време оно?

- Не ги компенсира и не ги извинява. Само показва, че животът си струва да бъде живян... въпреки всичко.

- Лесно е да се каже, ако са ти били спестени изпитанията на съществуването.

Бланш се взира в Юго.

- Ти през какви изпитания си преминал?

Юго е изненадан. Проницателният поглед и толкова прекият въпрос на Бланш са го извадили от равновесие. Той не иска да говори за себе си, за това което му се е случило. Не още. Накрая отговаря леко объркан:

- Достатъчно е да пуснеш новините по телевизията, за да видиш колко много хора страдат, да видиш, че навсякъде има бедност, ужасяващи престъпления, несправедливост. Не знам вие на колко сте години, но сте живяла достатъчно, за да знаете всичко това и сигурно самата вие сте преминала през изпитания.

- Родена съм през хиляда деветстотин двайсет и седма година, млади ми приятелю. Можеш да сметнеш на колко съм години! – възкликва Бланш с привидно кокетство. Юго си казва, че тя трябва да е на деветдесет и две години.

- И отдавна не гледам телевизия и не си пускам новините, както казваш – продължава Бланш иронично. – Защото за какви новини говорим? За света такъв, какъвто е? За истинския живот на милиардите индивиди? Или за медийния театър, който ни представя всичко онова, което върви зле в света? Истината е, че ако съдиш за света по новините, които ти доставят вестникът, радиото, телевизията или мобилният телефон, има защо да си отчаян! Но светът, който аз виждам около себе си, е по-скоро в добро здраве, въпреки че ние във Франция обичаме да се оплакваме от всичко!

- Нямате ли чувството, че светът се е побъркал, че всичко е тръгнало на провал?

- Всъщност не, млади ми приятелю. Когато бях дете, хората умираха от много болести, които сега са изкоренени. Живеех в квартал, където можеха да те очистят на всеки ъгъл. Когато баща ми изгуби работата си, нямаше никакви социални помощи. А когато бях на твоята възраст, тъкмо бе завършила една жестока, кръвопролитна война, докато сега европейците живеят в мир. Дълго още мога да продължавам, Юго. Имало е петдесет пъти повече рискове да умреш от човешка ръка по времето на Римската империя, отколкото в наши дни. През вековете насилието непрекъснато намалява. Повярвай ми, в много отношения днес се живее по-добре от когато и да било преди.

- А тероризмът според вас не е ли война?

- Разбира се, трагично е. Но сравни го с десетките милиони загинали във Втората световна война и в съветския ГУЛАГ. Жертвите на тютюна или на алкохола са повече от загиналите във всички днешни въоръжени конфликти!

- Може би, но войни има непрекъснато. Историята е пълна с насилие.

- Конфликтът е двигателят на историята, приятелю. Тъжно е наистина. Би било много по-добре, ако живеехме без конфликти, но човекът е така устроен, че това е невъзможно! Сигурно ще те шокирам, но конфликтът може да има и своите добри страни. Ако погледнеш назад в историята, ще забележиш, че много конфликти са допринесли за напредъка на човечеството. Без насилието във френската революция може би още щяхме да живеем под тиранията на монархията и религията. Ако я нямаше Гражданската война, робството вероятно още щеше да съществува в Америка. Без двете човекоубийствени войни на XX век Европа несъмнено нямаше да я има. Може би трябваше да стигнем толкова далече в ужаса, за да приключим с националистическите идеологии. И откъде да знаем дали утре тези повтарящи се терористични действия няма да постигнат обратния ефект на този, към който се стремят, и в крайна сметка да доведат до истински диалог между западния и мюсюлманския свят? Конфликтът и насилието са самата същност на Историята, но според мен няма съмнение, че присъстваме, въпреки всички конфликти, на истински напредък във всички области.

След малка пауза Юго леко се усмихва.

- Ама вие сте била страхотна оптимистка!

Бланш се засмива.

- Според теб каква е разликата между оптимиста и песимиста?

- Разликата е в ясногледството. Оптимистът е склонен да вижда света в розово.

- Нищо подобно! Оптимистът вижда същото, което вижда и песимистът. Но докато вторият казва: "Всичко е загубено!", първият казва: "Да намерим решение!".

- В такъв случай аз със сигурност съм песимист!

- А аз със сигурност съм оптимист!

- Как се казвате?

- Бланш.

- Красиво име.

- Това не е истинското ми име. Казвам се Рут, но доколкото си спомням, винаги са ме наричали Бланш. "Бялата ми душичка", казваше баба ми, която живееше вкъщи, когато говореше за мен. И името ми остана.

Юго протяга ръка към старата жена.

- Приятно ми е, Бланш!

Тя поема ръката му и я стиска със сила, която учудва младежа, като се има предвид видимата ѝ слабост.

- И на мен, Юго!

Утешението на ангела (превод Росица Ташева, корица Стефан Касъров, 160 стр, цена 15 лева) е в книжарниците 

"Това, което духът не разбира, тялото го усеща." – така притчово твърдеше Амели Нотомб в предишния си роман Жажда, а в настоящия ù Аеростати срещата между 19-годишната Анж Долноа и 16-годишния Пий Русер прилича на сблъсък между Духа и Тялото... Анж (от "ангел", естествено) е студентка по филология, която обича литературата, но не затова дава частни уроци по френски на дислексика Пий (означаващо "набожен"), който мрази литературата, но обича математиката, оръжията и аеростатите (балони, дирижабли...). Как тази интригуваща двойка се оказва въвлечена в двойно убийство – е, за това ще трябва да прочетете Аеростати, а сега, в откъса по-долу, ви оставяме с първата паметна среща между Анж и Пий...

Пристигнах в 16 часа. Беше хубава градска къща, каквито могат да се видят в богаташките квартали на Брюксел. Посрещна ме мъжът, с когото бях говорила по телефона. Беше на около 45 години и изглеждаше като човек на високо отговорен пост.

– Какво представлява филологията? – попита ме той.

– В Германия и Белгия филологията обхваща всички науки за езика и предполага задълбочено познаване на латински и старогръцки.

– Защо избрахте да учите това?

– Защото Ницше е бил филолог, преди да стане философ.

– Последователка сте на Ницше?

– Никой не е последовател на Ницше, но това не пречи той да бъде за мнозина едно голямо вдъхновение.

Той ме изгледа внимателно и заключи:

– Много добре. Вие сте сериозно младо момиче, точно това е нужно на сина ми. Той е интелигентно момче, даже свръхинтелигентно. Но оценките му по френски ме ужасяват. Можете ли да идвате всеки ден?

Ококорих се. Не очаквах такъв ритъм.

– Можете ли или не можете?

Предложи ми невероятно заплащане, така че приех, добавяйки:

– Все пак трябва и синът ви да ме хареса.

– Хайде сега. Та вие сте самото съвършенство, остава да не ви хареса.

Той ми връчи плик с първото ми възнаграждение и ме въведе в хола, където едно момче с отсъстващ вид ме чакаше, седнало с кръстосани крака на пода. Щом ме видя, стана да ме поздрави.

– Госпожице, представям ви моя син, Пий. Пий, представям ти госпожица Долноа, която ще идва всеки ден да ти помага по френски.

– Всеки ден? – възкликна момчето с досада.

– Прикрий радостта си, мързеливецо! Трябва да взимаш уроци, ако искаш да си изкараш матурата по френски.

– Матура ли? – попитах. – Такава няма в белгийската система.

– Пий е във френски лицей. Е, оставям ви да се опознаете.

Щом бащата излезе, момчето демонстрира погребална учтивост. Седнахме на масата над неговите записки.

– Представете се.

– Казвам се Пий Русер, на шестнайсет години съм, швейцарец по народност. Баща ми се казва Грегоар Русер, той е камбист.

Камбист – не знаех какво означава това, но предпочетох да не питам.

– Отскоро живеем в Брюксел.

– Преди в Швейцария ли живеехте?

– Лично аз не съм стъпвал там. Роден съм в Ню Йорк, а на училище съм ходил на Каймановите острови.

– Там има ли училища?

– Да приемем.

Възпрях се от въпроси за странните занимания на баща му.

– А майка ви?

– Карол Русер, домакиня. Аз съм единствено дете.

– Добре. Разбрах, че сте дислексик. Обяснете ми.

– Не мога да чета.

Това ми се видя абсурдно. Взех първата книга, която съзрях – "Червено и черно", и отворих на началната страница.

– Четете на глас.

Катастрофа – той се препъваше на всяка дума, която отгоре на всичко излизаше от устата му сякаш наобратно.

– А на ум успявате ли?

– Не знам.

– Как така не знаете?

Той започна да трепери.

– От какво се интересувате?

– От оръжия.

Погледнах го с тревога. Той видя безпокойството ми и се засмя.

– Успокойте се, не съм агресивен. Интересувам се от оръжия, но не притежавам. Обичам да ги разглеждам в интернет – аркебузи, мечове, щикове. Събирам информация за такива неща.

– Следователно четете за тях?

– Да.

– Значи можете да четете.

– Това е различно. Интересува ме.

– Просто ви трябва роман, който да ви заинтересува.

Той ме погледна така, сякаш искаше да каже, че такова нещо не съществува.

– Какво е трябвало да прочетете в колежа?

Видът му издаваше, че не разбира въпроса. Преформулирах го:

– Спомняте ли си задължителната литература?

– Задължителна? Кой би се осмелил!

Този бунтарски подход ме развесели.

– Значи не сте прочели нито един роман от начало до край?

– Нито частично. А сега трябва да чета това? – въздъхна той, сочейки към "Червено и черно".

– Разбира се. Този роман е образцова класика и вие сте на точната възраст за него.

– И как да направя?

– Няма рецепта. Започвате и толкова.

– А вие за какво служите?

– Да не би да очаквате да го прочета на ваше място?

– Вие нали сте го чели? Защо просто не ми го разкажете?

– Защото не е същото и добре, че е така. Такова удоволствие е да четеш Стендал!

В погледа му прочетох, че ме смята за непоправим кретен. Първият урок не беше много дълъг. Просто гледах да запълня времето.

– Казвате се Пий, много е хубаво. За първи път срещам човек с такова име.

– Бих предпочел да е без това "й" накрая.

– Обичате ли математиката?

– Обожавам. Това поне е нещо интелигентно.

Отминах атаката.

– Странно, името Пиа се връща на мода, но не и мъжкият вариант. Сигурно заради последния папа, който се казваше така.

– За какво говорите? – попита той с презрение, което ми се щеше да не бях забелязала.

– Пий XII нищо ли не ви говори? Бил е папа по време на Втората световна война. Не само че не се е противопоставил на Холокоста, ами дори го е насърчил.

– Не са ме нарекли така заради тоя тип.

– Сигурна съм. Пий означава набожен. Вие молите ли се?

– Така като ме гледате.

Станах.

– Достатъчно за днес – казах. – За следващия път да сте прочели "Червено и черно".

– Ще ми трябват седмици! – възкликна той.

– Баща ви ми каза да идвам всеки ден. Теоретично това означава, че до утре трябва да сте приключили. Което е напълно възможно.

– Чакайте! – запротестира той. – Не съм прочел и една книга в живота си, а вие искате да свърша тази тухла до утре?

Възражението ми се видя основателно.

– Значи ще дойда вдругиден. Довиждане.

Оставих съкрушеното момче, което не ми каза довиждане.

Аеростати (превод Светла Лекарска, корица Стефан Касъров, 120 стр, цена 16 лева) е в книжарниците и на Коледен панаир на Книгата в НДК

Да, рядко (да не кажем никога) се случват две издания на Киномания в една календарна година (тази зима от 18 ноември до 5 декември, пълната програма е тук), но за всяко нещо си има първи път, нали... След пролетната Киномания сега е време за Стерео Мания, както и за VR Мания... Отново е време за Оскар 2022 претенденти и за вашите лични фаворити, а ето ги и нашите в добре познатите категории...

Фестивал на Фестивалите – да, селекцията от филми тук или са получили вече награди, или напълно заслужават по-големи такива, а ние избираме:..

Паралелни майки – 18, 20, 21, 23, 30 ноември и 2 декември

Испания, 2021, 120 мин

режисьор: Педро Алмодóвар

с участието на: Пенелопе Крус, Милена Смит, Исраел Елехалде, Айтана Санчес-Хихон, Роси де Палма, Хулиета Серано

Темата за Майката е почти толкова често срещана във филмографията на Педро Алмодовар, колкото екранните превъплъщения на Пенелопе Крус в нея – и все пак, този култов творчески тандем все още не е разказал съвсем Всичко за Майката, защото миналото винаги крие някоя и друга тайна, чиито плодове да се родят в бъдещето (в случая, на фотографката Джанис/Пенелопе Крус и студентката Ана/Милена Смит, едновременно), в компанията на любимия Алмодовар оператор Хосе Луис Алкайне и... с лайтмотив като пъпна връв: "We Should All Be Feminists"...

Герой – 20, 21, 22, 24, 28 ноември и 2 декември

Иран/Франция, 2021, 127 мин

режисьор: Асгар Фархади

с участието на: Амир Джадиди, Мохсен Танабанде, Фереще Садрорафай, Сахар Голдуст, Мариам Шахдей

След като пофлиртува с Холивуд във Всички знаят (и то в компанията на любимия Алмодовар оператор Хосе Луис Алкайне) Асгар Фархади се завръща към онова, което умее най-добре – да разказва истории, които плават като айсберги, в които, на повърхността, натурални персийски герои винаги объркват конците на битието си, а всъщност, от скрития връх на айсберга е видно, че всички... сме кукли в ръцете на Живота.

На ръба на риска – 20, 21 и 25 ноември

Китай/Хонг Конг, 2021, 120 мин

режисьор: Джан Имоу

с участието на: Джан Йъ, Юнлон Лиу, Кин Хайлу, Джу Явен, Ю Айлей

Ако в предишния филм на Джан Имоу Една секунда парче кинолента променяше животи, то сега ще разберем как съдбата на един човек променя живота на другите – отново има беглец (този път от секретна японска лаборатория за медицински военни експерименти преди Втората световна), отново актьорската двойка Джан Йъ и Лиу са в акция (но този път в шпионско амплоа), отново природата е главен поддържащ образ в танц с виртуозна кинематография... а Мисията... е, не е като на Бонд, но е изпипана на ръба на риска.

Наелектризиращият живот на Луис Уейн – 20, 23, 28 ноември и 1 декември

Великобритания, 2021, 111 мин

режисьор: Уил Шарп

с участието на: Бенедикт Къмбърбач, Клер Фой, Андреа Райзбъро, Тоби Джоунс, Тайка Уайтити, Ник Кейв, Стейси Мартин

Никога не е било лесно да си Луис Уейн – нито днес, нито във Викторианска Британия, когато е живял този ексцентричен художник – да си изключение от правилото, да рисуваш антропоморфни, психеделични котки, когато котката далеч не е била фаворизиран домашен любимец (да не говорим за днешния дигитален порой от котешки мемове, гифове и емотикони), да се грижиш за шестте си сестри и... накрая да те обявят за шизофреник... Нелеката задача да прокарат границата между гения и лудостта имат Бенедикт Къмбърбач и Клер Фой (като Емили, жената на Уейн), и братята Шарп (режисьорът Уил и Артър, авторът на музиката тук) го постигат с финес и хумор, за което допринасят несъмнено и епизодичните роли на Тайка Уайтити, Ник Кейв (в ролята на Хърбърт Уелс!) и гласът на Оливия Колман като Разказвачката...

Най-лошата личност на света – 20, 21, 28, 30 ноември и 1, 2 декември

Норвегия/Франция/Швеция/Дания, 2021, 127 мин

режисьор: Йоахим Трир

с участието на: Ренате Рейнсве, Андерс Данилсен Лие, Херберт Нордрум, Мария Грация ди Мео

Ако беше французойка, Юлие/Ренате Рейнсве и нейните екзистенциални кризи и крайности щяха да попаднат в Париж, 13 район, но Юлие живее в Осло и катарзисът на 30-годишното ù откриване на себе си е част от така наречената Осло трилогия на тандема Йоахим Трир и Ескил Фогт – история, разказана в 14 части, фино, ненатрапчиво, с много любов и визуален чар, така че да убеди, че всеки може хем да е най-лошата личност на света, хем да е най-добрият човек, когото познаваш...

Белфаст – 23, 24, 25, 27 ноември и 1, 2 декември

Великобритания, 2021, 97 мин

режисьор: Кенет Брана

с участието на: Джуд Хил, Джуди Денч, Джейми Дорнън, Киаран Хайндс, Кейтриона Балфи

Искреността винаги личи в киното – сър Кенет Брана идеално знае това, както знае какво е да си израснал в края на 60-те в Белфаст – да, историята за съзряването на невръстния Бъди/Джуд Хил грабва с неподправени емоции, разказани брилянтно в монохромна вакханалия, която се превръща в колективна памет, също както драматургията на Шекспир (почти изцяло филмирана от Брана) отдавна се е превърнала в метафора на самия Живот.

Фестивал на френския филм – да, Киномания обича да говори френски, а ние се спираме на:..

Анет – 19, 20, 21, 26, 27, 28 ноември и 2 декември

Франция/Германия/Белгия/Япония/Мексико, 2021, 140 мин

режисьор: Леос Каракс

с участието на: Адам Драйвър, Марион Котияр, Саймън Хелбърг

Кукли, сюрреализъм, визуална вакханалия, Марион Котияр като оперна прима, Адам Драйвър като избухлив стендъп комик и братята Рон и Ръсел Маел от арт-рок бандата Sparks като композитори (и на сценария, и на музиката тук, и в епизодични роли) – да, Анет е всичко каквото си си пожелал за разбиване на клишетата на филмовия мюзикъл (с награда за режисура от Кан), но и здрачна метафора за Егото в сцените на един семеен Живот...

Между два свята – 19, 24 и 25 ноември

Франция, 2021, 106 мин

режисьор: Еманюел Карер

с участието на: Жюлиет Бинош, Елен Ламбер, Леа Карне, Дидие Пюпен

На писател като Еманюел Карер по-често му се случва да филмират негови романи, отколкото самият той да адаптира екранно чужди книги, но разследването на Флоранс Обенас по крайбрежието на Северна Франция неслучайно е хванало окото му – силно социално ангажирано, натуралистично като филм на братята Дарден и органично сливащо артист от калибъра на Жюлиет Бинош с непрофесионалните актриси-героини на тази история – да, Животът е най-добрия сценарист, нали...

Кръстоносният поход – 19, 20, 21, 26, 27, 28 ноември и 2 декември

Франция, 2021, 67 мин

режисьор: Луи Гарел

с участието на: Луи Гарел, Летисия Каста, Жозеф Енжел, Жюлия Боем, Илинка Лони

Ако не знаете, спасяването на света е "семейна" работа – да, третият режисьорски филм на Луи Гарел е вторият такъв, в който той работи със съпругата му Летисия Каста и отново по идея (една от последно реализираните) на големия сценарист Жан-Клод Кариер. Уви, от тази година Кариер вече не е между живите, но проблемът с климатичния апокалипсис е по-жив от всякога – дотолкова че деца като 13-годишния Жозеф (Жозеф Енжел, и той участвал в предния филм на Гарел и Каста) продават семейни ценности, за да финансират проект за спасяването на планетата, което може да се окаже почти толкова сложно колкото спасяването на едно Семейство...

Ново Българско Кино – да, всички искаме да вярваме в чудесата на българското кино и в Чичо Коледа, но залагаме на голата документална истина в:..

Отново съм тук!!!! – 29 ноември, Люмиер

България, 2021, 105 мин, документален

режисьор: Поли Генчева

Да, минаха 3 години откакто Боян Петров влезе в свещените земи на Шишапангма и... не излезе, но... отново е тук!!!! Да, този филм е за списъците в живота, за това как номер 11 се превръща в житейски номер за поддържане на несломими дух, воля и живот...

СтереоМания... СтереоМузика – да, Музиката винаги е играла ключова роля в сценария на Киномания, затова избираме два филма за герои, които ще останат завинаги в сърцата и на меломани, и на киномани...

Респект – 19, 20, 21, 26, 27, 28 ноември и 4 декември

САЩ, 2021, 145 мин

режисьор: Лизъл Томи

с участието на: Дженифър Хъдсън, Форест Уитакър, Марлон Уейънс, Одра Макдоналд, Марк Марон, Тайтъс Бърджис, Мери Джей Блайдж, Хедър Хедли, Кимбърли Скот, Тейт Донован, Гилбърт Глен Браун, Ванс Тейлър

Догодина може да отбележите 80-годишнината от рождението на Арета Луиз Франклин, но още тази зима може да разберете повече за живота на една жена, която на 30 години дава истински смисъл на изрази като Young, Gifted and Black – да, именно този албум и записването на култовия лайв албум Amazing Grace (и двата издадени през 1972-а) са черешката в този биографичен Респект към една легенда.

Маестро Енио Мориконе – 5 декември, Люмиер

Италия/Белгия/Китай/Япония, 2021, документален

режисьор: Джузепе Торнаторе

За подобаващ финал на Киномания ни очаква портрет на един човек без когото немалко филми (може би 400 на брой) щяха да останат без подходящ финал или рефрен – да, говорим за Енио Мориконе, разказан от Джузепе Торнаторе (чиито всички филми са озвучени от Енио) през любимата му игра на шах, през архивни интервюта и ценни записи... или просто говорим за... Маестрото...

Киномания | 18 ноември – 5 декември | е в салоните на НДК, Люмиер, Дом на киното, Одеон, Френски институт, Евро синема, Влайкова и културен център G8